СТОПАНСТВОТО НА ГЕРМАНИЯ В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX в.

След победата на Прусия и Франция през 1870 г. завършва националното обединение на германските държавници. На 18.01.1871 г. в дворецът Версай тържествено е провъзгласена Германска империя начело с крал Вилхем I /обявен е за наследствен император - кайзер/. 

Прусия е най развитата съюзна германска държава. В нейните граници влизат Бранденбург, Познан, Рурската област, Саксония, Рейнската област и Вестфалия. В ръцете на Прусия се намира финансовото надмощие. Тук са и най развитите промишлени области - Рур, Силезия и Саар. В Прусия се добиват 87% от камените въглища в страна и 2/3 от стоманата на Германия. През нейната територия преминават всички жп линии. Към края на XIX век Прусия и останалите германски държави изживяват бурно икономическо развитие, благодарение на което още през 70те - 80те години на 19 век тя вече изпреварва Франция и Англия по темпове на индустриално развитие. В началото на 20 - ти век ги изпреварва и по отношение на промишлено производство, като се нарежда на 2-ро място в света след САЩ.

Основни предпоставки за германския бум:

1. Победата в Пруско - Френската война, когато завършва националното обединение на германския народ. По този начин се премахват вътрешните митнически граници и се създава единен общонационален пазар. Определя се общомитническо и търговско законодателство. Създава се единна система за мерки и теглилки. По този начин се изгражда германското икономическо единство. През 1873 г. се въвежда единна златна валута, а през 1874 г. е изградена единна пощенска система. През 1875 г. е образувана и ценралната “Дойчебанк”. Създаването на мощна централизирана германска държава подсигурява защита на немската индустрия от английската, френската и американската конкуренция.

2. Важна роля изиграват някои практичеси последици на войната между Прусия и Франция и на първо място това е присъединяването на богатите области Елзас и Лотарингия. тези области са богати на калиеви соли и железни руди и дават тласък за развитието на тежката индустрия на Германия. тя получава 5млрд. златни франка, които веднага са вложени от германските правителства за развитие на инфраструктурата на икономиката. Започва масово строителство на нови инфраструктурни обекти. Благодарение на тази мощна финансова инжекция през 90-те год. на XIXв. индустриалната революция завършва.

3. Друга важна предпоставка за ускореното развитие на германската икономика е засилването на немския милитаризъм, ЖП строителството и увеличаване на морския флот. През 70-те години са построени повече от 15000 км. ЖП, а до 1910г. дължината им нараства близо 33 пъти. Усилено се активизира и военното производство. По този начин на практика Германия започва усилена подготовка за война като единствено средство за добиване на нови сфери на влияние, колонии и пазари.

4. Късното тръгване на Германия по пътя на нейната индустриализация в резултат на дълновидната стопанска политика на германските правителства им създава известни предимства. Тя внедрява в производството най-новите технически открития и се насочва към авангардни промишлени отрасли, за разлика от Англия, чието производство е обременено от остарялата техника.

5. Липсата на колонии, оттук и липсата на осигурени пазари насочва германските стопански дейци към въвеждането на най-новите технологични линии, даващи възможност на германската промишленост да произвежда с високо качество и ниска себестойност. Именно на основата на прогресивни технологии на външния пазар Германия си позволява да води дъмпингова политика.

До началото на 70-те години Германия била предимно аграрна страна, впоследствие обаче благодарение на изброените благоприятни причини тя се превръща в напреднала индустриално - аграрна страна. В резултат от появата на таи нова тенденция започва формирането на първите монополистически обединения. В Германия те се развиват по - бързо, отколкото в държавите от т.нар. “класически капитализъм”. Най - разпространени са картелите. През 1879 в Германия има само 14 картела, а 11 години по-късно те сатват вече 210. Други монополистически обединения са синдикатите и концерните. Към края на XIXв. гигантите на немската индустрия в резултат на концентрация и моноплизация, сред които “И.Г”-фарбен индустриална - химическа промишленост; “АЕГ” - електротехническа промишленост; “Сименс” - стоманодобовна; ”Круп” - в производство на оръжия.

Друга съществена страна на монополизацията в Германия е гоямата роля на мощните кредитни институции - банките. Към края на 19 в. основният пакет от финансови опоерации са съсредоточени в ръцете на 6 банкови гиганта, сред които се откроябат “Дойчебанк” и “Дисконтогезелшафт”. Като резултат от сътрудничеството на промишленичт и банковият капитал се формират няколко едри финансови магнати, контролиращи цели пром. Отрасли -”Круп”, “Щум”, “Ханземан”, “Кирдорф”.

Характерно е, че германската държава играе голяма ролия в контрола над икономиката в страната, която води до бързо овеличаване на ваншната търговия и до износа на капитали, като благоприятни условия за това се създават от следните причини:

а) ускорената индустиализация е на страната

б) възникванети на големите монополни обединения

в) натрупаните капитали

г) наличието на централизирано държавно управление

д) относително ограничаване на вътрешния пазар поради намалялата покупателна способност на немските граждани

Докато старите колониялни империи търгуват със своите колонии, то Германия поради тахната липса е принудена да търгува със съседните европеиски държави, с державите на Балканският полуостров, близкия и далечния Изток, с някои територии от Африка и Латинска Америка. Към 1902г. Германия има вече 12,5 млрд франка капитал в чужбина. Към 1900г. тя вече заема трето място по относителен дял в световното икономическо производство и второ място в световната промишлена търговия. Убедителен признак за големите икономически възможности на Германия в края на XX в. е известният проект за строителство на багдатската ЖП линия.

Германия започва активни преговори с Турция за нейното изграждане и подписва окончателен договор на 05.03.1903г. Още през 1898г. германският райхстаг одобрява 20 год. програма за строителството на военноморския флот. В края на века тя се превръща в първостеенна европейска сила не само в областта на икономиката, но и в политиката и военното дело.

Ускорената индустриализация на Германия изиграва благоприятна роля за развитието на селското стопанство, въпреки това в сравнение с развитието на индустриата то изостава, както поради аграрната криза в каря на XIX в., така и поради пруският път на развитие. И въпреки, че се избира този пруски път в германското селско стопанство укрепват капиталистическите кълнове. Обособяват се две групи селскостопански райони разделени от река Елба. На изток преобладават керските стопанства, а на запад дребните селски с-ва. Постепенно в селското с-во навлизат вършачки, парни плугове, торове и др. Започва и отглеждането на технически култури, във връзка с развитието на индустрията. Германия е принудена да внася 1/5 от необходимите продукти за изхранване на населението.

На какво се дължи изоставането?

1. На бавното протичане на реформите в областта на аграрния сектор.

2. На различията между оснвните селскостопански райони.

3. На разоряването на дребните селяни.

4. На наличието на феодални остатъци.

5. На аграрната криза.

6. На силната конкуренция на селскостопанска п-я произвеждана в САЩ, Канада и Русия.

И в начлото на XXв. селското стопанство на Германия запазва характера си. Германиските правителства правят няколко опита за стимулиране на развитието. Така например канцлерът Бисмарк провежда политика на протекционализъм, а канцлерът Каприфи сключва търговски договори с редица европейски държави, чрез които намалява вносното мито с цел да се ускори реформата вътре в страната.

Към началото на XXв. настъпва известно оживление в цялото световно стопанство. Напредналите европейски държави между, които и Германия отбелязват успешни икономически резултати. В основата на това стоят новите технологии приложени в индустрията. Сред всичките европейски държави особено се откриява Германия, която до ПСВ преживява огромен икономически подем.