ВЪВЕДЕНИЕ ВЪВ ФИНАНСОВИЯ АНАЛИЗ

1. Финансовият анализ и разглеждането му като част от икономическия анализ

А. Обща характеристика, същност и задачи на икономическият анализ

Обща характеристика на икономическия анализ - думата „анализ” се използва още в Древна Гърция и буквално тя означава разчленяване, разлагане на цялото, сложното, на съставните му елементи и изследване и изучаване на всеки един от тях като съставна част на цялото. Разчленяването позволява да се проникне в същността на изследвания обект, да се опознаят неговата вътрешна природа, структура, свойства, вътрешни връзки, настъпили изменения.

Както е известно, икономическият анализ осигурява информационно мениджмънта на стопанските единици като подготвя алтернативни варианти за решения с оглед реализиране на неговите цели.

Най-значимо направление на икономическия анализ е финансовият анализ, който е съпътстваща дейност при финансовото управление на фирмата. Все повече при дефинирането на главната цел на финансовото управление се акцентира върху максимизирането на ползите на собствениците и пазарната цена на фирмата на фона на активизирането на корпоративния контрол. Като основни аспекти на финансовото управление, във връзка с постигане на стратегическата му цел, се очертават: финансирането на фирмената дейност, инвестирането, дивидентната политика. Тези аспекти представляват интерес не само за настоящите собственици и управленския екип, но и за кредиторите, потенциалните инвеститори, за персонала и пр. Общото между всички тях е, че те макар и в различна степен, се нуждаят от финансова информация за съответната фирма, за разкриване на ефективността на функционирането й.

Същност на икономическия анализ - по същество икономическият анализ представлява система от методи и средства, използвани за оценка на постигнатите резултати, за разкриване на факторите, които влияят върху тях, и по възможност за количествено измерване и отразяване на това влияние. Върху тази основа чрез него се създава възможност за съзнателно въздействие върху стопанските процеси, така че да се усилва положителното и да се редуцира негативното влияние на факторите.

Той осигурява информационно мениджмънта на стопанските единици като подготвя алтернативни варианти за решения при реализиране на неговите цели.

Икономическият анализ (независимо дали става въпрос за общотеоретичния или за конкретния анализ на стопанската дейност) може да бъде разгледан като проекция на общонаучния метод на познанието в сферата на икономическата дейност. Икономическият анализ е наука, която изучава икономическите явления и процеси на макроравнище, мезоравнище и на микроравнище.

Общотеоретичният макроикономически анализ като научноизследователски подход получава развитие в трудовете на редица изтъкнати икономисти още през по-миналите столетия, а конкретният микроикономически анализ на стопанската дейност е сравнително по-млада наука.

Анализът на стопанската дейност е една „гранична” наука, възникваща на границата между редица общи, специални и отраслови икономически знания. Особено тясно е взаимодействието на анализа с общата икономическа теория, счетоводство, финанси, планиране и прогнозиране, маркетинг, основи на управлението, икономическа статистика и др.

Наред с обективно действащите общи условия и предпоставки, възникването на анализа на стопанската дейност е обусловено и от проявата на редица конкретни причини, свързани с изучаване на съществуващите, но неизползвани възможности за повишаване на конкурентоспособността и ефективността на фирмения бизнес.

През периода от своето възникване и развитие до наши дни анализът се изгражда като теоретико-приложна наука. Анализът разкрива, систематизира и преобразува разнообразните характеристики на изучаваните явления и процеси в така необходимата аналитична информация за разработване на стратегически и оперативни управленски решения.

В процеса на осъществяването си анализът изпълнява определени функции. Една от тях е изучаването на икономическите процеси, явления в тяхната връзка и взаимозависимост. Тук се отнасят разкриването на настъпващите изменения, а също така и отразяването и измерването на влиянието на факторите и причините, породили тези промени.

Важна функция на икономическия анализ е възможността за разкриване на съществуващите резерви с цел  подобряване на ефективността на функционирането на стопанската единица.

Значението на икономическия анализ се изразява в това, че разкритите от него изменения, закономерности в развитието и влиянието на факторите, които ги предизвикват, са основа за индикативното вътрешно - фирменото планиране.

Основни задачи на икономическия анализ:

1) Разкриване на тенденциите и закономерностите в развитието на стопанската дейност. Те трябва внимателно да се наблюдават и анализират.

2) Разкриване и качествено изразяване на влиянието на факторите, довели до изменението и до постигането на икономически резултати.

3) Да се даде обективна оценка на изпълнението на плановите разчети, при положение, че стопанската единица разработва вътрешен план.

4) Разкриване на резерви за развитие на стопанските дейности и за постигане на по висши икономически и финансови резултати.

5) Оценка на обосноваността и икономическата целесъобразност на управленските и стопанските решения.

Б. Същност, задачи и етапи на финансовия анализ

Същност на финансовият анализ - най-съществена част от икономическия анализ е финансовият анализ, който е съпътстваща дейност при финансовото управление на фирмата. Финансовият анализ е част от икономическия анализ, но тази част, която интегрира в себе си всички страни от дейността на предприятието. В тази връзка финансовият анализ задълбочава изследванията на икономическия анализ въобще и използва и други, специфични съотношения (коефициенти), поради което не може да се твърди, че икономическият анализ включва финансовия анализ напълно.

Финансовия анализ е процес на изследване на финансовото състояние и основните резултати от финансовата дейност на фирмата с цел да се осигури перспективното й развитие, да се разкрият алтернативни възможности за набавяне и използване на капитал и да се разкрият резерви, възможности за повишаване на пазарната цена на фирмата.

Финансовият анализ задълбочава изследванията на икономическия анализ въобще и използва и други, специфични съотношения (коефициенти), поради което може да се определи като най-важната част от цялостния икономически анализ. Резултатите от финансовия анализ представляват интерес не само за настоящите собственици и управленския екип, но и за кредиторите, потенциалните инвеститори, за всички заинтересовани лица (стейкхолдери – stakeholders). С оглед на задачите си финансовия анализ е важен елемент на финансовото управление и на стратегическото управление като цяло, за вземането на решения по отношение на стратегията и тактиката на фирмата във финансовите решения.

Финансовото състояние на фирмата не може да се определи еднозначно, само с помощта на една икономическа величина. Ето защо след изясняване на неговата същност е необходимо да се дефинира определена система от икономически показатели. Тя трябва да дава възможност за задоволяване информационните нужди на редица вътрешни и външни потребители с данни за финансовото състояние на фирмата.

Финансовият анализ следователно е система от техники и инструменти чрез които финансовото управление изследва, оценява и систематизира своите решения.

Основни направления при провеждане на финансовия анализ - могат да се посочат:

1. Анализ на структурата на капитала;

2. Анализ на платежоспособността и ликвидността;

3. Анализ на масата на паричния поток;

4. Анализ на рентабилността.

5. Анализа на финансовото състояние на фирмата – значението му се определя от факта, че предприятията са законодателно задължени да осъществяват неговото провеждане. Съгласно Закона за счетоводството и в съответствие с изискванията на Международните счетоводни стандарти, информацията за финансовото състояние са задължителен елемент на годишните счетоводни отчети.

Задача на финансовия анализ е да отговори на следните въпроси:

- Има ли разлика между планирано и достигнато, каква е тя, и на какво се дължи,

- До каква степен предприятието е обезпечено с капитали и какви са възможностите му да изплаща задълженията си към контрагенти,

- До каква степен предприятието е зависимо от кредитори, акционери, доставчици, клиенти и други външни за него лица.

Във финансовия анализ могат да се очертаят следните основни етапи:

1. Предварителна подготовка – тя се изразява в методическо и ресурсно осигуряване на аналитичната дейност, също така в уточняване на целите и задачите на финансовия анализ, на неговия обект, източници на информация и не на последно място екипа от финансови аналитици.

2. Събиране на необходимата информация

3. Обработка на събраната информация чрез уточнените на първия етап методи и методология, разкриват се обуславящи фактори, тенденции и зависимости.

4. Обобщаване резултатите от анализа.

2. Основни видове финансов анализ и финансови показатели.

А. Основни видове финансовия анализ

Анализът може да се разграничи според дейностите, които извършва фирмата:

1. Анализ на финансиращите решения – свързани с набавянето, извеждането, преструктурирането на капитала;

2. Анализ на инвестиционните решения – свързани с влагането на капитали преди всичко в дълготрайни активи;

3. Анализ на оперативната дейност – свързан с използването на придобитите ресурси (капитали) в ежедневната дейност, т.е. тяхното влагане в краткотрайни активи. 

От гледна точка на момента на извършване на анализа спрямо осъществяваната дейност - различаваме предварителен, текущ и последващ анализ.

1. Предварителният анализ -  има за цел да мотивира и установи целесъобразността от започването и развитието на дейност, която до този момент не е част от предмета на дейност на фирмата. Основава се на маркетингови проучвания, счетоводна и статистическа информация извън фирмата, която симулира какви евентуални инвестиции са необходими за започване на дейността, определяне на финансовия резултат за даден отчетен период и ефективността от осъществяването на тази дейност по отношение възвръщаемостта на инвестициите и степента на капитализация.

2. Текущият анализ - цели да се постигне оптимизиране на дейността на фирмата, като основни показатели за това са критичните точки на печалбата и разходите на производството, анализът на паричните потоци и пр.

3. Последващият финансов анализ - е същинският финансов анализ. Той има за цел разкриване на факторите, оказали влияние върху финансовото състояние на фирмата през даден отчетен период, посоката на проявлението им и да се мотивират предложения за практически промени през следващия период, за да се стимулират положителните тенденции и да се ограничи проявлението на отрицателните фактори.

Според прилагания метод при осъществяването на финансовия анализ – за решаването на конкретните задачи на финансовото управление се прилагат специални системи и методи за анализ, позволяващи да се получи количествена оценка на резултатите от финансовата дейност на фирмата в статика и динамика.

В зависимост от прилаганите методи, финансовият анализ на предприятието бива: хоризонтален, вертикален, сравнителен, анализ на съотношенията (коефициентите) и интегрален.

1. Хоризонталният (трендовият) финансов анализ - има за цел изучаването на динамиката на отделните финансови показатели във времето. Определят се темповете на нарастване на различните показатели, включени във финансовите отчети и се определя общата тенденция на изменение (трендът).

Динамичният анализ оценява изпълнението за определен период от време и се извършва с помощта на т.нар. динамични статистически редове (времеви редове - time series). Сравнението на текущото състояние с това в миналото позволява да се определи дали фирмата се развива по пътя, който е набелязала предварително. Чрез анализ на динамични статистически редове от данни за финансовите показатели, може да се изследва скоростта на развитие, тенденцията на развитие, цикличните и сезонните колебания, а оттук да се въздейства върху бъдещата дейност на фирмата.

Най-широко разпространени са сравненията на:

- финансовите показатели за отчетния период с показателите за предходния период (например, показателите за предшестващото тримесечие, година)

- показателите от отчетния период с показателите от аналогичния период на предходната година (например, съпоставят се данните на показателите от второто тримесечие за текущата година с тези за предходната година) – прилага се в предприятия със сезонен характер на дейността.

- данните на определени показатели за няколко предшестващи периода, за да се определи линията на тренда

Този анализ обикновено се допълва с изследване на влиянието на отделните фактори върху резултативните показатели. В резултат на прилагането му се разработват динамични факторни модели, които се вземат предвид при планиране на финансовата дейност.

2. Вертикален (структурен) финансов анализ - основава се на структурно разлагане на отделни показатели от финансовите отчети на предприятието. Свежда се до определянето на това, какъв дял (относително тегло) представлява конкретен финансов показател от по-голяма група или позиция (агрегирани финансови показатели) и каква е структурата на тези обобщени показатели. Сравнението на различните структури и дялове на финансовите показатели на фирмата за различни години показва важни тенденции в изменението на ролята на отделните компоненти.

Във финансовото управление се прилагат следните видове вертикален анализ:

- Анализ на имуществената структура (структурата на активите) – в процеса на анализа се установява относителното тегло на дълготрайните и краткотрайните активи, както и тяхната вътрешна структура: на КА – запаси, вземания, краткосрочни инвестиции, парични средства, на ДА – материални, нематериални, финансови. Резултатите от анализа са изходна база за мениджмънта на активите, целящ тяхната оптимизация.

- Анализ на капиталовата структура – анализира се относителното тегло на собствения и на заемния капитал, структурата на заемния капитал по срок на предоставяне (краткосрочен, дългосрочен) и по състав (банков, облигационен, търговски кредити, текуща задлъжнялост към бюджета, към работници). Резултатите от анализа се използват при оценка на равнището на финансовия лост, при определяне на среднопретеглената цена на капитала и при оптимизирането на капиталовата структура.

- Анализ на структурата на паричните потоци – в състава на общия паричен поток се определя относителният дял на потоците от операционна, инвестиционна и финансова дейност. По-детайлно се анализира структурата на постъпленията и плащанията и състава на остатъка от парични средства на всеки от тези потоци.

3. Сравнителен финансов анализ - той се основава на тълкуването, че при финансовия анализ една стойност има значение само при сравняването й с друга стойност или показател. Съпоставя се значението на аналогични финансови показатели. Определя се размерът на абсолютните и относителните отклонения на сравняваните показатели.

Включва сравнение на финансовите показатели на различни фирми или обобщените показатели за индустрията като цяло в даден момент. Някои осреднени финансови показатели за отраслите у нас се публикуват в изданията “Текуща стопанска конюнктура” на НСИ. Не винаги обаче положителното отклонение в сравнение с отрасловия показател говори за по-добро състояние и перспективи пред фирмата, то може да показва тежък и сложен проблем. Следователно необходимо е комплексно анализиране на показателите.

Във финансовото управление широко се използват следните видове сравнителен анализ:

- Сравнителен анализ на финансовите показатели на предприятието със средните за отрасъла – показва отклоненията на основните финансови резултати от средните за отрасъла. Разкрива резерви за повишаване ефективността от финансовата дейност

- Сравнителен анализ на финансовите показатели с тези на предприятия –конкуренти – разкрива слабите страни на финансовата дейност, в сравнение с тази на конкурентите, с цел разработване на мероприятия за повишаване на конкурентоспособността на предприятието на стоковия и на финансовия пазар.

- Сравнителен анализ на финансовите показатели на отделни поделения на фирмата – целта е да се разкрият резерви за подобряване ефективността на финансовата дейност на отделните подразделения

- Сравнителен анализ на отчетните и плановите (нормативни) финансови показатели. Той е в основата на мониторинга (контрола) на текущата финансова дейност. Разкрива отклонението на отчетните показатели от плановите и причините за това. На базата на анализа се разработват препоръки към финансовата работа във фирмата.

4. Интегрален финансов анализ - разкрива комплексното влияние на различни фактори върху агрегираните финансови показатели, например, показателите за Рентабилност. За пръв път е приложен в САЩ в концерна Дюпон. В Англия, Франция и Германия също е разработена система (пирамида) от показатели, която дава възможност най-добре да се симулира влиянието на бъдещи изменения върху финансовото състояние.

Б. Основни финансови показатели - показателите за финансов анализ са два основни типа – абсолютни и относителни:

1.Абсолютни показатели - важни абсолютни показатели са:

- Печалба (финансов резултат) – брутна печалба преди данъци и лихви (EBIT), брутна (счетоводна) печалба, нетна печалба (NP);

- Нетен паричен поток (нетна печалба плюс амортизационни отчисления);

- Стойност на фирмата като цяло, стойност на собствения капитал (V).

2. Относителни показатели - относителните показатели се групират по различни начини, така че да отразяват съответни области от финансовото представяне на фирмата т.е при извършването на основните направленията на финансовия анализ: анализ на ликвидността; на обръщаемостта на активите; на задлъжнялостта и анализ на рентабилността.

3. Информационни източници на финансовия анализ

Информационните източници на финансовия анализ произтичат от насоките му. Основно това е финансовия отчет на предприятието с основните му съставки: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток, отчет за собствения капитал, приложение и доклад за управлението на дружеството.

Финансовите отчети на фирмата представят систематизирана по определени критерии информация относно вече използваните и налични ресурси, необходими за финансиране дейността на фирмата. Те са илюстрация на финансовото минало на компанията и отправна точка при формиране на нейното финансово бъдеще. Чрез изследване на финансовите отчети се създава представа за слабите страни във финансовите операции, извършвани от предприятието. Чрез техния анализ финансовите мениджъри следва да намерят по-добрия начин за разпределение на ресурсите, да контролират бъдещата насока на работа на фирмата и да спомогнат за максимизиране на богатството.

Финансовите отчети трябва вярно и честно да представят информация за цялостната дейност на фирмата. Тази информация може да бъде обработвана така, че да бъде съставен отчет в зависимост от нуждите и организацията на финансовата работа във фирмата – т.е. ежемесечно, на тримесечие, на полугодие и годишно. Разбира се, изготвянето на годишните финансови отчети, т.е. към, 31 декември на съответната година, е задължително за всяко предприятие независимо от неговите размер, статут и вид дейност.

Годишният финансов отчет (ГФО) - представлява обобщена и систематизирана информация, отразяваща събития и факти от дейността на предприятието за отчетната година.

Към ГФО има редица изисквания, които най-общо могат да бъдат разделени на качествени и технически.

- Техническите изисквания са свързани със самото изготвяне на отчетите и се отнасят до подбора и обработката на натрупаната през съответния финансов период информация.

- Качествените характеристики засягат основно истинността на представяната информация. Това са: разбираемост – ясно и разбираемо представяне на информацията така, че тя да бъде добра база за извършване на анализи и вземане на решения; достоверност – информацията трябва да позволява съпоставка на минали и текущи събития и резултати; надеждност – вярно и безпристрастно представяне на информацията; сравнимост – предоставената информацията трябва да дава възможност за сравняване с предходни периоди, с други предприятия, с отрасъла и др.

Годишният финансов отчет включва (виж приложенията след темата):

1. Счетоводен баланс - балансът е основния източник на информация, свързана с имущественото и финансовото състояние на предприятието. Той отразява състоянието на средствата, активите, задълженията и нетната печалба към определен момент. Съществуващото равенство между активите и пасивите в баланса показва в какви активи е трансформиран капитала (собствен и привлечен) на предприятието.

През 60-те години на миналия век обаче, печалбата се превръща в основен измерител за резултата от дейността на компаниите. Инвеститорите искат максимизиране на печалбата и то в кратък срок. За това, вземайки инвестиционните си решения, те фокусират своето внимание върху отчета за приходите и разходите, а балансът губи своята популярност. Тази ситуация се променя през 70-те години, в резултат от циклите на световната инфлация и рецесия. Множеството фалити на доскоро печеливши компании отрезвяват инвеститорите и те отново насочват погледа си към баланса. Така през 80-те години на миналия век той възстановява своята позиция.

Балансът е “моментна снимка” на състоянието на активите, използвани в предприятието и на капитала, за сметка на който те са създадени. Той е статичен документ, защото се отнася към конкретен, фиксиран момент – отчетната дата. Към този момент балансът показва какво предприятието притежава и какво дължи. Обикновено в счетоводния баланс се представя информация за текущия и за предходния период, за да могат потребителите да откроят лесно съществените промени.

Ако чрез баланса искаме да разберем динамиката на изменение на активите и на капитала, необходимо е да се повтаря процеса на “фотографиране” през определен интервал от време – месец, тримесечие, година. ;

2. Отчет за приходите и разходите (Отчет за доходите) - този компонент на финансовия отчет се изготвя за определен период от време и показва колко печеливша (или губеща) е била дейността на предприятията през периода, за който се съставя.

Някои аналитици го сравняват с филм, тъй като в него се описва дейността на предприятието през определен период и се посочва резултатът от нея – печалба или загуба. Поради това, много анализатори и инвеститори го определят най-важния финансов документ.

Макар и балансът да разкрива доколко е стабилно предприятието, отразявайки неговото финансово състояние към определен момент, отчетът за приходите и разходите може да бъде от по-голям интерес за инвеститорите поради това, че:

- В него се посочва информация за резултатите от дейността на дружеството за цялата

година

- Той служи и като ориентир в очакванията за бъдещата дейност на предприятието.

Освен това се приема, че печалбата, отразена в отчета, е измерител на крайния резултат от дейността на компанията и индикатор за способността на ръководството да комбинира факторите на производството по начин, осигуряващ постигане на максимален ефект за собствениците на капитал;

3. Отчет за паричните потоци - представлява отчет за постъпленията на парични средства в предприятието и реалните

плащания на парични средства от предприятието в хода на неговата дейност през определен период от време. Съдържащата се в него информация е необходима за оценка на способността на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и да ги оползотворява.

Този документ отчита инвестициите, необходими за създаване на печалбата и времето за тяхното осъществяване.;  

4. Отчет за собствения капитал - изменението на капитала на предприятието между датите на два баланса отразява увеличението или намалението на неговите нетни активи. Като се изключат промените в резултат от операции със собствениците, като увеличения на капитала и плащане на дивиденти, цялостното изменение на собствения капитал представлява всички печалби или загуби, генерирани от дружеството през периода. Именно този процес се отразява в отчета за собствения капитал.

5. Приложение, състоящо се от редица допълнителни справки - те трябва да изготвят финансов преглед за дейността на предприятието.

Към финансовите отчети включват по-подробно описание или анализ на информацията,

посочена в счетоводния баланс, в отчетите за приходите и разходите, собствения капитал и паричния поток.

Поясненията към финансовите отчети трябва да:

- Представят информация за базата, на която са изготвени финансовите отчети и специфичните счетоводни политики, избрани и приложени по отношение на съществените операции и събития.

- Оповестяване на информацията, изисква от счетоводните стандарти, която не е представена останалите съставни части на финансовия отчет, но чието оповестяване е необходимо за вярното и честно представяне на дейността в предприятието.

В тази част на финансовия отчет следва да се оповести и информация за седалището и правния статут на предприятието, държава на регистрация и адрес на управление; описание на характера на дейността и неговите основни дейности, броят на служителите и др.п.

Отчет за управлението - предприятия, чиито ГФО подлежат на независим финансов одит, освен горепосочените елементи изготвят и отчет на управлението, наричан още доклад пред акционерите. Техните годишни отчети имат “най-богато” съдържание, включващо: Писмо до акционерите; Доклад пред акционерите (Отчет на управлението); Финансов преглед, които включва заверените финансови отчети, коментар и анализ на ръководството.

Те трябва да бъдат своевременно и надлежно изготвени, защото съгласно законодателството трябва да бъдат публични – т.е. публикувани в ежедневник, икономическо издание, собствено издание или Интернет.

- Писмо до акционерите – писмото, изготвено от ръководството на предприятието, съдържа още преглед на стопанската и финансова дейност на дружеството.

- Доклад пред акционерите (Отчет на управлението) – обобщават се последните промени, тенденциите и целите на дружеството. Представят се планове за неговото бъдещо развитие; визията за неговата инвестиционна, пазарна и изследователска политика, важните събития, настъпили след приключването на финансовата година, за която се отнася; движението на цените на акциите на дружеството и всякаква друга информация, която ръководството счете за необходима,

- Финансов преглед - практически финансовият преглед включва заверените счетоводни отчети и финансов анализ на предприятието. Финансовият преглед следва да включва описание на финансовото състояние на предприятието, финансовите резултати, източниците на финансиране и управленската политика на фирмата. Удачно е да се представят смислени финансовите показатели, включително да се използва онагледяване чрез схеми, сравнителни таблици, диаграми.

Финансовите отчети, т.е. счетоводният баланс, отчетът за приходите и разходите, отчетът за паричния поток и отчетът за собствения капитал са основата за изготвянето на всички справки, анализи и коментари, поради което заемат водеща информационна роля за провеждането на финансовия анализ.

4. Основни методи на финансово - икономическия анализ

Методите на финансовия анализ представляват система от елементи и способи за цялостна и взаимно свързано изучаване на стопанските явления и процеси и обуславящите ги фактори в условията на функциониране на фирмата. В основата на методите на финансов анализ е заложен диалектическият подход към изучаване на причинно-следствените връзки и зависимости между икономически процеси и явления.

Във финансовия анализ се използват изключително разнообразни методи, които с оглед на опознаването им и прилагането на подходящите от тях, според целите на анализа, могат да се сведат до няколко основни.

Сред най-често използваните в практиката на съвременния финансов анализ на фирмата са следните аналитични методи:

1. Метод на сравнението - той е основен за финансовия анализ на фирмата. Чрез метода на сравнението е възможно да се оценят измененията в параметрите на стопанската система, да се намери нейното място в пространството и времето, да се очертае тенденцията и перспективата за нейното развитие на фона на динамично променящата се стопанска конюнктура. В теорията на финансовия анализ се разграничават два основни вида сравнения - едностопански и междустопански. При едностопанските сравнения се анализират параметрите за една и съща фирма. Характерно за междустопанските сравнения е анализирането на принципно еднородни числови данни, които се отнасят за различни фирми.

2. Метод на групировката - този метод има голямо приложение в практиката на финансовия анализ на фирмата. Чрез него информацията за нуждите на анализа се групира по определени признаци и съобразно с определени критерии. Методът на групировката има широко приложение при анализ на разходите на фирмата, на състава и структурата на продукцията. Изисква се преди всичко във фазата на предварителна подготовка на данните за финансов анализ. От правилната групировка в голяма степен зависи обективността на аналитичните сравнения, както и достоверността на резултатите от прилагането на повечето от методите на финансов анализ.

3. Балансов метод - балансовият метод се заражда в методологията на счетоводството. Той се използва широко във финансовия анализ на фирмата при изследването на различни балансови зависимости. Така например балансовият метод се използва при анализа на количествени съотношения между стопанските средства и източниците на средства на стопанското предприятие, при решаване на аналитични задачи от типа „потребности - ресурси“, при анализа на платежния баланс, стоковия баланс на фирмата, както и при анализа на балансовата зависимост между индивидуалните влияния на отделните фактори от даден факторен модел.

4. Метод на детайлизацията - методът на детайлизация се използва успоредно с метода на дедукция във финансовия анализ на фирмата. Чрез метода на детайлизация се измерва единичното влияние на поведението на отделните компоненти на системата върху поведението на системата като цяло. Използва се и за измерване влиянието на фактори от втори и трето порядък, върху фактори от първи порядък, респективно върху изменението на съответни резултативни показатели.

5. Метод на верижните замествания - методът на верижните замествания е основен метод за детерминиран факторен анализ. Чрез него може да бъде измерено индивидуалното влияние на отделни факторни показатели върху изменението на даден резултативен показател. Методът на верижните замествания може да се използва само в случай на детерминирана функционално-математическа зависимост между факториалните и резултатативни променливи, които са обект на изследване. Тази зависимост може да бъде изразена математически посредством сбор, произведение или частно. Всяка функционална зависимост от този род намира своя математически израз по формата на съответна факторна верига. Всеки две показателни числови вериги се сравняват като получената разлика по същество представлява числовия израз на влиянието на анализирания факторен показател.

6. Метод на разликите - методът на разликите е модификация на метода на верижните замествания. За него важат всички принципи на работа, които са характерни за метода на верижните замествания. Техниката му се свежда до директно установяване на влиянието на изследвания фактор като абсолютна разлика между фактическото и базисното значение на съответстващия му показател. Участва в математически разчет едновременно с фактическите значения на изследваните и базисни значения на все още не изследвани показатели от текущата факторна верига.

7. Интегрален метод на факторен анализ - при него се приема, че скоростта на изменение на влиянието на факторите е относително постоянна. Когато стойностите на факторните променливи се разглеждат дискретно - към два момента Т0 и Т1 изменението на влиянието на факторите се описва от права линия. Когато стойностите на факторните променливи се разглеждат в непрекъснат режим вътре в интервала Т0 - Т1 изменението на влиянието на факторите се описва от крива линия. Интегралният метод се базира на сумирането на прирастите на функцията, отразяваща зависимостта между факториалните променливи и резултатния показател. Нарастването на функцията в интервала Т0 - Т1 е равно на определен интеграл, съответстващ на този интервал от диференциала на функцията.

8. Индексен метод - индексният метод е специфичен за статистиката, но намира широко приложение във финансовия анализ на фирмата. По индексен метод се разбира „съвкупността от принципи, правила, схеми и формули за количествено измерване и логическо тълкуване на различията по време, място между фактическите резултати и нормативи на факторно-резултативни връзки, проявяващи се в динамиката на явленията“. Според характера на функциите, които изпълнява индексният метод, индексите се делят на синтетични и аналитични.

Синтетичните индекси служат за анализ на динамиката на явленията в количествен аспект във времето посредством единична числова характеристика.

Аналитичните индекси служат за измерване на влиянието на явленията, фактор върху измененията на дадено явление резултат. Чрез тях се осъществява финансов анализ като се разчленява изменението на явленията - резултат на отделните негови факторни компоненти. Индексният факторен анализ е конкретно приложение на индексния метод за измерване на влиянието на отделните фактори върху изменението на явлението резултат.

Индексният факторен анализ се осъществява в два аспекта:

-разлагане на общия индекс на факторни субиндекси, за да се установи какво е влиянието на вски фактор върху скоростта на изменението на резултативния показател;

-разлагане на общия прираст на резултативния показател на отделни компоненти - факторни прирасти, които са обусловени от изменение на съответните фактори;

9. Метод на корелационния анализ - методът се използва за измерване на теснотата на връзка между явленията, както и за измерване на влиянието на фактори при недетерминирани факторни зависимости. Корелацията бива три вида - обикновена, частична и множествена, като според характера на връзката може да бъде: права, обратна, праволинейна и криволинейна.

10. Графичен метод - графичният метод се използва за нагледно представяне на развитието на стопанските явления и процеси, протичащи във фирмата. Използва се в две основни направления. Първото направление е свързано с графично представяне на стопанската дейност с оглед на визуално следене на стопанския процес. Второто направление е свързано с графични способи за аналитични разчети. Графичните построения дават възможност да се изчислят и онагледят стойностите на редица функционални параметри на фирмата.

Графичното им представяне се осъществява посредством графични изображения, които биват:

- Графични изображения за сравняване на величини;

- Графични изображения на структури;

- Графични изображения на развитие;

- Графични изображения на функционални зависимости;

- Мрежови графики.

Чрез графични изображения може да се следи поведението на разходите на фирмата при различни режими на производство. Делението на разходите на постоянни и променливи дава възможност да се определи критичната точка на производството. Това може да стане както по отделни изделия, така и общо за фирмата. Чрез графичния метод може да се определи при кой обем продукция настъпва критична точка, в която от режим на загуби фирмата преминава в режим на печалба.

ПРИЛОЖЕНИE: ЕЛЕМЕНТИ НА ГОДИШНИЯ СЧЕТОВОДЕН ОТЧЕТ (ГСО)

Баланс на АД „Х“

Активи (Раздели, групи, статии)	Пасиви (Раздели, групи, статии)
1. Невнесен капитал	1. Собствен капитал
2. Дълготрайни активи	А. Капитал
А. ДМА	Б. Премии от емисия
Б. ДНА	В. Преоценъчен резерв
В. ДФА	Г. Резерви
Г. Дългосрочни вземания	Д. Резултати от предходни периоди
3. Краткотрайни активи	Е. Резултати от текущия период
А. КМА	2. Дългосрочни пасиви
Б. Краткосрочни вземания	А. Дългосрочни задължения
В. Краткосрочни инвестиции	Б. Приходи за бъдещи периоди
Г. Парични средства	3. Краткосрочни пасиви
Д. Разходи за бъдещи периоди	А. Краткосрочни задължения
СУМА НА АКТИВА	Б. Приходи за бъдещи периоди
4. Задбалансови активи	4. Финансирания
	СУМА НА ПАСИВА
	5. Задбалансови пасиви

Отчет за приходите и разходите на АД „Х“

Наименование на Разходите	Наименование на Приходите
I. Разходи за дейността	I. Приходи от дейността
1. Разходи по икономически елементи	1. Нетни приходи от продажби
2.Отчетна стойност на продадените материали и стоки	2. Други приходи
3. Други разходи	II. Финансови приходи
II. Финансови разходи	1. Приходи от съучастия
1. Разходи за лихви	2. Други финансови приходи
2. Други финансови разходи	III. Извънредни приходи
III. Извънредни разходи	IV. Общо приходи (I + II + III)
IV. Общо разходи (I + II + III)	V. Счетоводна загуба (общо разходи – общо приходи)
V. Счетоводна печалба (общо приходи – общо разходи)	VI. Загуба (общо разходи + данъци - IV)
VI. Разходи за данъци
VII. Печалба [ общо приходи – (IV+VI) ]

Отчет за паричния поток

Наименование на разходите	Сума (хил. лв.)
	Предходна година	Текуща година
I. Наличност на парични средства към 1 януари
II. Парични потоци от оперативната дейност
А. Постъпления от оперативна дейност
Б. Плащания за оперативна дейност
В. Нетен паричен поток от оперативна дейност
III. Парични потоци от инвестиционна дейност
А. Постъпления от инвестиционна дейност
Б. Плащания за инвестиционна дейност
В. Нетен паричен поток от инвестиционна дейност
IV. Парични потоци от финансова дейност
А. Постъпления от финансова дейност
Б. Плащания за финансова дейност
В. Нетен паричен поток от финансова дейност
V. Наличност на парични средства към 31. 12 (в това число наличности в подотчетни лица и наличности в каса и по банкови сметки)
VI. Изменение на паричната наличност през годината

Отчет на собствения капитал

Показатели	Записан капитал	Премии от емисии	Резерв от последващи оценки	Резерви	Финансов резултат от м. г.	Текущ финансов резултат	Общо собствен капитал
1. Салдо в началото на отчетния период
2. Промени в счетоводната политика
3. Грешки
4. Салдо след промени в счетоводната политика и грешки
5. Изменения за сметка на собствениците, в т. ч.: - увеличение; - намаление
6. Финансов резултат за текущия период
7. Разпределения на печалба, в т. ч.: - за дивиденти
8. Покриване на загуба
9. Последващи оценки на активи и пасиви: - увеличение; - намаление
10. Други изменения в собствения капитал
11. Салдо към края на отчетния период
12. Промени от преводи на годишни финансови отчети на предприятия в чужбина
13. Собствен капитал към края на отчетния период (11 ± 12)