Фактурата се попълва с печатни букви на
пишеща машина или на ръка. Тя е част от цялата документация по една сделка. При
митническото оформяне на документите тя се представя от вносителя, упълномощено
от него лице или от превозвача. Митническият служител прави съпоставка между
съдържанието на фактурата и други, съпътстващи стоката документи (товарителница,
опаковъчен лист, EUR.1, договор за покупко-продажба и др.), между документите и
износната декларация, попълнена в страната на износа. Важни съпоставки се правят
по отношение на вида на стоката, брой пакети, тегло, мярка, цена и т.н.
1. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Invoice е първичен счетоводен документ,
с който български доставчик (продавач) документира продажба на суровини,
материали, стоки, продукти, активи или услуги към получател (купувач/клиент),
който е в чужбина – в т.ч. страна членка на Европейски Съюз или трета страна.
В тези случаи Invoice никога не се
издава като самостоятелен документ, Invoice винаги дублира Фактура, издадена
съгласно всички правила за издаване на Фактура. (Всъщност Invoice представлява
Фактура, предназначена за задграничен получател на стока/услуга, съставена на
английски или друг език, за да може получателя да разбере стопанската операция,
описана в нея. Издаването на Invoice не е изискване на българското
законодателство и се прави единствено от практически съображения за по-лесното
разбиране на доставката от митничари и крайни получатели.)
Invoice се използва и за Фактури,
получени от български получатели от задгранични доставчици, които при
осчетоводяването си се съпровождат от Митническа Декларация, ако това
представлява внос на стоки от трета страна или Протокол за ВОП, ако доставчика
е от страна членка на Европейския Съюз. В случаите, когато с Invoice е получена
стока или услуга от трета страна, за която не е оформен внос с Митническа
Декларация, тогава към Invoice трябва да има и легализиран превод.
2. РЕКВИЗИТИ
•
За Invoice няма предвидени задължителни реквизити. Invoice трябва минимум да
съдържа номер (който може и да е различен от номера на дублираната Фактура –
тоест да има отделна номерация за Invoice), дата, индивидуализация на
доставчика и получателя (име, регистрационен и/или ДДС номер, адрес), описание
на стоката ( в т.ч. наименование, мярка, количество, ед. цена и сума), обща
сума на Invoice, условия на доставка и срокове на плащане.
• Номерът на Invoice, който идва от
доставчик от страна членка на Европейския Съюз, може да има номер, който да не
е десетразряден или да съдържа и символи, различни от арабски цифри.
3. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД – правила,
изключения, чести грешки/проблеми и техните решения
Предварителният преглед е разгледан от
гледна точка на счетоводно предприятие, което счетоводно обслужва различни
клиенти.
•
Първото обстоятелство, което трябва да се установи в един Invoice е: от каква
страна е доставчикът – от страна членка на Европейския Съюз или от трета
страна. Ако доставчикът е от страна членка, осчетоводяването става по правилата
за Вътре-Общностно Придобиване (ВОП), ако доставчикът е от трета страна, тогава
се търси Митническа Декларация за внос (ако става дума за стоки) и се
осчетоводява по правилата за внос.
•
Ако в получен Invoice е фактурирана услуга, трябва да се анализира ДДС
третирането на тези услуги и дали не следва да се самоначисли ДДС. Отделно трябва
да се анализира дали тези услуги (включително авторски и лицензионни
възнаграждения) не подлежат на облагане с данък при източника. Най-накрая
трябва да се съберат и допълнителните доказателства, които доказват, че
услугата реално е доставена и при пазарни цени (ако доставката е между свързани
лица).
•
При получаване на Invoice задължително трябва да се провери дали получател по
него е нашият клиент или друго юридическо или физическо лице, защото често се
случва при Invoice на клиент да попаднат фактури издадени към друго юридическо
или физическо лице – например Invoice издаден към свързано с клиента друго
юридическо лице.
•
При нов доставчик или клиент от Европейския Съюз, е препоръчително да се
провери неговия VAT № в сайта на НАП, дали е регистриран за целите на ЗДДС в
друга държава членка и дали няма да влезем в някаква специфична разпоредба за
начисляване на ДДС при получателя.
•
Ако се получи Invoice за доставка с дата от предходен месец, задължително
трябва да се провери дали този Invoice вече не е осчетоводен в някой предходен
месец.
•
При Invoice издаден от българско към чуждестранно лице трябва да се провери ДДС
третирането на доставката. При доставка на стоки, ако получателя е от страна
членка на ЕС, осчетоводяването става по правилата за Вътре-Общностна Доставка
(ВОД), а в случаите, когато получателя е от трета страна, тогава се търси
Митническа Декларация за износ.
• Трябва да се държи сметка, че ако
българско лице е доставчик на услуга за получател от страна членка на ЕС или е
получател на услуга от доставчик от страна членка на ЕС, това българско лице
трябва да е регистрирано по ЗДДС и ако не е, да се регистрира преди да
достави/получи услугата.
4. ПРИНЦИП НА ОСЧЕТОВОДЯВАНЕ/ОТЧИТАНЕ И
ПРЕПОРЪКИ
• Тук са в сила всички принципи на
осчетоводяване, които са валидни и за Фактура.
• Когато наш клиент е издал Invoice, се
осчетоводява Фактурата, която Invoice дублира, а не самият Invoice.
Фактурата е документ, имащ важно
значение за определянето на митническата стойност на внесена в страната стока.
Съгласно чл.35, ал.1 от ЗМ митническата стойност на внасяните стоки, е
договорната стойност, която е реално платена или подлежаща за плащане цена на
стоките, продадени за износ за Република България. За реално платената цена се
издава Invoice, а за договорената, но неплатена, може да бъде издадена проформа
фактура (това е един вид предварителна фактура, в която се определят всички
условия по доставката и плащането на конкретната стока, но самото плащане се
осъществява след определен – договорен момент).
Като основен разчетен документ в
международната търговия, фактурата трябва да отговаря на редица изисквания. Ето
защо през 1963 г. се разработва първоначален формуляр-образец за
външно-търговски документи от работната група по опростяване на процедурите в
международната търговия към ИКЕ, при ООН. Окончателният вариант на модел
“Формуляр-образец на унифицирана фактура за международна търговия” е приет през
септември 1983 г. от работната група.
Формулярът включва принципите и
правилата за стандартизиране на формата на фактури, проформа-фактури, а също
различни видове други подобни специални фактури и документи в процеса на
осъществяване на сделки по износа и вноса.
В модела за “Фактури” са определени
съставът на елементите на данните, размерите и разположението на основните
полета за данни. Полетата, съдържащи се в една фактура са следните:
Износител (продавач): Адрес и име на
физическото или юридическото лице, продавач на стоката;
Получател на стоката: Име и адрес на
физическото или юридическо лице на получателя на стоката или на упълномощено от
него лице;
Номер и дата на фактурата: Номер на
фактурата и дата на съставяне. Изписването е в реда – дата, месец, година;
Купувач: Наименование на физическото или
юридическо лице, купувач на стоката, ако то се различава от получателя;
Условия на плащане: Изписва се според
международния класификатор за Условия на плащане “ПЕЙТЕРМС”;
Условия на доставка: Спазва се
изписването, съобразно с изискванията на “Инкотермс 2000”;
Количество и вид опаковка, описание на
стоката: Съгласно Хармонизираната система за описание и кодиране се описва
количеството и вида на стоките;
Тегло: Тегло на стоката – бруто(с
опаковката) и нето – в килограми или в други съгласувани мерни единици за
тегло;
Произход на страна: Наименование и код
на страната, според стандартът на Международната организация по стандартизация;
Други възможни за попълване полета са:
Адрес за уведомяване при доставка, Отправен пункт, Пункт за разтоварване,
Официални разрешения (за внос или
износ), Марки и номера – съгласно международната маркировка на стоките,
Спецификация – при необходимост от
изброяване на няколко стоки и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар