Успешната търговия с акции изисква изработването на система за анализ на пазара и вземане на решения. Съществуват два подхода при оценката на фондовия пазар и вземането на оперативните и стратегически решения: фундаментален и т. нар. технически. Разпространено е убеждението, че това са два противоположни подхода или две напълно несъвместими школи.
Това не е съвсем точно. Фундаменталният
и техническия анализ описват едно и също явление от различна гледна точка, от
което не следва, че изводите им непременно трябва да си противоречат. Просто
единият е с по-нормативен характер и изводите му се отнасят до това какво би
следвало да наблюдаваме на фондовия пазар. Другият има позитивен характер и
описва това, което всъщност става на пазара.
Фундаменталният анализ представлява
научно изследване на факторите, от които зависи цената на дадена акция. Той
започва с изучаване на общото състояние на икономиката, продължава с проучване
на отделните й сектори и завършва със сравнение между пазарната цена на дадена
акция и факторите, които я определят: доходът и очакваните дивиденти. Тук се
борави с понятия като БНП, безработица, инфлация, валутен курс, търговски
баланс, парична и бюджетна политика, бизнес цикъл. Оценката за
"реалната" стойност на анализираната ценна книга се прави с помощта
на математически модели. Те включват параметри като ликвидационна стойност,
пазарна капитализация, темп на нарастване на дивидентите, дял на задържаните
печалби, съотношение цена/доходност и цена/счетоводна стойност.
Най-следените данни са тези за нетните
печалби на акция, които компаниите обявяват на всеки три месеца. Те са
най-важният показател, по който инвеститорите си правят изводи за това доколко
успешно се управлява компанията.
С времето професионалните анализатори на
Уолстрийт са се научили почти съвършено точно да прогнозират нетните печалби на
акция. Когато някоя компания обяви данни, които се различават от техните
очаквания, пазарът тълкува разминаването като заслуга или "издънка"
на мениджърския екип. Често положителната изненада, т.е. по-големите нетни
печалби от предвижданите, минава "между другото". Но ако бъдат
обявени данни дори и с цент по-ниски от очакваните, инвеститорите изпадат в
шок.
Така например в началото на февруари
2001г. компанията Cisco Systems обяви нетна печалба на акция от 18 цента при
очаквани 19, което се случва за пръв път в историята на компанията. Пазарът
реагира много нервно и за няколко дни цената на акциите се понижи от 35 на 28
долара, или с 15%. Когато инвеститорите получават подобни неприятни изненади,
за компанията ще е добре, ако се размине само с толкова. Защото ако някой от
по-влиятелните анализатори реши да понижи инвестиционният й рейтинг, цената на
акциите може буквално да се срути с над 50% за ден-два. Пресен е примерът с
Emulex Corp., която обяви, че очаква по-ниски приходи от продажби за първото
тримесечие на годината. Инвестиционният й рейтинг бе намален от
"Покупка" на "Неутрален", а акциите й се сринаха от 78 до
40 долара само за един ден. Ако по някаква причина инвестиционният рейтинг на
някоя компания бъде повишен, цената на акциите й може бързо да се изстреля
нагоре.
През юни 1999 г. Morgan Stanley повиши
рейтингът на I2Technologies заради очакваните по-големи приходи от продажби.
Моментално цените на акциите скочиха от 8 на 10 долара, или с 25%.
Фундаменталният анализ осигурява обективно и логически свързано обяснение на
движенията на цените на акциите. Той обаче е твърде сложен за индивидуалния
инвеститор, включва твърде много условности и изводите му рядко могат да бъдат
категорични и конкретни. При все това той е доминиращ сред академичната общност
и в медийното пространство и се ползва от стотиците анализатори на
инвестиционни фондове, финансови къщи и банки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар