НАУКА ЛИ Е ИКОНОМИКАТА ИЛИ ПСЕВДО-НАУКА?

Икономиката в наши дни е любопитно явление. Тя се старае да опише аспекти от поведението на групи хора на математически език, който в някои клонове на икономиката е по-абстрактен дори от този във високо-енергийната физика. Изключително странно е човек да види стохастични диференциални уравнения (използвани във финансите) там, където трябва да се описват човешки взаимоотношения.

Нищо чудно тогава, че за да станеш икономист, задължително изискване е да владееш прекрасно висшата математика и статистиката. Но паралелно с това в университетските програми по икономика, другите хуманитарни науки или липсват изцяло, или са само повърхностно представени (с редки изключения).

Тези факти би било редно да ни накарат да се замислим. В тази статия ще се опитам да дам критика на икономиката като наука, като повечето от нещата, които ще прочетете тук, не са мои идеи. Моята вина е, че съм ги подбрал и подредил по определен начин. Ако и на места да звуча краен или едностранчив, то е защото според мен в стандартните дискурси за икономиката гледните точки, които ще дам по-долу, напълно липсват, а е редно да бъдат разисквани, а в най-лошия случай поне упоменати.

Икономистите може би биха възразили, че единствено те имат правото да критикуват икономиката, защото те единствено притежават достатъчно задълбочен поглед в нея. Аз искрено ще се зарадвам ако икономист подеме обстоен радикален анализ на икономиката. За съжаление обаче, повечето критика идваща от икономисти се ограничава изцяло в рамките, поставени от самата икономика. Привидно конфликтните гледни точки на икономистите, като това да спасяваме бедните или банките по време на криза, са всъщност изведени до голяма степен от един и същи тип икономическо мислене, базирано на едни и същи допускания (а в много случаи и на едни и същи модели). Ако тези допускания са погрешни, то неминуемо гледните точки в икономиката биха се превърнали просто в илюзии за алтернативи; а самата икономика би се стопила до посредствена псевдо-наука и идеология. Дали това е така? Това е основният въпрос, който ще се опитам да адресирам тук.

За целта обаче, ще се наложи да си поговорим за това дали икономиката е наука или не. Което от своя страна означава, че трябва да кажем набързо какво имаме предвид под това дадено поле на знанието да е "наука". Под научно поле ще разбираме такова поле, което използва научния метод, за да изучава света. Това означава, че то неминуемо трябва да е рационално, и да се гради на базата на проверки с реалния свят. Съвременната икономика претендира, че е именно такава наука. Нещо, което автоматично й придава едновременно и авторитет, и неизбежност. По същият начин, по който гравитацията ви "респектира", когато застанете на ръба на някоя отвесна скала.

Икономиката като наука?

Икономиката е логическа структура (по-късно ще видим дали има стойността на наука, било то социална или не), която се базира на серия предположения за реалния свят, които спокойно можем да наречем аксиоми (недоказуеми твърдения). Тъй като систематизиран списък на тези основни допускания липсва във всички учебници по икономика, до които успях да се добера, реших, че е редно да го поместя тук, за да видим върху какъв фундамент лежи икономиката:

1. Преобърнат мироглед: Според икономистите светът е фундаментално икономически, а не (примерно) физичен; като природата и обществото са подсистеми на икономиката.

Природата с нейните ресурси и способност да поглъща замърсяването, на която я подлагаме, е просто подсистема на икономиката, казват икономистите. Те ни казват, че проблемите на околната среда трябва да бъдат решавани като я превърнем в стока, поставяйки цена на всяко дръвче в гората (пример - споразумението REDD; на въздуха, който дишаме (пример - търговията с емисии на въглероден диоксид); на водата, която пием (пример- приватизацията дори и на дъждовната вода в Боливия през 2000; на почвата, от която се храним; на семената, които сеем (пример -- политиката на Монсанто, която води до масови самоубийства сред фермерите в Индия...

Икономистите твърдят, че ресурсите на Земята са неограничени, въпреки физичната недопустимост на това твърдение. Нобеловият лауреат по икономика Милтън Фридмън ни казва  че петролът е неизчерпаем ресурс, защото е по-важно да гледаме какво става с цените на петрола (които по време на неговото изявление явно са падали надолу), отколкото да слушаме предупрежденията на геолозите.

Икономистите ни казват, че човешките животи имат цена, и следователно можем да ги вкарваме в икономическите уравнения. Според Лари Самърс (бивш главен икономист на Световната Банка; бивш министър на финансите на САЩ; бивш главен съветник на президента на САЩ по икономическите въпроси) животът на хората в Африка *струва по-малко* от този на хората в западния свят и следователно "Световната Банка трябва да окуражава мръсните индустрии да се преместят в най-слабо развитите страни".

Икономистите могат да докажат, че природата и бъдещите поколения нямат думата, защото не могат да участват във финансовия пазар (вторите бидейки неродени още, и нямайки пари, които да инвестират (за парите вижте по-долу).

Икономистите ни казват, че свободата, здравето, образованието, достойнството, покривът над главата ни, храната ни, сигурността за децата ни, за инвалидите и за възрастните - са все неща, които ние трябва да си "заработим". И ако не ги заработим (примерно, защото мутрата, която управлява града ни, инвестира парите си в жени и коли, а не в индустрия, където да бъдем наети), то не ги заслужаваме. За пример за заслужил човек икономистите сочат хората от Уол Стрийт, единият от които за една година е спечелил толкова пари, колкото е брутният вътрешен продукт на 5 държави в Африка (с население над 6 милиона души, които явно не са заработили достатъчно).

Икономистите ни казват, че децата ни са новата реколта работници, които ние трябва да отгледаме на свои разноски, защото докато са малки, те не генерират продукция. След около 20-тина години растеж младежите са готови да се включат в редиците безработни. Ако не искат да са безработни, то трябва да минат през сертифициращи институции (наричани подлъгващо "университети"), където трябва да платят такса, за да им бъде издаден документ, че са пригодни за работа (което всъщност не им гарантира работа). Ако не могат да си позволят таксата, трябва да вземат заем, с който да си я платят. Като обещанието винаги е, че после ще заслужат достатъчно пари, за да си изплатят въпросния заем. За пример ще кажа, че студентските заеми в САЩ са вече около един трилион долара, като човек там няма право да "шикалкави" и да обяви банкрут по тях, ако няма пари, за да си *купи* здраве или храна. В България твърдо сме решили, че американският пример е най-доброто за нашите деца, и затова икономистите ни убеждават, че трябва да приватизираме образованието си, здравеопазването си, ... а може би и любовта към децата си?

Икономистите ни казват, че идеите и трудът ни са стоки. И този, който има повече пари, може да купи тези стоки. Ако ние не искаме да ги продадем, то е позволено на този с повечето пари да ги вземе от нас насила. Това може да стане по милиони начини (подкупването на съдии или наемането на скъпи адвокати при патентни спорове е само един очевиден пример). Кога последно сте видели идея, разработена с парите на данъкоплатци (като пример -- компютри, интернет, ...), да носи печалби на "инвеститорите" си (т.е. на обществото). Идеите, които работят, се приватизират, а с тях и печалбите, които се вливат в джобовете на хитреци, които икономистите награждават с титлата "предприемачи". Печалбите се приватизират, а основната част от риска остава за обществото, което поема загубите, ако идеята не може да генерира бързи печалби. Колкото до труда като "доброволно" "8"-часово ("8" много често значи 12) робство, където оставяме правата си на прага на работното място (правото да се радваме на плодовете на труда си, а не те да бъдат отнемани от нас, и в замяна да ни бъдат давани трохи; да говорим, каквото мислим, без заплаха от това да бъдем изхвърлени на улицата; ...), заради заплахата иначе да останем без храна, подслон, здраве ... , темата е прекалено обширна, за тази статийка, така че нека я потупаме по рамото с 10-метров прът и я оставим за друг път ...

2. Икономистите виждат хората като индивидуални частици, оптимизиращи задоволеността си според теоремата на Бейс.

Според икономистите човешкото поведение е резултат от математическо изчисление, а не резултат на чувства, хуманност, рационалност, вяра. Не намеквам, че човешките взаимоотношения са неопознаваеми. Просто казвам, че икономистите доказуемо грешат за тяхната природа. "Ирационалността" на хората (като например желанието им да помогнат на семейство или приятели в беда) се моделира като шум, или като нестандартна обратна връзка или друг "иновативен" член в уравненията. (Задача за домашно: пребройте икономистите получили Нобелови награди за измисляне на нов член в поредното си уравнение.) Хората почти задължително се третират като състезаващи се индивиди, и почти никога като здраво общество. "Няма такова нещо като общество", ни казва Маргарет Тачер, "Има само индивиди".

Какво постига математизирането на взаимоотношенията между хората? Говорейки си с хора, работещи на Уол Стрийт, човек остава с впечатлението, че за тях човешките животи нямат значение (или може би никога не са се замисляли за тях?!), когато примерно спекулират с цените на храните и обричат стотици милиони хора на глад. Това, което е важно за "работниците" на Уол Стрийт, са само цифрите, само печалбите -- нещо, което се култивира в главите им още от ранните им години в университета, че и от преди това от пазарната "култура", пропила обществото. Не се учудвайте тогава, когато видите по телевизията убедени икономисти да ви обясняват, че не заслужавате мизерната ви заплата или пенсия да се вдигне с десетина лева (= 20 яйца?). Последното нещо, за което мислят те, е вашият живот.

Така се получава, когато човек остави математиката, или дори само рационалното мислене, да го води за носа, и разчита тя да определя етичното му поведение. Истината е, че човек може да рационализира абсолютно всичко. Например един може да докаже "че бедните са заслужили бедността си"; друг може да докаже, че "смъртно болните трябва да бъдат убивани, за да не ядат от храната на другите"; трети може да докаже, че "децата трябва да бъдат отнемани от майките им, за да се прекъсне чувството за родственост, което води до шуро-баджанащина". Аз съм абсолютно сигурен, че добрият икономист е рационален и логичен. Проблемът е, че само логиката не е достатъчна. Истинският учен трябва да проверява идеите си спрямо действителността. Като действителността включва чувствата на хората, включително техните преценки за добро и зло.

Такъв вид "проверка" е абсолютно задължителна в социалните науки, не само в природните. За да илюстрирам това, нека първо дам пример от другия край на спектъра на науките. Нека дам пример с физиката: Това, че природата ни "позволява" да строим и взривяваме атомни бомби, не значи че *трябва* да го правим -- не случайно движението против ядреното оръжие е започнало в средите на физиците (Айнщайн е бил един от тях), видели как "тяхната" наука се прилага от политиците. Но въпреки етичните проблеми, физичните закони не се влияят от това какво приложение намират в обществото (ядреният разпад си е ядрен разпад, независимо дали става в сърцето на атомен реактор или атомна бомба). При природните науки обективността се диктува от природата (от експериментите, които правим в лабораториите си, или от наблюденията, които извършваме), докато етичните измерения са на заден план (ако въобще фигурират). За разлика от природните науки, при социалните науки, обективността (където може да се говори за такава) се опира основно на етичните измерения на аргументите -- на общочовешки хуманистки принципи като това да не се държим с другите по начин, по който не искаме те да се държат с нас ...

По друг начин казано: Ако не можем да зачеркнем ядрената физика като *погрешна*, защото може да доведе до смъртта на милиони (това в никакъв случай не означава, че трябва да вдигнем ръце и да оставим бомбите да експлодират!); то при икономиката *би трябвало* да е точно обратното: Би трябвало моделите, които водят до гладуването на милиони, да бъдат захвърляни, а не третирани като феноменален теоретичен успех, защото водят до генерирането на грандиозни печалби.

Трябва дебело да подчертая обаче, че паралелно с етичните измерения, икономиката трябва да се съобразява и с физичните ограничения, които природата й налага -- нещо, което икономистите упорито отказват да правят. За това ще говорим в детайли по-долу, когато говорим за експоненциалния растеж, предписван ни от икономистите.

Да обобщим: Ако човек не проверява идеите си спрямо реалния свят, то той не прави наука, а псевдонаука. За съжаление икономиката се е превърнала именно в псевдонаука. Повече по този въпрос - след малко.

Преди да стигнем до там, нека се запитаме първо каква роля играе математизирането на икономиката? Горните примери не сочат ли, че математизирането на икономиката помага на икономистите да се абстрахират от последствията на моделите им върху хората? Абстрахиране от човешкото? Това винаги ми напомня за това как се тренират войниците в САЩ. След като командващите американската армия през първата половина на миналия век са били разочаровани от ниската ефективност на войниците си (т.е. те не са убивали достатъчно, защото са виждали срещу себе си не врагове, а човешки същества), се е стигнало до решение войниците да се тренират да стрелят по инстинкт (срещу изскачащи мишени в полигони или видео игри), за да не им бъде дадено време да се замислят преди да натиснат спусъка. Но може би само аз правя тази аналогия ...

Нека обобщим набързо, че имаме още много работа. Хората, като частици, си взаимодействат по определени икономически закони, които могат да бъдат изведени от Лагранжиана на Стандартния Модел, след като се изчисли интегралът по траекториите, и се намери екстремумът на действието. Резултатът е, че хората са фермиони, а калибровъчният бозон на взаимодействието им са парите ... Хм! Май се отплеснах (или не?)! Забравих, че говорим за икономика, а не за физика на елементарните частици ...

3. Икономиката е имунизирана срещу научния метод.

Сравнително безмозъчното математизиране в икономиката е само най-горния слой проблеми в нейната структура.

Не твърдя, че моделирането в икономиката е невъзможно или ненужно. Всяка наука, която се занимава с рационалните (и опознаваеми) аспекти на обектите си на изследване, използва рационални модели, за да опише тези обекти. Нека за простота приемем, че икономическите взаимоотношения между хората могат наистина да бъдат обяснени с такива модели. (Това много дебело искам да подчертая, че е изключително нетривиално допускане, което тепърва трябва да разискваме. Но, за да дозреем до него, има да си говорим за още много други неща.) Но дори и тогава икономиката се сблъсква със серия проблеми: Не е задължително един рационален модел да е математически. (Тук допускам известна доза повторение, защото досега не сме разглеждали този проблем от принципната му страна.)

Като пример: еволюцията е научна теория (а не хипотеза), която вече над 150 години издържа на всички тестове, на които е подлагана. И въпреки това, зад еволюцията все още няма работещ математически апарат. (Изрично трябва да подчертая, че тук не говоря за популационната генетика, където математическите модели могат да опишат сравнително добре честотата на поява на един или друг генотип. Говоря по-скоро за сложни организми, отколкото за бактерии; по-скоро за поведение, отколкото за гени.) Повтарям, за да затвърдим: Еволюцията е рационална научна теория, даваща еднозначни конкретни точни предвиждания, с които можем да проверим теорията (например: ако намерите заешки кокали на възраст от 500 милиона години, еволюцията автоматично ще се срине като теория). И *въпреки* това, математика зад нея няма.

Напълно ли сме сигурни, че икономическата "теория" е тествана толкова добре, че бързаме да я изматематизираме?

Като странична бележка за тези, които смятат, че еволюцията твърди, че хората са егоисти по природа (защото нали всички се борим за оцеляване). Питайте биолозите и особено еколозите (които си разбират от работата), и те ще ви обяснят търпеливо защо това са врели-некипели. И не само че еволюционната теория не твърди подобни работи за хората, но дори в много случаи предвижда кооперация не само между индивидите от даден вид, но дори и междувидова кооперация. Това в много случаи е ефективното "макро-поведение", което следва от "микро-законите" на еволюцията (оцеляват тези, които могат да дават продуктивно поколение), и което в много случаи води до устойчивост на екосистемата ...

Моделите, използвани от една наука, трябва да бъдат тествани.

По този въпрос говорихме по-рано, когато разисквахме това, че икономистите рядко "проверяват" теориите си с реалността. Нека обаче погледнем на нещата от малко по-друг ъгъл.

Всяка наука, за да бъде наука, трябва да гради теории, които дават конкретни еднозначни предвиждания, чрез проверяването на които теориите трябва да могат да бъдат отхвърлени. (А не потвърдени. Разликата е астрономическа. Помислете по въпроса.) Няма значение колко пъти един модел е давал предвиждания, които са се сбъдвали. Това *не доказва*, че моделът е верен. Защото колкото и пъти да е давал верни предвиждания, дори и едно грешно предвиждане е достатъчно да срине модела (вижте примера със заешките кости горе). Или поне научният метод това твърди ...

Спазва ли това изискване икономиката? Отказва ли се тя от модели, които са се проваляли? Кога последно сте видели икономическа прогноза ("научно предвиждане"), която се е сбъднала? А ако сте видели една такава, колко други не са се сбъднали? Всяка истинска наука би си прерязала гръкляна ако всяка минута трябва да преправя модела си (както понякога се прави в инвестиционното банкиране), за да пасне на обекта, който се мъчи да опише.

И нека набързо припомним какво казва бившият главен икономист на Световната Банка: Животът на хората в Африка струва по-малко от този на хората в западния свят. Не би ли трябвало това твърдение да стресне всеки човек и да го накара директно да заплюе "теорията", която "доказва" такива неща? Както вече си говорихме по-рано, икономистите не се притесняват от такива изводи, упорито отказвайки да претеглят изводите си с аршина на това, кое е човешки допустимо и кое не е. Докато това тяхно поведение продължава, икономиката няма никакъв шанс да стане наука.

Не можем да променяме реалността, за да накараме моделът ни да пасне. Трябва да променим модела.

Икономиката е вероятно единствената "наука", която има възможността да променя обекта на своето изследване. Във физиката човек не може да промени масата на кислородния атом, когато теорията не пасва на експерименталните резултати. В икономиката това е ежедневие. Не, икономистите не си играят с масата на кислородния атом! Те прибягват до други хитрости.

Ето бърз пример: На всеки няколко години дефинициите за брутния вътрешен продукт и инфлацията се донаместват. Например, ако използваме сегашната дефиниция за инфлация в САЩ, то годишната инфлация там е около 3% в момента. Ако използваме дефиницията от преди 20-тина години, инфлацията там сега е около 6%, а ако използваме тази от преди 30 години -- инфлацията е около 11%. Колко е последно? 3%, 6% или 11%? Или трябва да хвърляме боб? Ако физиката се градеше на този принцип, забравете за компютри, лампи, автомобили...

Да не говорим, че крупните икономически параметри много рядко отразяват нещото от действителността, което уж представляват, или биваме убеждавани, че представляват. БВП-то на България се вдига, докато заплатите на поне половината българи падат. Инфлацията е 3%, докато цените в магазина скачат с 30%. Това не значи ли, че икономистите много често си дефинират произволни обекти, после описват тяхното поведение (като в много случаи се провалят дори и в това да опишат собствените си измишльотини), и после излизат пред медиите да ни обясняват, че този измислен свят, който са построили, отразява реалния свят?

Но съвременната икономика като идеология влияе и много по-директно върху структурата на обществото. На това ще се връщаме многократно по-нататък.

Законите на икономиката рядко са изведени от анализ на причинно-следствените връзки между явленията в обществото. Обикновено се разчита на корелационен анализ, който се третира като причинно-следственост.

Груб пример, за да илюстрирам това: В икономиката има много месечни цикли. Луната се върти около Земята за около месец. Значи има корелация. Следователно Луната влияе на икономиката! ... Но не трябва да ми вярвате, че икономистите разсъждават така. Убедете се сами. Вземете модерен софтуер, моделиращ пазарите или пенсиите ви. И попитайте някой икономист, как е изграден моделът зад софтуера.

(Ако случайно попаднете на "отличен" икономист, то той може да ви каже, че съществуват статистически методи, които могат да докажат причинно-следствена връзка между дадени феномени. Обяснете му, че сами по себе си тези методи *не доказват* причинно-следственост, само индикират възможна причинно-следственост. Разликата е от земята до небето ...)

Като се убедите, че съм прав, кажете на икономиста: Корелацията не значи причинно-следствена връзка! Корелацията не значи причинно-следствена връзка! Корелацията не значи причинно-следствена връзка! Корелацията не значи причинно-следствена връзка! Корелацията не е краставица! ... Проверявам дали не сте заспали.

Много науки разчитат на свой собствен жаргон (терминология), за да опишат изучаваните от тях явления. Когато явлението се доближава до нещо от ежедневието ни, то обикновено и терминът за въпросното явление също съответства. Например във физиката със "сила" се нарича нещо, което е много близо до "силата", която възприемаме на интуитивно ниво. Как стоят нещата в икономиката?

Нека раздвижим ставите си с малко упражнение: Как бихте дефинирали човек, който не е безработен? Помислете и едва тогава четете нататък.

Според Международната Организация на Труда, човек не е безработен, ако последната седмица е работил един час. Прочетете това няколко пъти, за да попие добре.

 А сега малко и вратните жили: Какво е "свобода" за вас? Още от първите писмени източници, "свободата" за един човек хилядолетия наред е означавала възможността му безпрепятствено да създава и поддържа здравословни постоянни взаимни социални връзки: било то с познати, приятели или семейство. Какво е нужно за това? Работа на 150 км от дома? Непрекъснати притеснения за това как ще си платиш тока или ще нахраниш децата си? Към средата-края на Римската империя, "свободата" е била предефинирана като възможността човек да притежава роби, и да прави с тях каквото си поиска. Постепенно, към робите са се причислили и предметите му в къщата (защото робите са били де факто със статут на предмети). И така стигаме до съвременната дефиниция на "свободата": "Аз имам правото да гладувам и да отказвам помощ от държавата, стига да имам телефон с достъп до фейсбук!", "А пък аз имам правото да натрупам богатство, чрез изхвърляне на улицата на хиляди семейства от домовете им. Те го заслужават, след като се поддават да бъдат баламосвани от мен."

Икономистите не се свенят да използват съвременната дефиниция за свобода.

Свободни пазари. Свобода на потока на капитали. Динамична работна ръка ("по всяко време могат да те уволнят"). За това ще си говорим по-нататък.

Чували сте икономистите да говорят за "оптимизация", нали? На нормален български това означава съкращения на работна ръка и затваряне на непечеливши (но не задължително излишни за обществото) клонове на оптимизирваната организация. Като пример нека вземем БДЖ, където се орязват "непечелившите" линии, обричайки немалко хора на трайна изолация. Или болниците: Защо да има болница в Девин, когато хората могат да карат десетки километри зимата по планински път, за да се лекуват в Смолян?

И последно: Нима не сте чували родители да казват, че са инвестирали много в детето си и очакват то да им помага като се пенсионират? (Поредният Нобелов лауреат по икономика, Гери Бекър, "доказва", че именно затова родителите се държат алтруистично с децата си -- поведение, казва той, което може да бъде отслабено ако държавата помага на остаряващите родители със социални помощи, които ще отслабят родителската зависимост от децата. А чували ли сте някой да казва, че няма да помогне на "приятел", защото няма кяр за него в цялата работа ... ?

Помислете си как старателно икономическата идеология е навлязла във всички човешки взаимоотношения. Как хората се поддават на този натиск и постепенно се превръщат именно в индивидуалистичните частици, за които бленуват икономистите.

Икономистите веднага биха казали, че не икономиката е виновна за алчността и егоизма на хората. Хората самите са алчни и егоистични. Икономиката просто описва реалността! ... Да, хората могат да бъдат алчни и жестоки. Но могат също така да бъдат добри, да обичат, да са алтруисти. Защо икономистите са избрали да градят моделите си основно на базата на човешкото студенокръвие, а не на базата на човешката доброта? Не отразява ли този техен избор характера на елита, който икономистите представляват? И не е ли виновна до голяма степен именно системата, в която живеем (изградена на базата на тези модели), за това, че поощрява масовите крайно негативни прояви в обществото (като това да се гледа с безразличие на глада на децата от бедни семейства)? Мислите си, че другояче не може да бъде? Не звучите ли тогава просто като човек, роден като роб, не познаващ свободата (онази -- истинската)? ...

Чувам орди икономисти да се тълпят пред апартамента ми и да скандират: "Няма общество, има само индивиди!"

Подмяна на приоритетите.

Ако икономиката изучава хората, не би ли трябвало те да са основния й обект на изследване? И не би ли трябвало икономиката да улесни хората в стремежа им към щастието (или поне оцеляването)? Защо тогава хората от улицата фигурират в учебниците по икономика и икономическите анализи основно или като "работна ръка", или като "консуматори"? Това ли описание изчерпва хората? И защо икономистите се скъсват да скандират, че трябва да се помага на банките, но не и на пенсионерите по време на криза?

Вместо за хора четем за пари, капитали, инфлация, инвестиции ... Не са ли създадени тези неща, защото критична маса хора са били убедени да вярват в полезността от тяхното съществуване (т.е. възможностите за забогатяване, които предлагат)? T.e. не са ли аргументите и моделите в икономиката изведени от един омагьосан кръг? Например: приложимостта на един или друг модел в инвестиционното банкиране (например този на Блек и Шолс) зависи изцяло от правилата, които поставим на пазара, зависи от съществуването на един или друг финансов инструмент, и естествено от съществуването на самите пазари. А много от тези неща съществуват именно защото позволяват изграждането на модели, които да позволят на шепа хора да забогатеят чрез спекула на гърба на всички останали. Нищо фундаментално няма в нито едно от тези неща. Те не са нищо повече от институционализирани приумици.

Финансистите считат себе си за оптимизатори на пазарите -- за вездесъщи пазители на пазарното равновесие и ефективност. Нека бъдем честни: Единственото, което оптимизират те, са печалбите си. Усложняването на финансовите инструменти не се прави с цел да се разкрие същността на икономическите аспекти от човешките взаимоотношения -- нещо, което *би трябвало* да е целта на икономическата "наука". Прави се единствено, за да се замаскира поредния трик, чрез който банкерите могат да източат пари от системата за себе си. Тези финансови нововъведения се правят с такава скорост, че законодателната власт (да приемем, че е идеална) никога не може да насмогне да проследи и урегулира всички гадости, до които водят (вижте препратката по-горе за спекулата с цените на храните). Това може да стане само с цялостно преструктуриране на системата, за което е нужно внимателно преосмисляне на приоритетите на икономиката. (Искаме ли тя да продължава да обслужва най-богатите 1% от хората или искаме да обслужва обществото?)

Нека ви дам някаква представа за какво става въпрос: търговията с финансови деривати за една година възлиза на над един милион милиарда долара (= 1 квадрилион = 1000 трилиона долара). За сравнение, БВП-то на целия свят е около 20 пъти по-малко! Ако тези пари бяха напечатани на еднодоларови банкноти, то дебелината на пачката би била приблизително равна на разстоянието между Земята и Слънцето. Т.е. ако сте с автомобил (и имаше магистрала до Слънцето), и карате със 100км/ч, 8 часа на ден, 7 дни в седмицата, то ще ви трябват около 400 години (!), за да минете покрай пачката пари, с които спекулират играчите на борсата всяка година. Така че утре се събудете по-рано, че ви чака дълъг път!

Достатъчно е за финансовата индустрия да прихване една милионна част от парите, които минават през нея на година, за да глътне един милиард долара за себе си (Това обяснява как един човек от Уол Стрийт може да спечели за една година колкото 5 държави.). Физиката е най-точната наука, която сме измислили досега, но дори там закони с доказана точност от 1 на милион почти няма. Сериозно ли причината тогава политиците да държат да вложим пенсиите си в същите тези спекулативни пазари е защото финансовата икономика е толкова точна наука? Вместо това, истинската причина не е ли да им се отворят нови прозорци за забогатяване, които институционализираните изкуствени модели на финансистите предлагат?

И тези нечовешки приоритети, за които говорихме досега, не се ограничават само до финансовите институции. По закон (!) основният приоритет на корпорациите в САЩ е печалбата (спомняте ли си за американската Шеврон и шистовия газ в България?). Не хората. Не природата. Печалбата. Изискване, което икономистите бързат да обслужат с моделите си. За връзката между политика и икономика -- четете по-надолу.

"Икономиката не е виновна. Политиците са виновни."

Да речем, че сте икономист и сте съгласни с всичко написано досега, с изключение на едно нещо. Че това, което описвам, не се отнася за икономиката, а за строя в който живеем. А именно -- за капитализма. Съгласен съм с второто (да, капитализмът е определено виновен); но не и с първото (икономистите не седят безучастно, а напротив -- икономиката е основен инструмент за контрол на хората в ръцете на капиталистите).

Политиците са това, което "прецаква" обществото, казват икономистите. Сигурен съм, че в САЩ, където има измислени болести за всичко (ако си похапвате нощем, то страдате от Синдром на Нощното Похапване, това състояние е категоризирано като форма на шизофрения.

Политиката и икономиката са едно цяло! Ако политиката изследва връзките между структурите в обществото, то икономиката разглежда един аспект от тези връзки.

Ето пример: Нямаше да може в икономиката да се говори за частна собственост, ако държавата не е институционализирала частната собственост. Мислите, че това да притежаваш нещо е естествена човешка характеристика? И да, и не. Причината за нееднозначния отговор е отново двуговорът на икономистите. Има грубо казано два основни вида частна собственост, като и двата вида имат едно и също име, за да може да е максимално объркващо. Нека наречем единия вид частна собственост "притежание", за да избегнем объркването; а другия -- "експлоатационна собственост".

Хората имат склонността да се придържат към притежанията си. Аз примерно предпочитам да не споделям четката си за зъби с непознати, нито пък компютъра си (на който са ми записани години работа, лични данни и прочее). Това е собствеността, която е "естествена" (Ако прачовеците са си споделяли четките за зъби, помислете си колко млади са щели да умират от пренесени зарази!).

Другият вид собственост е "експлоатационната", която е много съмнително да е "естествена": Когато една мутра заграбва градския плаж, или някоя фабрика с пари със съмнителен произход: от една страна идва държавата (за да защити "правото" му да къса билетчета за плажа; или "правото" му да ни ограбва от плодовете на труда ни), а от друга икономистите (за да ни обяснят как чрез пазарни механизми неговата "инвестиция" по магически начин ще ни осигури "здраве, образование и достойни старини"). Сега махнете частта за "съмнителния произход" по-горе, заместете "мутра" с "бизнесмен", и заместете "заграбва" с "инвестира в". (Ако това ви напомня за случая с Алея първа във Варна и мутрите от ТИМ, то приликата не е случайна.) Поздравления! Току-що станахте икономист! Както и политик! И не -- това не е нещо, което става само в България. Това е повсеместно. САЩ, Германия, Русия. Езикът се сменя. Похватите - не.

Всъщност в много случаи, държавата в научните среди се дефинира като монополен гарант на частната собственост (чрез монопол върху насилието: армия, полиция, съдилища), като това конструира полето за игра на икономистите. И на капиталистите. И на мафиотите ...

Не се надявайте обаче да чуете това в часовете по икономика. Икономиката е изцяло деполитизирана в университетите. Сакън бъдещият икономист да не погледне извън кутийката, в която му е отредено да работи в някоя банка или държавно учреждение.

Пак: политиката и икономиката са изцяло свързани. Икономистът не може да изпита своя идея в обществото, която политикът не е одобрил. А в много случаи политикът и икономистът са един и същи човек. Както казват старите хора: "Те са като свински черва!" Да си затваряме очите за това е все едно да кажем, че хората са работници или консуматори, но никога -- майки, деца, приятели.

"Парите са средство за обмяна."

Няма какво да се залъгваме. Не хората, а парите са основния обект на икономическите изследвания (вече говорихме за тази подмяна на приоритетите по-горе).

Парите позволяват да обменим едно нещо за друго на пазара -- това ни казват икономистите и де факто спират дотук. Нека попитам тогава: колко магистъра по философия са равни на един магистър по физика? По-малко ли струва трудът на детето, което си е оправило стаята, от труда на майката, която го отглежда? По-ценен ли е животът на американеца, отколкото животът на българина? ... Това са трудни въпроси (според мен -- безсмислени; въпреки че ако следваме примера с Лари Самърс, който дадох по-горе, тези въпроси са напълно в полезрението на икономиката

Ето още примери от реалността:

Човек трябва да помисли няколко секунди, за да осъзнае, че парите са: 1) Власт. 2) Купонна система за разпределяне на блага. 3) Мерна единица, измерваща потока от енергия (ще видим по-долу за какво иде реч) и ресурси в обществото.

Нека преди да задълбаем повече, обаче, да поговорим за карането на колело. Предполагам сте съгласни -- всеки може да се научи да кара колело. Стига да не го събаряте всеки път, когато се качи на него. Същото е и с критичното мислене (или поне хуманистите биха се съгласили с мен). Хората според мен могат да се научат да мислят критично без никакъв проблем (до едно време поне). Стига да им бъде даден шанс. Ако в училище се набляга на зубрене и конформизъм, то тези, които ще излязат от там са хора, които не са "фенове на мисленето". И са лесно податливи на внушения. И са лесно манипулируеми от реклами, лозунги и т.н. И ако гласуват, то гласуват за най-големия симпатяга. За пича, с който биха пили бира в кръчмата.

Изборите не се печелят от добри хора. Печелят се от този, който е платил най-много за имидж-мейкинг. Ако сте като онзи тип от Уол Стрийт, за когото говорехме преди време, който получава за една година колкото 6 милиона африканци, то тогава ще имате парите да си купите тъкмо трима американски президенти. Накратко:

Парите са власт.

Ако имате пари, няма нужда да си продавате труда на шефа, за да се нахраните. Ако имате пари, можете да си изберете политик/икономист, който да прокара "правилните" закони, които да ви дадат повече права, отколкото на другите. Не случайно съдебната система е много търпелива с милионерите в България (пък и по целия свят), които сгазят лука, и много строга с джебчиите. "Някои са равни. Други са по-равни."

Икономистите ви казват, че свободните пазари предоставят оптимални решения на всички проблеми на човечеството. Това, което не ви казват е *за кого* са оптимални тези решения. Ако под оптимални разбираме в полза на обществото, то пазарите водят прекалено често до точно обратното. Причината? Излизайки на пазара, ние не сме равни.

Икономистите ще ви кажат, че пазарът предоставя равни права на всички, защото всеки може да "гласува" с покупките си. Можете да гласувате за по-здравословно кисело мляко или за генно не-модифицирани храни, като си купувате именно такива. Така вредните продукти ще отпаднат от пазара, ви казват те. А какво става ако бизнесът отказва да инвестира в чиста и безопасна продукция, защото има по-други приоритети; или "инвестира" в закони, които му позволяват да крие съставките на храните, които предлага? За какво ще "гласувате" тогава на пазара? И не пропускат ли икономистите да ви кажат, че вие имате 250 гласа в касичката си, докато има десетки олигарси в България с по няколко стотици милиона такива гласчета. (Ще продължим да дискутираме това неравенство по-нататък.) Няма по-сладко нещо за бизнесмена от това да ви убеди, че природата я унищожавате именно вие, защото не си спирате нощната лампа вечер, и че неговият хотелиерски бизнес е екологично чист и хуманен. Не му вярвате? Погледнете през прозореца си към най-близкия му денонощно осветен билборд ...Там така пише. Значи е вярно. (И все пак, спирайте си нощните лампи вечер ...)

Парите са купонна система за разпределяне на благата.

Представете си, че имахте възможността да отидете в магазина и да вземете самун хляб без пари, защото жена ви ви чака гладна в къщи, а шефът не ви е плащал заплата от месеци. Всеки икономист ще скочи да ви обяснява как ако бедните хора имат тази възможност, то цивилизацията ще се срине. За да ви убедят в това, ще ви покажат много графики и уравнения, ще ви засипят с жаргон. И ако не успеят да ви убедят, ще ви кажат, че ако нямате пари, то най-вероятно сам сте си виновен. Затова и системата не ви е отпуснала купончето за хляб този месец. Не случайно Симеон Дянков препоръча на работодателите, които от месеци не са изплащали заплати, да съберат работниците си и да им обяснят, че е много тежка ситуацията и се налага или да ги пуснат в "неплатен отпуск или по някакъв начин да се [разберат] за известно време да са по-ниски заплатите". Те работниците щели да проявят разбиране

Парите измерват потока енергия и суровини в обществото.

Съвременното общество не може да съществува без суровини и енергия. То гълта огромни количества суровини (дървета, редкоземни метали, простички метали, петрол, ...). А за да се обработят тези суровини е нужен източник на концентрирана енергия (петрол, въглища, газ, ...). Ако дебитът от този източник или тези суровини намалее, то системата започва да забавя ход. И обратното -- ако системата забави ход, тя започва да харчи по-малко природни ресурси. Ако човек си поиграе да сложи на една графика БВП-то на САЩ и количеството петрол, което те харчат на година, ще види много тясна корелация. Обществото не може да създава пари неограничено без да има ресурсна база. Но това няма ли да доведе до проблеми ако продължаваме с експоненциалния растеж, който ни препоръчват икономистите?

Ако БВП-то в света продължава да расте експоненциално със "здравословните", както икономистите казват, 3% на година (Фиксираният процент умножава непрекъснато нарастваща база, което води до експоненциален растеж.), то всяко дете, което може да умножава, може да се убеди, че за следващите приблизително 25 години, човечеството ще изразходи толкова природни ресурси, колкото е изразходило през цялата си история досега (ако винаги сме растели с "оптималните" 3%). А експлоатацията на де факто всички тези ресурси води и до замърсяване и до унищожаване на екологични ниши. Следователно ако живеем в магическия свят, в който икономистите ни карат да вярваме, през следващите 25 години ще изразходим толкова природни ресурси и ще замърсим толкова природата, колкото сме замърсили и изразходили през цялата история на човечеството досега. Прочетете това още няколко пъти. След това вземете лист и химикал и повторете сметката сами, за да видите, че не ви будалкам. (Математическите свойства на експоненциалния растеж, предписан от икономистите, гарантират, че дори и някои от допусканията, които направих по-горе, да са погрешни (примерно: не всички държави имат нарастващо БВП; не всички, които растат, ще растат с 3%; не винаги сме растяли с по 3% на година; ...), то експонентата много бързо ще компенсира това. Т.е. може въпросният период да не е 25 години, а примерно 50, или 10. Но докато има експонента, резултатите, които споменах, са практически гарантирани.)

Въпросът е: може ли планетата да издържи на такова натоварване? Има ли достатъчно евтин петрол на планетата и други суровини, за да захраним лудите фантазии на икономистите? Ако да, за още колко години? 100? 10? 1? Как точно икономистите искат да ни накарат да повярваме в светлото бъдеще при наличието на тези студени факти. Не е ли кризата, в която сме в момента, симптом на необратима структурна криза в системата?

  

И не са ли икономистите тогава просто маниакални утописти?

Вярата в светлото бъдеще е ключова за поддържането на съвременната капиталистическа система. Ако тя липсва, пазарите ще се сринат на часа, тъй като основната движеща сила при тях са слуховете и спекулата. Не случайно решението, което икономистите предлагат на всички възможни проблеми, свързани с експоненциалния растеж, е, че технологиите задължително ще решат всички проблеми на човечеството. Не отричам, че техноутопизмът чертае една възможна алтернатива за бъдещата история на човечеството. Но колко вероятно е да продължаваме да живеем в такава техноутопия? (И какво става ако техноутопията работи само за едни, но не и за други? Малко е абсурдно едни жители на тази планета да ходят до Марс, а други да умират от глад на 5 годишна възраст. Не мислите ли?) Проблемът е, че техноутпизмът трябва винаги да "работи" неуморно. Сигурни ли сме, че искаме да залагаме бъдещето си на такъв тип сляпа вяра в светлото бъдеще? Не е ли редно от време на време да използваме и малко здрав разум, когато говорим за бъдещето? Какво става ако техноутопизмът се преспъне за момент? Няма ли опасност тогава всички вкупом да паднем от високо, от много високо? (Аз специално искам да знам каква уредба трябва да сложа на моя Голф двойка, за да се движи на техноутопия!)

Между другото, не се оставяйте да ви заблуждават: Кризата в момента е основно криза на разпределението на благата и не произхожда от липсата на блага. Ако се поразровите, ще видите, че във всяка една от държавите в Европа (включително България), за които има данни, както и в САЩ, Япония, и много други, богатството на държавата (говоря за финансовия капитал, т.е. за това кой колко власт има, кой колко ресурси харчи и т.н.) е разпределено горе-долу така: 50% за най-богатите 1% от хората, и 50% за бедните 99% от хората. Някъде това отношение не е 1:1, а по-скоро 1:2 или 1:3 (Швеция), но разликите са малки на фона на 1:99 (отношението на броя хора в тези две групи). "Интересното" е, че това разпределение *много грубо* следва степенен закон. Т.е. най-богатият 1% хора от най-богатите 1% притежават около 50% (като порядък) от богатството на единия процент. И т.н. до най-богатия в държавата ... Това е социалната справедливост според капиталистите: "Хлябът е за мен, трохите са за теб." Имайте предвид, че тук говоря само за финансовото богатство. Много от информацията, която ще намерите в интернет, включва недвижимото имущество в сметката, като това е подлъгващо, защото по принцип се очаква, че човек има нужда от покрив над главата си, нали? ... Но дори и да включим недвижимото имущество, порядъците не се променят. Останалите държави са ви за домашно.

Естествено, това не означава, че ако следваме икономическите фантазии, никога няма да сме изправени пред сериозна криза за цялото човечество, която не може да бъде решена с "просто" преразпределение. И не означава, че вече не сме ударили някои от естествените природни ограниченията, които ни поставя Земята. Просто може би ефектите от това тепърва предстоят?

Икономистите фалшифицират историята.

Ако сте взимали икономика, залагам си кучето, че сте чували за историята за това как са се появили парите. Историята (според икономистите) гласи, че преди да се появят парите сме пазарували на бартер: Аз ти давам 10 яйца, ти ми даваш лаптоп. И историята казва, че парите са се появили, за да решат проблема с двойното съвпадение (едновременно ти да искаш яйца, а аз лаптоп; да имаме това, което иска другия; и да сме навити да ги разменим). След това, казват икономистите, са се появили парите, за да решат този проблем, а след това икономическият гений е измислил кредита.

Интересното е, че антрополозите и историците, които са се занимавали с тази тема, са изследвали множество общества, които не използват пари (както такива общества, които се намират само в старите писания; така и такива, които се намират на разни изолирани места на планетата). Резултатът е, че 0% от тях са използвали или използват бартер (ако преди това не са били запознати с концепцията за парите). Икономистите предвиждат, че това число трябва да е 100% -- в рязък противовес с действителността (За да подчертая: разликата между това, което икономиката казва, и реалността е БЕЗКРАЙНО много пъти.). Историята за появата на парите, която се разказва де факто във всички учебници по икономика, е измислица. В реалния свят по всичко личи, нещата са тръгнали точно по обратния път: първо е бил измислен кредитът, после парите, и там където парите моментно липсват -- се е появил бартерът.

Оставям думата на Дейвид Грейбър: "Икономистите винаги ни карат да си 'представим' как нещата е трябвало да работят преди появата на парите. Това, което тези примери всъщност илюстрират повече от всичко друго, е колко ограничено е въображението на икономистите. Когато хората са живели в свят, в който не са били познати парите или пазарите, дори в тези редки случаи, когато непознати са се срещали с единствената цел да си обменят стока, тези хора не са мислили само и единствено за стойността на стоките си. Това демонстрира, че Хомо Икономикус, който стои в основата на всички теореми и уравнения, които се предполага да превръщат икономиката в наука, е не само изключително скучен човек -- де факто мономаниакален социопат, който подминава [с равнодушие] оргия на пътя си, мислейки си само за маргиналната възвращаемост на инвестициите си -- но демонстрира и това, че това, което икономистите основно правят, разказвайки мита за бартера, е да вземат типа поведение, който е единствено възможен *след* измислянето на парите и пазарите, и да го проектират назад в миналото като предполагаема причина за възникване на самите пари и пазари. Логически, това твърдение е толкова смислено, колкото твърдението, че причината да се измисли играта на шах, е, за да се позволи на хората да задоволят своите изначални потребности да матират царя на противника си." ("подчертаванията" в текста са мои)

  

Нека теглим чертата до тук.

Има два варианта: Или икономистите да са невинни жертви на "системата", или да са нейни активни съучастници. Ако сте икономист, то определено имате възможността да се "правите на ударени" и да си затворите очите. Но не очаквайте да бъдете потупани по рамото.

Икономиката отдавна е загърбила човешкото, в името на привилегията да обслужва капитала и да рационализира поведението на олигархията, която претендира да се състои от честни бизнесмени. Дори и да не сте съгласни, то поне си мисля, че трябва да се съгласите, че икономиката не е наука, и светът, който описва, няма нищо общо с реалния свят. А е по-скоро свят, обитаван от изчислителни машини.