ВЪВЕДЕНИЕ В ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

В тази въвеждаща тема ще се запознаем с теориите за същността и ролята на финансите, предпоставките за възникването им, функциите и ролята им в стопанството. Обект на внимание са също и икономическите функции и необходимостта от намеса на държавата в стопанството. В съвременното стопанство държавата акумулира и разпределя значителна част – 40/50% от БВП, което се осъществява чрез финансите. Освен това, чрез своята бюджетно-финансова политика тя влияе върху икономическата активност с парични, регулативни и други механизми.


Има различни мнения за произхода на финансите, но преобладаващото е, че думата „финанси“  произлиза от лат. глагол finis, finare, което означава край, приключване на нещо, приключване на парични сделки и операции. Във френския език Finant е глагола, който дава началото на думата finance, която започва да означава изплащане на парично плащане със задължителен характер на определена дата (падеж). Или думата „финанси“ е свързана с парични сделки, парични операции, парични плащания.
Едва през 17 век с понятието финанси започва да означава държавни приходи, а впоследствие към тях се причисляват и държавните разходи. Днес под думата  “Финанси” се разбират не само парични отношения, които изразяват процесите, свързани с формирането и разходването на фондовете на държавата, но и тези свързани с предприятията и индивидите.


1. Необходимост от държавна намеса в икономиката. Икономически функции на държавата
Има различни теории за появата и утвърждаването на държавата, но най-популярната и утвърдена е теорията за т. нар. „обществен договор“, съгласно който хората са осъзнали необходимостта и целесъобразността от обединяване в името на общото благо. По този начин те са сключили по между си „обществен договор“ и са създали „обществената личност“ – държавата. На държавата хората са отстъпили своя суверенитет, който е прераснал в държавен суверенитет. Държавата се утвърждава като политическа организация на обществото, която може да има различни форми. Създаването и се свързва главно с две основни функции: вътрешна и външна.Вътрешната функция се свързва с поддържането на вътрешния ред и сигурност, защита на собствеността на гражданите, тяхната независимост, интереси и спокойствие, създаването на правовия ред за извършване на стопанската дейност от хората и за регулирането на отношенията между стопанските субекти и индивидите. Външната функция се свързва със защитата от външни нападения, защита на националния суверенитет и независимост.
За изпълнението на посочените функции държавата „изгражда“ съответния апарат, включващ армия, полиция, съд, прокуратура, администрация и други, които непосредствено не произвеждат, но потребяват от труда на всички членове на обществото, на гражданите на държавата.

Осигуряването на необходимите държавни средства за изпълнението на функциите й, поражда специфични отношения между държавата и нейните граждани, което намира проявление в понятието „финанси“. Държавата изземва на задължително-принудителна основа част от доходите на стопанските субекти и на индивидите. Така тя се счита като предпоставка за появата и съществуването на публичните финанси.
Първоначално държавата си е осигурявала средства чрез натурални сборове и плащания, ангария за господаря, въоръжаване на един или няколко конници за защита на държавата и други форми. Постепенно плащанията в полза на държавата се монетизират и приемат парична форма. Парична форма приемат вече и нейните разходи. Така втората предпоставка за финансите се свързва със стоково-паричните отношения, при което взаимоотношенията на държавата с нейните граждани приемат парична форма. Разбира се, това не означава, че може да се постави равенство между финансите и парите. Приходите и разходите, с които се свързват финансите, приемат парична форма. Парите са възникнали вън и независимо от държавата, за разлика от финансите, и те изпълняват съвсем различни функции от тях. Парите и паричните отношения се свързват с целокупния стопански живот в страната, в т. ч. и с държавата и изпълнението на нейните функции.

В основата на публичните финанси стои държавата с нейните административни и икономически функции в стопанството. Във връзка с това се създава държавния сектор в стопанството, който си взаимодейства с частния сектор. Както пише Джон Стиглиц в „Икономика на държавния сектор“ от раждането до смъртта си се намираме под влиянието на безброй дейности на държавата: раждаме се в родилни домове, финансирани от държавата, раждането става под наблюдение на лекари, обучавани със средства на държавата, регистрираме се държавно с акта за раждане, с което се определяме като граждани на държаватаполучаваме определени привилегии и сигурност от държавата; обучаваме се в държавни училища и т.н. Почти всички на един или друг етап от живота си получаваме пари от държавата – стипендии като учащи, социални помощи като безработни и т.н. Всички плащаме данъци на държавата. Голяма част от работната сила е заета в държавната администрация, армия и полиция. Държавата определя границите, в които хората и фирмите могат да се занимават със стопанска дейност, да влизат в договорни отношения помежду си и още много други. В държавния сектор се създават особен вид стоки и услуги, т. нар. публични блага, чрез които се задоволяват определени потребности, т.е колективните потребности. Държавният сектор заема значителен дял от икономиката на всяка страна и това е дало основание да се счита, че съвременната икономика е смесена. До 1/3 от икономическата дейност се извършва от държавния сектор. Поради това съвременните американски учебници вместо Публични или държавни финанси са озаглавени Икономика на държавния сектор. Централно място в тях заема производството и разпределението на публичните блага и източниците на средства и формите за тяхното акумулиране. При това държавният сектор се разраства, увеличават се държавните разходи, което поставя и въпроса за оптималното данъчно облагане.
Държавния сектор се използва във връзка с правителствената икономическа политика, която намира израз в бюджетните приходи и разходи. Дейността в държавния сектор се свързва с доставянето на стоки и услуги, т. нар. публични блага за гражданите. Други действия се свързват с адаптирането и разпределението на доходите и богатството и мерките за ограничаване на безработицата и инфлацията и стимулиране на икономическия растеж.

Съществено е, че пазарният механизъм не може да изпълнява всички икономически функции и следователно икономиката не може да бъде управлявана изцяло от „невидимата ръка на пазарните сили. Държавната политика е необходима, за да направлява, да коригира и да допълва пазарния механизъм. Като правило, пазарния механизъм води до ефективна употреба на ресурсите, т.е. да се произвежда това, което потребителите желаят и при това с най-ниски разходи – при конкурентни пазари на стоки и фактори на производството. Държавните мерки и регулиране са необходими, за да гарантират тези условия. Те са необходими и там, където конкуренцията е неефективна и когато договорните условия и условията за размяна, необходими за пазарната операция, не могат да се осигурят без законовата уредба на държавата. Известно е още, че пазарната система не води до висока заетост, стабилност в ценовото равнище и социално желания темп на икономически растеж. Необходимо е държавата да се намеси за постигането на тези цели.

И така, създаването и утвърждаването на държавата е предпоставка за появата и функционирането на публичните финанси. Държавата осигурява производството на публичните блага, т.е. благата, които не е в състояние да произвежда и предлага частното стопанство. Във връзка с това тя изземва част от дохода на частното стопанство за финансиране на публичните блага. Държавата изпълнява и определена икономическа функция, с цел създаването на условия за развитието на пазарното стопанство, за ефективното разпределение и употреба на ресурсите и създаване на предпоставки за икономически растеж, заетост и социална сигурност на своите граждани.


2. Същност, функции и роля на финансите. Финансите като инструмент на държавната намеса
Същността, функциите и ролята на финансите в значителна степен се определят от функциите и задачите на държавата. Държавата и нейната социално-икономическа политика направляват и развитието на теорията за финансите.
Най-напред същността и ролята на финансите са определени според вижданията на класиците на икономическата теория в лицето на Адам Смит. Той формулира трите правила, а именно:
-Умерена стопанска дейност от страна на държавата, главно в областта на техническата инфраструктура – пътища, мостове, пристанищна канализация и др. , а всичко останало е поле за дейност на частното стопанство
-Балансиран или бездефицитен бюджет
-Неутрална данъчна и финансова политика, т.е политика, която не променя позициите на стопанските субекти, установени чрез действието на „невидимата ръка“ – свободните пазарни сили. 

В съответствие с посочените правила, същността на финансите се свежда до обикновена техническа операция по събирането и разходването на държавните парични средства. Или финансите се определят като съвкупност от методи, чрез които държавата и държавните органи си доставят и използват ресурсите, необходими за покриване на разходите и за разпределението на тяхната тежест между индивидите.
Определението на класиците за същността и ролята на финансите е коренно променено от Д. М. Кейнс. Той заменя трите класически правила на финансово-икономическата политика, като вместо умерена препоръчва активна стопанска дейност от страна на държавата, вместо уравновесен бюджет въвежда системата на дефицитно бюджетно финансиране и вместо неутрална, препоръчва провеждането на целенасочена регулативно финансова политика. Държавата е определена като единствено възможен спасител на разстроеното пазарно стопанство, на икономиката като цяло. Кейнсианската концепция за държавата води до съществени количествени и качествени промени във финансите, респ. в тяхната същност и функции. Количествената промяна се изразява в увеличаване на частта от БВП, която да се използва от държавата, в границите на 40-50%, вместо препоръчаната 1/10 част от А. Смит. Качествената промяна се изразява в разширяване обхвата на финансите, на тяхната разпределителна и регулативна функция, на силното им икономизиране и социализиране. Следователно, Кейнс заменя класическите постулати за неутралитет на държавата и финансите с тяхното активизиране  в икономическия и социален живот. Във връзка с това предлага увеличаване на дела на БВП, който да се разпределя чрез държавните финанси, засилване на преразпределителната функция на финансите, съществено изменение на структурата на държавните разходи и приходи и превръщането на държавните финанси в ефективен инструмент за стимулиране и регулиране на икономиката.

В началото на 80- те години Кейнсианската доктрина постепенно започва да се измества от неолибералната стратегия и политика, която препоръчва ограничаване на стопанската дейност на държавата, т. е. съкращаване на държавните разходи, преодоляване на бюджетните дефицити и реабилитиране на класическия принцип за балансираност на бюджета, намаляване на данъците и преструктуриране на данъчната система. Неолибералната стратегия е свързана с връщането към класическата система за ограничаване на ролята на държавата и на държавните финанси и към управлението на икономиката от „невидимата ръка“ на пазарните сили. Най- изявените представители на тази стратегия са монетаристите в лицето на Милтън Фридман. Според тях, нито бюджетът и бюджетно-фискалната политика, нито изменението в приходите и разходите, а парите са основния фактор за развитието на икономиката. Държавните финанси водят до ненужно преразпределение на паричните потоци и доходи между отделните субекти и индивиди, което е неефективно. Увеличаването на държавните разходи изземва функцията на частните разходи и води до нарастване на публичния дълг. Намаляването на данъците е необходимо условие за реализиране на принципите на икономическата свобода

Краткият анализ на развитието на теорията за държавните финанси е основание да се опитаме да формулираме определение, независимо, че в чуждестранната учебна литература няма такова. Финансите възникват като понятие и се утвърждават като наука във връзка с паричните сделки на държавата. По тази причина формулирането на финансите не е възможно без характеризиране на държавната икономика (сектор) и на произвежданите публични блага. Държавният сектор и произвежданите от него публични блага пораждат система от парични потоци в стопанството. Те, от своя страна, могат да се обособят като:
-парични потоци с фискален характер
-парични потоци с нефискален характер
Паричните потоци с фискален характер съставляват съдържанието на публичните финанси. И така, публичните финанси са съвкупността от методите и формите на движение на паричните потоци (постъпления и плащания) от и към държавата и тяхното рационално и ефективно балансиране чрез съставяне и изпълнение на система от бюджети и извънбюджетни фондове. Паричните потоци, представляващи съдържанието на публичните финанси, се характеризират с безвъзмездно, нееквивалентно движение на средства, което води до преразпределение на доходи и формиране и изпълнение на бюджети и извънбюджетни фондове. Чрез движението на паричните потоци се въздейства икономически и се стимулира растежа и заетостта в страната, осъществява се държавно вмешателство и се създава социална сигурност за гражданите.
Същността на финансите се конкретизира чрез функциите, които те изпълняват. Функциите са нещо относително постоянно, характеризиращо същността на понятието. 

Като съвкупност от методи и форми за движение на паричните потоци на държавата, финансите изпълняват следните функции:
-разпределителна функция
-икономическо-регулативна функция
-социална функция
-екологична функция
Според Р. Мъсгрейв, функциите са три:
-алокативна
-разпределителна
-стабилизационна (регулативна)
Първата и най-важна функция е разпределителната. Паричните потоци, съставляващи съдържанието на финансите, водят до разпределение и преразпределение на БВП, на доходите на стопанските субекти и индивидите. В резултат на това, се формират системата от бюджети и парични фондове, чрез които се финансират публичните блага и се задоволяват колективните потребности. Преразпределението се извършва главно чрез държавните разходи, т.е чрез трансферния механизъм при използването на акумулираните от държавата приходи.
Чрез разпределението на БВП, на доходите на субектите, финансите въздействат стимулиращо върху стопанството и индивидите. Това е основание за извеждане на икономическо-регулативна функция. Чрез финансите държавата целенасочено регулира, направлява и управлява социално- икономическите процеси в страната, определя макрорамката за развитие на икономиката и на бизнеса в частното стопанство и формирането и използването на доходите на индивидите.

Социалната функция на финансите е неразривно свързана с предходните две и се изразява в създаването на социална сигурност на гражданите. Чрез финансите се акумулират и разпределят ресурси за подпомагане на социално-слабите слоеве от обществото, за социално по-справедливо разпределение на доходите между отделните групи от населението, за подпомагане при безработица, за решаване на демографски проблеми чрез подпомагане раждането и отглеждането на деца и др.
В съвременните условия има основание да се говори и за екологична функция, тъй като държавата организира и провежда мероприятия за опазване на околната среда. За целта се акумулират и инвестират огромни парични средства.
Контролната функция се свежда до контрол чрез паричните потоци върху действията на стопанските субекти и индивидите по повод акумулиране на средствата и тяхното разпределение и инвестиране от държавата. Контролът и отчетът са върху източниците на финансовите средства и тяхното разходване от държавата, т.е. контролът се провежда чрез паричните потоци, свързани с акумулирането на приходите и разходването на набраните средства.


3.Основни теории за ролята и същността на публичните финанси
Съществуват много теории за същността и ролята на публичните финанси. Те възникват веднага след обособяването на финансите като самостоятелен раздел на икономическата наука и трудно могат да бъдат обхванати и характеризирани. Ето защо ще посочим най-популярните от тях с основните им характеристики.

Една от първите е консумативната теория на Ж. Б. Сей, А. Смит и др. Тази теория свежда същността и ролята на финансите до обикновена консумация чрез изземването на блага, създавани в частното стопанство, по принудително-задължителен начин и тяхното производително използване от държавата. Следователно публичните финанси се разглеждат като консумация, не съдействаща за увеличаването на производителния капитал на нацията, поради което и препоръките са държавните разходи да не надхвърлят 1/10 част от националния продукт.

Друга теория е продуктивната (Фр. Лист, Ад. Вагнер и др.), според която чрез финансите държавата превръща едни ценности в други, като произвежда по този начин блага от особен характер, които не са по възможностите на частното стопанство, за задоволяване на колективните потребности. Като изпълнява своите функции, държавата създава условия за осъществяване на целокупния възпроизводствен процес в страната. Разбира се, това не е основание да се формулира подобна теория на финансите.

В основата на разменната теория стоят разменните отношения между финансовото стопанство на държавата и частното стопанство. Държавата получава от своите граждани средства, срещу което им предоставя определени публични блага, свързани с поддържането на вътрешния ред и сигурност, защитата от външно нападение, закрилата на собствеността и личността, социалните помощи и др. 

Социалната теория свежда същността и ролята на финансите до преразпределението на националния доход в полза на по-бедните и малоимотни класи и слоеве от населението. Чрез финансите се коригират резултатите от първичното разпределение на националния доход, осъществявано с прогресивни данъци, държавни разходи, държавни поръчки и др. Държавата се разглежда като институция, осъществяваща социална справедливост, хармонично развитие на цялото общество.

Кейнсианската концепция за регулираната икономика свежда същността и ролята на финансите до активната намеса на държавата чрез държавните разходи, заемите и инвестициите, с цел осигуряване на растеж и висока заетост в стопанството.
В основата на тази концепция стои идеята за водещата роля на търсенето и следователно, проблемите на икономиката могат де се решат чрез създаването на система за стимулиране на „ефективното търсене“ с помощта на активната държавно-разходна и данъчна политика, т.е. чрез публичните финанси. Чрез държавните разходи в държавни инвестиции може в значителна степен да се повлияе върху растежа и заетостта. Във връзка с това, определена роля трябва да изиграят прогресивните данъци, чрез които да се регулират потреблението и спестяването. Следователно, същността на финансите се свежда до преразпределението на националния продукт и създаването, с активната намеса на държавата, на условия за растеж и заетост.

Финансовата теория на неокласическия синтез, чиито основи са разработени от П. Самуелсон, счита че положителните резултати от държавното вмешателство ще има, ако стопанските програми се съобразяват не само с целите и стремежите на правителството, но и с интересите на частния сектор. Във връзка с това финансите и финансовата система съдържат редица елементи на автоматичната стабилизация. Финансовите методи и форми за разпределение действат автоматично независимо, дали правителството знае за това. Автоматичното стабилизиране е резултат от автоматичното изменение на данъчните постъпления, социалните плащания и помощите за подпомагане на безработните, програмите за подпомагане на фермерите и спестяванията на корпорациите и личните спестявания.

Неокласическите теории, които намират най-силно проявление в развитието на съвременното пазарно стопанство, се свеждат до ограничаване ролята на държавните финанси чрез съкращаване на данъците и на държавните разходи, с цел да се премахне задържащото влияние на данъка върху частния сектор. Въобще тези теории проповядват „Назад към Адам Смит“ за ограничаване ролята на финансите в разпределението и потреблението на БВП от държавата. Един от най-изявените представители на тези теории са монетаристите в лицето на най-изявения им представител Милтън Фридмън. Според тях, не фискалните методи и средства, а парично-кредитните механизми и преди всичко парите, са определящият фактор за развитието на пазарната икономика, на растежа и заетостта.

Фискалните механизми предизвикват ненужно преразпределение на паричните потоци между държавния и частния сектор, което е крайно неефективно. Увеличаването на държавните разходи поражда двоен негативен ефект върху заетостта, а именно е причина за нарастване на държавния дълг и изземване на функциите на частните разходи. Намаляването на данъците е необходимо условие за реализиране на принципите на икономическата свобода, на „невидимата ръка“ на пазарното стопанство.
Краткото характеризиране на по-важните теории е основание за извода, че те не определят същността, а акцентират на ролята на финансите и на прилаганите чрез тях фискални механизми върху икономиката, върху частното стопанство и домакинствата. Финансите и финансовата наука все повече гравитират към учението за стопанството на публичния сектор, което все повече се утвърждава като предмет на публичните финанси


4. Финансова политика
Финансовата политика може да бъде характеризирана като съвкупност от финансови мерки и мероприятия, осъществявани от държавата чрез финансовите методи и форми за постигането на определени цели и задачи, във връзка с осигуряването на икономически растеж и заетост в страната.
Главна задача на всяка икономическа политика е създаването на условия за икономически растеж и заетост, на социална сигурност на гражданите. Финансовата политика е неразделна част от икономическата политика на държавата. В същото време тя е свързана с парично-кредитната политика и провежданите от държавата мероприятия в борбата с инфлацията, регулирането на паричната маса в обръщението, на парично-кредитните пазари. 
В областта на финансите, икономическата политика е насочена към намаляване на преразпределяния и използван от държавата БВП и стимулиране на частната инициатива, намаляване на социалните разходи (здравеопазване, образование, култура и др.), стимулиране ръстта на спестяванията и натрупване на капитала, като източник на производственото натрупване. При реализирането на посочените цели и задачи важно място се отрежда на данъците, на тяхното съкращаване, намаляване на степента на прогресивното облагане. Важно място заема също ограничаването на бюджетните дефицити като подбудители на инфлацията и разстройването в икономиката и държавните финанси. Друг особено важен елемент на финансовата политика е рационализирането и повишаването на ефективността на държавните разходи, намаляването на вмешателството на държавата в стопанството и стимулирането на частната инициатива и предприемачество.

Финансовата политика в нашата страна е ориентирана към усъвършенстване на данъчното облагане съгласно приетата стратегия на ЕС с цел стимулиране на растежа, преструктуриране на икономиката, стимулиране на натрупването и повишаване на жизненото равнище на населението, последователно прилагане на самофинансирането и в държавния сектор и изключването на бюджетното субсидиранеограничаване на бюджетния дефицит и използване на бюджета като инструментза ефективно преразпределение на ресурсите в стопанството; намаляване на публичния дълг и неговото преструктуриране, с оглед ограничаване на тежестта му в бюджетните разходи.



No comments:

Post a Comment