Дейвид Рикардо е роден през 1772 година
в Лондон. Произлиза от еврейско семейство. Рикардо е третото дете от общо 17 на
брой. Семейството му имигрира от Холандия в Англия. Бащата на Дейвид Рикардо е
имал място на Лондонската фондова борса. На 14 годишна възраст Дейвид започва
да помага на баща си в спекулациите на борсата, изграждайки усет за финансите и
фондовите пазари. Впоследствие Дейвид Рикардо се превръща в изключително добър
спекулант на фондовия пазар, както и на пазара на недвижимо имущество.На 21
години Дейвид се жени за жена с различна от еврейската вяра и бива отлъчен от
семейството си. На 42 годишна възраст Рикардо се оттегля от търговията си на
фондовата борса. С натрупаното богатство купува много земя и се превръща в едър
земевладелец и рентиер. През 1817 издава своя най-известен труд “Принципи на
политическата икономия и данъчното облагане”. От 1819 е депутат в парламента и
там защитава тезите си.
Дейвид Рикардо е виден представител на
класическата икономическа школа. Голямата негова заслуга се състои в
развиването на теорията за разпределението. Той я свързва със законите на производството.
В името на производителите той започва да атакува лендлордовете и рентиерите,
които повишават цената на ресурса земя, респективно производствените разходи и
намаляват потенциала на производството.
Рикардо видоизменя и теорията за
стойността. Критикува Смит, че не полезността, а времето изразходван труд за
направата на стока/услуга е в основата на стойността на стоките. Много от
стоките от първа необходимост струват в пъти по-евтино от някои луксозни стоки
или такива, които изискват значително използване на фактора труд.
Основни идеи и възгледи
Давид Рикардо е привърженик на
концепцията за икономически либерализъм, недопускащ никакво държавно
вмешателство в икономиката и предполагащ свободно предприемачество и свободна
търговия.
Основните положения в неговите теории:
1) Главната задача на политическата
икономия е да определи закони, управляващи разпределението на доходите
(“продукта на земята” ,националния доход) между трите класи
2) Държавата не трябва да се намесва
нито в производството, нито в размяната, нито в разпределението. Държавната
политиката трябва да е изградена на икономически принципи, а основният способ
за взаимодействие на държавата с населението трябва да се свежда до данъчното
облагане. Но данъците не трябва да са големи, тъй като ако голяма част от
капитала се изземе от оборота, то резултатът ще е нищета на голяма част от
населението, тъй като единственият източник на ръст на богатството е
потреблението.
3)Движеща сила на общественото развитие
е личният интерес – обществото е съвкупност от “егоисти”, които нямат други
грижи освен личните си интереси и на тях им е чужд стремежът за общото благо и
щастие;
Теория за разпределението на доходите
Според него съществуват три основни
класи, едни от които движат общественото развитие – бизнес класата, които
осъществяват промишлената революция, земевладелците и работници и
съответстващите им три вида доходи:
- земевладелци — рента;
- собствениците на парите и капитала,
необходим за обработката на тази земя — печалба;
- работници, обработващи земята —
заплата.
Заслугата на Рикардо е, че изследва
количествените закономерности и зависимостта между трите вида доход.
Рентата за него е онзи дял от продукта
на земята, който се плаща на земевладелеца, а източник на рентата – прилагания
към земята труд. Тъй като обаче земята е ограничена, и в определен момент се
налага обработката на второкачествени и по-неплодородни земи, стойността на
селскостопанските продукти се определят от труда, вложен в най-некачествените
земи. Тези земи не носят рента, а само средна печалба от вложения труд. В
по-плодородните участъци се стига до печалба над средната, като тази добавъчна
печалба се присвоява от собствениците на по-плодородните земи. Изводът е, че
рентата представлява разликата между издръжките на производството в
най-лошокачествените участъци(определящи естествената цена) и по-плодородните
участъци земя.
Печалбата според Рикардо е най-важната
мотивация за движението и натрупването на капитала и икономическото развитие.
Рикардо разглежда трудът като стока, а
работната заплата е цената на труда. Според него тя зависи от една страна от
предлагането и търсенето на работници, а от друга от цената на стоките, за
които се изразходва работната заплата. Т.нар. естествена цена на труда е онази
цена, която е необходима за да даде възможност на работниците да съществуват и
да продължават рода си без техния брой да се променя. Така растежът на населението
води до превишаване на предлагането над търсенето, което предизвиква падане на
цената на труда под неговата естествена стойност, и обратното.
Теория за стойността - Според Рикардо пазарната цена на труда винаги
се колебае около неговата естествена цена.
Основен принцип на разменната стойност:
Заключеният в стоката труд определя нейната разменност.
Рикардо създава единна трудова теория за
стойността. Според него за стойността на стоките следва да се отчита не само
трудът за производството на дадена стока, но и овеществения труд (трудът,
изразходван за оръдията, инструментите и сградите, включени в процеса на
производство на дадения продукт). Рикардо е първият, който разграничава
новосъздадената стойност от пренесената върху стойността на продукта вече
съществуваща стойност (за производство).
Грешка на Рикардо е, че смята, че
капиталът не създава стойност, а неговата стойност само се пренася върху
стойността на продукта, който е създаден с помощта на този капитал.
Рикардо разграничава потребителна
стойност и разменна стойност на стоките и съзнава, че полезността на стоките не
може да служи за мярка на тяхната разменна стойност. Примерно водата и въздуха,
които притежават изключителна полезност за човека са с нищожна разменяемост,
обратното – златото и среброто.
Стоката произведена с голяма трудност,
винаги струва повече, отколкото стока произведена с по-голяма лекота, даже ако
всички хора мислят, че тя е по-полезна от първата. /За разлика от Жан-Батист
Сей, който счита че полезността е регулатор на стойността/.
Рикардо смята, че стойността на някои
редки стоки се отличава от разбирането за стойността на масовите стоки и тя се
определя не от труда вложен за тяхното производство, а от тяхната рядкост или
оскъдност. Към тази група причислява редки статуи, картини, монети, вина,
антики. Количеството на такива стоки не може да се увеличи с никакъв труд. Тези
стоки винаги имат висока стойност.
Теория за сравнителните предимства
По отношение на външната търговия,
Рикардо е привърженик на икономическия либерализъм и е за пълна свобода на
външната търговия. Външната търговия според него трябва да се основава на
международно географско разделение на труда. Страните трябва да се
специализират в производството на дадени стоки според своите ресурси и условия.
Понижаването на цените води до засилване
на износа. Търговския баланс постепенно се превръща от пасивен в активен. Ако
търговията е свободна, то пасивния търговски баланс не може да се задържи дълго
в една страна. При свободна международна обмяна не може да има нито излишно
нито достатъчно количество пари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар