В темата се разглеждат най-важните измерения, в които следва да анализираме понятието „международни финанси“, кои са основните международни финансови институции и кои са особеностите на международното финансова управление (мениджмънт).
1. Теоретични измерения на международните финанси
В специализираната литература все още няма единно становище по отношение дефинирането на понятието „международни финанси“. Във всеки случай при уточняването на този въпрос трябва да се съблюдават както функционалните, така и институционалните параметри (измерения), дадености и особености, които „прозират“ зад това понятие.
Ето защо тук ще приемем, че международните финанси представляват единството между финансовите контракти, финансовото посредничество, финансовите пазари и финансовите институции, формирано, развивано и усъвършенствано на наднационално (международно) равнище.
1.1. Финансови контракти, финансово посредничество и финансов пазар
Ако разполагаме с определена парична сума, можем да вземем няколко решения по отношение на вариантите за нейното ползване. Едното от тях предполага покупка на необходима за нас стока (вещ). Вторият вариант би ни ориентирал към временно „извеждане“ на паричните средства от оборота и отнасянето им по сметка в банка, например, за осъществяването на вложение под една или друга форма. Възможно е и друго – въпросната сума да се преведе на друго лице или институция от страната или чужбина, с които вече имаме установен контакт. Във всички случаи, обаче, като притежатели на парите, ще изискаме някаква насрещна услуга. В условията на модерното парично стопанство тя е обект на договаряне. С течение на времето условията (клаузите) по договорите се прецизират и стандартизират на само на национално, но и на международно ниво. Страните по договора се превръщат в инициатори и носители на един конкретен финансов контракт.
Следователно, финансовият контракт представлява споразумение, целящо (предполагащо) размяна на плащания в реално време, което трябва да се установи и реализира между двете страни, участващи в сделката.
В сферата на международните финансови отношения качеството, респ. сигурността на финансовите контракти, зависят от влиянието на три фактора (променливи). Това са времето, рискът и информацията.
- Финансовите контракти са много важна предпоставка за формиране на финансовите пазари. Между двете понятия в никакъв случай не може да се постави знак за равенство. Финансовият контракт се сключва и реализира на финансовия пазар. За това, обаче, се изисква наличието на още един съществен фактор. Това е финансовото посредничество.
Изходен пункт за разграничаване на тези понятия и за по-пълното осмисляне на разглежданите въпроси е проблемът, който е известен като търсене на партньор за (при) сключване на финансовите контракти. Всеки, който днес желае да размени притежаваните от него парични средства срещу бъдещи постъпления, трябва първо и на всяка цена да намери такъв контрагент, който приема (акцептира) неговите намерения. Същевременно, обаче, партньорът също трябва да е в състояние да предприеме подобна информация.
- Финансовият посредник е институция, която опосредства платежните потоци между кредиторите и длъжниците, във връзка с което сключва с тях финансови контракти с различна платежна структура без самите те да договарят и сключват финансов контракт помежду си директно. Всеки финансов посредник разменя платежни потоци, които ще бъдат многократно трансформирани впоследствие. Мотивацията на финансовия посредник би могла да се формулира така. Посредникът сключва един финансов контракт само тогава, когато разчита, че на тази основа и благодарение на своята намеса, ще може да стори това и с другите страни, което обаче не означава, че още днес или утре ще се осъществят някакви реални стопански сделки. Процесът, с чиято помощ се сключват финансови контракти с различна платежна структура и се извършват платежни трансформации между кредиторите и длъжниците, се нарича финансово посредничество. Сред най-важните финансови посредници днес са банките, застрахователните компании, инвестиционните и пенсионните фондове, фондовете за доверително управление, лизинговите дружества, специализираните брокерски къщи, фондовите борси, международните финансови и банкови институции и т.н. Адекватната среда, в която се осъществява финансовото сътрудничество , е финансовият пазар.
- Финансовите пазари, независимо дали са локализирани в една страна или са наднационално (международно) обособени, са институционализирани пазари за (на) финансови контракти.
Това най-общо и „неутрално“ определение съдържа два основни елемента: институционализирането и пазара. Ядрото на един пазар, респективно неговата най-съществена характеристика, се свежда до това, че разменните процеси се осъществяват и протичат директно между паричните собственици и длъжниците, които са мотивирани от търгуването на активите по определена, пазарна цена. Под понятието „институционализиране“ разбираме наличието на дадени правила и процедури, които ограничават пазара, т.е. правят го уникален и специфичен, а от друга страна, осигуряват интензивността на взаимоотношенията между участващите в търговията страни. Но не само това. Правилата и механизмите предполагат концентрацията на търсещите и предлагащите финансови активи субекти – в противовес на трудовия пазар или на пазара на недвижими имоти. Подобни правила могат по-нататък да приемат различни измерения – пространствени, времеви или технически.
С дадената по-горе дефиниция на финансовите пазари се изключват определени форми на финансовите контракти, които не се търгуват нито на институционализираните пазари, нито пък са интегрирани към процесите на финансовото посредничество. Става дума за заемите, които се договарят и предоставят между приятели и познати. Към кръга на „игнорираните“ контракти спадат също и сделките, извършвани в рамките на големите международни конгломератни форми, например, на концерни, холдинги и др.
1.2.Интернационализация на финансовата търговия
След Втората световна война финансовата търговия се характеризира със силното присъствие на различни по характер регулативи. Липсва бърз и ефектен трансфер на сделките. Това се дължи в голяма степен на недостатъчното развитие на комуникациите и информационните технологии. Търговията и преките инвестиции играят ограничена роля.
От началото на 60 – те години на XX в. обаче, тази ситуация започва да се променя осезателно. Строгите регламенти и предписания, например, по отношение на лихвените равнища и капиталовите трансфери, определяни от националните финансови пазари, благоприятстват появата на т.нар офшорни финансови пазари (Offshore markets), т.е. такива пазари, където се отстъпва значително от принципите на националното регулиране, от изискванията за извършването на капиталови трансфери и от определените за банките норми на задължителни минимални резерви, които те трябва да съхраняват в ЦБ на съответната страна. На този фон се прилагат и атрактивни данъчни облекчения и преференции.
Буквално преведено, понятието „off - shore“ означава „на разстояние от брега“. Първоначално се използва по отношение на новите финансови центрове в Карибския басейн и се среща предимно в американската специализирана лексика. Днес, обаче, то има широко международно звучене. Бахамските острови, Британските Виржински острови, Каймановите и Сейшелските острови, Холандските Антили, Панама, Кипър, Хонг Конг и Сингапур и редица други са финансовите оазиси, където са базирани и се управляват т. нар. офшорни фондове.
Сделките на офшорните пазари се сключват и изпълняват в свободно – използваеми валути, наречени евровалути. За кратко време представката „евро“ се пренесе и наложи към идентификацията на самия пазар. Така в специализираната литуература и практиката започна да се говори за европазари (Euromarkets).
Евровалути са тези, които се използват за сделки и транзакции на европазара. В тях са деноминирани, т.е изразени стойностно, съответни вземания и задължения. Първата евровалута е щатският долар (евродолар).Това наименование датира от началото на 50 – те години на XX век. Тогава, по силата на плана за следвоенно възстановяване на Западна Европа (известен като „План Маршъл“), мощни доларови капиталови потоци бяха инвестирани в Европа. Технически погледнато, те бяха трансферирани по сметки в европейски банки, предимно в Лондонското Сити. С течение на времето под „евродолар“ започна да се разбира всяко вземане и задължение, което възниква и е налице извън САЩ (например по сметки в банки извън тази страна). От края на 50-те години на XX в. освен щатския долар и британския паунд като евровалути започнаха да се приемат германската марка, френският и швейцарският франк, японската йена, холандския гулден и други национални валути, а по-късно – ЕКЮ и неговият сегашен приемник – единната валута ЕВРО. На международният финансов пазар търговията с банкови заеми и операциите с дългови инструменти, например облигации, започнаха да се извършват (деноминират) в евровалути и това провокира появата на понятието „европазар“. Така обозначаващата географска принадлежност на финансовите операции представка „евро“ придоби всеобхватно (глобално) значение.
Постави се началото на нов тип конкуренция между класическите финансови посредници, каквато не беше позната на националните финансови пазари. Освен банките, крупните институционални инвеститори и парични собственици също „откриха“ предимствата на европазарите и обемите на търговията драстично нараснаха. Допълнителен импулс привнесе „бумът“ на комуникационните технологии, крахът на Бретънуудската международна валутна система и огромните платежни дефицити на развитите страни, вследствие световната петролна и енергийна криза от средата на 70-те години.
Интернационализацията и финансовата търговия „произведе“ много бързо редица противодействащи тенденции. От една страна, международните парични инвестиции предлагаха значителни предимства в посока към диверсификация на рисковете. От друга страна, обаче, валутните рискове за дълго време се оказаха неочаквано високи. Основните финансови играчи се оказаха неподготвени да ги „посрещнат“ ефективно. В много случаи това се оказа фатално за някои от тях.
През 80-те и 90-те години на XX в. най-развитите финансови пазари в света бяха подложени на по-нататъшно дерегулиране, изразяващо се, на първо място, в нарастващата конкуренция между националните финансови пазари и европазарите, а от друга страна, в стремежа за поддържане на висок жизнен стандарт. Това, обаче, не може да игнорира прецизирането и актуализирането на надзора върху дейността на основните финансови играчи, който придобива все по-хомогенен, интернационален характер. Това де факто провокира интеграция на самите финансови пазари на отделните страни и то особено във връзка с прогнозирането, контрола и регулирането на лихвените проценти и валутните курсове. Твърде интензивно се използват международните възможности за извършване на арбитражни сделки.
Арбитражът представлява система от сделки, целящи използването на времеви и пространствени предимства в цените на финансовите инструменти (валута, ценни книжа и др.), които предлагат местните и международните пазари. По принцип за арбитражна сделка става дума, ако на един пазар валутата се купи на по-ниска цена, а на друг тя се продава по-скъпо. Тогава се извършва т.нар. валутен арбитраж. По същата логика могат да се използват предимствата в лихвените проценти и така да се реализира печалба. В този случай се говори за лихвен арбитраж. Към тези класически разновидности на арбитража бяха добавени (от началото на 80-те години на XX в.) сделките с нови, прозводни инструменти (деривати) като опции, фючърси, суапи и др. Днес, без тяхната помощ управлението на рисковете, които „съпътстват“ международната финансова търговия, е немислимо.
1.2. Хомогенен ли е финансовият пазар?
Нека да диференцираме понятието „международен финансов пазар“ (европазар), според наличието на различни и конкретизиращи анализа критерии. Без да се детайлизира институционалната страна на нещата, подобно начинание е важно, за да се представи една по-точна картина на сделките, които (в една или друга степен) идентифицират пазара точно като финансов.
Основните разграничителни критерии са следните:
- Времетраене на контакта между контрагентите
- Производствения профил на пазарните партньори
- Характерът (степента на институционализация)
- Природата на търгуваните обекти и оттук – възможността да се „ранжират“ и самите пазари.
1. Времетраене на контакта между контрагентите – и така, според времетраенето на контакта между пазарните участници, различаваме европарични и еврокапиталови пазари. На европаричните пазари (Euromoney Markets) се търгуват най-вече нестандартизирани вземания и задължения със срок до една година и по-рядко – до 18 м. Много често паричният пазар се третира едновременно и като междубанков пазар (Interbank Market), включвщ транзакциите между търговските банки, които се осъществяват с помощта на модерна информационна и комуникационна техника. Преобладаващият обем от тези транзакции и сделки се представлява пък от валутната търговия.
Би могло да се посочи още едно съображение, което трябва да се има предвид винаги, когато се предприема по-обстоятелствен анализ на международния финансов пазар и неговите съставляващи елементи. Границите между тях са силно „размити“ и във всеки момент могат да се „фиксират“ само условно. Това се дължи и на богатото разнообразие на финансовите инструменти.
Не са за пренебрегване и мотивите, които ръководят отделните участници във финансовата търговия, съществуващите традиции и правила, стремежът към международна хармонизация и стандартизация на сделките и контрактите, използването на едни и същи валути, включително и на т.нар. единни валути (например ЕВРО), динамиката на промените в равнището на основните пазарни регулатори и индикатори (лихвени проценти, валутни курсове, борсови индекси) и т.н.
Нека да продължим нататък. Ако на международните парични пазари се търгуват краткосрочни контракти, то на международните капиталови пазари обект на търговия са дългосрочни финансови контракти. На тях се акумулират и циркулират дългосрочни капитали и задължения, чийто матуритет е над една година. Обикновено те биват търгувани по една стандартизирана форма и схема, например, стандартизирани ценни книжа на фондовите борси. Класическите финансови инструменти, представляващи същевременно стандартизирани капиталови ценни книжа, са акциите и облигациите. В неспециализираните среди и в ежедневната лексика понятията „капиталов пазар“ и „финансов пазар“ много често се употребяват като синоними.
Общата представа за капиталовия пазар може да се конкретизира, ако и тук използваме подходящи критерии. Особеното е, че те не могат да се дефинират в чист вид, защото съществуват пазарите на ценни книжа и кредитните пазари като две съставки на капиталовия пазар. Тук критерия е профилът на участниците и видът (типът) на търгувания финансов инструмент.
2. От гледна точка на контрагентите (т.е пазарните участници, които сключват помежду си контракти) – различаваме първични и вторични пазари на ценни книжа.
- Първичният пазар (Primary Market) – „създава“ финансовия инструмент, тъй като там се сключват нови финансови контракти между двама контрагента. Същността на този пазар се свежда до емисията на ценни книжа на фирми и публични организации и затова се нарича емисионен пазар. На него компаниите получават първия достъп до необходимите им финансови ресурси. Финансовите инвеститори участват в подписката за покупка на новоемитирани акции или пък придобиват (купуват) новоемитирани дългови инструменти, например, държавни облигации.
- Вторичен пазар (Secondary Market) – тези, които чрез покупка или от първична емисия притежават ценна книга, могат да продължат действието на финансовия контракт на вторичния пазар. С други думи, на този пазар се търгуват по-рано емитирани ценни книжа по една твърде често променлива цена. Де факто, на вторичния пазар не произтича процес на сключване на нов финансов контракт, а само за смяна на контрактната страна. В този смисъл сделките на вторичния пазар за нововключилите се в контракта стопански субекти – купувачи и за тези, които изпълнявайки контракта продават финансовия актив, са равнопоставени (приравнени). Независимо, че алокацията на капитала протича предимно чрез първичните пазари, вторичните пазари много често се приемат като финансови пазари в „истинския“ смисъл. Обяснението на този факт се крие най-вече в реализираните по-високи обеми на търговия там, осъществявана по ежедневни актуални котировки. Точно постоянната промяна (актуализация) на борсовите цени придава по-голям смисъл и на самите контракти и борсови сделки.
Системата, в която се извършват всички кредитни сделки между банки и небанкови институции, независимо от тяхната срочност, се нарича кредитен, респективно международен кредитен пазар. Неговата функция е да акумулира ликвидност, която да намери производствено предназначение. По подобие на всички международни пазари, които са съставни части на международния финансовия пазар и международния кредитен пазар предлага по-добри и изгодни условия за пласмент на кредитни ресурси и предприемаческо финансиране, отколкото националните пазари.
3. Степен на институционализиране – този критерии се ползва за диференциране преди всичко на финансовите пазари, според локализацията на сделките, които се сключват и изпълняват там.
Вече споменахме, че финансовите пазари се определят като институционализирани пазари. Институционализацията предполага по-стриктна система за организиране и протичане на сделките. Следователно, на тях става дума за наличието на ясни правила и регламенти за търгуване, които гарантират определана прозрачност. Обикновено се сравняват два типа пазари, а именно борсите и извънборсовите пазари (Over the Counter Markets).
- Борсови пазари – разглеждани в буквалния смисъл, борсите са локализирани пазари на ценни книжа, разположени в най-големите финансови центрове (в света). Търговията се извършва в специално оборудвани сгради в регламентирано работно време и се надзирава от специализирани инстанции. Това са т.нар. клирингови къщи. Обликът на тази търговия се променя драстично с въвеждането на съвременните електронни системи за търговия. Така пространствените и времевите детерминанти и форми на институционализирането отстъпват място на техническите иновации. Нещо повече, тенденцията е изчезването на търгуваните обекти. От 2003 г. например в Лондонското сити са въведени т нар електронни акции и познатите до тогава „книжни“ акции остават в историята. Това постепенно се случва с инструментите за търгуване на всички борсови пазари до 2010 г.
- Извънборсовият пазар – на фона на същинските фондови борси, изглежда „по-скромен“ финансов пазар. Той е „невидим“, защото няма определено място. Институционализирането, следователно, има преди всичко техническа природа: търговците извършват своите транзакции въз основа на установената с помощта на модерните телекомуникационни средства връзка. Ако преди три десетилетия типичен пример за такава е телефонната търговия, то след 2010 г. категорично се утвърждава електронната търговия и сделки през Интернет. Основните участници в тях са международните банки и другите финансови посредници.
Независимо, че де факто те се концентрират върху определени финансови пазари, обстоятелството откъде се дават и приемат поръчките е вече без особено значение. На ОТС – пазарите циркулират финансови активи, които не се котират на фондовите борси.
Такива са, например, повечето от облигациите на американските компании, по-голямата част от дълговите ценни книжа на държавните и местните органи на управление, ценните книжа на инвестиционните дружества от „открит тип“ (т.е такива, които могат да емитират постоянно в обръщение акции), новите емисии на ценни книжа, големи „пакети“ от ценни книжа, формирани във връзка с тяхното преразпределение и др. Данните показват, че оборотът на ОТС-пазарите е по-голям от този, реализиран на присъствените пазари.
4. Типа (вида) на търгуваните инструменти – през последните 35 г. (от началото на 80-те години) финансовите иновации наложиха още един критерий за диференциране на финансовите пазари. Става дума за типа (вида) на търгуваните инструменти. Докато до началото на 80-те години на XX в. на финансовия пазар активно се търгуват базисни инструменти (лихви, валути, акции, облигации, благородни метали, депозитни сертификати, ипотеки, полици и др.), то днес се налага доминантата на пазарите на деривативи (деривати) – фючърси, опции, суапи и много други.
Деривативни инструменти (Derivative Instruments) – това е едно събирателно понятие на т.нар. синтетични финансови продукти. Финансовите фючърси (Financial Futures), например, са срочни контракти, търгувани на специализирани борси за контракти от този тип, които дават право на купувача да купи или продаде определени финансови инструменти на определена дата (падеж) по определена цена. Според типа на базисния инструмент, се различават лихвени фючърси (Currency Futures), индексни фючърси (Stock Index Futures), фючърси с благородни метали (Precious Metal Futures) и други.
Терминът дириват се налага в смисъл на съпътстващ, произхождащ от основния (базисен) актив инструмент. Но цените на деривативните инструменти се отклоняват съществено от цените на базисния актив, т.е те не са техни производни. На някои пазари се утвърждава една нова зависимост между базисните и деривативните инструменти – самите пазари на базисни инструменти се превърнаха в пазари и на техните деривати.
5. В зависимост от срока, за който се сключва и изпълнява един финансов контракт - от тази позиция различаваме пазари за непосредствен обмен на финансовите активи (спот пазари) и пазари за срочни контракти. Тази класификация е резултат от паралелното използване на базисните и производните инструменти. Това се дължи на обстоятелството, че на спот пазара (Spot Market) става обмен на парични средства непосредствено по време на сключване на сделката или най-късно до два делови работни дни на купувача след този момент. Типичен представител на този вид пазари е междубанковият валутен (спот) пазар. На срочния пазар се осъществява търговия със срочни контракти, предполагаща доставка на базисни активи в бъдещето. Тук именно се оперира предимно с деривати, целящи минимизиране на риска от загуби при търговията с базисния актив.
Водещите финансови институции, които „правят“ пазара, се наричат маркет-мейкъри (Market Makers) или значими пазарни участници (играчи). Те разполагат с висококвалифицирани специалисти с различен профил – анализатори, продуктови мениджъри, валутни дилъри, борсови посредници, риск мениджъри, топ-мениджъри в стратегическите щабове и офиси, маркетингови специалисти и т.н. Големите играчи на финансовата сцена функционират навсякъде благодарение на силно развитата филиална мрежа и на водещите технологии в сферата на електронната търговия и търговията с финансови продукти по Интернет между домовете на хората и всеки един от глобалните финансови пазари.
2. Международни финансови институции
2.1. Опит за определение и систематизиране
С разширяването на външната търговия паричните, респ. валутните отношения намират добра почва за развитие извън границите на националните стопанства. Първите международни форуми, посветени на тяхното регулиране, датират от XVII и XVIII в. Тяхната цел е била да признаят чуждите пари като пълноценно платежно и покупателно средство, наред със собствените (отечествените) валути. Така с интернационализацията на валутните отношения се появява необходимостта от създаването на нов тип институции, които да ги координират и управляват, в интерес на всички страни, асоциирани в международния стопански оборот.
Разбира се, опитите за интернационализация на валутните отношения и за формиране на „нова среда“ за тяхното проявление срещат сериозната съпротива на властите в отделните страни. Типичен пример за това е проектът за т.нар. Латински монетен съюз (1865 г.), който предвиждал да се създаде световна парична (валутна) система, базирана върху циркулацията на златото в качеството му на световни пари.
Международните финансови институции, както всички останали международни стопански (икономически) организации, са създадени по силата на международното право. Тяхното функционално състояние би могло да се изследва не само в зависимост от валидността на правните норми, които изграждат самата институция. В по-голяма или по-малка степен, от гледна точка на тяхното възникване и развитие, тези организации остават зависими от съставляващите ги държави. Нещо повече за никого не е тайна, че най-развитите страни в света, които имат най-сериозни позиции в управлението на международните финансови институции, предопределят ориентацията на техните цели, решения и политика.
Ако, обаче, се обърнем към Виенската конвенция за договореностите между държавите и международните организации или между международните организации (1969), то при дефиниране на понятието „международна финансова институция“ на преден план изпъкват именно наднационалния характер на статута и намеренията за равноправно сътрудничество в сферата на международните финансови отношения.
При това положение нашето „работно“ определение би могло да се формулира така:
Международните финансови институции са: субекти на международното право, защото те са създадени (учредени) по силата на преговори между участващите в тях страни, в състава им се включват най-малко две страни (държави) или други международни субекти, партньорите се обединяват за постигане на цели от взаимен интерес при организацията и управлението на финансовите сделки и транзакции между тях, участващите страни са (по договореност) равноправни партньори, те преследват легитимни цели, по определен механизъм формират и управляват съвместно финансови и кредитни ресурси, управлението на институцията се осъществява от единно ръководство (органи) и самата организация се създава за един дългосрочен период.
Класификация (систематизация) на международните финансови организации - При създаването й не може да се търси прецизност. Причините са две основни: една вече създадена финансова институция преследва повече цели и решава много повече задачи, отколкото сферите на компетентност, фиксирани в учредителните договори и с течение на времето се е установила една (макар и нерегламентирана) система на зависимост (субординация) между решенията на отделните финансови институции. Меродавни са решенията на водещите участници като МВФ и СБ.
1. Ако ползваме услугите на историческия подход, групирането на международните финансови институции би могло да се извърши по следната хронология:
- институции, възникнали между Първата и Втората световна война – Банката за международни плащания в Базел (Швейцария), създадена през 1930 г.
- институции, създадени след Втората световна война. В тази група на практика се включват всички останали финансови и банкови институции, например: МВФ (1945), СБ (1945) и нейните дъщерни организации, ЕИБ (1958), ЕБВР (1990), ЕЦБ (1998) и др.
2. Според обхвата и значимостта на дейността и влиянието им върху икономическото развитие на страните и регионите:
- финансови и банкови институции с глобално значение – МВФ, СБ,
- регионални финансови и банкови институции – Азиатска банка за развитие (1965), Африканска банка за развитие (1963), Междуамериканска банка за развитие (1959), ЕИБ, ЕБВР, Субрегионалните банки с международна дейност (Централноамериканска банка за икономическа интеграция, Източноафриканска банка за развитие, Карибска банка за развитие, Ислямска банка за развитие, Северна инвестицонна банка и др.)
3. Според целевия характер на финансовата дейност:
- институции с компетенции при стимулиране на реформите за стабилизиране на икономиките в съответните страни – например МВФ
- институции, предоставящи средства за стимулиране на структурните реформи в страните (преди всичко страните от т.нар. „Трети свят“ и „новите“ пазари – икономиките на страните от Средна и Източна Европа) – СБ, ЕБВР
Освен с „чисто“ финансиране и кредитиране, посочените институции извършват огромна по обем информационна, консултантска, посредническа и издателска дейност. Няколко от тях са активно ангажирани в подготовката и приложението на съвременни рамкови условия и стандарти за осъществяване на паричната (монетарната) и фискалната политика в страните-членки, а така също и с определянето на стандарти за управление (организация, контрол и регулиране) на банковото дело (предимно за тези кредитни институции, които са основните „играчи“ на международните пазари (т.нар европазари) – международните банки и финансови институции. От тази позиция отново трябва да отбележим водещата роля на МВФ, на СБ, но и на Банката за международни плащания в Базел.
Най-голям принос за „оздравяването“ на международните финанси имат три институции. Това са МВФ, СБ и ЕБВР. От началото на 90-те години на XX в. тяхната финансова намеса в икономическата реформа на нашата икономика има безспорно важно стимулиращо значение.
2.2.Международен валутен фонд
Създаден по силата на споразуменията от конференцията в градчето Бретън-Уудс, МВФ е създаден през 1945 г. Сега в МВФ членуват 195 страни, които са направили вноски в размер на 250 млрд, СПТ (350 млрд. щатски долари).
Специалните права на тираж (СПТ) – Special Driving Rights (SDR) – колективната валута на страните –членки на МВФ, чиято стойност се формира по метода на „валутната кошница“. В състава на „кошницата“ от началото на 2001 г. влизат четири валути –Щатски долар (45%), ЕВРО (29%), японска йена (15%), и британският паунд (11%). Това е счетоводната (сметководната) валута на МВФ, представляваща международен резервен актив. В нея са деноминирани (изразени) валутите и финансовите операции между страните членки (техните централни банки) и Фонда. СПТ не съществуват реално в паричния оборот и техните функции – в сравнение с функциите на една международна валута – са ограничени. От 2000 г. 1 СПТ : 1,31 $.
Ръководни органи на МВФ са: Съветът на управляващите, Международната валутна и финансова комисия и Директоратът (изпълнителният орган на тази институция). В дейността на МВФ са ангажирани около 2500 души от всички страни-членки.
Основни стратегически цели на МВФ са формулирани по следния начин:
- стимулиране на международното сътрудничество в сферата на валутната политика
- ускоряване на икономическия растеж в страните-членки и разширяване на международната търговия
- създаване на многостранна международна платежна система
- предоставяне на необходимите средства за страните-членки, с цел своевременно преодоляване на платежните затруднения, респ. отстраняване на несъответствията в платежните баланси на страните-членки
Най-важните сфери, в които се реализират целите на МВФ, са:
- Надзор и контрол – с помощта на определени методи Фондът обсъжда и оценява валутната политика на страните-членки и извършва глобални анализи на общите условия за стопанско развитие в света и спрямо всяка конкретна страна, членуваща в него. Въз основа на анализите и прогнозите се договарят и сключват т.нар. превантивни кредитни споразумения, които имат за цел да засилят международното доверие в икономическата политика на съответната страна-членка.
- Финансова помощ – включва заеми и кредитни линии за преодоляване на дефицити в платежните баланси на страните и за подкрепа на техните стабилизационни програми и реформи. До средата на 2010 г. са договорени заеми за 95 страни за около 90 млрд. СПТ. Най-голям дял от тази сума се пада на страните от Азия и Европа (съответно 20 и 15 %)
- Техническа помощ – това е специализирана помощ и ноу-хау, които Фондът предоставя. Предназначени са за сферите „Парирична и фискална политика“, „Институционално изграждане“, например реструктуриране на централните банки и/или на финансовите министерства, „Транзакции на страните, съвместно с МВФ“, „Систематизация и обработка на статистически данни“, „Обучение на държавната администрация“.
Основни механизми за финансиране на МВФ: Общото правило, по което страните-членки придобиват достъп до ресурсите на Фонда (с малки изключения, например финансирането на програми за борба с бедността и за осигуряването на икономически растеж или пък специалните финансови помощи за адаптацията на стопанската структура на страната), е следното. Страната поисква средства от МВФ, при което част от резервните му активи, деноминирани в свободноизползваеми валути (обикновено в щатски долори и СПТ), се „теглят“(купуват) срущу определена сума от собствената валута. Върху сумата на теглените от МВФ средства се определят такси (комисионни) и в рамките на договорения срок страната трябва да изкупи обратно своята валута.
Финансова политика на МВФ – представлява всички мерки, целящи използване на финансовите средства на тази водеща институция. Към тях спадат:
- Политиката на резервни траншове за финансова стабилизация. Всяка страна има определена позиция по резервните траншове във Фонда, която отразява нейните резервни активи, които са преведени на МВФ. На тази основа се определя с колко квотата на страната превишава наличностите на Фонда, деноминирани в нейната валута. При потребност да се покрие дефицит в платежния баланс, всеки член може по всяко време да има достъп до тези ресурси, т.е. да „тегли“ резервен транш в пълна сума. Това не се счита за кредитиране от страна на МВФ, защото резервната позиция на една страна се разглежда като част от средствата (девизите) на всички страни и поради това не произтича задължение за обратно изплащане (връщане).
- Политиката на кредитни траншове – заемите на МВФ, които се предоставят обикновено на части (траншове), могат да бъдат в размер до 25% от квотата на страната-длъжник. Те се получават автоматично. Средствата се използват за преодоляване на платежни проблеми под формата на глобална сума и няма изискване финансирането за такива цели да става на части. Тегленето на средствата над 25 % от квотата, т.е на нови кредитни траншове, става на принципа на условността. С други думи, ако са изпълнени определени, поставени от МВФ условия, страната придобива право на достъп до тези суми.
- Политика на ситуационна финансиране (извънредно финансиране при необходимост) – става дума за политика на финансиране, с чиято помощ се преодоляват проблеми в платежните баланси на страните, предизвикани от неочаквани, внезапни природни бедствия или са резултат от възникнали конфликтни ситуации в съответната страна. В някои случаи, например, след възстановяване последиците от тежки социални и други конфликти, страната може да получи още до 25 % от своята квота.
Всяка страна може да ползва средства и по силата на други финансови и кредитни облекчения.
Взаимоотношения на България и МВФ
Страната е член от 1990 г. Първоначалната й квота е определена на 310 млн. СПТ и е повишавана два пъти. Сега възлиза на 640,2 млн. СПТ, което е 0,302% от общия кредитен ангажимент (сумите на всички квоти на страните-членки) на МВФ.
Квотата се установява, според участието на страната в световната търговия, равнището на БВП и при отчитане на някои сравнителни критерии. Тя определя „тежестта“ на отделната страна при гласуване решенията на МВФ, нейното участие в разпределението на СПТ, както и ограниченията при ползване на заеми и при покупките на СПТ от Фонда.
За периода на своето членство България е получила от МВФ финансова подкрепа по линията на:
- шест годишни стабилизационни споразумения на обща договорна стойност 1345 млн СПТ
- разширено кредитиране за 627 млн. СПТ, което се предостави на 12 транша
- две споразумения за компенсаторно финансиране на обща стойност 168 млн.дол
- извънредно финансиране (системно трансформационно споразумение) – финансова подкрепа на платежния баланс за 116 млн. СПТ
Към 2007 г. България се е издължила към МВФ.
По принцип задълженията на всяка страна се деноминират официално в СПТ. Тези, които са свързани с квотата на страните в МВФ, са нелихвоносни и нямат определен падеж. Заемите, обаче, които се ползват от общите фондове на МВФ, са лихвоносни и платими според погасителните планове по съответните конкретни споразумения. Лихвеният процент се определя от кредитора – МВФ на седмична база. Към 2011 г е 1,5 %. Всички задължения на страната към МВФ са гарантирани със записи на заповед, издадени от българското правителство и БНБ.
3. Международен финансов мениджмънт
3.1. Явлението „финансов мениджмънт“
Всеки бизнес започва с дефинирането на няколко важни въпроса:
- какви трябва да бъдат оптималният състав и структура на фирмените активи, с чиято помощ могат да се постигнат дефинираните от мениджмънта цели – стратегически, оперативни, тактически и т.н.
- как да се осигурят необходимите ресурси за производството и управлението
- колко ресурси са необходими през следващия планов период
- върху какви принципи ще се базира финансовото управление и какъв ще бъде неговият „принос“ за оцеляването и просперитета на фирмата
- какви рискове съпътстват организацията и управлението на финансовата дейност и какъв инструментариум за управление на тези рискове се използва
- как качеството на финансовия мениджмънт ще се отрази върху корпоративната идентичност и имиджа на фирмата и т.н.
Не е необходимо да сме специалисти по финанси за да констатираме, че финансовият мениджмънт представлява една силно интегрирана в цялостната система за организиране и управление на фирмата част, чието значение може с основание да се определи като ключово, стратегическо. Най-образно, съвременното финансово управление – и това е една отдавна известна максима, представлява начина на мислене и поведение на висшия управленски персонал на фирмата.
Промените във финансовата търговия, за които вече стана дума, предизвикват сериозна еволюция в компетенциите на финансовия мениджмънт. А тъй като международните парични и капиталови пазари предлагат съпоставими „рамкови условия“ и проявяват сходни претенции към основните играчи на тях, не е никак трудно тези компетенции да бъдат очертани по една сравнителна и „стандартна“ логика.
3.2. За компетенциите на финансовия мениджър
Независимо от своя производствен размер, всяко размер, всяко предприятие участва в сделките на финансовите пазари, заемайки различни позиции. То може да бъде както емитент – длъжник, така и клиент на банка, инвеститор и т.н. Във всеки случай ангажираните с финансовото управление лица вземат едно или друго решение, изхождайки от различни позиции. В крайна сметка от и към фирмата се насочват парични потоци и се формират съответните финансови резултати. Операциите на една фирма на финансовите пазари са невъзможни без наличието на подходящи финансови инструменти. С тяхната същност вече се запознахме. Ефектът от това използване зависи от качеството на технологията за финансово управление, с което разполага конкретната фирма.
Арсеналът на финансовия мениджмънт е твърде богат на методи и подходи:
- методология на финансово планиране и прогнозиране
- стандартите за отчитане на финансовите операции и трансакциите
- системата за застраховане на капитала и имуществото на фирмата
- системата за определяне на амортизационните отчисления
- информационна и репортинг система на фирмата
- контролинговата инфраструктура на фирмата
- техническото осигуряване на финансовия мениджмънт
- правната (нормативната) уредба на финансовото управление
- техниките за стимулиране и управление на рисковете във фирмената, респ. във финансовата дейност и др.
Финансовите мениджъри заемат ключови позиции в организацията на фирмения бизнес. От техните компетенции зависи стабилността и цялостната корпоративна стратегия, надеждността на ресурсното й осигуряване, сроковете, за които ще се постигне една или друга цел. Финансовите специалисти са изправени ежедневно пред редица алтернативи за решения, чиято реалност и атрактивност зависи от проявлението на всички процеси и тенденции, представящи сложността и динамиката на средата, в която функционира въпросната фирма.
Ролите, в които встъпва финансовия мениджър са различни. От една страна, той може да участва в подготовката на определено решение, свързано с един проект, предполагащ някакъв вид финансиране. В този случай финансистът участва като съветник на мениджмънта. От друга страна, самият той може да бъде пряк изпълнител на вече прието „отгоре“ решение, предполагащо наличието на оперативни, респективно изпълнителски компетенции. И тук, обаче, са необходими знания, умения и предприемаческа смелост за намирането на най-подходящите варианти, например, за управление на паричните потоци на фирмата, за обосновка на банков заем, за оценка на алтернативни разходи при финансирането и т.н. Обикновено финансовите мениджъри работят в екип – съвместно със специалисти в сферата на счетоводното отчитане, контролинга, планирането, маркетинга и др.
Съществуват различни варианти за обособяване и оценка на компетенциите, с които трябва да разполага един финансов мениджър. Ако приемем, че сферата на компетенциите представлява управленския на финансиста, сред кръга от най –съществените отговорности и задачи попадат:
- прогнозирането и планирането
- координацията и контролът
- управлението на рисковете
- решенията за инвестиране
- операциите на финансовите пазари и т.н.
Ако дейността на финансовия мениджър се представи във времето като един организиран и възобновяващ се процес, от приоритетно значение ще бъдат:
- общият анализ на финансовото състояние на фирмата
- осигуряване на фирмената дейност с необходимите финансови ресурси
- разпределението на ресурсите, вкл. инвестиционната политика на фирмата и управлението на нейните активи
Тази логическа зависимост всъщност представя и най-важните направления на финансовия мениджмънт, третиран като научна дисциплина. Според доминиращите акценти в анализа се прави обособяване на отделни части (раздели), които са обект на подробно изследване. Така последователно се придобива завършена представа относно характера и стратегическите и оперативните финансови решения във фирмата, състава и структурата на капитала, управлението на организационно-структурните преобразования, респективно на тяхното финансово осигуряване, управлението на рисковете и т.н.
3.3.Многонационалната (глобалната) корпорация
След ВСВ множество фирми промениха значително своя организационно-правен статут. Става дума за фирми от развитите страни, които оперират в множество страни. Дали това ще е чрез клонове и филиали, дъщерни компании или пък смесени дружества, това няма особено значение. Важно е друго – започва функционирането на един принципно нов модел на международна търговска и финансова дейност и това значително повишава икономическата, политическата, културната и социалната зависимост в глобален мащаб.
От чистото изкупуване на суровини (ресурси) и продажбата на стоки в други страни, МНК извършват сега директни инвестиции в напълно интегрирани операции. Днес веригата добив на суровини – производствен процес – доставка на потребителите не е ограничена нито от националните законодателства, нито от каквито и да е други бариери. МНК контролират голям и непрекъснато нарастващ дял от световните технологични, производствени и маркетингови източници. Тяхното влияние нараства и заради тесните им връзки с водещите международни банки и големите финансови институции, които няма проблем да оперират във всяка точка на земното кълбо. Огромните структури, в които влизат предприятия от всякакъв бранш са на разположение на своите клиенти постоянно.
Големите компании стават още по-големи и провокират тотална глобализация на пазарите. Следните ръководни фактори причиняват процеса:
1. Необходимост да се търсят нови пазари – достатъчно е да споменем, че Coca Cola и Mc Donald’s са се вписали в ежедневието на японците, а Samsung с Sony и Nissan отдавна са на американския пазар на потребителска електроника и леки автомобили. И това са само два примера.
2. Търсене на суровини – много са фирмите, които чрез филиалната си мрежа осигуряват достъп до основните суровинни източници, необходими за производството на високотехнологични продукти
3. Търсене на възможности за повишаване ефективността на производството – там, където производствените разходи са високи, компаниите предпочитат да „изнесат“ своето производство в страни, където същите разходи могат да бъдат оптимизирани
4. Търсене на нови технологии – никоя нация няма водещо предимство във всички технологии – ако една или няколко страни са лидери в създаването на идейни проекти, то други разполагат с по-значими производствени или маркетингов потенциал
5. Преодоляване на някои политически и регулативни препятствия – типичен пример е производствената ориентация на някои японски автомобилни компании към американския пазар, където бяха „заобиколени“ американските импортни квоти.
6. Разнообразяване (диверсификация) на продукцията – тази цел е провокирана от необходимостта да се смекчат неблагоприятните икономически тенденции в една или друга страна. Като създават силно развита клонова (филиална) мрежа в много страни, водещите компании избягват икономическите спадове в някои страни и региони, за сметка на по-добрия бизнес климат в други. Известно е, че въпреки глобализацията на икономиката, икономическия цикъл в различните страни не съвпада напълно.
3.4. Особеност на международния финансов мениджмънт
На теория и на практика всички представени дотук изводи относно същността на финансовия мениджмънт са валидни както за вътрешните, така и за ориентираните към международните пазари фирми.
Съществуват няколко критерия, представляващи спецификата на финансовия мениджмънт в МНК:
1. Международно ориентираните фирми използват различни валутни деноминации – тези фирми оперират с няколко от свободноизползваемите ресурси, всяка от които има собствена логика на функциониране. С предимство са щатския долар и еврото, които дават 70% от сделките и разплащанията в света. Наличието на няколко „работни“ валути налага прецизен анализ на техните „цени“ (валутни курсове) и това е една от отговорните задачи на финансовите мениджъри, ангажирани с тази задача.
2. Влияние на различия от стопански и правен характер – независимо от хармонизацията и стандартизацията на икономическото законодателство и на правните системи въобще, всяка национална система запазва своя уникален профил в това отношение. Съществуващите различия могат да породят значителни проблеми. Например, ако една МНК се опитва да контролира и координира сделките на своите филиали. Не са редки случаите, когато различията в данъчните закони причиняват различни след данъчни последици от извършени транзакции, в зависимост от това, къде е станала транзакцията. Но не само това. Различните правни режими пораждат една твърде широка палитра от въпроси – като се започне от простото документиране на сделката и транзакцията и се стигне до ролята на правораздаването при разрешаване на спорни въпроси между контрагентите. Тези пречки ограничават мобилността на финансовия мениджмънт в стремежа му да оптимизира финансовите сделки, респ. съпътстващите ги разходи, да минимизира „опасната“ рискова маса във валутната търговия и т.н.
3. Езиковите различия са пречка за разширяването на бизнеса – способността за комуникация е важна във всички сделки
4. Различия в културата и традициите в отделните региони – дори в рамките на страни и географски райони, които се считат за относително хомогенни, господстват различни културни профили. Те представят разнообразие от ценности, манталитет, стил на управление и т.н.
5. Ролята на правителствата – в повечето финансови модели правилата на пазара се приемат като нещо нормално, респ. като подбудителен мотив за бизнеса и финансовия мениджмънт. Всяко правителство, обаче, чрез своята власт, прави опити да установи също някакви „правила на играта“, проявявайки, например, своята законодателна инициатива. Доколко това му се отдава, това е друг въпрос. Съществуващите пречки и ограничения през чуждите инвеститори (от законодателен, административен и всякакъв друг характер) принуждават финансовия мениджмънт да се адаптира към условията в тези „по-несигурни“ страни (пазари). Много често водещи МНК предпочитат да „избягат“ от тях, търсейки по-благоприятна среда за своите фирми (поделения, филиали).
6. Политически риск – всяка нация е свободна да поставя ограничения върху трансфера на капитали и дори да изземва без компенсация финансови активи в рамките на своите граници. Политическият риск, произтичащ от такава намеса, варира от страна в страна и трябва да бъде съобразен при извършването на финансови анализи, прогнози и оценки от страна на корпоративния мениджмънт. Наличието на такъв риск се отразява върху съответната страна многостранно – спрямо нейния кредитен рейтинг като цяло върху решенията на един или друг стратегически инвеститор да инвестира в страната, от гледна точка на финансовата подкрепа, която оказват международните финансови институции, във връзка с оценката на шансовете, които страната има за присъединяване към по-глобални стопански и военно-политически структури и т.н.
3.5. Международни стандарти за стабилизиране на финансовите системи
През последните години, във връзка и със най-голямата световна финансова и икономическа криза (2008 - 2013) след Голямата Депресия сме свидетели на засилена активност по отношение на мерките, целящи стабилизиране на финансовите системи и финансовото управление на международно равнище.
По инициатива на водещите международни финансови институции се изгради фундаментът на една глобална финансова стратегия, която има за цел решаването на следните ключови задачи:
1. Стимулиране инициативността на отделните страни за прилагането на международните стандарти за финансово управление
2. Създаване на приоритети при използване на стандартите, при което ситуацията в отделните страни задължително трябва да бъде взета предвид
3. Използване на методи за оценка, като помощно средство при оценката на процеса по съблюдаване на стандартите
4. Координиране на оценките от страна на МВФ и СБ, с цел своевременно откриване на „тесните места“ и приоритетите за ползване на финансова и техническа подкрепа
5. Формиране на достатъчна мотивация у институциите от публичния сектор и участниците на финансовите пазари за приложение на международните стандарти
6. Набавяне на необходимите средства за обучение и квалификация на персонала, ангажиран със създаването и използването на международните стандарти
Основните международни финансови стандарти (приети на форума за финансова стабилност през 2000 г.) са:
- Относно необходимата прозрачност при осъществяване на паричната и финансовата политика, МВФ публикува Кодекс на добрата практика
- В сферата на счетоводната отчетност са формулирани международни счетоводни стандарти, а отговорността за тяхното съблюдаване носи Международният комитет за счетоводни стандарти
- В сферата на ревизионната дейност са публикувани международни стандарти за извършване на одит, за чието актуализиране и спазване следи Международната федерация на одиторите
- Надзорът върху финансовия сектор се представлява от три основни пакета международни стандарти: принципите за осъществяване на ефективен банков надзор, формулирани от Базелския комитет по капиталовите мерки и стандарти и банков надзор; целите и принципите за регулиране сделките с деривати на международната организация на комисиите по ценни книжа; надзорът върху застрахователните институции се осъществява въз основа на принципите за организация на застрахователната дейност и т.н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар