МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ФОНД

1. Цели и функции на МВФ
Идеята за учредяване на международна финансова институция с относи­телно широки правомощия възниква след Голямата депресия от края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. Почти всички страни в света навлизат в 30-те години със сериозни поражения за икономиките си. Усилено се търсят мерки за защита на производителите с непосредствен и бърз ефект.

Девалвацията и обез­ценяването на местната валута увеличават конкурентноспособността на соб­ственото производство на международния пазар и намаляват конкурентно­способността на вносните продукти на местния пазар. Митническите ограни­чения върху вносните продукти (протекционизъм) също ограничават потреб­лението на вносна продукция. Положителният резултат е с краткосрочно дей­ствие, но и той е полезен. Намира се и етикет за такава политика - "beggarthy-neighbor" ( разори съседа). Започва верижна реакция на обезценяване на валутите и засилване на митническите бариери, която застрашава сигурността на световната финансова и икономическа система.
Дори и великите икономически сили в света не съумяват да из­държат на изкушенията за лесни монетарни решения на тежките икономиче­ски проблеми. През април 1934 г. например САЩ девалвира своята валута спрямо златото с повече от 40%, две години по-късно Франция също девал­вира своята валута. По-късно в същата година трите велики сили - САЩ, Франция и Великобритания - достигат до съгласие за въвеждане на опреде­лени правила за регулиране на обменните им курсове", което е предвестник на учредяването на специализирана международна финансова организация със специални пълномощия. Почти десетилетие финансовият свят узрява за необходимостта от съгласувани действия срещу неконтролируемите и разрушителни едностранни действия. Съществен напредък за формирането на открита и стабилна светов­на монетарна система се прави по време на Втората световна война. Продължителният процес на предварителна подготовка и взаимни съгласу­вания довежда до организирането на Монетарна и финансова конференция под егидата на ООН.

На конференцията в Bretton Woods участват 44 страни и Дания като на­блюдател. Участниците достигат до съгласие за учредяването на International Monetary Fund (МВФ) и на International Bank for Reconstruction and Development   (World Bank - СБ). Предвижда се и учредяване на специализира­на организация, която да регулира търговските ограничения между страните -участнички (International Trade Organization), която остава неучредена, като част от нейните функции се поемат от General Agreement on Tariffs and Trade (GATT).

В чл. 1 от Устава на МВФ са формулирани 6 цели на МВФ:
(1) Да осигури международно сътрудничество чрез предоставяне на ме­ханизми за преговори и кооперация между отделните страни, засягащи мо­нетарни въпроси;
(2) Да съдейства за балансирана международна търговия и чрез нея - за висока степен на заетост и доходи, както и за развитие на производствения потенциал;
(3) Да осигури устойчива система на обменни курсове и да предотвра­тява конкурентната девалвация на местните валути;
(4) Да стимулира формирането на многонационална система за пла­щания и преводи и да елиминира ограничения, свързани с обменния валу­тен курс с оглед осигуряване на ръст на световната търговия;
(5)  Да осигури достъпност на финансови ресурси за преодоляване на платежни неравновесия при осигурена възвръщаемост;
(6) Да съдейства за съкращаване както на продължителността, така и на величината на платежните неравновесия.

Формулировката и наредбата на целите отразява цялостната филосо­фия, върху която е изградено функционирането на МВФ. Междустранови конфликти и напрежения в света са съществували винаги. Тези противоречия обаче трябва да се решават на масата за преговори и само там. МВФ се ангажира да съдейства за организирането на подобен род преговори и обсъждания с оглед достигане до взаимноприемливи решения.
На второ място МВФ стъпва на исторически доказаната теза (още от времето на А.Смит), че взаимната търговия е печеливша стратегия за всич­ки участващи в процеса страни (win-win situation). Възловото понятие тук е "'балансираност" на международната търговия, което отразява стремежа за достигане до определени външнотърговски взаимоотношения, които да се оценяват от всички страни като желани и търсени. Развитието на междуна­родната търговия не се издига в самоцел, а то трябва да бъде подчинено на изискванията за развитие на националните икономики.
МВФ акцентира и върху осигуряването на устойчива система на об­менни курсове, която е задължителна за интензификация на междустрановите икономически (вкл. търговски) контакти.
МВФ се ангажира и с формирането на многонационална система за плащания, доколкото подобна система стимулира външнотърговската ак­тивност. Всеки търговец е готов да развива търговски взаимоотношения при условие, че относително бързо ще може да получи договорената с търговския партньор цена.
Едва на пето място в йерархията от цели фигурира осигуряването на финансови ресурси. Приоритетно преди това е институционалното урежда­не на международните икономически взаимоотношения. МВФ може да оси­гури финансови ресурси единствено при осигурената им възвръщаемост. По своя характер МВФ представлява своеобразна взаимоспомагателна каса, в която всички страни-участнички внасят своята финансова лепта.
Като своя последна (шеста) цел МВФ се стреми осигуряваната от него финансова подкрепа да бъде на целена към бъдещето, т.е. отделените сред­ства да не бъдат предназначени само и единствено към удовлетворяването на нуждата в днешния ден, а да съдействат за подобряване на икономическото управление така, че да се преодоляват подобен вид напрежения в бъдеще.

Участниците в Bretton Woods -ската конференция формулират 3 основ­ни функции на МВФ:
(1) Да администрира Кодекс на Поведение ( Code of Conduct ), свързан с възприемането и спазването на правила за поведението на обменния курс и с ограничения за текущи преводи. Code of Conduct  предвижда предотвратяване на хаотичното изменение на обменните курсове с оглед извличане на едностранна изгода. Страните-участнички се задължават да установят двустранни пропорции на основата на златния стандарт или чрез USD (златно покритие от 0.888671 гр. злато за 1 USD към 01.07.1944 г., или твърда цена на златото от 35 USD/oz.t.) и да поддържат тази пропорция в рамките на 1% отклонение. Валутните курсо­ве могат да се променят само по предложение на страните, при съгласие на МВФ и наличие на фундаментално неравновесие.
(2) Да предоставя финансови ресурси за спазване на изискванията в Code of Conduct  при условие, че се преодоляват платежните неравновесия;
(3) Да осигурява форум, на който страните-членки да могат да обсъждат особеностите на съвместната си политика;
Отделни по-важни положения от Устава на МВФ (Articles of Agreement of the IMF  са подредени в Таблица 1.
Решаващ елемент при функционирането на МВФ е механизмът на при­емане на решения. Изпълнителният съвет (ИС) на МВФ се състои от пред­седател и 24 члена, като всеки един от тях представя определен брой страни и гласува с вота на всички тези страни. Принципът, на който е подчинено разпределението и представителството по страни, е да не се допуска доми­ниране на отделна страна или група страни. Големите световни икономи­ки, които са и донори на МВФ, са разделени в различни групи.
Таблица 1 дава представа за пълномощията на членовете на ИС на МВФ. България попада в т.нар. Холандска група, тъй като Холандия е водещата страна в групата и холандски представител е съответния Изпълнителен Ди­ректор.

              Основни положения от Устава на МВФ Таблица 1
Член III Алинея 1
На всяка страна-участничка се приписва квота, която е изразе­на в разчетната единица на МВФ Special Drawing Rights (SDR -Специални Права на Тираж, СПТ). Квотата се определя от ИС на МВФ;
Член III Алинея 3
До една четвърт от квотата си всяка страна-участничка е длъж­на да внесе в SDR, а останалата част - в своята собствена на­ционална валута. За конкретна страна ИС може да позволи изискуемата част от квотата в SDR. да бъде внесена в друга ва­лута, вкл. националната валута на страната;
Член III Алинея 4
Ако МВФ няма конкретна необходимост от национална валу­та, тя може да приеме вноски във вид на съответни ДЦК;
Член IV
Изисква провеждането на периодични срещи и консултации (вся­ка година или по изключение - на 2 години веднъж) между пред­ставители на Правителството и на МВФ за анализиране на ико­номическото развитие и макроикономическата политика - фис­кална, монетарна и валутна, преглед на ПБ, на външния дълг. Мисията на МВФ подготвя доклад, който е основа за дискусии от изпълнителното тяло. От 1998 г. тези доклади (Public Information NoticePIN) се публикуват ежегодно във вид на сборни­ци и в Internet;
Член V Алинея 1
МВФ контактува с МФ, ЦБ, Стабилизационен фонд или друга подобна фискална институция на макроикономическо равнище;
ЧленУ Алинея 2
МВФ постига договореност и осигурява финансова подкрепа и транзакции на финансови ресурси за дадена страна единствено при изричната инициатива от конкретната страна -получател;
Член V Алинея 3
Основна форма на оказване на финансова подкрепа на МВФ на страни-членки е чрез предоставяне на възможност за покупка на валута от отделните страни-членки;
Член VI Алинея 3
Допуска при определени условия въвеждането на едностранен контрол от отделна страна-участничка върху капиталовите по­тоци в страната;
Член VIII
Изисква либерализация на текущата сметка на ПБ. Страната се задължава: (1) да не налага ограничения върху плащания и трансфери за текущите международни трансакции; (2) да не въ­вежда дискриминационни валутни режими; (3) да се придържа към унифициран валутен курс. Въвеждане на ограничения се допуска при изрично съгласуване с МВФ. Приемането на този член от страните-участннчки не е задължително. България приема чл.VIII от  устава на МВФ на 24.09.1998. Той обаче се задейства след въвеждане на конкретни законо­дателни промени, по-специално след влизане в сила на Валут­ния закон (01.01.2000);







Август 1971
САЩ премахват окончателно златното покритие на USD. Формал­но САЩ прекъсват конвертируемостта на SDR спрямо златото през 1933 г. поради световната икономическа криза и верижния фалит на банките, когато със закон се забранява износът на злато и търгови­ята на злато от частни лица. Въведената от САЩ официална цена на златото от 35 USD/oz.t. се поддържа единствено в операции между национални ЦБ. Този закон се отменя едва в края на 1974 г. Така и последният бастион на златния стандарт в света се предава;
Декември 1971
Установява се нов режим и нова, по-широка ивица на поддържане на обменния паритет - 2.25% отклонение около курса (преди това изискването е за 1% отклонение);
Началото на 1973
Формален крах на Bretton Woods - ката система. USA също не издър­жа на конкурентния международен натиск и девалвира USD с 10%. Настъпва объркване и хаос на международните валутни пазари. Официалният валутен пазар в Европа и Япония се затваря за две седмици и половина. Международният валутен обмен се парализи­ра и успоредно с него - търговските взаимоотношения. В търсене на частично приемливо решение за собствените си икономики страни­те от Европейската общност (тогава 6 страни - Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург) формират т.нар. "валут­на змия" - поддържат устойчиви валутни съотношения помежду си и всички заедно плават спрямо USD. Япония също въвежда пла­ващ валутен курс спрямо USD;
01.01.1976
Реорганизация на МВФ. Три години са необходими на международ­ната общност, за да стигнат до съгласие за реформирането на МВФ. Организирана е среща в Ямайка, на която се приема Втора поправ­ка на Устава на МВФ, която влиза в сила от 01.04.1978. Поправка­та легализира някои от съществуващите вече практики, по-специал­но отказа от златно-доларовия стандарт и преминаването към дис-креционна монетарна политика на отделните страни. Новите реал­ности предполагат засилване на надзорните функции на МВФ, кой­то поема и задължение! о да изработва препоръчителни направле­ния за развитие. Променената международна финансова обстанов­ка поставя нова цел в дейността на МВФ -управление на междуна­родната ликвидност с оглед избягване на стагнация.




2.Параметри на функциониране- квоти, разчетна парична единица и лихви

Разчетната парична единица (unit of account) на МВФ е Special Drawing Rights (SDR, Специални Права на Тираж - СПТ). Тя не съществува като отде­лен паричен знак, а е право за ползване на конкретна национална валута в определено съотношение.
Въвеждането на отделна разчетна парична единица на МВФ се налага от необходимостта за намаляване на валутния риск при операциите на МВФ и при съхранение на резервите му. Поддържането на резервите в конкретно определена действаща валута повишава риска от загуба, свързан с непредви­дими и съществени изменения на обменните съотношения. Рискът е толкова по-неприемлив поради обстоятелството, че операциите на МВФ са предназ­начени да подпомагат страни със слаби икономики, които разчитат на фи­нансова подкрепа и които не биха могли да понесат (и не е справедливо да понасят) загуби от промени във валутните курсове.
В началото МВФ възприема USD като своя собствена платежна парич­на единица. С времето обаче се появяват затруднения в двустранната система на разплащания. Решение за въвеждане на своя собствена разчетна парична единица ЗОК се приема на 29.09.1967 г., а официалното въвеждане на SDR става през юли 1969 г. с приемането на Първата поправка в Устава на МВФ. Въвеждането на SDR отразява стремежа за формирането на относително твърда международна валутна котва като заместител на златото.
Първоначално разчетната парична единица на МВФ се свързва с дейст­ващия в света златен стандарт - SDR се приравнява на един златен долар, т.е. на цената на 1/35 oz.t. злато. С отдръпването на основните икономиче­ски световни сили от златно-доларовия стандарт се появява стремеж за стъпване на по-широка основа при определянето на стойността на SDR с оглед максимално намаляване на валутния риск - валутната кошница на SDR се формира от 16 валути. По-късно опитът показва, че включването и съобразяването с голям брой валути и обменни курсове усложнява проце­дурата без да внася необходимата като компенсация по-голяма сигурност. В допълнение няколко основни световни валути предопределят до голяма степен динамиката на обменните курсове на всички останали валути. Това е причината, поради която МВФ стеснява използваните валути до 5 ос­новни.

С времето валутната структура на SDR се променя в съответствие с из­вършващите се във финансовия свят промени (Таблица 8).
Промените отразяват динамиката на отделните ико­номики. Традиционно икономиката на САЩ (респективно USD) е най-мощната в света и нейната валута формира около 40% от SDR. За разглежданите последни 20 години от XX в. обаче са видими измененията в световните про­порции - Германската и Японската икономики се развиват по-бързо в срав­нение с другите страни, което води до увеличаване на дела на техните валути в кошницата на SDR.

С въвеждането на EUR от началото на 1999 г. участието на DEM и FRF се обединява въз основа на фиксираните им курсове към EUR.

Квоти - При присъединяване на всяка страна към МВФ й се приписва определе­на квота, изразена в SDR. Тя определя:
(1) Участието в разпределението на SDR;
(2) Тежестта на страната при гласуване на решенията;                              
(3) Достъпа (ограниченията) до финансовите ресурси на МВФ.
При гласуване на решенията в ИС всяка страна-участничка има 250 ба­зисни вота плюс един базисен вот за всеки 100 хил. SDR. от квотата.
Квотата на отделна страна-членка се определя до голяма степен от ико­номическото й състояние спрямо други страни-членки. Първоначално фор­мулата за определяне на квотата (1960 г.) е във вида:

Quata = (0.02*Y + 0.05*R + 0.10*M + 0.10*V) * (1+X/Y),
   
 където:
У - Национален доход ;
R - Официални международни резерви ;
М - Средногодишен внос;
V - Максимално колебание на износа;
X - Средногодишен износ.

Горната формула за определяне на квотата е до голяма степен евристична. Стремежът е да се намери някаква комбинация от важни макроикономи­чески показатели, които в съвкупност да формират достатъчно показателен числов индикатор за икономическата мощ (в най-общ смисъл) на страната. Трудността на подобна задача предопределя и промените в изходната фор­мула, като не рядко се съблюдават и неформални критерии..
При фиксиране на квотата на новопостъпила в МВФ страна се отчита и размерът на квотата на сходни (подобни, сравними) икономики. Всяка стра­на е в правото си да оспорва определената й квота и да защитава конкретни свои предложения. До една четвърт (25%) от квотата се внася от страните-участнички във валута, определена от МВФ (основно SDR. или друга международна валу­та), а останалите - в националната валута. При отсъствие на необходимост от конкретната национална валута МВФ изисква емитирането на специални нелихвоносни ДЦК. В отделни случаи МВФ допуска неефективно внасяне (т.е. отново във вид на нелихвоносни ДЦК) и на част от изискуемите 25% от квотата във твърда валута.
Всяка страна-членка има право да поддържа своя собствена резервна позиция (reserve trance position) в МВФ. Резервната позиция се поддържа в SDR и е своеобразен депозит в МВФ. Резервната позиция е част от БВР на страната и не е елемент от квотата й. Резервните позиции се олихвяват, дока­то вноските по квотите са безлихвени.

МВФ преоценява периодично (не по-рядко от веднаж на 5 години) систе­мата от квоти и при необходимост предлага ново квотно разпределение. Всяка страна-членка може винаги по своя собствена инициатива да предложи про­мяна на собствената си квота. Промените се налагат от структурни измене­ния в световната икономика, от пренареждане на страните в съответствие с участието им в световната търговия и икономика. Промяната на квотите (ос­новно в посока увеличение) се налага и от изменения в мащаба на световната икономика - номиналното производство расте, което се свързва с необходи­мост от по-висока номинална финансова подкрепа за нуждаещите се страни, респ. с по-голям обем разполагаеми ресурси от страна на МВФ. До 2004 г. системата от квоти е преразглеждана 12 пъти. В 8 от тях са увеличавани квотите, а в 3 са запазвани непроменени. Предходното увеличение (от 50%) бе през 1990 г.

Промените в квотата на България са представени на Таблица 2. Бълга­рия се включва към МВФ с квота от 310 млн. SDR. Делът на квотата на България от сумарната квота намалява от 0.318% през 1992 г. на 0.302% през 1999 г., което отразява понижената световна оценка за състоянието и силата на българската икономика. Квотата на България е сравнима с квотата на Перу (638.4 млн. SDR) и на ОАЕ (611.2 млн. SDR).
              
               Квота на България в МВФ                                                                     Таблица 3
Период
Квота (Бележки)
1990-91
310.0 млн. SDR;
1992-98
464.9 млн. SDR (0.318% от сумарната квота); (На 24.11.92 България внася 38.725 млн. SDR за 50% увеличаване на квотата, които се записват в резервната позиция. През 1993 г. тя се намалява с 6.1 млн. SDR за плащане на лихви, дължими към МВФ);
1999-
640.2 млн. SDR (0.302 % от сумарната квота).

Към 31.12.2002 г. България притежава резервна позиция в МВФ от 32.78 млн. SDR, внесла е ефективно 1.605 млн . SDR  (0.25% от квотата) в сметка N 1 на МВФ и 20057 SDR в сметка N 2. Не внесената част от квотата е в размер на 638.6 млн.

Лихви по финансовите операции на МВФ - МВФ определя основно 3 вида лихви:
(1) SDR Interest Rate (SIR);
(2) Rate of Remuneration (RR);
(3) Rate of Charge (RC).
Първата лихва SIR не притежава вече самостоятелно значение и от вто­рата половина на 90-те години е равна на втората лихва RR. С RR се олихвяват средствата на страните-участнички, поддържани в резервната пози­ция. С RC се олихвяват отпуснатите от МВФ кредити, т.е. тя представя це­ната на   ресурси на МВФ. МВФ финансира своята собствена дейност за сметка на разликата между лихвата по кредитите и по резервната позиция.
До въвеждането на EUR (01.01.1999) SIR и RR се определят като претег­лени средни величини от лихвите по:
(1) 3-месечни съкровищни бонове на САЩ ;
(2) 3-месечни междубанкови депозити на Германия;    
(3) 3-месечни срочни депозити в Япония;
(4) 3-месечни съкровищни бонове на Франция;
(5) 3-месечни съкровищни бонове на Великобритания. От 2001 г. МВФ заменя японските 3-месечни срочни депозити с 13-седмични ДЦК на Япония. Германските и френски 3-месечни финансови инст­рументи се заменят с 3-месечен Euribor.
Системата от тегла за оценка на лихвите на МВФ съответства на струк­турата на формиране на SDR от отделните валути, съставящи кошницата за определяне на SDR.
Третата лихва RC се получава от RR, умножена с коефициент, който се определя ежегодно и се прилага от началото на финансовата година за МВФ -1 -ви май. Големината на този коефициент зависи преди всичко от финансово­то състояние на МВФ. Номиналната величина на световните лихвени равни­ща също оказва влияние - по-високите световни лихви се свързват с по-мал­ко относително различие между RR и RC и обратно.

Таблица 4 Коефициент на различие между RR и RC
Години
1995
1996
1997
1998
1999
2000
2001
2002
Отношение между RC и RR
1.025
1.094
1.096
1.070
1.137
1.159
1.176
1.280

На Таблица 3 е представено изменението на различието между RR и RC за последните години. В средата на 90-те години световните лихви се поддържат на относително високи равнища, поради което коефициентът на различие е по-нисък. В началото на XXI в. светов­ните лихви спадат до рекордно ниски стойности, поради което МВФ е при­нудена да увеличи допълнително коефициента на различие за да осигури нор­мално финансиране на собствената си дейност.
RR и RC подлежа  на допълнителна ретроспективна корекция с оглед отчитане на тежестта на задълженията на страните. Корекциите се извършват с отчитане на резултатите от изминалото финансово тримесечие.
Лихвите се пресмятат всеки петък, публикуват се всеки понеделник и ва­жат за цялата следваща седмица.

През 1999 г. ЦБ на страните, чиито валути формират кошницата на SDR, поддържаха ниски лихвени равнища с оглед стимулиране на ръста на икономиките си и за предотвратяване на заразата на финансовите кризи в капиталовите пазари на развиващия се свят - Юго-Източна Азия, Русия и по-късно - Бразилия. Едва през втората половина на годината FED пристъпва към обратния процес - повишаване на лихвите по операциите си, които се поддържаха на равнище от 4 - 4.5% - почти два пъти по-високи от лихвите на Европейската Централна Банка (ЕЦБ). Последната също поема курс към повишение на лихвите си, но с 5-месечно закъснение. В началото на XXI в. започва нов процес на намаляване на световните лихвени проценти, което по естествен начин се отразява и на равнището на Rate of Charge. ЦБ на водещите световни икономически сили поддържат ниско равнище на лихвените проценти за стимулиране на икономическото развитие. Особено остро се почувства необходимостта от създаване и поддържане на благоприятни условия за икономически растеж след теро­ристичните събития от 11. IX.2001 във връзка със създадената  страхова пси­хоза.

Лихвите на МВФ са значително по-ниски от лихвите по кредити, отпус­кани от световните ТБ, които се движат в рамките на 9-12%. МВФ не калкули­ра печалба от дейността си, както и не начислява отделна рискова премия за кредитополучателя. Лихвените му приходи са предназначени единствено за финансиране на дейността на апарата. Показателно е например, че емитира-ните от България глобалните облигации в EUR през пролетта на 2002 г. са с лихвен купон от 7.5%, а тези в USD - 8.25%. При равни други условия взе­мането на кредит от МВФ е за предпочитане от финансова (икономическа) гледна точка. Кредитиране от МВФ обаче е възможно единствено при потвърдителна преценка от страна на МВФ, т.е. при условие, че МВФ реши, че конкретната страна няма възможност да попълни БВР по друг път. Нега­тивите идват от това, че финансовите ресурси на МВФ могат да се използват само за подпомагане напреженията в ПБ и (което е по-важно) при строго начертани предписания и периодичен контрол, който граничи с загуба на икономически суверенитет.


3. Видове финансови програми на МВФ
МВФ реализира задачите и целите си с поредица от финансови програ­ми за подпомагане и стабилизиране на развиващите се икономики. Те се допълват или изменят в зависимост от конкретно възникнали ситуации и в отговор на възникнали непредвидени развития.
Ръководен принцип при вза­имодействието на МВФ с отделни страни по линия на ползването на фи­нансовите ресурси на МВФ е принципът условност (conditionality) - задължи­телна съгласувана икономическа и по-обща политика, към която страните трябва да се придържат с оглед облекчаване и решаване на проблемите в собствените си ПБ, както и за осигуряване на възвръщаемостта на финанси­раните ресурси.
Ако дадена страна заема голяма сума финансови ресурси спрямо собствената си квота, заемът трябва да се съпровожда от стандартна система от изисква­ния (performance criteria).
Най-общо целите на условността са: (1) Да помогнат на страните да облекчат проблемите в ПБ; (2) Да не допуснат прилагане на деградираща от национална и международна гледна точка политика за решаване на проблемите на ПБ; (3) Да осигурят установяване на устойчиви темпове на икономи­чески растеж.

Основни финансови програми на МВФ са:
(1) Стабилизационно споразумение (Stand-by Arrangement). Основен фи­нансов инструмент на МВФ. Този вид споразумение е краткосрочно - то покрива 12-18 месечен период, макар че може при отделни случаи да се удължи и до 3 години (а и да се съкрати до 9 месеца).
Страната трябва да представи съдържателна и стойностна програма за преодоляване на трудностите в ПБ. Финансовите ресурси се превеждат във вид на Stand-by покупки (ресурси на разположение, за използване при необходимост при външно платежните опе­рации на страната) при подписано споразумение, което включва проверка на критерии за изпълнение (performance criteria), както и брой траншове. Тран­шовете се превеждат на тримесечие и тяхното отпускане е свързано с поло­жителна оценка на изпълнението на предначертаната програма. Първият транш се превежда при сключване на споразумението и не изисква изпълне­ние на предварителни условия. Издължаването е чрез 8 тримесечни вноски в рамките на 3 - 5 г. след всеки транш.
В рамките на действащо стабилизационно споразумение МВФ предо­ставя и възможност за ползване на помощ при извънредни и спешни обсто­ятелства (Emergency Assistance), свързани с външни шокове във вид на рязко променена международна конюнктура;
(2) Разширена финансова подкрепа (Extended Fund Facility - EFF). Пред­полага изработването на средносрочна програма за преодоляване на струк­турните неравновесия в ПБ. Обикновено програмата е за 3 г., но може да до 4 г. Програмата разписва детайлно елементите на макроикономическата политика за първите 12 м. Ресурсите се предоста­вят чрез договорености, които включват проверка на изпълнението на про­грамата (performance criteria) и на траншове. Издължаването е чрез 12 полу­годишни вноски в рамките на 4.5 - 10 години след приключване на споразу­мението;
Практиката на МВФ включва и сключването на т.нар. Предпазващи спо­разумения (Precautionary Agreements), при които прилаганата стабилизационна програма се обсъжда и приема съвместно от двете страни, в споразуме­нието се предвижда определено финансиране, т.е. покупки на SDR, но тран­шове се осъществяват само в крайни случаи, основно поради съществени не­предвидени промени. При тези споразумения в рамките на първите две про­грами регулярното привеждане на траншове не се предвижда.
(3)Политика на по-широк достъп(Enlarged Access Policy). Подтика, която предоставя по-широк достъп до ресурси при наличието на Stand-by  и/или EFF споразумения, т.е. предоставяне на допълнителни ресурси (при доказана необходимост). Издължаването е в рамките на 3.5-7 години;
(4) Компенсационен и условен заем (Compensatory and Contingency Financing Facility - CCFF). Предоставят се ресурси за покриване на непредвидени загуби при експорта или рязко повишение на импортните цени на основни храни­телни стоки (зърно), които са зависими от фактори, неподлежащи на вътре­шен контрол. CCFF подпомага страните да поддържат параметрите на пред­варително уточнените програми при непредвидени изменения на външни условия. CCFF е единствената финансова програма на МВФ, която предвиж­да финансиране на конкретни дейности от национална важност (покупка на определени продукти - горива, храни и т.н.). Издължаването е в рамките на 3.25 - 5 години;
(5) Подкрепа за структурна адаптация (Structural Adjustment Facility - SAF). Предоставят се финансови ресурси на нискодоходни развиващи се страни, които срещат трудно преодолими и продължителни неравновесия в ПБ, в подкрепа на средносрочна програма за структурна реформа. Като правило SAF се съпровожда и с договореност със СБ.
Обикновено съгласуваната про­грама е тригодишна. Подробно се разписва макроикономическата политика за всяка година, която включва квартални макроикономически цели. Тран­шовете са във вид на заеми, а не като покупки. Издължаването е в рамките на 5.5 - 10 години;
(6)  Разширена подкрепа за структурна адаптация (Enhanced Structural Adjustment Facility - ESAF ).
Целите и особеностите на ESAF са близки до тези на SAF. Различията са в достъпа до финансови ресурси, принципите и после­дователността на съблюдаване и на контрол на постигнатите договорености. За всяка година се разработва детайлна програма с квартални контроли. По­литиката на адаптация се предвижда да бъде строга и безкомпромисна. Це­лите са насочени към постигане на позитивен икономически растеж. Траншо­вете са полугодишни. Издължаването е чрез 10 равни полугодишни вноски в рамките на 5.5 - 10 години;
От ноември 1999 г. ESAF е преименувана в програма за Съкращаване на бедността и растеж (Poverty reduction and Grown Facility - PRGF). Предефинираха се и целите на PRGF, като акцентът се постави върху социалните аспек­ти и съкращаването на бедността. Програмата се изработва в сътрудничество със СБ. Издължаването е в 10-годишен срок с 5 години гратисен период и 0.5% годишна лихва.
(7)  Подкрепа за трансформация на икономическата система (Systemic Transformation Facility - STF). Временна възможност за финансова подкрепа, достъпна между април 1993 и декември 1995 г. Целта на STF  бе да подпомог­не страни-членки, които имат проблеми с ПБ, свързани със съществени про­мени в традиционния характер на външнотърговските им взаимодействия и външноплатежни отношения. Такава по характер трансформация възниква при преход от преимуществена търговия при непазарни цени към многост­ранни търговски връзки на пазарни принципи. STF бе насочена предимно към страните от бившия СИВ и някои други страни в  състояние на преход;
(8) Допълнителна финансова помощ (Supplemental Reserve Facility - SRF).
Въведена през декември 1997 г. Тя е предназначена за оказване на помощ на страни-членки, изпитващи допълнителни трудности в ПБ поради необходимост от мащабно краткосрочно финансиране като следствие от непред­видена загуба на пазарно доверие и натиск върху капиталовата сметка и БВР. SRF - финансирането е достъпно във формата на допълнителна помощ в рамките на действащи Stand-by  или EFF споразумения и се отпуска обик­новено в един или два транша. SRF  се отпуска при по-високи наказателни лихви.

Достъп до финансовите ресурси на МВФ
Уставът на МВФ поставя определени принципни ограничения при полз­ването на финансовите ресурси на МВФ. Те са свързани относително с вели­чината на квотата, т.е. ограниченията са представени като дял (процент) от квотата. Отделните лимити подлежат на преоценка, но принципът на обвързва­не с квотата остава неизменен. Финансовата подкрепа на МВФ за отделните страни рядко достига гор­ните граници на официалните ограничения. Специалистите от МВФ следят динамиката на кредитните взаимоотношения и не допускат раз­точителство с финансови ресурси. Средно за всички страни и ця­лостната активност на МВФ отпуснатите кредити са в рамките на около една четвърт от сумарната квота, но с голяма вариация.


4. Споразумения на България с МВФ и СБ - България е приета за член на МВФ на 25.09.1990 г. Към началото на XXI в. са сключени 5 вида споразумения между България и МВФ:

Stand-by  
I Stand-by споразумение (едногодишно) - 15.03.1991, със срок на издължа­ване 10.03.1997, за 279 млн. SDR. Първият транш е предоставен в размер на 77.5 млн. SDR, останалите 4 транша са по 50.38 млн. SDR.
II Stand-by споразумение (едногодишно) - 17.04.1992, със срок на издължа­ване 17.08.1997, за 62 млн. SDR, допълнено със споразумение за допълните­лен достъп със срок на издължаване 03.01.2000, за 93 млн. SDR.
III Stand-by споразумение (едногодишно) -11.04.1994, със срок на издължа­ване 14.09.1999, за 69.74 млн. SDR. Предвидени са 3 транша. През септември 1994 г. финансовата подкрепа е увеличена с 69.74 млн. SDR. след сключване на споразумението с Лондонския клуб за преструктуриране на външния дълг.
IV Stand-by  споразумение (9 месечно) - 19.0 7.1990, със срок на издължава­не 23.07.2001. за 400 млн. SDR, от които постъпва само първи транш от 80 млн. SDR;
V Stand-by споразумение (14-месечно) - 11.04.1997, със срок на издължава­не 19.05.2003, за 371.9 млн. 50К; През 1997 г. България получава 4 транша на обща стойност 247.6 млн. SDR (последните 3 по 62.2 млн.SDR). През 1998 г. се получават последните 2 транша също по 62.2 млн. SDR;
VI Stand-by споразумение (24-месечно) - 27.02.2002, за 240 млн. SDR, на 9 транша.
За подписването на VI Stand-by споразумение България се задължава да прокара следните макроикономически въздействия:
1.Парламентът да приеме закон за ДБ 2002 в съответствие с меморанду­ма за икономическа политика (МИП) - преди заседанието на борда на МВФ;
2.МС да приеме наредба за политиката на доходите в съответствие с МИП -преди заседанието на борда на МВФ;
3.Да се довърши планът за преразпределение на работните места в учи­лищата и резултатите да се внесат в МС - март 2002;
4.Да се приеме система за детски надбавки, която ограничава помощите само до най-нуждаещите се семейства - март 2002;
5.БКК да приеме стратегия за приватизация на ТБ ДСК - март 2002;
6.Да се направи търг за приватизация на ДЗИ или да се възложи управ­лението му на стратегически инвеститор като междинна стъпка за при­ватизацията му - март 2002;
7.НС да приеме Закон за несъстоятелност на банките - март 2002;
8.Да се оповести график за привеждане на цените на електроенергията за домакинствата в съответствие с направените разходи - юни 2002;
9.Да се внесе в НС Закон за създаването на единна агенция по приходи­те-юни 2002;
10.Да приключи процесът по акредитирането на всички болници - юни 2002;
11.МС да одобри нов Закон за енергетиката в съответствие с МИП -юни 2002;
12.Напълно да се въведе в действие новият режим за регулиране на енер­гийните цени - юни 2002;
13.Да се приеме график на митническите ставки при внос до 2006 г., с който да се намали непретеглената средна ставка при режим на най-облагодетелствана нация до 6% със значителни годишни намаления - юни 2002;
14.Да се подобри системата на единната бюджетна сметка, като се осигу­рят средствата от автономните бюджети (БНТ, БНР, съдебната систе­ма и НЗОК), както и сметките с отложени плащания в левове също да бъдат обхванати в нея - декември 2002 г. и след това.
Изброените по-горе изисквания дават престава за същността на услови­ята (conditionality), които се поставят от МВФ за отпускането на конкретен финансов кредит.

EFF
На 25.09.1998 г. МВФ одобрява тригодишно споразумение с България (EFF) за подкрепа на правителствената средносрочна програма за юли 1998-юни 2001 г. Страната получава 627.62 млн. SDR. със срок на издължаване 02.12.2003, на 12 транша

CCFF
На 25.02.1991 МВФ одобрява 60.6 млн. SDR като CCFF (първи), със срок на издължаване 24.02.1992, в компенсация на повишените разходи по внос на течни горива в резултат на персийската криза. След една година (11.03.1992) се сключва допълнително споразумение (ECF) със срок на издължаване 10.03.1997, за 56.9 млн. SDR по същите съображения и аргументация.

STF
На 14.04.1994 г. МВФ одобрява финансова подкрепа от 116.22 млн. SDR със срок на издължаване 13.04.2004. Тези финансови ресурси попълват резерва, от който следва да се финансират разходите по преструктурирането на БВД.
 Към 31.12.2002 г. България ползва общо 771.8 млн. SDR кредит от МВФ, вкл.: 29.6 млн. SDR STF, 115.1 млн.SDR stan-by кредит и 627.6 млн. SDR  EFF.

През първата половина на 90-те години на XX в. отношенията на Бълга­рия с МВФ се развиват активно главно поради обстоятелството, че България притежава ограничен достъп до между-народните финансови пазари. По-късно дълбоката финансова и икономическа кризата от средата на 90-те години пра­ви невъзможно социално-икономическото развитие на България без актив­ната подкрепа на МВФ. Максимумът на ползваните кредити се достига към границата на двете столетия, когато България приключ­ва с основните елементи от цялостното преструктуриране на икономиката. В следващите години се забелязва тенденция на постепенно изчистване на финансово-кредитните взаимоотношения на България с МВФ, което е възмож­но поради финансова стабилизация и отбелязвания икономически напредък. При безкризисно   развитие по-нататъшната перспектива е в постепенното откъ­сване от опеката на МВФ.
В различните години усреднената лихва варира пример­но в рамките на 3-6%, което може да се оцени като напълно приемлива.
Към края на века България ползва най-много кредити на глава от насе­лението от страните в ЦИЕ. Този факт отразява невъзможността на макроикономическия елит в страната самостоятелно да избира и прокарва своя собствена икономическа политика без "външни" надзор- ници, както и неустойчивостта на икономическите взаимодействия (вътрешни и външни).


5. Оценка на сътрудничеството - До средата на 90-те години МВФ представляваше относително затво­рена организация. Публикуваха се строго премерени съобщения, които не можеха да дадат представа за цялостната дейност на МВФ в конкретна страна и да послужат като основа за задълбочена и ангажирана оценка. Световната икономика се радваше на относително плавно и гладко разви­тие и нямаше причини критиките към МВФ да бъдат чути.
От средата на 90-те години обаче светът започна да се разтърсва от финансови кризи в региони, в които МВФ функционираше активно. Тези събития дадоха основания отварянето на МВФ към външния свят и предоставяне на значително по-обширна информация за механизмите на формиране на решенията в МВФ. През 1997 г. МВФ започна да публикува Public Information Notice PIN в Internet;) с подробна информация за проведените консултации с от­делни страни и политиката на МВФ станаха обект на публична дискусия, която в крайна сметка доведе до повишаване на ефек­тивността на взаимното сътрудничество.

Основните критики към политиката на МВФ могат да се формулират като:
(1) Неприемане на отговорност за негативни последствия;
(2) Непрозрачност на действията;
(3) Ограничено общуване в рамките на висши официални представители;
(4) Стандартна политика към всички страни;
(5) Натиск за бърза либерализация на капиталовата сметка.
*Особено критично е отношението на наблюдателите към налаганите от МВФ условия за развитие на отделните страни (conditionality), които прак­тически остават безалтернативни. Толкова повече, че при неприемливо раз­витие на социалноикономическите процеси МВФ съумява да се разграничи от конкретното макроикономическо управление.

Десетилетният опит на взаимодействието на България с МВФ дава осно­вания за оценка на позитивните и критични страни (без претенции за пълно­та) на конкретното сътрудничество.

От гледна точка на позитивните въздействия:
(1)България започна членството си в МВФ в период, когато бе наложи­ла едностранно мораториум върху обслужването на външния си дълг, респ. бе изолирана от международните финансови пазари. Взаимоотношенията на страната с МВФ бяха единствения мост към световния финансов свят;
(2)През 90-те години България ползва почти непрекъснато финансова подкрепа от МВФ, която предоставя най-добри кредитни условия (във вид на цена на кредита) в световен план. Към началото на 1999 г. България полз­ва най-голяма финансова подкрепа от МВФ на глава от населението от всич­ки страни в ЦИЕ главно защото достъпът й до световните капиталови пазари е ограничен.
(3)Взаимоотношенията на България с МВФ корелират положително с величината на външното финансиране на ПБ. Статистиката показва, че дого­вореностите с МВФ действат стимулиращо и положително на отношенията с външните институционални и частни инвеститори, повишават тяхното дове­рие към провежданите икономически реформи в страната;
(4)Съществуват статистически доказателства, че финансовата подкрепа от страна на МВФ корелира положително с темповете на икономически рас­теж.
(5)МВФ съдейства и помогна в решаваща степен за извършване на всич­ки подготвителни действия и безпроблемното въвеждане на ПС.
(6)Местният управленски политически елит използва изискванията на МВФ като външен императив за прокарване на непопулярни, но необходи­ми икономически и политически решения.
(7)Общуването на местни икономисти и политици с представителите на МВФ безусловно е от полза за общото равнище на компетентност, преценки и умения на местните управленски структури;
(8)Достъпът до изключително богатите информа­ционни материали на МВФ, както и до голямото разнообразие от изследо­вателски проекти повишава равнището на икономическа информираност и допринася съществено за подобряване качеството на научно-изследовател-ската дейност в страната.

Възможното критично отношение към поведението и стратегията на МВФ в България би могло да се формулира като:
(1)Съмнения относно качествата, които притежава използваният от МВФ методологически инструментариум за проектиране на икономическото раз­витие. Разполагаемата информация подсказва вероятна несъвместимост на прогнозираните макроикономически показатели за отделни периоди, което от своя страна би могла да подведе макроикономическото управление;
(2)Неяснота относно неикономическите критерии, които МВФ използва в своята практика. Подобна неопределеност и непрозрачност може да доведе до резервираност и подозрителност;
(3)Проява на твърдост (негъвкавост) при търсенето на решения в рамки­те на дадена икономическа философия. Получаването на незадоволителни резултати би следвало да бъде повод за преосмисляне включително на някои изходни икономически предпоставки. В добавка МВФ не поема отговорност за неблагоприятни последствия;
(4)Непоследователност при изискванията за провеждане на конкретни управленски въздействия, която възбужда подозрения относно подхода, въз основа на който МВФ формулира своите препоръки. Поради слабости при изработването на предписанията съществува вероятност макроикономичес­кото управление да се отнася относително лекомислено и пренебрежително към тяхното изпълнение;
(5)МВФ не отдаваше необходимото внимание на привличане и ангажи­ране на представителите на отделните политически сили, както и на неправителствени организации, при изработването на препоръчваните решения. В резултат прилаганите макроикономически мерки оставаха спорни, без необ­ходимата широка подкрепа;
(6)Детайлното разписване на действията на правителството не стимули­ра творчеството при макроикономическото управление. Това е може би при­чината, поради която в правителството се получава относителен вакуум на икономически управленски идеи в периоди на откъсване от МВФ.












No comments:

Post a Comment