АНАЛИЗ НА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА, ЛИКВИДНОСТТА, ЗАДЛЪЖНЯЛОСТТА И ИКОНОМИЧЕСКАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. Анализ на платежоспособността

А. Обща характеристика и същност на платежоспособността - платежоспособността е основен показател за оценка на дългосрочната способността на фирмата за обслужване на задълженията с външен характер.

Платежоспособността е в пряка зависимост от размера на дълговете и ликвидността на оборотните активи. Платежоспособността на фирмата е тясно свързана с ликвидността и произтича от нея. Тя изразява способността на фирмата своевременно да извършва всички текущи плащания и погасяването на задълженията й в срок зависи от финансовото състояние на фирмата, от обема на очакваните постъпления и предстоящите плащания.

Твърде често на практика платежоспособността се отъждествява с ликвидността. Тези две понятия обаче не са тъждествени. Счита се, че платежоспособността е по-тясно и по-непосредствено свързана със задълженията на фирмата, с техния размер и структура, докато при ликвидността тази зависимост и връзка е по-слаба.
Под ликвидност на една фирма се разбира способността на част от актива или пасива на фирмата да се обърне бързо в пари. Фирмата ежедневно трябва да изпълнява своите ангажименти и точно да урежда различни задължения, чийто срок изтича спрямо доставчиците, банките, бюджета, персонала и т.н. Поради това тя винаги трябва да разполага с достатъчно ликвидни средства или да бъде в състояние да ги набавя, използвайки кредитите.

Ликвидността се разглежда и оценява в динамика, тъй както елементите, от които зависи, се променят непрекъснато. Редовните продажби от стоки формират също средства в ликвидна форма, разбира се не веднага, а след определен период в зависимост от това какъв е срокът на кредита, който се предоставя на клиентите. Междувременно трябва да се погасят различни задължения, фирмата се нуждае от ликвидни средства не само за покриване на външни задължения, но и за свои вътрешни стопански нужди (изплащане на заплати и др.)

Показателите за платежоспособност са едни от най-важните, тъй както оцеляването на фирмата зависи от способността й да плаща сметките си и то тогава, когато те станат дължими (изискуеми).

Идеално състояние за една фирма е да поддържа равновесие между следните три компонента и изисквания:
1. Приходите да покриват изцяло разходите, т. ч. амортизационните отчисления, така че фирмата да разполага с достатъчно налични пари, за да могат да се погасяват дългосрочните задължения, сключени за финансиране на инвестициите или за тяхното подновяване, без да се прибягва до финансиране чрез заеми.
2. Инвестициите да са финансирани от собствените средства или от външни средства, чийто срок отговаря на срока за използване на инвестициите. В този случай амортизационните отчисления съответстват също на задълженията за погасяване.
3. Паричния баланс между полученото кредитиране от доставчиците и предоставеното на клиентите и между договорените падежи на плащанията към доставчиците и на вземанията от клиентите.

Връзката между дълговото финансиране и акционерния капитал – двата основни източника на капитал – винаги е важен фактор, участващ в оценяването на платежоспособността на фирмата. В рамките на анализа на ликвидността на фирмата се акцентира върху важността на способността на фирмата да изплаща своите текущи задължения.
Платежоспособността е измерител на дългосрочната способност на фирмата да обслужва безпрепятствено своите външни задължения.
Ликвидността е измерител на краткосрочната способност на фирмата да обслужва разходите с текущ характер.

Ето защо анализът на платежоспособността на фирмата засяга елементите на стабилното финансиране на фирмата, които елементи по своята природа и употреба имат дългосрочен характер. При тези обстоятелства финансовият анализ предлага няколко класически измерители на платежоспособността на фирмата, които измерители помагат на аналитика да диагностицира и предвиди състоянието на платежоспособността на фирмата.

Б. Показатели за определяне на платежоспособността

Коефициент на текуща платежоспособност (Ктпл) - твърде често при анализа на платежоспособността се използва коефициентът на текуща платежоспособност:

Ктпл =  Текущи активи / Текущи пасиви

Той характеризира степента, в която задълженията и краткосрочните кредити могат да бъдат покрити от краткотрайните активи на фирмата.
Покриването на краткосрочните задължения се осигурява чрез налични средства, ценни книжа, които лесно могат да се предадат и отчитане на дебиторските сметки, по които предстоят плащания в полза на фирмата.

Коефициент вземания – задължения (Кв/з)

При определяне на платежоспособността се използва също съотношението вземания/задължения. В стопанската практика е нормално размерът на задълженията да превишава този на вземанията, но в определена степен и вид. Това се обяснява от обстоятелството, че част от задълженията (за данъци, заплати, социални осигуровки) се погасяват в по-късен срок от тяхното възникване. От това следва, че така установеният коефициент при добро финансово състояние на фирмата следва да бъде около единица. Ако е по-голям или много по-малък от единица, това означава, че фирмата не си е събрала вземанията и други ползват нейните пари.

Коефициентите на дълга на фирмата:
1. Коефициент на покритие на собствения капитал (Кпск) :

Кпск = Сума на актива / Собствен капитал

Този коефициент показва срещу един лев собствен капитал колко лева активи противостоят. Високата стойност на коефициента означава, че фирмата ангажира значителен обем дългово финансиране.

2. Отношението на собствения дълг (Пасив) към собствения капитал (Кп/ск):

Кп/ск = (Дългосрочни пасиви + Текущи пасиви) / Собствен капитал

3. Отношението на дългосрочния дълг към собствения капитал (Кд/ск):

Кд/ск = Дългосрочни пасиви / Собствен капитал

Като цяло коефициентът за покритието се влияе от равнището на приходите и от равнището на фиксираните разходи, които от своя страна зависят от връзката между дълга и акционерния капитал в капитализирането на фирмата. Колкото по-голяма е пропорцията на дълга, толкова по-големи са фиксираните разходи за лихви и изплащане на дълга и толкова по-голяма е вероятността от неплатежоспособност при продължителни периоди на спадане на приходите или на други неблагоприятни събития. Ако анализа на съотношенията дълг към акция, тогава е необходим допълнителен анализ.

Много често анализът на дългосрочната платежоспособност започва с определяне на краткосрочната ликвидност на фирмата. Това всъщност е въпрос на приоритети в анализа, защото ако краткосрочното оцеляване на фирмата се намира под заплаха, оценката на нейното бъдещо развитие губи смисъл. Дългосрочният кредитор трябва да разчита на рентабилността на предприятието, като на най-надежден източник за изплащане на лихвите и главницата. При това трябва винаги да се отчита възможността едно високо печелившо предприятие да стане неликвидно, поради структурата на своите активи. Ето защо рентабилността за дълъг срок е единственият надежден източник на ликвидност и на капацитет за получаване на заеми.


2. Анализ и управление на ликвидността

А. Същност на ликвидността - ликвидността характеризира възможностите (способността) на предприятието да посреща текущите си задължения в момента, когато те станат изискуеми. Терминологично думата “ликвидност” буквално означава течение, поток, способност за изтичане. От икономическа гледна точка, това означава способност на активите на фирмата да се превърнат в най-ликвидния вид актив – парите. Следователно, паричните средства са с ликвидност 1. Ценните книжа, например ДЦК, имат също висока ликвидност – около 0,9. Ликвидността на финансовите активи зависи от степента на развитие на паричния и капиталовия пазар.
Управлението на ликвидността се извършва посредством съпоставянето на условията на задълженията с падежа на активите, за да се избегне т. нар. техническа несъстоятелност.

По отношение на ликвидността са известни две концепции:
- Концепция, разглеждаща структурата на активите в даден момент– stock concept;
- Концепция, разглеждаща разположението на приходните и разходните парични потоци във времето– flow concept.

В практиката обикновено се използва първата концепция, въпреки че тя има недостатъка да очертава състоянието на ликвидността към определен момент – момента на съставяне на баланса, и в един по-късен момент това състояние може да е съвсем различно. Въпреки всичко тази концепция намира по-широко приложение, тъй като е бърза и лесна за приложение и разчита на определена стабилност в структурата на активите.
Ликвидността има пряко отношение към платежоспособността на фирмата и е обобщена оценка за нейното финансово състояние.

Освен понятието ликвидност в практиката се използват понятията подликвидност и надликвидност. Подликвидността определя състояние на ниско равнище на най-ликвидните активи, при която предприятието постоянно се натъква на трудности при изпълнение на задълженията по плащанията. Състоянието надликвидност се определя като състояние, при което фирмата има сравнително голяма наличност на ликвидни средства. За фирмата не е благоприятно както състояние на подликвидност, при която може да възникне реална опасност от производство по несъстоятелност, така и състояние на надликвидност, при което рентабилността на фирмата е застрашена. Между двете състояния се намира зоната на оптимална ликвидност, при която наличните ликвидни средства са в размер, чрез който от една страна всички изисквания за платежоспособността са задоволени, а от друга страна се избягват излишните пари в каса и по банкови сметки.

Б. Основни показатели за ликвидност - основните показатели за ликвидност са: нето оборотен капитал, който се разглежда по-нататък; коефициент на обща (нормална) ликвидност; коефициент на бърза ликвидност; коефициент на незабавна ликвидност; коефициент на абсолютна ликвидност.

а) Коефициент на обща (нормална) ликвидност:

Кол = Краткотрайни активи / Краткосрочни задължения

Показател на обща ликвидност 2 по принцип се приема като приемлив, но това зависи и от средата и вида на отрасъла. Например ликвидност 1,0 е възможно да бъде напълно приемлива за фирми от сферата на комуналните услуги (ВиК, чистота, топлофикация и пр.), чиито парични потоци са прогнозируеми в голяма степен.

б) Коефициент на бърза ликвидност:

Кбл = (Краткотрайни активи – Материални запаси) / Краткосрочни задължения

Този коефициент прецизира анализа на ликвидността, като е препоръчителен за използване, особено когато материалните запаси на фирмата не могат да бъдат превърнати лесно в налични пари. Прието е, че този коефициент следва да бъде над 1,0, но отново следва да е съобразен със спецификата на средата и дейността на фирмата.

в) Коефициент на незабавна ликвидност:

Кнл = (КА – Материални запаси – Краткосрочни вземания) / Краткосрочни задължения

Този коефициент изключва и краткосрочните вземания при изследване на ликвидността. Необходим е за изчисляване особено при предприятия, които имат краткосрочни вземания, които се инкасират по-трудно.

г) Коефициент на абсолютна ликвидност:

Кбл = Парични средства / Краткосрочни задължения

Коефициентът на абсолютна ликвидност е най-точният показател за ликвидност, защото взема предвид най-ликвидните активи – паричните средства.
Следователно, съставките на числителя във формулите на отделните коефициенти се отличават по степента на своята ликвидност, т.е. възможност за използване за плащане на задълженията на предприятията. Така например залежалите и ненужните материални запаси се свързват с ниска обращаемост на оборотния капитал и т.н.

Извод: Оптималните стойности на коефициентите зависят от конкретния предмет на дейност на предприятието. Например, коефициент на обща ликвидност със стойност 2 и по-висок може да бъде добър за производствена фирма, докато за фирма за комунални услуги, това може да бъде 1,5 поради голямата възможност за предвиждане на паричните постъпления и малките й краткосрочни задължения.

 
3. Анализ и управление на стопанската активност

А. Обща характеристика на стопанската активност - коефициентите за степен на стопанска активност се използват, за да се измери скоростта, с която активите или пасивите по отделните счетоводни сметки се превръщат в продажби или в налични пари. Показателите за активността на фирмата са в пряка връзка с показателите за ликвидност – те са тяхно разширение и допълнение. Показателите за анализ на стопанската активност измерват ефективността на управление на активите и пасивите на фирмата, те трябва да дадат отговор на въпроса доколко е обосновано равнището на една или друга група активи, дали не е прекалено високо или прекалено ниско.

Б. Показатели за определяне на стопанската активност - по-важните показатели са:
1. Обръщаемост на запасите;
2. Средна продължителност на вземанията;
3. Средна продължителност на плащанията;
4. Коефициент на обръщаемост на дълготрайните активи;
5. Коефициент на обръщаемост на краткотрайните активи;
6. Коефициент на обръщаемост на всички активи.

а) Коефициент на обръщаемост на запасите – представлява съотношение между годишния размер на продажбите и средната наличност на материалните запаси (краткотрайните материални активи).

К о/мз = Нетни приходи от продажби / средна наличност на КМА

Този коефициент показва колко пъти в рамките на годината се “продава” средната наличност на запасите. Анализът следва да се извършва в следните насоки:
Анализ на факторите и тенденциите за тяхното развитие;
Сравнителен анализ на обръщаемостта на запасите със средните значения за отрасъла.

Оптималните стойности на показателя се движат в твърде голям спектър за различните отрасли. Не е необичайно един магазин за хранителни стоки да има обръщаемост 20, докато за предприятие от машиностроителната промишленост обичайният коефициент на обръщаемост  може да бъде 3-4.

б) Среден срок за събиране на вземанията (средна продължителност или възраст на вземанията)

ССВз = Среднодневни вземания по продажби / Среднодневни продажби

Този показател оценява политиката по разплащанията и събирането на вземанията. Той се изчислява, като средният размер на вземанията през годината се раздели на среднодневните продажби.
Подобряването или влошаването на показателя е показателно за тенденциите в две основни насоки:
-подобряване (влошаване) на финансовия мениджмънт на фирмата;
-подобряване (влошаване) на финансовото състояние на клиентите на фирмата.
Ако причините за скъсяването (удължаването) на срока на вземанията са свързани с финансовия мениджмънт, фирменото ръководство би следвало да предприеме следните действия:
При скъсяване на срока на вземанията – да се установят конкретните причини за подобряване на този показател; да се изчисли чистият ефект от скъсяването на срока и с част от средствата да се стимулират специалистите, имащи заслуга за този резултат.
При удължаване на срока на вземанията – това означава, че с част от нашия капитал увеличаваме безлихвеното кредитиране на нашите клиенти.
Средният срок на вземанията следва да се съпостави и с плановия показател, както и с този на други фирми от отрасъла. Ако периода за събиране на вземанията е по-голям от плановия, следва че политиката на фирмата по продажби на кредит, наблюдаването и инкасирането им, е много либерална и се налага нейното коригиране.

в) Среден срок на плащане – изчислява се по същия начин, както горния показател, но в числителя участва средният размер на задълженията към доставчици, а в знаменателя – среднодневните разходи за покупка на суровини, материали, стоки и услуги:

ССП = Среднодневни задължения към доставчици / Среднодневни покупки

Установяването на среднодневните покупки е сравнително трудно. Косвеният начин да се постигне това е като се разделят разходите за суровини, материали, стоки и услуги на броя на дните за съответния период, респективно 360 за годината.
Колкото е по-голям средния срок на плащане, толкова повече фирмата използва доставчиците като източник на финансиране. Средният срок на вземанията и на плащанията са пряко свързани с ликвидността на фирмата. Колкото фирмата има по-кратък срок на вземанията в сравнение с плащанията, толкова е по-висока е нейната ликвидност.

г) Обръщаемост на дълготрайните активи – измерва ефективността на използваните от фирмата дълготрайни активи или по-точно тяхната способност да генерират продажби. Изчислява се като продажбите се разделят на дълготрайните активи:
Ко/да = Нетни приходи от продажби / Среднодневните ДА

Коефициентът характеризира възвръщаемостта и степента на използване мощностите на фирмата при осъществяване на стопанската дейност. Може да се характеризира и като коефициент на фондоотдаване. Прилагането на методите на ускорена амортизация при равни други условия ще показва повишено използване на дълготрайните активи, независимо от това, че физическото използване е относително по-ниско.

д) Обръщаемост на всички активи – показва ефективността на общоангажираните активи в дейността на фирмата и същевременно способността им да реализират продажби.

Ко/а = Нетни приходи от продажби / Средногодишна стойност на активите

При всички показатели на обръщаемост, по-големите стойности са свидетелство за по-ефективно използване на средствата. Коефициентите обаче си имат граници – това е максималния капацитет на използване на оборудването и поддържането на такова равнище на стокови запаси, което да осигури непрекъснатост на производствената дейност. Стойностите на коефициентите на обръщаемост показват броя на оборотите за периода, които извършват съответните активи.


4. Анализ на задлъжнялостта

А. Същност на задлъжнялостта - състоянието на задлъжнялост на фирмата се изразява чрез сумата на заетите средства, насочвани с цел генериране на печалба. В основни линии финансовият анализ на фирмата акцентира върху дългосрочната задлъжнялост, доколкото тя поражда заплащането на лихви и погашения по главницата в дългосрочен период. Прието е тази част на анализа да се нарича и дългосрочна платежоспособност (long term solvency). Предмет на анализа са измененията в структурата на капитала (собствен и заемен) и оценката на възможностите на фирмата да покрива дългосрочните си заеми. Именно заради това се използва терминът “платежоспособност”.

Независимо, че често се поставя знак на равенство между понятията “ликвидност” и “платежоспособност”, между тях съществува разлика. Платежоспособността е по-широко понятие от ликвидността и изразява възможността на фирмата да генерира доходи и да изплаща задълженията си. Следователно, платежоспособността зависи от една страна от съотношението между собствен и привлечен капитал, и от друга – от структурата на активите и възможността за генериране на доходи с цел навременно изплащане на задълженията по лихви и главници.

Интересите на собствениците (акционерите) и кредиторите обикновено не съвпадат и имат противоречив характер. Собствениците се стремят да привлекат максимално количество чужди средства, за да разширят бизнеса максимално. Те претендират пред кредиторите за по-голямо доверие, аргументирайки се с високите бъдещи резултати, които ще постигнат. Кредиторите по принцип отговарят за ефективното използване на чуждите средства (депозитите на спестителите и др.) и затова изискват максимални гаранции на обещанията за високи резултати. В този смисъл те са по-скептично настроени и се ръководят от строги правило, отчитащи рисковете на съответните инвестиции. Те гледат на собствения капитал като на буфер (margin of safety) за поемане на риска. С помощта на показателите за задлъжнялост могат да се разкрият сложните взаимоотношения между собствениците и кредитори.

Б. Показатели за определяне на задлъжнялостта - основни показатели за задлъжнялост са:
- Обща задлъжнялост;
- Дългосрочна задлъжнялост към собствен капитал;
- Брутна печалба към плащания на лихви;
- Брутна печалба към фиксирани задължителни плащания;
- Коефициент на финансова автономност.

а) Коефициент на обща задлъжнялост (Debt Ratio) – представлява отношение на стойността на дълга (привлечения капитал) към общата стойност на активите. Той изразява относителния дял на общия дълг във финансирането на активите.

Кз = Общо задължения / Всичко активи

Колкото е по-високо това отношение, толкова е по висок делът на заемния капитал, използван за генериране на печалби. От друга страна, по-високите стойности на този показател са индикатор за по-високо равнище на финансов риск в корпорацията. И тук характерът на дейността е от основно значение за оптималните стойности на общата задлъжнялост. Коефициент на задлъжнялост, който е със стойности 0,5 може да е висок за фирмата за електродомакински уреди, но съвсем нормален за ВиК. Коефициент, със стойност около 0,95, е нормален за повечето търговски банки.
Оптималните стойности освен от спецификата на дейността се влияят и от икономическата и финансовата конюнктура. При икономически растеж, увеличаване на търсенето и ниски лихвени проценти оптималните стойности на коефициента са по-високи, отколкото в състояние на стагнация и високи лихвени проценти.

б) Коефициент на задлъжнялост към собствения капитал (Long term debt to Equity) определя степента, до която източниците за дългосрочно финансиране са предоставени от кредиторите. Изчислява се чрез съпоставяне на дългосрочния дълг към собствения капитал на фирмата.

К дз/ск = Дългосрочни задължения / Собствен капитал

Коефициентът има важно място при анализа на стопанската дейност, тъй като както собственият капитал, така и дългосрочните заеми се използват за финансиране на най-рисковия компонент на активите – дълготрайните активи. Така, разглеждан съвместно с коефициента за обща задлъжнялост, този показател разкрива в каква степен дългосрочните активи са финансирани със заеми.

в) Коефициент на брутна печалба към плащания на лихви (коефициент на покритие на лихвите) – представлява отношение на печалбата преди данък и лихви (EBIT) към годишния размер на лихвите по кредити.  Коефициентът характеризира възможността на фирмите да изпълняват задълженията си по плащане на лихви.

К бпл / л = Брутна печалба плюс лихви / Лихви

Счита се, че лихвеното покритие следва да бъде поне 5, но неговата стойност зависи от равнището на лихвените проценти и продължителността за погасяване на заемите.

г) Коефициент на финансова автономност – изчислява се като отношение между собствения капитал и задълженията.

Кфа = СК / ДП + КП

Колкото е по-висок този коефициент, толкова по-независима финансово е фирмата.
Анализът на задлъжнялостта се намира в логическа връзка с анализа и управлението на капиталовата структура на фирмата.


5. Анализ на икономическата ефективност на стопанската дейност

А. Същност на икономическата ефективност - ефективността се разглежда като фундаментална икономическа категория. Тя отразява причинно – следствените връзки в количествен и качествен аспект между резултатите и разходите или ресурсите за тяхното получаване. Ефективността на е само резултат, тя е отношение между резултата от дейността и използваните ресурси = разходна ефективност или резултата/ ресурсите = ресурсна ефективност.

Под ефект се разбира определено следствие, последствие от дадена дейност на фирмата. Под икономическа ефективност на производствено-стопнаската дейност на фирмата следва да се разбира икономията на жив и овеществен труд при производството на определена продукция, или извършването на услуги. Намаляването на разходите за получаването на единица резултат, т.е. повишаването на ефективността е главна черта, която характеризира нейната динамика. Особеностите в характеристиката на ефективността се състоят в постигането на максимални икономически резултати за единица използван ресурс или направен разход.

Основни за изследване на ефективността са постановката за абсолютната (обща-нарастване обема на продукцията, производителността и качеството, печалбата, рентаиблносттаи др) и сравнителна ефективности (характеризира връзката на зависимостите между различни варианти на производство, инвестиции, иновации и т.н.). При определянето на тези два вида иономическа ефективност следва да се отчита фактора време.

Б. Показатели за определяне на ефективността - показателят най-често се определя като количествена характеристика на отделен елемент от финансовото състояние, ефективността, или финансовите резултати, получена при финансово–счетоводния анализ. В практиката се използва система от показатели поради сложността на съвременното производство. Има два основни показателя и те са:

Коефицент на ефективност на разходите (Кефрх)

Кефрх = Приходи / Разходи

Тук следва да се отчетат два вида разходи - текущите (производствено-реализационните разходи, които се осъществяват постоянно през годината и характеризират себестойността на продукцията) и еднократните (авансирани средства за основен капитал).

Коефицент на ефективността на приходите (Кефпх)

Кефпх = Разходи / Приходи

Приходите могат да бъдат от реализация на продуктите, от извършени услуги или други видове дейност.

Обобщаващи показатели:

1. Производителност на труда (Пт)

Пт = Q / T, където

Q-обем продукция в натура, а
Т-време за произв-во(човекодни,човекочасове)

2. Коефицент на натоварване на МДА

Кн = Q / МДА, където  Q-годишен обем на продукция в левове

3. Показателя капиталоемкост:

Ко = Q / ОК,

ОК - средногодишна стойност на основния капитал, а Ко-капиталоотдаване.
Реципрочните стойности на тези два показатела също намират приложение като фондопоглъщаемост (1/Кн) и капиталопоглъщаемост (1/Ко).


4. Рентабилност
Рентабилността е също един от основните показатели за ефективността на производствената дейност на фирмата и се определя като отношение на финансовия резултат (печалбата) и разходите или ресурсите, изразходвани за неговото получаване (капитал, инвестиции,активи и др.)

Рентабилността, наричана още доходност, е един от най-важните параметри за финансовото състояние на фирмата. Тя е интегрален показател за фирмената активност и отразява способността и възможностите на фирмата да генерира доходи. Изчислява се чрез система от показатели, отразяващи определени съотношения между реализираните доходи и направените разходи или използвани активи. Изследването на рентабилността е най-важният етап от оценката на финансовото състояние на фирмата. Резултатите от това изследване дават отговор на редица въпроси, свързани с вземането на управленски решения и с информационното осигуряване на интересите на собствениците на капитала.

Общата формула за намиране на рентабилността изхожда от съпоставянето на финансовия резултат (брутен или чист) с друг показател, характеризиращ фирмената дейност (капацитет). В ролята на знаменател имаме постъпления от продажби, собствен капитал, реалните активи и пр. Съвкупността от показатели, използвани за анализ на доходността, могат да се групират в следните две по-важни групи:
Показатели, характеризиращи съотношенията между доходите, генерирани от фирмата, и възможността те да покрият направените разходи;
Показатели, изразяващи съотношенията между доходите и различни позиции от актива и пасива на счетоводния баланс с оглед оценка на възможностите да бъдат произвеждани доходи с тези активи и капитали.

В първата група се включват показатели като обща рентабилност и чиста рентабилност на продажбите, а във втората – възвръщаемост на всички активи и възвръщаемост на собствения капитал.

а) Коефициент на обща рентабилност на продажбите – показва на единица нетни продажби на фирмата каква част остава във фирмата след като е заплатила разходите си.

К р/ нпп = Брутна печалба / НПП

В числителя може да се използва брутната печалба преди данъци и лихви, както и брутната оперативна печалба.

б) Коефициент на чиста рентабилност, наричан още маржин на печалбата (margin profit) –  показва какъв е процентът на нетната печалба в приходите от продажби.

К нр / нпп = Нетна печалба / НПП

Чистата рентабилност дава по-детайлна информация за реалната доходност на фирмата, понеже отчита влиянието на данъчната тежест. Тя определя полето на свободните решения на ръководния екип.

в) Възвръщаемост на активите – илюстрира способността на фирмата да създава доход от експлоатацията на своите активи. Затова този показател е известен повече под наименованието “капацитет на генериране на доход” (basic earning power). Изчислява се като се раздели печалбата преди данъци и лихви на общата стойност на активите. В числителя може да се използва брутната печалба след плащане на данъци, както и чистата печалба, при което съответно се говори за обща и чиста рентабилност на активите.

К р / Активи = Печалба / Активи

Чистата рентабилност показва чистата норма на възвръщаемост на активите от гледна точка на собствениците на фирмата и е показател, използван при анализа на капиталовата структура.

г) Коефициент на възвръщаемост на собствения капитал, който ни е известен от темата за капиталова структура – показва нормата на възвръщаемост на инвестирания от собствениците капитал.

К нр / ск = Нетна печалба / Собствен капитал

Колкото по-високи са разгледаните съотношения, толкова благосъстоянието на собствениците е по-добро. Наличието на загуба означава, че коефициентите на рентабилност са отрицателни, което говори за степента на декапитализация на предприятието. Така определените показатели могат да са положителни величини , когато фирмата има печалба и се определя тема на възвращаемост на капитала, но те могат да са и отрицателни величини, когато фирмата е на загуба, което показва темповете на декапитализация на предприятието.





No comments:

Post a Comment