ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ СТРАНИЦИ: АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ, ИМУЩЕСТВОТО И ФИНАНСОВАТА УСТОЙЧИВОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. Анализ на финансовия резултат

А. Печалбата като финансова категория и цел на бизнеса

Обща характеристика на печалбата като финансова категория - печалбата е краен резултат от дейността на предприятието и представлява разликата между приходите от дейността, финансовите и извънредните приходи от една страна и от друга - разходите за дейността, финансовите разходи, извънредните разходи и корпоративните данъци. Печалбата е абсолютен показател, който характеризира количествено дейността на предприятието.

В счетоводния баланс финансовия резултат - печалба или загуба, се записва в раздела „Собствен капитал”, а когато е загуба — с отрицателен знак. Собственият капитал включва основния капитал, резервите и финансовия резултат за текущия период.

В зависимост от степента на обхващане на приходите и съответстващите им разходи се различават следните видове печалба:

1. Оперативна (текуща) печалба;

2. Балансова (счетоводна) печалба;

3. Облагаема (фискална) печалба;

4. Чиста (нетна) печалба.

Печалбата като цел на бизнеса - фирмената печалба съчетава интереси на различни равнища и от това произтичат различните показатели за печалба, които се съдържат в съставките на финансовия отчет. Затова в баланса има текуща печалба и неразпределена печалба.

Акционерите, кредиторите, мениджърите имат интерес от по-висока печалба.

- Акционерите, за тях би означавало, че може да разчитат на по-големи дивиденти, мениджърите, че ще могат да заявят, че заслужават по-високи заплати, премии. Тъй като печалбата е резултативен показател, обикновено високите печалби означават по-малки възнаграждение за работниците, по-високи цени, от които не биха били доволни клиентите, по-ниско качество за по-ниски разходи. В печалбата има заложени различни, противоположни интереси.

- Управлението на бизнеса по отношение на печалбата трябва да балансира всички тези интереси. Значението на печалбата произтича и от подхода, гледната точка от която тя ще бъде управлявана. От тази гледна точка, целта към печалба се дефинира в две разновидности – маркетингова (дългосрочна) печалба и текуща (нетрайна) печалба:

Маркетинговата печалба е по-добрата алтернатива. Към нея се насочват проспериращи, добре оцеляващи предприятия;
Текущата печалба е за ново възникнали, трудно оцеляващи фирми и при нея водещо значение имат оперативните решения и фирмената тактика.

Препоръчва се печалбата да се разглежда не като самоцел, а по-скоро като средство, за осъществяване на бизнеса. Тъй като начина за нейното изчисляване е резултативно остатъчен, основните фактори, които влияят върху размера на печалбата са величината на разходите, равнището на цените, величината на приходите, скоростта на обръщение на оборотния капитал и други.

Б. Анализ на брутния и нетен финансов резултат

Анализ на брутния финансов резултат - анализът на брутната печалба (загуба) се базира на следната функционална зависимост, в съответствие с която е конструиран счетоводният отчет за приходите и разходите:

PBT = ∑ TR - ∑ EX

където:

PBT (Profit before tax) е печалба (загуба) на предприятието;

TR (total revenue) - сума на приходите на предприятието;

EX (expenses) - сума на разходите на предприятието

1.Общият функционален модел на финансовия резултат може да се детайлизира по следния начин:

PBT = OR + FR +ER – OE –FE –EE - Tx

където:

OR (Operating revenue) – приходи от оперативна дейност

FR (Financial revenue) - финансови приходи

ER (Extraordinary revenue) - извънредни приходи

OЕ (Operating expenses) –разходи от оперативна дейност

FE (Financial expenses) - финансови разходи

EЕ (Extraordinary expenses) - извънредни разходи

Tx (Taxes) - данъци

2. Принципният модел за анализ на брутната печалба на предприятието включва следните етапи: съобразно с изходния модел при анализа трябва да се има предвид механизма за данъчно преобразуване на печалбата от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), регламентиран в Глава 6 Общи положения за определяне на данъчния финансов резултат, Глава 7 Данъчни постоянни разходи, Глава 8 Данъчни временни разлики, Глава 9 Суми, участващи при определяне на данъчния финансов резултат.

Анализът на механизма на данъчно преобразуване и на действащите в него фактори може да се осъществи чрез следния факторен модел:

Данъчен финансов резултат = Счетоводен финансов резултат – Намаления по ЗКПО + Увеличения по ЗКПО

Анализът на влиянието на видовете приходи и разходи върху динамиката на брутната печалба за данъчно преобразуване може да се извърши посредством метода на абсолютните отклонения (виж табл.1).

Таблица 1

Хил.лв

Фактори	Предходна година	Текуща година	Отклонение	Влияние на факторите
1.Приходи от оперативна дейност (OR)	1567	2 824	+ 1 257	+1257
2.Финансови приходи (FR)	6	9	+3	+3
3.Извънредни приходи (ER)	55	44	-11	-11
4.Разходи за оперативна дейност (OE)	1099	1865	+766	-766
5.Финансови разходи (FE)	65	86	+21	-21
6.Извънредни разходи (EE)	120	223	+103	-103
Счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване (п.1+п.2+п3-п.4-п.5-п.6)	334	703	+359	+359

На базата на анализа на разходите и приходите, като преки фактори, може да се анализира и влиянието на измененията на отделните видове финансови резултати (виж табл. 2.)

Таблица 2.

Хил.лв

Фактори	Предходна година	Текуща година	Влияние на факторите
1. Финансов резултат от разходи и приходи от дейността	468	959	491
2. Финансов резултат от финансови разходи и приходи	-59	-77	-18
3. Финансов резултат от извънредни разходи и приходи	-65	-179	-114
Счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване	344	703	359

Анализ на нетния финансов резултат - при анализа следва да се отчитат и отделните елементи на механизма за данъчно преобразуване, съгласно чл. 22-47 от ЗКПО (виж табл. 3):

Таблица 3.

Хил.лв.

Фактори	Предходна година	Текуща година	Отклонение	Влияние на факторите
1.Счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване	344	703	+ 359	+ 359
2.Намаления съгласно ЗКПО	10	15	+ 5	-5
3.Увеличения съгласно ЗКПО	382	635	+ 253	+ 253
4.Данъчен финансов резултат на предприятието (п.1-п.2+п.3)	716	1323	+607	+607
5.Корпоративен данък (данъчна ставка -10%)	71,6	132,3	+ 60,7	-60,7
6.Данъчен финансов резултат на предприятието (п.4-п.5)	644,40	1190,70	+546,3	+ 546,30

Анализът на съотношението между разходите и приходите давапредстава за поведението на преките фактори, които действат в отделните етапи на формиране на печалбата на предприятието Аналитичната информация дава възможност за детайлно изучаване на тези елементи на печалбата, които оказват най-съществено влияние върху крайния финансов резултат.

В. Планиране на печалбата

Обща характеристика - планирането на печалбата е процес, при който се определят очакваните параметри на положителния финансов резултат при прогнозираното равнище на обема на продажбите и свързаните с тях разходи за даден период от време. Планирането на печалбата заема съществено място във финансовото планиране. В него се включват специалисти от производствения, финансовия, маркетинговия и други отдели. Планът за печалбата се съставя за тримесечие, година и в перспектива от 3 до 5 години.

При планирането на печалбата от съществено значение за фирмата е да се определят разходите, критичните точки на разходите, на печалбата, и на производството, респ. продажбите.

Подходи за планиране на печалбата - печалбата може да се планира на основата на следните подходи:

1. Печалбата като цел на фирмата - тогава тя се залага като предварителна, абсолютна целева величина. И оттам нататък следва верижно планиране. Подобен подход могат да си позволят предприятия, които имат икономически възможности за това. Тъй като в подобни случаи посочената абсолютна величина се отнася за чиста печалба, т.е. печалбата преди плащане на данъци, налага се трансформиране, за да се определи колко брутна печалба трябва да се постигне, за да може след плащането на данъците да имаме съответната величина на печалбата. За целта трябва да разделим чистата печалба на разликата между сто и данъка върху печалбата. Всички показатели са фирмени и се отнасят за определен период. Ако не може да се намери подходяща комбинация между обема на продажбите, цената, променливия разход за единица, която да доведе до желаната планова величина на печалбата, тогава по принуда или трябва да се откажем от желаната величина на печалбата или да преминем към друг подход на планиране на печалбата. Още повече трябва да се има предвид, че разчетите трябва да се правят така, че да се постигне поне 80 % натоварване на капацитета на предприятието.

2.Подход на определяне на критичната точка на производството - критичната точка определя равнището на продажбите, при което фирмата реализира нулева печалба (т.е. приходите от продажбите са равни на общите постоянни и променливи разходи). Определянето на критичната точка на производството се извършва чрез използването на следната формула:

Ок_пр = Оп_рх / ( Ц – Прх_1-ца )

Тя е изведена от уравненията:

Ц х П = Оп_рх + Прх_1-ца;

Ц х П – Прх_1-ца х П = Ок_пр

където:

Ц – цената за 1-ца изделие;

П – продадено количество изделия;

Оп_рх– общи постоянни разходи;

Прх_1-ца– променлими разходи за 1-ца изделие;

Ок_пр– обемът на критичните продажби.

Печалбата е резултативен показател и затова на финансовия мениджър се налага да познава връзката на променливите, постоянните разходи, приходите и продажбите с печалбата, т.е. той трябва да познава критичните точки на разходите, критичните точки на печалбата и критичните точки на продажбите.

За да покажем критичните точки на печалбата ще приемем по една координатна система по хоризонталната ос – обем на производство, респ. обем на продажби, по вертикалната ос ще отбележим общите приходи и общите разходи, ако приемем че предприятието не може да влияе на пазарната цена и я приема отвън като дадена, то общите приходи са равни на продаденото количество по цената и се показват с една права линия, чийто наклон зависи от цената. Около нея можем да покажем общите разходи, които в началото са високи и нарастват, след един момент започват да намалят и след друг момент започват да растат. Първата точка е праг на печалбата, втората е максимум на печалбата, а третата е граница. Прага на печалбата е там, където за пръв път общите приходи се изравняват с общите разходи и фирмата нито губи, нито печели. За пръв път от губеща тя има възможността да премине в печелившата зона. Максимум – там където разликата между общите приходи и общите разходи е най-голяма, т.е. достига своя максимум. Границата на печалбата е отново преминаването в зоната на загуба. В тези изследвания е важно определянето на критичния обем на продажбите. Т.е. онзи обем продажби, който е необходим за да достигне предприятието прага на печалба. Критичната точка на продажбите може да се определи по два начина: по графичен и аналитичен способ. По графичния способ се разсъждава по следния начин: в една координатна система по хоризонтала се представя обема на производство, продажби, по вертикала се представят приходи, респ. разходи. Постоянните разходи са такива, каквито са, т.е. те са един и същ неизменен обем и се представят чрез хоризонтална права, оттам нататък те съществуват неизменно. Те имат връзка с обема на производството и се представя с една възходяща права. Разходите са равни на постоянните и променливи разходи. Приходите – кривата на приходите зависи от цената на единицата. Там където общите приходи надхвърлят общите разходи получаваме критичния обем на продажбите. Оттам нататък произведените единици ще носят печалба.

По аналитичен път критичната точка е равна на постоянните разходи върху цената за единица минус променливия разход за единица.

Пример: през предходната (2014 г.) във фирмата цената на изделието е 108 лв. за 1 тон, продаденото количество – 100 000 тона, общите постоянни разходи – 2 094 363 лв., общите променливи разходи – 6 264 000 лв., а за 1 тон изделия – 62, 64 лв.

При тези условия обемът на критичните продажби, който свежда величината на печалбата до нула, ще е равен на:

Оп_рх = 2 094 363 / (108,00 – 62,64) = 46 172 тона

Това означава, че при продажбата на 46 172 тона от произведените количества при използване на пълния капацитет на фирмата настъпва равновесие между приходите и разходите и печалбата се свежда до нула

Извод: колкото относителният дял на постоянните разходи в общия обем на разходите е по-голям, толкова предприятието е по-малко гъвкаво и повече уязвимо от промени в пазарната конюнктура. Второ: критичната точка на продажбите не отчита всички характеристики на реалността и затова е подложена на критика. Но въпреки всичко тя е един много удобен и доста използван инструмент. Най-важното й удобство е възможността, която дава да се изследва така наречения принос.приносът е разликата между общата сума на продажбите на фирмата и общите променливи разходи, т.е. представлява сума от постоянните разходи плюс печалбата. Продажбите могат да са без печалба, но с принос, който покрива част от постоянните разходи, т.е. намалява загубите на фирмата във връзка с постоянните разходи, които иначе тя би понесла ако прекрати незабавно дейността си.

3. Планиране на печалбата от гледна точка на желаната възвращаемост на капитала. Тогава размера на така наречената икономически необходима печалба е равен на собствения капитал по възвращаемостта на капитала.

4.Четвърти подход за планиране на печалбата - като се използват различни статистически методи (екстраполация), индексен анализ, корелационен и др.

2. Показатели за анализ на имуществото на предприятието

А. Дефиниране на понятията имущество и капитал - ИМУЩЕСТВОТО на всяко търговско дружество е съвкупност от парично оценими права и задължения (т.е. активи и пасиви). В дружественото право се разглежда и има значение още едно понятие за ИМУЩЕСТВОТО в по - тесен смисъл – „ЧИСТО ИМУЩЕСТВО” или разлика между активи и пасиви на дружеството.

Б. Анализ на имуществото на предприятието

Анализ на имуществото на предприятието - имуществената структура се характеризира чрез показатели за структура изразяващи се в %, относителни дялове на Дълготрайните активи (ДА) и Краткотрайните активи (КА) към общата сума на всички активи (т. е. към цялото имущество на предприятието). За графично представяне виж Приложението към темата.

Използват се следните показатели:

– структура на ДА (относителен дял на ДА)

– структура на КА (относителен дял на КА)

- в литературата по Финансово – счетоводен анализ (ФСА) се споменава и за отношение между ДА и КА като показател за имущественото напрежение.

Стойностите на коефициента на дълготрайните активи (Кда) зависят най-вече от браншовата принадлежност на предприятието. Най-големи те са при транспорта (60%) и енергетиката (40-45%), а най-ниски в сферата на обръщението (търговската дейност – 30%).

Показателите за имуществената структура се анализират в динамика, за продължителен период от време. Чрез анализа се цели да се установи съответствието между ИС на анализираното предприятие и средните стойности за показателя за Кда в бранша. По-високия от средните стойности относителен дял на ДА означава по-голяма сума на постоянните разходи под формата на амортизации, ремонт, данъци, застраховки и т.н. Следователно ако чрез анализа констатираме подобен факт, пътищата за намаляване на тези постоянни разходи са изброените по-горе фактори. Най-важното в случая е правилно избраната амортизационна политика и прилагането на ускорени методи на амортизация.

При КА по-големия им относителен дял позволява да се реагира по-гъвкаво при евентуални пазарни и икономически конюнктури. Когато този относителен дял превишава доста средните стойности на показателя в бранша, значи в анализираната фирма са налице големи размери на вземанията и високо равнище на обездвиженост на МЗ. Анализа следва да се конкретизира в посока на изследване на дебиторската задлъжнялост и на МЗ.

Структурният анализ на имуществото (на активите) налага да се изследва и увеличението (намалението) на активите за сметка на собствения капитал, а така също и зависимостта между стойността на амортизируемите активи и степента на тяхната амортизация. Изменението под формата на увеличение или намаление на активите за сметка на собствения капитал се определя като от сумата на активите по балансова стойност се извади сумата на получените заеми, задължения, финансирания. Този показател следва да се изследва за продължителен период от време в динамиката.

3. Анализ и оценка на финансовата устойчивост на предприятието

А. Обща характеристика на финансовата устойчивост на предприятието - финансовата устойчивост на предприятието е свързана с финансовия риск. Този риск произтича от използването на чужди капитали в бизнеса и се определя като вероятност от изпадане в неплатежоспособност и евентуален фалит, поради наличието на дългове, които не могат да бъдат погасени към даден момент и в обозримо бъдеще. Степента на финансова устойчивост показва до каква степен предприятието е изложено на финансов риск. Източник на информация е финансовия отчет и по-специално счетоводния баланс.

Б. Показатели за финансова устойчивост - съществуват както абсолютни, така и относителни показатели за оценка на финансовата устойчивост на предприятието.

Абсолютни показатели за оценка на финансовата устойчивост на предприятието - към първата група се отнасят т.нар. „Условия за финансова стабилност”. За да бъде предприятието финансово стабилно е необходимо да са изпълнени следните условия (таблица 1):

Таблица 1: Условия за финансова стабилност
1	(TA - TL) > 0	където: TA – Total Assets (сума на активите); TL – Total Liabilities (общо задължения, т.е сума на пасивите); Е – Еquity (собствен капитал); NCL – Non – current Liabilities (т. нар. дългосрочен дълг); NCA – Non- current Assets (т. нар. дълготрайни активи); СА – Current Assets (текущи активи); Current Liabilities (текущи задължения); W – Working Capital (нетен оборотен капитал); STL – Short – term Loans (краткосрочни заеми); Inv – Inventories (материални запаси)
2	(TA - TL) > TL
3	(E + NCL) > NCA
4	(CA - CL) > 0
5	(W + STL) > Inv
6	(CA - CL) > INV

Собственият капитал на предприятието (Е) е разликата между сумата на активите (TA) и сумата на пасивите (TL). При наличието на финансирания (безвъзмездни източници) те не би трябвало да се третират като пасиви. Приходите за бъдещи периоди също не са пасив. Провизиите обаче, следва да се третират като задължения. Обикновено, подобни статии в пасива на баланса имат пренебрежимо малък дял от общата балансова сума и не могат да повлияят значително върху стойността на финансовите съотношения.

TA – TL > 0

Според първото условие, собственият капитал трябва да бъде положителна величина. В практиката, макар и много рядко съществуват фирми с отрицателен собствен капитал. Това се получава при много висока степен на декапитализация – когато за няколко последователни години фирмата отчита загуба (отрицателен финансов резултат) и натрупаните загуби превишават основния капитал и резервите. Обикновено, финансовото състояние на такива фирми е изключително тежко и често те са в процедура по несъстоятелност. Фактът, че собственият капитал е отрицателен, означава, че финансовите задължения на подобни фирми са по-големи от балансовата стойност, а много често и от пазарната стойност на техните активи. Това обяснява защо понякога фирми, притежаващи активи за милиони се продават на символична цена.

TA – TL > TL

Второто условие е свързано с финансовата структура на предприятието. Финансирането чрез дългове увеличава финансовия риск. За да се поддържа този риск в разумни граници, се препоръчва собствения капитал да превишава финансовите задължения. Разбира се, в практиката има редица фирми при които това условие не е изпълнено. Въпросът за капиталовата структура и по-специално за съотношението между собствения капитал и дълговете е тясно свързан с доходността на бизнеса. Колкото по-висока е възвръщаемостта на активите, толкова по-рискова може да бъде капиталовата структура на предприятието при равни други условия. Високо доходният бизнес означава наличие на големи положителни парични потоци от дейността, благодарение на които предприятието безпроблемно може да обслужва своите дългове.

E + NCL > NCA

Според третото условие, сборът от собствения капитал (Е) и нетекущите задължения (NCL) трябва да превишава размера на нетекущите активи (NCA). Това условие е свързано с източниците на финансиране на инвестициите в предприятието. Основно правило във финансовия мениджмънт е дълготрайните активи да се финансират от дългосрочни финансови източници, като собствен капитал и дългосрочни заеми. Противно на това, текущите активи могат да се финансират и от краткосрочни източници, като например краткосрочни банкови заеми. В случаите, когато третото условие не е изълнено, част от нетекущите (дълготрайните) активи са финансирани от краткосрочни задължения, което може да доведе до проблеми с платежоспособността, тъй като дълготрайните активи са бавноликвидни.

CA–CL>0

Четвъртото условие е свързано с третото. Според него, разликата между текущите активи (CA) и текущите пасиви (CL), която се нарича нетен оборотен капитал трябва да е положителна. Нетният оборотен капитал (W) показва в абсолютна сума онази част от текущите активи, която е финансирана от дългосрочни капиталови източници, както собствени, така и привлечени.
Когато четвъртото условие не е изпълнено, то целия оборотен капитал на фирмата е финансиран от краткосрочни задължения. Обикновено, това е индикатор за финансови проблеми като закъснение на плащанията към доставчици, персонал, банки и т.н. За някои браншове, предвид спецификата на бизнеса се счита за нормално в някои периоди нетния оборотен капитал да е отрицателен. Подобна ситуация може да се получи например, в хотелиерския бизнес преди началото на активния туристически сезон, ако текущите активи на предприятието са малки по-размер в сравнение с нетекущите активи и текущите задължения са големи поради авансово получени суми от клиентите във връзка с резервирани почивки.
Връзката между третото и четвъртото условие се изразява в това, че когато едно от двете условия не е изпълнено, то автоматично и другото условие не е изпълнено. Това произтича от факта, че нетния оборотен капитал (W) същевременно е равен на разликата между дългосрочните източници на капитал във фирмата (Е + NCL) и нетекущите активи (NCA), т.е. (E + NCL) – NCA = W.

W + STL > Inv.

Петото условие е свързано с източниците на финансиране на обичайната текуща дейност на фирмата. Материалните запаси (Inv.) са активи, които имат тясна връзка с тази дейност. Те включват материали, продукция, стоки и незавършено производство. Обичайните източници за финансиране на текущата дейност са дългосрочни, под формата на нетен оборотен капитал (W) и краткосрочни, под формата на краткосрочни банкови и търговски заеми (STL). Когато петото условие не е изпълнено, това означава че една част от материалните запаси е финансирана от текущи безлихвени задължения, като например задължения към доставчици, клиенти, персонал и др. Това сигнализира за наличието на финансови проблеми. Подобна ситуация означава недостиг на оборотни средства за финансиране на бизнеса и е свързана със закъснение на плащанията към контрагентите, персонала и т.н.

CA–CL>Inv.

Шестото условие е подобно на петото и е свързано с източниците на финансиране на текущата дейност. То поставя още по-строги изисквания по отношение на финансовата стабилност, отколкото петото условие. Според него, нетния оборотен капитал (W) трябва да превишава размера на материалните запаси (Inv.). Това практически означава текущата дейност да се финансира единствено от дългосрочни капиталови източници, като собствен капитал и дългосрочни задължения. В действителност, малко фирми отговарят на това условие. Повечето предприятия преодоляват дефицита на оборотни средства чрез краткосрочни заеми. В зависимост от изпълнението на условията за финансова стабилност могат да се обособят няколко степени на финансова устойчивост

Таблица 2: Финансова устойчивост
Много висока	Всички условия са изпълнени
Висока	Не е изпълнено шесто условие, т.е (CA - CL) < Inv
Средна	Не е изпълнено пето и шесто условие, т.е. (W + STL) < Inv; (CA - CL) < Inv.
Ниска	Не са изпълнени трето, четвърто, пето и шесто условие, т.е. (E + NCL) < NCA и (CA - CL) < 0; (W + STL) < Inv., (CA - CL) < Inv
Липса на устойчивост (Финансова криза)	Не са изпълнени второ, трето, четвърто, пето и шесто условие, т.е.: (TA - TL) < TL, (E + NCL) < NCA; (CA - CL) < 0, (W + STL) < Inv; (CA - CL) < Inv
Тежка финансова криза (вероятен фалит)	Не е изпълнено нито едно условие

Относителни показатели за оценка на финансовата устойчивост на предприятието
Относителните показатели за оценка на финансовата устойчивост са известни като „Ключови финансови съотношения”. Тяхното изчисляване въз основа на счетоводния баланс допълва и прецизира оценката на финансовата устойчивост. Те са представени в таблица 3.

Таблица 3: Ключови финансови съотношения
	Показател	Формула	Описание
1	Коефициент на собствения капитал (ER – Equity Ratio). Познат е също като „Коефициент на финансова независимост”		Показва относителния дял на собствения капитал в целия капитал. В общия случай се препоръчва ER>= 0,5
2	Коефициент на дълга (DR – Debt Ratio). Познат е също като „Коефициент на финансова задлъжнялост”		Показва относителния дял на всички задължения (пасиви) в целия капитал. В общия случай се препоръчва DR=< 0,5
3	Съотношение „Собствен капитал към дългове” (EDR – Equity to Debt Ratio). Също може да се възприеме, като показател за финансова независимост. В някои източници е наречен коефициент на покритие на дълговете със собствен капитал.		Показва съотношението между собствения капитал и дълговете, т.е. колко собствен капитал стои срещу 1 лев дългове. В общия случай се препоръчва EDR>= 1
4	Съотношение „Дългове към собствен капитал” (DER – Debt to Equity Ratio). Това е друг показател измерващ финансовата задлъжнялост. В някои източници го наричат ливъридж-коефициент, защото е пряко свързан с ефекта на финансовия лост.		Показва съотношението между дълговете и собствения капитал. В общия случай се препоръчваDER=<1 b="">
5	Коефициент на финансиране на текущите активи (WCAR - Working capital to Current Assets Ratio)		Показва каква част от текущите активи е финансирана от дългосрочни капиталови източници. Препоръчва се WCAR > 0. Колкото по-висока положителна стойност има, толкова по-добре от гл.т. на краткосрочната финансова устойчивост.
6	Коефициент на финансиране на нетекущите активи с постоянен капитал (NCAFR – Non-current Assets Financing Ratio)		Показва съотношението между дългосрочните източници на капитал и нетекущите активи. Препоръчва се NCAFR > 1 .
7	Коефициент на постоянния капитал (LTCR – Long-term capital Ratio)		Показва относителния дял на дългосрочните капиталови източници в целия капитал. Препоръчва се LTCR>0,7 . Прекалено ниските му стойности (под 0,7) означават висока краткосрочна задлъжнялост, т.е. натрупани дългове, които в кратки срокове трябва да бъдат погасени.
8	Коефициент на ликвидност на текущите активи (CALR - Current Assets Liquidity Ratio)		Показва относителния дял на паричните средства (Cash) в текущите активи. По-високите стойности, обикновено са индикатор за по-добра финансова стабилност и по-добра ликвидност, т.е. по-малък финансов риск в краткосрочен план. За предпочитане е показателят да се изчислява на базата на средногодишните стойности на паричните средства и краткотрайните активи.

В период на криза - финансовият риск в бизнеса значително се повишава в условията на икономически и финансови кризи. В такива периоди като правило спадат продажбите както на инвестиционни, така и на потребителски стоки. Това свива положителните парични потоци от дейността на фирмите и намалява техните финансови възможности. Забавят се плащанията. Увеличава се междуфирмената задлъжнялост. Онези фирми, които имат по-висока степен на бизнес риск в условията на тежка икономическа криза търпят огромни загуби и са изправени пред реална опасност от фалит. Типичен пример са строителните компании. От друга страна обикновено, в условията на криза достъпът на фирмите до кредитните и капиталовите пазари е затруднен.
Важно е мениджърите перманентно да наблюдават и да прогнозират степента на финансова стабилност. Това позволява да се предприемат необходимите действия своевременно.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Структура на Активите