QUEL BORDEL

В какъв бардак ни се падна да живеем? Бардак в двойния смисъл. Класическият, в който тази френска дума означава бъркотия, хаос, безпорядък. И българският - в който тя си е бардак. На нас ни се падна да живеем и в двата смисъла на думата - сбъркан, хаотичен, безпорядъчен бардак. Ще започна с един анекдот: "С какво се различава комунизмът от капитализма. В комунизма банките се национализират и след това фалират, а при капитализма фалират и след това са национализирани."

За капитализма това може да е истина, ако се отнасяше не за банките, а за корпорациите.

Банки, като самостоятелно съществуване, вече де факто няма. Тяхното място от 80-те години започнаха да заемат транснационалните корпорации, които от една страна станаха носител на глобализирането, а от друга - ликвидатор на капиталистическата система. Едновременно те отпускаха кредити, играеха на борсите, правеха собствени инвестиции, събираха от хората депозити и т.н. Институциите, които традиционно се наричат банки, днес са собственици или съсобственици на корпорации. И обратното - корпорациите са собственици или съсобственици на банките. Всичко е така объркано, че никой не знае за кого работи, откъде идват парите и къде отиват.

Този хибрид няма нищо общо с капитализма, описан от Кейнс, Фридман или Маркс и Вебер. Роди се някакво чудовище, което изяде самата система.

Централният играч в капитализма беше отделният собственик на капитала. Днес собственици на капитала са корпорациите. С тях никой не може да спечели. Пипалата им обхванаха цялата планета и душат всеки конкурент. Ако не направо, то чрез лобисти, политици, журналисти и юристи.

В повечето страни държавата беше погълната от корпоративните чудовища, чиято мощ е колосална. Приходите на най-големите корпорации през 2008г. бяха както следва(в милиарди долари): Wal-Mart- 380, Exxon Mobile- 373, RoyalDutchShell- 360, BP- 292, Toyota- 230, Chevron- 211, ING Group- 202, Total- 188, GM- 183, Conoco Philips- 179.

Както виждате, почти всичките действат в енергийния бизнес, което обяснява и колосалното увеличение на цените на петрола до 150 долара за барел преди да паднат на сегашните 70. Печалбите в този бизнес са в дистрибуторската и преработваща промишленост, а не в добива. Според Световната банка, само 25 държави на планетата имат брутен продукт по-голям от оборотите на Wal-Mart и нито една не е по-силна от оборотите на първите 15. Това е съвременният свят и истинските му господари.

Пикът на корпорациите се падна на първия мандат на Джордж Буш-младши, чието обкръжение беше от представители на най-големите корпорации. Но през втория му мандат стана ясно, че възможностите за тяхното по-нататъшно глобализиране, т.е. разширение, се изчерпаха. Бяха глътнали всичко, което беше за гълтане. Излязоха извън контрола на правителствата и започнаха да ги контролират.

Но за същността на корпорациите е присъщо чувството на безотговорност, което им дава чертите на психопат. Заради това типичният за корпорациите метод за увеличаване на печалбите стана така нареченото екстернализиране, т.е. прехвърляне на разходите върху другите.

В САЩ корпорациите излязоха извън контрол и започнаха да изнасят капиталите си в други държави, където беше по-евтино за тях, заедно с работните места и плащаните данъци. Това не можеше да не доведе до крах на цялата система. Причината е залегнала в нейните основи, т.е. във вярата, че сумата от егоизмите може да даде положителна величина. Не може. Даде глобален корпоративен олигополизъм, т.е. съчетание на олигархията и монополизма чрез корпорациите. Стигнаха до края, в който вече няма какво да се яде. И започва обратният процес - на имплозията. Потреблението, което беше техният основен двигател, намалява, което обезцени напълно US-долара.

В момента седим на бъчва, пълна с неравенство, несправедливост, опасност, т.е. с барут.

За настъпването на кризата не бяха нужни някакви външни фактори. Всичко беше вградено вътре в самата система. В нея потреблението стана ключов елемент. Именно то затваря цялата икономическа верига и оправдава производството, инвестирането, обслужването и т.н. Ако няма потребление, икономиката спира.

Именно в рамките на тази система се създаде ситуацията, в която делът на потреблението на САЩ в световното е нереално висок, докато тяхното производство намалява. От средата на 40-те години производството им се съкрати повече от 2,5 пъти, до 18 на сто от световното, но потреблението им е 40 на сто от световното. Поддържането на тази система е невъзможно, тъй като иска постоянно стимулиране на потреблението. Сривът на това стимулиране е причината за сегашната криза. Под удар попадна глобалният свят на корпорациите, наричан още Западен проект.

По-нататъшното развитие на кризата ще има още по-унищожителни последици. Тъй като половината от актуалното потребление на САЩ идва от вноса, а спадът на тяхното потребление ще бъде минимум с 40 на сто, върхушката на Америка ще трябва да избира или да спре вноса и да свали жизненото равнище на населението до 50 на сто от сегашното, или да запази вноса, като продължи да свива вътрешното производство, да увеличава безработицата и да се докара до социална революция.

Както виждате, и двата варианта не са работещи за тях. Ситуацията е безизходна. Ще става по-лошо преди да стане още по-лошо - It’s going to get worse before it gets worse.