Банковият мениджмънт представлява
съвкупност от управленчески решения, насочени към разрешаването на проблеми,
свързани с постигането на предварително поставени цели в областта на развитието
и усъвършенстване на банковата дейност. С други думи, банковият мениджмънт
представлява съвкупност от концепции, методи(начини) за управление на банките с
цел постигане на конкретни резултати и главно осигуряване на ефективна дейност
при запазена ликвидност, капиталова адекватност, както и подобряване качеството
на обслужване на баанковите клиенти.
2. ЦЕЛИ НА БАНКОВИЯ МЕНИДЖМЪНТ
2. ЦЕЛИ НА БАНКОВИЯ МЕНИДЖМЪНТ
Целите, които стоят пред банките са
много и разнообразни, но биха могли да се систематизират по следния начин:
1. преди да се създаде банка основната
цел е да се създадат необходимите условия за получаване на лиценз;
2. създавания минимален абсолютен размер
и ежегоден прираст на собствения копитал, както и осигуряване на стабилизиране
на капиталовата адекватност;
3. осигуряване на необходимия размер и
ежегоден прираст на активите, както и усъвършанстване на състава и структурата
им, стабилизиране на ликвидността и повишаване на рентабилността;
4. подобряване на качеството на
предлаганите банкови продукти и услуги;
5. Повишаване на пазарния дял на банката
на банковия пазар в областта на осъществяваните дейности;
6. повишаване на рейтинга на банката.
Крайната цел на всяка банка е
максимиринане на цената на акциите и постигане на по-висока дългосрочна
възвръщаемост не само на активите, но от гледна точка интересите на акционерите
и на собствения й капитал.. За банките е важно, а акционерите са заинтересувани
да се повишава стойността на акционерния капитал и дивидентите, които те
получават при постигането на поносим риск.
Цената на акциите, известно е,
представлява настоящата стойност на бъдещите дивиденти и представлява:
Dt
P = --------- , където:
1 + k
P – настоящата цена на банковите акции;
Dt – очакваните дивиденти, които ще
бъдат платени в бъдеще (период t)\
K – изискуема норма на доходност при
съответна степен на риск на банковите акции;
n - брой на периодите.
При определяне на процента за
сконтирането на очакваните девиденти с цел получаване на настоящата цена на
акциите обикновено се взема пред вид нормата на доходност от алтернативна
инвестиция със същата степен на риск.
При вземане на решение за максимизиране
на цената на банковите акции е необходимо да се направи следното:
1) да се увеличи печалбата на банката
като източник за повишаване на дивидентите, т.е.да се повиши възвръщаемостта на
активите;
2) да се поддържа риска в приемливи за
акционерите граници, т.е. риска да е балансиран.
3. ПРОБЛЕМИ НА БАНКОВИЯ МЕНИДЖМЪНТ
Максимизирането на ползите на
акционерите, т.е. повишаването на
дивидентите им и следователно на нормата
на възвръщаемост на собствения капитал е свързано и произтича от повишаванетио
на възвръщаемостта на активите, но по-съществена е връзката с увеличаването на
мултипликатора на собствения капитал, което изразява намаляване на участието на
собствения капитал във формирането на активите на банките.
Това поражда възникването на редица
проблеми при управлението на банките, две от които са най-съществени и са
свързани с решаването на дилемите:
1. “Възвръщаемост – риск”,
т.е.възвръщаемост на активите при риска, който банките поемат при тяхното
формиране.
Известно е, че по-високата възвръщаемост
на активите е свързана със създаването на по-рискови активи и обратно.
По-ликвидните активи носят по-ниски доходи. Пред банковия мениджмънт във всеки
даден момент стои проблемът за оптимизиране на състава и структурата на
активите от гледна точка на тяхната доходност и риск с цел да се сведат до
минимъм допустимите граници на потенциалните рискове и загуби.
Решаването на тази дилема зависи главно
от самите банките. По-консервативните банки предпочитат да максимизира
възвръщаемостта на активите си при предварително зададено ниво на риск, считан
за поносим. Обратно, банките с по-агресивна политика първо решава проблемите за
повишаване на възвръщаемостта на активите и след това търсят начини за
намаляване на риска.
Решаването на дилемата
„възвръщаемост-риск” се прави на база на извършваните прогнози за очакваните
възвръщаемост и риск през даден бъдещ период.
2. ”Цена” на банковия капитал (собствен
+ привлечен) – стабилност на капитал. Двата елемента на тази дилема дават
представа за връзката между:
а) разходите за набавяне на банковия
капитал и
б) стабилността (средна продължителност
на задържане) на банковия капитал в банките. Колкото по-дълго време се задържа
мобилизираният от банките капитал в тяхно разпореждане, толкова по-лесно могат
да го насочват в по-дългосрочни и по-рискови активи, но това е свързано с
увеличаване на тяхната цена, т.е. с повишаване на капиталовите разходи,
свързани с обслужването на различните банкови ресурси – собствен и привлечен
капитал.
От гледна точка на продължителността на
задържане на източниците на капитал в разпореждане на банките, те могат да се
класифицират в следните три групи:
Стабилни – собствен капитал и
дългосрочни кредити – банкови и облигационни;
относително стабилни - срочни и
спестовни депозити;
нестабилни – горещи пари - безсрочни
влогове и краткосрочни кредити.
Колкото даден ресурс се задържа по-дълго
време в банката, толкова е по-стабилен, по-лесно може да се насочва в
по-рискови активи и има по-висока цена под формата на дивиденти, лихви или
комисионни. И обратно, по-евтините източници на капитал са непостоянни ресурси,
т.е. по-често изискуеми и се използават за формиране на по-малко рисови и
ликвидни активи, които са по-ниско доходни.
Посочените две дилеми се решават от
банките едновременно. Те се намират в неразривна връзкa, защото активите и
пасивите са взаимосвързани. Активите са форми на пасивите и собствения капитал
на банките. Те се създават с мобилизирания от банките капитал в различните му
форми.От друга страна, по-стабилните източници се формират с по-рискови, а
по-нестабилните източници – с по-ликвидни активи. По този начин с решаването на
тези две дилеми: „възвращаемост на активите-риск” и „стабилност на банковия
капитал- цена на банковите ресурси” се решава и обобщаващата дилема
„рентабилност-ликвидност”, която изразява крайния резултат от дейността на
банките.
Оптимизирането на състава и структурата
на активите и пасивите от гледна точка както на риска и стабилността, така и на
доходността и разходите по тяхното формиране създава предпоставки за нормална –
рентабилна, ликвидна и капиталово адекватна дейност на банките. При тези
условия от съществуването и функционирането на банките са доволни и
акционерите, и клиентите, и държавата. Акционерите могат получават достатъчно
доходи под формата на акционери, на клиентите се осигурява връщането на
внесените в банките капитали, заедно със полагащия им се доход, а държавата
по-лесно и безпроблемно регулира дейността им
и получава своевременно съответните данъци от тях.
4. ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА БАНКОВОТО ДЕЛО
И ОТРАЖЕНИЕТО ИМ ВЪРХУ БАНКОВИЯ МЕНИДЖЪНТ
Развитието и усъвършенстването на
банковото дело предизвиква съществени количествени и качествени изменения и на
банковия мениджмънт, т.е. на методите и начините на управление на банковата
дейност. От средата на 20 век в банковото дело се извършва истинска революция,
която намира израз в следните закономерности:
1. Концентрация на банковия капитал чрез
масови сливания, вливания, окрупняване на банки, в резултат на което се
намалява броя на банките в отделните страни. Степента на концентрация на
банките намира израз в намаляване на броя на банките на 1000 жители, както и в
увеличаване на пазарните дялове на големите банки на банковия и на паричния
пазар;
2. Намаляване на относителния дял на
собствения капитал в общия размер на банковия капитал. Причините за това е
по-бързият темп на растеж на мобилизианите от банките депозити и предоставените
кредити в сравние с темповете на растеж на собствения капитал, предизвикан от
депозитната емисия, използването на специални системи за гарантиране на
влоговете, нарастване на размера на доходоносните активи, както и нарастването
на абсолютния размер на собствения капитал.
3. Измение на състава и структурата на
привлечения капитал в посока на увеличаване на дела на кредитите – банкови и
облигационни и намаляване на дела на депозитите в общия му размер. В рамките на
депозите се увеличава делът на срочните депозити. Докато през 60-те години на
20 век кредитите представляват 3 % в общия размер на привлечените средства, в
края на 20 век те са 30%, като продължават да растат и от началото на 21 век.
Една от основните причини за това е внедряването на секюритизацията в банковото
дело от средата на 20 век, изразяваща формирането на пакети от предоставяни от
банките ипотечни кредити – основа за емитиране на техни собствени облигации и
набавяне на привлечен капитал под формата на облигационни заеми.
4. Намаляване на относителния дял на
първичните резерви – касовата наличност и приравнените към нея средства и в
това число на свръхрезервите в общия размер на активите в резултат на
повишаване на дела на по-рисковите и по-доходоностни активи, както и на
внедряване и увелиаване на пасивните репо-операции, осигуряващи им средства за
осигуряване на текущата им ликвидност;
5. Увеличаване на банковите операции и
услуги, което разширява обхвата на банковия мениджмънт и в области и услуги,
които нямат чисто банков характер.В развитите страни съвременните банки
предлагат повече от 200-300 вида продукти и услуги.
6. Междубанковата конкуренция засилва
своята острота, в резултат главно на техническото усъвършенстване, компютъризацията
и въвеждането на редица нововъведения в банковото дело;
7. Дерегулация на банковото дело,
продиктувана от либерализация на нормативната уредба, което повишава
агресивността на банковия мениджмънт. Либерализацията трябва да се съпровожда и
от прозрачност в банковата дейност, съгласно изискванията на Базел 2 ;
8. Намаляване на дела на
специализираните банки, както и на различията между тях и универсалните банки.
Това е продиктувано от увеличаване на банковите продукти и услуги и
необходимостта от диверсификация на банковата дейност с цел подобряване на
ликвидността и повишаване на доходността на банките;
9. Изменения в организационната
структура на банките. Увеличаване на банковите услуги, както и усложняване на
банковата дейност пораждат възникването на нови звена – дирекции и отдели в
банките с цел повишаване на ефективността от използването на банковите ресурси.
10. Намаляване на относителния дял на
кредитния портфейл в активите на банките. Абсолютният размер на предоставените
кредити нараства, но поради увеличаване на броя на банковите продукти и услиги,
относителният им дял намалява;
11. Глобализация на банковото дело,
намираща израз в разширяване на обхвата на дейността на банките, извън
националните граници. Създават се банкови филиали в чужбина и се увеличават
чуждестранните банки, функциониращи в рамките на дадена страна;
12. Изменение на структурата на
приходите и разходите на банките. Увеличава се приходите и в това число
доходите на инвестиционните операции с ценни книжа, доверителни операции,
комисионни от многообразни други услуги. Нарастват и разходите на банките –
лихвени, валутни и други, чувствителни към промените на състоянието на пазара;
13. След либерализацията на банковото
дело се увеличава делът на активите и пасивите на банките с променливи лихвени
проценти, т.е. с лихвени проценти, чувствителни към измененията на пазарните
лихвени проценти;
14. Увеличава се делът на задбалансовите
позиции на банките, представляващи поети от банките условни задължения и
вземания, свързани с банкови гаранции, акцепти, авали, непокрити акредитиви,
дериватни инструменти – лихвени и валутни фючърси, опции, суапи.
15. Повишаване на степента на риска в
банковото дело, породено от посочените по-горе причини.
Посочените тенденции на изменение и
революция на банковото дело, които са изучавани в дисциплината „Банково дело”,
пораждат и изискват усъвършенстване на банковия мениджмънт. Следващите лекции
са посветени на анализа на тази материя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар