ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ТЕОРИИ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ДЪРЖАВНИТЕ ПОЛИТИКИ И ДЕЙСТВИЯТА НА БИЗНЕСА СА ОСТАРЕЛИ

Носим със себе си багажа на остарели икономически идеологии. Голяма част от икономическите теории, които определят държавните политики и действията на бизнеса - създадени, когато светът е бил много по-малко свързан, отколкото е сега - са безнадеждно остарели. Теориите, които някога са били валидни, сега нямат нищо общо с реалността.

"Невидимата ръка" на Адам Смит е осигурявала безценни насоки на пазарите и е вършила отлична работа при разпределението на ресурси в миналото. Стига пазарите да са били локални, външните фактори - по-малко важни, а моралът и държавната власт да са регулирали неправомерното поведение, не е съществувала по-добра система.

Моралният авторитет е насочващият показалец на невидимата ръка. В епохата на Смит подобен авторитет е бил привилегия на църквата, институциите, правителството и гражданите. Повечето хора са извършвали бизнес дейността си в общностите, в които живеят. В резултат на това контролът е бил в ръцете на съседите им, на хората, които те виждат в църквата, на местните бизнес организации и на местната и националната власт.

За добро или за лошо бизнесът в наши дни има твърде малко общо с някогашния

По време на Депресията невидимата ръка на Смит е функционирала по следния начин: бизнесът с ипотеки започва през 1932 г. като реакция на кризата на ликвидността. Тогава 20-процентна първа вноска се е смятала за минимума, който банката би одобрила. За тази цел за най-голямата инвестиция в живота си кредитополучателите отивали в местната банка, сядали пред кредитния консултант, който вероятно ги е познавал и чиито деца са играли футбол с неговите.

В онези времена банките са притежавали заемите. Ако кредитът е станел неизплатим, банките са губели парите си. Ако познаваш въпросния човек и той е изпаднал в затруднение, трудно би било да изхвърлиш децата и жена му на улицата в петък само за да го видиш на следващата неделна църковна служба. Изправени пред тази потенциално неловка ситуация, банкерите са внимавали и са отпускали само такива заеми, които получателите им са можели да си позволят. А когато клиентите са имали проблеми, е било много по-вероятно банката да работи с тях за намиране на решение.

В един толкова обвързан свят като днешния банките изнасят извън себе си разходите по лошите кредити, издавайки обезпечени дългови облигации и прехвърляйки загубите на инвестиционните и пенсионните фондове. Някаква неизвестна институция поема загубите, банките извличат печалби от транзакциите, а банкерите имат допълнителната изгода никога да не се налага да поглеждат фалиралия човек в очите.

Идеи, някога донесли Нобел, могат да поставят държави и континенти на колене

Идеите на Джон Мейнърд Кейнс също са работили отлично, когато светът е бил недотам свързан. Икономическите и фискални политики, стимулирали търсенето, са създавали работни места в местните фабрики. И когато тези работници са харчели заплатите си, те са създавали нови работни места, умножавайки ефекта. Сега стимулите водят до повече разходи, но работните места и косвените изгоди от тях са в Китай.

Елегантните математически формули, които са донесли Нобелови награди на съвременните икономисти, са базирани на концепции, които вече не важат, или на исторически данни, които вече нямат отношение в изключително свързаната модерна среда. За съжаление обаче повечето от тези формули оформят съветите за решаване на настоящите проблеми. Те са били точни за някогашните времена, но сега са неприложими.

Да вземем Робърт Мъртън, който печели Нобелова награда за икономика за работата си по модела "Блек-Скоулс". Моделът на Мъртън позволява на хората да определят подходяща стойност на екзотични финансови инструменти като фючърсни договори и чисти акционерни опции. Мъртън е станал жертва на собственото си изобретение. Той е бил един от основателите на компанията Long Term Capital Management, която е базирала стратегията си с търговия с деривативи на модела "Блек-Скоулс". През 1998 г. обаче куртозисът, който моделът не е взел предвид, води до фалита на фирмата и замалко - и до международна финансова криза.

Въпреки това сляпото следване на модела продължава и досега. Следите от него проличаха и във финансовата криза от 2008.

Рискът сега формално е разпределен, но това не го намалява като тежест

Неправилното прилагане на теориите е едно от нещата, които подхранваха забележителния ръст в масовата търговия с деривативи - от 60 трилиона долара през 2000 г. до над 600 трилиона долара през 2008 г. Този ръст се е случил, докато икономистите и регулаторните органи, използващи материалната логика, са твърдели, че деривативите разпределят риска, когато всъщност огромните им обеми са го концентрирали на едно място.

Куртозисът изиграва водеща роля и във фалита на Lehman Brothers и $182-милиардната държавна помощ за AIG. Теорията на Мъртън може и да е била правилна, когато определени условия са били налице, но е тотално несъстоятелна, прилагана в свръхсвързана среда.

Икономистите, политиците и президентските съветници трябва да проумеят новите правила. Влиянието им е толкова голямо, че когато те сбъркат, неизбежно се случват трагедии. Както Роберт Хайлбронер обяснява в класическата си книга "Световните философи", влиянието на Адам Смит, Карл Маркс, Джон Кейнс, Джон Стюърт Мил, Торстен Веблен и Йозеф Шумпетер е било огромно. Хайлбронер твърди, че "този, който спечели човешките умове, притежава власт, по-голяма от тази на меча или скиптъра", и че те "сами по себе си са разрушавали империи и са подкопавали политически режими: те са изправяли класа срещу класа и дори нация срещу нация заради изключителната сила на идеите си".

Икономическите теории трябва да бъдат преработени за сегашните условия

Гръцката криза предлага убедителни доказателства, че разрушените империи и събития, които изправят "класа срещу класа и дори нация срещу нация", не са останали в историята. Гърция стана жертва на материалистичния проект за еврото и ще изстрада мъките на материалистичното решение на проблема. Днешните блестящи икономисти все още се възползват от описаната от Хайлбронер изключителна власт. И твърде често те печелят умове на политици на база много теории, които някога са били точни, а сега - несъстоятелни.

Amazon вече унищожиха хиляди независими търговци на книги. Блоговете и онлайн новинарските медии заместват печата. Expedia и Orbitz променят из основи туристическия бизнес. Нарасналите нива на свързаност превръщат икономическите принципи в отживелица.

Време е световните философи, които ни съветват, да се откажат от остарелите си материалистични идеи и да разработят икономическа теория за свръхсвързания свят, в който живеем сега.