ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СВЕТОВНОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX в.

Появяват се нови промишлени отрасли - изпъкват химическата и електротехническата промишленост. Благодарение на откритията на химиците се развива гамата на производството на синтетични бои, синтетични съставки и лекарствени съставки.

Направени са открития в неорганичната химия- производството на сярна киселина и калцинирана сода, които са в основата на много продукти. Най динамично се развива електротехническата промишленост. Въведен е електродвигателя - т.е. извършва се една миниреволюция в производството.

Още повече се увеличава значението на електроенергетиката след откриването на трансформатора, което прави възможно транспортирането почти без загуба на енергия до почти всички точки на света. 

Революционизира се и бита на населението след откриването на електрическата крушка. Електроенергетиката повлича след себе си развитието на всички отрасли. Ел. енергията е най евтината енергия - лесно се пренася на далечни разстояния без загуби. През този период са открити автоматичния стан, ленотипната машина, машината за автоматично затваряне на капачки, открит е телеграфа, радиото, телефона. Направени са решителни стъпки към нов тип двигател за сухопътен транспорт. Германецът Ото е изобретил двигателят с вътрешно горене. Започнало строителството на морски канали, което увеличава морския трафик. Каналите позволяват морския трансптрт да се превърне в един глобален транспорт. Започва изграждането на тунели и железопътни мостове - това е в основата на националните жп мрежи. Започва изграждането на първите шосета с твърда настилка/макадам/. Появява се първият автомобил. В началото на 20 век започва масовото производство на автомобили. ”Форд” е първата поточна линия за автомобили/1913-1914г./. Появява се въздухоплаване. Появяват се дирижаблите. През 1898г. те са задвижвани с парни двигатели. През 1903г.- аероплан. Самолетът придобива стопанско значение чак след ПСВ. Настъпват промени в организацията на капиталистическата икономика. Те до голяма степен са породени от нарастналите производствени възможности - това води до концентрация на производството и на капитала. 

В САЩ от 1889 г. до 1914 г. броят на регистрираните предприятия се увеличава с 1/4, работниците се увеличават двойно. Подобна тенденция се наблюдава в Англия, Франция и Германия. Концентрацията на производството неизбежно довежда до концентрация на капитала, а това противоречи на законите за свободната конкуренция. През 1872г. в САЩ за пръв път се появява монополизацията, когато Рокфелер създава първото монополно обединение ”Стандарт Оил”. Няколко години по късно Морган създава стоманния тръст, била създадена и “Дженерал Електрик”. Подобни процеси са развити и в Германия, където възникнали концерните: ”Круп” - за оръжия, ”Сименс” - в областта на стомано добива и др. В Япония били създадени първите монополни обединения “Мицум” и “Мицубиши”.

В САЩ започнало възникването на първите мултинационални компании, които започнали да изграждат свои филиали в почти всички европейски страни, като първата крачка за това е била веригата от магазини “Тифани”. Възниква компанията “Томсън Хюстън”/мултинац. комп./. 

Монополните обидинения приемали най различни организационни форми - синдикати, картели, концерни, тръстове, мултинационални компаний. Настъпва краят на домонополистическия капитализъм.

Концентрацията в производството е съпроводена с развитие на банковото дело. В Германия има 9 най мощни банки, сред които изпъква ролята на ”Дойчебанк” и на “Дисконто гезелшафт” - те контролират 83% от всички банкови влогове. Подобна е ситуацията в Англия - 27 банки контролират близо 86% от всички влогове. В САЩ има аналогичен процес. ”Чейс Манхатън Банк” контролира през 1910 г. 49% от влоговете и раздадените кредити. 

Протичат и други явления в областта на взаимното проникване на банковия и промишлен капитал. Върху тази основа се формира финансовия капитал. За пръв път това явление се забелязва във Франция още в средата на 19 век. Настъпват съществени изменения и в износа на капитали, които се оказали по доходонасни, отколкото износа на стоки. В резултат на подобрените комуникативни връзки между континентите и се забелязва бурно увеличение на международната търговия и на паричното обращение.

Основните причини за това разрастване са:

1. Тласъкът на колониалната довел до увеличаване на търговията на Европа с останалата част от света. 
2. Активният износ на капитали водел след себе си съпътстващ износ на стоки. 
3. Задълбочаването на международното разделение на труда. 
4. Намаляване на транспортнете тарифи на жп и морския транспорт. 
5. Разрастване на търговските компании и на другите ик. институции,което улеснява контактите между деловите страни в капиталистическите страни.

Към края на 19 в. в паричното обръщение на по развитите капиталистически страни завършило утвърждаването на единна парична система за вътрешни и международни разплащания. В парично обращения едновременно функционирали златни и сребърни монети, книжни банкноти, чекове и полици, а това създало затруднения между страните по отношение на техните парични обмени. Поради тази причина някои страни изоставили системата на биметализма и се ориентирали към златния стандарт. Първа го въвела Англия през 1816г.

От голямо значение за поддържането на стабилността на паричното обращение и за създаването на условия за по нормален стопански живот имали държавните бюджети. В този период те се отличавали с приблизителна балансираност на държавни разходи и приходи. Появила се нова тенденция на държавните бюджети - сключване на вътрешни и външни държавни заеми. В резултат на това нараства държавния дълг, чието бреме се прехвърля върху данъкоплатеца.