Това е
революция извършена в областта на индустрията. Това е ново качество в живота,
цялостна промяна в страните, които я осъществяват. Индустриалния преврат слага
началото на нова ера в човешката история.
Индустриалната революция /ИР/ бележи началото на едно общество с ново лице. ИР не само променя технологичната база, но и начина на живот на обществата, които я извършват. Англия е родината на индустриалния преврат. Тя е страна, в която се стичат много богатства от колониите /наличие на свободни капитали/. Промяна на демографската картина в Англия, оформя се пазар на евтина работна ръка, заражда се манифактурното произв. Провежда се политика на покровителстване на местната индустрия, особено на вълненотекстилната. И тази индустрия е поле, върху което да стъпят собствениците на капитали. Всички тези благоприятни обстоятелства локализират извършването на ИР именно в Англия, а не във Франция. Проявява се една кориозност в ИР - поле за внедряване на машината става памукотекстилната промишленост явява се широка потребителска ниша, която трябва да се заеме/памучните изделия са по търсени/. Всичко това пренасочва инвестициите и свободните капитали към памукотекстилната промишленост. Единствено машината е в състояние да конкурира индийското памучно влакно. Английското правителство 2 пъти издава закони забраняващи вноса на памучни изделия. До тогава е изобретен тъкачния стан на Кейс/летящата совалка на Кейс/. Тази “летяща совалка” автоматизира процеса на изтъкаване на нишката /1733- Кейс/.
Индустриалната революция /ИР/ бележи началото на едно общество с ново лице. ИР не само променя технологичната база, но и начина на живот на обществата, които я извършват. Англия е родината на индустриалния преврат. Тя е страна, в която се стичат много богатства от колониите /наличие на свободни капитали/. Промяна на демографската картина в Англия, оформя се пазар на евтина работна ръка, заражда се манифактурното произв. Провежда се политика на покровителстване на местната индустрия, особено на вълненотекстилната. И тази индустрия е поле, върху което да стъпят собствениците на капитали. Всички тези благоприятни обстоятелства локализират извършването на ИР именно в Англия, а не във Франция. Проявява се една кориозност в ИР - поле за внедряване на машината става памукотекстилната промишленост явява се широка потребителска ниша, която трябва да се заеме/памучните изделия са по търсени/. Всичко това пренасочва инвестициите и свободните капитали към памукотекстилната промишленост. Единствено машината е в състояние да конкурира индийското памучно влакно. Английското правителство 2 пъти издава закони забраняващи вноса на памучни изделия. До тогава е изобретен тъкачния стан на Кейс/летящата совалка на Кейс/. Тази “летяща совалка” автоматизира процеса на изтъкаване на нишката /1733- Кейс/.
Благодарение
на това откритие се очертава диспропорция - не стига преждата и се появява глад
за предачи и затова се механизира процеса на предане на памучно влакно. Това
става през 1784г. ,когато тъкачът Хардгрейвс създава предачната машина”Джени”.
Но с нея не се слага началото на ИР. Появява се ватермашината - предачна машина
задвижвана с вода.Това изобретение е дело на Аркрайт - тази машина обаче не
произвежда фина нишка, затова усилията са насочени към подобряване на тази
машина. През 1783г. Кромнтън създава т. нар. ”мюл-машина” - това е крачка
напред към повишаване качеството на памучната тъкан. През 1790г. Кели създава
машина, която призвежда фино памучно влакно. През 80-те г. на 18-и век се
преминава към машинен начин на пресукване и намотаване на памучното влакно.
През 1785 г. селският свещеник Картрайт изобретява механичен тъкачен стан, който
заменя труда на 20 тъкачи. Производствената търговия се повишава 7 пъти. През
1801 г. се появява първата механизирана тъкачна фабрика. След 1801 г. вече има
над 200 тъкачни фабрики в Англия.
Следващата
индикация е в търсенето на енергия. Оказа се, че силата на вятъра и водата не
са благоприятни от териториална гл. точка, това обстоятелство на независимост
създава редица затруднения на англииските тъкачи - трябва да се търси промяна
по отношение на някаква универсална енергия.Благоприятна предпоставка е
откритието на “фонд папен”-парния котел.Върху основата на това откритие Джеимс
Усий през 1776 г. изобретява и патентова парната машина. През 1784 г. е
построена и първата памукопредачна фабрика с парен двигател/възниква глад за
метал/. До тогава металът се палучава чрез използване на дървени
въглища.Започва масово изсичане на гори,търси се заместител на дървото с друго
гориво.Съществува опасност от екологична катастрофа. През 1735 г. Дербм
патентова добиването на метал чрез използване на каменни въглища.Това е едно от
най важните открития на 18 в. С използването на каменните въглища се скъсва
пъпната връв на човечеството с аграрната епоха.
Постепенно
с откритието на Дербм близо 50 г. по късно се преодолява гладът за метал.
Постепенно се очертава глад за каменни въглища. Дълго време показателят добив
на въглища е основен, по който се определят икономиките на страните. Възниква
въпросът за задоволяване гладът за машини. До тогава те са се добивали ръчно.
Благоприятна предпоставка за задоволяване на този глад е откритието на Корт за
добив на стомана. През 1784 г. той патентова идеята за добив на стомана, а също
и прокатния стан за стомана. С откритието на Корт се преминава към машинен
начин за производството на машина. Заслуга в тази насока има и Модел - той
открива автоматичен машинен чук; следват откритията на струга и фрезата и
възниква машиностроенето. С него завъшва ИР в Англия.
Следващата
индикация е в областта на транспорта. Робърт Фултън през 1807 г. е построил
първия параход в САЩ, с което се слага началото на корабостроенето. През 1829
г. Джордж Стефенсон качва парния двигател на колела и качва тази каруца на
релси с името “Ражето” - появява се първия локомотив и е построена 1та ж. п.
линия - Ливърпул - Манчестър. Тази линия придобива определено стопанско
значение. Изграждат се и други жп линии. Нещата продължават в сферата на
разпределението, социалната сфера и т.н.
Източник на
ИР в Англия е развитието на капитализма в селското стопанство. В резултат на
процеса на т. нар. “ограждания” се изтласкват масово хората от селата към
градовете. Чрез внедряване на агротехнически новости и мелиорация на
стопанството се дава тласък за развитието на растениевъдството. Тази индукция
дава отражение в животновъдството. Така се получава един затворен кръг наречен
“достоен кръг” и е проява на първия механизъм на пазарното стопанство.
Нарастналата
продуктивност оказва влияние върху градския сектор. С ИР имаме оформена система
на единно национално стопанство/развитие на пазарния механизъм в селското
стопанство/. Моделът на ИР в Англия се повтаря и във всички страни но в
различно време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар