ДОСТЪПНОСТ ДО ПЕЧЕЛИВША ТЪРГОВИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ БОРСИ

Търговията с акции е едно от най-престижните, но и най-енигматични занятия. "Трейдърите" – високоплатени "профита" или просто надарени млади хора – създават впечатление на волеви личности със съобразителен ум и силно желание да спечелят. За тях се говори, че дължат успехите си на някакъв особен дар, който им позволява по-добре от останалите хора да се ориентират във водовъртежите на "Уолстрийт". Това обаче е мит.

Наистина сложните борсови игри не са лъжица за всяка уста, но всеки може да търгува с акции – стига да се научи на това. Успехът зависи не от някакви особени способности, а от елементарното умение внимателно да се следи пазара и да се избира най-подходящата инвестиция. После остава само да се вдигне телефона и да се подаде подходящата поръчка – отскоро това могат да правят и българските инвеститори. Благодарение на фондовия пазар през последните десет години броят на милиардерите в САЩ нарасна от 200 на повече от 450, а един на всеки 50 души е милионер.

Печалбите от търговията с акции обаче отдавна не са привилегия само на най-богатите. Все повече и повече обикновени хора участват самостоятелно на фондовата борса, като продължават да практикуват основната си професия. Поръчки за покупки и продажби се подават от домове, офиси, хотели, летища – практически от всяко място, което разполага с подходящи комуникации.

Един от традиционните начини да се правят пари е покупката на акции на малки, новосъздадени фирми, които имат отлични перспективи за растеж. Чисто финансовите показатели, които разкриват силата на новите компании, са нетната печалба на акция и ръстът на продажбите за последните две-три години. "Отличните" цифри за различни за отделните отрасли. Например идеалната за покупка технологична компания би имала средногодишен ръст на продажбите 50%, а нетната й печалба на акция би нараствала с по 30% годишно. От своя страна идеалната фармацевтична компания би следвало да има 20% годишен ръст на продажбите и увеличение на нетната печалба на акция не по-малко от 35% годишно. Някои инвеститори предпочитат да използват и съотношението цена/доходност, като избират компании, за които то има по-ниски стойности. Наистина, фирмите с "надуто" съотношение трябва да се избягват, но едва ли някой иска да си купи евтина компания, перспективите пред която са да си остане евтина. Много сполучлив пример за добра инвестиция в малка перспективна компания е покупката на акции от Veritas Software.

В началото на 90-те години малкият производител на софтуер е извън светлината на прожекторите, но продажбите му нарастват средно с 90.7% всяка година – три пъти по-бързо от обичайното за технологичните компании. И по-проницателните инвеститори, които залагат на компанията, са богато възнаградени. Между 1993 и 2001г. акциите й поскъпват повече от 150 пъти. Точно такъв тип са били и инвестициите в днешните гиганти Microsoft и Cisco. 1000 долара, вложени в една от двете компании преди десет години, днес се равняват съответно на 38 000 и 706 000 долара! В сферата на капиталовите пазари прекалената предпазливост никога не е излишна.

Около новите компании често се развиват мании, затова щом цената започне да нараства стремглаво е по-добре акциите да се продадат. В противен случай рискувате да загубите почти всичко, когато след манията настъпи крах. Друга възможност за реализиране на печалби или поне за предпазване от по-значителни загуби, е инвестирането в "защитни" акции, които са по-слабо чувствителни спрямо икономическия цикъл. Това са акции на компании, които произвеждат тютюневи и спиртни напитки, фармацевтични и биотехнологични продукти, хранителни стоки и филми.

Увеличаването на дела на "нецикличните" акции в инвестиционния портфейл може да ви спаси от кошмара, който сполетя притежателите на технологични акции. При все това парите ви остават на фондовия пазар и запазвате всички шансове да спечелите, ако лошия сценарий не се състои и пазарните индекси направят нови върхове.

Един изключително доходоносен и при това доста сигурен начин да се печели от активна борсова търговия е като се следят внимателно финансовите новини и слухове. Когато някоя компания стане обект на желание за сливане или поглъщане от друга, отношенията между управителните екипи на двете фирми започват "военни действия". Целта на "агресора" е да превземе отвътре набелязаната за поглъщане компания, като си осигури мнозинство в общото събрание на акционерите. От своя страна нападнатия мениджърски екип също купува акции, за да блокира нежелани решения. В резултат на това цената на акциите започва да нараства. Колкото е по-ожесточена битката за придобиване на компанията, толкова по-скъпи стават акциите й и толкова е по-голяма печалбата на тези, които навреме са предусетили готвената офанзива и са заели дълги позиции.

Дори и когато поглъщането е "приятелско", потенциалните изгоди са големи. Нашумялото сливане с America Online донесе голяма полза на закупилите акции от Time Warner. Когато сделката бе обявена в петък, 7 януари 2000г., пакет от 100 акции струваше 6475 долара. На следващия понеделник потенциалната му стойност достигна 11063 долара, тъй като споразумението за сливане предвиждаше притежателите на една акция от Time Warner да получат 1.5 акции от America Online Обикновеният инвеститор може да увеличи печалбата си, ако заедно с купуването на акции на нарочената за поглъщане компания продаде накъсо акции на фирмата-агресор. Опитът за поглъщане отнема много ресурси, без да има гаранции, че ще бъде успешен. Поради това инвеститорите избягват акциите на фирми, които предприемат поглъщане. На 19 декември 2007 г.. Ciena Corp., водещ производител на оптично комуникационно оборудване, оповести намерението си да закупи малък доставчик на комуникационна техника. Тази новина предизвика нервност у инвеститорите, което доведе до спад в цената на акциите й от 96 на 73 долара (24%) само за един ден. В следващите три дни акциите поевтиняха до 59.9 долара. Инвестиция от 1000 долара в къса продажба на Ciena би донесла печалба от 361 долара, или 36% само за три дни! При сегашния низходящ пазар късите продажби си остават основен източник на печалби. При тях се продават взети назаем от брокера акции в очакване цената им да спадне. Когато това стане, те се купуват и му се връщат обратно. Не всички акции обаче стават за къси продажби. Забранени са издадените по-малко от шест месеца преди момента на късата продажба и тези, които струват по-малко от 5 долара.

Засега главните жертви на късите продавачи са компаниите от Nasdaq, и по-специално технологичните фирми. Ако обаче американската икономика се размине с "мекото кацане" и изпадне в криза, ще настъпи часът накъсо да се продават и акции от традиционната икономика. Късата продажба като възможност да се печели и от падащи пазари е много сладка, но трябва да се държи сметка и за поемания риск.

При обикновената покупка загубата е ограничена в рамките на 100%, докато късите продажби могат да причинят и много по-големи щети, ако заетата позиция не може да бъде дочакана да "излезе". Затова ползването на стоп-ордери при този вид търговия е много препоръчително. Някои от инвестиционните посредници у нас предоставят възможност да се подават "подвижни" стопове. Те следват цената, когато тя се движи в прогнозираната посока и носи печалби. При по-рязка смяна на тенденцията се активират и ви "изваждат" от пазара, като запазват натрупаната печалба.