ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

В тази тема ще разгледам икономическата категория „бюджет“, с нейните характеристики и особености. Ще се изясни необходимостта от съществуването на бюджета като координатор за правилното протичане на процесите в държавата – икономически, финансови, социални и политически. При една добра ориентация в същността му, стават по-ясни действията на правителството и състоянието, в което се намира икономиката на страната.


1. Възникване, формиране и развитие на държавния бюджет
Държавният бюджет отразява икономическата програма на правителството. Той свързва очакваните приходи и предложените разходи за бюджетния период – дава представа за тяхното състояние и движение през годината.
В историята на човечеството бюджетът в днешния си вид е сравнително нова категория. Наченки на бюджетоподобна практика са се срещали още в древна Гърция и Рим и при Абасидите в Багдат. За регулиране на държавните финанси пише още Аристотел: „Който иска да обсъжда държавните финанси, трябва да познава приходите – какви са и колко големи са – за да се прибави един вид от същите, когато липсва или да се увеличи, когато е малък. Независимо от, това трябва да се познават и разходите, за да се премахнат някои, ако са излишни, или да се намалят, ако са големи, защото богатството зависи и от намалението на разходите.“
През Средновековието, при абсолютната власт и собственост на владетеля, бюджетът не е бил познат. Държавната собственост реално е била собственост на владетеля и само той е решавал какви нови приходи да се събират и за какво да се изразходват. Войската се е издържала от населението, а приходите от войните са постъпвали в хазната на владетеля.
Доста по-късно, когато започва разпадането на феодализма, се появяват и предпоставките за зараждането на бюджета. От една страна, част от градовете, срещу голяма еднократна сума, откупуват свободата си от феодала и това довежда до намаляване на неговите постоянни приходи. От друга страна, военната техника става по-скъпа и издръжката на войската, за което вече отговаря той, изисква повече разходи. За да си набави необходимите средства, владетелят е принуден да иска разрешение от съсловните представители да обложи градовете с един или друг данък. За да стане това е необходимо да представи обосновка  за какво ще изразходва средствата и дали не би могъл да покрие тези разходи със собствени средства. Така например в края на XIII в. в Англия крал Едуард I е заставен да обяви, че „нито той, нито неговите потомци някога ще събират някой данък, за който нямат съгласието на аристокрацията и духовенството и хората в страната“. Така постепенно, с принудата на владетеля да се подчини на контрола на своите поданици, възниква парламентарно демократичното управление, а от обосновката на държавните приходи и разходи - възниква бюджетът.

Следователно като предпоставки за възникване на бюджета в днешния му вид може да посочим:
1. развиването на стоково паричните отношения
2. създаването на държавата
3. установяването на парламентарно-демократичната форма на държавно управление
Развитието на бюджетната практика се извършва основно в периода от XI до XVIII в., когато бюджетът се превръща в задължителен атрибут на законодателната и изпълнителната власт в развитите европейски страни – Англия, Франция и Германия.
В България този процес започва след Освобождението от турско робство, при временното руско управление под ръководството на княз А. М. Дондуков – Корсаков. Създава се разходна сметка за периодът 1.03. 1879 г. до 1.03. 1880 г. написана е на руски език и е съставена във френски франкове, тъй като българската парична единица все още не е била доизградена. Впоследствие Върховната сметна палата признава тази сметка като първия български бюджет. Той има само разходна част, а приходна не е съставена. Въпреки това, при изпълнението му, освен че са извършвани разходи, са събирани и приходи. В крайна сметка, той приключва дори с превишение на приходите над разходите. Едва третият бюджет на страната за периода 1881-1882 г. е съставен и с приходна и с разходна част.

Названието „бюджет“ произхожда от латинската дума „bulga“ (кесия, торба, чанта), преминал при французите в “bougette”, а при англичаните в „budget“ (кожена чанта). Английският канцлер на съкровището е внасял за разглеждане в парламента документите, с които е обосновавал исканията на правителството за отпускане на кредити в специална кожена чанта. Отварянето на чантата и изваждането на документите се е превърнало в своеобразен ритуал (Opening the Budget), който впоследствие е прехвърлил наименованието си към самия финансов акт – бюджета.


2. Същност и значение на държавния бюджет
Най- образно казано, бюджетът е мястото, хазната, където се събират държавните приходи и от където се извършват държавните разходи. При съвременната развита банкова система това са специални бюджетни сметки, които се контролират и отчитат от централната банка. Бюджетът, това е държавната хазна или държавното съкровище, приходите от което се събират и изразходват с общонационално предназначение. В бюджета се отразяват всички особености на финансовото стопанство на държавата – предвиждането на приходите, планираната реализация на разходите, тяхното изравняване и евентуална икономия, поддържането на важни за държавата отрасли и постигането на определени политически или социални цели. Следователно, той е една твърде сложна икономическа категория, за чието изясняване е необходимо да бъде разгледана от няколко страни.

От правна гледна точка, бюджетът може да бъде закон или законодателен акт. Това зависи от правомощията на двата органа на държавната власт – законодателна и изпълнителна. Когато бюджетът се гласува от парламента и той има право да внася изменения в него, тогава той става закон. В обратния случай – когато правомощията на правителството са по-големи, тогава същият е законодателен акт. В България бюджетът се гласува със Закон за държавния бюджет, с което изпълнението му става задължително. При влошена икономическа конюнктура, обаче той може и да не бъде изпълнен по приходната си част. Това не поражда лична отговорност и санкции. Може да се наложи завишаване на разходите, поради инфлационни и други причини, което нормативно се оформя с допълнително гласуване на средства, но от това не следва законодателно преследване на съставителите. Предназначението на закона за бюджета е преди всичко да определи размера на очакваните приходи, задължително да регламентира разходите и да структурира звената в бюджета. Затова може да се каже, че нашият бюджет е закон, но с един по-особен характер, тъй като има законова сила най-вече при съставянето на разходната му част.

От социално-икономическа гледна точка, бюджетът е основният държавен финансов план, чрез който се предвиждат очакваните приходи, които ще постъпят в разпореждане на държавата и се разпределят необходимите разходи за осъществяването на нейните цели. Той съсредоточава онази част от БВП, която е предназначена за финансиране на дейности от общодържавно предназначение. С бюджета държавата може да оказва широко въздействие върху икономиката и икономическото развитие на страната в една или друга насока – чрез събираните данъци или чрез отпусканите субсидии и финансирания. Чрез държавния бюджет се осигуряват и финансират значителни социални потребности, инвестира се в човешкия фактор (чрез финансиране на образование, здравеопазване, субсидии за подпомагане издръжката на социалнослабите слоеве от населението и др.).

Бюджетът може да се разглежда от политическа гледна точка, като финансов израз на политиката на правителството на дадена страна. Тъй като реално държавата в даден период се управлява от политическата сила, която има мнозинство в парламента и съответно съставя правителство, може да се каже, че бюджетът е финансова основа на икономическата програма на правителството. Той отразява всички страни на правителствената програма – политическа, икономическа, социална и културна, защото осигурява финансовата основа за реализацията на тази програма. Само в бюджета може да се види обединеното мнение за сферата на дейност и характера на правителствената активност и само тук могат да бъдат различни финансовите насоки, които правителството планира да предприеме.

От финансово – техническа гледна точка, бюджетът може да бъде представен като съвкупност от таблици и цифри, които отразяват приходите и разходите на отделните звена. Т.е. таблиците имат две страни – приходна и разходна. За да се стигне до това синтезирано изражение, обаче, е необходима многомесечна работа по обобщаване на данните и разпределяне на средствата. Затова може да се каже, че от финансово-техническа гледна точка, бюджетът обхваща десетки страници текст, цифри и таблици, чието синтезирано изражение представлява обобщена сметка- баланс, отразяваща приходите и разходите на дадена държава за определен период от време, обикновено една година.

От всичко казано до тук можем да обобобщим какво е значението на бюджета. Видяхме, че действието на бюджета обхваща всички страни на държавния живот – икономика, финанси, политика, култура, социална сфера и др., чрез тяхното финансиране и управление. От друга страна той отразява действията и икономическата активност на правителството, като в същото време, чрез него действията на правителството могат да бъдат поставени под контрола на законодателната власт. Т.е. бюджетът е и средство за контрол и отчетност, за предоставяне на права и носене на отговорност.


3. Принципи за изграждане и функциониране на бюджета
За да може бюджетът да изпълнява пълноценно своята роля, при съставянето, изграждането и изпълнението му трябва да се спазват някои принципи.
-За да бъде бюджетът максимално прозрачен за населението и за да може да се следят мотивите и действията на правителството, трябва да се спазва принципът на публичността. От една страна спазването на този принцип изисква публикуването на приетия бюджет в Държавен вестник, за да може обществото да се запознае с разпределението на средствата. От друга страна, в по-ранен стадии, за да бъдат ясни мотивите на това разпределение, средствата за масова информация трябва да отразяват дебатите в парламента при приемането на отделните членове и клаузи във финансовия документ.
-Принципът за яснота на бюджета допълва  първия принцип. Бюджетът трябва да е ясен и разбираем. Така обществото ще може по-лесно да прецени дали правителството си е свършило добре работата.
-При приемането на бюджета, в него трябва да са включени всички приходи и всички разходи, касаещи изпълнението на правителствената програма. Не трябва да се стига до положение впоследствие да се гласуват допълнителни приходи или разходи, или да се изключват някои от тях, т.е. това е принципът за пълнота на бюджета. Един пълен бюджет е от полза, както за правителството, така и за обществото, защото само по този начин може да се създаде ред и системност в публичните административни служби. В противен случай възниква опасност от безредие и допускане на грешки в управлението.
-Специализация на бюджета. По определени характеристики разходната част на бюджета се подразделя на групи, раздели, дейности и параграфи, като параграфите са последното подразделение. В тях се посочват паричните суми, които на практика определят в каква степен могат да се финансират и най- дребните нужди. По този начин парламентът поставя граници и контролира правителствената дейност. Колкото по-точна и по-подробна е специализацията, толкова по-малка е възможността за преливане на средства от един към друг параграф, защото ще се наруши гласуваният от парламента план за действие и принципа за специализация. Разбира се, ако съответният параграф е важен, а средствата са недостатъчни, в парламента може да се гласуват допълнителни средства, но това не трябва да се превръща в честа практика.
-Принципът за реалност изисква и приходите и разходите на бюджета да бъдат икономически обосновани и в най-голяма степен да отговарят на действителното състояние на икономиката.
-Близък до него е принципът на точността на бюджета – той изисква приходите и разходите да бъдат възможно най-точно изчислени и предвидени. Нарушаването на този принцип ще доведе най-малкото до разстройство в ритмичното изпълнение на бюджета, финансово напрежение, разногласия в парламента, а е възможно да се стигне и до нарушаване на някои от другите принципи.
-За една стабилна и добре работеща икономика е много важна балансираността на нейния бюджет. Принципът на бюджетното балансиране е не само важен, но той е и вътрешно присъщ за всеки бюджет. Равномерното развитие на икономиката предполага управляващите я прецизно да преценяват както бюджетните приходи, така и бюджетните разходи и в един или друг момент да намаляват едни или увеличават други, според наличните възможности и нужди. Без подобно уравновесяване би могло да се отклони благоприятното въздействие на бюджета към един сектор, за сметка на изоставането на друг. Принципът на бюджетното балансиране гласи, че чрез бюджета не биха могли да бъдат предвидени повече разходи, отколкото стоящите на разположение за тяхното покриване вероятно реализируеми приходи, т.е. бюджетът не трябва да приключва с дефицит. Той трябва така да е съставен, че предвидените разходи, като размер, да се вместват в сумата на очакваните приходи. Спазването на този принцип е наложително, не само при съставянето и гласуването на бюджета, но най-вече при неговото упражняване. Ако в течение на годината се окаже, че за осъществяване на предвидените разходи са необходими повече средства от наличните в хазната, това може да доведе до напрежение във финансовото стопанство. За набирането на необходимите средства трябва или да се увеличи размерът на събираните данъци, което ще доведе до недоволство в населението, или Централната банка да пусне допълнително количество пари в обръщение, което пък води до риск от инфлация. Третият вариант е държавният кредит , но той реално е временно решение, защото събраните средства впоследствие трябва да се връщат, и то со лихвите. Всичко това обяснява важността и необходимостта от този принцип не само за изграждане на бюджета, но и за равномерното протичане на икономическите процеси в страната.
-Принцип на единство на бюджета се появява в противовес на старото фондово начало във финансите, когато всеки отделен приход е имал и конкретно предназначение. Практиката е доказала, че съществуването на много фондове се е оказало нецелесъобразно, тъй като при недостиг на средства по фонда  са се прехвърляли средства от друг фонд, което е създавало предпоставки в някои случаи за преливане и нецелесъобразно използване на ресурсите. Този принцип означава, че е необходимо всички приходи да се събират в една обща държавна хазна и събраната сума да се разпределя според държавните нужди, след съответното гласуване в парламента. По този начин още веднъж се дава възможност за парламентарен контрол върху дейността на изпълнителната власт. Този принцип, обаче, не изключва съществуването на бюджетите на общините като териториални структури, както и на бюджета на фонд „Обществено осигуряване“, който има специфично предназначение в социалната сфера.
-Бюджетът трябва да бъде съставен, разгледан и гласуван преди да започне неговото изпълнение, т.е. това е принципът запредварителностСлед като бюджетът е финансовата програма на правителството, тя трябва да бъде много точно разгледана и съобразена с очакваната действителност, както и предварително одобрена от парламента. Затова бюджетът трябва да е приет още преди започване на новата бюджетна година.
-Срокът на действие на гласувания бюджет е 12 месеца, или следващият принцип е годишност на бюджета. На практика бюджетът е план за икономическа, финансова, социална и културна политика на държавата и като всеки план касае определен период от време. Времето, през което се упражнява даден бюджет, се нарича „бюджетен период“. Обикновено бюджетния период съвпада с календарната година от 1.01 до 31.12. Ако това не е спазено, тогава стремежът е той да бъде свързан с цикъла на стопанската година – например в САЩ е от 1.10-30.11.
До края на бюджетната година всички планирани приходи трябва да бъдат събрани и всички предвидени разходи – изпълнени.


4. Видове бюджети
Видяхме многостранното значение и влияние на бюджета върху икономиката на страната. Поради факта, че съществуват твърде много особености, които трябва да се обхванат и предвидят, възниква необходимостта от съществуването на различни видове бюджети, в зависимост от различните фактори – времеви, териториални и финансови.

В зависимост от обхвата на бюджета, различаваме:
-Държавен бюджет – гласува се със закон от парламента всяка година и обхваща приходите и разходите на държавата. Това е единственото бюджетно звено, с чиито средства се разпореждат парламентът и правителството. При недостиг на средства по някой от другите бюджети, този недостиг се покрива със субсидия от държавния бюджет.
-Бюджет на Държавното обществено осигуряване – гласува се със закон от парламента всяка година по отношение на общата му величина и структура на приходите и разходите му. До преди няколко години бюджетът на социалното осигуряване беше съставна част на държавния бюджет, но от 1995 г. той се отдели от него, като се създаде фонд „Обществено осигуряване“. За управлението на фонда се създаде НОИ, който отчита своята дейност пред НС.
-Бюджет на местните органи на управление – това са общинските бюджети. Те не се гласуват от парламента, а се приемат на сесия на съответния общински съвет, т.е те не са закон. Обхващат очакваните приходи и планираните разходи на общината като самоуправително тяло.
-Консолидиран държавен бюджет – съвкупност от всички изброени по-горе звена. Дава обща информация за средствата, които държавата отделя за една година, за финансиране на така наречените „обществени потребности“. Консолидираният бюджет не е закон. Той е съвкупност от звена, три от които са закони.
-Частни бюджети – това са бюджетите на съответните министерства и ведомства и са съставни части на държавния бюджет, т.е. те не фигурират самостоятелно като първите три бюджета. Тук, освен бюджетите на министерствата, влизат и бюджетите на съдебната власт, на Сметната палата и др.
-Бюджет на Националната здравноосигурителна каса – гласува се със закон от НС и предвижда приходите и разходите, необходими за издръжка на публичното здравеопазване. Със средствата по този бюджет се разпорежда Здравната каса, която отчита дейността си пред парламента. Този бюджет обаче не фигурира самостоятелно, а като съставна част от държавния бюджет.

В зависимост от периода на изпълнение, различаваме:
-Бюджет за изпълнение – това е бюджетът, който ще се изпълнява през предстоящия бюджетен период. Това е бъдещата програма за изпълнение, която отразява пълномощията, дадени от парламента на правителството.
-Изпълнен бюджет – това е вече реализираният бюджет. Чрез него може да се прецени до каква степен са осъществени бюджетните предвиждания, в кои области очакванията са били подценени и къде – надценени. На базата на този бюджет правителството се ориентира къде да насочи усилията си при изпълнението на новия бюджет за постигане на по-добри резултати.

В зависимост от начина на обхващане на приходите и разходите по тяхното осъществяване, различаваме:
-Брутен бюджет – съдържа всички приходи, съвместно с направените, свързани с тях разходи. Да вземем за пример бюджетът на съдебната власт – в приходната му част се описват всички приходи, постъпили от дейността на нейните органи. В същото време в разходната част на бюджета са вписани абсолютно всички разходи по издръжката на тези органи – работна заплата, осигуровки на персонала, издръжка на сградите и всички останали. Предимствата на брутния бюджет са, че позволява да се разбере на кои сфери и дейности трябва да се обърне повече внимание и да се реорганизират, тъй като дава пълен поглед върху цялостните им приходи и разходи. В България се работи с брутни бюджети
-Нетният бюджет съдържа само чистите приходи или само чистите разходи. Ако приходите от дадена съдебна служба превишават разходите, направени за нея, то в бюджета като приход ще се впише само превишението, а разход за тази служба няма да се впише. Предимствата на нетния бюджет са, че показва по-ясно кои дейности са на печалба и кои на загуба.

В зависимост от характера на приходите и разходите, включени в структурата на бюджета, различаваме:
-Редовен бюджет – това е редовният бюджет, който се гласува всяка година със закон и съдържа редовните приходи и разходи. Основният му приходоизточник са данъците, а разпределението на средствата е според публичните приоритети.
-Извънреден бюджет – съдържа сумите на извънредните приходи и разходи, възникнали във връзка със случайни събития, а не с текущите нужди на публичното тяло, както е при редовния бюджет. Съставянето на извънреден бюджет се налага в случаи на война, при съществени административни, държавно-политически и др реформи, но може да се наложи и при неправилно изчисление на параметрите по редовния бюджет. За покриване на извънредните разходи е необходимо набирането на извънредни приходи. Затова тук основният приходоизточник не са данъците, а кредитите, но е възможно и гласуване на нови данъци. Редовният бюджет се приключва в края на бюджетния период, а извънредният се упражнява, докато се извършат всички предвидени в него дейности.
В случай, че по бюджета постъпят повече приходи, отколкото са предвидени, тогава правителството може да поиска от парламента да увеличи разходите по някои параграфи или да гласува някои нови разходи. В този случай говорим за свръхсметни кредити. Гласуването на свръхсметните кредити може да стане и без да са нарастнали приходите. В този случай дадени разходи се подсилват за сметка на намаляването на други такива.

В теорията се прави разделение и на постоянен и променлив бюджет макар, че да се говори за постоянен бюджет като цяло, не е съвсем реално, тъй като няма икономика в света, която да стои на едно и също място без да се развива и променя. Затова по-достоверно е да се говори за части от бюджета (в приходната или в разходната му част), които в определен период от време не се изменят и остават относително постоянни. Такива могат да бъдат например приходите от наеми от държавно или общинско имущество или разходите за лихви и погашения по заеми и др. Целта на това разделение е спестяване на време и усилия от страна на парламента при разискване на проектобюджета, тъй като вниманието може да се съсредоточи предимно върху дебатирането на променливите части.

В зависимост от периода, за който е съставен, различаваме:
-Бюджет на страната за съответната година – това е бюджетът, който се съставя, гласува със закон и изпълнява всяка календарна година. В него са предвидени приходите, които се очаква да се съберат в рамките на една година и разходите на държавата, които трябва да се изпълнят за същия период, в зависимост от икономическото състояние на страната.
Бюджетна прогноза – съставя се от правителството и е с по-дългосрочен период – от три до пет години. В момента на съставянето й, тя се опира на икономическите показатели на страната за минал период и прави бъдещи предвиждания на същите за определен период от време.
На таблицата е показана извадка от бюджетната прогноза на правителството, разработена през 2011 г.


С бюджетната прогноза могат да се проследят и по-дългосрочни цели, които правителството си е поставило, по отношение управлението на страната и финансовите насоки в развитието на икономиката.


5. Извънбюджетни фондове и средства
Това са суми със специално предназначение, които не се разпределят чрез държавния бюджет. Те имат самостоятелен източник и се изразходват за покриване на точно определени потребности. В Закона за държавния бюджет на страната за всяка съответна година само са изброени кои извънбюджетни фондове и сметки ще действат през съответния бюджетен период, без да се уточняват техните приходи и разходи. Организацията и предназначението на всеки извънбюджетен фонд или сметка се регламентират нормативно в закон, който се отнася до специфичната дейност, във връзка с която е създаден фонда – например дейността и целите на фонд „Професионална квалификация и безработица“ са описани в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Броят на извънбюджетните сметки и фондове не е един и същ през различните години, тъй като и потребностите на държавата се променят в различните периоди. През 1999 г. например има 50 фонда и сметки, а през 2014 г. – 15. Няма да се спираме на всички, а само на по-важните.

-Фонд „Професионална квалификация и безработица“ към МТСП – притежава собствен бюджет, който се изготвя от Националната агенция по заетостта и ежегодно се внася в МФ за съгласуване с проектобюджета на РБългария. Приходите му постъпват от задължителни месечни осигурителни вноски от работници и работодатели, субсидии от държавния бюджет, лихви по депозити, дарения, такси за издадени разрешения за работа, глоби и др.
Предназначението на фонда е да осигурява финансова помощ на безработните, тяхната квалификация и обучение, изследване на пазара на труда, разработване на национални и регионални програми за заетостта и квалификацията на безработните, защита на вътрешния трудов пазар и изпълнение на международни правителствени спогодби по вноса и износа на работна сила.

-„Национален фонд за опазване на околната среда към МОСВ и „Фонд за опазване на околната среда“ към общините – редът за набиране, изразходване и контрол на средствата по двата фонда се определя с наредба на МС. Приходите по двата фонда се набират от:
·         Суми, внесени от такси за използване на природни ресурси или замърсяване в границите на допустимите норми – разпределят се в съотношение 50% към съответния общински фонд и 50% към националния фонд
·    Суми, внесени от глоби на физически лица и месечни санкции от юридически лица – в съотношение 40:60
Всички средства, събрани по тези фондове се използват само за финансиране на дейности по опазване на околната среда. Всяка година МС изготвя и внася за приемане в НС доклад за състоянието на околната среда.

-„Национален компенсационен жилищен фонд – към МС – използва се за подпомагане закупуването на жилища от граждани с доказани жилищни нужди и т.н

-Държавен фонд „Земеделие към МЗГ – създава се и се поддържа регистър на земеделски производители, които ще бъдат подпомагани от този фонд. Програмите за подпомагане включват инвестиции в земеделието, производство на земеделска продукция на пазара, развитие на земеделието в райони с влошени социално-икономически характеристики или неблагоприятни природни условия, опазване и подобряване на почвеното плодородие, генетичния фонд и развитието на екологичното земеделие. Фондът предоставя субсидии и целеви кредити, дава гаранции и поема поръчителство пред финансови институции.
Приходите във фонда се набират от субсидии от държавния бюджет, 50% от приходите от наем, аренда и продажба на държавни земеделски земи, дарения, помощи и средства от международни споразумения, кредити и безвъзмездни помощи по решение на МС и др. Министърът на земеделието и горите внася всяка година за одобрение в МС доклад за състоянието и развитието на земеделието и въз основа на този доклад се разработват следващите програми

-Към МРРБ се създават два фонда – фонд „Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци и фонд „Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация“

Формирането на извънбюджетните фондове и сметки е в противоречие с принципа за единство на бюджета, но при дейностите, за които са създадени, е по-целесъобразно техните средства да са отделно.Те са строго целеви и набраният ресурс не може да се прехвърля за други дейности. От една страна, това създава стимул за търсене на най-широки възможности за набиране на средствата и най – ефективен начин за използването им. От друга страна, при фондовото начало може да се разчита на подпомагане и благотворителност. Например, едва ли някоя българска или чуждестранна институция ще направи дарение на държавния бюджет, както би го направила към фонд „Рехабилитация и социална интеграция“, който подпомага инвалидите. Към фонд „Земеделие“ пристигат помощи от международни споразумения и т.н. Затова Законът за държавния бюджет за съответната година само набелязва кои фондове ще съществуват, но не се намесва в тяхната организация. 



No comments:

Post a Comment