Най - големият й конкурент в икномиката
- Германия е победена. Англия разширява колонийте си за сметка на германските,
запазва военното си и политическо могъщество. Независимо от това войната силно
отслабва икономиката й.
От държава банкер преди ПСВ, Англия се
превръща в държава длъжник. Рязко спада курса на Английската валута, намаляват
и златните резерви, които по време на войната са изнасяни за погасяване на
военните дългове. Лондон окончателно губи ролята си на световен икономически
цетър, съкращава се износа на капитали. В областта на търговията САЩ и Япония
силно конкурират Англия, в Далечния изток и Латинска Америка. Външната търговия
на страната се съкращава близо 2 пъти. Най - тежки са последствията от войната
за колонийте на империята, където с революционнте събития в Индия и Египет се
открива кризата в Британската империя.
Тежко е положението и на селското
стопанство, което не е в състояние да идържи на конкуренцията. Много фермери се
разоряват, засетите площи намаляват.
До 1920 г. Английската икономика е в
известен търговскопромишлен подем.
От 1920 г. в западна Европа възниква
икономическа криза. Особено тежко се отразява тя на външната търговия.
Промишлената продукция спада с 68% в сравнение с 1916г. Най - силен е спада в
металопроизводството. Връхна точка на кризата е през 1922 г., след което
постепенно преминава.
Икономическото оживление започва 1924г.
и продължава до късната есен на 1929г. Това оживление обаче не е убедително. На
лице е хронично ненатоварване на производствените мощности. Известен прираст е
отбелязан в няколко нови отрасли - автомобилостроенето, самолетостроенето,
химическата промишленост. Относителното тегло на новите отрасли в общия обем на
Английското промишлено производство е незначително. Старите отрасли, които
произвеждат за външноикономическите пазари и не били защитени от митническата
политика на страната силно изостават. Делът на страната в световно
икономическото производство намалява от 15% (1913) на 10% (1926-29). Нараства
безработицата - достига 1 млн. души. В същото време нарасват данъците. Само от
1913 до 1924 - 5 пъти. Най - слабото звено на Английската икономика е селското
стопанство. Евтините задокеански зърнени храни заливат Европа и Англия не
издържа на конкуренцията. Масово се разоряват Английските фермери. В
международната конурентна борба за пазари за източницина суровини и пласмент на
капитали Англия непрекъснато губи позиции. Голямата икономическа криза от 1929
г. - 1933 г., която започва като криза на свръх производството в САЩ засяга
чувствително Английската икономика. Тук тя започва края на 1929 началото на
1930 г. Най - ниската точка е достигната към средата на 32 г. По време на
кризата промишленото производство спада с 82% и безработицата достига 3млн.
души (близо 1/4 от работоспособното население). Най - силно от кризата са
засегнати старите промишлени отрасли - въгледобив, металургия, текстилна
промишленост. Не прави изключение и външната търговия, чийто обем спада 2 пъти.
Силно е засегнато от кризата и Английското селско стопанство, което се намира в
хронична депресия. Цената на селскостопанската продукция спада с близо 66%.
Намаляват се засетите площи. През 1931 г. Англия отчита пасивен търговски
баланс. Фалират много фирми. Успоредно с това започва нова вълна на концентрация
на капитала и производството най - вече в новите отрасли.
По време на икономическата криза
1929-33 г. Англия скъсва с политиката на свободна търговия и преминава към
политика на протекционизъм, чрез която се защитава вътрешния английски пазар.
Въвеждат се единни повишени мита за цялата империя. В същото време в колониите
й митата се увеличават до 90%. Важна роля за развитието на икономиката на
страната изиграва и проведената конференция в Отава през 1932. Конференцията
осигурява изгодни митнически тарифи за внос в колониите и доминионите и за
безмитен внос на селскостопанска продукция от тях в Англия. От средата на
1932 г. английската икономика започва постепенно да излиза от кризата. Най-важен
фактор ускоряващ този процес е протекционистичната политика на държавата.
Благодарение на тази политика 2 г. след кризата Англия достига до
производството си от 1929 г. През 1937-38 г. е обхваната от нова криза. Към края
на 1938 г. призводството намалява с 12% спямо 1937 г. Кризата засяга всички
промишлени отрасли. 1939г. безработицта достига 2 млн. души.
Тази поредна криза засилва още повече
рлята на държавта. Кризата практически е преустоновена от ВСВ. По време на
войната Англия милитаризира икономиката си. Търпи чувствителни загуби и
окончателно загубва позициите си в световната икономическа ранглиста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар