ФОРМИРАНЕ КАПИТАЛА НА ФИРМАТА

В тази глава ще разгледаме същността на капитала и неговото значение за успешното функциониране на фирмата, с особеностите, предимствата и недостатъците на различните източници на финансиране, с проблемите на формирането на оптималната структура на капитала и нейното влияние върху рентабилността и ликвидността на фирмата.


1.Същност на капитала
За осъществяване на търговската дейност на фирмата е необходимо осигуряване на капитал. Капиталът е паричен израз на придобитите от предпрятието активи. Той включва собствени и привлечени финансови ресурси  и структурирането им по оптимален начин.

Източниците на капитала са отразени в пасива на баланса на фирмата и включват:
-Собствен капитал, който обхваща: основен капитал, премии от емисии, резерв от последващи оценки на активите и пасивите, целеви резерви, финансов резултат от предходни години и от текущия период
-Дългосрочни пасиви – които обхващат дългосрочни задължения към предприятията, а също получени банкови, облигационни и търговски заеми
-Краткосрочни пасиви, които обхващат задължения по банкови и търговски заеми, текущи задължения към бюджета, персонала, социалното осигуряване, други задължения
-Финансирания

Средствата формират капитала на фирмата и се използват за различни цели: придобиване на ДА, съдаване на МЗ, финансиране на дебиторска задлъжнялост, а така също налични пари и ликвидни ценни книжа. Към определен момент общият капитал на фирмата е стабилен, но след известно време той се променя. Тези изменения обикновено протичат постоянно и се наричат движение на капитала. Финансовият мениджмънт управлява това движение на капитала в съответствие с фирмените цели.

Движението на капитала преминава през следните основни фази:
1.Осигуряване на капитал – при новообразувани фирми капиталът се осигурява за сметка на собствени средства на собствениците и способността им да привлекат кредити. При действащи фирми, към тези източници се включват и средствата, акумулирани при функционирането на предприятието: амортизации, резерви, неразпределена печалба
2.Влагане (инвестиране) на капитала – Инвестирането се свежда до използването на капитала за набавянето на ДА и КА и ФА, т.е на недвижимо и движимо имущество, на веществени фактори на производството.
3.Функциониране на капитала в процеса на производството – като се отчитат технологичните особености на производствения процес, в тази фаза се цели да се оптимизират средствата, вложени в краткотрайни активи: запаси, дебитори, парични средства, краткосрочни инвестиции
4.Управление на приходите и възстановяване на разходите – в тази фаза се цели своемременно получаване на паричните постъпления от реализацията на готовата продукция и изплащане в срок на задълженията към доставчици, работници, бюджет, банки и др.

Периодът от време, от момента на включване на паричните средства в производството, самото производство, реализацията на продукцията и възстановяването на средствата във фирмата в парична форма се дефинира като „кръгооборот на капитала“ и се измерва в дни (месеци, години). Постоянното възобновяване на кръгооборота се определя като „оборот на капитала“ и се измерва с броя на оборотите за определен период, обикновено година. Времето на кръгооборота на капитала се влияе от особеностите на технологичния цикъл на производствения процес и времето за реализация на продукцията.
Капиталът е главен източник за повишаване благосъстоянието на собствениците, както през текущия период, така и в перспектива. При разпределението на формирания доход, част от капитала се употребява за текущи потребности на собствениците, а частта, която се натрупва и инвестира, формира равнището на бъдещото им благосъстояние. Капиталът е главна база за формиране на пазарната стойност на фирмата. Динамиката на капитала е важен барометър за ефективността на стопанската дейност.


2.Класификация на източниците на капитала
Предприятието може да се разглежда като съвкупност от капитали, постъпващи от различни източници – от инвеститори, влагащи собствени средства в капитала на компанията, от кредитори и от доходи, получени в резултат на дейността на фирмата. Систематизирането на източниците на финансови ресурси на фирмата по различни класификационни признаци предоставя възможност за оптимално формиране и използване на капитала.

В зависимост от принадлежността на средствата и характера на задълженията, които се пораждат, капиталът бива собствен и заемен:
-Собственият капитал – характеризира общата стойност на собствените средства на предприятието (основен капитал – акционерен, дялов, резерви, неразпределена печалба), използвани за финансиране на определена част от активите на фирмата. Частта от активите, финансирани със собствени капитали, формира чистите активи на предприятието.
-Заемният капитал – обхваща привлечените за финансиране парични средства или други имуществени ценности, които подлежат на връщане в определен срок – дългосрочни заеми (облигационни, банкови), краткосрочни банкови заеми, текущи задължения към доставчици, персонал, държавен бюджет, социално осигуряване.
Някои от предимствата и недостатъците на финансирането със собствен капитал и заемен капитал са обобщени в таблицата:

Предимства и недостатъци на финансиране със собствен и със заемен капитал
Заемен капитал
Собствен капитал
Капиталът трябва да се върне обратно в срок -
Капиталът не трябва да се връща обратно +
Заплащане на лихва -
Дивиденти не са задължителни -
Лихвата се приспада от облагаемата печалба +
Дивидентите не се приспадат от облагаемата печалба -
Нараства финансовият риск, свързан с връщане на дълга -
Няма нарастване на финансовия риск +
Ограничителни съглашения в договора за кредит -
Липсват ограничителни съглашения +
По-малка бъдеща финансова гъвкавост -
По-голяма бъдеща финансова гъвкавост +
По-високи доходи на една акция +
По-ниски доходи на една акция -
Възможно е влошаване на кредитния рейтинг-
Няма обратен ефект върху кредитния рейтинг +


Друга възможна класификация е в зависимост от срока, за който са осигурени финансовите ресурси
По този признак източниците на финансиране се делят на дългосрочни и краткосрочни:
-Дългосрочните източници – обхващат собствения капитал и дългосрочните заеми – банкови и облигационни
Краткосрочни източници – краткосрочните банкови заеми и текущите задължения на предприятието.
Дългосрочните източници се използват главно за финансиране на потребностите от ДА, а краткосрочните източници – при финансирането на КА на фирмата.

Според това, дали средствата са резултат от собствена дейност или са привлечени от финансовия пазар, източниците на капитала се делят на вътрешни, външни и нетрадиционни:
-Вътрешни източници – амортизационните отчисления, резервите, различните парични фондове, формирани и използвани по решение на търговското дружество, и неразпределената печалба – частта от чистата печалба, която се реинвестира във фирмата.
-Външни източници на финансиране – капиталите, които се осигуряват на финансовия пазар – пазарът, на който се търгуват финансови средства и активи. Набирането на капитала от финансовия пазар става, като се привличат средства, както от нови собственици и кредитодатели, така също и чрез  увеличаване размера на участието на съществуващите. Средствата се осигуряват най-често чрез емисия на дялови ценни книжа (акции), дългови ценни книжа (облигации), сключване на договори за банкови заеми. Към външните източници се отнасят и финансиранията, средствата получени по безвъзмезден начин от бюджета и извънбюджетните фондове. В условията на пазарна икономика финансиранията са ограничени, държавата финансира само някои отделни държавни предприятия във връзка с реализацията на специални програми.
-Нетрадиционните източници на финансиране обхващат лизинг, факторинг, конвертируеми облигации, варанти


3.Увеличаване на основния капитал
Основният капитал е паричен израз на средствата, предоставени от собствениците за осигуряване на предмета на дейност на предприятието. Той отразява задълженията на фирмата към собствениците. Това е „стартовият“ капитал, необходим за създаването на фирмата. Размерът му се обявява при учредяването на предприятието и е относително най-постоянната част от капитала на фирмата в баланса. Собствениците на предприятието определят неговия размер като отчитат собствените си финансови възможности, средствата, необходими за изпълнение на търговската дейност, за която се създава фирмата и изискването за минимален собствен капитал, регламентирано по отношение на АД. В Търговския закон е регламентиран минималният размер на собствения капитал – при банка – 50 млн.лв.

Съдържанието на категорията „основен капитал“ зависи от организационно-правната форма на предприятието – за ООД, СД, КД, Кооперации – той се формира от дяловете на собствениците, а за АД от номиналната стойност на акциите. Вноските на собствениците могат да бъдат както парични, така и непарични (апортни) – движими и недвижими ценности, права и вземания.

С увеличаването на основния капитал най-често се цели набирането на допълнителни средства за финансиране дейността на предприятието. Основният капитал може да се увеличи за сметка на допълнителни вноски, емисия на акции, трансформиране на неразпределената печалба, резерви (без преоценъчния резерв). Изменението на основния капитал се вписва в съда и се обнародва.
При СД, КД и ООД капиталът може да се увеличи чрез повишаване размера на дяловете, записване на нови дялове от съдружниците или приемане на нови съдружници. При АД капиталът може да се увеличи само след като определеният в устава размер на капитала е внесен, чрез: емисия на нови акции, увеличаване номиналната стойност на издадените акции, превръщане на облигации в акции, за сметка на печалбата или резервите (без преоценъчен резерв). Изменението на основния капитал се вписва в търговския регистър при Агенцията по вписванията.
По-рядко в стопанската практика се наблюдава намаляване капитала на предприятието. Най-често с намаляването на капитала се цели покриване на загуби на предприятието. Не се допуска намаляването на капитала под нормативните изисквания за съответната правна форма или за съответния предмет на дейност.


4.Емисия и пласмент на акции
Емисията на акции обхваща съвкупност от процедури за привличане от финансовия пазар на необходимите собствени ресурси за целите на бизнеса.
Акумулираните по този начин средства могат да се използват както за учредяване на ново дружество, така и за осигуряване на допълнителни капитали на вече действащи фирми за изкупуване на други фирми, инвестиции в реални активи и осигуряване на отраслова или регионална диверсификация на производствената дейност, за оптимизиране на капиталовата им структура чрез повишаване дела на собствения капитал, а като следствие – подобряване на финансовото равновесие и повишаване на кредитния рейтинг и други. Възможно е акции да се емитират с изплащане на дивиденти под формата на допълнителни акции.

4.1.Същност и видове акции
Акцията е документ, материализиращ правата, свързани със собствеността върху една от многото равни части на капитала на акционерното дружество.
За упражняването на правата е необходимо да се притежава самият документ и да бъде представен, когато се налага реализация на правата. Задължителните реквизити на акцията, като вид ценна книга, са регламентирани в Търговския закон: означението „акция“ , брой акции за купюра с повече акции, вид на акцията, наименованието и седалище на фирмата, размер на капитала, номинална стойност и купюрен строеж, купони за плащане на дивиденти, подписи на две лица, които могат да задължават дружеството, дата на емисията, име на първия собственик за поименните акции.

Акцията има различни стойности:
-Номинална стойност – това е стойността, която е посочена върху лицевата страна на акцията. Тя се използва за целите на отчетността – броя на акциите, умножен по номиналната им стойност формира основния капитал на фирмата.
-Емисионна стойност – това е стойността, по която акцията се предлага на първичния финансов пазар на първите инвеститори. Съгласно действащите нормативни разпоредби, емисионната стойност не може да бъде по-малка от номиналната, а разликата между емисионната и номиналната стойност се отнася във фонд „Премии от емисия“. Емисионната цена може да бъде фиксирана цена или да се определи на аукционен принцип – тръжна цена.
-Балансова, счетоводна стойност – Получава се като отношение на стойността на собствения капитал от баланса към броя на издадените акции. Тя отчита нарастването на стойността на собствения капитал вследствие на реинвестиране на част от печалбата. Показва каква е имуществената субстанция на акцията – стойността на активите, които стоят зад нея.
-Пазарна стойност – Това е цената, по която акцията се предлага на вторичния пазар, на който закупените ценни книжа сменят своите собственици. Пазарната цена се формира под въздействието както на търсенето и предлагането, така също и на много други фактори – обща икономическа конюнктура, отрасъл, мениджмънт, факти, слухове, очаквания на инвеститорите за бъдещи печалби.

В зависимост от правата, които осигуряват акциите биват обикновени и привилегировани
-Обикновените акции – материализират и трите възможни групи права – имуществени, управителни и контролни. Притежателите им получават част от чистата печалба след попълването на резелвите и изплащането на дивидентите на привилегированите акционери, т.е. получаването на дивидент не е гарантирано и зависи, както от финансовия резултат на предприятието, така и от провежданата дивидентна политика.
-Привилегировани акции – привилегията по тези акции е свързана с някои допълнителни имуществени права спрямо обикновените акции: компанията изплаща първо дивиденти на техните притежатели, а после на обикновените акционери, при фалит имат право на обезпечение от имуществото на компанията преди притежателите на обикновени акции. Привилегированите акции могат да бъдат: кумулативни (неизплатеният дивидент се натрупва), конвертируеми (с възможност за замяна за обикновени акции), с право на допълнителен дивидент, с възможност за обратно изкупуване от фирмата. Предоставените допълнителни имуществени права обаче най-често са за сметка на отсъствие на право на глас. Привилегированите акции могат да бъдат и с право на глас. Съгласно действащата нормативна уредба у нас изискването е в устава  да се определи дали привилегированите акции са с право на глас или са „безгласни“. При условие че по привилегировани „безгласни“ акции не се изплати  дивидент за една година или заедно с дивидента за следващата година, акциите придобиват право на глас до изплащане на забавените дивиденти.

В зависимост от това, дали са отпечатани на защитен хартиен носител, акциите се разграничават на налични и безналични.
-Наличните акции се отпечатват върху защитен хартиен носител, по специален ред и след разрешение от МФ и КфН.
-При безналичните акции – откриват се специални сметки в централния депозитар на ценни книжа, а на притежателите им се издават поименни удостоверения (депозитарни разписки), които нямат характеристиките на ценна книга. Сделките с тези акции имат сила след регистрирането им в централния депозитар на ценни книжа и съгласно действащата нормативна уредба се извършват само на фондовата борса или организиран извънборсов пазар. Емитирането на тези ценни книжа е по-евтино, а освен това те не могат да се губят, откраднат и късат. У нас е регламентирано, че книжата, които се предлагат публично, трябва да бъдат безналични и свободнопрехвърляеми.
В зависимост от начина на прехвърляне и ползване на правата, акциите се разграничават на поименни и на приносител. Както обикновените така и привилегированите акции могат да бъдат поименни и на приносител.
-Акции на приносител – характерно за тези акции е, че ползването на правата по тях е на основание представянето на ценната книга. Пълното прехвърляне на правата, свързани с акцията, става с покупко-продажбата, без да е необходимо да се уведомява акционерното дружество.
-Поименни акции – характерно за поименните акции е, че за тях се води книга на акционерите, в която се вписват имената и адресите на притежателите на поименните акции, отбелязва се видът, номиналната стойност, броят и номерата на акциите. Вписването на името на акционера в тази книга е основание да се ползват правата, свързани с ценната книга. Сделките с поименните акции се отразяват в книгата на акционерите.

4.2.Емисия на акции
Според начина на пласиране на ценните книжа, емисията се разграничава на пряка и косвена:
-Пряка емисия – при пряката емисия фирмата сама пласира ценните книжа. При пряката продажба емитентът се спестява всички разходи, свързани с поемателството, но поема целия риск по пласирането – няма гаранция каква част от емисията ще бъде пласирана. Обикновено на развитите фондови пазари по този начин пласират своите акции най-стабилните акционерни дружества.
-Косвена емисия – при косвената емисия емитентите ползват услугите на консултанти и специални лицензирани посредници (банки, брокери, инвестиционни посредници). Посредниците оказват консултантска помощ при подготовката на емисията и осъществяват пласмента й на първичния финансов пазар. Възможно е посредникът да се избере чрез конкурс. Взаимоотношенията между посредника и емитента се уговарят с договор. В зависимост от ролята на посредника при пласмента, разграничаваме негарантирано поемателство, гарантирано поемателство, твърд ангажимент. При негарантираното поемателство посредникът пласира ценните книжа срещу уговорено комисионно възнаграждение. Когато посредниците изкупят акциите от емитента с отстъпка от емисионната стойност и след това ги пласират за своя сметка сред инвеститорите, се прилага механизмът на гарантирано поемателство. Този начин на продажба на ценните книжа осигурява на фирмата възможност най-бързо да си осигури необходимия капитал. При твърдия ангажимент посредникът поема риска и купува непродадената част от емисията.

Според броя и кръга на лицата, на които се предлага, подписката бива обикновена, привилегирована, публична. При обикновената подписка капиталът се набира на самото събрание на акционерите. Ако техният брой надвиши 50, се налага да се спазят изискванията за публично предлагане. При публично предлагане акциите се предлагат на всички инвеститори, които проявяват интерес към тях. В този случай се изисква да се изготви проспект за емисията и да се получи потвърждението й от специализиран орган (у нас КФН). При привилегированата подписка акциите се предлагат на определени лица на преференциална цена. Обикновено при последваща емисия, за да не се промени структурата в управлението, на „старите“ акционери се предлага да закупят акции от новата емисия на по-ниска цена.

При учредяване на ново дружество решението за емисия и пласмент на акции се гласува от учредителите, а при действаща фирма от общото събрание на акционерите (борда на директорите, ако е упълномощен). В решението се конкретизират: размер на емисията, вид на акциите, номинална и емисионна стойност, начин на пласиране. Ако решението е подписката да бъде при условия на публично предлагане, се изготвя проспект за емисията. Проспектът съдържа информация за емитента (мениджмънт на компанията, финансово състояние, бъдещата дейност и свързания с нея риск), за предлаганите ценни книжа (вид, права), възможните решения, ако подписката не се изпълни или се превиши и други данни. Тези сведения са необходими на инвеститорите за съставяне на вярна преценка за икономическото и финансовото състояние на компанията и правата, свързани с ценните книжа. Проспектът не може да съдържа неверни данни. Емитентът и упълномощеният от него инвестиционен посредник отговаря солидарно за вредите, причинени от неверни или непълни данни в проспекта. След потвърждаване на проспекта от КФН, се публикува съобщение в пресата за емисията. Емисията се регистрира в КФН, централния депозитар и на организиран пазар на ценни книжа.


5.Вътрешни източници
Финансирането за сметка на вътрешни източници има значителни предимства пред външното финансиране. Развитието на една фирма за сметка на вътрешни източници е в истинския смисъл растеж на тази фирма, тъй като е резултат от реализирането и натрупването на дохода от нейната дейност.

5.1.Амортизационни отчисления
Амортизацията е многоаспектна икономическа и финансова категория. Една от най-важните й трактовки е свързана с възпроизводството на ДА на фирмата. Амортизацията се начислява на ДМА и ДНА на фирмата, които се очаква да бъдат използвани повече от един отчетен период, имат ограничен срок на годност и се държат от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. В групата  на неамортизируемите активи се включват: времево неограничени природни ресурси – земи, терени, води, водоеми, ефир, възстановяеми природни ресурси – гори, пасища, ливади, активи с обществена значимост – паметници на културата, произведения на изкуството с изключение на онези от тях, които се намират в каси, трезори и други помещения с ограничен достъп (отчитат се като финансови активи), музейни експонати, неупотребявани в дейността на предприятието активи – консервирани или новопридобити, за които е необходимо да се изпълнят определени изисквания, активи в процес на придобиване или в процес на ликвидация.

Чрез амортизацията се отразява намаляването на стойността на дълготрайния актив в процеса на експлоатирането му. Обезценяването на актива се влияе както от срока, условията и интензивността на ползването му, така и от въздействието на техническия прогрес, водещ до морално остаряване на активите. Амортизацията е средство за генериране на ресурс за обновяване на ДА. Амортизационните отчисления са елемент на паричните постъпления, реализирани при продажбите на стоките и услугите. Начислените амортизационни суми са разход, но, за разлика от другите разходи, при тях не настъпват изходящи парични потоци, а амортизациите се натрупват в амортизационен фонд, който се използва за възстановяване на изхабените и ликвидирани ДА. Основа за прилагане на амортизационните норми и за начисляване на амортизационна квота при ДА е амортизируемата стойност – стойността на амортизируемия актив, която подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност и която се начислява като разход за амортизация. Тя е равна на отчетната стойност (стойността, по която активът се записва в счетоводните сметки – историческа цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива в предприятието или преоценената стойност на актива), намалена с остатъчната му стойност (предполагаемата сума, която предприятието очаква да получи в края на полезния живот на амортизируемия актив при изтичането на срока му на годност). Обикновено, в съвременните условия, ликвидационната стойност се взема много рядко под внимание, тъй като тя представлява незначителна част от първоначалната стойност.

Методът на амортизация е начинът, по който се определя размерът на амортизацията през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на амортизируемия актив. Прилагат се два вида методи за амортизация: линейни и нелинейни.
-При линейния метод – стойността на дълготрайния актив се пренася равномерно, амортизационната норма и квота не се променят през целия период на експлоатация на актива.
-При нелинейните методи – изхабяването на актива е неравномерно. Методите, при които Ао отначало са високи и след това намаляват, се определят като дегресивни (намаляващи). Тези методи се прилагат тогава, когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в началото на срока на годност и впоследствие намалява. Най-често това е икономически обосновано, когато активите се използват за продукти и услуги с подсигурен и бързоразвиващ се пазар, който се очаква впоследствие да се стесни. Най-често прилаганите методи от тази група са методът на намаляващия остатък и метод на намаляващата се сума (кумулативният метод).
Ефектът от прилагането на дегресивните методи е, че през първата половина на функциониране на ДА начислената амортизация е около 2/3 от стойността му. С тази сума се намаляват облагаемата печалба и данъкът. Тези методи позволяват да се намали рискът от загуби, поради преждевременното ликвидиране на ДА във връзка с моралното им изхабяване.
При прогресивните методи на амортизация Ан се увеличава с времето на експлоатация на актива. Тези методи се прилагат тогава, когато предприятието е определило, че ползата от актива е предимно в края на срока им на годност, а ве в началото. Използват се често от новообразувани фирми, а също и когато активът се използва за продукти и услуги, за които още не е достатъчно подсигурен пазар.

5.2.Нетна печалба
Един от най-предпочитаните собствени източници на финансиране е печалбата. Тя се формира в резултат на успешната дейност на фирмата, когато приходите й превишават извършените текущи, иновационни и социални разходи. В баланса на фирмата тя присъства сред източниците на финансиране в пасива както в явен вид – печалба от текущи и минали години, така и в завоалиран вид – резервите, фондовете, формирани в резултат на нейното разпределение. Важно значение за финансирането на фирмата има размерът на чистата печалба (печалбата след платените преки данъци) и нейното разпределение. Чистата печалба подлежи на разпределение, което се влияе от формата на собственост, правната организация на фирмата, дивидентната й политика. За финансирането има значение неразпределената печалба – частта от чистата печалба, която след формирането на резервите и изплащането на дивидентите на собствениците се реинвестира във фирмата. Възможно е с неразпределената печалба да се увеличи печалбата от минали години, резервите или основния капитал. Предложението за разпределението на печалбата се представя от финансовия мениджър, но се гласува от акционерите.

При изготвянето на предложението финансовия мениджър отчита влиянието на следните фактори:
-финансовото състояние на фирмата
-капиталовата структура на компанията
-стратегията за развитието на фирмата
-дивидентната политика на компанията
-прогнозата за развитието на икономическата среда
- прогноза за развитието на финансовия пазар

5.3.Резервен капитал
Формирането на финансови резерви е важен принцип на финансовото управление на фирмата. Създаването на резервен капитал е един от методите за управление на риска в условия на неопределеност. Източници на резервния капитал са задължителни и доброволни отчисления от печалбата, допълнителни вноски на собствениците и други, регламентирани в учредителните документи. Финансовите резерви дават възможност на предприятието по-леко да посреща допълнителни потребности от парични средства в резултат на непредвидени обстоятелства. Те са източник за покриване на загуби. Резервен капитал могат да формират всички предприятия. Задължителни резерви в размер не по-малък от 10% от основния капитал на дружеството  образуват АД. Фондът се формира от: най-малко10% отчисления от печалбата докато се натрупат средствата, регламентирани в устава за размера на резервния фонд, разликата между емисионната и номиналната стойност на емитираните акции и облигации, допълнителни плащания на акционерите за предоставени предимства, частични вноски на изключени акционери, приходи от продажба на неполучени безплатни акции на приносител. Законовите резерви на АД могат да се използват само за покриване на загуби или за увеличение на основния капитал, ако надхвърлят определения в устава размер на резервния фонд. Законът за кооперациите регламентира задължителното формиране на фонд „Резервен“ в размер не по-малко от 20% от дяловия капитал. Нормативно се регламентира формирането, източниците, размера и предназначението на фонд „Резервен“ в предприятията с преобладаващо държавно участие.


6.Заемен капитал
Фирмите, както вече бе посочено, си осигуряват заемния капитал от финансовия пазар. Средствата, необходими за поддържане на платежоспособността се заемат от паричния пазар, а за дългосрочни инвестиции – от капиталовия пазар. Капиталите могат да се осигурят както чрез пряко заемане – емисия и пласмент на дългови ценни книжа, така и косвено – с посредничеството на търговските банки.

6.1.Банкови заеми
Един от най-често ползваните външни заемни източници за финансиране на фирмата са банковите кредити. Банките поставят определени условия, на които фирмите трябва да отговарят, за да им бъдат отпуснати кредити. Банките изискват определена документация, въз основа на информацията от която преценяват надеждността на клиента и ефективността на проекта, който ще се финансира.

Основните документи, които фирмите представят за получаване на заем са:
-искане за получаване на кредит
-икономическа обосновка на заема
-погасителен план
-обезпечение на заема
-документи за регистрации в АП, НАП, копие от учредителния договор
-годишен счетоводен отчет – баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток, отчет за собствения капитал за срок най-малко 2 години назад
-декларации за налични банкови сметки, за задължения към банки, юридически лица и държавния бюджет, за икономическа обвързаност.

Банкови заеми се предоставят на фирми с добър кредитен рейтинг. Процедурата по оценката на рейтинга включва събиране на информация за фирмата (както въз основа на представената документация, така и чрез лични беседи с кредитоискателя, проверки на място във фирмата, проверки в съда и други) и прогнозиране на тенденциите на влиянието на факторите, които пораждат кредитния риск: макроикономическа среда (фаза на икономическия цикъл, валутен курс, темп на инфлация, политическа и демографска обстановка), перспективи за развитие на конкуренция в отрасъла, към който фирмата принадлежи. Особено внимание се отделя на персоналните качества на кредитоискателя: дееспособност, репутация, качество на управление.
Преценката на рейтинга включва и анализ на финансовото състояние на компанията. Въз основа на комплексното влияние на посочените фактори се преценява вероятността на предприятието да генерира достатъчно пари за своевременното изплащане на поетите задължения, да върне заетата сума и лихвата в срок. Клиентите се разграничават на такива с рисково поведение (нестабилно финансово положение, незадоволителна платежна дисциплина), нормално функциониращи (добра репутация и финансово състояние, приходите се влияят от бизнесцикъла) и привилегировани (добро финансово състояние, отлична платежна дисциплина, безспорна репутация).
На база на заключението за оценка на кредитния рейтинг и предоставянето на гаранциите се взема решение дали да се предостави кредит на фирмата. Ако решението е утвърдително, се оформя договорът за банков заем, в който се уговарят обектът, целта, срокът, размерът и начинът на погасяване на заема, правата и задълженията на страните, цената на ресурса, санкциите при неизпълнение на посочените задължения. Цената на заема включва всички разходи, които съпътстват получаването, ползването и издължаването на заема – лихва, комисионна такса, разходи по оценяване и застраховане на обезпечението, застраховка на кредита.

Банковите кредити са основен източник на привлечен капитал за фирмите, които не емитират ценни книжа. Краткосрочните банкови заеми се използват за финансиране на текущите потребности на предприятието от капитал, а дългосрочните (инвестиционни) заеми – за придобиване на дълготрайни активи.

6.2.Облигационни заеми
В развитите страни най-често използваната форма на дългосрочно привличане на заемни средства от големите компании садългосрочните облигационни заеми. С емисията на корпоративни облигации се удостоверява сключването на договор за заем между фирмата и множество кредитори, физически и юридически лица, наричани облигационери. Пласирането на облигации е свързано със задължението на дружеството да изплаща доход – лихва по облигациите и в определен срок (матуритет) да върне този дълг. Като ценна книга, облигациите имат задължителни, нормативно регламентирани реквизити.

Предимствата на финансиране чрез облигационния заем, в сравнение с банковия кредит, са:
-Облигациите дават възможност на АД да набира значителен капитал по възможно най-евтин начин, тъй като се осъществява пряка връзка на емитента с инвеститорите, т.е елиминира се посредничеството на финансовите институции
-Не се проучва така задълбочено кредитният рейтинг както това става при сключване на банков заем
-Ако фирмата е достатъчно надеждна, заемът може да бъде необезпечен
-При конвертируеми облигации е възможно с определени клаузи, включени в емисията, облигационерите да бъдат заставени да заменят облигациите с акции и да се избегне погасяването на дълга
-Срокът на привличане на ресурса е по-дълъг, обикновено банките предоставят кредити при по-къс срок.
Предимство на този начин на дългосрочно финансиране, в сравнение с акциите е, че капиталът на дружеството „не се разминава“ с нови съсобственици, т.е. дяловете на акционерите не се променят. Облигациите са по-привлекателни от акциите за инвеститорите, поради по-ниския си риск, а това понижава разхода по емисията им. Основният недостатък на финансирането с облигации е, че при публични емисии се налага изготвянето на проспект, одобряването му е регистрирането на емисията от специализиран орган (КФН).

Съгласно действащата нормативна уредба , у нас облигации могат да емитират АД, които съществуват най-малко от 2 г. и имат заверени два годишни счетоводни отчета, приети от ОС на акционерите. Изключение за периода на функциониране и годишните отчети се прави само, ако облигациите са гарантирани от държавата или от банка.

Аналогично на акциите, в зависимост от начина на ползване на правата, облигациите биват поименни и на приносител, а в зависимост от това, дали са отпечатани върху защитен хартиен носител – налични и безналични. Тъй като облигациите са ценни книжа, които материализират правата по кредитни отношения, то в зависимост от наличието на гаранции по кредита биват: необезпечени (дибенчър) – емитират се от най-стабилните фирми и обезпечени. Според начина за изплащане на лихвата, облигациите биват купонни, регистрирани, облигации с нулев купон (безкупонни). Основание за получаване на лихвата при купонните облигации е представянето на купончето за изминалия период. Емисионната стойност на облигациите с нулев купон е по-ниска от номиналната. На падежа облигационерите получават номиналната стойност. Облигациите осигуряват на притежателите им сконтова лихва – разликата между номиналната и емисионната стойност.

Конвертируемата облигация е ценна книга, която синтезира две групи права: правото на кредитора (да получи обратно предоставената на заем сума в уговорен срок и полагащо се възнаграждение - лихва) и право за конвертиране на облигацията в обикновена акция в рамките на определен период в бъдеще, по фиксирана цена на обикновените акции – цена на конвертиране.Емисионната цена на облигацията не може да бъде по-малка от номиналната стойност на акциите, които се придобиват срещу една облигация.
Много често, когато се желае да се повиши привлекателността на облигационната емисия, към облигациите се предоставят безплатно варанти. Варантът е ценна книга, която материализира правото на нейния собственик, да закупи в предварително фиксиран срок определено количество акции на фирма, по предварително уговорена цена, наричана цена на упражняване на правото (exercise price).
Финансирането с конвертируеми облигации и варанти се характеризира с някои предимства, което дава основание да се отнасят към особените източници на финансиране:
-По-ниски разходи за финансиране – Цената, която инвеститорът заплаща за правото по-късно да закупи ценни книжа на фирмата (при варанта) или да конвертира ценната книга в обикновени акции (конвертируеми облигации) е по-ниският размер на купонното плащане, в сравнение с облигациите, които не предоставят тази възможност.
-Подобряване на капиталовата структура на фирмата и понижаване на финансовия риск – прилагането на правата по варанта или конвертирането на облигациите води до увеличаване на дела на собствения капитал във финансирането на фирмата, а като следствие – понижаване на финансовия риск, свързан с обслужването на дълга

Проспектът при първично предлагане на облигации трябва да съдържа:
1.Данни за фирмата – седалище, предмет, търговска дейност, величина на основния капитал и внесената част от него, издаден брой обикновени и привилегировани акции, мениджмънт
2.Данни за емисията облигации, предмет на IPO (първично публично предлагане): размер на облигационния заем и допустими отклонения, в рамките на които заемът ще се счита за сключен, съотношение между размера на облигационния заем и внесения капитал, брой на облигациите, номинална и емисионна стойност, вид и размер на обезпечението по облигационния заем, ако е предвидено такова, схема за погасяване на облигационния заем
3.Направления, в които ще се използва заемът, както и приоритети, ако не бъде реализирана цялата емисия
4.Прогноза за равнището и изменението на финансовите резултати, на паричните потоци
5.Описание на кредитния, инфлационния, лихвения и ликвидния риск, свързан със заема.

6.3.Търговски кредит
При търговския кредит фирмата –купувач получава на заем чужди ресурси в стокова форма. В резултат на тази операция, тя придобива възможност да увеличи своя оборот и да заплати стоките по-късно. Този начин на кредитиране се квалифицира като спонтанен. Основание за подобно определение е фактът, че размерът на кредита зависи от дейността на фирмата и производствения цикъл. С разширяване на продажбите се увеличава и делът на кредита във финансирането и обратно – при намаляването им, той също намалява.

Както при всяка кредитна сделка, условието за получаването му е фирмата да бъде кредитоспособна. В сравнение с кредитите, получавани от финансовите институции, този е по-достъпен. При него се избягват административните трудности, свързани с получаването на банков заем – обосновки, такси, комисионни. Гаранции и ограничения, като елемент на кредитната сделка, се включват по-рядко. Мотивите за това поведение на продавача са интересите му за разширяване на продажбите. Търговският кредит е гъвкава форма на финансиране. Закупените стоки се включват веднага в производството, а получаването им на кредит е стимул за клиента да ги използва рационално. Друга особеност на този начин на финансиране е неговия постоянен характер. Веднъж установени, отношенията на продажба на кредит постоянно се възобновяват, ако купувачът спазва уговорените клаузи на договора за продажба и плащане в срок. Това дава основание търговският кредит да се квалифицира като постоянен източник за финансиране на потребностите от оборотен капитал.

6.4.Устойчиви пасиви
За финансиране на краткотрайните активи се използват краткосрочните задължения – начислените, но невнесени данъци, работна заплата, социални осигуровки. Най-голям дял сред тях заемат работната заплата и данъците. В резултат на продажбата на стоките (услугите) фирмата реализира парични постъпления, в които са начислени и посочените разходи: данъци, работна заплата, социални осигуровки. Последните обаче не се изплащат веднага. Това предоставя възможност на компаниите да използват тези средства за финансиране на КА. Колкото по-продължителен е периодът от получаването на постъпленията до извършването на тези плащания, толкова по-голям е обемът на това финансиране. Тези източници на средства за финансиране непрекъснато се възобновяват, което е основание да се определят като постоянен източник на финансиране и да се квалифицират като устойчиви пасиви. Текущата задлъжнялост се определя като „безплатно“ (безлихвено) финансиране. С разширяване обема на производството, текущата задлъжнялост също нараства (както и тази на търговските заеми), което е основание тя да се счита за спонтанен източник на финансиране.


7.Цена на капитала
Ползването на различните източници на финансиране е свързано с определени разходи на фирмата: на акционерите трябва да се плати дивидент, на облигационерите и банките  - лихва. Общата сума на средствата, която трябва да се плати за ползване на определен обем ресурси, се измерва в процент към техния обем и се нарича цена на капитала (цена на финансирани – cost of capital), т.е тя е относителен показател, означава се обикновено като лихва и винаги се изразява в проценти за година. Цената за финансиране се влияе от вида на източника на финансиране, от конюнктурата на финансовия пазар – търсене и предлагане на финансови ресурси, от финансовото състояние на фирмата, от срока на заемане на ресурсите, от риска на инвестицията.
Всяка фирма се финансира с повече от един източник, всеки от който е с различна цена. Стойността на капитала се определя, както за всеки отделен източник, така и за общата съвкупност от ресурси, т.е. определя се и средна стойност на капитала. Цената на общия капитал, който се използва от фирмата за целите на бизнеса, се определя като средна аритметична претеглена – средна претеглена цена на капитала (СПЦК). Определянето на теглата на източниците на финансиране може да се извърши на база данните от баланса, а при развит финансов пазар и на база на пазарната стойност на различните източници на финансиране.

СПЦК = (СК/ОК).Rск + (ЗК1/ОК).Rзк1+(ЗК2/ОК).Rзк2

Където СК е размерът на собствения капитал
Rск – цена на собствения капитал
ЗК1- размер на заемния капитал 1
ЗК2 – размер на заемния капитал 2
ОК – общ капитал
Rзк1/2- цена на финансиране със заемен капитал 1, 2

Стойността на капитала  е ключова категория в теорията и практиката на финансовото управление на фирмата. Цената на заемния капитал – лихвата, позволява при наличие на алтернативни форми на осигуряване на заемни средства, да се подбере най-изгодния вариант за привличане на ресурси. Стратегическата цел на финансовото управление – максимизиране благосъстоянието на собствениците, изисква да се минимизира цената на финансиране. Стойността на капитала е ключов параметър и за инвестиционните решения на фирмата. СПЦК показва каква трябва да бъде минималната възвръщаемодт на осъществяваната от фирмата инвестиция. Тя се приема за минималния дисконтов фактор, с който трябва да се сконтират очакваните парични потоци от инвестицията.


8.Нетрадиционни източници на финансиране

8.1.Лизинг
Лизингът (от англ. „leasingдавам под наем) е писмено съглашение, по силата на което една компания (лизингодател) предоставя правото на друга компания (лизингополучател) да ползва определен актив за договорен срок срещу уговорено възнаграждение. Най-често лизингодателите са търговски банки, специализирани лизингови компании, производители. Взаимоотношенията между лизингодателя и лизингополучателя се оформят с договор, в който се включва клаузи за срока на предоставяне на актива, стойността на лизинговата операция, формата и графика на плащанията на лизинговите вноски, санкциите при просрочвания на плащанията, условията за застраховане на актива. Най-често прилаганият вариант е изплащане на актива чрез равни вноски. За разлика от другите източници на финансиране, при тази операция фирмата не придобива парични средства, които да инвестира в активи, а наема активи, срещу задължението периодично да изплаща уговорени вноски, което дава основание лизингът да се третира като разновидност на стоковия кредит.

Лизингът е един от сравнително лесно и бързо мобилизируемите източници на финансирането на фирмата. Предимствата за лизингополучателя са:
1.Възможност за обновяване на ДА в случаите, когато е ограничен достъпът на фирмата до финансовия пазар и липсват достатъчно вътрешни източници за финансиране. Осигурява се възможност с по-малко капитали да се диверсифицира дейността на предприятието и да се увеличи пазарната му стойност за сметка на допълнителната печалба от експлоатациятя на наетите активи.
2.Не се изискват големи капиталовложения, съхранява се нивото на ликвидност, спестяват се собствени средства и не се налага привличането на допълнителни
3.Периодичните плащания на лизинговите вноски съдействат за снижаване на инвестиционния риск. Създава се възможност лизинговите плащания да се извършват от текущите доходи от експлоатация на наетия актив
4.В сравнение с банковите кредити, при лизинга се избягват административните разходи, произтичащи от обезпечаването и гарантирането на заема. Значително по-облекчени са условията и процедурата за получаването на необходимия актив. Докато при кредитирането обичайна практика е кредитополучателя да участва с определен дял в инвестирането, то лизингът осигурява 100% финансиране на сделките.
Лизингът има и недостатъци – основният е, че води до повишаване на себестойността и респективно цената на продукцията, тъй като лизинговата вноска обикновено е по-голяма от амортизационните отчисления

В нормативната уредба са разграничени два основни вида лизинг – финансов и оперативен. При финансовия лизинг в договора се съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху актива на лизингополучателя или срокът на наемния договор покрива по-голямата част от полезния срок на използване на актива. Прилага се при наемане на скъпо оборудване, транспортни средства, сгради. В този случай лизингополучателят записва наетия актив в баланса, начислява му амортизация, а лизинговите вноски отчита като дългосрочно задължение. За лизингодателя възниква дългосрочно вземане. При оперативния лизинг активите се наемат за период, по-кратък от техния икономически срок на годност. След прекратяване на лизинговите отношения активът се връща на лизингодателя, който отново го предоставя на друг наемател или го предава. Лизингът бива директен, при който лизингодателят предоставя на лизинг собствен или закупен от него актив. Интерес представлява и обратния лизинг, при който фирмата продава имуществото си на лизингова компания, а след това го наема на база лизингово споразумение. В резултат на операцията се подобрява ликвидността на фирмата, постъпват „свежи пари“, а активът продължава да се ползва от фирмата.

8.2.Факторинг
Факторингът е една от съвременните форми на краткосрочно финансиране. При него фирмата продава счетоводни вземания, чийто падеж не е настъпил (обикновено свързани с продажби на стоки и услуги на кредит). Вземанията се купуват от банка или друга финансова институция (фактор). За продавача на вземанията факторинговата  услуга е удобен начин за прехвърляне на риска по събиране на вземанията и финансиране. За предпочитане е авансовият, безрегресен факторинг, при който факторът кредитира фирмата и изцяло поема управлението на вземането: анализира кредитоспособността на клиента, определя кредитни лимити, събира вземанията, води тяхното счетоводно отчитане и осигурява пълно покритие на безнадеждните дългове. Този метод за събиране на вземанията е много удобен за малки и новосъздадени фирми, които се стремят да завоюват нови клиенти чрез продажби на кредит.
Предимствата са: увеличаване ликвидността на фирмата, намаляване на разходите за счетоводния персонал, прехвърляне на риска от забава на плащанията и от загубата на безнадеждни вземания, консултиране на фирмата по финансови, производствени, маркетингови и други въпроси.


9.Капиталова структура
Счита се неразумно осигуряването на капиталите на фирмата да се осъществява само за сметка на един източник. Обикновено се ползват повече източници (финансирането се диференцира). Това осигурява по-голяма мобилност на фирмата, възможност да посреща текущите си плащания и своевременно да извършва технологично обновление и модернизиране. Възможностите за ползване на различни източници на финансиране на фирмата се влияе от:
-финансово-икономическата й стабилност
-правната форма- с най-големи възможности е АД
-становището на кредиторите и кредитния рейтинг
-качеството на мениджмънта
-от видовете и величината на активите на предприятието, които могат да се използват като гаранция при ползване на банков заем
Различните източници и нееднаквата цена и условия, при които се получава и ползва капиталът, са свързани с неговата структура и риска, който тя обуславя. Структурата на капитала изразява относителни тегла на източниците на финансиране, отразени в пасива на баланса на фирмата. Структурата на капитала може да се разгледа по-детайлно и по-обобщено, в резултат на което се формират две категории – финансова и капиталова структура.

Финансовата структура на фирмата – отразява относителните тегла на всички източници на финансиране: собствен капитал, дългосрочни, краткосрочни заеми, текуща задлъжнялост, финансирания.

Капиталовата структура – изразява съотношението на източниците на дългосрочно финансиране (постоянни капитали) на фирмата: собствен капитал и дългосрочни заеми. Дългосрочните заеми могат да бъдат банкови и облигационни. Привилегированите акции се отнасят към дългосрочния дълг.
При управлението на структурата на капитала трябва да се има предвид, че заемният капитал трябва да се поддържа в определена пропорция, съотношение към собствения капитал. Съотношението между собствения капитал (СК) и дългосрочните заеми (Д) е известно като ливъридж.
Л = Д / (Д+СК)

Чрез тази формула се установява делът на дълга в общата сума на постоянния капитал. Колкото той е по-голям, толкова по-голяма част от печалбата ще се изплаща като лихва на кредиторите и по-малка част ще остане за дивидент на акционерите. Това се явява стимул при управлението на фирмата да се постига по-висока рентабилност, което дава основание да се използва понятието ливъридж ефект (ефект на лоста).
Доказано е, че във фирми, които ползват заемен капитал, рентабилността на собствения капитал се повишава по-бързо в сравнение с нарастването на печалбата преди изплащане на данъци и лихви. Този ефект се получава само при условие, че възвръщаемостта на инвестирания в различни  активи на фирмата капитал е по-висока от лихвения процент по кредитите, които тя е получила. Ефектът се засилва и от приспадането на лихвите от облагаемата с преки данъци сума, което допълнително намалява реалната цена на ползваните кредити. Дългът влияе положително на Рт на собствения капитал, цената на финансирането и пазарната цена на фирмата до определена оптимална точка. След преминаването й рискът, свързан с плащанията по дълга нараства, защото все по-голяма част от печалбата се използва за обслужване на задълженията, в резултат на което изискваната от кредиторите и собствениците възвръщаемост се повишава и цената на капитала се повишава и пазарната цена на фирмата намалява. Като препоръчителен дял на дълга в общото финансиране се посочва 0,3.
Върху размера на оптималния размер на дълга влияние оказва видът на отрасъла, икономическата конюнктура – в период на подем се увеличава неговия размер, а в рецесия се намалява. Би следвало всяко едно дружество да определя своя краткосрочна и дългосрочна програма за структурирането на своя капитал и съобразно определените програми и текуща конюнктура на финансовия пазар да формира оптимална структура на капитала.


10.Ликвидност на фирмата
Размерът на СК, заемните средства, тяхното съотношение и използване за придобиване на различни активи влияе върху способността на фирмата своевременно да изпълнява финансовите си задължения към контрагентите, т.е. на нейната ликвидност.

Подходът към ликвидността е различен и в понятието не се влага еднакво съдържание. Ликвидността се разглежда като степен на ликвидируемост на активите, като платежоспособност на фирмата и като структурна ликвидност, отразяваща балансираността между имуществената и капиталовата структура на фирмата.

Често, за да обслужват възникналите задължения, фирмите продават част от своите активи. В този случай ликвидността се разглежда като свойство на отделните елементи на имуществото на фирмата за превръщането им в ликвидни парични средства без загуба на капитал, доход и лихва. Свойството на активите да се конвертират в парични средства се влияе от времето за продажба на актива, степента на развитие на съответния пазар, а също и от риска от притежаване на актива, проявяващ се в изменението на цената му.

В спектъра на ликвидността се разграничават активи с:
-първостепенна ликвидност – касова наличност, безсрочни депозити, чекове и средства в процес на инкасиране
-втора степен на ликвидност – полици, ДЦК, краткосрочни вземания, материали, суровини, полуфабрикати
-трета степен на ликвидност – ДМА

Най-бързо ликвидни са активите с първостепенна ликвидност, с тях незабавно могат да бъдат обслужени задълженията, но те не носят доход и затова фирмите се стремят да оптимизират тяхната наличност.
Способността на предприятието да извършва текущите си плащания и погасяване на задължения в срок, характеризира неговатаплатежоспособност. Тя зависи от финансовото състояние на фирмата, разполагаемите финансови средства, обема на очакваните постъпления, предстоящите плащания, ликвидността на активите му. Върху платежоспособността на предприятието влияние оказват вида на дейността му, ликвидността на активите му и големината му. Малките предприятия поддържат по-висок дял на ликвидни активи. Поддържането на платежоспособността на фирмата е важна задача на оперативното финансово управление, тъй като невъзможността да се обслужват плащанията води до съдебна процедура за неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност впоследствие.

Необходимо е да се установи и управлява платежоспособността на фирмата, т.нар. динамична ликвидност. Това се осъществява при оперативното финансово планиране на база очакваните постъпления и плащания във фирмата. При възникване на трудност по обслужване на плащанията би следвало да се прояви финансова гъвкавост – търсене на възможности за увеличаване на приходите, намаляване на разходите, продажба на активи, получаване на кредити. Върху възможността на фирмата своевременно да обслужва своите задължения силно влияние оказва структурната ликвидност.
Структурната ликвидност отразява балансираността, равновесието между финансовата и имуществена (на активите) структура на фирмата. Златното балансово правило изисква при всяко финансиране срокът за който се предоставят средствата, да е поне равен на периода, пред който инвестирания капитал ще може да се „възпроизведе и „“освободи“ за връщането му. Дълготрайните активи трябва да се финансират с постоянни капитали (собствени и дългосрочни привлечени), а краткосрочните източници на капитали да се инвестират в краткотрайни активи.


No comments:

Post a Comment