ИНВЕСТИРАНЕ НА КАПИТАЛ

Успешното инвестиране е едно от най-важните условия за постигане на стратегическата цел на финансовото управление на фирмата – повишаване благосъстоянието на собствениците й. В тази тема ще се изяснят проблемите, свързани със същността  и особеностите на инвестиционния процес, методите за подбор на ефективни инвестиционни решения в ДМА и КМА, оценката на ефективността на инвестициите в акции и облигации.

1. Същност и обхват на инвестиционния процес

Инвестирането, в широк смисъл, обхваща влагането на осигурените капитали в различни активи: материални, нематериални, финансови, т.е. в различно движимо и недвижимо имущество, необходимо за нормалното протичане на производствения процес. Инвестициите на фирмата са отразени в актива на баланса й.

Инвестиция е всяко влагане на пари, свързано с риск, с което се цели нараствана на капитала, осигуряване на допълнителни доходи и други положителни ефекти за собственика.

Прирастът на капитала, получен като резултат от инвестирането, трябва да е достатъчен, за да компенсира отказа от потребление на средствата през текущия период, да възнагради инвеститора за риска и да го възмезди от евентуални инфлационни загуби в бъдеще.

Инвестиционният процес включва анализа, обосноваването и реализирането на най-ефективна форма за вложения на капитала, осигуряващи повишение благосъстоянието на собствениците. Не винаги резултатите от инвестициите могат да бъдат количествено измерени. Често те са свързани с повишаване качеството на продукцията, подобряване имиджа на фирмата, а понякога имат социални цели – повишаване безопасността на труда, опазване на околната среда и др.

Инвестиционният процес е свързан с въвличането на голяма маса от капиталов ресурс (като инвестиционни разходи) за продължително време, а очакваните изгоди (печалбата от инвестицията) се получава след определен период, т.е необходимо е време на изчакване. Тази особеност на инвестиционната дейност в определени случаи би могла да доведе до влошаване на платежоспособността на предприятието. Тъй като обикновено една част от средствата за инвестиции се осигуряват чрез заемни капитали, то възможно е също да възникнат проблеми при обслужването на дълга. Тези явления са проявление на инвестиционния риск.

Друга особеност на инвестиционния процес е тази, че финансовите и материалните ресурси, които поглъща един инвестиционен проект, винаги могат да бъдат употребени алтернативно, т.е. да бъдат вложени в други взаимно заменяеми проекти, което налага да се търси най-добрият избор.

Големите инвестиционни проекти пък трябва да бъдат аргументирани от макроикономически позиции, да се разкрие влиянието им върху експортните възможности, регионалната икономика, инфраструктурата, екологията.

Процесът от възникването на идеята до реализирането й преминава през няколко основни етапа:

1. Идентификация – на този етап се разработва идеен проект. Конкретизира се идеята за инвестицията, набелязват се целите, начините за реализация и възможните източници за финансирането й, оценява се ефектът от въвеждането й с някой от методите за бързото й определяне.

2. Подготвителен етап – Разработват се конкретни технически варианти на планираната инвестиция. В зависимост от вида на инвестицията се изготвят производствени програми, спецификации на оборудването, архитектурни планове и др. При необходимост се ползват услугите на консултанти и експерти в съответната област.

3. Одобряване на проекта – разработват се техническите, организационна-управленските, финансовите, маркетинговите и социалните аспекти на инвестицията. Оценява се ефективността й. За тази оценка е най-добре да се ползват услугите на външни експерти, тъй като инициаторът на идеята е склонен да преувеличи нейните достойнства.

4. Реализация – На този етап се изготвя работен проект, извършват се строително-монтажни работи, доставя се оборудването и обектът се въвежда в експлоатация. През целия период се осъществява текущ контрол върху поведението на участниците и своевременно се нанасят необходимите корекции.

5. Последваща оценка на инвестицията – анализират се и се обобщават резултатите от отделните етапи при реализирането на инвестицията. Целта е да се извлече информация за успехите и пропуските, които да се отчитат в бъдеще при инвестиционнте решения.

Не всички инвестиционни проекти минават през посочените етапи. Колкото на по-ранен период се открие нерантабилността на инвестицията и процесът се прекъсне, толкова по-малко ще са загубите на фирмата.

2. Класификация на инвестициите на фирмата

Многообразните инвестиции, извършвани от фирмите – закупуване на земя, построяване на производствени корпуси и складове, монтиране на оборудване и машини, закупуване на суровини и материали, придобиване на патенти, лицензии, акции, облигации, банкови депозити и други, изисква те да бъдат класифицирани.

В зависимост от вида на обекта на влагане на капитала, инвестициите биват реални, нематериални и финансови:

- Реалните инвестиции на фирмата обхващат придобиването на сгради, машини, съоръжения, материални запаси от суровини и полуфабрикати и др., които се използват за производство на стоки и услуги, с цел максимизиране благосъстоянието на собствениците

- Нематериални инвестиции – свързани с извършването на разходи за учредяване и разширяване, а също с придобиването на патенти, лицензии, фирмени марки, търговски образци, ноу-хау, репутация и др.

- Финансовите инвестиции се дефинират като права върху финансови инструменти – акции, облигации, фючърси, опции и др.

Инвестициите могат да бъдат разграничени и в зависимост от степента на риска.

Всеки, който инвестира в материални, нематериални активи или ценни книжа, рискува своя капитал с надеждата да получи определена доходност в бъдеще. Проблемът е, че действителната доходност се различава от очакваната, поради което говорим за риск. Колкото по-големи са отклоненията на действителната доходност от очакваната, толкова по-голям е поетият риск. Известно е, че постигането на по-висока доходност и увеличаването на богатството на собствениците може да се постигне, ако се поема по-висок риск. Важен принцип на управлението на фирмените финанси е осигуряването на максимална печалба при дадено равнище на риск.

- Безрискови инвестиции -  обхващат инвестирането на капитала в обекти, при които отсъства риск от загуба на капитала и очаквания доход, т.е. реализирането на очакваната доходност е гарантирано.

- Инвестиции с нисък риск – това са вложенията, при които получаването на очаквания доход е сравнително безопасно.

- Инвестиции с висок риск – тези инвестиции се определят като спекулативни. Извършването им е свързано с поемането на по-голям риск, но и с по-висока доходност, в случай, че очакванията за печалба се реализират.

От гледна точка на периода на инвестициите, те се разграничават на краткосрочни и дългосрочни

- Краткосрочни инвестиции – обхващат вложенията на капитала със срок до една година. Такива инвестиции за фирмата са краткосрочните финансови вложения, материалните запаси, краткосрочните вземания

- Дългосрочни инвестиции – това са инвестициите, при които капиталът се влага за период по-голям от една година. Такива инвестиции фирмите извършват при вложения в дълготрайни активи – материални, нематериални, финансови.

В зависимост от формата на собственост на капитала – частни и държавни

В зависимост от националната принадлежност на инвеститора – национални и чуждестранни

Различията между отделните типове инвестиции се проявяват не по отношение на мотивите за тяхното осъществяване, а по методите и показателите, които се използват за тяхното анализиране и оценяване.

3. Инвестиционна политика на фирмата

Инвестицонната политика е важно условие за реализиране на общата стратегия на компанията, тъй като устойчивите й темпове на растеж са свързани с разширяване обхвата и качеството на активите, които тя владее, а това се осъществява чрез инвестиционната й дейност. Инвестиционната политика обхваща подходите, механизмите и методите за подбор на инвестиции, осигуряващи високи темпове на развитие и разширяване на икономическия потенциал на фирмата. Разработването й е свързано с няколко основни етапа.

1. Формиране направленията на инвестиционната дейност на фирмата – в съответствие с общата стратегия за развитието на предприятието, се определя съотношението между инвестициите в различни активи, отрасли (за многоотрасловите компании, региони. Определят се приоритетните цели и задачи на инвестиционната дейност през предстоящия период)

2. Анализ на „инвестиционния климат“ – анализират се условията за инвестиране – предписанията на нормативната уредба, свързани с различните видове инвестиции, прогнозира се очакваното влияние на икономическата конюнктура върху проектите за инвестиране

3. Търсене на обекти за инвестиране, в съответствие с направленията за инвестиционната дейност на фирмата – изучава се конюнктурата на инвестиционния пазар и се подбират за анализ и експертиза различни реални активи, финансови инструменти, които най-добре съответстват на инвестиционната дейност на фирмата, на отрасловата и регионалната й диверсификация, на възможностите за разширяване и обновяване на производството.

4. Осигуряване ефективността на инвестиционния процес – анализира се ефективността на подбраните инвестиции. За всеки актив се ползват различна методика за нейното определяне. Инвестициите се ранжират по тяхната ефективност и се подбират онези, които осигуряват най-висока доходност.

5. Минимизиране на риска – инвестиционният процес е функция на времето и е тясно свързан с проявяването на множество рискове, които водят до снижаване на доходността на инвестицията в сравнение с дадени очаквани величини и се съпровождат с преки финансови загуби или пропуснати ползи поради високата степен на неопределеност и несигурност в макро и микроикономическите условия в бъдеще. Налага се да бъде идентифициран и оценен рискът, свързан с избраните конкретни инвестиции и да се набележат програми за неговото управление.

6. Определяне на необходимия обем инвестиционни ресурси и оптимизиране структурата на източниците на финансиране – изготвя се прогноза както за общата потребност от ресурси, необходими за инвестиционната дейност, така и по отделни етапи и проекти. Като се отчита състоянието и тенденциите на пазарите и се определя каква част от тези ресурси ще се осигури за собствена сметка и каква част чрез заемен капитал, така, че да не се наруши финансовото равновесие и платежоспособността на фирмата.

7. Формиране и оценка на инвестиционния портфейл на фирмата – при формирането на инвестиционния портфейл на фирмата се вземат впредвид общата стратегия за развитието й, възможностите да осигури финансови ресурси и инвестиционната привлекателност и риск на различните обекти за инвестиране. На база подбраните инвестиции се разработва инвестиционната програма на предприятието.

4. Анализ и оценка на инвестициите в ДМА

4.1. Характеристика на инвестициите в ДА

Инвестициите в „тесен“ аспект се свеждат до влагане на капитала в дълготрайни активи. За фирмите от материалната сфера инвестициите в ДА – земя, сгради, оборудване, машини, складови и др. са особено важни, тъй като тяхната експлоатация създава условия и предпоставки за нормално осъществяване на производствения процес и генериране на доходи. Мотивите за извършването на тези инвестиции са свързани с разширяване дейността на фирмата, повишаване качеството на продукцията и асортиментната й структура или снижаване себестойността на произвежданите изделия. Проектите обхващат модернизиране, замяна или обновление на действащото оборудване, в резултат на физическото или моралното изхабяване. Някои от проектите се внедряват във връзка със задължетелни изисквания за безопасност и опазване на околната среда. Процесът на оценка, анализ, сравняване и избор на проекти в ДМА, с цел повишаване благосъстоянието на собствениците, се квалифицира като капиталово бюджетиране. Документацията, в която се дава основната характеристика на проекта за осъществяване на реалната инвестиция, се определя като инвестиционен проект.

Инвестиционния проект включва:

1. Основна идея и предпоставки за проекта – в този раздел се представят най-важните параметри на проекта, които са били предпоставка при избора за реализацията му. Разглежда се влиянието на проекта върху регионалната инфраструктура. Прилага се график за реализацията му.

2. Анализ на пазара и концепцията за маркетинга – посочва се връзката на проекта с пазарната и ресурсната среда. Прилагат се резултатите от маркетинговите изследвания. Разработват се маркетинговата концепция на проекта и бюджета за нейното финансиране.

3. Ресурсна осигуреност – суровини и доставчици. В този раздел се посочват необходимите суровини и материали за проекта, потребностите от тях, наличието на основните суровини в региона и близостта до тях. Посочват се главните доставчици и сключените договори с тях, ако има такива. Разработва се програма за доставките и разходите, свързани с тях.

4. Местоположение, инфраструктура, околна среда – описва се месторазположението на проекта, характерът на околната среда. Прави се преценка на социално-икономическите условия в региона, инвестиционния климат, състоянието на производството и търговската инфраструктура, оценка на разходите по подготовка на строителния участък.

5. Проектиране и технология – представя се производствената програма и характеристиката на производствената мощност на предприятието. Обосновава се изборът на технология и предложения по усвояването й. Разработва се план за проекто-конструкторски работи, списък на необходимите машини, оборудване и изисквания към техническото обслужване. Прави се оценка на тези разходи

6. Организация на управлението – представя се организационната схема и системата за управление на предприятието. Обосновава се конкретната организационна структура на управление, създадените центрове на отговорност, бюджета на разходите, свързани с организацията на управлението

7. Трудови ресурси – съдържа квалификационните изисквания и функции на персонала, оценка на перспективите да се осигури от региона, организацията на подбора, плана за обучение на работниците и оценка на свързаните с това разходи.

8. План за реализацията на проекта – обосновават се отделните стадии за осъществяването на проекта, график за реализацията му и бюджет на реализирането му.

9. Финансов план и оценка на ефективността на инвестицията – в този раздел се прилагат финансовите прогнози и финансовите планове. Определя се общия обем на инвестиционните разходи, входящият паричен поток по отделни етапи на реализацията на проекта, методите, резултатите и оценката на ефективността на инвестицията, оценката на инвестиционните рискове.

4.2. Оценка на ефективността на инвестиционния проект

Оценката на ефективността на инвестициите в дълготрайни активи включва следните стъпки:

1. Определяне на сметната стойност (първоначалните инвестиционни разходи) на проекта – първоначалните инвестиционни разходи са свързани с придобиването, въвеждането и привеждането на инвестицията в подходящ за ползване вид. Основните променливи, които се вземат под внимание при изчисляването на първоначалните разходи, са цената на новия актив, инсталационните разходи (всички допълнителни разходи, необходими за въвеждане на инвестицията в експлоатация – доставка, монтаж и др.). Ако с инвестицията се цели подмяна на оборудването, то обикновено старото оборудване се продава. В този случай първоначалните инвестиционни разходи се намаляват с нетните постъпления от продажбата – приходите от продажбата, коригирани със сумата на ДДС.

2. Определяне величината на очакваните парични потоци от проекта -  включително и стойността на дълготрайния актив към определена дата. Очакваният паричен поток се формира като сбор от нетния годишен доход от инвестицията и стойността на амортизационните отчисления. При определянето му се отчитат само паричните потоци, които са резултат от внедряването на инвестицията – „увеличените “ парични потоци.

3. Оценка на риска – свързан с получаването на бъдещите доходи. Трябва да се има предвид, че  нерядко резултатите от инвестиционния проект са по-лоши от прогнозираните. Рискът при инвестициите е обвързан с бъдещите движения на променливите параметри – ефективно търсене, равнище на цените, капацитет на техниката, колебания в стопанската конюнктура.

4. Определяне на адекватен дисконтов процент – с него бъдещите парични потоци ще се сконтират (намалят). При подбора на норма на дисконтиране трябва да се отчита:

- цената на капитала – адекватният дисконтов процент отразява разхода на капитала, цената, която следва да се плати за ползваните ресурси.

- рискът на инвестицията – предварителното отчитане на влиянието на рисковите фактори и отклоненията под тяхното въздействие на реалните приходи от очакваните, се „вгражда“ в дисконтовия фактор чрез включване на премия за риска.

- очакваната инфлация – инфлацията води до намаляване на реалната стойност на очакваните парични потоци. Това налага темпът на очакваната инфлация да се добави към дисконтовата ставка.

- равнище на пазарните лихвени проценти – дисконтовият фактор се влияе и от нивото на лихвите, които предприятието плаща при ползване на заемен капитал за финансиране на проекта

- срокът на ивестицията – известно е, че дългосрочните ивестиции са по-рискови. Колкото по-отдалечени във времето са очакваните парични потоци от инвестицията, толкова по-голяма е вероятността от настъпване на неблагоприятни събития.

- пазарните условия – колкото по-нестабилни са външните икономически условия, толкова повече се усложнява изборът на подходяща дисконтова ставка.

5. Изчисляване настоящата стойност на очакваните парични потоци – бъдещите нетни парични потоци се привеждат чрез дисконтиране към сегашната им стойност.

6. Прилагане на методи за оценка на ефективността на инвестицията на база съпоставяне на инвестиционните разходи със сумите или сроковете на инвестицията. Методът за оценка на инвестиционен проект е определена техника, която дава възможност за ранжиране на инвестициите и избор на най-ефективния проект. В зависимост от критерия дали отчитат промяната на стойността на парите във времето, методите за оценка на инвестиционните проекти се разграничават на статични и динамични.

- Статични методи – не отчитат промяната на стойността на парите във времето. При тях определението на ефекта от внедряването на инвестицията се определя бързо и лесно (при тях стъпки 3, 4, 5 не се прилагат), но изводите не са много точни. Тези методи обикновено се използват при възникването на идеите, за първоначална преценка на ефекта от внедряването от инвестициите. Статични методи са средна норма на дохода и период на възвръщаемост.

Средна норма на дохода (норма на възвръщаемост - R)

При този метод средногодишната печалба след облагане с данъци (нетната печалба) се сравнява с отчетната стойност на инвестицията. Особеното е, че ползите от инвестиционният проект се обвързват не с нетния оперативен паричен поток, а само с чистата печалба, която се определя като разлика между приходите и разходите, в т.ч. данъци и амортизационни отчисления. Изчисленията се извършват по формулата:

R = P/(I/2)

Където I е размерът на инвестиционните разходи. При линейна амортизация първоначалната стойност се разделя на две.

Р – средногодишната чиста печалба = (Р1+Р2+…Рn) / n

Където n – годините през които инвестицията се експлоатира

Полученият коефициент се сравнява с изискваната от фирмата рентабилност или със средната норма на Рт в отрасъла. При по-ниски стойности от изискваната, проектът се отхвърля.

Този метод за определяне на ефективността на инвестицията е бърз, лесен – изчисленията не са особено трудни. Недостатък на метода е игнорирането на влиянието на фактора време върху паричните постъпления. Ползите от инвестицията се обвързват само с чистата печалба и се пропускат амортизационните отчисления – един от важните вътрешни източници на финансирането.

Период на възвръщаемост (срок на откупуване – Payback period – PBR)

При този метод се определя продължителността от време, необходимо за пълното възвръщане на инвестиционните разходи от входящите оперативни потоци на инвестицията. Критерият за вземане на инвестиционно решение се основава върху съпоставянето на изчисления срок за изплащане на инвестицията с нормативно фиксиран или предварително определен от инвеститора приемлив срок за откупуване. Ако срокът за изплащане на проекта е по-малък от нормативния или приемливия, проектът се приема. При класиране на алтернативни проекти се приема този, който е с по-кратък срок. При проекти с равни годишни нетни потоци, периодът на възвръщаемост се определя по формулата:

PBR = I / CF

Където: CF са средногодишните нетни парични постъпления от проекта

I – първоначалните инвестиционни разходи

При проекти с неравномерни нетни парични потоци, последните се приспадат последователно от инвестиционните разходи до покриването им. Обикновено изчисленията се оформят в таблична система.

Срокът на откупуване е метод, който има редица недостатъци: не отчита промяната на стойността на парите във времето, не обхваща целия инвестиционен период – икономически неоправдано е вземането на инвестиционно решение, без да се отчитат паричните потоци, възникнали след първоначалните разходи, абсолютизира бързината, с която се възвръщат средствата и игнорира рентабилността на проектите. 

- Динамични методи – отчитат влиянието на фактора време върху очакваните парични потоци. Изчисленията при тях са по-сложни, но оценката за ефективността на инвестицията е по-точна. Най-трудният момент за прилагането им е свързан с определянето на адекватен дисконтов процент.

Нетна настояща стойност (Net present value - NPV)

Това е най-често прилаганият метод за определяне финансовата ефективност на инвестиционните проекти. Нетната настояща стойност (NPV) се определя като разлика между сумата на настоящите стойности на паричните потоци (Total present value) и първоначалните инвестиционни разходи (Investments costs). Формализираният израз за определяне на нетната настояща стойност е:

NPV = [CF1/(1+r)] + [CF2/(1+r)]² + [CFn/(1+r)ⁿ] – I

Където: CF1, CF2,…CFn са очакваните парични потоци

n – период (година) на възникване на постъпленията

r – нормата на дисконтиране, представена като десетично число

I – първоначални инвестиционни разходи

При NPV >0 проектът се приема, а при NPV <0 span="">, проектът се отхвърля.

Когато се избира между няколко алтернативни проекта с положителни нетни настоящи стойности, за приемлив се счита този, при който нетната настояща стойност е най-висока.

Индекс на рентабилността (Profitability index - Pi)

Индексът на рентабилността (Pi)  се изчислява като настоящата стойност на очакваните парични потоци (PV) се раздели на инвестиционните разходи (I):

Pi = PV/I

Проектът се приема, ако сумата на настоящите стойности на очакваните парични потоци превишава стойността на първоначалните разходи, т.е. индексът е по-голям от 1. Ако съотношението е по-малко от единица, проектът се отхвърля.

Вътрешна норма на възвръщаемост (Internal rate of return - IRR)

Същността на метода се свежда до определяне на дисконтова ставка, която изравнява настоящата стойност на очакваните парични потоци с първоначалните разходи на проекта , т.е. определяне на дисконтова норма, при която нетната настояща стойност е нула. Инвестицията се счита за приемлива (ефективна) в случаите, когато изчислената норма на възвръщаемост превишава цената на капитала или изискваната от фирмата възвръщаемост от проекта. Методът вътрешна норма на възвръщаемост е много подходяща техника за оценка на ефективността, когато се налага сравнения на алтернативни конкуриращи се проекти с различни мащабност.

5. Инвестиране в краткотрайни активи

За нормалното протичане на производствения процес е необходимо част от осигурените финансови средства да се инвестират в краткотрайни активи: краткотрайни материални активи (запаси), краткосрочни вземания (дебиторска задлъжнялост), краткосрочни инвестиции, парични средства.

1. Краткотрайни материални активи – невъзможността да се получи синхрон между доставките от суровини и материали, потребностите на производството и реализацията на стоките, налагат фирмите за поддържат три вида запаси – запаси от суровини и материали, запаси от незавършено производство, запаси от готова продукция. Управлението на инвестициите в материални запаси изисква поддържането им на достатъчно ниво при дадени условия – разходи за доставка, разходи за съхранение, загуби от недостиг на запаси, за да функционира фирмата нормално и да посреща промените в търсенето. Тези запаси се управляват чрез определяне момента на изпълнение на доставката и оптималния й размер. Увеличаването на броя на доставките води до намаляване на средствата, инвестирани в материални запаси, но до увеличаване на разходите по доставката им. При намаляване на броя на доставките тези разходи намаляват, но се увеличава количеството доставяни материали и разходите по тяхното съхраняване. Оптималният размер на запаса (ОРЗ) се определя чрез известния модел на Уилсън:

ОРЗ = ( √ ) / С₁

Където: НКГ е необходимото количество за годината

Р₁Д – разходите за една доставка

С₁Р – складовите разходи за единица производствен запас

2. Краткосрочни вземания – в състава на краткосрочните вземания (дебитори) се включват: вземания, свързани със съучастия, данъци за възстановяване, съдебни вземания, предоставени аванси, вземания по продажби, вземания по търговски заеми. Проблеми при дебиторите могат да възникнат в случаите на продажби, уговорени за плащане по безкасов път, ако спрямо ненадеждни клиенти е избрана неподходяща форма на разплащане, при спорни дългове (вземания, чието плащане се бави поради претенции за качество на стоки, цени и суми), но най-вече при продажби на кредит. Затова в литературата инвестициите в дебитори се определят като инвестиция в клиент. Рационалното управление на дебиторите изисква увеличаване на продажбите на кредит на надеждни клиенти, с цел разширяване на маркетинговите позиции на фирмата и увеличаване на печалбите й, но уговаряне на по-кратък срок на отлагане на плащанията и подобряване на събираемостта на вземанията.

3. Краткосрочни финансови инвестиции – този вид инвестиции имат за цел доходоносно влагане на временно свободните парични средства във високоликвидни финансови инструменти, които при необходимост лесно ще бъдат конвертирани в парични средства. Те обхващат влагането на капитала в банкови депозити, ДЦК, търговски ценни книжа. Изборът на подходящи краткосрочни инвестиции зависи от тяхната достъпност, надеждност, ликвидност и доходност.

4. Парични средства – в състава на паричните средства се включват парични средства в брой, парични средства в банкови сметки и блокирани парични средства. Тези активи не носят доход, което предполага, че инвестициите в тях трябва да се минимизират. При планиране на инвестициите в парични средства се отчитат мотивите, които влияят върху поддържаната парична наличност във фирмата. Тези мотиви са: транзакционен – парите, които се поддържат за осъществяване на плащанията по ежедневни сделки,гаранционен – паричните средства за посрещане на непредвидени разходи, спекулативен – паричните средства, които се поддържат, за да не се пропусне изгодна покупка. Върху размера на паричната наличност оказват влияние и поддържаните от предприятието компенсационни остатъци по банкови сметки. Най-често паричните средства се установяват в размер, превишаващ трансакционните остатъци и гаранционните пари.

Практиката показва, че инвестициите в краткотрайни активи са с по-ниска доходност, в сравнение с тази на дълготрайните активи. Финансовите интереси на фирмата налагат да се минимизират средствата, инвестирани в краткотрайни активи.

Факторите, които влияят върху равнището на краткотрайните активи, необходимо за нормално протичане на производствения процес са следните:

1. Отрасъл – видът на отрасъла, чрез спецификата на технологичния цикъл и неговата продължителност, е един от факторите, които влияят силно върху равнището на краткотрайните активи във фирмата

2. Сезонност – фирмите със сезонна дейност имат временна потребност от краткотрайни активи, чиято стойност се колебае в рамките на годината

3. Големина на фирмата – големите фирми обикновено имат по-нисък дял на краткотрайните активи в имуществената си структура, тъй като имат по-голяма свобода при осигуряването на материални и финансови ресурси. Те реализират икономия от мащаба, прогнозират по-точно очакваните парични потоци, а също и разполагат с по-големи възможности за управление на предоставените кредити на клиентите. Обратно, в малките фирми делът на краткотрайните активи в имуществената структура е по-висок.

4. Обем на продажбите – когато продажбите на фирмата растат, много често нарастват краткотрайните й активи – запаси, вземания, заедно със нарастването на счетоводните й задължения. Препоръчително е, в тези случаи темпът на нарастване на реализираната продукция да изпреварва темпа на нарастване на краткотрайните активи.

5. Стабилност на фирмените продажби – колкото по-стабилни са продажбите, толкова по-малко са краткотрайните активи. Фирми с променливи продажби обикновено притежават повече краткотрайни активи, главно пари и запаси.

6. Риск – равнището на краткотрайните активи зависи и от подхода на финансовия мениджър към риска. Отношението към риска и прилагането му към инвестирането в краткотрайни активи определя мениджмънта като агресивен или консервативен. 

Агресивният мениджмънт на активите се характеризира с поддържането на ниско равнище на краткотрайните активи, висок риск и рентабилност. При него парите, движимите ценности, запасите, вземанията се свеждат до минимум. Рискът е свързан с възможността фирмата да изпадне в неплатежоспособност, поради недостиг на пари и ликвидни активи.

Консервативният мениджмънт на активите се характеризира с поддържане на високо равнище на краткотрайните активи, нисък риск и рентабилност. Нивото на материалните запаси, движимите ценности, краткосрочните вземания, наличните пари е по-високо. Прилагането на консервативния мениджмънт на активите води до увеличаване на разходите за съхранение на запасите, финансиране на вземанията и като резултат – печалбата е по-ниска. Опасността от ликвидни кризи в компанията намалява, поради значителния дял на паричните средства, поддържани във фирмата. Намалява и опасността от прекъсване на производствения процес поради липса на материални запаси.

6. Методи за оценка ефективността на финансовите инвестиции

Финансовите инвестиции в производствените фирми се разглеждат като форма за ефективно използване на временно свободния капитал или като инструмент за реализация на страгегическите цели, свързани с диверсификация на производствената дейност на фирмата. С тези инвестиции може да се цели получаване на доход, а също и установяване на финансово влияние над други компании чрез придобиването на контролния пакет акции.

Формите на финансовите инвестиции на фирмите са:

- влагане на капитала в съвместни предприятия

- влагане на капитала в краткосрочни финансови инвестиции

- влагане на капитала във фондови инструменти – обикновени и привилигировани акции, облигации, конвертируеми облигации, дериватни (производни) инструменти – фючърси, опции

Всеки инвеститор, преди да вземе решение за покупка на един или друг финансов актив, се опитва да определи ефективността на инвестицията. Основните характеристики, които се отчитат при инвестирането в ценни книжа, са цена, стойност, доходност, риск.

Принципният модел за оценка стойността на финансовите инструменти се основава на привеждането на очакваните доходи към настоящата им стойност. Очакваният паричен поток при финансовите инвестиции включва:

- периодично получаване на лихви – от вложенията в спестовни влогове и облигации, или на дивиденти – от вложенията в акции

- сумата от продажбата на финансовия актив, респективно сумата при погашението на дълговите ценни книжа, ако инвеститорът ги задържи до падежа (матуритета)

1. Базисен модел за определяне стойността на облигациите – прилага се за облигации, които осигуряват на своите притежатели периодично изплащане на предварително фиксирана постоянна лихва, а на падежа, освен лихвата за последния период, се изплаща и номиналната стойност. Моделът се основава на следните изходни параметри:

- Номинална стойност (N) – сумата, обявена на лицевата страна на облигацията, която емитентът (издателят) обещава да върне на определена дата в бъдещето.

- Купонна лихва (C) – сума, определена като произведение от номиналната стойност на облигацията и купонния лихвен процент, представен като десетично число, която според клаузите, уговорени в проспекта на емисията издателят ще плаща годишно на кредитора

- Срок на погасяване на облигацията (n) – фиксираният срок (години до падежа) за погасяване дълга към кредитора

- Норма на дисконтиране (r) – изискуемата от инвеститорите норма на възвръщаемост, която се определя въз основа на купонните проценти на нови емисии на облигации с аналогичен риск.

Vобл. = C1/(1+r) + C2/(1+r)² +…+Cn/(1+r)ⁿ + N/(1+r)ⁿ

Курсът (пазарната цена) на облигациите се влияе от:

- търсенето и предлагането

- кредитния рейтинг на емитента – облигации на емитента с нисък рейтинг би следвало да осигуряват по-висока доходност.

- купонната лихва – колкото по-висок е купонният процент, при равни други условия, толкова по-висока е пазарната цена на облигацията

- пазарните лихвени равнища – курсът на облигацията се изменя обратно пропорционално на измененията на пазарните лихвени равнища

2. Модел за оценка стойността на акциите – както вече бе посочено, акцията е документ, материализиращ права на собственост върху една от много равни части на капитала на фирмата. Очакваните парични потоци от инвестирането в акции се обвързва с едно от основните имуществени права на акционера – да получи част от чистата печалба, която се предоставя на собствениците под формата на дивидент. При акциите, за разлика от облигациите, не се фиксира падеж и можем да приемем, че изплащането на дивиденти ще продължи безкрайно, докато фирмата съществува. Използват се следните изходни параметри за оценка на вътрешноприсъщата стойност на акцията (Vакц):

-размер на дивидентите, които се очаква да бъдат получени (D)

-очаквана възвръщаемост на акциите (r), зададена като десетично число

-време (периоди), през които акцията ще се използва – n

Vакц. = D1/(1+r) + D2/(1+r)² + Dn/(1+r)ⁿ

Където D1,2,…n e изплащаният дивидент за съответния бъдещ период.

Изискваната норма на възвръщаемост трябва да съответства на равнището на риска на акцията. Колкото по-висок е рискът, толкова по-висока е изискваната възвръщаемост.

Модел за оценка стойността на привилегированите акции – те по правило носят на своите собственици постоянен дивидент, фиксиран като процент от номиналната стойност на акциите (N). В този случай горната формула може да се преобразува и стойността на акциите с постоянен дивидент (Vпр.акц) се определя по формулата:

Vпр.акц = D / r