Това е полезен инструментариум за анализ
на инвеститори със средносрочен и дългосрочен инвестиционен хоризонт, които се
опитват да открият акции подценени от пазара.
Добър пример за обхвата на
фундаменталния анализ при вземане на инвестиционно решение е дейността на
типичния инвестиционен посредник какъвто е Стандарт Инвестмънт например.
Критерии за избор на акции въз основа на
фундаменталния анализ
1) Инвестиране
в стойност(Value Investing) – някои от дългосрочните инвеститори се
концентрират върху определяне стойността на компанията, в която имат намерение
да инвестират, като търсят акции, чиято пазарна стойност е значително по-ниска
от т. нар. “справедлива цена” – изчислена на база на цялата налична информация
за тази компания на пазара.
С други думи въпросът е колко биха
стрували нетните активи на една фирма, ако се продадат? Може да се получи
приблизителен отговор, като се оценят отделните части на актива (земя,
дълготрайни активи, текущи активи) по пазарна цена, след това се добавят
ликвидните активи в наличност и се приспаднат дълговете.
Инвеститорите, които купуват акции на
базата на критерия инвестиране в стойност, смятат, че една компания може да е
печеливша, като се промени нейната акционерна структура, като се подобри
икономическата среда или когато тя премине през други големи промени, които ще
доведат до изравняване на вътрешно присъщата стойност на акциите и с пазарната
им цена.
2) Акции
на растежа(Growth Stocks) – използва се от инвеститори, които се концентрират в
откриването на компании в сектори с добър потенциал за растеж. Този критерий
основно се фокусира върху потенциала за ръст на продажбите и печалбата,
опитвайки се да определи темпа на растеж в реални условия. Това може да се
екстраполира и за в бъдеще, но все пак е добре да се вземат предвид
потенциалните икономически или законодателни рискови фактори, които биха
оказали негативно влияние. Трябва да се вземе предвид и качеството на бизнеса
на дадената компания, както и наличието или липсата на конкурентни предимства в
сравнение с компании аналози. Като цяло акциите на растежа не носят доход под
формата на дивиденти, а инвеститорът разчита най-вече на капиталова печалба.
Това са най-рисковите компании заради липсата на дивиденти, които по принцип се
използват за отправна точка за определяне на цената, както и заради
несигурността произтичаща от реализирането на прогнозираните темпове на растеж
.
Казано с други думи, инвеститор, който
използва първия метод, търси средни или добри компании на ниски цени, докато
този, който използва втория, търси добри и много добри компании на ниски или
средни цени. Всъщност двата подхода са взаимно свързани.
3) Доходоносни
акции (Income Stocks) – този тип акции се предпочитат от инвеститори, които
желаят да получават сигурен доход под формата на дивиденти. Акциите с високи
дивиденти в най-честия случай са акциите на утвърдени в своя сектор компании с
дълга финансова история. Обикновено инвестиционният хоризонт за притежателите
на такива акции е около година. Има разбира се инвеститори, които държат
акциите и по-дълго, ако дивидентите растат.
В практиката често ще попаднете на
комбинация от гореспоменатите подходи – подобна комбинация е акции на растежа
на добра цена (Growth at a Reasonable Price). Такива акции принадлежат на
развиващи се компании, а цената е ниска, защото акциите са недооценени от
инвеститорите. Използваната информация е предимно количествена, т.е. базирана е
на индикатори като темп на растежа (g) и съотношението цена-печалба (PER).
4) Друг
начин за оценяване на инвестициите в дадена компания е да се използва качествен
анализ. Този метод дава приоритет на възвръщаемостта, компетентността на
ръководството и нематериални активи като „положителна репутация”.
Инвеститорите, работещи с този критерий, имат поглед отвъд количествените
елементи от финансовите данни, оценявайки стойността, която не е непосредствено
отразена в счетоводната стойност: позиции на пазара, човешки ресурси и качество
на мениджмънта. Този вид анализ не води само до обикновена екстраполация за в
бъдеще на някакви исторически индикатори, а отчита тяхното подобряване
вследствие на подобряващото се качество на фирмата. Ето защо инвеститорите биха
платили повече от средната цена в даден момент.
Пред фундаменталния анализ бяха
поставени множество контрааргументи, като най-силният от тях беше, че той се
основава на общодостъпна информация, без да отчита индивидуалните предимства на
дадена компания пред другите участници на пазара. Въпреки това, на няколко
капиталови пазара беше доказан факта, че винаги има подценени компании, които
могат да донесат по-големи капиталови печалби от средната пазарна
възвръщаемост.
Дали ще разчитате на фундаменталения
анализ, зависи от това какви цели сте си поставили, що се отнася до
възвръщаемостта и риска, който бихте поели, а така също и честотата на
търговията.
Решение да продавате, основаващо се на
фундаменталния анализ:
Накратко, определена акция трябва да се
продаде според критериите на фундаменталния анализ, когато отговора на въпроса
„Защо купих тази акция?” вече не е удовлетворяващ. Следните обстоятелства също
могат да са добра причина да продавате:
1) Новина
за фирмата или съответната индустрия, която променя първоначалните очаквания
(например малка вероятност за постигане на очакваните финансови показатели,
възможно влияние на законодателна или фискална промяна в съответната сфера на
дейност и т.н.)
2) Прекалено
надценяване на акцията, значително над средното за сектора; могат да се
определят нива на средните финансови коефициенти за сектора, като съотношението
цена-печалба (P/E), цена-счетоводна стойност ( P/BV), цена-продажби (P/S), при
преминаването на които една акция може да се смята за надценена.
Дали акцията е надценена може да се
определи и при сравнение на горепосочените финансови коефициенти с тези на
други компании от същия сектор
Основната цел при фундаменталния анализ
- да се намери справедливата стойност на една компания, което е различно от
цената, на която се търгува на пазара. Ако справедливата стойност на дадена
компания е над цената, на която се търгува на пазара, то тогава анализа показва
че акцията трябва да струва повече от пазарната си цена и евентуална покупка би
имало смисъл.
Има различни методи за намиране на
справедливата стойност на една компания, но основната идея е една и съща –
компанията струва сумата на дисконтираните си бъдещи парични потоци. Бизнеса на
дадена фирма струва колкото всичките си бъдещи печалби, които трябва да се
дисконтират, защото 1 лв. получен след една година струва по-малко от 1 лв.
получен сега.
Теорията изхожда от начина по който
бизнеса създава добавена стойност за своите собственици. Ако притежавате малък
бизнес, то той би имал стойност колкото пари може да направи. Справедливата
стойност е свързана неотменимо с печалбата на компанията.
Съпоставимост при търговията - Едно от
допусканията при дисконтираните парични потоци е рацоналността на хората. Никой
не би купил бизнес за повече от дисконтираните му парични потоци. Това
допускане се отнася за пазара на акции. Но тогава защо цените на компаниите се
променят всеки ден и то в такава голяма степен, когато справедливата им
стойност на се променя толкова често.
Истината е, че много хора не разглеждат
акциите като дисконтирани парични потоци, а като средство за търговия. Целта е
да се реализира капиталова печалба и когато е възможно, да продадеш книжата си
на някой на по-висока цена. В този случай един инвеститор не би се интересувал
от справедливата им стойност. Според някои инвеститори успеха при търговията се
дължи повече на улавянето на пазарните трендовете и тенденции, от колкото на
определянето на справедливата стойност на компаниите.
Това са основните различия между
техническия и фундаменталния инвеститор. Привържениците на техническия анализ
се влияят основно от трендовете на пазара. Коя от двете стратегии е по-добра? –
никоя. Всяка стратегия си има различни методи. В общия случай фундаменталния
анализ се използва предимно при по-дългосрочно инвестиране, докато техническия
е използван повече при по-краткосрочните стратегии.
На практика - Идеята за дисконтираните
парични потоци изглежда много добре на теория, но приложението й в практиката е
сравнително сложно. Едно от неизвестните е колко в бъдещето да прогнозираме
паричните потоци? Достатъчно трудно е прогнозата на потока за следващата
година, а за следващите 10 би било още повече. За толкова време компанията може
да е излязла от бизнеса. Възможно е и успешното й развитие да продължи и през
следващите 100 години. Това се причините поради които се използват различни
методи за оценка, но при всички присъства неопределеността на бъдещето.
Нека разгледаме примерен модел за оценка
на компания. Примера е опростен, но идеята е да се покаже реалното приложение
на фундаменталния анализ. По следния начин изглежда един анализ на финансовите
разултати:
При прогнозирането напред във времето
трябва да се определят различните норми на растеж на компанията през различните
фази на развитие. По тази причина модела е разделен на две части: (1)
определяне на дисконтираните парични потоци за следващите пет години и (2)
определянето на терминалната стойност, която представлява сумата на
дисконтираните паричните потоци след петата година.
В посочения пример се приема, че
паричните потоци ще се увеличават с 15% на година, след което ще продължат да
нарастват с 5% годишно след петата година. Първо събираме всички парични потоци
от първите пет години и ги дисконтираме за да получим настоящата им стойност.
След това преминаваме към втората част, където ще определим паричните потоци
формирани след петата година при годишен ръст от 5%. Паричните потоци се
дисконтират към петата година, след което се дисконтират до настоящата си
стойност. Събираме настоящата стойност намерена във втората част със сумата от
настоящите стойностти на паричните потоци за първите пет години (намерени в
първата част) и вече имаме справедливата стойност на компанията (при
предварително допуснатите предположения – ръст, дисконтов процент и др.). Ако
спаведливата стойност е над-пазарната, това е индикация за покупка.
По-долу съм разгледал всички компоненти
на модела:
1. Парични
потоци за предходна година – Теоретичната стойност или общата печалба, която
акционерите могат да си разпределят за предходна година.
2. Ръст
– Процентът, с който се очаква да нараства печалбата за следващите пет години.
3. Парични потоци – Теоретичната
стойност, която акционерите биха получили ако си разпределят цялата печалба.
4. Дисконтов
фактор – коефициентът, с който се дисконтират паричните потоци за да се
определи настоящата им стойност.
5. Настоящата
стойност на пар. потоци – паричните потоци умножени по дисконтовия фактор.
6. Паричен
поток през петата година – Сумата, която акционерите биха могли да си
разпределят през петата година.
7. Ръст
- Процентът, с който се очаква да нараства печалбата след петата година.
8. Паричен
поток през шестата година - Сумата, която акционерите биха могли да си
разпределят през петата година.
9. Норма
на капитализация – Дисконтовият процент (частното) във формулата за нарастващ
перпетуитет. Формира се като от дисконтовия процент се извади очаквания ръст.
10. Стойност
в края на петата година – Стойността на компанията след пет години.
11. Дисконтов
фактор за петата година - коефициентът, с който се дисконтира стйността в
петата година за да се намери настоящата стойност.
12. Настояща
стойност на терминалната стойност – Настоящата стойност на компанията в петата
година.
Това е опростен вариант на фундаментален
анализ на паричните потоци с цел оценка на компания. Други метооди за подобна
оценка включват нетна печалба, парични потоци (за акционерите или фирмата като
цяло), EBITDA и редица финансови измерители. Всеки един си има предимства и недостатъци
при оценката.
ДРУГИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА
КОМПАНИЙТЕ - Всеки ден на световните борси се търгуват акции на хиляди
компании, които инвеститорите оценяват и сравняват по различни показатели. В
теорията има многобройни методи за такава оценка. Тук ще се спрем на някой основни
и най-често използвани от инвеститорите:
Печалба на акция - Earnings Per Share
(EPS)
EPS се изчислява като се раздели чистата
печалба на компанията на броя на акциите й.
Понякога компаниите се опитват да
манипулират данните си, за да изглеждат по-печеливши. Убедете се, че печалбите
са в резултат на дейността им, а не на счетоводни трикове.
Също така проследете промените в EPS за
няколко години назад, за да видите дали има крайности в тях или има наличие на
закономерности. Слабост на показателя е, че игнорира капитала, нужен за
постигането на финансовия резултат. Две компании могат да имат да имат еднакъв
EPS, но едната да го е постигнала с много по-малко инвестиции и капитал.
Цена/Печалба на акция - Price to
Earnings (P/E)
Това е един от най-често използваните
показатели. Изчислява се като се раздели цената на акцията на EPS. По-висока
стойност на Р/Е предполага, че инвеститорите очакват по-добра доходност в
бъдеще. За предпочитане е да се сравняват Р/Е стойности на компании в един
бранш или да се сравняват с минали стойности на показателя на самата компания.
P/E се променя постоянно, особено при
рязка промяна в цената.
Норма на растеж - Growth Rate
Това е очакваната норма на растеж на
компанията. Често се прогнозира на база минали стойности. Но компаниите
постоянно се променят, както и икономиката. Миналите постижения не са гаранция
за бъдещите резултати.
Съотношение цена, доход към растеж - PEG
Ratio (Price Earnings to Growth ratio)
Тази съотношение става популярно като
показател през последното десетилетие. Използва се като индикатор за
потенциалната стойност на акцията. Показателят се изчислява като се раздели
бъдещия Р/Е на очаквания ръст. Обикновено се изразява в %. В теорията се
приема, че ако процентът е над 100, акцията е надценена. И обратното, ако е под
100%, акцията е подценена. Базира се на концепцията, че Р/Е трябва да отговаря
на дългосрочния ръст на печалбите на компанията. Слабост на показателя е, че
използва прогнозни стойности и може да бъде доста неточен.
Възвръщаемост на инвестирания капитал -
Return on Invested Capital (ROIC)
Оценява каква доходност постига
компанията на единица инвестиран капитал. Измерва се в процент и трябва да
доближава очакваното ниво на ръст. Полезно е да сравните тези стойности на
различни компании от един и същ сектор на икономиката.
Възвръщаемост на активите - Return on
Assets (ROA)
Представлява съотношение между печалбата
и общите активи. Показателят измерва способността на компанията да печели от
активите си, изразена в процент, и е индикатор колко ефективно се управляват
тези активи.
По-висока стойност на показателя показва
по-добро управление. Възвръщаемостта на активите до голяма степен варира в
зависимост от това в кой отрасъл оперира компанията, затова е препоръчително да
се направи сравнение с компании от същия бранш.
Цена/продажби - Price to Sales (P/S)
Изразява съотношението на текущата цена
на акцията към годишните продажби. Този показател не отчита задълженията на
компанията. Правете сравнение с подобни компании, защото варира в голяма степен
от вида на индустрията.
Печалба преди данъци, амортизации и
обезценяване - EBITDA (earnings before interest, taxes, depreciation and
amortization)
Използва се за оценка на доходността,
като изключва лихвите, обезценката, амортизациите и други непарични или
еднократни промени. EBITDA е добра за оценка на доходността, но не и за
паричните потоци. Показателят изключва средствата, необходими да се финансира
дейността на компанията, както и за замяна на остарялото оборудване.
Цена/Счетоводна стойност - Price to book
(P/B)
Съотношение, което се използва да се
сравни пазарната и счетоводната стойност на акцията. Принципно по-ниската
стойност на показателя означава, че акцията е подценена. Стойността варира в
зависимост от индустрията, в която оперира дадена компания. Съотношението
цена/счетоводна стойност ни дава идея дали плащаме прекалено много за дадена
акция.
Коефициент на задлъжнялост – Debt/equity
Това е съотношението между общата
задлъжнялост и собствения капитал на дадена компания. Коефициентът на
задлъжнялост измерва „финансовия ливъридж”, използван от компанията. Висока
стойност на този коефициент показва, че компанията е финансирала растежа си чрез
увеличаване на задълженията си.
Фундаментален анализ на валутния пазар
Валутният пазар разчита на две основни
форми на анализ – фундаментален и технически. В тази статия ще ви запознаем с
основите на фундаменталния анализ.
Най-общо казано фундаменталния анализ се
основава на икономическите новини в момента, за разлика от техническия, където
решенията на трейдърите се базират на графики представящи миналото.
Индикатори са новини, данни, изказвания
на важни личности, доклади, представящи развитието на определена страна в
икономически план. Индикаторите се публикуват в определено време от
правителството или частни организации. Въз основа на фундаменталните индикатори
вие решавате дали състоянието на определена държава се подобрява или не,
съответно и в каква посока ще върви валутата й.
Ето няколко основни фундаментални
индикатори следени от брокерите:
- Брутен
Вътрешен Продукт – възприет като най-общия измерител на икономиката, БВП
представлява пазарната стойност на всички услуги и стоки произведени от една
държава(независимо от националността на фирмата) за период от 1 година или 3
месеца. Представя се чрез три форми (доклада) – предварителна, финална и
поправка.
- Доклад
за заетостта (Employment Report) – това е един от най-важните икономически
показатели в САЩ. Показателят покрива 9 категории и дава широк поглед върху
икономиката. Обикновено се публикува в първия петък на месеца. Основни
компоненти: Равнище на безработицата (Процентът на гражданите, търсещи си
работа), Заетост на Пълен Работен Ден, Средна доходност на работен час (Разлика
между средната почасова надница за два последователни месеца)
- Продажби
на Дребно – Представлява общия приход от всички запаси на стоки на дребно в
дадена страна. Докладът се ползва за да се определи общите потребителски
разходи. Публикува се ежемесечно.
- Индекс
на потребителски цени – Промяната на цените на потребителските стоки сред над
200 категории продукти и услуги.
- Индустриално
производство – Това е измерителят на продукцията, произведена в предприятията
(заводи, мини и компании). Също измерва производствения капацитет на
предприятията.
Съществуват още много индикатори като:
Продажби на автомобили, Търговски баланс, Бежова книга, Синя книга, Разходи за
строителство, Строеж на нови жилища, Поръчки на трайни стоки, Манифактурни
поръчки и производствени запаси и т.н
За да сте успешен трейдър е добре да
включите в стратегията си някои от фундаменталните индикатори, или поне да се
съобразявате с тях. Следенето на икономическия календар ще ви даде отговор на
резките движения в пазара
Разбира се не трябва да реагирате
прекалено бързо на новините, защото в много случаи пазара реагира точно
обратното на очакванията, за което винаги трябва да имате едно на ум.
Най-важната и сложна съставляваща на
валутната търговия е провеждането на анализ на тенденциите за промени в пазара
- какви фактори и по какъв начин ще повлияят на курса на валутите.
В движението на цените са заложени
възможности както за бърза печалба, така и за бърза загуба. Затова правилния
анализ на тенденциите, а също манипулацията на слуховете и очакванията е
необходима и съставна част от работата на търговеца.
Съществува огромен комплекс от фактори,
които въздействат на пазара като цяло, а също и на отделните валути.
Фундаменталния анализ оценява
политическата, икономическата и финансово - кредитната политика, като основи за
движението на валутните курсове. Изучават се различни съобщения за валутно -
финансови събития в света, явления от политическия и икономическия живот на
отделни страни и на целия свят, които могат да влияят на валутния пазар.
Изследва се работата на борсите,
големите компании, лихвените проценти на централните банки, иконмическите
курсове на правителствата, възможните промени в политическия живот на страните,
а също всевъзможните слухове и очаквания.
Необходимо е да се изследва и познава
взаимното влияние между валутите, взаимоотношенията между държавите, историята
на валутния пазар, съвкупния резултат от едни или други икономически мерки,
както и да се установява връзка между абсолютно несвързани на пръв поглад
събития.
Необходим е голям опит във валутната
търговия. Само с теория не се постига много.
Има две гледни точки за оценка на
фундаменталните фактори:
- влияние на официалния лихвен процент
- състояние на националната икономика на
страната.
Фундаментални фактори, влияещи на
валутния пазар:
- икономически
- политически
- слухове и очаквания
- форс - мажорни обстоятелства.
Класификация на новините по степен на
тяхното очакване:
-случайни и неочаквани - политически,
природни
-планирани и очаквани - иконочически,
политически (присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз).
Икономическа група фактори:
Всяка валута е производна от
икономическото развитие на страната и нейната стойност може да се регулира с
помощта на определени икономически мерки
- данни за икономическото развитие на
страната
- търговски преговори
- заседания на централните банки
- всякакви промени в парично -
кредитната политика.
- заседания на голямата осморка
- икономически или търговски съюзи
- изявления на ръководителите на
централните банки
- изявления на ръководителите на
правителствата
- изявления на видни икономисти
- промени в икономическата политика
- интервенции на централните банки
- крупни спекулации
Данни за икономическото развитие:
Стойността на всяка валута е производна
от състоянието на икономиката в съотвентната страна. Стабилността привлича
чуждестранните инвеститори и съответно търсенето на дадена валута. Тук влизат
показателите за търговския и платежния баланси на страната, темповете на
инфлация, безработицата, съвкупния продукт на страната.
На Форекс има единна система нва
котировките през американския долар. Затова развитието на американската
икономика и стойността на американския долар са важен и даже решаващ фактор за
определяне посоката на пазара. Затова главното внимание на валутните търговци е
насочено към американския долар и неговото поведени.
В САЩ редовно се публикуват основните
показатели за икономическото развитие:
- дефицит на търговския баланс
- дефицит на платежния баланс
- индекси на инфлацията
- индекс на потребителските цени
- индекс на едровите цени
- общ национален продукт
- безработица
- данни за паричната маса
- избор на президент или парламент
(сенат, конгрес)
- размер на продажбите на дребно
- жилищно строителство
- размер на поръчките
- индекс на производствените цени
- индекс на промишленото производство
- производителност
- форвардни курсове на валутите
- фючерсни курсове на валутите
- ефективен обменен курс
- депозитни проценти
- индекси на акциите
- цени на държавните облигации
Търговски преговори
Те са важна част от икономическата
политика на всяка страна. Тук са съотношенията на вноса и износа, които
определят търговския дефицит. За САЩ дефицита в търговския баланс е основен
проблем през последните години, който в немалка степен определя падането на
долара. Търговските преговори въздействат незабавно на пазара.
Заседания на централните банки
Основна задача на централните банки е
регулирането на вътрешния икономически живот на страната. А също регулирането
на вътрешната и външна стойност на валутата.
Едно от основните средства за регулиране
е лихвения процент - отнего зависят стимулирани или забавяне на икономиката,
привличане на чуждестранен капитал, привлекателност на държавните облигации,
стойност на валутата.
Промени в парично - кредитната политика.
Това са редки мерки, вземани от
централните банки или правителствата. Например, мерките на Японското
правителство за намаляване стойността на японската йена на световния пазар -
т.н. допълнителен бюджет. Основна задача в случая е намаляване привлекателността
на инвестициите в японската икономика, стимулира оттока на японски капитал към
чужбина, утежняване на правилата за чуждестранни клиенти, имащи сметки в
японски банки. Само от тези мерки японската йена е поевтиняла с 400 пипса в
течение на няколко дни. Но когато очакванията несе оправдават, обратната
реакция на пазара може да надхвърли многократно първоначалния ефект.
Заседания на голямата осморка (с Русия)
Една от задачите й е да се регулира
световната икономика, в т.ч. и конкретни ситуации на валутния пазар. Има
определено съглашение за съвместни интервенции на световния валутен пазар.
Заседанията на търговските съюзи за
развитие на един или друг регион в света също влияят на конкретните валути -
СТО - Световната търговска организация, МПС - Международния паричен съюз.
Изказвания на ръководителите на
правителства и централни банки.
Те намират незабавен отклик на валутния
пазар. Понякога, при стечение на определени обстоятелства, влиянието може да е
силно.
Варианти на реакция на пазара при
фундаментални събития:
- очакване на пазара
- изцяло оправдани
- силни изменения не се очакват
- пазарът е недооценил дадения фактор
- продължаване на действащата динамика с
ускорение в момента на появяване на събитието
- оказват се погрешни
- може да се очаква силно изменение на
курса в противоположно направление
Цикъл на живот на фундаменталните
фактори
- кратък, до 1 денонощие - характерен за
неочакваните новини
- дълъг, от няколко седмици до няколко
години, за всички фактори, свързани със състоянието на икономиката (национална
и световна) - инфлация, безработица, лихвени проценти.
Икономическа политика на правителствата
Правителствата имат стратегически цели
- инфлация
= висок процент - намаляване
ефективността на производството -преразпределяне на капитала от производителите
към посредниците
= нисък процент - застой в търговията и
финансовата сфера
При стабилно висока ефективност на
производствения сектор, остава възможността за доходни операции и при
посредниците.
- безработица
= социално напрежение, намаляване на
средната класа, намаляване чистите доходи на населението
= намаляват стимулите за добър труд,
страдат интересите на работодателите
- бюджетен дефицит
= нараства държавния дълг - ускорява се
инфлацията. Решението е снижаване на разходите или увеличение на данъците
- обменен курс
= неизгоден за вносителите и вътрешните
потребители - повишаване на ценита на вносните стоки, усилване на инфлацията
= неизгодно за износителите и вътрешните
производители - намаляване на вноса, износ на капитал зад граница
- лихвен процент
= поскъпване на кредита - икономически
застой - неизгодно за населението и за производството
= отток на капитал от старанат -
обезценка на националната валута - против интересите на финансовите посредници
В заимозависимост на страните
- доларова зона - начело със САЩ -
страни от Америка
- стерлингова зона - Великобритания и
нейните бивши колонии
- зона на йената - Япония и страни от
Азия
- зона на еврото - Европейски съюз без
Великобритания, Дания, Скандинавски страни и Швейцария
Формула за ръст на държавата
Националното богатство - държавното
имущество, имуществото на обществените организации, частния и акционерен
капитал
РД = (ООП + СТБ + СПБ) х (1 - И)
- РД - ръст на държавата
- ООП - общ обществен продукт
- СТБ - салдо на търговски баланс
- СПБ - салдо на платежния баланс
- И - инфлация
Търговия на слуховете
„Купувай слухове, продавай факти“
При появяването на слухове, главното е
бързо да се извърши сделката, понеже на пазара се заражда нова мощна тенденция
и бърза вълна, способна да формира силни трендове. Търговците са заинтересовани да работят
до потвърждаване или опровергаване на слуховете. Тук
е важно бързо да се скочи от влака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар