И според техническите анализатори не
новините и математическите модели, а техните субективни решения стоят в
основата на пазарните движения. Техническият анализ подхожда към фондовия пазар
от психологическа гледна точка.
В литературата той бива определян като
"опит да се използват повтарящи се и предвидими модели на движение на
цените за извличане на търговски печалби". Това определение обаче е някак
непълно и едностранчиво.
Техническият анализатор се концентрира
върху самия пазар и се опитва да предусети посоката, в която той ще поеме и
начина, по който останалите участници ще реагират на всяка нова информация. От
негова гледна точка важна е не самата информация, а тълкуванието което ще й
даде мнозинството участници на пазара.
Така например след като на 3 януари
2001г. Федералният резерв намали лихвените проценти с 50 базисни пункта (0.5%)
Dow Jones се покачи с 300 точки (2.8%), а технологичният индекс Nasdaq – с цели
327 (14.1%). При следващото такова намаляване на лихвите на 31 януари Dow Jones
остана непроменен, а Nasdaq се понижи с 66 пункта.
Една и съща новина – две противоположни
реакции. Основен обект на изследване при техническия анализ е графиката на
движението на цените: тя отразява както миналото на пазара, така и бъдещите
тенденции, които с в процес на развитие. Традиционният технически анализ работи
с понятията ценови тренд (тенденция), нива на подкрепа и съпротива, графични
фигури като глава и рамене, възходящи и низходящи триъгълници, клинове и др.
Така например от миналия ноември
индексът Dow Jones се движи в "канал", като нарастването му среща
съпротива на нива 11000 пункта, а спадането му се преустановява на 10200 пункта
– ниво на подкрепа. При пробив нагоре индексът най-вероятно ще достигне 11800
пункта, а при пробив надолу – 9400 пункта.
Използват се и множество индикатори,
които показват силата на протичащите ценови движения и дават сигнали за
покупка, продажба или промяна на тренда. Сред най- популярните са обема,
подвижните средни, индексът на относителната сила, отношението между опциите за
покупка и тези за продажба.
От една година насам акциите на Philip
Morris са във възходящ тренд, като всеки нов връх и всяко следващо дъно са
по-високи от предишните. От септември 2000г. цената винаги се е намирала над
50-дневната подвижна средна, но индексът на относителната сила показва
"задъхване" на възходящото движение. В момента Philip Morris се
търгува на 46.5 долара, като преди година е бил 20 долара. По-сериозен сигнал
за обръщане на тенденцията може да бъде даден, ако цената спадне под 38.75
долара.
Съществуват множество теории в областта
на техническия анализ, макар последователите му да го наричат "повече
изкуство отколкото наука". Най-ранна е теорията на Дау, според която на
пазара действат главни, второстепенни и малки трендове, които могат да бъдат
разкрити на графиката преди да са се развили напълно и да бъдат използвани за
извличане на печалби.
Най-модерна е вълновата теория на Елиът.
Тя гласи че движенията на цените на акциите се определят от вълни на оптимизъм
и песимизъм сред участниците на пазара. Всяко движение по посока на основния
тренд се състои от пет последователни вълни на оптимизъм и песимизъм,
последвани от корекция в обратната посока, състояща се от три вълни. Този базисен
модел се повтаря на всяко ниво – от ежеминутните трепкания на цените до
десетилетните трендове.
Последователите на техническия анализ
съвсем не отхвърлят постиженията на алтернативния подход. Много от тях ползват
"фундаментална" информация и са на мнение, че цените в крайна сметка
достигат нивата, определени от фундаменталните фактори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар