АГРАРНО РАЗВИТИЕ В УСЛОВИЯТА НА ФЕОДАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Феодализмът се заражда в недрата на робовладелието затова сьдейства колониалната система. Феодализмьт произлиза от понятиетието ”феод” и “лим”, с което се обозначава основно земевладение давано от варжарските крале на военно - племенната аристокрация като източник на доходи срщу изпьлнението на определени административни и военни задачи.

СТОПАНСТВОТО НА САЩ ОТ ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА ДО ПСВ (1865 - 1914)

Изключително важно събитие в САЩ е войната между индустриалния и робовладелен строй, т.е между Севера и Юга - 1861-1865 година. Тя има огромно социално, икономическо и културно значение за бъдещето развитие на САЩ. След гражданската война САЩ стават господари на една голяма континентална област от Рио гранде до канадската граница и от Мексико до Орегон.

СТОПАНСТВОТО НА ГЕРМАНИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ (1919 - 1939)

Германия е победена и е пред разруха. Материалните ресурси на страната са изтощени. По силата на Версайския договор от 28.06.1919 г. Германия загубва 13% от териториите си и 11% от населението. Връща на Франция областите Елзас и Лутарингия. 

СТОПАНСТВОТО НА АНГЛИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ (1919 - 1939)

Най - големият й конкурент в икномиката - Германия е победена. Англия разширява колонийте си за сметка на германските, запазва военното си и политическо могъщество. Независимо от това войната силно отслабва икономиката й.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ (1919 - 1939)

След ПСВ започва нов период в развитието на човешката цивилизация. Това е време и на опасни социални и икономически експерименти, време на възникването на тоталитарни политически системи с крайно ляв и десен произход. 

СТОПАНСТВОТО НА ГЕРМАНИЯ В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX в.

След победата на Прусия и Франция през 1870 г. завършва националното обединение на германските държавници. На 18.01.1871 г. в дворецът Версай тържествено е провъзгласена Германска империя начело с крал Вилхем I /обявен е за наследствен император - кайзер/. 

СТОПАНСТВОТО НА АНГЛИЯ В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XXв.

Третата четвърт на XIXв. за Англия е кулминационна точка на икономическия й разцвет. През 50-те и 60-те години на XIX в. тя все още има най-мощна промишленост и производство на най - качествени стоки.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СВЕТОВНОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX в.

Появяват се нови промишлени отрасли - изпъкват химическата и електротехническата промишленост. Благодарение на откритията на химиците се развива гамата на производството на синтетични бои, синтетични съставки и лекарствени съставки.

Направени са открития в неорганичната химия- производството на сярна киселина и калцинирана сода, които са в основата на много продукти. Най динамично се развива електротехническата промишленост. Въведен е електродвигателя - т.е. извършва се една миниреволюция в производството.

СТОПАНСТВОТО НА АНТИЧНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ (ДРЕВНА ГЪРЦИЯ И РИМ)

Древна Гърция

Южната част от Балканския полуостров е заселена от етруси и елини. Териториите населени от елини се нарича Древна Елада.Този процес на заселване е към края на 2-ри век преди н.е. Гръцките племена развиват т.нар “полисен тип”/град-държава/.

МАНИФАКТУРНИЯ ЕТАП В РАЗВИТИЕТО НА КАПИТАЛИЗМА (XVI-XVII в.)

Още в недрата на феодалното общество се наблюдава нова организационна форма на производство - манифактурата. Манифактурата е най-висшата форма на организация на ръчния труд. Тя не е машинно производство. Исторически манифактурата за първи път се появява в Англия във връзка с очертаване на благоприятна конюнктура, при която нараства търсенето на вълнено сукно. Търсенето на вълнено сукно е било предизвикано от стартирането на военни реформи в почти всички европейски страни.

ИНДУСТРИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ (XVIII-XIX в.)

Това е революция извършена в областта на индустрията. Това е ново качество в живота, цялостна промяна в страните, които я осъществяват. Индустриалния преврат слага началото на нова ера в човешката история.

МОНОПОЛИСТИЧЕСКИ КАПИТАЛИЗЪМ (ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIX в.)

Домонополистическият капитализъм обхваща времето от 1642 г. до началото на 70-те години на XVII в., т.е. от Англо-буржоазната революция до началното формиране на монополните обединения. Това е времето на класическият капитализъм с характерната за него монополна конкуренция.

ВЕЛИКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ И ПОСЛЕДИЦИТЕ ИМ ЗА СВЕТОВНОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Капитализмът се заражда благодарение на Великите географски открития(ВГО). Самите ВГО са възможни благодарение на развитието на техниката (компаса). Множество са хората, които имат отношение към ВГО - Христофор Колумб, Вашко Да Гама и Фернандо Магелан. Европа отдава стратегическо предимство на всички останали континенти.

ИСТОРИЯ НА КАФЕТО И ЗНАЧЕНИЕТО МУ ЗА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА

За родина на кафето се смята Eтиопия, където и до днес се среща и като диворастящо растение. Първи от арабите започнали да пият кафе не йеменците, а жителите на изчезналия град Джулфара на територията на емирата Рас ел Хайма. При разкопките на този легендарен град археолозите открили вероятно най-древните зърна на Арабския полуостров, които се отнасят към началото на ХII столетие от нашата ера. Жулфарахците си приготвяли напитката, варейки зърна и изсушени листа.

ИКОНОМИКАТА НА ДРЕВНОИЗТОЧНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ ДО V в. пр.н.ера

Древноизточните цивилизации възникват по поречията на големите реки в Азия и Африка (р. Нил, Тигър и Ефрат, Хуанхъ и Яндзъ, Ганг и Инд), изграждат се канали, възникват първите държавни образования(деспотии, тирании, сатрапии)– имаме централизирана воля. Възниква нова структура- Държавата. Тя възниква въз основа на икономически мотиви.

УВОД В СТОПАНСКАТА ИСТОРИЯ

Стопанската история се изгражда след промените в технологията. Предмет на стопанската история е изследването на стопанските системи в сравнителен план в пространството и времето. Стопанската история има за задача в конкретния исторически момент да определи коя част от света е носител и център на икономическата активност.

СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ ГРАД

След отделянето на занаятчийството от селското стопанство мнозина занаятчии започват да се застояват на едно място, а после да се заселват изцяло там. Най-често тези места били кръстопътища, манастири, феодални замъци, църкви, където се събирали много хора. Така постепенно в западна Европа възникнали градове като средища на занаятчии, а после на търговия, лихварство и други.