УСЛОВИЯ НА ДОСТАВЯНЕ ПРИ ВЪНШНОТЪРГОВСКА СДЕЛКА

Осъществяването на дадена външнотърговска сделка е предшествано от предварителна подготовка инициатор на която може да бъде както доставчикът, така и платецът по нея.

Преди да се пристъпи към реалното изпълнение по доставката на предмета на сделката (стоката/стоките) се осъществяват редица операции, като например проучване на технико-технологичните характеристики на предмета, ценовите условия, възможностите и начините за уреждане на сметните взаимоотношения или на каквито и да е други условия, имащи пряко или косвено влияние върху осъществяването на желаната външнотърговска операция.

За да се осъществи дадена сделка, трябва да се спазват принципи и правила за търговия, намерили широко приложение в международната търговска практика, а именно - всяка сделка се предхожда от запитване, оферта, договор, поръчка, потвърждение на поръчка и доставка.

Моделът за форма на контрактни документи и стандартизираните им форми на бланки са включени в състава на системата за стандартизирани външнотърговски документи.

Те са разработени в съответствие с принципите за проектиране на стандартизирани документи към ООН, на Икономическата комисия за Европа към ООН и са по-нататъшно детайлизиране и развитие на формуляр-образеца на ООН за документи в международната търговия.

Всяко име на поле в модела на самия документ обхваща един или няколко елемента от данни, като наименованието и описанието на информационните полета е:

1. Продавач – наименование и адрес на физическото или юридическото лице, което продава стоката.

2. Получател – наименование и адрес на физическото и юридическо лице, упълномощено от договора да приеме стоката, или лицето, до което е адресиран самият търговски документ.

3. Адрес на уведомяване или доставка.

4. Транспортна информация – описват се маршрутът на стоката, видът и средствата за транспорт.

5.Местоназначение на стоката.

6. Купувач – наименование и адрес на физическото и юридическо лице (ако е различно от получателя), което купува стоката.

7. Произход от страна.

8. Страна получател.

9. Количество и вид опаковка, описание на стоката.

10. Тегло бруто, кг – тегло нето, кг.

11. Обем, куб.м, количество.

12. Марки и номера.

13. Спецификация на товарите.

14. Цена за единица и обща сума.

15. Място, дата и подписи.

16. Условия на доставка и плащане.

17. Срок на доставка.

Общите условия за доставка в международната търговия са съгласно международните правила за тълкуване на търговските термини, известни сред търгуващите като ИНКОТЕРМС, както и условията на плащане в съответствие с ПЕЙТЕРМС - ИНКОТЕРМС е съкращение от International Commercial Terms – международни търговски термини.

Съгласно ИНКОТЕРМС 2000 съществуват 13 условия на доставка:

1. EXW (Ex Works) - франко завод (уговорено място).

Продавачът е изпълнил задължението си по доставката, когато е предоставил стоките в разпореждане на купувача в своето предприятие и друго уговорено място и че е извършено митническо изчистване за износ и той не е задължен за натоварването им на превозното средство на купувача. Купувачът поема всички разноски и рискове, свързани с превозването на стоката от помещенията на продавача до желаното местонахождение. Използват се всички видове транспорт.

2. FCA (Free carrier) – франко превозвача (уговорено място).

Продавачът осигурява разрешение за износ, заплаща всички експортни и митнически такси, удостоверява предаването на стоката на превозвача. Купувачът сключва договор с превозвача, заплаща транспортните разходи, както и всички импортни такси. Използват се всички видове транспорт.

3. FAS (Free Alongside Ship) – франко протежение на кораба (уговорено пристанище за натоварване).

Продавачът договаря стоките по протежение на кораба в обсега на товарните му съоръжения и осигурява приемането им в уговореното пристанище.

Купувачът поема всички разходи и рискове от момента на предаването на стоките по протежение на кораба. Използва се морски или вътрешен воден транспорт.

4. FOB (Free On Bord) – франко борд (уговорено пристанище за натоварване).

Продавачът доставя стоките на борда на кораба и осигурява приемането им без забележки, освобождава стоките за износ, заплаща експортните такси и разходите за натоварване, ако същите не са включени в навлото. Купувачът заплаща навлото и поема всички разходи по разтоварването на стоките. Използва се морски, вътрешно-воден транспорт.

5. CFR (Cost and Freight) – стойност и навло (уговорено пристанище в местоназначението).

Продавачът е осъществил доставката, когато стоката е преминала под/през борда на кораба в договореното разтоварно пристанище на местоназначението. Освобождава стоките за износ, снабдява купувача с фактура или чист коносомент, заплаща навлото и товаренето.

Купувачът поема всички разходи и рискове от момента на разтоварването на стоките, както и урежда всички митнически формалности по вноса.

Използва се морски и вътрешно-воден транспорт.

6. CIF (Cost, Insurance and Freight) – стойност, застраховка и навло (уговорено пристанище в местоназначението).

Продавачът е длъжен да натовари стоката на борда на кораба в отправното пристанище на уговорената дата или в пределите на съгласувания срок, да заплати навлото и разходите по товаренето, износа и да сключи договор за застраховка, като заплати застрахователната премия.

Купувачът приема доставката и заплаща разходите по разтоварването, ако не са включени в навлото.

Използва се морски и вътрешно-воден транспорт.

7. СРТ (Carriage Paid To) – превоз, платен до (уговорено местоназначение).

Продавачът сключва договор с превозвача, заплаща навлото, освобождава стоката за износ и я предава на превозвача. Купувачът заплаща всички разноски по вноса и приема стоката на уговореното местоназначение. Използват се всички видове транспорт.

8. СIP (Carriage and insurance Paid To) – превоз, застраховка, платени до (уговорено място в местоназначение).

Продавачът сключва договора с превозвача, заплаща навлото и застрахователната премия, освобождава стоката за износ и я предава на превозвача, изпраща застрахователната полица.

Купувачът след ползване на документите приема доставката на стоката, урежда и заплаща всички разноски по вноса, но той трябва да има предвид, че от продавача се изисква да сключи застрахователна полица с минимално покритие.

Използват се всички видове транспорт.

9. DAF (Delivered at Frontier) – доставено на граница (уговорено място).

Продавачът поема всички разходи и рискове до доставка на стоката на уговореното място на границата, след като я е освободил за износ. Купувачът приема стоката и документите и заплаща всички разходи по вноса. Използва се най-често сухопътен транспорт.

10. DES (Delivered Ex Ship) – доставено от кораб (уговорено пристанище в местоназначението).

Продавачът доставя стоките на борда на кораба на разположение на купувача в уговореното пристанище, без да е извършено митническо изчистване. Купувачът след получаване на съответните документи приема доставката и заплаща всички разноски по вноса на стоката - използва се морски и вътрешно-воден транспорт.

11. DEQ (Delivered Ex Quay) – доставено от кей (уговорено пристанище в местоназначението).

Продавачът поема всички разходи и рискове до доставката на стоката на кея, урежда и заплаща всички разноски по вноса, снабдява купувача с всички необходими документи. Купувачът приема стоката от кея. Използва се морски и воден транспорт.

12. DDU (Delivered Dvty Unpaid) - доставено, мито неплатено (уговорено място в местоназначението).

Продавачът поема всички разходи и рискове до доставката на стоката на определеното място в държавата вносител, урежда митническите формалности. Купувачът освобождава стоката, след като заплати дължимите митни сборове.

Използват се всички видове транспорт.

13. DDP (Delivered Duty Paid) – доставено, мито платено (уговорено място в местоназначението).

Продавачът е предоставил преминала през митническо изчистване и неразтоварена от пристигналото транспортно средство стока на разпореждане на купувача в уговореното местоназначение. Продавачът поема всички рискове и разходи, свързани с транспортирането на стоката, включително застраховката, и заплаща дължимите митни сборове.

Използват се всички видове транспорт.

Тъй като ИНКОТЕРМС са стандартни клаузи, те се използват в договорите, за да намалят объркването и да избегнат трудностите на търговците да разберат изискванията за внос и практиките по превоз, използвани в други страни. Международната търговска камара (ICC) публикува първоначалния набор от ИНКОТЕРМС през 1936 г. След тази първа публикация те са били обновявани през 1953 г., 1967 г., 1976 г., 1980 г., 1990 г. и понастоящем през 2000 година.

Използването на точните ИНКОТЕРМС правят договорите, които се сключват между продавач и купувач, по-ясни и точни. ИНКОТЕРМС е запазена марка на ICC и само оригиналните текстове на ИНКОТЕРМС следва да бъдат приемани като авторитетни за включването им в договорите.

Трябва да се използва текущата версия на ИНКОТЕРМС – INCOTERMS 2000 (ICC Публикация №560) и да се отбележи това в договора. Тези условия трябва да се използват и във всяка документация, свързана с договора, като фактури или отчети. INCOTERMS 2000 е бил одобрен от Комисията на ООН за международно търговско право (ООН CITRAL) и сега съществува на 31 езика.

Условията на доставка като цяло може да се групират в четири принципно различни групи:

- Група Е – продавачът предоставя стоката на превозвача, определен от купувача.

- Група F – продавачът предоставя стоката на превозвача, определен от купувача.

- Група С – продавачът осигурява превоза, без да поема риска от загуба или повреда на стоката и допълнителни разходи.

- Група D – продавачът поема всички разходи и рискове за доставка на стоката до нейното местоназначение.