В тази тема ще разгледаме същността и организацията на данъчното облагане на имуществото (богатството). Ще се характеризират и аргументите за данъчното облагане на имуществото, неговото оценяване за целите на данъчното облагане. Последователно ще бъдат характеризирани отделните видове данъци и техниката на данъчното облагане.
1. Обща характеристика
Данъците върху имуществото (богатството) са едни от най-старите данъци, с които и сега продължават да се облагат физическите и юридическите лица. Тези данъци се представят като персонални, понеже се заплащат от собствениците или ползвателите на имуществото.
Имуществото (богатството), подобно на дохода, представлява икономически ресурс за отделната личност или домакинство. Между тях обаче, има съществена разлика: доходът е поток от ресурси към точно определен момент (месец, година), а богатството е потенциален запас от ресурси за даден период от време. Разбира се, имуществото не винаги носи доход, но носи полезност на неговия притежател.
Богатството може да се дефинира като обща стойност на нетните активи, които са собственост на даден индивид или домакинство. То може да се използва като средство за генериране на доходи или като средство, което носи полезност на неговите притежатели.
Облагането на богатството (имуществото) с данъци се извършва периодично (годишно) – жилищата, сградите, земята и др. Богатството може да се облага и еднократно при смяна на собствеността, наследствата, даренията, които стават през определен период от време. В практиката се среща и облагането на имущество над определен размер – еднократен имуществен данък, с цел се елиминира спекулативното обогатяване на отделни индивиди или домакинства.
Облагането на богатството почти изцяло приема формата на местни данъци. Облагат се количествените и качествените измерения на недвижимите имоти и движимото имущество, без да се вземат предвид индивидуалните качества, дохода и платежоспособността на данъкоплатеца. Тези данъци допълват фискалните инструменти на държавата.
Известни са три форми на облагане на имуществото (богатството):
а) облагане на притежаваното имущество – редовно или еднократно, обикновено редовно
б) облагане на промяната на собствеността върху имуществото
в) облагане на приръста на стойността на имуществото
При оценка на богатството (имуществото) са необходими две уточнения, а именно: определянето на активите и пасивите, които се приемат като богатство и паричната оценка на богатството, с оглед на неговото облагане. При оценка на богатството следва да се включат всички възможни активи – материални, финансови и парични. Оценката на богатството е според паричната стойност на притежаваните активи и преди всичко тяхната пазарна стойност.
При тези данъци няма съвпадение между обекта на облагане (богатството) и източника на заплащане на данъка – доходът на индивидите или домакинствата. Данъкът е съразмерен на имуществото (богатството), макар че източникът на неговото заплащане е доходът. Това прави несъвършено данъчното облагане, което не е съразмерно с платежоспособността и дохода на данъкоплатеца. С развитието на стоково-паричните отношения има тенденция на интегриране на имуществените данъци в системата на подоходното облагане, т.е. да се облага реализираният от притежаваното имущество доход. Следователно, с плащането на тези данъци доходът на индивидите или домакинствата се облага двойно. Точно за това тези данъци бележат тенденция за намаляване, като формират малки приходи за бюджета и изцяло приемат формата на местните данъци на общините.
Аргументите за облагане на имуществото (богатството) могат да бъдат:
- предимствата, извличани от притежаването на имуществото – осигуряват се по-високи равнища на потребление и благоденствие, по-голяма икономическа мощ и сигурност
- продуктивното използване на имуществото (напр. земеделските земи, жилища и др) води до реализиране на доходи, а облагането може да поддтиква към по-ефективно използване
- преразпределение на богатството, при което облагането с данъци може да доведе до неговото по-справедливо разпределение и да ограничи концентрирането му в ограничен брой индивиди и домакинства.
- дискриминация по отношение на наследяването имущество, т.е. изграждането на по-справедлива система за разпределение на богатството по отношение на тези, които го получават като наследство или дарение.
- плащане, което води до повишаване на пазарната стойност на имуществото, т.е. собствениците на имуществото в рамките на дадено населено място плащат на общината за услугите, които консумират като проектиране и поддържане на общината и техническата инфраструктура.
- връзката между богатството и дохода, т.е. богатството в широк смисъл като сума от сегашната стойност на очаквания доход и пазарната стойност на съществуващите активи.
Използват се следните начини за оценяване на имуществото (богатството):
- според пазарната стойност
- според доходността или продуктивността
- според капитализираната стойност на актива
- според застрахователната стойност
- чрез прилагането на специални нормативи за целите на данъчното облагане
- периодично оценяване на имуществото
Данъците върху имуществото, както и останалите данъци, изпълняват фискална, социална и икономическо-регулативна функция. Социалната функция се свързва с постигането на хоризонтална справедливост при данъчното облагане. Чрез тези данъци не се преследват големи фискални цели, като приходите от облагането на богатството в национален мащаб са незначителни. Те имат по-съществено значение за общините, понеже постъпват в местните бюджети. Икономическо-регулативната функция се изразява във влиянието на тези данъци върху разпределението на богатството и неговото продуктивно използване.
Данъците върху имуществото, за разлика от повечето данъци, не се влияят от измененията в икономическата конюнктура. В неинфлационна среда данъчната оценка на имуществото (богатството) не се изменя, не се променят и данъчните ставки, при което и данъчното задължение не се променя. В продължителен период пазарната стойност и величината на имуществото се променят, което води и до изменение в размера на данъчното задължение, а това осигурява повече приходи за бюджета и общината.
Данъците върху имуществото (богатството) включват: данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък върху даренията, данък върху възмездното придобиване на имущество, данък върху превозните средства, пътен данък и данък върху земята. Последователно ще бъдат характеризирани организацията и техниката на данъчното облагане за посочените данъци.
2. Данък върху недвижимите имоти
Това е един от най-старите представители на имущественото облагане, който векове наред е бил и израз на голяма несправедливост на данъчното облагане. Причината е прилагането на различните измерения на мащаба на данъка – броят на огнищата, вратите, прозорците, площта и накрая стойността на имуществото. Този данък не носи големи приходи на общинските бюджети. Той служи като инструмент за реализиране участието на гражданите в провежданите мероприятия по архитектурно-жилищното устройство на населените места и за регулиране използването на жилищните площи и производствените сгради.
По своята същност този данък представлява парично плащане, което физическите и юридическите лица извършват в местните бюджети, според притежаваното недвижимо имущество. Обект на облагане са недвижимите имоти на територията на страната във вид на сгради, дворни места, парцели и застроените земеделски и горски земи, според действително застроената площ и принадлежащия й терен.
Не са обект на облагане земеделските земи и горите. Освободени от този данък са общините и държавата за публичната или общинска държавна собственост, читалищата, сградите, собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатическите и консулските представителства, сградите на БЧК, на висшите училища и БАН за учебен процес и научна дейност, молитвените домове, парковете, спортните игрища, площадките и др. подобни имоти за обществени нужди, музеите, галериите, библиотеките, стопанските сгради на земеделските производители за селскостопанска дейност, временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда. Освен това, данъкът дължим за имотите – паметници на културата, се отстъпва на собствениците им със задължението да го използват за поддържането и ремонта им.
Субекти на данъка са собствениците на недвижими имоти, а при учредено вещно право за ползване от ползвателите. При концесия на имоти – публична държавна или общинска собственост, данъчно задължен е концесионерът. Размерът на данъка е 1,5 промила. За имоти, които са основно жилище данъкът е намален на 50%. Данъчните облекчения или освобождаването се извършва чрез данъчна декларация, която се подава в 2-месечен срок. Данъкът се внася на четири равни вноски. За платилите целия данък до 31.03 се прави отстъпка 5%.
3. Данък върху наследствата
По своята същност този данък представлява парично плащане със задължителен характер по повод движението на имущества и капитали по наследствен път. Той е утвърдена форма на данъчно облагане, която не поражда особено възражение от данъкоплатците, понеже се прилага през 30-40г., когато обикновено се сменя собствеността между поколенията или се извършва преструктуриране на богатството. Разбира се, по повод на това облагане могат да се направят и съответните възражения. Съществува мнение, че индивидът трябва да заплати данък върху това, което е потребил, а не върху това, което е спестил и оставил за потребление на неговите наследници. Във връзка с това е известна мисълта, че „Парите трябва да се облагат, а добродетелите да се награждават“. Независимо от това, причината за облагане е чисто икономическа, във връзка с преразпределението на натрупаното богатство.
При облагането са характерни два подхода:
а) обективно облагане, при което се облага съвкупната наследствена маса преди разпределението й между наследниците, независимо от техния брой и родствена връзка
б) субективно, при което се облага стойността на наследствените дялове на всеки отделен наследник, диференцирано според родствената връзка. В нашата страна облагането е субективно, т.е на наследствен дял.
Обект на облагане е стойността на наследството по закон или завещание във вид на имущество в страната или чужбина от български граждани и имущество в страната на чуждите граждани.
Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи, права върху такива вещи, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, МПС, чужда валута, ценни книжа, движими вещи, предприятия или дялови участия.
Наследеното имущество, с изключение на освободеното, се оценява както следва: недвижимите имоти – по данъчна оценка, чуждестранната валута и благородни метали – по пазарен курс, ценните книжа – по пазарна стойност, превозните средства – по застрахователната им стойност, останалите движими вещи и права – по пазарна стойност и предприятията или дяловете – по пазарната им стойност, а при затруднение – по счетоводни данни.
От стойността на наследството се приспадат задълженията на наследодателя към момента на откриване на наследството, правата и вземанията, прехвърлени от наследниците в полза на държавата или общината, разноските за погребение в размер на 1000 лв. и предвидените от закона облекчения.
Към освободеното от облагане имущество се включва: а)имуществото на загиналите за РБ при изпълнение на служебния си дълг, производствени аварии и природни бедствия б)имуществото завещано на държавата, общините, БЧК, читалищата и др ЮЛ, които не са търговци в)обикновена покъщнина г)дребния земеделски инвентар, библиотеката и музикалните инструменти д) предмети на изкуството, автор на които е наследодателя. Всички тези видове имущество се освобождават от облагане с данък тогава когато се наследяват от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри. Освобождават се от данък и неполучените пенсии на наследодателя и имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
Субекти на данъка са наследниците по закон или завещание, както и от заветниците. Те са длъжни в срок от 6 м. след откриване на завещанието да подадат декларация в териториалната данъчна дирекция по местожителство на наследодателя. В декларацията се посочва полученото наследено имущество по вид, местонахождение и оценка.
Наследствените дялове се облагат прогресивно по отделни таблици, в зависимост от наследниците по права линия, съребрена линия и други, както следва: до 15 000 лв. наследствен дял е необлагаем, над тази граница наследствените стойности са етажирани в комбинирана етажна прогресия. За наследниците по съребрена линия не се прилага необлагаем минимум като облагането до 15000лв. започва от 0,1%. За другите наследници до 15000лв. се облагат с 3%.
Данъкът се внася в 2-месечен срок от връчването на съобщението, а когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в СД, дялове и акции, представляващи повече от 50% от капитала на дружеството, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 г.
4. Данък върху придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин
Облагането с данък по дарение и при продажба е еднократно. Обект на облагане е покупко-продажбата на имущества, както и тяхното придобиване по дарение. На облагане с данък дарение подлежат и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения. Освобождават се от облагане придобитите имущества от: държавата и общините, БЧК, българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, юридически лица с нестопанска цел за получените и предоставени дарения във връзка с установената им цел, дарения в полза на читалища, непарични вноски в капитала на ТД и т.н.
Облаганите по дарение или придобитите по възмезден начин недвижими имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по договорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай, че тя е по-ниска от данъчната оценка, се определя до 75% от тяхната пазарна стойност. Останалите имущества се оценяват, както следва: чуждестранната валута и благородните метали – по централен курс на БНБ, ценните книжа – по пазарната им стойност, превозните средства –по застрахователната им стойност и останалите движими вещи и права – по пазарната им стойност.
Субект на данъка е приобретателят на имуществото, а при замяна на собствеността – лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако не е договорено друго. Когато е уговорено, че данъкът се дължи и от двете страни, те отговарят солидарно. При замяна на собствеността не е дефинирано данъчно задълженото лице по сделката. Ето защо този въпрос се урежда между купувача и продавача на имущество. Практиката налага купувача като платец на данъка.
Облагането с данък на придобиваното имущество по дарение и по възмезден начин е пропорционално. Размерът на данъка при придобиването на имущество по възмезден начин, т.е. при покупко-продажба, е в размер на 2% върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност. При делба на имущество, когато притежаваните преди дялбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението. При дарение на имущество, размерът на данъка е диференциран върху оценката на прехвърляното имущество, както следва: а)при дарение между роднини по права линия и между съпрузи 0,5% б)между братя и сестри – 0,7% в)при дарение във всички останали случаи без родствена връзка – 5%. Освен данъка, при възмездно прехвърляне на имуществото се заплаща и нотариална такса в размер на 2% от данъчната оценка.
Данъкът се заплаща преди прехвърлянето на имуществото в териториалната данъчна дирекция по местонахождение на недвижимия имот или по местоживеене на данъчно задълженото лице. Във връзка с прехвърлянето на имота и заплащането на данъка лицата подават декларация, в която посочват вида на имота, местонахождението му, начина на придобиване и наличието на родствена връзка между прехвърлителя и потребителя. Характерно е, че съдиите, нотариусите, областните управители и др. длъжностни лица извършват сделката по придобиването, учредяването, прекратяването или изменението на вещните права след като установят, че е платен съответния данък
5. Данък върху превозните средства
Превозните средства са специфични движими имущества и като такива представляват част от богатството на индивидите или домакинствата. Ето защо това движимо имущество също подлежи на облагане с имуществен данък. Към превозните средства, които притежават индивидите или домакинствата и които подлежат на облагане, се включват: а)превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на РБ б)корабите, вписани в регистрите на българските пристанища в)въздухоплавателните средства, вписани в регистъра на РБ
Субекти на данъка са физически и юридически лица, собственици на посочените горе превозни средства. Във връзка са това, собствениците на превозни средства декларират пред териториалната данъчна дирекция по постоянното им местоживеене притежаваните от тях превозни средства в едномесечен срок от придобиването им. Освободени от този данък са държавните и общински органи и организации на бюджетна издръжка, както и линейките и пожарните коли, леки автомобили, собственост на инвалиди, с обем на двигателя до 1800 куб.см. и мощност до 100 конски сили.Не се заплаща данък при прехвърляне собствеността на превозните средства през годината, ако предишният собственик е заплатил данъка до края на календарната година. В намален размер на 50% се заплаща данък за превозните средства с мощност на двигателя до 100 к.с. вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства.
Размерът на данъка е в абсолютна сума и диференциран, в зависимост от вида на превозното средство, неговата мощност и някои други показатели. Например, на леките автомобили данъкът се определя в зависимост от мощността на двигателя и годината на производството.
Данъкът се заплаща по две равни вноски до 31.03 и до 30.09 на годината. На предплатилите за цялата година до 31.03 се прави отстъпка 5%. За придобитите превозни средства през текущата година данъкът се заплаща в едномесечен срок от придобиването им. Заплащането на данъка е условие за пускане в движение и за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Този данък е местен и се внася в приход по бюджета на общината, в която е регистрирано превозното средство.
От 2002 г. е въведен и пътен данък. Следователно за превозното средство се заплащат два данъка.
Пътен данък ще плащат собствениците на регистрираните за движение леки и товарни автомобили, автобуси, ремаркета, седлови и обикновени влекачи, строителни машини, автокранове, колесни трактори и други самоходни машини. Данъкът е по 10 лв. за всеки започнат тон от общото тегло според свидетелството за регистрация на превозното средство. Данъкът се заплаща на две равни вноски в срок до 31.08 и до 31.10 на годината. На предплатилите се прави 10% отстъпка. Данъкът се внася в общината по постоянния адрес на собственика на превозното средство.
6. Данък върху земеделските земи (поземлен данък)
Земеделските земи са били и продължават да бъдат обект на облагане с данък. За отделните исторически периоди е използван различен мащаб за определяне на данъка, а именно: а)физическите декари земя и тяхното качество б)добивите от земята, какъвто е бил у нас десятъка в)доход от стопанисваната земя г)стойността на притежаваната земя
Земеделските земи са производителни активи в богатството на индивидите или домакинствата и е логично те да бъдат облагани с годишен данък. Той създава хоризонтална справедливост в облагането на богатството, т.е всички притежатели на недвижимо имущество са поставени в равностойно положение. Фискалната функция на този данък не е особено голяма и той е предимно местен данък за бюджетите на общините. По-важно значение има неговата икономическа функция за стимулиране на производителното използване на земите, за подобренията върху тях, с цел повишаване на плодородието и продажбата им.
В нашите условия този данък може да се приема като средство за икономическо въздействие върху собствениците за обработване на земята, срещу безстопанствеността и запустяването. Чрез него може да се въздейства и за данъчната оценка на земята при нейното трансфериране към други собственици. Разбира се, земите имат различно качество (категория), което налага и диференциран подход към данъчната оценка. Така, в зависимост от характера на почвите и плодородието, селскостопанските земи у нас са групирани в 10 категории. Освен това, според начина на използване, се класифицират на ниви, трайни насаждения, ливади и пасища.
До 1990 г. в нашата страна се плаща рентен данък, според категорията на земята и диференцирано за ниви и трайни насаждения в абсолютна сума на декар. Чрез този рентен данък се целеше изземването на диференциалната рента от първи род, поради различието в плодородието на почвата и създаването по този начин на еднакви условия за всички земеделски производители.
Въвеждането на този данък в нашата страна ще допринесе не само за обработването на земите и предотвратяването на пустеещите земи, но и за стимулиране на продажбите на земя и нейното по-ефективно използване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар