РОТШИЛД

Ротшилд (на немски: Rothschild) е династия еврейски банкери опериращи в Европа от края на XVIII век до днес. Представителите на фамилията са изявени меценати, общественици и филантропи.

Думата "Rothschild" се произнася в България (и в Европа) като на немски с "ш" (sch)- "Ротшилд", докато в Америка, и изобщо на английски е Roth-child.

Основател на династията е Майер Ротшилд - син на търговец на бижута. Името на фамилията е с етимология от немското "червен щит" (на немски: Rothschild), който е изобразен на герба ведно със символа на страната откъдето произлиза фамилията, и е сложено началото на проспериращата ѝ дейност. Червеният щит е запазена търговска марка за бижутата на Анжел Мозес Бауер - баща на Майер Ротшилд.

Основателят на династията Ротшилд - Майер Ротшилд учредява банка във Франкфурт на Майн. Банкерството е продължено от неговите петима синове: Амшел Майер Ротшилд; Соломон Майер Ротшилд; Натан Майер Ротшилд; Карл Майер Ротшилд и Джеймс Майер Ротшилд.

Братята управляват и контролират пет банки в големите европейски градове: Париж, Лондон, Виена, Неапол и Франкфурт на Майн.

Днес само два от петте клона на Ротшилдови са оцелели - английския (на Натан) и френския (от Джеймс), а наследниците на другите три клона са починали (например, последния представител на австрийските Ротшилдови умира бездетен през 1980 г.). Въпреки това фамилията продължава да упражнява огромно влияния върху финансовата и политическа ситуация в света както и преди.

Попитали Натан, син на основателя на Ротшилдовата династия, колко нации има в света. Само две еврейското семейство и другите, бил отговорът му. Главата на легендарния клан Майер Амшел Ротшилд е роден през 1743 г. във Франкфурт на Майн. Най-големият му син Анселм остава при баща си. Вторият Соломон, се установява във Виена, третият Натан в Лондон. Карл намира реализация в Неапол, а най-малкият Джеймс, отпътува за Париж. И петимата братя играят важна роля не само във финансовия свят, но и в политическия. От 200 години повечето от коронованите глави са приятели или длъжници на династията.

Основателят на династията Майер Ротшилд е изпратен да учи за равин, но след кратко време постъпва в еврейска банкова къща в Хановер. Там изучава финансовите игри, но не се застоява много. Връща се в гетото на Франкфурт, където двамата му братя продават стари вещи и дрехи. При тях, в един ъгъл на магазинчето, той започва свой бизнес със стари монети. Изработва нумизматичен каталог, който изпраща на известни хора. Търговията бързо разцъфтява. Немският принц Вилхелм лично посещава Майер. С добрите си маниери бъдещият милиардер прави отлично впечатление на държавника, който става негов редовен клиент. Майер прибавя към името си Ротшилд, което идва от малката червена фирмичка на къщата.

От 1810 г. до днес фирмата Ротшилд не се занимава повече с покупко-продажби на стоки, а само с парични сделки: Първата е придобиването на 400 тона злато от известната Източноиндийска компания. От това Ротшилд спечелва четири пъти повече, отколкото е вложил. Същото злато веднага е продадено на Англия.

Най-безскрупулният от всичките братя е Натан Ротшилд. Веднъж човекът, който му лъскал обувките, го попитал защо неговият бакшиш е по-малък от този на сина му. Той му отговорил: Бащата на момчето е милионер. Моят не е.

След смъртта на Натан по решение на четиримата братя фамилният скиптър бил даден на най-малкия барон Джеймс. Винаги изискано облечен, червенокосият младеж бързо навлиза в най- изисканите кръгове на Париж. На 29 години става генерален консул на Австрийската империя в Париж. Оженва се за племенницата си Бети, дъщеря на брат му Соломон от Виена, за която Хайнрих Хайне написва поемата “Ангелът”. Известният художник Делакроа му предлага да го нарисува като просяк и Джеймс приема. На другата сутрин отива преоблечен в просяшка дреха и звъни в студиото на твореца. Отваря един от учениците му и като вижда жалкия просяк, му пъха един франк в ръката. На другия ден един прислужник, облечен в ливрея, предава на ученика следното писмо: “Драги господине, ще намерите в плика единия франк, който ми дадохте на вратата на студиото на господин Делакроа, с лихвата му от десет хиляди франка. Може да осребрите чека в моята банка, когато пожелаете. Джеймс де Ротшилд”.

Карл Ротшилд се различава малко от братята си, поради което до 35-годишната си възраст не получава самостоятелна работа. Главната му работа е да ръководи куриерската служба, която е била от решаващо значение за успеха на династията.

Най-големият син на Майер Ротшилд Амшел, наследява Франкфуртската банка. Силно религиозен, той прекарва доста време в синагогата, молейки Господ да му даде син. До последния си ден живее скромно и разумно. Изразходва много средства за благотворителни цели. Веднъж къщата му била обградена от разярена антисемитска тълпа. Вместо да се скрие, той излиза на балкона и започва да им говори: “Скъпи приятели, вие искате пари от богатия евреин. Германците са 40 милиона. Аз имам толкова флорина. Като начало ще хвърля по един на всеки от вас”. Тълпата протяга ръце, хваща парите и се разотива.

Основателят на тази единствена по рода си династия е Майер Амшел Ротшилд. Роден е през 1743г. във Франкфурт на Майн (Германия). Най-старият му син Анселм Майер Ротшилд (1773-1855) остава с баща си във Франкфурт. Вторият- Соломон Ротшилд (1774-1855), се установява във Виена (Австрия), третият - Натан Майер (1777-1838) - в Лондон, четвъртият - Карл Майер (1788-1855) - в Неапол и петият - Джеймс Майер (1792-1868) в Париж.

Лондонският бранш под ръководството на Натан Ротшилд е най-успешният във финансовите операции й маневри.

И петимата братя играят много важна роля не само във финансовия свят, но и в политическия. Ако историята трябва да говори за някого, това е династията на Ротшилд. Като започнем от втората половина на XVIII век и до днес те са финансовите и политическите господари на света. От 200 години и до днес те финансират и контролират всички правителства в света. Повечето от коронованите глави са техни приятели и длъжници. Лионел Ротшилд е първият евреин- член на английския парламент. Неговият син Натан Майер Ротшилд през 1885г. става първият евреин- пер на Британската Империя. Морис Ротшилд става член на Френския сенат.

Пра-правнуците на Майер Ротшилд от гетото на Франкфурт на Майн и до днес управляват английската финансова къща «Натан Майер Ротшилд и синове».

Пълни исторически данни за личния и търговския живот на тази фамилия и до днес не съществуват. Онова, което имаме налице е извънредно малка част. Това се дължи на обстоятелството, че от 230 години и до днес техните действия се пазят в пълна тайна и никой не може да проникне в нея.

Основателят на династията Майер Ротшилд е изпратен да учи за равни, но след кратко време постъпва в една еврейска банкова къща в Хановер като ученик, където дълго изучава финансовите игри. Но и там не се застоява много. Връща се в гетото на Франкфурт, където двамата му братя продават стари вещи и дрехи. При тях, в един ъгъл на магазинчето той започва свой собствен бизнес със стари монети. Много от високопоставените личности в Германия, а и в цяла Европа колекционират стари монети. Майер изработва свой собствен нумизматичен каталог, който изпраща на известни хора, дори и на местните принцове.

Резултатът е благоприятен и търговията със стари; монети бързо разцъфтява. Дори едни ден принц Вилхелм лично го посещава. Със сервилничеството си и с добрите си маниери Майер прави отлично впечатление на принца, който става негов редовен клиент. Това увеличава извънредно много авторитета на бедния търговец, който започва да играе ролята на придворен снабдител. Той прибавя към името си Ротшилд, което идва от малката червена фермичка на къщата. През XVI столетие къщите на еврейския квартал на Франкфурт не били номерирани. Всяка врата се е различавала от другите с някакъв знак или фирмичка със специален цвят. Вратата на къщата на Майер имала от по-рано червена табелка, от която той взема бъдещата си фамилия - Ротшилд. Управител на имотите и богатствата на принца е един от незаконните му синове Будерус.

Той се сприятелява с Ротшилд и започва чрез него да обменя чужда валута. През 1785 г. бащата на принца умира и той наследява огромните му богатства и титли. Младият принц обръща извънредно голямо внимание на войската си, не само по отношение на военното обучение, но и на нейното облекло и спретна-., тост. Облеклото и мунициите са едни от най-красивите и изискани по онова време. Много държави са предпочитали да си наемат готови формирани военни части и тъй като тези на Вилхелм били едни от най-реномираните» всеки се стремял да ги наеме. Така например Англия пазела мир и ред в колониите си, използвайки «Хесите». Вилхелм от Хес-Кесел е имал огромни доходи от тази си търговия. За всеки убит хески войник принцът получавал огромни извънредни обезщетения, които влизали в хазната и го направили най-богатия владетел в Европа.

Майер Ротшилд използва умело нумизматичната слабост на богатия принц и започва все по-често да го посещава в двореца и да му предлага все по-интересни стари монети, и то на ниска и приемлива цена. Това бил тактически ход за сближаване с принца колкото е възможно повече и за спечелване на неговото доверие. А лесно е да се заинтригуват останалите благородници след като е спечелено доверието на владетеля, както и действително става.

Към края на 1806 г., когато Наполеоновите войски влизат в Германия, Вилхелм поверява за съхранение по-важните си документи, архиви, бижута и около три милиона долара на стария Ротшилд, които той заравя на няколко различни места.

Тези огромни богатства, притежавани от Вилхелм IX, са спечелени по не особено почтен начин. Това са парите, които Англия е заплащала за използването на неговите войници (наемници) за пазене на реда в колониите и при потушаването на Американската революция. Морално погледнато тези пари принадлежат на войниците, давали под наем живота си за пари. Те обаче са ограбвани от Вилхелм, а след това и от Майер Ротшилд, който става негов пълномощник по събиране на всичките му вземания от Англия и от другаде.

Тези ограбени пари са основата на огромното Ротшилдово състояние. Задълженията на другите крале и държави към Вилхелм IX са огромни. Синовете на Майер заминават по всички краища на света, за да събират дълговете. Натан, третият син на стария Ротшилд, се установява в Лондон и всички авоари на принца се концентрират там. Извън огромните доходи от гигантското имущество на Вилхелм, Англия е заплащала на Ротшилд колосални месечни дивиденти върху неговите капиталовложения. От друга страна, по един таен договор между Вилхелм и Ротшилд, Ротшилд получава известна част от всички събрани задължения.

Наполеон е знаел, че хесенският владетел притежава огромни богатства и всячески се е стремял да се добере до тях. Цели полкове са ровели в дворците му и дори в къщата и магазина на Ротшилд, но нищо не са намерили,тъй като всичко вече е изпратено в Лондон. Само, заровените бижута изчезват по мистериозен начин.

Майер Ротшилд на няколко пъти пътува за Дания, където принцът е бил в изгнание, обяснявайки му как са тормозени той и синовете му от наполеоновата власт, която ги е подозирала. Непрекъснато уверявал принца, че ще си получи всички пари до последната стотинка. През това време Натан, разполагайки с тези огромни богатства, използва критичното военно положение в Европа н недостига на стоки. Закупува всякакви стоки: памук, памучни произведения, кафе, тютюн и други, които внасяло редовен или контрабанден път на гладните пазари в Германия, скандинавските страни и дори във Франция. Така парите на Вилхелм се одесеторяват благодарение на Ротшилдови, които сега вече могат да му върнат парите до стотинка.

От 1810 г. и до днес фирмата Ротшилд не се занимава повече с покупко-продажби на стоки, а само покупко-продажби на пари.

Първата сериозна сделка от този род е закупуването на 400 тона злато от известната Източноиндийска компания.От това Ротшилд спечелва четири пъти повече, отколкото вложил. Същото злато Натан веднага продава на английската държава за поддържането на кампанията Уелингтън. Към края на Наполеоновите войни Британската империя субсидира повечето от съюзническите си държави като Русия, Австрия и Прусия. Най-големият проблем обаче е как да се придвижат сумите. Никоя Голяма фирма не е била в състояние да поеме риска да транспортира такива големи суми или толкова злато. Единствен Натан и неговите братя се наемат да сторят това, оперирайки от различните си бази с шифърна кореспонденция и с най-бързите по онова време куриери и гълъби. Големите суми, които лично са притежавали; им Дават възможност да открият клонове в Париж, Виена, Берлин и Неапол, като всеки един от братята е отговарял за отделен клон. По този начин «Майер и Синове» създават помежду си първата най-голяма международна клирингова къща.

След Наполеон в Европа започва подем на строителството, културата и изкуството, което изисква големи материални средства, следователно и много заеми, Повечето от европейските правителства предпочитат да вземат от по-малки банкери, избягвайки финансовия колос Ротшилд. Главната причина за това е грубият им материализъм и тяхната недодяланост. По това време всевъзможни салони във Франция, Германия и Австрия процъфтяват и ежедневните теми на разговор са поезията» изкуството и културата. Братята Ротшилд са чужди на този дух. Погълнати изцяло от материални и финансов» сделки, те нямат време да се школуват в салонното кавалерство, което по онова време е в центъра на светския живот. Те дори не знаят да танцуват, поради което не са приемани във висшето общество. Много добре са съзнавали какво им липсва и че е вече много късно да се придобие.

Но Ротшилдови решават да използват финансовата си мощ, за да победят победителите.

През 1818г. френските държавни облигации от известния заем през 1817г. започват много бързо до спадат след едногодишно постоянно качване, което повлича и други ценни книжа. Това става не само в Париж, но и в цяла Европа, където борсите се сгромолясват. Братята притежатели на безброй облигации от цял свят, тихомълком закупуват повечето от конкурентните облигации в 1 един момент ги разпродават наведнъж по цяла Европа което предизвиква финансово стенание. Сега цял сви разбира, че не бива да пренебрегва Ротшилд, н всички политици от Европа започват да се надпреварват кой д вземе по-голям заем от тях. Салоните и висшето общество вече не забелязват тяхната недодяланост. Това е може би и началото на техния политически триумф.

Притежателят на тези неизброими богатства, старият евреин от гетото на Франкфурт, създава няколко основни принципа за управлението и опазването им. Завещанието му е стриктно и не търпи никакви промени или отклонения. Петимата му синове, както и цялото му поколение, са длъжни да го спазват. Санкциите са много строги и неотменими.

1. Най-старият да бъде главата и управител на цялото състояние: това е принципът на старшинство, който не изключва и издигане на по-способния» но само по пътя на избор от всички членове на семейството.

2. Женитби в самата фамилия, между братовчеди. Целта е да се запазят всички богатства и нищо да не излезе от фамилията. Това правило не е стриктно спазвано, тъй като възниква друг фактор. Много евреи междувременно стават доста богати и при такава женитба не само не се губи, а напротив, състоянието се увеличава.Като биологическа последица от тези еднокръвни женитби раждаемостта е малка, повечето от децата са момичета, между конто има и умствено недоразвити.

3. Запазване на богатствата единни и неразделими - каквито са и до ден днешен.

4. Завещанието на стария Майер Ротшилд в някакъв случай да не се показва наяве и да не става достояние на нито един историк.

5. Всички наследници и поколения на фамилията да бъдат винаги лоялни към старата еврейска вяра.

6. Да не се прави никаква публична инвентаризация и да не се водят наследствени дела и други подобни между членовете на семейството. Всички, които не спазват горното, се лишават от наследство.

7. Цялото състояние, което в никакъв случай и под никакъв претекст не трябва да се дели, да се управлява винаги само по мъжка линия, между членовете на фамилията, и да бъдат съдружници. Жените, членове на семейството, както и техните съпрузи, нямат право на участие в управлението на фирмата. Всеки от наследниците, който протестира или се противопостави на горните правила, губи автоматично правото си на наследство.

По всичко личи, че старият Майер Анселм, който е бил много религиозен, е целял да установи; властта на една еврейска династия чрез мъжките си наследници. Неговото завещание и до ден днешен е не само валидно за династията му, но и за всички евреи в света. Предполага се, че завещанието му е направено с помощта на двамата; хазидими - Яков Жозеф и Яков Исак. Той вярва с  религиозен ентусиазъм, че евреите са «избран народ» и че Господ им е обещал «те да управляват света».

Майер е хазидим, което ще рече поклонник и последовател на хазидизма - най-набожното. движение в юдеизма, което води началото си от Югоизточна Полша през XVIII столетие. Това учение представя Израел като космически фактор, като фокусна точка на сътворението на света. Хазидизмът се развива и усъвършенства от Яков Жозеф и Яков Исак - и двамата съвременници на първия Ротшилд. Създадените Якобински клубове във Франция, Англия, Италия н другаде вземат името си от тези две юдейски религиозни лица.

Теодор Херцел, личен приятел на лорд Ротшилд и основател на модерния ционизъм, около 1897 г. основава две много важни организации,които и до днес играят първостепенна роля в света. Едната е изключително секретна - включва 300 души, чиято самоличност се пази в пълна тайна, и представлява върховното управление на еврейската раса. Втората е народно-религиозна организация, състояща се от 450 души, представители на еврейските църкви и равини.Династията Ротшилд започва с петимата синове на Майер Амшел.

Натан Ротшилд е най-безскрупулен от всички братя. За него единственият ръководен фактор е династичната логика. Има рядък експлоатативен ум и упорство за успех. За него Дизраели казва: «Той беше Господарят и учителят на световните борси и следователно господарят и учителят на всичко останало». Успехите му се дължат главно на секретността и упоритостта, с които е работил. Това е бил и е най-важният принцип на управлението и успеха на всички Ротшилдови до днес.Веднъж един, който му лъскал обувките, го попитал защо неговият бакшиш е по-малък от този на сина му? Той му отговорил:Бащата на момчето е милионер. Моят не е.»

При друг случай, когато един търговец му предложил хубава картина, Натан му казал: «Дай ми картина за 30 лири стерлинги. Не ме интересува коя. Довиждане. »

Понякога е проявявал и арогантност, присъща на всесилните и всевластните. Така например на един бал на Уелингтонския херцог, един друг херцог наречен Монморанси говорел с възторг за своите предшественици. «Значи Вие сте първият християнски барон - се произнесъл Натан пред всички на висок глас - аз пък съм първият еврейски барон, което е по-интересно, но не пародирам с това.»

След смъртта на Натан по решение: на четиримата останали братя фамилният скиптър бил даден на барон Джеймс (най-малкият от петимата братя) със седалище в Париж. За разлика от най-големия брат Натан, славата на Джеймс се е носела в най-известните френски салони. Винаги изискано облечен, червенокосият младеж извънредно бързо и неусетно навлиза в най - изисканите кръгове на Париж. На 29-годишна възраст става генерален консул на Австрийската империя в Париж. Закупува един от най-красивите палати на Париж «Палата Фуше», оженва се за племенницата си Бети, дъщеря на брат му Соломон от Виена, за която Хайнрих Хайне написва поемата «Ангелът». За много кратко време близки приятели му стават Росини, Хайне, Оноре дьо Балзак, Жорж Санд, Делакроа. Взима участие в свалянето и качването на всички френски крале след Наполеон.

Ще се спра на една интересна случка.

Известният художник Делакроа му предлага да го нарисува като просяк и Джеймс приема. На другата сутрин отива преоблечен в просяшка дреха и звъни в студиото на Делакроа. Отваря един от учениците му и като вижда жалкия просяк, му пъха един франк в ръката и го изгонва. На другия ден един прислужник, облечен в ливрея, предава на ученика следното писмо: Драги господине» ще намерите в плика единия франк, който ми дадохте на вратата на студиото на господин Делакроа, с лихвата му от десет хиляди франка. Може да осребрите чека в моята банка, когато пожелаете. Джеймс де Ротшилд.»

Хайне много често посещава Джеймс Ротшилд в неговия кабинет и с интерес наблюдава посетителите му и тяхното сервилничество, за което този велик поет и сатирик заключава: Тук ние виждаме колко е малък човекът и колко е велик Бог».

Джеймс Ротшилд финансира Бурбоните през испанската цивилна война - 1820 г., за което получава високото отличие «Почетния Орден на легиона». През 1830 г владетелят Карл Х се сгромолясва и на власт идва Луи Филип. За всеобща изненада той се оказва много близък приятел на Ротшилд, който веднага става финансов съветник на новия крал и братята получават монопол върху държавните заеми.

През 1848 г., 24 февруари кралят напуска Париж и избягва. Тълпата започва да руши царските дворци и да пали видите на богаташите. Джеймс дава 250 000 франка на вътрешния министър на революцията «за патриотични цели». Още на другия ден след бягството на неговия приятел краля, Джеймс пише писмо до Временното правителство, което същевременно го публикува в пресата. Той, Джеймс Ротшилд, предлага да даде 50 000 франка на ранените в уличните боеве. И като някой магьосник се измъква от неблагоприятното положение и само след няколко седмици е пак на върха. Дори и най-фанатичните републиканци заключват, че той е един от най-необходимите за Републиката. Неговите богатства по това време надминават 600 милиона франка.

Соломон Ротшилд (1774- 1855) попада по това време в антисемитска Австрия, където на евреите не е разрешено да притежават имоти, да практикуват право, да бъдат съдии, учители, да се занимават с политика или да участват в управлението. Въпреки всички тези ограничения след време по подобие на брат си той успява чрез най-различни финансови маневри и трикове да спечели приятели като диктатора Метерних и дори самия император. За разлика от другите си братя гой преуспява в Австрия до голяма степен благодарение .на дипломацията си. Условията, при които започва, са много по-тежки, отколкото на неговите братя. Най-напред наема една хотелска стая, тъй като, както казах по-горе, не може де,. притежава имот. След това наема още стаи, цял етаж й малко по-късно - хотел. Най-напред започва със своя собствена фирма. Докато управниците се съвземат, /отпуска на австрийската държава заем от 55 милиона гулдена, такъв, какъвто никога преди!това не е бил получаван. Не след дълго той пуска облигации за 35 милиона гулдена. Всички, която са купили от тях, спечелват, а най-много - Соломон.

През 1825 г. с много сложни финансови маневри той финансира Мария Луиза, съпруга на заточения Наполеон и дъщеря на австрийския император. Двете деца на Наполеон от Мария Луиза поради бързо развиващите се събития, не са били официално регистрирани като негови. Дядото, австрийският император, поема тяхната закрила и с помощта на Соломон Ротшилд подсигурява бъдещето им. у След смъртта на императора на престола се въз качва неговият син Фердинанд, който поради психическото си състояние не е бил способен да управлява страната. Благодарение обаче на здравата ръка на Метерних и на неговия най-добър и близък приятел Соломон Ротшилд Австрия продължава да цъфти. През февруари 1848 г. във Франция стават бурни събития и Луи Филип пада от престола, което веднага дава отражение и в Австрия. Метерних избягва във Франкфурт, закрилян от Ротшилд. След няколко месеца и Соломон напуска страната, за да не се върне никога повече в нея.

Карл Ротшилд (1788-1855). Истинското му име е било Калман, а фамилният прякор- «Мезузах». Той се е различавал малко от братята си, поради което до 35-годишната си възраст не е получил никаква самостоятелна работа. Главната му работа е била да организира и ръководи куриерската служба, която е била от решаващо значение заченеха на династията. През 1821 г. е узаконено Бурбонското царство в Неапол. Във връзка с това Австрия поисква от Ротшилдови да се заемат с военните субсидии.

Братята изпращат Калман, личност, която никой не познава в Европа. Тук той приема името Карл. Брат му от Австрия авансира един заем на Неапол, които е следвало да се покрие с разноските по австрийската окупация. През 1827 г. новооткритата банка на Карл в Неапол е институтът, който официално плаща на войските, които поддържат царя на власт. Карл започва да играе също като братята си важна политическа роля. Той финансира повечето от херцозите на Италия. Въпреки близкото приятелство на брат му Соломон със стария канцлер Метерних, Карл е този, който подготвя неговото падане я излизане от Австрия, за да го замести с друг по-млад. Той съживява малко Папските владения, въпреки собствената си н фамилната органична омраза към Ватикана. Но всичко е с цел - от Ватикана той иска официално обещание, че ще коригира антиеврейската си политика. Той е приет от папа Григорий XVI и за разлика от всички останали папата му подава ръката си да я целуне, вместо палеца на крака, както е бяло възприето.

Амшел Ротшилд (1773-1855), най-големия син на Майер. След смъртта на баща си наследява Франкфуртската банка, в която е работил с него. Силно религиозен и дълбоко вярващ в Талмуда, той прекарва доста време в Синагогата, молейки Господ да му даде син, какъвто така и не му се ражда. Коренно се различава от братята си по характер. До последния ден от живота си живее скромно и разумно. Не е имал палати като останалите братя, облича се по старому, в еврейските си черни дрехи. Изразходва много средства за благотворителни цели.

Въпреки не много удобния живот във Франкфурт, той остава там до края на живота си. Поддържа отлични отношения със сина на принц Вилхелм, от когото фамилията спечелва състоянието си Докато години наред те са били длъжници на бащата, сега неговият син е техен длъжник. Има тесни връзки с повечето от европейските управници и крале. Става много близък приятел с Ото фон Бисмарк-легендарен канцлер на Германия. Въпреки антисемитското настроение в Германия, той винаги е успявал да се справи с тълпите. Веднъж къщата му е бяла обградена от разярена антисемитска тълпа. Вместо да се скрие, той излиза на балкона я започва да им говори: «Скъпи приятели, вие искате пари от богатия евреин. Германците са 40 милиона. Аз имам толкова флорина. Като начало ще хвърля по един на всеки от вас». Тълпата протяга ръце, хваща парите и се разотива. Всички са го характеризирали като своеобразен и старомоден чудак.

Майката на петимата братя Гудула Ротшилд доживява 96-годишна възраст в същата къща с червената фирмичка, където е живяла със съпруга си Майер Ротшилд. В тези размирни времена много от съседите на Гудула я питат дали не е чула нещо от синовете си, дали ще има мир или война? Тя винаги отговаря: «Моите Синове няма да позволят да има война!» От това, което ще прочетете в следващите страници, сами ще си направите заключение коя от двете думи «мир» или «война», е по-подходяща да се припише на синовете и поколенията им. По данни, извлечени от еврейската енциклопедия, всички Наполеонови войни са финансирани от тях, а същевременно Ротшилдови обезпечават материално и съюзниците. Същото правят и по време на Американската революция и на Гражданската война. Те са главните съветници на Клемансо и Уилсън по Версайския договор, който е една от главните причини за Втората световна война.

Никой не е в състояние да определи богатствата на тази династия. През 1925 г. руският генерал Череп Спиридович ги изчислява на 700 милиарда долара, като отделно доходите им от Първата световна война според него са 200 милиарда. Други пък смятат, че са много повече. Ротшилдови чрез своите агенти притежават 4/5 от богатствата на Европа и почти цяла Америка. САЩ дължи няколко трилиона долара. На кого? Разбира се на тях, на банките и федералния резерв, който печата парични знаци.

Още през миналото столетие известният германски писател Людвиг Бьорне пише: «Няма ли да бъде най-голямата благословия на света, ако всички царе се прогонят и на техните тронове се постави Ротшилдовата фамилия. Помислете си само какви ще бъдат преимуществата. Новата династия никога няма да вземе заем, тъй като знае по-добре от всеки друг какви суми трябва да плаща срещу този заем. Подкупването на министри и управници ще спре, тъй като никой няма да има толкова средства, за да подкупи един Ротшилд.

Около 100 години след основаването на фирмата «Ротшилд и синове» те стават главните банкери на империи и континенти, на цяла Европа, на Русия и Америка. Само лондонският им клон за това време е отпуснал заеми за повече от 20 000 милиона долара. Можете да си представите колко са придобили от лихвите.

Един много важен фактор за успеха им е тяхната изключително добре уредена разузнавателна и куриерска служба, много по-ефективна от подобните служби на другите държави. Много от кралете изпращат поверителната поща чрез техните куриери, тъй като не са имали доверие в собствените си държавни чиновници.

По това време около 1839 г. интересите на фирмата диктуват мир в Европа, тъй като не всички са още въоръжени. И Ротшилдови, заявяват; открито: «Ако Австрия предприеме военни акции срещу Франция, нае, клинът в Англия, ще се присъединим към Франция, и обратно, ако Франция предприеме военни действия срещу Австрия, ние ще се присъединим към Австрия».

През 1839 г. белгийският крал Леополд е готов да анексира със сила провинциите Люксембург н Лимбург. Соломон от виенския Ротшилдов клон открито заявява: «При това положение Ваше Величество няма да получи нито стотинка от нас", а Белгия се е нуждаела от заем. Кралят отстъпва пред Ротшилд и получава заем.

Хайне нарича петимата братя велики революционери. Никой преди тях не е успял да узурпира феодализма. Не са ли те тези, които премахнаха сковаността по отношение на земевладелчеството? Не са ли те, които измислиха държавните облигации, които всеки може да притежава. Всички тези начини на заемане и книжно парично обръщение са измислени от тях. Не са ли Ротшилдови архидемоните на прогреса?

Построяването и прокарването на железопътни линии в Европа е изключително тяхно дело. Пример за това е проектът Виена-Галиция, дълъг около 96 километра, оценен на 12 000 гулдена, които Ротшилдови отпускат във вид на акции, като от тях 8000 запазват за себе си, а 4000 продават. Построяването на първите жп линии в Европа среща много голяма опозиция от страна на учене, лекари и пресата, конто твърдят, че човешката дихателна система не може да издържи на скорост от 25 километра в час, а също и че една такава скорост ще предизвика кръвоизлив от носа, устата и ушите и доведе хората до психически разстройства, неконтролируемост и самоубийства. Истината е, че пътниците не стигнаха да несвяст, докато акциите се качиха без какъвто и да е контрол.

По същия начин са построени и френските жп линии: Париж - Сей Жермен, Париж - Версай и Северната жп линия. Това донася на френската Ротшилдова къща много големи доходи и същевременно дава силен тласък на бързо развиващата се индустрия.

Първите основатели на най-могъщата династия на света започват да напускат земния живот. През 1836г. умира Натан от Лондонската къща. 1855г. погребва още трима от братята- Карл от Неапол, Соломон от Виена и Амшел от Франкфурт. Те, които работят заедно и създават с общи усилия огромните богатства и авторитет, умират почти едновременно. Смъртта на братята основатели не само че не довежда фамилията Ротшилд до упадък, а напротив, може да се каже, че оттук нататък започват нейните велики успехи и завоевания. Оттук нататък започва действително тяхната сила, изразяваща се в непоколебима и желязна последователност- продължение на завета на патриарха Майер. Неговото завещание, което и до днес остава скрито от света, се изпълнява стриктно от наследниците, за които то е повече от Талмудата. Старият Майер успява да създаде най-силното оръжие за успех, наречено «синове». Всяка Ротшилдова генерация и до днес изпълнява безкомпромисно своето призвание. Неговите поколения запояват да говорят не само чистия език на страната, в която.живеят, но и езика на благородниците и на съответния кралски двор. Няма никакъв акцент от франкфуртското гето.

Ротшилдовата династия се счита за царска династия на евреите и то с пълно право, тъй като и до ден днешен никой не е помогнал на еврейската раса толкова, колкото те. Още от създаването на фамилията извънредна голямо внимание се обръща на възпитанието, образованието и религията на младите поколения. Във всеки техен клон към младите е прикрепен един равин, който се е занимавал с религиозното и хибро учение на фамилията. Но в същото време в повечето европейски държави съществуват много ограничения по отношение на евреите. Повечето от тези ограничения обаче не засягат Ротшилдовия клан. Имало е, макар и много редки случаи, когато и самите те е трябвало с големи усилия да преодолеят старите консервативни закони. Така например Лионел На та н Майер е избиран шест пъти в Английския парламент и щом стигне до Библията и до клетвата, е отхвърлян, тъй като е искал да приеме клетвата само пред староеврейската Талмуда. Неговата упоритост продължава години наред, докато най-после с помощта на Дизраели - покръстен евреин, министър-председател на Англия, се заменят старите закони на Великобритания и Ротшилд става член на Парламента, където за петнадесет години не произнася нито една реч, нито пък проявява каквато и да е активност. През цялата тази дългогодишна предизборна борба |и многото пари, които стигат и в най-затънтения кът на Британската империя, неговото име става най-популярното след това на кралицата.

Знаменателно е, че и най-консервативните англичани отстъпват пред силата и мощта на златото. След като финансират Суецкия канал, кралицата на Великобритания, удостоява сина на Лионел - Натанаил Ротшилд, с титлата «пер», която той приема, като се заклева с всички староеврейски ритуали.

Третата генерация на Ротшилдови в Англия са тримата синове на Лионел, наречени «Сионското трио». Тя наследява не само Лондонската банка, но и всички огромни фамилни богатства във Великобритания. Никой преди тях, както и след тях, не е бил толкова богат. За разлика от техния дядо Натан, либерал по разбиране, внуците от триото изпъкват като крайно консервативни и привърженици на аристокрацията. С пълно основание цял свят ги нарича «Царете на евреите», тъй като те са направили много повече за евреите в света, отколкото. който и да е еврейски цар. Еврейски училища са изцяло финансирани и поддържани от тях, всички разноски на-хилядите емигранти от Русия и от други страни са поети от Ротшилдови. Ако някъде започват репресии по отношение на евреите, Ротшилдови веднага се намесват и спират всякакви заеми на тази държава, докато не се отменят преследванията. Има няколко такива случая с царска Русия. Винаги на първо място за тях са евреите и тяхната староеврейска религия. Те, притежатели на по-хубави и по-скъпи дворци от кралете, живеят в неописуем разкош, но много често се налага да отстъпят личните си желания и разбирания пред религиозните. Така например, въпреки слабостта си към ренесансовото изобразително изкуство, не са имали негови произведения в дворците си само заради религиозното им съдържание.

Във Франция след 80 - 90-те години политическите борби и революции Бурбоните, Орлеаните и бонапартистите са детронирани, докато Ротшилдови с техния представител барон Алфонс продължават да Държат здраво скиптъра.

Алфонс Ротшилд, един от истинските представители на гетото, живее във Франция по време на доста тежки събития: падането на Луи Наполеон и бурното раждане на -Третата република. Той винаги е на определеното място във всеки момент с хората си зад сцената,, готов за действия. Европейските крале и държавници в най-критичните моменти използват посредничеството на фамилията и нейните канали за връзка и информация. През 1870 г. германските войски навлизат във Франция и Бисмарк с известния генерал Молтке установява главната си квартира и командване в един от дворците на Ротшилд. Бисмарк, виждайки тези идеално подредени имоти, градини и паркове, открито признава: «Царете не могат да си позволяват този лукс, това може да принадлежи само на Ротшилд.»

Бисмарк си избира една обикновена спалня, като личната спалня на барона - собственик остава непокътната. И не само това, той нарежда на подчинените си никой да не пипа скъпоценните украшения, както и плодовете и цветята из парковете. Самият Бисмарк получава заповед да ограничава ловуването си и избиването на животните в парковете на Ротшилд.

Срещу голямо възнаграждение Бисмарк принуждава управителя на двореца да му продаде една каса вино, за което управителят прави писмен рапорт до господаря си в Париж. Документът се пази и днес в двореца.

Поради кръвните женитби след няколко поколения се получава дегенерация. Някои от мъжете се раждат инвалиди. Повечето наследници са момичета. Това е причината да изчезнат клоновете на фамилията в Италия и Франкфурт.…