БОРСОВИ СДЕЛКИ И БОРСОВ АРБИТРАЖ. ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ И ГАРАНЦИИ НА БОРСОВИТЕ СДЕЛКИ

1. Същност на борсовите сделки

А. Определение за борсова сделка - борсовата сделка е взаимно съглашение за предаване на права и задължения по отношение на борсова стока, което се постига между участниците по време на борсовия търг, регистрира се по установения на борсата ред и се отразява в борсовия договор.

Б. Основни характеристики на борсовата сделка

Обект на борсовите сделки са борсовите стоки, ценни книжа, валута, деривати.

Обем на сделката, т.е. количеството, което може да се продаде и купи е стандартно определено от борсата.

Цената, по която се сключва борсовата сделка е равновесната цена, до която се достига по време на борсовия търг.

Срокът за изпълнение на сделката е времето, когато купувачът трябва да заплати равностойността на купената стока, а продавачът да предаде борсовата стока и получи парите.

В. Принципна схема на борсовата сделка - всяка сделка има своя принципна схема, която обхваща нейния жизнен цикъл. На борсата сделките се сключват от борсовия посредник – брокера с участието на клиринговата система. Наложили са се основно две схеми за осъществяване на борсовите сделки:

1. Двама брокери с участието на клиринговата система - при сключването на борсовите сделки участват двама брокери: представител на продавача и купувача. Такава схема на сключване на сделки е приложима и на извън борсовия пазар.Такава сделка преминава през следните етапи:

- въвеждане на поръчката за сключване на сделката в системата на борсата;

- сключване на сделката;

- проверка на параметрите на сделката от клиринговата къща;

- разчетни операции (клиринг - сетълмент);

- изпълнение на сделката

                                           Актив

Продавач – Брокер       Клирингова        Брокер - Купувач

                                            къща

                                            

                                            Пари

2. Продавач и купувач се свързват чрез участието на дилър - в този случай дилърът сключва сделката от свое име и за своя сметка. По типична за борсовите сделки е връзката брокер – дилър – брокер.

При сключването на борсовите сделки възложителят на сделката (продавачът или купувачът) трябва да сключат с брокера договор (ако те не са членове на борсата) или да възложат сделката на упълномощения от тях брокер. Брокерският договор важи само за една възложена сделка, той е типов.

Б. Видове борсови сделки - сключваните на борсата сделки биват:

- с незабавен срок на изпълнение (т. нар. спот сделки);

- с отложен срок на изпълнение (т. нар. форуърдни сделки);

- срочни (фючърсни и опционни) сделки.

1. Борсови сделки с незабавен срок на изпълнение - на стоковите борси сделките с незабавен срок за изпълнение се сключват за стоки, които са на склад (промат сделки) или са на път (флотан сделки). Когато стоките пътуват по море купувачът може след сключване на сделката да промени курса на плавателния съд в зависимост от мястото, където желае да приеме стоката като заплаща допълнителните транспортни разходи.

„Спот“ сделките в международната борсова практика са известни като сделки с налични борсови активи, т.е които могат веднага да се доставят. Характерни особености на тези сделки са:

- борсовите активи са налице – стоките са произведени и са на склад или пътуват, ценните книжа са депозирани;

- сделките се сключват за реална доставка, т.е тяхното изпълнение е задължително за страните по сделката. Те могат да се откажат от нея само при постигане на взаимно съгласие;

-изпълнението на сделката е в кратък срок, определен в борсовия правилник – от 3 до 10 дни;

- тези сделки се сключват и изпълняват при много висока степен на стандартизация на необходимите операции и на документацията;

Участието на много продавачи и купувачи на борсовия подиум при сключването на спот сделките създава благоприятни условия за формирането на реални цени, които отразяват действителното предлагане и търсене. От друга страна обаче като техен недостатък се сочи, че не са достатъчно гъвкави и не позволяват да се използва целия механизъм на съвременната борсова търговия. При касовите сделки купувачът трябва да разполага с налични пари, за да се изпълни в срок сделката. Спот сделките с ценни книжа се сключват главно от банки и застрахователни компании, но и от обикновени участници на пазара през платформите за електронна търговия.

Спот сделките се сключват и с цел спекулиране (т.е не с цел реална доставка). Спекулирането представлява извличане на печалба от разликата между цена купува и цена продава. Тези спекулативни сделки са два вида:

•  Арбитражни сделки – сключват се за един и същ борсов актив, по едно и също време, но на различни борси. Използва се разликата в курсовете на ценни книжа или валутата. Например на 08.12.2014 г. на Софийската стокова борса пшеницата се продава по $ 200 на тон, а на Варненската борса по $ 195 на тон, то при наличие на информация и добра организация един и същ дилър може да подаде поръчка за покупка на зърно на Варненската борса и едновременно поръчка за продажба на Софийската стокова борса. Ако се изпълнят двете сделки дилъра печели разликата между двете цени. Арбитражните сделки изискват бърза реакция, поемане на риск и действия за реализиране на двете насрещни сделки. Тези сделки имат смисъл, ако разликата между цена купува и продава или между курсовете на ценните книжа или валутата е по – голяма от разходите по арбитражната сделка.
• Спред сделки – сключват се за един и същ борсов актив, на една и съща борса, но в различно време, за да се купи и продаде при благоприятна цена и да се спечели. Сключват се, когато се очаква в кратък период да се променят борсовите цени или курсовете на ценните книжа и валутите. Както арбитражните, така и тези сделки изискват бърза реакция, поемане на риск и действия за реализиране на двете сделки. Действията се основават преди всичко на анализ и прогноза за развитието на борсовия пазар за сравнително кратък период от време.

2. Борсови сделки с отложен срок на изпълнение - форуърдните сделки могат да се разглеждат като разновидност на спот сделките. Те се сключват също така за реална доставка на борсов актив, но срокът на изпълнението е по-дълъг – до няколко месеца. При сключването на сделката стоката може още да не е произведена или да продължава нейното „зреене“ (например на сиренето, на виното  и др). До такива сделки най-често прибягват производители на селскостопанска продукция, суровини или метали – т.е. на стоки, чиито производствен цикъл е удължен. Те се страхуват от бъдещо намаляване на цените и понасяне на загуби и са готови да сключат форуърдна сделка, за да си осигурят продажбата по цени, които към дадения момент ги удовлетворяват. Такава стратегия имат и купувачи, които искат да си осигурят доставката на стоката за бъдещ период по цена, която сега за тях е приемлива.

Най-важни особености на форуърдните сделки са:

- значителна разлика между времето на сключване и изпълнение на сделката;

- сделката се сключва и изпълнява по цена договорена в деня на сключването й;

- договорът е задължителен за изпълнение и не може едностранно да се ликвидира, а само при взаимно съгласие на страните.

Форуърдните сделки се различават от спот сделките по следните белези:

- могат да се сключват както за стоки, които са налице, така също и за стоки които ще бъдат произведени до срока на доставката;

- срокът за изпълнение на сделката не съвпада с момента на сключването;

- оформя се договор за доставка, по силата на който продавачът поема задължението да достави в определения срок, а купувачът да заплати договорената стока по цена, вписана в договора.

Форуърдните сделки носят риск, ако при изпълнението пазарната цена на актива е различна от договорената. При повишаване на пазарната цена продавачът губи, защото е длъжен да продаде актива на договорената цена, при падане на цената купувачът губи.

За намаляване на риска от понасяне на загуба от промяна на пазарната цена при изпълнението на сделката, форуърдните сделки се сключват със залог или премия. Залогът е вид гаранция за изпълнение на сделката и се плаща от едната от страните, за да гарантира изпълнението на задължението си към другата страна. При сделките за покупка залогът се плаща от купувача, а при сделките за продажба – от продавача.

Друга разновидност на форуърдните сделки е сключването им с премия. Премията е отстъпка от цената и дава възможност на този, който плаща премията, да изиска изпълнението на сделката или отказ от нея. Платец на премията може да бъде продавача или купувача по сделката. Разликата между сделките с премия и със залог е в това, че сделките с премия се отнасят към т.н. условни, т.е. те могат и да не се изпълнят. Сделките със залог са задължителни за изпълнение, гаранция за което е даденият залог.

3. Срочни (фючърсни и опционни) сделки

Фючърсни сделки - при повечето от борсовите стоки е налице риск от неблагоприятно изменение на пазарната конюнктура и на пазарните цени както за продавачите, така и за купувачите. Още от средата на 20 в. те започват да търсят начин за усъвършенстване на борсовите сделки, така че да сведат ценовите рискове до минимум, а заедно с това и разходите за деловата си дейност. Така необходимостта от механизъм за ефективно предвиждане на промените на цените в бъдещ период и управление на рисковете става главната причина за появата и много бързото развитие на срочните (фючърсните) борсови сделки.

Предвестник на фючърсните сделки са форуърдните, но тъй като при тях не се избягва, а даже се увеличава риска от неблагоприятна промяна на цените до падежа на сделката, сделките с фючърси бързо се развиват и заемат централно място в борсовата търговия. Така в началото на 70 – те години на 20 в. в САЩ годишно се търгуват около 13 млн. фючърсни договора и повечето от тях за селскостопанска продукция, а в края на 90 – те години техния брой е вече над 350 млн., от които едва 10 % са за селскостопанска продукция. Днес фючърсни договори се търгуват за борсови стоки, за ценни книжа, за валута и т.н. и продължават да се увеличават предложенията за разширяване на видовете фючърсни договори.

Най –голямата и най – стара борса за фючърсни сделки е Чикагската борса за зърнени храни. От 70 – те години фючърсните сделки много бързо се разпространяват на всички борсови пазари. Днес сключваните борсови сделки на големите национални, регионални и международни борси са предимно фючърсни, но едва 5 % от тях реално се изпълняват, а останалите приключват със закриване на откритата позиция. Така се формира един мощен фючърсен пазар с цел преразпределение на ценовия риск, а реалната покупко-продажба се извършва на извънборсовите пазари.

Chicago Board of trade 1922 г.

 Chicago Board of trade 2002 г. 

От средата на 80 – те години на XX в. фючърсните пазари се обогатиха със сключването на опции за фючърсни договори. Започна въвеждането на всякакви финансови фючърси – за ценни книжа, за облигации и т.н.

За тези тенденции допринася глобализацията на пазарите, разрастването на борсовата дейност в световен мащаб и търсенето на висока ефективност и защита на капитала от различни пазарни рискове и особено от колебанията на цените. Днес фючърсните борси изпълняват две основни функции:

- прехвърлянето на риска от неблагоприятни промени на цените чрез сключването на т.нар хеджингови сделки;

- формиране на цените на фючърсните пазари.

Най-важните – характеристики на фючърсните сделки и отличията им от спот сделките са:

- фючърсните сделки се сключват главно за стоки със сезонен характер на производство или търсене (такива са селскоктопанските стоки, металите, течните горива, памукът и т. н.);

- Фючърсните сделки се сключват при много висока степен на стандартизация – стандартизирани са: условията на фючърсните договори, минималните количества, които могат да се продават и купят, сроковете за изпълнение или закриване на открита позиция, депозитите и операциите свързани с тяхното поддържане и т.н.

Страните по сделката на борсовата сесия уточняват само: броя на контрактите, падежа за изпълнение на сделката, цената, по която се сключва договора.

- Фючърсните сделки се сключват със срок за изпълнение от 2-18 месеца и рискът от неблагоприятно изменение на цените и понасяне на загуби е голям. Поради това всяка от страните внася значително по-голям депозит по маржин сметката на обслужващия ги брокер. Размерът на депозита е определен от борсовия правилник и правилника на клиринговата къща.

- Фючърсния договор позволява на всяка от страните, без съгласието на другата, но с участието на клиринговата къща, да закрие откритата си позиция най-късно до един месец преди падежа. Закриването на откритата позиция по фючърсна сделка става като се изпълни обратното действие, т.е продавачът купува фючърсния договор, който е продал, а купувачът продава същия договор, но не по базовата фючърсна цена, по която е сключен договора, а по цена при закриването на позицията, т.е по пазарна фючърсна цена. Операцията по закриването на откритата позиция се нарича офсетна и се изпълнява от клиринговата къща. При офсетната операция клиринговата къща се явява страна по фючърсните сделки.

- Стандартизацията на фючърсните договори позволява продавачите и купувачите да ги разменят помежду си като ценна книга за погасяване на дълговете един към друг или за приспадане на задължения по реална доставка на борсови активи.

- Клиринговата къща ежедневно следи и отчита отклоненията на пазарните фючърсни цени, от базовите, по които са сключени фючърсните договори. С тези отклонения тя заверява или задължава депозитните сметки на членовете на борсата (брокери и дилъри). Депозитната сметка се заверява, когато пазарната фючърсна цена се променя благоприятно, т.е. когато от промяната й има печалба и се задължава, когато от промяната на пазарната фючърсна цена се понася загуба за страната по фючърсния договор.

За продавача на фючърсния договор промяната на пазарната фючърсна цена е благоприятна, когато намалява, защото той може да закрие позицията си като купи продадения фючърсен договор на по – ниска цена и да спечели разликата между двете цени. При такава ситуация до закриването на позицията си той натрупва печалба в депозитната сметка. Когато пазарната фючърсна цена се увеличава в сравнение с базовата (по която е сключен фючърсния договор), продавача понася загуба. Той трябва да закрие откритата си позиция като купи продадения фючърсен договор на по-висока цена, т.е губи от разликата в цените. До закриването на позицията всяко увеличение на пазарната фючърсна цена над базовата е натрупване на загуба по депозитната сметка. Печалбата и загубата ежедневно се отчитат от клиринговата къща. Загубата се внася съгласно борсовия правилник на следващия ден, а печалбата може да се изтегли или да остане за покриване на загуби по други открити позиции.

За купувача на фючърсен договор промяната на пазарната фючърсна цена е благоприятна, когато тя се увеличава, защото той може да закрие откритата си позиция като продаде купения фючърсен договор на по-висока цена. Разликата между базовата цена, по която е купен фючърсния договор и пазарната, по която се закрива откритата позиция е печалба за продавача, получена от понесената загуба от насрещната страна по фючърсната сделка. Купувачът на фючърсен договор губи, когато пазарната цена пада под базовата фючърсна цена, защото той може да закрие откритата си позиция като продаде фючърсния договор, който е купил на по-ниска цена от договорената. Загубата ежедневно се начислява в депозитната светка на обслужващия ги брокер и той трябва да я внесе в кратки срокове, определени с борсовия правилник (на следващия работен ден).

Ежедневното заверяване и задължаване на депозитните сметки на страните по сключен фючърсен договор е едно от принципните различия със спот и форуърдните сделки.

-рискът по фючърсните сделки се разпределя между участниците в борсовата търговия. Това е и една от основните функции на фючърсния пазар.

Опционни сделки - опционните сделки се развиха от началото на 80 – те години и за по-малко от двадесет години станахамасови и важни за борсовата и извънборсовата търговия. Най-важните фактори, които съдействаха за тяхното утвърждаване са компютризацията на борсовите системи и на цялата борсова търговия, разширяването и глобализацията на пазарите, повишаването на рисковете от колебанията на цените.

Опционната сделка е договор между две страни, по силата на който едната страна наричана продавач продава правото, но не и задължението на другата страна наричана купувач до падежа на договора или на самия падеж да купи или продаде базов актив по базова цена и да заплати премия на продавача.

Тоест опционната сделка носи на продавача на опцията задължение да продаде или купи базов актив, а на купувача правото да реши да упражни или не купеното опционно право.

Опционните сделки се сключват на организирани за целта пазари – фючърсни борси (присъствени и електронни), както и извън борсите – на гише. На пазара на „гише“ работят брокери, които се стремят да срещат продавачи и купувачи на опции за покупка или продажба. Те поемат функциите да изготвят опционния договор, като се съобразяват с изискванията на страните по него.

Опционните сделки са спекулативни и много рядко завършват с реално доставяне или приемане на актива, когато се упражнява опционното право. Обикновено само се заверява сметката на купувача и той си получава печалбата от опционната сделка при упражняване на опционното право.

Съществуват два вида опционни сделки:

- Опция за покупка – OPTION “CALL” – представлява договор между две страни, по силата на който купувачът купува правото, но не и задължението, до падежа или на падежа на договора да купи от продавача на опцията базисен актив по базисна цена и да заплати премия. Купувачът взема решението да упражни или не правото си в зависимост от пазарната ситуация, т.е. от промяната на пазарната цена на базовия актив. Опция Call се упражнява, когато пазарната цена на актива е повисока от базисната опционна цена плюс платената премия, т.е. тогава за купувача на опцията (правото) ще бъде изгодно и той ще спечели с упражняването на правото си.

Съществуват три ситуации:
- Пц (пазарна цена) > Боц (базисна опционна цена) + Опр (опционна премия)

В този случай се казва, че опцията е „В ПАРИ“, защото носи печалба за купувача на правото (опцията) за покупка
- Пц = Боц + Опр

В този случай се казва, че опцията е „НА ПАРИ“ и не носи нито печалба, нито загуба на купувача и може да се упражни, но може и да не се упражни.
- Пц < Боц + Опр

В този случай се казва, че опцията е „ИЗВЪН ПАРИ“, тя не носи печалба на купувача на опцията и няма да се упражни опционното право за покупка по договорената базисна цена.

- Опция за продажба – OPTION „PUT“ – представлява договор между две страни, по силата на който, купувачът купува правото, но не и задължението, до падежа или на падежа на договора да продаде на продавача на опцията базисен актив по договорена базисна цена и да заплати премия. Продавачът на опцията е задължен при поискване да купи базисния актив и да заплати неговата равностойност по фиксираната базисна цена, както и да приеме премията. Той изчаква решението на купувача на опцията (правото да продаде), а то зависи от пазарната ситуация. Купувачът ще упражни опционното си право, когато пазарната цена на актива падне под базисната опционна цена, но ако тя стане по-висока от нея той ще продаде актива си на касовия пазар и ще загуби премията

Тук също съществуват три варианта:
- Пц = Боц – Опр – тук опцията е „В ПАРИ“
- Пц = Боц – Опр – тук опцията е „НА ПАРИ“
 - Пц = Боц – Опр – тук опцията е „ИЗВЪН ПАРИ“

2. Финансово осигуряване и гаранции на борсовите сделки

Фючърсните пазари са много по –рискови и динамични в сравнение с търговията на пазара на реални стоки. Правилното функциониране на фючърсната борса зависи в много голяма степен от навременното разплащане по сключените сделки. За гарантиране на плащанията по сключените фючърсни сделки е създадена система на гаранционни депозити

Заплащането на гаранционен депозит (margin) като процент от стойността на фючърсния договор е гаранция, че купувачът и продавачът ще изпълнят задълженията си, съгласно условията на договора. Това не е авансово плащане на стойността по фючърсния договор, а гаранция, която клиринговата къща изисква от своите членове и техните клиенти да внасят и поддържат на нива, по-високи от изискванията на борсовия правилник. Членовете на борсата, които имат лиценз да сключват борсови сделки, са задължени да поддържат депозитни (маржин) сметки.

Размерът на депозита е сума, която зависи от сключените сделки и тяхната стойност, от предвидения в борсовия правилник процент към стойността на сделката и изискванията на клиринговата къща. Клиринговата къща определя задължителен минимум, който членът (операторът) на борсата трябва да поддържа в своята депозитна сметка. Той ежедневно се допълва в зависимост от сключените сделки и от промените на пазарните фючърсни цени.

След като фючърсната сделка е сключена, клиринговата къща поема нейното обслужване и всякакви връзки между продавача и купувача се прекъсват. Тя става страна по сделката, т.е купувач за всеки продавач на фючърсен контракт и продавач за всеки купувач. Така клиринговата къща изпълнява своята втора функция – осигуряване на финансовото обвързване на всеки фючърсен договор, търгуван на борсата, докато позициите остават открити. Тази функция се изпълнява чрез механизма на всекидневното приключване на сметките за всяка открита позиция. Клиринговата къща сравнява цената при затваряне на борсата за всеки търгуван борсов актив с цената на затваряне на борсата от предишния ден и изчислява печалбата или загубата по откритите позиции. Ако са понесени загуби тя задължава (дебитира) сметката на члена на борсата (дилър или брокер – сключващи сделки на борсовия под) и подканя да внесе допълнителен депозит в определения с правилника срок. При печалба заверява (кредитира) маржин сметката. Начислената печалба може да се изтегли или да остане за покриване на задължения по други открити позиции. Тази система и въведена през 1922 г. от Чикагската борса и до днес нито един клиент по фючърсна сделка не е загубил поради неизпълнение на задълженията на своя контрагент. Системата освен това осигурява на спекулантите реални възможности за получаване на печалба от сключени фючърсни сделки без те да се изпълняват.

За допълнителна защита на сключените фючърсни договори клиринговата къща поддържа гаранционен фонд. Условие за приемането на член на клиринговата къща е внасянето на определена сума в този фонд. Тази сума е различна за различните фючърсни пазари. Обикновено 3/5 от стойността на сумата е в държавни ценни книжа. Внесените суми в гаранционния фонд не могат да се изтеглят след напускане на члена на клиринговата къща до 9 месеца. Тези суми служат за покриване на всички фиксирани или неявни задължения. През времето на членуване на операторите на борсата в клиринговата система, сумите в гаранционния фонд гарантират стабилността на сключването и изпълнението на фючърсните сделки. Гаранционния фонд се депозира в банка. Сумите не могат да се теглят от клиринговата къща за текущи плащания, освен с нареждане от трима директори на клиринговата къща. Депозитът на всеки член на клиринговата къща в гаранционния фонд осигурява неговите индивидуални сметки. Натрупаният фонд се използва, ако е необходимо, за покриване на всякакви загуби по сметките и откритите позиции на кой да е член.

Друг финансов източник на клиринговата къща, който служи за финансово осигуряване на сделките, е фондът образуван от таксите. За всяка клирингова операция операторите на борсата заплащат от депозитната си сметка такса. Тя е минимално, но поради големия брой на сключваните сделки и операциите по тях, сумите в този фонд са значителни. Приходите от фондът, образуван от внесени такси, служат за покриване на текущите разходи и като допълнителна гаранция за изпълнение на поетите задължения по открити позиции. Този фонд никога в историята на фючърсната търговия не е използван за покриване на понесени загуби от клиринговата къща, поради това, че механизмът на клиринга и финансовото осигуряване на борсовите сделки са достатъчно ефикасни.