Т.е по реда, по който се извършва
приспадането и/или възстановяването на данъка, заплатен при придобивания на
стоки и услуги на територията на страната. В тази връзка те се интересуват как
да отразят в отчетните си регистри по чл.124 от Закона за ДДС и в справките си
декларации фактурите, които са получили при пребиваването си в държави - членки
на ЕС. Всъщност редът и процедурите за възстановяване на ДДС в този случай са
съвсем различни.
Данъкът върху добавената стойност,
платен от български фирми и техни представители на територията на страните от
Европейската общност, се възстановява по начин, идентичен на възстановянето на
данъка, заплатен при придобиването на стоки или услуги у нас от чуждестранни
лица. Т.е. близък с реда, определен от чл.81 от ЗДДС. Това е логично предвид
хармонизацията на данъчното законодателство на държавите - членки на общността.
Правилата в този случай са съвършено различни от тези, регламентирани в общия
нормативен ред за функционирането на ДДС на територията на България. Това е
една от причините данъкът, начислен на фирмите в други държави членки, да не
подлежи на отразяване във фирмените отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС.
Общата нормативна рамка за
функционирането на ДДС на територията на общността е определена от Шестата
Директива - 77/388/ЕИО. При изграждането на националната си нормативна база
държавите членки имат право да извършват незначителни промени (в определени от
директивата граници) от регламентираните в нея правила. В резултат на това
данъчните законодателства на страните - членки на ЕС, по даден въпрос са
съпоставими и близки. Приспадането и възстановяването на данъка, начислен за
стоки и услуги, закупени на територията на дадена държава от лица, установени
на тази територия или регистрирани по ДДС в нея, се извършва по познатия ни
механизъм - данъкът върху покупките се приспада от размера на начисления данък
върху продажбите. За случаите, при които данъчно задължени лица, установени в
дадена държава членка, са придобили стоки и услуги в друга държава членка с
начислен ДДС (например при зареждане на гориво от фирмите превозвачи, върху
разходите за хотел при командировки и т.н) в законодателствата на отделните
държави са предвидени специални правила, различни от общия ред.
Правилата, по които се извършва
възстановяването на данъка на чуждестранните лица, установени в държава членка
различна от тази, в която той е начислен, са регламентирани в Осма директива -
79/1072/ЕЕС от 06.12.1979 г. В съответствие с този регламент е възприет
механизъм, според който държавата, обложила съответните стоки и услуги
(данъчната ставка в отделните държави варира от 5-25%), възстановява начисления
ДДС въз основа на подадено искане от лицето. Възстановяването става при
определени общи условия:
- Стоките и услугите, за данъка върху
които се иска възстановяване, да са свързани със стопанската дейност на лицето
- Придобиването им да не е свързано с
освободени доставки
-Доставките им да не са без право на данъчен
кредит.
Допълнително условие за приемане на
искането за възстановяване е размерът на данъка да превишава определен
стойностен праг. За отделните държави членки този праг е различен. Така
например за Финландия, Германия и Белгия минималната стойност е 200 евро, за
Швеция - 217 евро, Австрия - 360 евро и Великобритания - 190 евро. В България
той е определен на 400 лв. Искането за възстановяване обикновено се отнася за
покупки, извършени за определен период от време. В отделните законодателства
най-често е възприето този период да бъде по-малък от една календарна година,
но не по-малък от три месеца. От долния времеви праг има изключения и докато в
Германия например се възстановява данъкът върху разходи, направени за
тримесечие, в Люксембург фирмите имат възможност да възстановяват платеното ДДС
непрекъснато.
Крайният давностен срок за
възстановяване на ДДС
в повечето страни от ЕС е краят на юни
следващата данъчна година след годината на извършването на покупка или
ползването на услуга. В Холандия, Белгия и Япония обаче възстановяват ДДС дори
с дата до 5 години назад. За процедурата по възстановяване на ДДС се изискват
оригиналните фактури, които впоследствие се връщат на лицата. Ако компанията не
разполага с тях, международните експерти изискват преиздаване на тези фактури.
Времето за обработка на документите за възстановяване на ДДС е с различна
продължителност в различните държави - от 2 до 6 месеца. В повечето държави
данъкът се възстановява във валутата, посочена от клиента, както и в местна
валута.
На възстановяване подлежи и данъкът (ДДС
или подобен данък), заплатен и в държави извън общността, с които ЕС има
сключени споразумения за реципрочност при възстановяването му. Такива са
например Япония, Южна Корея, Швейцария, Норвегия, Исландия, Хърватия, Канада,
Македония. САЩ и Русия не попадат в тази група. Правилата за възстановяването
на данъка за лица, установени извън територията на общността, са определени от
регламента на Тринадесета директива 85/850/ЕЕС от 17.11.1986 г.
В нашето данъчно законодателство
разпоредбите на Осма директива на ЕЕС са транспонирани в чл.81 от ЗДДС и от
съответна наредба на министъра на финансите, издаването на която е
регламентирано във втората алинея на този член. Това е Наредба №11 от
24.08.2006 г., с която се определят условията и редът за възстановяване на
платен ДДС в България на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите
на данъка на територията на общността. Правилата за възстановяване на данъка на
чуждестранните лица, които не са установени на тази територия, са определени с
Наредба №10 от 24.08.2006 г. Посочваме въпросните наредби не случайно. Техните
разпоредби до голяма степен се припокриват с тези, уреждащи условията и реда за
възстановяване на данъка в другите държави членки. Изрично подчертаваме обаче,
че запознаването с условията и правилата им дава само ориентация относно това
какви са изискванията за възстановяване на данъка, тъй като няма пълно покритие
в изискванията и условията, прилагани в отделните държави.
Възможностите за административното
придвижване на искането за възстановяване и придружаващите го документи са две.
Те може да бъдат задвижени от заинтересуваното лице самостоятелно или чрез
съответни данъчни агенти които се занимават професионално с това. В сайта на
НАП наскоро бе публикуван списък на данъчни агенти. Когато данъкът се
възстановява с участието на агенти, възможностите за неговото превеждане на
заинтересуваното лице също са две:
- Данъчната служба да преведе данъка на
фирмата, а тя от своя страна да преведе на агента дължимата му комисиона за
услугата
- Възстановената сума да бъде преведена
на агента, който си удържа комисионата и превежда разликата на фирмата.
Обръщаме внимание на фирмите, че
услугата на данъчните агенти по възстановяването на данъка също е облагаема услуга
и за нея следва да се начисли ДДС по схемата за обърнатото данъчно задължение.
Данъчна основа за нейната доставка е комисионното възнаграждение, заплатено на
агента.
Няма коментари:
Публикуване на коментар