ЗА ЗЛАТНИЯ СТАНДАРТ

Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке изнесе публична лекция пред студентите в университета Джордж Вашингтон. Това бе първото от общо 4 изказвания, които са обединени от темата "Федералният резерв и неговата роля в днешната икономика". Текстът все още не е публикуван на страницата на ФЕД, но от Business Insider разпространиха части от него в частта, където Бернанке говори за златото и златния стандарт. Той е използвал тези думи много повече пъти пъти в лекцията си, отколкото съчетанието "централна банка".

Пред студентите Бернанке е казал, че за да има златен стандарт, трябва да се изкопае всичкото злато в Южна Африка и след това да се складира в Ню Йорк.

- Златният стандарт би направил така, че всички валути да се изравнят. Например, ако Великобритания фиксира паунда на една тройунция злато и САЩ постъпят по същия начин с долара, тогава паундът и доларът ще са равностойни.

- Златният стандарт създава дефлация.

- Златният стандарт кара лихвените проценти да растат във време на икономически спад и обратното - да се понижават когато икономиката е във възход. Това е точно обратното на онова, което монетарната политика предлага.

- Икономиката е много по-волатилна при съществуването на златен стандарт.

- Единственият начин златният стандарт да е ефективен, е централните банки да се занимават единствено и само с него, без да се грижат за останалите проблеми като безработицата, например.

- Златният стандарт дава възможност за спекулативна игра на централните банки.

В своите коментари по тези извадени от контекста на речта идеи, Джаймс Тюрк от GoldMoney.com предлага своя коментар.

Ние не живеем в идеален свят, започва Тюрк. Ако беше така, нямаше да имаме нужда нито от полиция, нито от централни банки, които да вземат правилните решения, а политиците щяха да знаят колко точно пари да харчат и колко точно пари да заемат. Но крадците, лошите решения и вземането на прекомерни дългове от правителствата са факти от живота. Така че ние имаме нужда от златото като естествена форма на пари.

Снабдяването със злато се определя от възможностите на минната индустрия. Географското разпространение на благородния метал по цялата земя пречи да се стигне до свръхдобиви, макар че историята предлага някои изключения. Резултатът от този естествен процес е, че днес имаме актив с 5 000-годишен рекорд в ролята му на пари.

По отношение на твърдението, че златният стандарт ще прокара нееластична връзка между всички световни валути, анализаторът смята, че това е един от плюсовете. Според него именно заради липсата на такъв стандарт са се получили глобалните дисбаланси във финансите и балонизирането на икономиките през последните десетилетия.

Тюрк не е съгласен и с това, че дефлацията е нещо лошо. Тя дава възможност да се облагодетелстваш от ниските цени. Говорейки за дефлация, анализаторът посочва, че проблемите в икономиката са създавани от повтарющия се цикъла на възход, балонизиране и спукване на балоните, който е подхранван от централните банки, не от златото.

По отношение на волатилността, която златният стандарт създавал, анализаторът не пести изумлението си и изброява кризите, причинени от грешки в политиката на ФЕД - голямата депресия, инфлацията от 1970-та година, балонът на фондовия пазар от 1990 година и последвалият балон на имотния пазар. По време на класическия златен стандарт икономиката е нараствала двойно повече, спрямо 1971 година, когато и последните привърженици на златния стандарт са го изоставили.

Идеята на златния стандарт е да се определи приоритетна задача за централната банка на една страна по отношение на парите, защото те са от критична важност за обществото. Освен, че дава стабилност за нормалното функциониране на процесите, златният стандарт гарантира и защитата на гражданските права, завършва коментара си Джеймс Тюрк.

Справка за златния стандарт

Златният стандарт е парична система, при която стойността на парите съответства на дадено количество злато. При златния стандарт парите са или монети, съдържащи определено количество злато, или банкноти, за които се гарантира замяната им със злато, в идеалния случай в предварително определено количество. Паричните единици, използващи златен стандарт, имат постоянен обменен курс една спрямо друга.

С постепенното въвеждане в употреба на банкнотите се налага и въвеждането на златния стандарт - гаранцията, че зад купюрата с определен номинал стои точно определено количество злато. Златният стандарт е въведен за първи път през 1717 г. от Исак Нютон, тогава началник на Английския монетен двор. Великобритания официално въвежда златния стандарт през 1821 г. Цените на златото в монетите и по-късно като покритие на банкнотите варира според световните кризи и пазарните фактори.

България възприема златния стандарт с въвеждането на лева през 1880 г., но преминава към сребърен стандарт по време на финансовата криза от 1899-1902 г. В света той съществува до Голямата депресия през 30-те години, когато е разтърсен от финансова криза. С изключение на Швейцария, днес в нито една страна не се прилага златният стандарт.

След 1971 г., когато щатския долар вече не е свързан със златото, металът започва да се търгува свободно. Цената на златото достига своя връх през 2011 г. като защитна инвестиция срещу високата инфлация.

Златото се търгува на международния пазар, като цената му се определя в щатски долари подобно на нефта.