СТОПАНСТВОТО НА ГЕРМАНИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ (1919 - 1939)

Германия е победена и е пред разруха. Материалните ресурси на страната са изтощени. По силата на Версайския договор от 28.06.1919 г. Германия загубва 13% от териториите си и 11% от населението. Връща на Франция областите Елзас и Лутарингия. 

Люксембург е отделена в самостоятелна държава. Колониите на Германия са разделени между победителките. Премахната е всеобщата военна повинност. Отнети са и параходи с водоизместимост до 600 тона. Германия има дълг във формата на репарации от 132 млрд. марки. Индустриалната техника била в окаяно състояние, както и парично - кредитната система. В страната съществувала инфлация и стопански хаос. До 1922 г. промишленото производство бележи спад, армията е демобилизирана, което увеличило безработицата. През 1921 г. Германия трябвало да внесе първата вноска от репарациите, но острата социално-икономическа криза не позволила това. В Германия и Хамбург са създадени правителства. През август 1919г. германското народно събрани приема Ваймарската конституция. Тя премахва монархията и обявява страната за република. Бързо нарастнали печалбите на монополите. Те купували с нищо незначещи книжни пари суровини и други. Изнасяли евтини стоки срешу твърда валута. По този начин натрупали огромни богатства. Държавата кредитирала индустриалците. Те получавали 450 млн. марки от Доичебанк. Процес на концентрация на капитала. Възобновяват се много от индустриалните концерни. Настъпва масова безработица и 25% от населението изпада в бедствено положение. Получават мизерни надници срещу евтини книжни пари. Кризата обхваща и селското стопанство на Германия. Намалява се производството на картофи и зърнени храни, както и броя на отглежданите животни за мляко и месо. Селското стопанство се оказва най-засегнато от репарарациите. Невъзможността на Германия да ги изплаща я кара да иска от Франция и Англия въвеждането на мораториум. Англия била склонна да приеме, но Франция категорично отказва.

За да окаже натиск Германия през 1922г. възстановява дипломатическите си отношения със СССР. Това усложнява отношенията в Антантата. Франция и Белгия обвиняват Германия в умишлено неизплащтане на репарациите, навлизат в страната и окупират областта Рур. Тогава канцлерът на Германия призовава населението да възприема тактиката на пасивна съпротива-работниците да спрат да работят в промишлените предприятия, а индустриалците да спрат износа към Франция и Белгия, населението да не изплаща данъци и да не ослужва окупатори. От това печели партията на Хитлер, тъй като в нея се записва населението от Рурската област. Германското правителство овъзмездява рурските индустриалци, като им отпуска 360 млн. златни марки за заплати, 250 за материални разходи и 700 за пропуснати ползи. През 1923 г. 1марка = 11000 книжни. Същата година фашистите правят опит за преврат в Мюнхен. Тои е осуетен, а Хитлер хвърлен в затвора. Началото на икономическата стабилизация е положено от паричната реформа от 1923г.(ноември). През 1924 г. Антантата прави отстъпки на Германия от репарациите. Влиза в действие плана “Дауес”, подписан през 1924 г. между Германия и САЩ. Според него на Германия се дават заеми за възстановяване на стопанството. Планът запазва германския капитализъм и осигурява възможност германия да изплати своите репарации. Планът предвижда намаляване на плащанията на страната. През 1923-1924 г. Германската икономика започва да се стабилизира. Прекратява се окупацията на рурската област. САЩ и Англия влагат средства за възстановяване на военния потенциал на Германия. Целта е Германия да влезе във война срещу СССР. От 1924 до 1930 година само САЩ влагат в Германия 30 млрд. златни DM. След смъртта на Еберт през юни 1925 г. за президент на Германия е избран маршал Хинденбург, при който започва ремилитаризацията на Райхсфера. Армията се увеличава. Германската промишленост се развива ускорено върху основата на модернизация на производството, въвеждане на нова техника и технология. Производството нараства с 8%, както и равнището на износа. Американските капиталовложения засилват монополите. Възобновени са крупните концерни. Капиталната форма се заменя с крупните обединения, концерни и тръстове. Стабилизацията води до провеждане на непопулярни мероприятия, свързани с ограничаване икономическите и социални права на наемния труд. Отменен е 8 часовия работен ден. Орязани са пенсиите, осигуровките, приет е закон за 10 часов работен ден. В резултат на това през 1928 година Германия достига до военното си производство и отново излиза пред Англия и Франция по обем на промишленото производството. Към края на 20-те години, макар и неизплатила репарациите си Германия започва да изнася капитал.

Слабото място на страната е селското стопанство. Около 60% от земята е притежание на едрите земевладелци. Юнкерските стопанства притежават 48% от цялата обработваема земя. Там работят 3 млн. души. Световната икономическа криза 1929-33 г. засяга чувствително Германия. Обемът на промишленото производство по време на кризата спада с 40% спрямо 1929 г. Тежката промишленост е най-силно засегната. Външната търговия спада с 60%. Селяните се разоряват и разпродават земята си, заради неуредени дългове. Цените на селскостопанските стоки спадат с 53%. Капиталните инвестиции също са засегнати. Прекратява се притока на чуждестранни капитали. Това поразява крупните фирми. Безработицата се увеличва на 50%. При тези условия планът Дауес е неизпълним. САЩ и Англия вливат нови капитали в икономиката на Германия. През 1930 година се прекратява действието на плана Дауес и се заменя с нов план Йънг. Според него се съкращава общата сума на репарициите от 123 млрд. до 3 млрд. DM, срокът на изплащането е 15 години. Хувър въвежда мораториум за репарациите през 1931 година под натиска на САЩ. През 1930-32 година на власт са социалдемократите, които са непостоянни в своята политика. Те извършват настъпление срещу трудещите се като намаляват с 20% заплатите им, както и помощите за безработните, увеличават преките и косвени данъци. През 1932 година безработните са 7 000 000 души, или 25% от активното население. Избухват над 900 стачки за 2 месеца. През май 1932 година на власт е правителството на т. нар национална концентрация съставена от юнкери и буржоазия. То изпада в криза и през ноември 1932 год. провежда извънредни избори. На тях комунистите печелят 6 млн. гласа, а Хитлер 11 750 000 гласа. През 1933 год. Хитлер идва на власт със съгласието на немската буржоазия. През март същата година той започва настъпление срещу комунистическата партия като обяввява за невалидни мандатите на комунистите. На 2 май 1933 год. са забранени профсъюзите, ликвидирана Ваймарската конституция. На 1 май 1934 година умира Хинденбург и Хитлер си присвоява титлата фюрер на германския народ. Идвайки на власт той обещава следното: Да няма безработица, да унищожи лихварското робство на евреите, да проведе поземлена реформа и изпълнява всичко.