УВОД В СТОПАНСКАТА ИСТОРИЯ

Стопанската история се изгражда след промените в технологията. Предмет на стопанската история е изследването на стопанските системи в сравнителен план в пространството и времето. Стопанската история има за задача в конкретния исторически момент да определи коя част от света е носител и център на икономическата активност.

Стопанската система сравнявайки развитието на отделните стопанства дава представа за извеждане на множество правила.

Стопанската история създава предпоставки да разберем защо в конкретната страна се е родил съответния икономически гигант. Тя дава отговор на много въпроси касаещи политическото устройство на отделни държави в даден исторически момент.

Стопанската история се ражда в спор между две научни направления между английския теоретичен икономикс с представители Смит и Рикардо и немските прагматици и историци с представители Зомбард, Шмолер, Бюхер.

Английските теоретични икономисти смятат, че стопанската история трябва да изучавя общите закономерности на икономическото развитие. Другата школа се насочва към конкретния исторически анализ на отделните стопанства като отделни цивилизации, не може да се отрази спецификата на всяка държава.

Немската школа поставя началото на сравнителния стопански анализ. Това е по благодатен метод-прави възможно сравнението между отделни стопанства. Историята се нарича ”сравнителна стопанска история”. За да се разглежда в дълбочина различните процеси трябва миналото да го разделим на отделни епохи. Маркс и Ленин стигат до извода че критерии за периодизация е разграничаването на отделни исторически епохи в зависимост от т. нар “начин на производство”, като в основата на това понятие лежи следното: производствени сили и производствени отношения. Конфликтът между тях води до ново качество и нова настройка.

Тази теория на Маркс разграничава 5 обществено икономически формации:

1. Родово-общинна – нямаме наличие на класи и имаме ниска степен на развитие на производителните сили.

2. Робовладелска - обществено икономическа формация – роби и робовладелци/основна производствена сила.

Конфликтът между двете сили води до нова обществета и кон. Формация.

3. Феодална – два нови полюса:крепостни и феодали.Стига се до буржоазни революции.

4. Капиталистическа – пролетарий и капиталисти.

Ако се е осъществила революция между тези два полюса обществото трябваше да премине в комунистическо.

5. Комунистическа – възможна е само сато химера.

Оказа се че тази методология не може да претендира за истина, той е европоцентричен. Слабата страна на тази методология е унифицирането на човешките общества.

Ако се вземе белегът “начин на производство” се оказва че най дългата епоха в развитието на човечеството е агранизацията на икономиката. След великите човешки открития настъпва процес на реаграризация. След това настъпва индустриалната революция. Тази методология също не може да претендира за всеобща истина.

В тази връзка важно място заемат изследванията на Фридрих Лист и Хиндебрант в стадия в развитието на обществото:

- Диво състояние – период на безразборно полово общуване.

- Обособяване на земеделието - по-бурно развитие на производстените сили.

- Отделяне на земеделието от промишлената дейност.

- Земеделие - търговия - промишлена дейност.

Цикличен подход – би могъл да се приближи до някаква истина за периодизация.

Едуард Майер– изследовател и историк разделя обществата на древни и нови.

К. Попър ги разделя на закрити - родовото и открити -капиталистическото.

Редица немски изследователи гледат на развитието на обществата като развитие на отделни цивилизации.

Освалд Шпенглер – “Залезът на Запада” открива присъствието на няколко висши култури в развитието на обществото.

- Древно египетска

- Вавилонска

- Древно индийска

- Древно китайска

- Антична

- Арабска

- Славянска

- Западноевропейска

Върху тази основа може да се съпоставят отделните култури и да се намери мястото на всяка една цивилизация в пространството и времето.

Кондратиев-дълги и къси вълни.След всяка дълга вълна имаме ново качество.

Арнолд Тойнби - в своите 12 тома “Изследване на историята” установява наличието на 30 цивилизации,като всяка една от тях съдържа елементи на 8 основни култури(от 1936-1961г.- написва 12 тома).

Всяко едно общество преминава през 6 цикъла: зародиш, растеж, пречупване до град държава. Всяка една цивилизация през няколко дълги дълни. Най дългата вълна е аграрната, следващата е индустиалната, която довежда до ново качество на обществата които изживяват индустриалната вълна.

У. Ростоу - в основата на своята концепция разкрива в “Стадии на икономически растеж” - некомунистически манифест. Ростоу стига до извода че след всяка дълга вълна обществото стига до по добро качество и разглежда 5 етапа:

- Традиционно общество-стопанството се покрива с развитието на аграрния сектор,следва ниска социална икономическа мобилност. Човекът е дете на природата.

- Предпоставки за подем - формиране на световен пазар,развитие на търговията,науката и техниката. Преминава се в етап на реагранизация.В резултат на индустриалната революция се стига до подем.

- Подем – оформена е цялата структура на стопанството, постига се самоподдържащо се развитие на икономиката. Това е най важният стадии.

- Преход към технологична зрялост - импулсите на този преход са изцяло технологични. През този период 40-60г. населението изравнява потреблението с производството. В момента на изравнаването е постигната технологична зрялост. Стопанствата преминават в етап на устойчивост. Стопанствата отделят над 10 процента които инвестират отново в производството, инвестиции и иновации.

- Стадии на високата масова консумация- очертава се дефицит в инфраструктурата на производството, екологични катастрофи и т.н. Трябва да се разработи система за разумно потребление-израз на тази система е производството на стоки за дълготрайна употреба /първата стока за дълготр. употреба е автомобила на Харисън Форд през 1913-1914г.-“форд Т”/ .САЩ изживява този период през 50те - 60те год.