РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ФУНКЦИИТЕ НА ТИПИЧНА ЦБ и ПАРИЧЕН СЪВЕТ (Валутен борд)

1. ИДЕЯТА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ПАРИЧЕН СЪВЕТ /ПС/ 
Възниква с началото на деколонизацията в средата на XIXв. Деколонизираните страни се стремят към прилагане на собствена парична единица, към изграждане на солидни финансови институции, към разумно управление на държавните финанси.

ПС им осигурява административна и операционална простота и прозрачност, възстановява доверието в монетарната и фискална политика, спомага за постигане на  устойчив валутен курс и ориентиране на лихвените проценти към ниски равнища. Макар да откриват някои недостатъци/твърдост и скованост на валутния курс, последователно оскъпяване на местната валута, загуба на функциите на ЦБ, съкращаване на възможностите за регулиране на икономическите процеси/, редица страни въвеждат ПС. Сред тях е и България.

В началото на юни 1997г. под въздействие на политико-икономически перспективен критерий се приема решение за фиксиране на бълг. лев към германската марка на равнище от 1000 BGL/DEM.. Две години по-късно на 01.01.1999г. в съответствие със Закона за БНБ от 1997г. и въвеждането на единната европейска валута EUR, бълг. лев преминава към фиксинг към EUR в същото съотношение на DEM към EUR- 1955,83 BGL/EUR. След деноминацията на бълг. лев от средата на 1999г. курсът на паричната ни единица спрямо EUR е 1,95583 BGN/EUR. Обвързвайки по този начин паричната си единица към определена валута, България преминава към нов валутен режим– ПС. Възприемането на ПС е свързано с промени във функциите и дейността на ТЦБ.  Разликите могат да се търсят в различни направления.

Провеждането на монетарна политика от страна на ЦБ се основава на монетарната теория за обяснение на икономическите процеси.

За регулиране на паричното обръщение ЦБ-а следва да въведе подходящи методи. В условията на ТЦБ, последната провежда собствена парична политика в зависимост от икономическото развитие на страната. При необходимост от стимулиране на икономическия растеж ТЦБ предприема действия за увеличаване на паричното предлагане. Тя може да използва преки методи за това – целенасочено внасяне на депозити в някои ТБ-и или тяхното директно кредитиране. Депозитите на ЦБ в ТБ са форма на необезпечено кредитиране.

Разновидност на преките методи за регулиране на паричното предлагане е и въвеждането на ограничения във вид на “кредитни тавани” – налагане на ограничения върху нарасналата кредитна активност на ТБ, като по такъв начин се ограничава паричната експанзия.

Към преките методи се отнасят и различни форми на кредитиране на ТБ от страна на ЦБ. Особеност на преките методи е субективното решение и действие на ТЦБ при насочване на финансови ресурси към дадена ТБ. Част от монетарната политика на ТЦБ е и реализацията на крайни продажби и покупки на ДЦК.

Основната цел на ТЦБ при участието си на открития паричен пазар е да поддържа ниско инфлационно напрежение, определена степен на кредитна активност на ТБ, нужното равнище на пазарните лихвени равнища.

В условията на ПС ЦБ-а няма собствена парична политика. Тя няма право да влия върху паричното предлагане по своя преценка. Съществена особеност на ПС е отказ от дискреционни методи за регулиране на паричното обръщение и придържане на ЦБ към ясно формулирани правила на управленско поведение. БНБ не може да осъществява въздействие върху хода на икономическите процеси в страната. Поради това се счита, че ПС  отнема част от икономическия суверенитет на държавата.

2. ЛИХВЕНА ПОЛИТИКА 
ТЦБ провежда своята лихвена политика с цел да регулира  лихвените равнища в страната, да контролира инфлацията, да поддържа определен препоръчителен валутен курс. До въвеждането на ПС основен инструмент на лихвената политика е ОЛП. Той се определя дискреционно спрямо инфлацията и динамиката на валутния курс. На базата на ОЛП се определят лихвените проценти по всички операции на БНБ.

С въвеждането на ПС у нас лихвената политика на ЦБ се променя. БНБ престава да определя дискреционно ОЛП. Тя губи  възможности да влияе както върху лихвената политика на ТБ, така и върху лихвените равнища в страната.  На практика БНБ няма своя собствена лихвена политика. В условията на ПС ОЛП губи регулативни си функции. Методиката за определяне на ОЛП след приемането на ПС  взаимства от методиката за определяне на лихвите по кредитите на МВФ. Равнището на ОЛП от 26.06.1997г. при стабилни инфлационни равнища се определя на базата на доходността на 3-месечни ДЦК. През 2001г. той се определя на две седмици веднъж при запазване на количествената оценка– доходност на 3-месечни ДЦК. Алтернативна възможност за изчисляване на ОЛП е стъпването на лихвата на междубанковия паричен пазар, аналог на която е LIBOR. Динамиката на ОЛП престава да се влияе от въздействията на БНБ и се подчинява на качествено друга логика.

3. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ МИНИМАЛНИ РЕЗЕРВИ 
Поради спецификата на дейността на ТБ-и БНБ задължава всяка една от тях да поддържа неприкосновени парични запаси в размер на 12% от депозитната си база като гаранция за покриване на крайни по своя характер и непреодолими за отделно взетата ТБ ликвидни дефицити.  Методологията на определяне на ЗМР на ТБ-и в БНБ в условията на ПС остава непроменена. ЦБ-а запазва правото си да определя дискреционно процента на ЗМР, като по такъв начин въздейства върху паричното предлагане по линия на паричния мултипликатор.

Съществуват 3 основни характеристики по повод на ЗМР, които БНБ може да регулира:

- Депозитна база, върху която се пресмятат ЗМР- БНБ определя по-висок процент на ЗМР за безсрочните депозити и по-нисък за срочните. Не рядко се въвеждат различни проценти на ЗМР за валутни и невалутни депозити. Идеята за това е да се създадат стимули за преструктуриране на депозитната маса.

- Величината на процента на ЗМР- Налице е голяма разнообразие при определяне величината на процента на ЗМР. Широко разпространени са случаите на проценти на ЗМР в рамките на 10-12%. У нас от 19.07.2007г. процентът ЗМР е 12%.

- Начин на поддържане на ЗМР- Към 2000г. е в сила либералният вариант на поддържане на ЗМР. ТБ-и имат правото всеки ден да ползват свободно средствата си по ЗМР като в рамките на месеца сумата от действително поддържаните ЗМР по дни да отговаря на теоретично пресметната сума.

Политиката на поддържане на ЗМР от ТБ в БНБ позволява на ЦБ да провежда някаква монетарна политика.

4. ВАЛУТНА ПОЛИТИКА 
ТЦБ провежда собствена валутна политика, съгласувана с цялостната макроикономическа политика и с оценката на валутите напрежения. В зависимост от приетия валутен режим / без ПС / БНБ избира средствата за регулиране на валутния курс. Най-вече тя интервенира на валутния пазар в качеството си на продавач или купувач съобразно собствените си решения, с оглед заложените валутни цели и разполагаеми БВР.

Отделни проявления на монетарната политика също въздействат върху търсенето и предлагането на валута, т.е. върху валутния курс. Засилването на монетарната рестрикция ограничава паричното обръщение от паричния пазар и намалява търсенето на валута.

В условията на ПС БНБ е пасивен участник на валутния пазар, няма собствена дискреционна валутна политика. Тя поддържа фиксиран курс между местната валута/BGN/ и резервната валута/EUR/ с цел да  осигури свободен обмен между тях за населението и всички икономически агенти. БНБ отговаря за пълното покритие на паричното обръщение по повод на безпроблемното осъществяването на обмена на бълг. лев за резервна валута.

В обобщение: валутната политика на ТЦБ е активна, преследваща конкретна цел при дискреционно участие на валутния пазар, докато политиката на ЦБ в условията на ПС е пасивна – реагира единствено на поръчките на участниците на валутния пазар.

5. ЕМИСИОННА ПОЛИТИКА 
Емисионната политика на ТЦБ се определя в зависимост от решенията на БНБ. Налице е тясна връзка между монетарната и емисионната политики. Ако монетарната политика предполага разширяване на паричното обръщение, ТЦБ осигурява необходимата парична маса. Ако пък ТЦБ има интерес от нарастване на паричната маса, за да реализира печалба  от сеньораж, тя отпуска монетарната си рестрикция. Сеньоражът се изразява с разликата между номинала на емитирания паричен знак и разходите за производството му. Обикновено сеньоражът се присвоява от ЦБ и чрез нея – от Правителството.

В условията на ПС БНБ е пасивна. Тя няма право по свое решение да регулира паричното обръщение, но е задължена да осигури необходимата парична маса в обръщение чрез обмен на резервна валута  за бълг. лев. Промяна търпи и спецификата на сеньоража. Той излиза извън контрола на БНБ. За реализация му са нужни постъпления на резервна валута, които да се заменят с местна валута чрез  парична емисия. Постъпленията от резервна валута водят до нарастване на валутните резерви на страната. Доходът от стопанисването на валутните резерви БНБ използва за финансиране на своята собствена дейност, а превишаването на приходите над разходите се разпределя между ДБ и БНБ в съотношение 3:1.  Величината на БВР, респ. доходът от сеньораж, са косвен показател за ефективността на дейността на ЦБ-а.

6. ФИНАНСИРАНЕ НА БЮДЖЕТНИЯ ДЕФИЦИТ  
Финансирането на бюджетния дефицит е трудна и сложна задача. БНБ предлагаше лесно решение за това– печатане на пари. Съгласно Закона за БНБ от 1991г. ЦБ-а може да финансира бюджетния дефицит като отпуска кредити на ДБ. Предоставените кредити са само във вид на краткосрочни/тримесечни / заеми, които да не превишават 5% от годишния приход  на ДБ и се издължават в рамките на финансовата година.  Клаузите на Закона остават неизпълнени.

Ежегодно с приемане на Закона за ДБ БНБ се ангажира да поеме част от тежестта на бюджетния дефицит. През 1992г. половината от бюджетния дефицит се финансира от емисията на ДЦК, а другата половина чрез пряк кредит от ЦБ. През следващите години пропорцията се променя, като делът на БНБ при финансиране на ДБ намалява до около една пета. Тежкото положение през 1996г. довежда до ситуация, при която дългът на ДБ към БНБ нараства 3 пъти повече от дълга на държавата към ЦБ до този момент. НС задължава БНБ да изкупи всички непласирани ДЦК.

Със Законът от 1997г. БНБ престава да кредитира ДБ за сметка на свои собствени ресурси. Но затрудненията при финансиране на бюджетния дефицит водят до създаване на механизъм за допълнителни външни трансфери на финансови средства. При тези условия БНБ превежда по линия на МФ/респ. на ДБ/ траншовете, постъпили по споразумение с МВФ. Тези преводи се акумулират в специален Фонд– “Фискален резерв” и служат като резерв на Правителството за извършване на плащанията по външния дълг  в краткосрочен план. Средствата, постъпили от траншове от МВФ, не могат да се използват за други цели.

Правителството  обаче само избира начина на поддържане на ФР– в БНБ или в ТБ-и. По този начин то получава възможност да влияе върху паричното предлагане, а също и да провежда определена монетарна политика. БНБ губи това си право.

7. БАНКОВ НАДЗОР 
Въвеждането на ПС през 1997г. предполага засилване на мониторинга и банковия надзор.

Подложени на външни шокови въздейства по линия на колебанията на валутните курсове, ТБ трябва да разполагат с финансови ресурси за тяхното преодоляване. В условията на ТЦБ БНБ има по-големи възможности да подпомогне изпаднала в ликвидни затруднения ТБ. ПС предполага БНБ да прилага по-строги мерки към ТБ, да следи за спазване на разпоредбите на ЦБ /наредби, регулации/ по повод на капиталова адекватност, рискови експозиции, ликвидност, открити валутни позиции и т.н. БНБ е отговорна за безпроблемното функциониране на ТБ-и. Тя не бива да допуска съществуването на слаби ТБ. Слабата и проблемна банкова система е опасност за нормалното функциониране на ПС.

8. КРЕДИТОЕ ОТ ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ 
Една от основните функции на ЦБ е именно “кредитор от последна инстанция”. Вследствие на характера на банковата система ликвидните трудности на дадена ТБ никога не са само неин проблем. Депозиторите и инвеститорите започват да оттеглят финансовите си средства независимо от коя ТБ. Така отделният фалит може да породи редица от фалити и да причини национална финансова криза.

ТБ са свързани помежду си по линия на междубанковите депозити. В условията на свръхликвидност или ликвиден недостиг, те разменят помежду си свежи парични ресурси на междубанковия паричен пазар при определена цена– лихва. При опасност от възникване на системна криза ЦБ прилага функцията си на кредитор от последна инстанция. Тя рефинансира изпадналата в ликвидна криза ТБ с цел да я спаси от фалит и да не причини поредица от неблагоприятни последствия.

В теоретичен аспект в условията на ПС функцията кредитор от последна инстанция дори не съществува. У нас тя се прилага дотолкова, доколкото съществува превишение на активите на ПС над паричните и депозитни пасиви.

БНБ изпълнява функцията си на кредитор от последна инстанция при следните общи условия:

- Съществува опасност от възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система / системна криза /;

- Отпуска рефинансиране само на платежоспособни банки, изпитващи неотложна потребност от временна ликвидност, която не може да бъде осигурена от други източници;

- ТБ е в състояние да предостави залог / обезпечение / на ликвидни активи в размер на 125% от отпуснатото рефинансиране;

- ТБ следва да погаси заема до 3 месеца, като плаща утежнени лихви;

- БНБ може да рефинансира ТБ до размера на депозита на управление “Банково” в управление “Емисионно”. Възможността на БНБ да рефинансира ТБ-и при изпълнение на функцията си кредитор от последна инстанция предлага възможност за изменение на паричното обръщение, което е забранено за ЦБ в условията на ПС. Всяка форма на рефинансиране в крайна сметка увеличава паричното обръщение.

9. ВЪЗМОЖНОСТИ НА БНБ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ В УСЛОВИЯ НА ПАРИЧЕН СЪВЕТ 

С въвеждането на ПС в средата на 1997г. БНБ престава да упражнява функцията си на кредитор от последна инстанция. ПС премахва и друга значителна част от функциите на БНБ. ЦБ няма право на своя собствена монетарна, лихвена и валутна политики, тя преустановява  финансирането на бюджетния дефицит, а също губи и възможности да оказва пряко въздействие върху икономическите процеси в страната. Въпреки това БНБ продължава да съдейства за поддържане на стабилността на националната валута, да подпомага функционирането на платежната система, да емитира български монети  и банкноти, да управлява БВР. Не на последно място ЦБ запазва правото да осъществява банков надзор над ТБ в България. Така, макар и с променени функции, ЦБ допринася за осигуряване на стабилна и балансирана банкова система в нашата страната.