АЛФРЕД МАРШАЛ

Алфред Маршал (на английски: Alfred Marshall, 26 юли 1842 Лондон, Англия, Умира 13 юли 1924, Кеймбридж, Англия) е един от най–влиятелните икономисти, професор по политическа икономия в Кеймбриджкия университет. Идеите на Маршал са повлияни от Адам Смит, Томас Малтус и Джон Стюарт Мил.

През 1890 г. Маршал пише книгата си „Принципи на политическата икономия“, в която представя теорията за търсенето и предлагането, теорияга за пределната полезност и производствената теория на ценообразуването. На тези основи Маршъл стъпва, за да изведе принципа на ценовата еластичност на търсенето.

Книгата на Маршал е особено полезна с математическото представяне на принципите в икономиката, заради което се превръща и в основа на модерните учебници по тази дисциплина. Тя е била и основен учебник за много представители от следващото поколение икономисти в Англия, САЩ, Австралия и други страни.

Терминът икономика е въведен от Алфред Маршал като сбит синоним на "икономическа наука" и като заместващ по-широкия термин политическа икономия. Според някои, неговата цел е да направи политическата икономия позитивна наука за пазарната икономика и да я освободи от идеологически пристрастия, да създаде от нея обща теория на пазарната икономика.

Ученик на Маршал е друг значим икономист - Джон Мейнард Кейнс.

Публикуването на фундаменталното произведение на А. Маршал през 1890 г. е предизвикало своеобразна революция в икономическата теория. То е станало нова класика в буржоазната политическа икономия, понеже е оказало многообразно и многопосочно въздействие върху нейното развитие. Изложените постановки от А. Маршал в това произведение са станали основата на един от ключовите раздели на съвременния икономикс а именно Микроикономикса. Значението на това произведение вероятно тепърва ще подлежи на преоценка защото Маршал е бил и все още си остава най-висок авторитет сред икономистите, говорещи английски.

Предварително ще отбележим, че названието на руския превод на произведението на Маршал е Принципи на политическата икономия, но то е неточно и не съответства адекватно на това както е на английски. Буквалният превод на български би означавал Принципи на икономикс. Това уточнение е важно, понеже самия автор заменя политическата икономия с Икономикс навсякъде в текста на английското издание, отстоявайки по-широкото значение на второто наименование за разкриване предмета и обхвата на общотеоритичната икономическа теория. А.Маршал е считал, че Икономикса се занимава с изучаването на това как хората съществуват, развиват се и за какво те мислят в своя всекидневен живот. Но предметът на изследване от тази наука според него се явяват главно тези подбудителни мотиви, които най-силно и най-устойчиво въздействат на поведението на човека в стопанския живот. Подобно определение е дадено и в учебника на Пол Самуелсън за предмета на Икономикса.

Следователно, Маршал може да се счита като един от първите икономисти, които са дали названието на Икономикса. Това се счита от някои буржоазни историци на икономическата мисъл като една от научните заслуги на този неокласик,която посвоята значимост и въздействие на общотеоритичната икономическа наука е твърде голяма, за да бъде премълчавана.

Произведението на А.Маршал "Принципи на икономикса" коренно променя направлението на развитието на буржоазната политическа икономия след Джон Стюарт Мил. Това се дължи на новия и новите идеи, които той обосновава, пренасяйки центърът на тежестта от дискусиите по проблемите на стойността към изучаването на закономерностите при формирането и взаимодействието на търсенето и предлагането. Маршал е създал разгърната теория цената, паралелно с теорията за стойността, в която е предложил компромисно обединение в единна система на най-важните понятия и категории от различни теории за стойността. Така например, някои идеи от теорията за факторите на производството са били включени при обясението на закономерностите на формиране и движението натърсенето и предлагането на стоките, а теорията за пределната полезност е послужила за обясняване на факторите, обуславящи потребителското търсене и еластичността му.

Същевременно Маршал издига редица нови подходи, понятия и категории, които трайно са навлезли в Икономикса. Първо, той включва факторът време в анализа на цената, отбелязвайки различната взаимовръзка между производствените разходи и цената в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен аспект. Второ, той разкрива механизма на квази рентата, който започва да действа при значително превишаване на търсенето над предлагането в рамките на краткосрочен период и описва реакциите на пазарните сили при краткосрочни колебания на търсенето и предлагането. Трета научна идея, която издига е за еластичността на търсенето и предлагането в зависимост от цената и дохода, създаваща основата за анализа на закономерностите в тяхното движение. Тези три момента са навлезли трайно в съвременния Икономикс. На тази основа Маршал формулира и съответните закони за търсенето и предлагането, които се явяват центърен елемент в неговата теоритическа схема. Даже от папагала може да се направи образован икономист, стига да заучи само тези две думи Търсене и Предлагане пише той.

Но под този похлупак на споменатите закони, Маршал е изяснил ред важни проблеми на ценообразуването и на механизма на капиталистическата конкуренция. Тези идеи са взети на въоражение от привържениците на новия консерватизъм - монетаристи и съплайсайдерите, които се опитват да ограничат разрушителното действие на монополистичната конкуренция. Те фактически го считат за родоначалник на съвременните направления в Икономикса.

Следващата важна теоритична заслуга на Маршал се състои в това, че той подчертава необходимостта от отчитане на алтернативния избор при пазарните сделки и избора на предприемачите на най-изгодно съчетание на факторите на производството чрез използване на най-съвършените методи на организация и най-нови технологии. Според него намирането на оптимални и най-ефективни комбинации на ресурсите и постигането на равновесие на търсенето и предлагането е главната задача на икономическата теория, с разрешаването на която се постига и обществено благополучие и благоденствие, а също и междукласова доброжелателност.

По-нататък А. Маршъл формулира закона за търсенето и предлагането. Той пише че: Общата теория за равновесието между търсенето и предлагането представлява тази основополагаща идея, която пронизва строежа на всички разнообразни части на централния проблем за разпределението и обмена. Макар че, взаимодействието между търсене и предлагане е добре известно на предшествениците на Маршал, а също и колебателното движение на цените като резултат, то Маршал вижда в това действието но по фундаментални причини, способстващи за реализацията на едивството на производството и потреблението в условието на пазарна и-ка. Той разбира този законкато всеобща форма, чрез която се реализира действието на основните фактори, определящи движението на производството и цените. Именно това е негов оригинален принос в теорията конкуренцията.

При това А.М. разглежда силите, управляващи ценообразуването, преди всичко като емпирик. Той е класифицирал факторите, формиращи търсенето и предлагането на отделните стоки и пазари. Той е използвал методи за частично равновесие и при равни други условия, за да осъществи своя анализ. С тези методологически прийоми временно е изключвал от своето полезрение онези изменения, които са могли първо, да се осъществят едновременно и независимо към изследваното поле или явление, наблюдавано от него на конкретния стоков пазар и второ, във вид на вторични ефекти, които се оценяват като несъществени Ние започваме с отделянето на първичните отношения, отнасящи се до предлагането, търсенето и цената на отделнатта стока. Ние изключваме влиянието на всички други фактори с уговорката при равни други условия, макар че не ги считаме за инертни, а само временно игнорираме тяхното действие. Затова първата крачка, която той прави е в отделяне факторите, влиящи върху търсенето(Т) поради това, че в теорията за пределната полезност се обръщало повече внимание на въздействието, изпитвано от цените от страна на търсенето.

Маршал е считал, че при разработката на икономическата теория трябва да се приложат такива понятия като обща и пределна полезност, особеностите на тяхното взаимодействие, принципа на равната пределна полезност при разпределянето на усилията и резултатите. Той обаче решително отхвърля, че теорията за пределната полезност се явява теория на цените. Затова по този въпрос неговата критика има непреходна актуалност. Маршал отбелязва, че между характера на потребностите и размерите на пазарното търсене съществува определена зависимост. Но той поставя въпроса как да се разкрие тази зависимост? Нали размерите на пазарното търсене при различни цени на дадена стока не се преобразува в графика на пределната полезност за различните потребители?

Цената ще измерва пределната полезност на стоката за всеки купувач индивидуално (в зависимост от неговия доход); не бива да се утвърждава, че цената измерва пределната полезност въобще, т.к. потребностите и материалното положение на различните хора са различни. Маршал упреква У.Джевънс, един от създателите на теорията за пределната полезност, че не отчита този момент и затова пише: Джевънс е заставил много читатели да сбъркат сферата на хедонизма и икономическата наука... с характеристиката на цената на стоката в качеството на мярка на крайната(пределната б.а.) полезност не само за индивида, каквато тя може да бъде, но също и за търговското общество каквато тя не може да бъде

За да рационализира изучаването на влиянието на потреблението върху цената, Маршъл се стреми да въведе изучаването на пазарното търсене в рамките на емперичния количествен анализ, опиращ се на статистиката на пазара и многочислените наблюдения върху поведението на цените. Опирайки се на статистическите данни М извежда закона за търсенето, придавайки му характер на обратна зависимост на търсенето от цената и разглежда функцията на търсенето (на графиката във вид на крива на търсене). Той пише: От тук, следва един общ закон на търсенето: колкото по-голямо е количеството стока което се има предвид да се продаде, толкова по-ниска опеделената за него цена, за да могад да се намерят купувачи за това количество, или с други думи, количеството стоки, за което се предявява търсене нараства при намаляване на цените и се съкращава при повишаване на цените.При това няма строго еднакво съотношение между снижаването на цената и повишаването на търсенето. Съкращаването на цената с 1/10 може да увеличава продажбите с 1/20 или l, или даже двойно. Обаче ако величината в левия стълб на скалата на търсенето нараства, то величината в десния стълб винаги се съкращава. И той дава графиката на търсенето.

Тук трябва да подчертаем, че научната заслуга на Маршал се състои в това, че функцията на търсенето освен основния си аргумент има още две важни характеристики определящи нейното положение: 1. височина, установяваща размера на търсенето при всяка цена и 2. еластичност - установяваща изменението на интензивността на търсенето при изменението на цената. Понятието еластичност, разработено от А.М. става общоприет инструмент на икономическия анализ на различни видове икономически зависимости. Тук е уместно да посочим че Карл Маркс дълго преди него, когато говори за платежоспособното търсене като израз на обществената потребност при капитализма пише че: Но количестевената определеност на тази потребност е изключително еластична и изменчива.

Маршал прави крачка напред в сравнение с Карл Маркс като устойчивостта на отбелязаните парметри се фиксират от него с помощта на ред данни, условно приемани за неизменни. Сред тях са такива параметри като размерите на общия паричен доход и неговото разпределение, характера на вкусовете на потребителите. Той подчертава, че точната на фирмата на дадена крива на търсенето за конкретна стока е сложно, понеже търсенето изпитва (в разни моменти от времето) въздействието на цените и доходите, които се приети за неизменни само условно.

Същата процедура, която А.М. е извършил при извеждането на (закона) и кривата на търсенето, той повтаря и при определянето на (закона) и кривата на предлагането. Последната съща трябва да изрази зависимостта между цената на конкретната стока и размерите на нейното предлагане на пазара. Но при определяне на предлагането тази зависимост се формулира малко по-иначе: Колко стоки ще бъде предложено на пазара за продажба в очакване на една или друга цена? Тук той въвежда елементи на разчети и предвиждане от страна на предпремачите. И това е новост в анализа, която има важно значение в икономическата наука. Той разкрива функцията на предлагането с посочените параметри, използвани при функцията на търсенето: 1. височина размерите на предлагането при една или друга цена и 2.интензивност на реакцията на предлагането при изменение на очакваната цена, означавана с понятието еластичност.

Алфред Маршал разглежда и взаимодействието на търсене и предлагане, което означава тяхното взаимно въздействие при определяне на такава цена, при която предлаганото количество стоки за продажба и количеството на търсеното взаимно се уравновесяват. На графиката пресичането на кривите на търсенето и предлагането. Ако параметрите на функцията на търс и предл не се изменят(статистическо състояние на равновесие, то тогава цената на равновесие ще притежава свойството устойчивост. Тогава потребителите и производителите получават възможност да се ориентират към тази цена във фактическите си решения.

С цел да извърши анализа на отделните стокови пазари при изменение на цената на равновесие, Маршал последователно въвежда тези параметри на функциите на търс и предл, които предварително са били приемани като постянни. Така изменението на реалния доход( в системата на А.М. става дума за реални доходи и относителни цени) или изменението на структурата на търсенето, свързано с модата, може да доведе до промяна на параметрите, определящи положението на кривата на търсене при отделни стокови пазари.

В кратък период реалната ситуация се характеризира с ограниченост на силите лежащи на страната на производството. Кривата на предл се отличава с негъвкавост(малка еластичност). Размерите на производството ще реагират доста слабо и затова цените ще бъдат доста значителни. С разширяване на хоризонта на времето възможностите за приспособяване на предл към търс ще растат, понеже ще влезнат в игра силите, които стимулират производството. В рамките на продължителен период тези сили ще започнат все по-силно да въздействат на кривата на предл и ще предвижат цената на равновесие в своята страна.

Маршал доказва,че характерът на кривата на предл се определя от ред постянно действащи фактори имащи място в производството, но не свързани с потреблението. Именно те се оказват решаващи за определяне на конкретното поведение на кривата на предл, а също и общото направление в което ще се предвижва цената на равновесие.Затова А.М. характеризира взаимодействието на различните фактори определящи ценообразуването така: Ние можем с равно основание да спорим затова, регилилра ли се стойността(под която разбира нормалната равновесна цена) от полезността или разходите по производството, както и за това дали се разрязва листа хартия от връхното или долното острие на ножицата. Наистина, когато едно острие се задържа в неподвижно състояние, а рязането се извършва от второто, обаче такова твърдение не се оказва съвършено точно, а на строго научно описание на извършвания процес.

Затова Маршал описва процеса на образуване на относителната цена с помощта на метафора за ножиците, с оглед да отрази измененията в производствот и потреблението, които въздействат чрез функциите на търс и предл върху конкретната величина на равновесната цена. Според него всички крайни случаи от такъв род са свързани с редкостта(оскъдността, или ограничеността) и закрепеността на производ ресурси и изключително крайния настоятелен характер на потреблението. (водата в пустинята или скъпоценостите при оскъдно разточително потребление). В този случай реденето т.е ценообразуването се извършва чрез функцията на Търс. В другия случай с приближаването към нормата, то на пръв план идват такива фактори като ефективност на използване на прозвод ресурси и техния възпрозводствен характер. Бързото насищане на потребностите се постига при стабилни и дори падащи издръжки на производството на единица продукция. Тогава функцията на предл придобива висока еластичност и рязането т.е. ценоообразуването се осъществява чрез тази функция на Предл.

Използването на пределните величини за целите на илюстрацията на положенията на равновесие и на равновесната цена не означава пише Маршал, че ценообразуването ще се управлява от пределната полезност или пределните разходи на производство. Самите пределни величини изпитват въздействието на общите условия спомага да се разкрие истинската причина, обясняваща равнището и движението.

Цената на равновесието клонят към разходите на единица продукция. Последните се разбират от Маршал като категория, която той нарича нормална цена на предл, в която освен пред разходи и средната печалба. В качеството на съществена коректираща сила в цената на равновесие се включва функцията на търсенето. С това А.М. прави сериозен принос в буржоазната политическа икономия, уточнявайки ролята която изпълняват структурата и динамиката на потребностите в определянето на цените.

Анализът на търс и предл позволява на А.М. да разгледа интересни закономерности в движението и структурата на цените и същевременно да постави въпроса за това кое лежи в основата на ценообразуването. Изследвайки законите на търс и предл той поставя важния въпроск за това какво отношение имат тези закони към категорията стойност. За него стойността е някаква теоритична точка на притегляне към която цената на равновесие се стреми, но никога не я достигат(или я достигат по изключение).

Но към какво се стремят реалните цени тогава?

Маршал предлага да се разгледа взаймодействието между търс и предл във времеви разрез т.е. в такава система, където всички сили формиращи равновесната цена имат възможност да се прояват с най-пълна сила. Именно такава цена, която отразява въздействието на всички сили, определящи търс и предл, се нарича от Маршал нормална цена на равновесие или стойност. Той счита, че такова равновесие изразява точката на съответствие между размера на усилията, приложени в производството и значението на резултата (полезността) на тези усилия за потребителите. Той подчертава, че реалните цени далеч не съвпадат с тази точка. В такъв век на стремителни промени, като налице е равновесието на нормалното търс и предл не съответстват строго определеното отношение между съвкупност от удоволствия получавани от потреблението на стоката, и съвкупността на усилията, жертвите, влагани при нейното производство.

Анализирайки въздействието на много числените сили, влиящи върху цената на стоките, А.М. крачка след крачка идва до това с което започва своя анализ на ценообразуването Стойността на вещта обладава тенденция да отива към съответствие в крайна сметка с разходите за нейното производство.

 Друг важен принос на А.М. че той счита че: Полезността трябва да възмезди не само изразходваните усилия, но и очакванията на техните плодове. Тази трактовка на полезността поставя на друга плоскост, която не може да бъде субективна и произволна.

 Особено значение придобива въпроса които поставя Маршал за заместването на труда от капитала и влиянието му върху реалните издръжки на производството Заместването на труда от капитала в действителност пише той представлява заместване на едни форми на труда, свързани с краткото му очакване, с други свързани с дългосрочното негово очакване.

Той формулира принципът на заместването на труда от капитала и на тази база разглежда взаимоотношението между труда и капитала. С този принцип той разпространява анализа си на ценообразуване и върху стоките с производствено предназначение. Търсенето и предлагането по отношение на производствените ресурси действат по същите канали както и спрямо потребителските стоки. Маршал извежда важни общи закономерности за формиране цените на производст ресурси, които имат важно практическо значение. Разкритите от него важни принципи на заместване и допълване на тези ресурси в условията на подвижност на цените съдействат за рационалния и обоснован избор на необходимите ресурси от стопанските агенти. Затова предпретото изследване върху ценообразуването на взаимно заместващите и допълващите се производствени ресурси от А.М. обслужват практиката за вземане на решения и действия от предприемачите!

 Алфред Маршал подчертава необходимостта резултатът от стопанското поведение на предпремачите да се основава на принципа на заместването. Последният се състои в това, че сумата на цените на предлагането на използваните ресурси (фактори) на производство е по-малка от сумата на цените на предлагане на всяка група фактори.

Резервите за икономичност(за съкращаване на разходите за сметка на икономии от мащаба, нови технологии, иновации и т.н) свързани с избора на комбинация от тези фактори са разкрити блестящо от А.М. Наред стова той подчертава, че системата на свободното ценообразуване едва ле е способна да отрази реалните издръжки, с отчитане действието на капиталистическия монопол, и да отрази положителните и отрицателните външни ефекти.

Принципът на заместването и свързания с него механизъм на формиране на цените на факторите на производството Маршал разпространява и върху формирането на доходите от труда и капитала. Той счита, че има конкуренция между труда (работ сила) и капитала (средства за производство) в сферата на производството, в резултат на което се поставя предел на изключителния растеж на доходите от тези два фактора. Затова той смята, че конкуренцията може да бъде съзидателна или разрушителна: но даже когато тя е съзидателна, тя носи по-малко полза, отколкото сътрудничеството.

Той пръв в икономическата теория издига тезата за икономическата свобода на свободата на производство и предприемачество, които характеризират по-голямасамостоятелност и по-трезвия и свободен избор за решения и действия на предпремачите. Тази икономическа свобода включва в себе си възможност за известно ограничение на индувидуалната свобода, когато сътрудничеството или обединението прокарват най-добрия и кратък път за постигане на целта иконом изгода и обществено благосъстояние.

А.М е първият икономист, които обръща сериозно внимание на здравето и силата на населението физическа, умствена, нравствена, които служат като основа за висока производителност и създаването на материалното богатство. Той разглежда факторите, които определят здравето и силата на населението физическите усилия, климат, раса, насъщни нужди, оптимизма, свободата и промените, професиите, влиянието на градския начин на живот.

Той доказва, че държавата има изгода от големите семейства със здраво поколение и счита, че тя трябва да влага средства за човешкия капитал. Маршал е първият учен, които издига тезата, че прогресът на нацията се дължи най-вече на човешкия капитал, т.е на потомците на здрави големи и деятелни семейства.

Той е един от първите неокласици, които са считали, че политическата икономия Икономикса е еволюционна наука, за което свидетелства честото използване на биологичното понятие растеж и разпад. Той е обяснавал икономическото развитие с категориите на органичния растеж. А.М. е смятал че кривите изобразяващи Т и П в продължителен аспект са пригодни за предварителен анализ. Но тези криви не могат да бъдат разумно използвани за предсказване на развитието на стойността и производството в бъдещи динамични ситуации. Вкусовете, техниката на производство и склоностите на потребителите неизбежно са подложени на промени, поради което старите фирми и отрасли винаги са заплашени от новите. При тези условия възгледите и психологията на хората се променят, а с това смисълът на теоритическите положения с емперически детайли, почерпени от историята. С други думи Маршал съчетава историческия с емперичния метод на изследване.

Маршал не е имал илюзиите за всеобща, извънвременна истинност на Икономикса и е преследвал възвишени, макар и практически цели а именно да се изработят начини за разрешаване на социалните проблеми. Затова той поставя в теорията следните важни въпроси:

От какви фактори се определя ефективността на производството и социалната справедливост на разпределението и потреблението?

Как да бъде организирана промишлеността за да се реши правилно първия въпрос?

Каква е ролята на външната търговия и паричния пазар?

Как растежът на богатството спомага за подобряване живота на хората?

Доколко е реална и широка икономическата свобода?

Как измененията в икономиката влияят върху положенията на трудещите се?

Всички тези въпроси са не само практически, но и въпроси на благосъстоянието. Той счита, че от отговорите, които дава икономиста теоритик зависи характера на издиганата икон теория. Затова М се обявява за един от създателите на нормативния икономикс, който дава отговор на тези икон въпроси от гледна точка на етичните норми, моралните възгледи за социална справедливост.

Маршал издига в ранг на основен институт на пазарната икономика свободата на предприемачество, а не конкуренцията. Тази идея е нова в икон теория. Той счита че понятието свобода на предпремачество заслужава предпочитание, понеже то подразбира независимост и свобода на избора, а не съперничество, което се скрива в понятието конкуренция. Но системата на свободното предприемачество в схемата на Маршал твърдо се опира на конкуренциата, доколкото в последната се отразява пазара, на който действат множество стопански единици, всяка от които не е способна да окаже влияние на общото търсене или пазарната цена.

Затова свободното предприемачество се отличава от монопола само по степен, а не по принцип, понеже представлява единия край на пазарния спектър. Маршал счита, че елмента монопол неизбежно присъства във всяка конкурентна система и затова той поставя основата за развитието на теорията за монополистичната конкуренция, развита по-късно от Д.Робинсон, Чембърлейн и др. Той самият обаче не прави опит да създаде разгърната теория за Монополистичната конкуренция.

В областта на методологията на икономикса

Аналитичният метод на Маршал най-добре е да се назове метод на частичното равновесие. Във всяка ситуация той взема за постоянни всички елементи освен един, а след това щателно изследва последствията от измененията на този един елемент. Той обаче признава съществуването на методологически проблем, понеже е виждал, че изменението на факторите, които трябва да се считат за постоянни, оказват неизбежно влияние върху променливия фактор. Това се вижда от анализа на Маршал на комбинираното търсене и на явлението взаимодопълняемост. Той е първият икономист, които успешно въвежда този метод на частично равновесие в Икономикса. Той го използва резултатно при формулирането и разкриването на съдържанието на такива категории като първични разходи и квазирента.

Маршал въпреки че употребява често математиката в иконом си изследвания, той никога не злоупотребява с математическите формули. Това се дължи на неговото дълбоко виждане че доброто математическо изложение на икономическите явления напълно може да се окаже добра математика, но лоша икономика. Той е считал, че използването на математиката е само осбен род стенография, но направените с с нейна помощ записи трябва да бъдат преведени на икономически език. Той пръв аргументирано разкрива главния порок на математическия метод а именно неговата механистичност. В отличие от биологичните понятия, математическия метод не може да изрази тази важна идея, че икономиката е процес.

Затова той издига тезата, че икономиката се опира на фактите, и затова икономическата наука се намира на правилен път, ако статистиката и математиката, с които се изучават количествено фактите, са подчинени на по-общи принципи на изследване. Той правилно подчертава, че ограничените възможности за приложение на математиката се обяснява не само със сложността на икономическите проблеми, но и с това че броя на променливите пригодни за теоритическа обработка е недостачен. От друга страна, той посочва, че невъзможността да се проведат контролирани експерименти и присъствието на личния фактор в иконом изследвания правят тази област за приложение на математическия метод отлична от областта на точните науки. Маршал обаче е видял какви огромни възможности има за прилагането на математическия метод в съвремения икономикс.

Маршал е утвърждавал, че източник за важни наблюдения и обобщения в икономиката се явяват единиците и прирастите (нарастванията) , а не крайните и агрегатните величини. Затова той разглежда търсенето на даден продукт като непрекъсната функция, където търсенето на пределната единица следва да се съпоставя с издръжките за нейното производство. След като е направил това научно откритие, той развива графичния метод на анализа. Макар че други преди него са прилагали графиките, Маршал е този които ги превръща мощно средство за анализ в Икономикса. Наистина тази наука дължи на него широкото, да не кажа повсеместното използване на графичния метод, наред с математическия. Графиките обаче се скриват от Маршал в забележки и обяснения. Той не е искал да превръща Икономикса в приложение на математическия и графичния метод, защото тези методи сами по себе си не повишават жизнеспособността на икономическия анализ, които трябва да служи на практиката.

По отношение на парите Маршал публикува късно своите идеи. Той в устните си изложения пред кралските комисии на финансите и в лекциите си е изпреварил своите съвременници. Той езаложил количествената теория за парите като част от общата теория за стойността и е поставил основата на метода на наличните остатъци. Той успешно е формулирал различието между реалната и паричната ставка на лихвения процент.

Макар че теорията паритета на покупателната сила на валутата в международния обмен се свързва с името на Густав Касел, именно Маршал е заложил основата на тази концепция още в 1888 год.

Друга важна заслуга в областта на теорията за парите в областта на теорията за парите е изработката на предложения за стабилизацията на дългосрочните контрактни задължения от Маршал чрез табулаторния стандарт. Оттук получава каква важна роля той придава на системата на цените. В това понятие той включва всички отношения и взаимоотношения, определящи производството на стоките и какво възнаграждение трябва да получат участниците в тяхното производство. В резултат на това се получава унифицарана икономическа теория, понеже с помощта на системата на цените той развива единен метод за анализ както на стойността, така и на разпределението.

Маршал показва, че пределната полезност на парите е различна за богатия и за бедния. Тази идея по-късно се разработва от Пол Самуелсън, който я доразвива в закона за еднаквата пределна полезност на един долар, изразходван за различни стоки.

Той издига идеята за вътрешната и външната икономия от увеличаване размера на предприятията, което се явява основата за снижаване на средните разходи за производството. Едновременно с това той счита, че значението на вътрешната икономия е по-малко, отколкото на външната, понеже с растежа на фирмата макар, че тя постига икономия тя едновременно започва да страда от различни проявления на вътрешната неикономичност, вследствие на гигантизма и тромавостта на крупната стопанска единица.

Маршал е първият икономист, които обръща внимание на фактора организация, които прибавя към другите три фактора земя, труд и капитал. Затова в неговата теория за разпределение съществуват в единство различните доходи, съответстващи на тези фактори във формата на рента, работна заплата, процент и печалба. Съвкупността от тези доходи според него представляват националния дивидент(доход). Затова задачата на теорията на разпределението се заключава в това да се разкрият силите, определящи предлагането на всеки фактор и търсенето му. Предприемачът предявява търсене на фактори в съответствие с услугите които те му оказват в производството. Ако предлагането е фиксирано, както е в краткосрочен аспект то цената на всеки фактор се определя от търсенето; а в продължителен период цената се определя от разходите за включване в производствот на допълните фактори.

Макар че Маршал е поставял в икономическата система конкурентните сили, които преобладават, той не е игнорирал натиска на монопола. Чрез графичният си метод той показва по какъв начин монополиста доже да ограничи предлагането и да установи по-висока   цена. Той обаче си задава въпроса няма ли някои монополисти да счетат, че увеличението на изгодите за потребителите е толкова желателно, както и монополната печалба. Това означава, че може да има случаи, когато за монополистите е изгодно да продават на по-ниски цени, откоркото биха могли да диктуват цените, но затова пък да разширят своя оборот, а с това и да максимизират масата на получаваната печалба. Именно към такава практика се придържат монополите на Запад.

СТРУКТУРА НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО НА А.М. И ПРИНОСИ В НЕГОВАТА КНИГА

А.М. разделя Принципи на икономикса на шест глави:

Книга 1 Предварителен обзор- включваща: глава 1 Въведение, в което се разглеждат икон наука като изследване на богатството и част от изследването на човека. Глава 2 посветена на предмета на икономикса. Глава 3 на икономическите обобщения и законите; глава 4 Порядакът и целите на икономическите изследвания.

Втората книга Някои основни понятия глава 1 уводна, изследва Икономикса и разглежда богатството като средство за удоволетворяване на потребностите и резултат на усилията. Тук се прави извода че Икономикса трябва да следва практиката на всекидневния живот, и прилаганите понятия строго да се определят, без тяхната употреба да бъде твърде категорична. Глава 2 Богатство в нея се определя термина благо и се класифицират материалните, личните, външни и вътрешни, продаваеми и непродаваеми блага. Освен това се анлизира даровете и обменните блага. Глава трета анализира производството, потреблението, труда, насъщните жизнени средства Човек потребява полезности, а не материята като такава. Глава 4 Доход и капитал Анализират се от предпреамаческа гледна точка чист доход, процент, чиста изгода, управленски доход и квазирента (монополна печалба). Тук се прави опит за класификация на дохода и капитала от позициите на частни лица и обществена гледна точка.

Книга трета Потребности и тяхнот удоволетворение 1 Уводна глава в която се показва връзката на книга 3 със следващите три книги. Акцентира вниманието на търсенето и предлагането. Глава 2 Връзката между потребността и дейност разкриват се влиянието на субективно-психологически фактори в стопанската дейност стремеж към разнообразие, за привличане на вниманието, жажда за признание. А.М. убедително доказва мощната им роля в стопанския живот и съдържателно анализира мястото на теорията за потреблението в икон наука. Следващите 3 и 4 глави са посветени на традициите на потребителското търсене. Особено важна глава 6 Стойност и полезност. Тук М. разкрива взаимовръзката между цената и полезността. При разглеждането на средни данни за големи групи хора, в които се явява своеобразно мерило за полезността.

Книга 4 Фактори на производствот, земя, труд, капитал, организация В тази книга най-важна е глава 5-Здраве и сила на населението; глава 6-Производствено обучение където се изказва мисълта затова че образованието е национално капитоловложение(инвестиция). Образованието според него позволява на много, които могат да умрат в неизвестност, да получат възможност да разкрият своите потенциални възможности. А икономическата изгода от едно крупно промишлено изобретение е напълно достатъчно да покрият разходите по образованието за цял град или страна. Всички средства разходвани в течение на много години за обезпечаване на достъп до високите степени на образованието на много хора с лихва се откупуват, ако доведат до появатана нов Нютон, Дарвин, Шекспир или Бетовен. Глава 8 12 са озаглавени на производството, в които се разглеждат системно въпросите на рационалнот, комплексното и ефективно използване на факторите.

Книга 5- Общи отношения на търсене, предлагане и стойност - гл 1 Уводна За пазарите се разглеждат определенията за пазарите, границите му, условията за високорганизирани пазари и т.н. Глава 2 Временно равновесие на търс и предл; 3глава равновесие на нормалното Т и П ; глава 4 Инвестиране и разпределение на ресурсите тук мотивите, обуславящи влагането на капитал в човека са разкрити блестящо затова А.М. е родоначалник на теорията за човешкия капитал развита от Т.Шулц. Глава 5 Равновесието на нормалнота Т и П(продължение) Приложено към дълъг и кратък период се изяснява еластичността и класификация на проблеми за стойността. Глава 6 се формулира Закон за производното търсене и цената на производното търсене. Гл 7 11 Отношението на пределните разходи към стойността. Глава 14За монопола изключително интересна, сравнява изгодата на монопола от високата цена и изгодата за обществото от ниската цена.

Книга 6 Разпределение на националния доход дохода от труда и процент от капитала.