СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ ГРАД

След отделянето на занаятчийството от селското стопанство мнозина занаятчии започват да се застояват на едно място, а после да се заселват изцяло там. Най-често тези места били кръстопътища, манастири, феодални замъци, църкви, където се събирали много хора. Така постепенно в западна Европа възникнали градове като средища на занаятчии, а после на търговия, лихварство и други.

По външния си вид средновековните градове приличат на крепости. Те били обградени от стени и ровове. Нощем вратите им се затваряли и мостовете им се вдигали. Вътре били неуредени, мръсни, кални.

В Източна Европа градовете имали стари традиции и продължавали да се развиват. Развитието на градовете не става изведнъж, а под влиянието на фактори като класовата борба, крепостната зависимост на село, кръстоностните походи.

По други били източните градове- с канализация, каменна настилка, приветлив изглед на жилища и магазини. Населението в градовете не било голямо-10-15 000 души. Голяма част от него били занаятчии, организирани в цехове. Първите занаятчийски организации възникнали още през Xв. в италианските градове, а в другите държави през XI-XIIв. Във Византия и на изток съществували още от древността.

Развитието на градовете било свързано с остри класови борби. Първоначално срещу феодали на чиято земя бил градът (комунална революция). Борбите завършвали по различен начин-някъде се освобождавали, на други места оставали под феодалния гнет. А трети имали променлив успех.

Вторият етап на класовата борба е цеховата революция. Тя се водила от цеховите занаятчии, срещу т. нар. средновековен патрициати, т.е. срещу градските богаташи. Борбата завършвала или с победа за населението или за патрициатите.

През XIV-XVв. борбите вече се водили между занаятчийските маси и цеховите първенци. Вътре в цеховете изпъквали група от богати майстори, които експлоатирали много калфи и чираци. фактически учениците на занаятчиите станали платени наемни работници или “вечни калфи”. ето защо те повели борба срещу цеховите първенци.

Развитието на градовете сложило отпечатък върху икономиката на феодалното село. Феодалите принуждавали селяните вместо труд и стоки да им заплащат със сребърни монети. Така феодалната рента се превърнала в парична. феодалната рента се превърнала в парична с начало XI-XIIв. и най-ярко изразена през XIII-XIVв. Като получава в Англия названието “комутация”. Много селяни се разорили, тъй като не могли да се издължат на господаря. малко от тях забогатяли и се откупували.

Нуждата от пари карала феодалите да освобождават селяните срещу откуп. Този процес започва през XII-XIIIв. в Италия, XIV-XVв. обхваща цяла Западна Европа. За освобождаването на селяните помагали и големите селски въстания от XIVв., голямата чумна епидемия, бягството от селото в града и т.н. По такъв начин в Италия, Англия и Франция селяните били обявени за свободни, но без да получат земя от феодала.

Развитието на градовете имало и дълбоки политически последици. Разширявали се връзките между отделните феодални територии, засилвали се икономическите връзки във феодалната държава. Важна роля за централизирането на страните изиграло замогването и развитието на градовете. В края на XVв. процесите на обединение били завършени в повечето западни страни. само Италия и Германия не могли да се обединят в централизирана страна. Това станало причина за тяхното изостване.

Цеховете в Западна Европа обединявали занаятчии от една прфесия и имали за цел да защитават интересите им, да се борят срещу конкуренцията на селяните и конкуренцията между самите цехови занаятчии. Затова определяли броят на калфите и чираците, вида на произведените изделия, количеството на суровините, забранявали са рекламните витрини, организирали покупка и превоз на суровини.

Цеховите занаятчии имали малки работилници с няколко помощници, които се учели на занаята. В цеховете няма разделение на труда, клиентите им са богаташи и феодали.

Постепенно занаятчиите произвеждали стоки и за пазара. става отдалечаване на занаятчийството от купувача и се засилва ролята на търговските фамилии. Оформя се групата на търговците с два основни района-средиземноморски и севернобалтийски.

В средиземноморския се търгувало с източни стоки. В севернобалтийския район се търгувало със стоки за широка употреба, а главните градове били руския Новгород и германските Хамбург, Любен и Бремен.

Важно значение имат и панаирите. През XII-XIIIв. прочути били на Запад шампанските панаири в графство Шампан. През XIVв. те западнали и на тяхно място се появяват панаири в Женева. В края на века се нала Лионският панаир. На Изток прочути панаирни градове били Константинопол и Солун.

Развитието на търговията се натъква на сериозни трудности. По суша, керваните били застрашвани от разбойници, а по море от пирати. В ограбването на търговците участие взимали самите феодали и дори крале. Затова допринасяли лошите пътища, митническите бариери, лошите транспортни средства и други. За да се борят срещу това търговците се обединяват в организация. Първоначално керваните били съпровождани от въоръжени наемници, а после търговците формирали тайни сдружения. През XIII-XIVв. отделни градове започнали да се обединяват в могъщи международни съюзи - ханзи. Например Фламандската ханза, Северногерманската и др.

С развитието на занаятчиите се засилва ролята на парите и паричната политика. В началото парите служели за заплащане на данъци и такси, след това те стават мярка на стойността. Всеки град вече искал да има свои монети. Засилва се сеченето им и изпъква фигурата на монетния майстор. Развитието на паричните отношения се натъкнало на сериони пречки. В държавата циркулирали различни видове монети, поради липса на монопол. С тяхното опазване се занимавали сарафи, впоследствие народни банки. Пречка за паричното обращение било тяхното обезценяване. Паричните отношения дали тласък в развитието на кредита и кредитните отношения. В повечето случаи кредита бил за консумативни нужди. До кредитори прибягвали селяните и разорените рицари. Най-голям лихвар бил католическата църква. Освен нея и католическия орден, богаташи и заможни фирми и други.