ТЪРГОВИЯ И БОРСОВИ ОПЕРАЦИИ. ТИПОЛОГИЗАЦИЯ И СТРУКТУРА НА БОРСИТЕ

1. Понятие за търговия и организиран пазар

А. Възникване и определение на търговията и организирания пазар - историята на човешката цивилизация е непрекъснат процес на развитие на производството, разпределението и обмяната на продуктите на човешкия труд с цел задоволяване на потребностите на хората. 

Тази обмяна, която създава и развива пазарите като сложна система от многообразни икономически отношения между предлагането и търсенето, между производството и потреблението се нарича търговия, а цялото множество от процеси, които протичат в условията на производствени отношения с цел размяна на стойности (например стока срещу пари или стока срещу стока при натуралната размяна) при условия на равнопоставеност на участниците и конкуренция се нарича пазар.

Хилядолетното съществуване на пазара е създало множество форми и ефикасни механизми за неговото функциониране, които най-общо са начини за все по – високо ниво на организираност на пазара като съвкупност от правила за осъществяване на търговията като дейност.

В този смисъл още с възникването си като институция (т.е. установена форма на действие, организирано според общоприети принципи на поведение, която управлява важни области от обществения живот и която остава трайна във времето) ОРГАНИЗИРАНИЯТ ПАЗАР е институционално определен начин на отношения по повод покупко- продажбата на всички видове активи: стоки, услуги, ценни книжа и др.

Организираните пазари имат следните най-важни характеристики:
- Утвърдени правила на търговия, които са задължителни за всички участници;
- Създадена организация, която ръководи работата на пазара;
- Концентриране на предлагането и търсенето постоянно или периодично на определено място;
- Регулиране и контролиране на работата на пазара от страна на държавата и обществените организации.
Правилата за регламентиране на организираните пазари са изработени и са се наложили в резултат на многовековен опит. Формите на организация могат и да се различават в някаква степен, но те задължително присъстват при организираните пазари.

Б. Видове организирани пазари - организираните пазари могат да се класифицират по много критерии, защото са сложно явление. Основните класификационни критерии са:
1. Според вида на търгувания актив:
- Организирани стокови пазари;
- Пазари на ценни книжа (като правило те са организирани);
- Валутни пазари.
2. Според равнището на организираност на пазарите:
- Организирани, на които правилата на търговията регулират не всички страни на процеса на търговията;
- Организирани, на които правилата на търговията регулират всички основни елементи на процеса на търговията- панаири, аукциони, стокови тържища;
- Високо организирани, на които правилата на търговията регулират практически целия процес на търговията – борсите.
3. Според начина на образуването си
- Самоорганизирани – самите участници в процеса на търговията са създали организацията на основание на действащия закон;
- Централизирани – пазарът е организиран по инициатива на държавата
4. Според формата на търговия
- Организирана търговия на едро – стокови тържища и стокови борси
- Организирана търговия на дребно – базари и търговски центрове
- Борсови пазари на различните видове активи- капиталовите пазари
През последните двеста години пазарите във всички развити в икономическо отношение страни стават все по организирани, управляеми и контролирани.

В. Историческо развитие на борсовата търговия терминът борса със сигурност възниква много по-късно от организираните пазари и става нарицателно за организиран пазар след XVI век, когато с обществено-икономическото и техническо развитие на страните от Западна Европа и САЩ възникват т. нар. високо организирани пазари, които започват да се наричат борси.
Спорен остава обаче въпросът кога точно  е възникнал високо организирания пазар като най-развита форма на организация на пазара. Отговорът трябва да се търси още в древността. В Атина търговците са се събирали на определено място – Emporium, в Рим сделките са се извършвали главно в Collegium mercatorum. Първият държавен акт, който регламентира дейността на стоковите борси датира от V в. пр. н.е
Изглед на пазар в Древен Рим
Предполага се че думата „борса“ е взаимствана от името на благородника от XIV в. Van der Burse от Белгийския град Bruge. По традиция събранията на местните търговци са провеждани в неговата къща, която е служила и за консулски дом на венецианските търговци. Впоследствие тя става сграда на първата борса, над чийто вход е имало герб с издълбани на него три кесии. През 1460 г. тази борса се премества в град Антверпен, а от XVI в. названието „борса“ става общоприето за название на институцията високо организиран пазар. В Германия се използва името der Borse, а във френскоговорящите страни – la bourse. Изключение правят Великобритания и англоговорящите страни, в които се използва думата Exchange (размяна).

 Дворът на Амстердамската борса XVI в.
Така след XVI в. борсите се утвърждават като наименование на високо организиран пазар на едро (отначало на различни видове стоки, а впоследствие и на ценни книжа) и се преместват в специално изградени сгради за целта. През 1515 г. се създава Брюкселската стокова борса, а през 1602 г. е регистрирано първото акционерно дружество – Английската компания за Източна Индия, която създава няколко филиала извън Англия. Холандският филиал на тази компания първи котира акции през 1610 г. като слага началото на първата фондова борса в Амстердам.

Борсата в Амстердам първа получила важно допълнение  – складове, където съхранявали всички постъпващи в града товари.
Старата  борса в Амстердам била създадена около 1530 година, а новото и здание разтворило своите врати в 1631 година и се разположило на централния площад на  града напротив, срещу зданието на  Банката и офисите на  Ост-индийската компания. 
По свидетелство на  съвременниците, в началото на XVIII век, числото лица, тълпящи се на  площада между Борсата и Банката било около 4500 човека. В начало борсата в Амстердам била изключително за стоки, подобно на борсата в Осака - Япония по същото време. От практиката на  Антверпенската борса били заимствани търговията със зърно по образец (подобни на фючърси контракти) и самата външна форма и стил на борсата. Площад-двор, обкръжен с  галерия маси и кантори. Скоро на борсата започнали да търгуват и ценни книжа (акции и облигации). Във връзка с това Амстердамската борса често се нарича и  и първата фондова борса, макар това да не е съвсем така. Търговията с държавни дългове е започнала в Италия още в XIV век. Търговията с акции също не е холандско изобретение. Още в XV век акции на  германски рудници са се  търгували на определено място в Лайпциг. 
Амстердамската борса обаче се характеризирала с невиждани по него време обеми на търговия с ценни книжа, имала висока ликвидност, откритост на сделките и възможност за спекулативни операции. 



Спекулации на борсата в Амстердам, в 1720 година
Борсата станала място, където свободно се търгували акции на големи и малки компании,  бонове, държавни облигации, ипотеки. Борсата си сътрудничила с банката, което осигурявало бърза, надеждна и ефективна доставка на всички сетълмент операции. Ясния механизъм създаден от холандските банкери, правел операциите на фондовата борса в Амстердам достъпни, прости  и лесни. Ако в началото на XVI век, акции можели да търгуват около 20 представители на големи привилегировани буржоазни фамилии, то вече е до средата на века, в спекулациите на Амстердамската фондовата борса се включили масите и всякакъв вид хора.
И това действително било борсова търговия и по нашите сегашни разбирания. Включително и с борсовите мехури и кризи.
Брокерите на борсата тогава използвали множество хитри прийоми и дори открити измами за да са сигурни, че курса на ценните книжа се движи в нужното направление.  
Степента на абстрактните сделки и борсовата търговия стигнали много по-високи нива от обикновената търговия с акции, и спекулациите жестоко се вихрили.
На борсата, играта с ценности, стоки и пари, станало средство да се извлича печалба от разликата в курсовете и много голяма част от сделките станали чисто спекулативни.
При това, обект на спекулации били и условни ценности, книжа, товари в подобие на това което днес наричаме фючърси върху индекси, но тогава били върху акции.
 Ост-Индийската компания*, основана през 1602, се опитала да защити своите акции от спекулации, като се запази собствеността на ценни книжа,  опитвайки се да сложи номинални цени  за своите акции. Това се отнасяло за всяко лице, на притежател на акции, което е била в специален регистър на дружеството, но този ход не е ефективен, тъй като спекулациите не изискват физическо притежание на някого и често компанията се прескачала.
В Англия със завист гледали на богатството и търговското могъщество на Холандия. При това англичаните се оказали способни ученици и в много отношения копирали практиката на  холандската борса. Не е чудно че спекулациите в Англия  се оказали подобни на тези в Холандия.
В това време се създали много акционерни общества. В основата на това, били компании начело с  Ост-Индийската компания, организирана с цел  морски превози и търговия.

                                    Amsterdamer Börse

Официалното откриване на борси датира много по-рано. Във Франция първата борса е учредена в гр. Лион през 1462 г., в гр. Тулуза борсата се открива през 1549 г., в Париж през 1563 г. В Германия първата борса е открита в гр. Хамбург през 1558 г., следва откриването на борсите в Нюрнберг – 1613 г., Франкфурт – 1615 г., Лайпциг – 1635 г., Берлин – 1793 г. Виенската борса датира от 1771 г., Лондонската борса („Royal Exchange“) от 1760 г. В Ню Йорк първата борса се открива през 1792 г., в Петербург през 1705 г., в Чикаго през 1848 г., в Токио през 1878 г. и т. н. 
Една от първите сгради на стокова борса е на Антверпенската борса, изградена през 1531 г., запазена и до сега. Подобна на нея е Амстердамската борса, изградена през 1613 г., Лионската – през 1633 г. и т. н.

Разцветът на борсовата търговия - настъпва през втората половина на XIX в., в резултат на промишлената революция и бързото развитие на производството, на предлагането и разширяването на търсенето, т.е на пазарите. Утвърждават се борсови правила и механизъм на прилагането им, възникват нови форми за сключване на борсови сделки – форуърдни, фючърсни. С развитието на производството и на пазарите в този период борсите се превръщат в центрове не само на националната, но и на световната търговия. На тях се формират международните цени на борсовите стоки и активи. Борсите все по-чувствително реагират на промените в пазарната конюнктура и се превръщат в барометър за състоянието на националните и на световната икономика.

В коя година NYSE започва да функционира като фондова борса?

От началото на XX в. се наблюдава еволюция в развитието на борсовата търговия. Стандартизацията на борсовата търговия доведе до утвърждаването на принципно нов вид борсов актив – бърсовите фючърсни контракти, т.е. договори за доставка на борсови активи за бъдещ срок и съответната на тези договори нов механизъм на борсовата търговия – фючърсната търговия. Така механизмът на фючърсната търговия се оказва универсален инструмент на борсовата търговия, тъй като в основата на фючърсните договори е всеки борсов актив, независимо дали той е реален или няма качествени характеристики и представлява просто определен количествен показател като например процент или индекс. Развитието на борсовата търговия доведе до съществени изменения в обекта и механизма на борсовата търговия.
Сграда на NYSE от 1907 г.

Борсовата търговия с реални стоки, зародила се в началото на XVI в., практически напълно се прекратява през втората половина на XX в. Борсовата търговия с реални ценни книжа, която се появява от началото на XVII в., до сега не се прекратила, но се очертава тенденция към намаляване на относителния й дял. Утвърждават се фючърсните борси като пазари на фиктивния капитал. На тях не се сключват сделки за реална доставка на борсови активи, а с цел преразпределение на ценовия риск и получаване на печалба от разлики в пазарните цени на борсовите активи. Това засилва ролята на спекулантите на борсата, а самата борса все повече се използва за регулярно влагане на свободни парични капитали.

Освен това развитието на информационните и комуникационни технологии особено в края на XX в. позволи да се свържат борсовите пазари на всички страни в света в единен световен борсов пазар и да се осигури неговото денонощно функциониране. Електронноизчислителните системи коренно измениха борсовата дейност. Борсовата търговия днес може да се извършва без да е необходимо непосредствено присъствие на търговците и техните борсови посредници на борсовите сесии. Тя се води през интернет от офисите на фирмите борсови посредници членове на съответните борси във някои от големите финансови центрове на света като Лондон, Ню Йорк, Токио, Франкфурт, Шанхай и т.н. Поръчки могат да се подават и от личните компютри на всеки човек, който има интернет връзка и регистрация в някои от стотиците софтуерни платформи за електронна търговия на някои от финансовите посредници по света. Компютризацията и повсеместното разпространение на интернет премахна националните граници и позволява на всеки желаещ пряко да участва в борсовите търгове през интернет. Това все повече заличава границата между борсовата и извънборсовата търговия, между борсовите търговци и всеки желаещ да търгува с борсови активи.

Компютризацията на борсовата търговия създава широки възможности за различни борсови нововъведения, тя позволи да се разшири кръга на борсовите активи, да се прилагат разнообразни методи на търговия, повиши надеждността на борсовите операции, увеличи броя на участниците в борсовите сделки и т.н. Така може да се очаква, че през първата половина на XXI в. ще се разширява извънборсовата търговия с ценни книжа, така както стана с борсовите стоки от края на XX в. и борсите ще се утвърждават като места за компютърна търговия с фючърсни договори и опции за тях.

Днес борсите са утвърдени като задължителна институция на пазарното стопанство, която не само създава условия за бърза ликвидност на търсенето и предлагането, но и служи като барометър на националната и световната икономика.

Изглед на борсова зала от първото десетилетие на XXI век

Съвременна борсова зала 

Г. Характерни особености на борсата като организиран пазар - исторически борсите са се утвърдили като организирани пазари, на които се продават и купуват контракти за незабавна или бъдеща доставка на борсови активи. Като форма на организация борсите утвърждават цивилизована обмяна на продуктите на човешкия труд и създадената от него стойност поради следните свои най-характерни особености:

1. На борсата се търгува с точно определени в нейния правилник борсови активи – стоки, ценни книжа, финансови деривати (напр. опции);

2. Търгуваните стоки са стандартни, качествено еднородни и заменяеми. Качествените им характеристики трябва да съответстват на предварително приети стандарти за качество. Стандартите могат да бъдат – държавни или приети от членовете на борсата. Стандартите се отнасят за първо качество, което за всяка предложена за продажба стока на борсата се доказва със сертификат за качество, потвърден от упълномощен орган за контрол на качеството.

3. Търгуваните на борсата количества са стандартно определени от борсовия правилник. За различните стоки стандартното количество, което минимално може да се продаде и купи е различно: например – захар 10 т., пшеница – 5 т. и тн. За ценните книжа стандартното количество е пакет акции или облигации. Той съдържа различен брой ценни книжа в различните страни. В САЩ – 100 акции в пакет, в Германия – 40 акции и т.н.
Стандартните количества определят минимума, който може да се продава и купува. Това улеснява сключването на сделките, както и всички финансови операции на борсата, а също така е и основно условие за сключването на фючърсни и опционни сделки. Стандартизирани и типизирани са също така и всички документи, свързани с подготовката, търгуването, изпълнението и приключването на борсовите сделки.

4. На борсата сделките се сключват на определено място – порсовия подиум. Мястото е предварително обявено, а залата е специално оборудвана със съвременни информационни и комуникационни средства с цел постигане на ефективен диалог между страните търсещи и предлагащи идин или друг актив и сключване на една или друга борсова сделка.
При електронната търговия извън сградата на борсата, когато участието е чрез подаване на поръчки от съответната софтуерна платформа за електронна търговия това разбира се не е необходимо условие.

5. На класическия тип борса сделките се сключват в определено време – във времевите рамки на т. нар. борсова сесия. Всяка борсова сесия се обявява предварително в борсовия бюлетин, започва в точно определено време (напр. 8.30 ч.) и протича при определена организация.
При електронната борсова търговия сделките могат да се сключват денонощно.

6. На борсата сделките се сключват от определени лица – т. нар. оператори на борсата, които единствено са упълномощени с тази функция.
Оператори на борсата са брокерите, които сключват сделките от името и за сметка на своите възложители и дилърите, които сключват сделки от свое име и за своя сметка.

7. На борсата сделките се сключват по предварително приет правилник и механизъм за неговото приложение. Правилникът определя реда, последователността и параметрите на операциите и действията при подготовката, сключването и изпълнението на сделките. Той е задължителен за всички участници на борсовия пазар и осигурява равнопоставеността им при сключването на сделките. Механизмът конкретизира правилника за сключването на борсовите сделки по отношение на срокове, размер на депозитите, отговорности и т.н.

8.На борсата сделките се сключват чрез публично обявяване на търгуваните количества и предлаганата цена от продавача и купувача в т. нар. борсов бюлетин, който се подготвя за всяка поредна борсова сесия на основата на подадените поръчки за продажба и покупка и се обявява преди всяка сесия. Публичност на борсовите сделки се дава и чрез публикуването на протоколи за проведени борсови сесии в средствата за масова информация и в специализирани борсови бюлетини. При електронната борсова търговия такава информация тече непрекъснато.

9.На борсата сделките се сключват по време на борсовата сесия на търг чрез публично извикване на ценатаСделката е сключена при достигане на равновесната цена, т.е на цената, която удовлетворява продавача и купувача.
При електронната борсова търговия търгът е непрекъснат и до равновесната цена достига този, който пръв удовлетвори направеното предложение на ответната страна.

10.Сключването и изпълнението на сделките на борсата се гарантира от борсовия правилник, механизма на неговото приложение и от изградената банкова система на борсата (клирингова къща, разплащателна каса).
Банковата система на борсата осъществява всички финансово – разплащателни операции, тя е гарант при изпълнението на сделките и страна при фючърсните сделки и сделките с финансови деривати (т.нар срочни сделки, т.е сделки с бъдещо изпълнение).
Тези белези на борсата я характеризират като високоорганизиран, цивилизован пазар, който утвърждава коректност, лоялност, деловитост, честност във взаимоотношенията при подготовката, сключването и изпълнението на борсовите сделки.
По тези характеристики борсите се отличават от другите видове организирани пазари – аукционите и панаирите. Принципните разлиция може да видите в следващата таблица:

Принципни различия между борси, аукциони и панаири
Показатели на сравнение
Борси
Аукциони
Панаири
Активи, обект на продажба - стоки
Стандартни, качествени, еднородни и партидно заменяеми
Качествени, Разнородни, Партидно незаменяеми
Качествени, разнородни, партидно незаменяеми
Ценни книжа
Да
Да
Не
Присъствие на актива
Не е необходимо
Задължително
Не
Време за сключване на сделката
Постоянно, на борсови сесии
Периодично, на търгове
По време на панаира
Количества
Типизирани контракти
Типизирани контракти
По договореност
Участници
Брокери, дилъри на борсата
Продавачи и купувачи или техни пълномощници
Продавачи и купувачи или техни пълномощници
Цени
Публично обявени, конкретизирани чрез търг
Образуване чрез търг
По договаряне и споразумение
Механизъм
Предварително приет
Правилата на аукциона
Водене на преговори
Гаранции за качество на стоката
Да
Не
По сключен договор
Гаранции за изпълнение
Борсовия правилник
Правилата на аукциона
Сключения договор
Изпълнение на сделката
След известно време в зависимост от вида на сделката
Веднага
Съгласно договореността


Панаир от 19 век – такива са световните изложения


2. Видове борси
Характерните и отличителни характеристики на борсите позволяват да се класифицират по множество техни важни характеристики:

А. Според вида на борсовите активи: Борсите се делят на стокови, фондови и валутни.

Б. Според принципа на организация - тоест според ролята на държавата в създаването на борсата се различават:

1. Публично -правни борси, създадени с решение на държавен орган (държавни борси)
Борсите с публично – правен характер се създават на основание на приет Закон за борсите и решение на държавен орган за даване на лиценз на борсата. Те се контролират от държавен орган, който у нас е Комисията за финансов надзор (КФН). Членове на такава борса могат да бъдат търговци, регистрирани по търговския закон и вписани в търговския регистър, които имат определен размер оборот.
Лица, които не са членове на борсата се допускат също  до сключването на борсови сделки при спазване на определените от борсовия правилник условия.
Борсите с публично-правен характер са разпространени в Европейските страни и се наричат още борси от европейски тип.

2.Частно-правни борси - борсите с частно – правен характер са присъщи на англоговорящите страни и преди всичко на САЩ и Англия. Те се създават по решение на общото събрание на акционерите, а не на държавен орган. На тях достъп до сключване на сделки имат само лицата, които са членове на борсовата корпорация. Броят на членовете е ограничен. Уставния капитал на борсата се дели на сертификати и всеки член на борсата трябва да бъде притежател на определен брой сертификати, което му дава право да сключва борсови сделки.

3. Смесени борси - също са характерни за европейските страни. Най – разпространени са те при създаването на фондови борси. Такава е например Виенската фондова борса. За такива борси е характерно, че държавата притежава част от акциите (ако борсата е създадена като акционерно дружество). Изпълнителната власт на държавата изпраща свои представител в органите на управлението на смесените борси и по такъв начин контролира тяхната дейност.
В България борсите са се развивали развиват като публично – правни дружества с ограничена отговорност или като акционерни дружества на основание на приети закони за стоковите и респективно за фондовите борси.

В. Според начин на участие в борсовите сделки

1. Закрити борси - при закритите борси в борсовата търговия участват само членове на борсата и техни пълномощници, те изпълняват ролята на борсови посредници. Поради това достъпът на непосредствените продавачи и купувачи на борсата е закрит. Съвременните борси са закрити, поради обстоятелството, че борсовата търговия е вързана с големи рискове и изисква висока квалификация и професионализъм.

2.Открити борси - в дейността на откритите борси участват освен постоянните членове и упълномощени от тях борсови посредници и външни продавачи и купувачи. Откритите борси са два вида:
Чисто открита борса – на нея страните по сделките не са задължени да ползват услугите на борсовите посредници. Такива може и да няма, защото се осигурява свободен достъп до борсовата търговия на продавачите и купувачите. На такива борси се търгува главно с налични стоки и се сключват сделки с незабавен или в кратък срок на изпълнение. Понастоящем в развитите пазарни икономики няма такъв вид борси
Открити борси от смесен вид – на тях сделките се сключват, както от непосредствените продавачи и купувачи, така също и от борсови посредници – брокери и дилъри.
Степента на откритост на борсата е свързана с нейната стратегия. Най-често откритите борси се използват за рекламни цели или за оживяване на търговията.

Г. Според специализацията си
1. Фондови борси – за всички видове ценни книжа или някои от тях
2. Стокови борси – специализирани за търговия на определени стоки (за зърнени храни, за захар, кафе, какао, за метали и др.) и от по-общ характер – за търговия с различни борсови стоки.

Д. Според мястото и ролята на борсите в световната търговия и изпълняваните от тях функции

1. Международни борси - международните борси са постоянно действащ пазар, който обхваща няколко или много държави. На тях се продават и купуват определени борсови активи. В работата на такива борси участват представители на деловите кръгове на различни страни. Отличителна черта на международните борси е осигуряването на свободно превеждане на печалбата, получена от борсовите операции и сключването главно на спекулативни (арбитражни, хеджингови, опционни) сделки, които дават възможност за получаване на печалба от разликата на котировъчните цени на борсите в различните цени. Страните, където са разположени международните борси (Англия, САЩ, Япония) съблюдават съответния валутен, търговски и данъчен режим при изпълнението на борсовите сделки.
За международни се считат и борсите, които обслужват регионалните пазари – борсите в Париж, Франкфурт, Шанхай, Сидней, Хонг-конг.

2. Национални борси - развиват борсова дейност на територията на отделната държава

Е. Според сключваните борсови сделки
1. Борси за сключване на сделки с реални борсови активи (спот борсов пазар);
2. Форуърдни борсови пазари;
3. Фючърсни пазари;
4. Опционни пазари.


3. Организационна структура на борсата
Работата на борсите като организиран, концентриран и бързо ликвиден пазар на едро се ръководи на две равнища: на равнище борсова корпорация и на равнище борсова организация.

А. Борсата като борсова корпорация - като корпорация борсата обединява отделни организации, които са специализирали дейността си в областта на основните борсови системи. Управлението на борсата като корпорация (АД) има преди всичко стратегическо направление. То очертава основните цели и стратегията на борсовата дейност, разработва и приема борсовия правилник и механизма за приложението му и т. н.

1. Общо събрание - върховен орган за управление на борсовата институция е общото събрание на членовете на борсата. То приема устава и правилника на борсата, отчета на дейността на борсата и избира съвет на директорите и борсов комитет.

2. Съвета на директорите - състои се обикновено от 7-9 члена акционери, директори на основните борсови системи (информационна, комуникационна, регистрационна, клирингова, система за приемане на поръчки, експертно-оценъчна, квалификационна система, борсов арбитраж) или пък на най-големите компании, членове на борсата. Този съвет има главно контролни и финансови функции.

Б. Борсата като борсова организация - на равнище борсова организация управлението е оперативно, текущо, насочено към действия за изпълнение на поставените цели и приетата стратегия

1. Борсов комитетоперативното ръководство се извършва чрез Борсов комитет. Той ръководи ежедневната борсова дейност В него членуват от 9 – 15 човека, избрани между членовете на борсата. Ръководството на комитета се осъществява от председател (президент), заместник председатели (вицепрезиденти) и секретар. Като правило в борсовия комитет се избират членове на борсата, които имат право да извършват сделки на борсовия подиум и които са добре запознати с техниката на борсовите операции. Изисква се те да имат минимум 5 години стаж в тази област.
Борсовия комитет наблюдава за правилното извършване на сделките, забранява сделки, засягащи престижа на борсата, налага глоби, определя комисионни, назначава арбитри за разрешаване на спорове и т.н. Борсовия комитет действа с помощта на изградени комисии, специализирани по отделните страни на борсовата дейност.
Органи за оперативно ръководство на борсата са: директор, негови заместници, котировчик – ръководи борсовите сесии, секретариат – обслужващ оперативната дейност на борсата, регистратори и оператори.

2. Комисии на борсатачленовете на борсата участват в нейното управление, като се избират в различните ръководни, съвещателни, експертни и координиращи органи. За оперативното управлението на борсата действат и следните по-важни органи:
- комисия за контрол по спазване на борсовия правилник и механизма за приложението му;
- комисия за контрол на публичността на борсовите сделки;
- комисия за контрол на финансовите операции;
- комисия за контрол на борсовите сделки;
- комисия по котировките;
- комисия за етика на борсовата дейност;
- комисия за типизиране на борсовата документация и на контрактите;

Това наименование на комисиите не е общовалидно. Броят и тяхното наименование и функции се определят от борсовия правилник и могат да бъдат различни за различните борси.

Непосредствената борсова дейност се осъществява от борсовите подиуми (борсовите кръгове) за сключване на сделки. Те се специализират по вида на търгуваните борсови стоки: например за селскостопански продукти, за химически продукти и нефтопродукти, за метали, за промишлени суровини, за ценни книжа, за валута и т.н.
Към борсата може да се създадат и едносекторни кръгове за провеждане на търгове за спот и форуърдни сделки. Всеки специализиран под се обслужва от борсова администрация и отговорник на пода. Отговорникът организира борсовите сесии и отговаря на правилното им провеждане и оформянето на необходимите документи. Неговите функции са определени в борсовия правилник. Участието на борсовия подиум чрез компютърна автоматизирана система за търговия, се осъществява при определени условия от съответните посреднически фирми, които имат места на борсата.

Брокерските къщи не са звена на управлението на борсата, но те имат много важна роля в механизма на борсовата търговия. Брокерската къща е самостоятелна фирма, член на борсата. Нейните финансови взаимоотношения с борсата се посредстват от клиринговата къща. Като член на борсата тя има брокерски места и брокери, които я представляват в търговията.






No comments:

Post a Comment