СТОПАНСТВОТО НА АНГЛИЯ В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XXв.

Третата четвърт на XIXв. за Англия е кулминационна точка на икономическия й разцвет. През 50-те и 60-те години на XIX в. тя все още има най-мощна промишленост и производство на най - качествени стоки.

Основна предпоставка за това е ранната индустриална револююция и бързото формиране на огромна колониална империя. Англия все още се нарича работилница на света.

Към 1870г. в нея се добиват 1/2 от всички каменни въглища, а памучната й пром. преработва повече от 2/5 от памука в света. Господстват пазарите в света и има най-мощния търговски флот. Постепенно обаче съществена структура на английското с-во започва да става износа на капитали. Още към средата на XIXв. Англия изнася над 30 млн. лири капитал, а в 1870-1875 г. 70 млн.лири.

В резултат приходите от лихви и дивиденти през 70-те години надхвърлят 50млн.лири за година, като по-голяма част от тях веднага се инвестират в колониите. Английската икономика действала като огромен мях всмукващ огромни количества суровини и продукти и изтласкващ купища текстил и промишлени стоки. Ако в краткосрочен план износът на капитали прави Англия по-богата от всякога, то в дългосрочен план поддържа в потенциална опасност за собственото й икономическо развитие.

Ретроспективно могат да се открият поне две следствия, които по-късно се отразяват на икономическата мощ на Великобритания в света:

1. Посредством износа на капитали Англия развива икономически други държави, както чрез периодичните финансови инжекции, така и чрез строителството на ЖП линии, пристанища и параходи. По този начин се създават възможности за чуждестранните производители да конкурират собствените й продукти през следващите десетелетия. В тази връзка трябва да се отбележи, че въвеждането на парната енергия, ЖП транспорта, а по-късно и на електричеството помага на Англия да преодолее естествените трудности за постигане на по-висока производителност. Новите изобретения улесняват САЩ, Русия, Централноевропейските страни. Индустриализацията в световен мащаб изравнява възможностите за използване на местните ресурси и по този начин отнема някои преимущества, с които се ползва Англия като морска страна.

2. Нараства зависимостта на Английската икономика от международните пазари и финанси. До средата на XIXв. английския износ представлява повече от 1/5 от националните доходи. Океанските пазари са твърде важни за Англия, особено тогава, когато се превърнат от селското стопанство в градско индустриално строителство. Нараства вносът на суровини и хранителни продукти. Най-бързо развиващият се сектор на банковото дело, застраховането, жилищното настаняване, инвестициите в чужбина зависят от световния финансов пазар в още по-голям степен.

Големият износ на капитали в колониите води до съществени изменения в английската икономика.По темпове на развитие още през 80те години тя е изпреварена от САЩ, а през 90те от Герм. Постепенно намалява делът на Англия в световното промишлено пр-во. От 30% от 1870 г. до 14.8% през 1914 г. Намалява и добивът на каменни въглища от 52% на 22% , на чугун от 50 на 13%.

В някои традиционни производства Англия запазва все още силната си позиция, но изостава от САЩ и Германия в областта на хим., електротехн. и автомобилната индустрия. към средата на XIXв. Англия изгубва и търговско-политическите си позиции и само ограничените й колониални владения й осигуряват високи приходи за сметка на евтини суровини и износа на капитали. Все още за пазва могъществото си в морския търговски транспорт. От общо 8 000 парахода в света 4 000 са на Англия.

Световната икономическа криза продължила до 1893г. за пръв път разкрива слабостта на английската икономика, а именно нейната зависимост от международни пазари. Евтините селскостопански произведения на САЩ и Канада конкурира английското производство и ако през 60-те години вносът на месо е 10%, то през 1891 година Англия внася 36% месо за прехранване на населението. Към началото на XXв. Англия загубва лидерската си позиция в света. 

Възниква въпросът кои са причините за това:

1. Остарялата техника на английската индустрия.

2. Наличие на ограничени и сигурни пазари в колониите на английската империя правят Англия делови сред по-незаинтересованите от внедряването нови техники и технологии.

3. Износът на капитали, които постепенно превръща Англия от работилница на света в рентиерска държава на прага на новото столетие.В страната ина около 1 млн. души рентиери.

4. Конкуренцията на САЩ и Германия

5. Неуспешни опити на няколко английски правителства да въведат протекционалистическа политика. Против нея се обявяват представители на текстилната и корабостроителната пром.

През 1886 г. англ. правителство, което е сериозно обезпокоено от изоставянето на Англия създава спец. комисия, която да анализира причините за изоставянето. Изводите на комисията са:

1. Леността на англ. индустриалци и търговци.

2. Нелоялната конкуренция на младите държави, които провеждат политика на дъмпинг.

3. Към края на XIX и началото на XXв. в Англия се засилва концентрацията на производството. Възникват големите монополистични обединения, чиято бройка достига 93 през 1893г. те се образуват в различните отрасли на производството на Англия. Преобладават картелите, тръстовете и концерните. Те успяват да монополизират почти цялото производство в съответния отрасъл. Така например тръста за сол монополизира 905 от производството, тръста за цимент 89%. В Англия монополизмът протича много по-бавно отколкото в САЩ и Германия. Тук сравнително по0бавно се концентрира банковия капитал. Тази концентрация изпреварва концентрацията на пром. капитал и ако през 1890 г. в Англия има 104 по-големи банки, а следствие на концентрацията през 1912 те остават 64, а година по-касно 27.

Тези 27 банки обаче владеят 86% от всички банкови жлогове в страната.И тук по подобен начин на САЩ и някои европеиски държави интензивно срастване на банки, върху която основа възникжа финансожия капитал и финансовата олигархия.Англиа е наи-големия износител на капитал в света и вече и вече се превръща в банкет на света.Към 1914 износът на капитал достига 100млрд френски франка. По-голямата част от него е изнесен за английските колонии. През 1899 вечв дохода от ваншната търговия на страната около е 5 пъти по-малък от получения доход от вложените ж чужбина капитали. Англия изостава изостава впредимно на стратегията на производството си.Тя произвежда предимно потребителски стоки, докато САЩ и Германия произвеждат срредства за производство.

Една от най-характерните особености на английското селско стопанство е концентрацията на поземлената собственост. Около 70% от земите са собственост на лен лордовете. Друга характерна черта на английското селско стопанство е, че лен лордовете отдават земята за преработване срещу изключително голиама рента на капиталисти фермери.при това собствеността на лен лордовете и високата рента се оказали прчка за интензивното развитие на селското стопанство на Англия, както и за агротехническия подбор.Това се виждало от управляващите кръгове и те се опитали да национализират земята на лен лордовете принудителното и изкупуване и след това прдажбата и на капиталистите фермери,при което за производителите би отпаднало високата рента.Но по този начин нищо не се постига и само в северната Ирландска държава успява.

След този провал за изкупуване на земя Английското правителство направило втори опит, по отношение на рентата.Отново не се получил желания резултат. Нещо повече Английските лен лордове масово започнали да превръщат обработваемите земи в увеселителни паркове, спортни и ловни полета. Oбработваните пшощи намаляват близо 2 пъти. Намалява броя на овцете и Англия била принудена да внася 2/3 от необходимите хранителнин продукти за изхранване на населението си. Към 1913 г. в Англия в селското стопанство било заето само 8 % от трудоспособното население, коетоп било резултат не от въвеждането на селскостопанска техника, а от намаляване броя на обработваемите площи. Икономическоот си изоставане Англия се опитала да компенсира по пътя на още по - интензивна колониална политика.Към 1880 г. Англия владеела 20 млн. кв. км. с 200 млн. души население.

В навечерието на ПСВ Англия е най - голямата колониална империя “над която слънцето никога не залязва”.На известен етап от икономическото развитие на Англия огромните и колоний са мощно средство за икономически и политически просперитет, но в края на XIX в. и началото на XX в. те правят по - мудни и лениви икономическите кръгове в Англия, в резултат на което тя окончателно изгубва икономическото си лидерство в света.