ТЕХНОЛОГИЯ НА БОРСОВИТЕ СДЕЛКИ. РЕГУЛИРАНЕ НА БОРСОВАТА ТЪРГОВИЯ. БОРСИТЕ В БЪЛГАРИЯ

1. Технология на борсовите сделки

А. Подготовка, сключване и изпълнение на борсовата сделка - сключването на борсова сделка, подобно на всяка друга сделка, преминава през дейности, операции и процедури, обособени в три основни етапа: подготовка, сключване и изпълнение на сделката.

Подготовка на борсовата сделка
От позициите на продавача и купувача подготовката на борсовата сделка включва няколко важни етапа:

1. Проучване на пазара и анализ на пазарната конюнктуратази дейност купувачът или продавачът (обикновено фирма) изпълнява сам или възлага на специалисти, с цел да получи отговор на въпросите: перспективен ли е пазарът за доставка, каква сделка да сключи – еднократна или многократна, за кой сегмент на пазара ще бъдат предназначени стоките му (високоплатежни, нископлатежни) и др.

2. Избиране подходящ брокер – при условие, че ще се търгува за първи път на борсата.

3.Сключване на договор с брокер – Той е типов и еднократен за всяка възложена сделка, възлагане на поръчка, предоставяне на депозит на брокера и залог за изплащане на неговото възнаграждение.

4. Възлагане на поръчка на посредник – поръчка се възлага както за продажба, така и за покупка на борсова стока. В нея се определят количеството, кратно на един контракт, срокът на доставка и цената. Поръчката е типизирана и по образец.
Цената, която клиентът посочва в поръчката, е много важен момент в борсовата търговия. Продавачът – клиент може да посочи:
- твърда цена, по която да се продаде стоката. Тя се използва, когато е много добре информиран за пазара;
- най-изгодна за момента цена – продавачът се доверява на брокера да прецени и да сключи сделка по най-изгодната за момента цена. Това означава, че брокерът може да задържи поръчката за известно време и да изчака момента, когато може да постигне по-голяма цена – продава, или обратно – да внесе поръчката в сесия за търгуване, когато търсенето е по-голямо от предлагането;
-възможна за момента цена – продавачът посочва възможната за момента цена, отнасяща се главно за бързоразвалящи се стоки.

5. Поръчката се регистрира в регистрационната система на борсата – след това се подава в информационната система като целия процес представлява захранване на базата данни на централния сървър на борсата с информация за поръчката. С тези входящи данни се изготвя и борсовия бюлетин, който съдържа: дата, час и място на провеждане на борсовата сесия, вид на търгуваната стока, размер на един контракт, начална цена – купува за купувача и начална цена продава – за продавача. Борсовият бюлетин се обявява и в средствата за масова информация, когато има няколко дни до обявената сесия.

6. Внасяне на депозит от страните по сделката в клиринговата система – той гарантира изпълнение на сделката и съответната комисионна на брокера. Неговият размер варира от 2% до 10% от стойността на поръчката.

Сключване на борсова сделка

1. Сделката се сключва по време на борсова сесия – тя се провежда в борсовата зала (борсов подиум) в предварително обявеното време и място. Големите борси могат да провеждат по две или няколко сесии на ден. На борсовия под присъстват само брокери, които имат приети и допуснати до сесия поръчки.

2. Сделката се сключва на борсовия под – тук се осъществява същинското търсене и предлагане. Размяната на информация е максимално опростена. Съобщава се броя на търсените или предлаганите контракти и ценовите различия спрямо основната цена. Срокът на доставка се индикира с мястото на брокера в борсовата яма (кръг).

3. Сделката се сключва в момент, когато е постигната равновесна цена между продавача и купувача – тя се изразява в устна договореност, която се оформя по установен ред и начин в писмен договор. Договорените цени се регистрират и чрез информационната техника. По този начин те стават достъпни и за останалите участници в търговията.

Изпълнение на борсовата сделка - сключената сделка в резултат на устна договореност между брокер – продавач и брокер –купувач на борсовия под се отразява във фиш (поръчка). Той се подписва от двете страни, след което се подава в офиса на клиринговия член, който извършва финансовото обслужване. Двата фиша – на продавача и купувача, се събират и след потвърждение от регистрационната система, се превръщат в официален борсов договор. Въз основа на него – следва доставката и окончателното й изплащане.
Така изложената хронология на борсова сделка отразява принципите на технологията на класическата борсова сделка. Класическият тип борсови сделки  пораждат множество разновидности, като: реални борсови сделки, фючърсни сделки, опционни сделки.

Б. Технология на сделки с реална доставка - като всяка класическа сделка за покупко-продажба, спот- сделката представлява договореност между купувач и продавач за незабавна размяна на определена стока срещу определена цена. Спот – сделките възпроизвеждат принципите и технологията на класическата сделка за покупко-продажба, но притежават и известна специфика по отношение на:

Място на сключване - в международната борсова практика сделките спот се сключват по правило извън борсовия кръг, а контрактите, чрез които се уреждат тези сделки, са частично стандартизирани.

Срок на изпълнение - спот – сделките се изпълняват незабавно. За различните борси и различните стоки конкретният срок е различен. Обичайният срок за изпълнение на тоди тип сделки е 14 календарни дни от датата на сключването.

Базови активи - могат да бъдат стоки, финансови инструменти и валута.

Гарантиране на изпълнението на сделката - борсата не гарантира изпълнението на сделката. Същевременно рискът от неплащане и от недоставяне на стоката практически се елиминира, поради съвпадане на времето на плащането и получаването на стоката. Срещу платената цена купувачът получава съответен документ и става собственик на стоката.

Начин на изпълнение на сделката - за спот-сделките е характерен само един начин за изпълнение на задълженията по сделката – за продавача да достави стоката, а за купувача – да приеме доставката и да плати.

В. Технология на срочните борсови сделки - срочни борсови сделки са: форуърдните, фючърсните и опционните сделки.

Технология на сключване на форуърдни сделки - форуърдните сделки са сделки за реална доставка. Целта на доставка е фактическата покупка или продажба на стоки в реален период в бъдещето по условия и цени, договорени при сключване на сделката.
Технологията на сключването на спот сделките се характеризира с известна специфика по отношение на:
1. Мястото на сключване – форуърдните сделки се сключват обичайно извън борсовия кръг. Контрактите при тези сделки са частично стандартизирани. Това означава, че основните клаузи са определени от борсата, но съдържанието им се формулира след преки преговори между продавача и купувача.
2. Срок на изпълнение – по принцип срокът за изпълнение на форуърдите е 3, 6, 9 и 12 месеца. По изключение може да е 24 месеца.
3. Местонахождение на стоката при сключване на сделката – по правило в момента на сключване на сделката стоката не е произведена, но трябва да се произведе до настъпване на срока на доставката й.
4. Гаранции за изпълнение на задълженията по форуърда – борсата не гарантира изпълнението на задълженията по форуърда. Гаранциите се поемат от двамата контрагенти, които си откриват равни по стойност насрещни гаранции за добросъвестно изпълнение. Ако единият от тях се откаже едностранно от сделката, другия получава гаранцията. Така се намалява рискът от неизпълнение на сделката.

Технология на сключване на фючърсните сделки - фючърсните сделки са сделки за търговия със стандартни контракти, които се купуват и продават само в борсовия кръг от членовете на борсата или чрез брокер. Фючърсните сделки са срочни сделки, чрез които се реализира най-голям обем на търговия на фондовите борси. Техни уникални характеристики са : възможност за излизане на пазара с офсет, системата за гарантиране с внасяне на маржин и система за ежедневен клиринг.
Излизането на пазара с офсет (обратна сделка) е възможно, защото клиринговата къща прекъсва връзката между продавача и купувача, за да стане продавач на всеки купувач и купувач ва всеки продавач. Системата на ежедневен клиринг позволява ежедневно отчитане на финансовите резултати от всяка открита позиция и отразяването им в маржин сметките на всеки търговец.

Технологията на сключване на фючерсните сделки следва етапите на класическата борсова сделка:
- Установяване на контакт между потенциалния клиент и брокер
- Възлагане на брокера да сключи сделка чрез писмена поръчка;
- Внасяне на маржин и регистриране на поръчките – маржинът се предоставя от всеки участник на фючърсния пазар и се акумулира в маржин сметка на членовете на клиринговата корпорация. В маржин сметката се отразяват всички печалби и загуби до закриване на позицията.
- Изпълнение на поръчката – брокерът изпълнява поръчката по време на борсовата сесия на борсовия подиум
- Регистриране на позициите по сделката в клиринговата къща
- Потвърждаване на сделката – лицата, които сключват фючърсни сделки чрез брокер, трябва да потвърдят, че приемат сделката, която е сключена от тяхно име и за тяхна сметка. Това дава основание на брокера да получи дължимата комисионна и на клиринговата къща да тегли пари от сметките на губещите и да ги превежда по сметките на печелившите.
- Обработка на резултатите от борсовата сесия – тази процедура се извършва от клиринговата къща, включвайки следните действия:
  • Комплектоване на откритите позиции в сделки;
  • Изчисляване на печалбите и загубите;
  • Уреждане на финансовите взаимоотношения между печелившите и губещите;
Технология за сключване на опционни сделки опционните сделки са разновидност на срочните борсови сделки, които се изпълняват, само ако купувачът пожелае да изпълни опцията.

Технологията на сключване на опционните сделки се отличава със следните характеристики:
- сделките се сключват на борсовия кръг – покупката на опция на борсов език се нарича дълга опция, а продажбата – къса опция
- контрактите са напълно стандартизирани – единственото условие, което се формулира в процеса на сключване на сделката, е цената на опцията.
- съдържанието на опционния контракт включва – базов актив – стоката, която може да се купува или продава при упражняване на опцията. Към базовите активи, върху които се издават опции, се отнасят – стоки, акции, индекси, валута, фючърси върху стоки, лихвени проценти и др.
- базова цена – цената, по която се търгува базовия актив
-премия – определя се при сключване на сделката. Това е всъщност цената на опцията (на правото на купувача на опцията да избира да упражни правото си или не).
- срок на валидност на опцията – той се определя от борсата

 Технологията на опционната сделка включва 6 етапа:
1. Установяване на контакт с брокера – целта е да се изработи стратегия за участие на опционния пазар
2. Възлагане на поръчка – тя съдържа следните условия:
- вид на сделката – покупка или продажба;
- вид на опцията – кол или пут;
- базов актив;
- базова цена;
- размер на премията;
- срок на валидност на поръчката.
3. Внасяне на маржин и регистриране на поръчката за изпълнение на борсата – изискването за маржин важи само за продавачите на опции. Маржинът осигурява средства за покриване на загубите, които продавачът на опцията може да понесе.
4. Изпълнение на поръчката по време на борсовата сесия
5. Регистриране на опцията и потвърждаването на сделката -  брокерът регистрира изпълнената опция в клиринговата къща, която комплектува покупките и продажбите на всеки вид опции в сделката. Междувременно брокерът уведомява своя клиент за изпълнението на поръчката и чака потвърждение за приемане на сделката. Ако клиентът откаже да приеме сделката, неговите задължения се поемат от брокера. В случай, че отказът е неоснователен, брокерът си запазва правото на иск за компенсиране на щетите, които са му били причинени.
6. Упражняване на опцията – това означава доставка на базовия актив. Държателят упражнява опцията, когато тя е печеливша. За целта, след края на текущия борсов ден уведомява клиринговата къща, че иска да упражни опцията си. Преди началото на следващия борсов ден клиринговата къща открива съответната позиция на фючърсния пазар на държателя на опцията по базовата цена. Едновременно с това открива служебно противоположна позиция на издателя на същия вид опции по базовата цена. През следващия борсов ден купувачът и продавачът на опцията, която е била упражнена, вече са излезли от опционния пазар и са заели противоположни позиции на фючърсния пазар по една и съща цена. От този момент те могат да закриват позициите с тези фючърси, да останат на пазара, като внесат необходимия маржин (депозит).


2. Регулиране на борсовата търговия

А. Правни предпоставки за борсовата търговия - в правен аспект съвременните борси  представляват юридически лица. Дейността на борсите е регламентирана от държавата със специфични и общи закони.
Към специфичните борсови закони, като правни предпоставки за организация и контрол на борсовата търговия, се отнасят: Законът за стоковите борси и тържища, Законът за фондовите борси, Законът за публичното предлагане на ценни книжа, наредби и правилници за борсовата дейност и др.

Законът за стоковите борси и тържища (ЗСБТ)
- утвърждава публично-правната организация на борсата;
- конкретизира основните правила за борсовата търговия и органите за управление на борсата;
- урежда правата и задълженията на борсовите членове;
- регламентира бюджета на борсата

Законът за фондовите борси (ЗФБ) урежда:
- емитирането на ценни книжа и извършването на сделки с тях;
- правата и задълженията на участниците в сделките с ценни книжа;
- търговията на фондовата борса и на извънборсовия пазар на ценни книжа

Б. Борсови институции - за успешното развитие на борсите като организирани пазари, които гарантират интересите на двете страни в сделките съдействат не само борсовите закони, но и съответните борсови институции, които регулират и контролират спазването на тези закони. Към тях се отнасят:

Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ) – осъществява контрол на стоковите борси чрез:
1. Предварителен контрол посредством издаване на лиценз на борсата за упражняване на дейност;
2. Последващ контрол, включващ проверка за спазване на закона и условията, посочени в лиценза

Комисия по финансов надзор (КФН)
1. Лицензира фондовите борси, инвестиционните посредници и инвестиционните дружества;
2. Утвърждава проспектите на компаниите при емитиране на акциите;
3. Води регистър на фондовите борси и инвестиционните дружества, чиито ценни книжа се предлагат публично

Централен депозитар (ЦД) - представлява национална автоматизирана система за съхранение и управление на ценните книжа, която:
1. Регистрира всички сделки с ценни книжа, сключени на фондовата борса;
2. Прехвърля собствеността на книжата след регистрацията им;
3. Извършва клиринг (уравняване) на плащанията и сетълмент (разчети) по сделките, като уведомява членовете за задълженията им за предаване или плащане на ценните книжа

Борсовите асоциации - обединяват усилията на отделните борси за стриктно приложение на борсовите принципи. Съдружниците в тях координират усилията се за решаване на такива задачи като:
1. Подготовка и предлагане на нормативни актове за борсовата търговия;
2. Разработване на борсови правила;
3.Създаване на съвместна информационна система;
4. Създаване на унифицирана система за окачествяване и сертификация на стоките
5. Установяване на единни изисквания към брокерската професия;
6. Уеднаквяване на системата за обслужване на борсовата дейност.

Борсата като институция с нестопанска цел - чрез своя ръководен орган – Общото събрание, приема Борсовия устав и Борсовия правилник.

Специализираните комитети - те са институции към борсите и поемат една или друга функция на борсата, регламентирайки тяхната законосъобразност. В това отношение се формират комитети за установяване на крайни цени на реализираните за деня стоки, за разпространение на информация, за депозити, за стандартизиране на контракти и т. н.

Клиринговата къща – регламентира законосъобразността на финансовото обслужване на борсовата търговия.

В. Материални предпоставки за борсовата търговия - всяка борса от основаването си развива собствена инфраструктура, предназначена за администриране и техническо обслужване на дейността й. По-конкретно борсовата инфраструктура може да се определи като материалната основа на борсата, осигуряваща взаимодействието между нейните части и с останалия свят. Тя включва:

Информационна система - тя набира и обработва цялата информация, свързана с дейността на борсата – поръчки за продажби или покупки, цена, сключени сделки и т.н.

Комуникационна система - осигурява връзки и контакти между купувачи и продавачи, от една страна, и между отделните системи на борсата от друга страна

Регистрационна система - регистрира поръчките за продажба и покупка

Експертно –оценъчна система - това е системата за контрол върху качеството на допусканите до търговия активи

Квалификационна система - осигурява подготовка и квалификация на брокери

Арбитражна система - решава възникнали спорове по повод спазване на борсовия механизъм при сключване на сделки. Тя включва висококвалифицирани специалисти, които разглеждат и се произнасят по всички случаи на неспазване на борсовите правила.


3. Борсите в България

А. Исторически преглед на борсите в България - началото на борсовата търговия в България поставя създадената през 1902 г. Варненска стокова борса за зърнени храни. През 1912 г. е създадена Бургаската стокова борса. И двете борси възникват в главните морски пристанища, през които преминават зърнените храни, идващи от Добруджа и Тракия.
Първата фондова борса възниква през 1914 г. с царски указ, но тя не съществува дълго, поради нестабилността на икономиката и войните.
Борсовата търговия се активизира с оживлението в икономиката на страната през 30 – години на XX в. Голяма заслуга има създаването на Софийската стокова борса през 1925 г. По това време се утвърждава и приема Законът за стоковите борси (1928 г.).
След отмяната на Закона за стоковите борси през 1947 г. следва продължителен период на действие на централизирана планова икономика, без каквито и да било опити за възраждане и функциониране на борсова търговия.
Преминаването към пазарна икономика през 90 –те години на XX в. налагат необходимостта от възраждане на борсовите традиции и изграждане на съвременни борси. Потребността от тях се свързва с появата на частния сектор, необходимостта от финансиране на българските предприятия чрез емисия на ценни книжа, както и финансиране чрез борсовия механизъм като важен метод за приватизация. Тези процеси изискват свободен конкурентен пазар, който да гарантира реалността на цените, формирани от търсенето и предлагането. Такъв пазар е борсовият пазар.

Б. Българска стокова борса (БСБ) - през периода след 1990 г. в България са изградени множество стокови борси. След приемането на Закона за стоковите борси и тържищата през 1996 г. повечето от тях прекратяват своята дейност, защото не отговарят на законовите изисквания. Разрешение за функциониране получиха само три борси: Пловдивска стокова борса АД, Русенска стокова борса АД и Софийска стокова борса АД.
Съгласно законовите изисквания, българските стокови борси се изграждат и управляват като АД-та, като отделният акционер не може да притежава повече от 5 % от борсовите акции.
За разлика от стоковата борса, стоковото тържище е място и инфраструктура за търговия на едро с налични храни, животни, на което организаторът на тържището предоставя търговски плщи и други активи на продавачите.

Стоковите борси у нас се характеризират с редица специфични предимства и гаранции за борсово търгуване, осигурявайки:
1. Бърза и лесна покупка и продажба на големи количества стоки с фиксиран произход и доказано качество на истински равновесни пазарни цени;
2. Улеснено снабдяване на производителите с необходимите им суровини и материали;
3. Равновесни цени за търговците
4. Ниски комисионни, които се изплащат само след сключване на сделка – 0,15 % от нейната стойност за зърно и 0,20 % за останалите стоки.

В съответствие със законовите разпоредби трите български стокови борси нямат право да формират печалба и да разпределят дивиденти. Средствата, необходими за самоиздръжката на борсите, се формира от комисионни възнаграждения и такси за извършени услуги. Ако тези средства превишат разходите на борсата, то те се отнасят в нейния резервен фонд.
Оперативното управление на стоковите борси се осъществява от Съвет на директорите – той изработва борсовия правилник, осигурява спазването на правилата на борсовата търговия; приема членове на стоковата борса, организира и контролира плащанията по сделките и др.
Основен орган, регулиращ учредяването и работата на българските стокови борси, е Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – тя контролира законосъобразното осъществяване на борсовата дейност, издава и отнема разрешения за създаване на стокова борса или тържище, налага принудителни административни мерки.

Развитието на българските стокови борси се характеризира със следните тенденции:
- нараснала активност с борсови стоки от 44 млн. лв. през 1998 г. до 900 млн. лв. през 2015 г.
- продължава тенденция на преобладаващи сделки с нехранителни стоки, следвани от сделки със зърнени храни;
- сезонно поскъпване на земеделските продукти.

Стоковите борси работят като пазари за спот сделки, а не като пазари за фючърсни сделки. Засега на стоковите борси работи само една клирингова система с добър арбитраж на спот сделки.

В. Българска фондова борса (БФБ) - капиталовият пазар в България се заражда в началото на XX в. Първият закон за борсите е приет през 1907 г. и регулира структурата и дейността на фондовата борса. След Втората световна война прекратява дейността си до 1991 г., когато възобновява съществуването си с приемането на Търговския закон.
Новообразуваните акционерни дружества започват да емитират акции, а Министерството на финансите – облигации и съкровищни бонове. С това се създават първите предпоставки за учредяване на фондови борси.
През периода между 1992 г. и 1994 г. в България се създават 20 регионални фондови борси, но пазарът на ценни книжа остава нерегулиран и функционира без ясни правила до 1995 г., когато е приет Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. С влизането му в сила започва изграждането на регулиран български капиталов пазар.

Утвърждаването на БФБ – АД като регулиран пазар на ценни книжа преминава през следните етапи:
1. Създаване на Комисия по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ) – създава се в съответствие със Закона за ценните книжа и фондовите борси. Това е институция, която контролира спазването на законовите изисквания. Борсовото търгуване се възобновява през октомври 1997 г. след получен лиценз от КЦКФБ за извършване на дейност като фондова борса. Търговията стартира с продажбата на над 1000 дружества, включени в първата вълна на масовата приватизация.
2. Пред 2000 г. борсата започва да изчислява борсовият индекс SOFIX
3. През 2003 г. КЦКФБ се заменя от нов регулативен орган – Комисията по финансов надзор (КФН)
През същата година се въвежда система за електронно подаване на поръчки чрез интернет от клиенти на членовете на борсата, наречена COBOS.
4. През 2004 г. на „БФБ - София“ АД се реализира първото в България първично публично предлагане на акции (IPO) от интернет компанията „Инвестор. БГ“, а в началото на 2005 г. се осъществява публичното предлагане на остатъчния пакет от 34, 78% от капитала на БТК АД. С тази сделка БТК се превръща в най-голямата публична компания в страната.
5. През 2005 г. БФБ включва изчисляването на борсовия индекс BG 40, който включва емисиите акции на 40-те дружества с най-голям брой сделки за последните 6 месеца.
6. През 2007 г. „БФБ - София“ АД е приета за член на Федерацията на европейските фондови борси (FESE), в която членуват само признатите от Европейската комисия регулирани пазари в ЕС.
7. През 2007 г. стартира и изчислението на 2 нови борсови индекса – такъв с равно тегло на компаниите, включени в него – BGTR30, и секторен индекс, отразяващ измененията на цените на дружествата със специална инвестиционна цел, инвестиращи в недвижими имоти - BGREIT

Под влияние на глобализацията и отражението на финансовата криза, развитието и утвърждаването на пазара на ценни книжа в лицето на фонодовата борса в страната се сблъска с редица проблеми като:
1. Малък обем на сключените сделки с ценни книжа, което намира израз в преобладаващо символично предлагане главно на акции, а не ценни книжа изобщо;
2. Силен конкурентен натиск на банковата система, застрахователната дейност и лизингът за финансово посредничество
3. Липса на действително големи и качествени емитенти. Това държи големите инвеститори от чужбина далеч от българския капиталов пазар
4. Слабо участие на бизнеса и населението в инвестиране в ценни книжа поради недостатъчна информираност и познаване на борсовото финансиране.
5. Слаба ликвидност на фондовия пазар поради пренасочване към сделки с „нетипични“ борсови книжа – остатъчни дялове от държавни дружества
6. Липса на публични акционерни дружества, което се дължи на непознаване и нежелание на собствениците на дружествата им да станат публични дружества.

Изтъкнтите и редица още проблеми на капиталовия пазар на ценни книжа показват необходимостта от предприемане на стратегически действия, с цел да се постигне устойчивост на пазара в неговото развитие и утвърждаване, в съответствие със потребностите за развитие на икономиката на страната.



В. Валутна борса - за България от голямо значение за развитието на валутната търговия е международния валутен пазар (т. нар Форекс пазар). Форекс пазара е междубанков пазар, на който участие вземат търговски и централни банки, корпорации, физически лица и т.н. Целта на търгуващите на Форекс пазара (FOREX) е да се постигне печалба от промените във валутните курсове.
Основните валути, които най-често се търгуват на валутния пазар са: Еврото, Щатският долар, Японската йена, Канадският долар, Австралийският долар и др.
Форекс пазара няма определено местоположение, за разлика например от фючърсната борса или фондовия пазар. За да търгувате на този международен валутен пазар няма нужда да излизате и от собствения си дом. Единственото, от което имате нужда е софтуерна платформа за електронна търговия, за да може да правите анализи на валутния пазар и да подавате своите поръчки до съответния избран от вас Форекс брокер.

Основни български форекс брокери са:
1. “ДЕЛТА СТОК“ АД  - Това е първият инвестиционен посредник в България, който предлага електронна търговия с валута и акции на американски компании, листвани на NYSE, AMEX и NASDAQ, и директна електронна търговия с чуждестранни акции и чуждестранна валута без посредници
2. „Варчев Финанс“ ЕООД – минимална сума за откриване на маржин сметка USD 150. Комисион няма
3. BenchMark Trader – първата платформа в България за онлойн търговия, обхващаща всички сектори на международните финансови пазари.
4. ЕЛАНА Трейдинг – минимален депозит за откриване на сметка: 500 лв. за търговия с мини лотове, без такси и комисионни. Маржин 1%.

Вид на електронната платформа за търговия на ЕЛАНА


Вид на прозорец на платформата за електронна търговия Plus 500





No comments:

Post a Comment