ПРИХОДНА СИСТЕМА НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

В тази тема ще се запознаем със същността и характера на паричните приходи на държавата и на публичното стопанство. Ще характеризираме източниците на приходи и формите и методите за тяхното акумулиране за финансиране на публичните разходи. Ще бъде характеризирана и класификацията на приходите с оглед на техния анализ и изучаване.



1. Теоретични основи на държавните приходи
За финансиране производството на публични блага, които държавата осигурява на своите граждани, следва да се реализират необходимите ПРИХОДИ. Приходите на държавата са парични суми, с които тя разполага за посрещане на своите разходи. Те представляват парични плащания на физически и юридически лица с принудителен и задължителен характер, в полза на държавата. Освен това, държавата може да реализира и собствени приходи от собствената си стопанска дейност. В по-голямата си част приходите нямат непосредствено еквивалентен характер, независимо, че държавата предоставя на своите граждани публични блага.
Приходите на държавата могат да се определят като съставна част от БВП и националното богатство, която на принудително- задължителна основа се акумулира в бюджета за финансиране на колективните потребности, респ. производството и предоставянето на публичните блага.
Реализирането на приходите е процес на разпределение на доходите на стопанските субекти и на индивидите, осъществявано с финансови методи и форми. Приходите изразяват специфичното движение на парите към държавата от стопанските субекти, индивидите и собственото стопанство, в процеса на акумулирането им в бюджета за финансиране на разходите.
В по-голямата си част акумулирането на приходите на държавата изразява главно преразпределителни процеси, понеже се изземва в бюджета част от вече формирани и реализирани доходи на стопанските субекти и индивиди. Една част от приходите, в рамките на данъците върху разходите (косвени данъци), е резултат от преразпределението на доходите. Следователно, в основата на формирането на приходите на държавата стои разпределението и преразпределението на БВП и на част от националното богатство.
Чрез събиране на приходите държавата въздейства върху възпроизводствения процес на страната, върху темповете на икономическия растеж и върху социалните процеси и преразпределението на доходите между отделните социални групи и слоеве на населението. Въздействието се осъществява чрез формите и методите за акумулиране на приходите и целите за тяхното разходване, което намира синтезирано обобщение в бюджета на държавата.

И така, приходите на държавата могат да се характеризират в следните няколко аспекта:
-като понятие на публичните финанси приходите са част от БВП и националното богатство, акумулирано на принудително-задължителна основа за финансиране на колективните потребности
-от социално-икономическа гледна точка акумулирането на приходите и тяхното разходване изразява процеси на разпределение на БВП и на част от националното богатство, а като изключение и на националния доход на чужди държави.
-чрез приходните методи и форми и размера на акумулираните от държавата средства може да се въздейства върху възпроизводствения процес и растежа в страната и особено чрез целевото разходване на средствата.
Много важен момент във финансовата теория е каква част от БВП държавата акумулира и използва за финансиране на публичните блага, тъй като това намалява възможностите на частното стопанство да инвестира, да разширява и да повишава ефективността на своята дейност и намалява потреблението на индивидите. Съвременната държава, с малки изключения, акумулира и разпределя средно около 45% от БВП. За нашата страна този процент е 40%, докато в страни като САЩ и Япония е 35%. Акумулирането на НД се осъществява чрез съответните източници и методи за акумулиране на приходите.


2. Източници на финансови средства на държавата
Източниците на финансови средства на държавата са главно БВП и националното богатство. Те не следва да се отъждествяват с методите и формите за акумулиране на приходите, които са главно данъците и таксите. Наред с вътрешните източници държавата може да ползва и външни източници, т.е. национален продукт и национално богатство на други държави или чужди национални стопанства. Във връзка с това източниците могат да се обобщят като вътрешни и външни.

Вътрешни източници на финансови средства
-От вътрешните източници най-голям дял има БВП, респ. НД. Той включва съвкупната стойност на всички произведени в националното стопанство стоки и услуги в продължение на една година, след приспадане на т.нар. междинно потребление
БВП е източник на доходите на стопанските субекти, на индивидите и техните домакинства и за държавата. Ето защо приходите на държавата се намират в пяка зависимост от мащабите на БВП, като техен обективен ограничител. По тази причина съвременната държава се стреми да стимулира икономическия растеж и съответно да увеличи обема на националния продукт, с оглед и на реализирането на повече приходи. Разбира се, от темповете на растежа и от обема на националния продукт зависят не само приходите на държавата, на публичното стопанство, но и доходите на стопанските субекти и на индивидите. Във връзка с това БВП е основен макроикономически показател за степента на икономическо развитие и възможностите на държавата да набира приходи. По-голямата величина на БВП/глава на населението е предпоставка за по-големи финансови приходи за държавата. Така например през 2013 г. БВП на България е 40 млрд. евра.
-Вторият вътрешен източник на финансови средства е НАЦИОНАЛНОТО БОГАТСТВО. То обхваща всички създадени и „натрупани“ материални и духовни блага, а също така и въвлечените в икономическия оборот надземни и подземни природни богатства, които принадлежат на държавата. Всъщност националното богатство е съвкупност от частното и публичното богатство, което включва ДМА, КМА, непроизводствените дълготрайни и краткотрайни активи на социалната сфера, държавните резерви, личното имущество, природните богатства и населението с неговите физически и духовни качества.
Формите за използване на националното богатство като източник на финансови средства за държавата са, както следва: а)продажба на държавно имущество на чужди държави и граждани чрез извършваната в нашата страна приватизация б)концесии за търсенето и експлоатацията на природните богатства, предоставени на чужди държави и компании в)платения лов и риболов от чуждестранни граждани в нашите ловни стопанства. Освен тези форми, при извънредни обстоятелства като войни, природни бедствия и др., могат да се прилагат реквизиции на стопански произведения, животни и др., използването на златно-валутния резерв и събирането на скъпоценности, цветни и благородни метали от населението и други.
-На трето място като приход за бюджета на държавата се използва ВЪТРЕШНИЯТ КРЕДИТ. Разликата между получените и предоставените от държавата кредити формира публичния дълг. Този дълг се използва за финансиране главно на бюджетния дефицит, а също и за инвестиции, осъществявани от държавата. Кредитирането се извършва от централната банка и чрез паричния пазар с емисия на ДЦК, при което кредитори са населението, фирмите, банките.

Външни източници на финансови средства
Външните източници включват ползването на националния продукт и националното богатство на други страни. Те приемат формата главно на външни заеми от други страни и международни финансови институции (банки). Външните заеми пораждат икономическа зависимост на страната от други страни и институции. Освен това, обременяват бюджетите на страните с допълнителни разходи за изплащане на дълга, включително и лихвата. Характерно  е, че развитите страни ползват предимно вътрешни източници, в т.ч. вътрешни заеми, а развиващите се страни прибягват до ползването на външни източници (заеми). Нашата страна също ползва външни заеми. Освен това, към външните източници могат да са посочат и износът на капитали и реализирането на печалби, лихви и дивиденти, нееквивалентният външноикономически обмен и др.


3. Класификация на държавните приходи
Класификацията на приходите на държавата по определен белег е предпоставка за тяхното изучаване, рационално разпределение, анализиране и използване, а също за участието на частното стопанство и населението при тяхното формиране. Приходите могат да бъдат класифицирани, както следва:
-Според собствеността на доходите, обект на разпределение и акумулиране в бюджета на държавата, те биват: частно-правни приходи и публично-правни приходи. В съвременните условия приходите на държавата се формират предимно от частното стопанство и домакинствата. Като институция, която има законно право да събира доходи, държавата на принудително-задължителна основа изземва част от доходите на частното стопанство и домакинствата чрез различни форми (данъци, такси и др.). Като собственик държавата може да изземва и част от доходите на държавните фирми и институции.
-Според икономическия характер и произхода си, приходите, акумулирани от държавата, биват: приходи от облагане на потреблението, приходи от облагане на доходите, приходи от облагане на богатството и приходи от други дейности. От така посоченото обособяване на приходите, най-голям е делът на тези от облагане на потреблението или на разходите, включващи косвени данъци (ДДС, акцизи и др.). Втори по значение са приходите от облагането на доходите и най-малък е делът на тези от облагане на богатството (имуществото). Посоченото обособяване на приходите, обаче, не дава представа за участието на отделните социални групи и слоеве от населението във формирането на държавните приходи. Тази групировка обаче ни дава възможност за анализиране на данъчното бреме и за прехвърляемостта на данъците.
-Според финансовите методи и формите за реализиране, приходите на държавата биват: данъчни, данъчни и др. Разбира се, най-голям е делът на данъчните приходи на държавата. Те се реализират чрез различните видове данъци, с които се облагат стопанските субекти, индивидите и домакинствата. През последните години данъчните приходи са около 80% от приходите на държавата. Неданъчни са приходите от приватизация, част от които се използват за финансиране на бюджетния дефицит, за изплащане на вътрешните и външните заеми и др.
-Според социално-икономическата си същност и произход, приходите биват: приходи от облагане на частните акционери и държавните компании, приходи от населението, приходи от облагане на недвижими имоти, ренти и лихви, приходи от вноски за задължително държавно осигуряване, приходи за осигуряване при безработица и други приходи.
-В зависимост от мотивите на държавата за събирането им, приходи от прехвърляне на собственост върху имущество при наследство, дарение или възмездна покупко-продажба, приходи от корпоративните подоходни данъци, приходи от косвени данъци, приходи от експлоатация на държавна собственост, приходи от горите, лова и риболова, приходи от националната лотария и др.
Освен посоченото класифициране на държавните приходи, могат да се обособят и други групировки, в зависимост от задачите и целите на анализа на ефективността на разходването им.


4.Методи и форми за акумулиране на държавните приходи
Вътрешните приходи на държавата се акумулират по определени методи и форми. Методите са инструментът, чрез който паричните средства се изземват от съответните източници и предоставят за използване чрез бюджета на държавата. Формите за събиране са отделните съставки, елементи на прилаганите методи. Това са отделните видове данъци, такси, заеми и др. 

Методите за акумулиране на приходите са:

а)Данъчен метод – който се изразява в прилагането на система от данъци. Данъчният метод е основен при акумулирането на приходите на държавата. Чрез данъците се акумулират около 80% от приходите по бюджета. Главно средство на този метод е данъкът. При този метод отношенията на държавата със стопанските субекти и индивидите се изграждат на обективна, законодателна и стабилна основа. Плащането е предварително определено и съобразено с платежоспособността и дохода на данъкоплатеца и има дълготраен характер. Данъкът отговаря на икономическите методи и средства за управление и разпределение на доходите. Той изпълнява ролята на дълготраен норматив за регулиране на отношенията на субектите и индивидите с държавата и може да създава стимули или да въздейства за постигането на определени цели и решаването на конкретни задачи. Прилагането на данъчния метод е свързано с ползването на системата от данъци.

б)Данъкоподобен метод – който се изразява в прилагането на данъкоподобни форми за акумулиране приходите на държавата като такси, приноси, глоби, лихви, конфискации, реквизиции, репарации и др.
Данъкоподобния метод има спомагателно значение при акумулирането на приходи за държавата. При този метод прилаганите форми нямат задължително-принудителен характер за всички субекти и индивиди, а предимно за тези, които ползват непосредствено публичните блага, извършват определена дейност или упражняват дадена професия. Този метод е свързан преди всичко с прилагането на таксите – държавни и общински, които имат постоянен характер. Останалите форми не са свързани с реализирането на значителни приходи за фиска. Те имат случаен характер и са по повод на нарушения, случайни събития и др.

в)Неданъчен метод - който се състои в прилагането на недостатъчни форми на кредита (вътрешен и външен), приходите от стопанската дейност на държавата, продажбата на държавно имущество (приватизацията), отдаването на държавното имущество под наем, вкл. концесия, парична емисия и др.

Неданъчният метод е широко прилаган в условията на обществената собственост и по отношение на реализираните доходи в държавните предприятия. По отношение на държавните предприятия този метод създава по-голяма оперативна маневреност и съобразяване с конкретните условия. В същото време е субективен, подкопава материалната заинтересованост и не създава стабилност във взаимоотношенията със бюджета. В условията на пазарното стопанство този метод намира проявление главно чрез държавните заеми. До заеми държавата прибягва за покриване на бюджетния дефицит или за финансиране на големи инвестиционни обекти на техническата инфраструктура. Системата за дефицитно бюджетно финансиране, характерно за страните доведе до формирането на значителен дълг. Държавата заема главно чрез емитирането на ДЦК на паричния пазар, при което главните кредитори са стопанските и нестопанските предприятия и населението.

Към неданъчния метод се отнасят и приходите, които държавата реализира чрез продажбата на държавно имущество при приватизирането на държавната собственост и при отдаването за експлоатация на държавно имущество и природни богатства на концесия. Приходите от приватизация се използват за финансиране на част от бюджетния дефицит, за погасяване на външния дълг и други цели. По отношение на паричната емисия, тя представлява възможност на държавата като крайна мярка за набиране на средства. Прилагането на паричната емисия води до повишаването на инфлацията и силно разстройство на икономиката и финансите на страната и доходите на населението. До средата на 1992 г. бюджетният дефицит в нашата страна се финансираше с прякото кредитиране на БНБ, която наливаше допълнителна парична маса в обръщението и засилваше инфлационния процес. След тази година финансирането на дефицита се извършва главно чрез заемане от паричния пазар, с емисията на ценни книжа и приходи от приватизация.
Прилаганите форми за акумулиране на приходите, свързани с посочените методи, подробно се изучават в следващите теми.


No comments:

Post a Comment