СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА И ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСИ

Съвременната световна икономика е единна глобална икономическа система, която включва националните стопанства на държавите в света, транс националните корпорации и банки, икономическите съюзи между отделни страни, големите мегаполиси, офшорните зони, международните организации и отделните физически лица, олицетворяващи големи транснационални компании. Посочените елементи на световната икономика са свързани помежду си с многообразни икономически отношения, което придава на системата органично единство.

Сегашният вид на световната стопанска система се формира в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век. От тогава тенденциите, които довеждат до формирането на нейния нов вид непрекъснато се развиват и задълбочават и се превръщат в неотменими свойства на световната икономика, която често се нарича мегаикономика, с което се подчертават качествените различия на сегашната, от преди посочения период световна икономика.

При анализа на съвременните международни финанси, трябва да се имат предвид редицата специфични свойства и тенденции в световната икономика, които основно могат да се представят по следния начин:

Първо – Глобализацията, като тенденция в развитието на  световната икономика надхвърля рамките на чисто икономическите процеси и обуславя зараждането на единен глобален свят.

Глобализацията може да се определи като комплекс от протичащи в планетарен мащаб взаимно свързани и обусловени процеси, във всеки от които съществува механизъм за саморегулиране.

Саморегулирането трябва да се разбира като процес, който е свързан относително с най-малкото недоволство или въздействие и протичащ в някоя от точките на света, и който винаги в една или друга степен се отразява на хода на събитията в световен мащаб. Получавайки сигнали за изразяваните недоволства или промени, единната глобална система си изработва компенсаторни реакции, които преодоляват съществуващите недоволства и процесът се възвръща в състояние на равновесие.

Когато изразяваните недоволства са с мощно въздействие, компенсаторните сили може да не овладеят процеса и тогава се преминава във фаза на неравновесие.

Съвременният глобален свят може да се дефинира като съвкупност от взаимосвързани и частично саморегулиращи се процеси. Глобалните процеси постепенно и еволюционно създават общопланетарните очертания за обратна връзка. Точно тези глобални връзки осигуряват единството на световната икономика.

Второ – Формиране на постиндустриални общества в развитите страни. За постиндустриалната икономика е характерен високият относителен дял на услугите в брутния вътрешен продукт /БВП/, /обикновено над 60 на сто/.

В този контекст може да се говори за развитите в икономическо отношение страни, преди всичко САЩ и страните от Европейския съюз /ЕС/, че са постиндустриални страни. Трябва да се има предвид, че процеса на постиндустриализация е особено сложен и се развива двуяко. От една страна протичат процеси, които са свързани с развитието на информационните дейности и информационните технологии, а от друга страна протичат процесите на превръщането на икономиката в икономика на обслужването, и на услугите. Същността на втория аспект от този процес се заключава в обстоятелството, че все повече хора напускат промишлеността и преминават на работа в сферата на търговията, туризма, транспорта, хотелиерството,  общественото хранене и т.н. Често пъти това преминаване от промишлеността и селското стопанство има принудителен характер, тъй като свнедряването на нови технологии в тези отрасли, се намалява нуждата от работна сила в тях.

Трето – Създаване и развитие на информационни икономики, т.е. информатизация на икономиката. Същността на тази особеност и тенденция се проявяват като процес на постепенно повишаване на делът на хората, които се занимават с информационна дейност, при относително намаляване на онази част от хората, работещи в промишлеността и селското стопанство.

Информационната икономика има редица характерни черти, основните от които са:

- нарастване на относителния дял на доходите от информационна дейност към общия обем на доходите в страните. Към информационните дейности се отнасят, тези извършвани в сферата на управлението, финансите, научно-изследователските

работи и др. Информационната дейност се оценява за над 12 трил. долара, което е около 35 на сто от световния БВП.

- голям относителен дял на по-високото образование и информацията в нарастването на БВП. Информационно- иновационния фактор формира около 85 на сто от ръста на БВП в САЩ и другите развити страни. Използването на информационния фактор за развитието на съответната страна е в тясна зависимост от икономическата мощ на страната. В тази област на съвременния етап безспорен лидер са САЩ, на които се пада над 70 на сто от общия размер на базата данни, както по количество, така и по съхранение.

- висок относителен дял на информационния сектор в БВП на страните. Обикновенно към информационния сектор на икономиките се отнасят не всички информационни дейности, а само непосредственото производство на информационни стоки.

Световният информационен производствен отрасъл се оценява на около 6 трил. долара. Основата на този отрасъл е информационната индустрия, т.е. производството   на разнообразна компютърна техника, средства за информатизация и комуникация, програмни продукти и др. Обемът на произвежданата от тази индустрия продукция надхвърля 1,2 трил. долара.

Специалисти прогнозират, че към 2015 г. в информационната индустрия може да бъде заето до 55 на сто от населението на някои развити страни.

Структурата на информационната икономика непрекъснато се усъвършенства и изменя. През последните години в информационната индустрия се обособява интернет-икономиката, която включва интернет-търговията, интернет-банкирането, интернет рекламата и др. Това дава основание да се счита, че интернет-икономиката е затворена самостоятелна и в голяма степен завършена подсистема на световната икономическа система.

Четвърто – Утвърждаването на единни информационно - финансови институти.  Финансовото обръщение в съвременни условия може да се формулира като определена форма на значителен оборот от информация. Парите се проявяват преди всичко като информационен продукт. Това особено ясно се вижда с появата на електронните пари. Парите, ценните книжа и другите финансови инструменти, постепенно се откъсват от видимите и осезаеми материални носители и все повече показват информационната си същност. 

Протичащите процеси в това направление се характеризират с редица особености в проявлението си като:

- формиране на организационни и технологични информационни обединения и финансово-компютърни мрежи. Повечето от глобалните мрежи като FOREX, Global Costadien, SWIFT и др., са едновременно и информационни, и финансови системи.

Междубанковата компютърна система за електронни разплащания SWIFT, обединява около 8 хил. банки, обслужва търговски операции, извършват се сделки с ценни книжа. Тази система предава над 6,9 млн. съобщения на ден.

- развитие на електронното банкиране. Съвременните банки се утвърждават не само като финансови, но и като информационни организации. Често пъти тяхната дейност наподобява работата в информационно изчислителните центрове или консултантските компании.

- формира се единна световна информационно - финансова организация, която ръководи основните финансово- информационни потоци и определя правилата за функциониране на информационно-финансовата система.

Пето – Протичат процеси свързани с финансизацията на икономиката. Те показват увеличаването на относителния дял на финансовия сектор на икономиките в БВП на света и развитите страни. 

Значението на този сектор все повече нараства и намира следните основни проявления.

- увеличава се общото количество на финансовите услуги в общото количество услуги.  В развитите страни финансовите услуги представляват над 55 на сто от всички услуги.

- увеличава се частта на финансовите активи в балансите на предприятията.

- увеличава се обема на операциите на финансовите пазари в сравнение със стоковите пазари. Срещу всеки долар вложен на стоковия пазар, стоят 60 долара вложени на финансовите пазари.

- увеличава се частта на финансовите инструменти в имуществата и спестяванията на населението, при намаляване на дела на банковите депозити и реалните активи. Като потвърждение, е обстоятелството, че над 45 на сто от населението на САЩ са притежатели на акции и колебанията на цените на фондовите пазари в значителна степен определят тяхното лично богатство.

Шесто – В световната икономика протичат процеси на транснационализация. Транснационалните корпорации /ТНК/ на съвременния етап са около 60 хил., а техните дъщерни задгранични филиали са над 500 хил. в почти всички страни. Теконтролират около 50 на сто от световното промишлено производство, над 63 на сто от световната външна търговия, около 80 на сто от патентите и лицензите на нова техника, технологии и ноу-хау.

Транснационалните компании контролират до 90 на сто от световния пазар на пшеница, кафе, дървен материал и др., около 75-80 на сто от търговията с бананите, нефта, оловото, чая и др.

В Сингапур 90 на сто от експорта се осъществява от ТНК. Във Великобритания този дял е 80 на сто, а в САЩ – около 50 %.

Седмо – В световната икономика са на лице тенденции на създаване на идеологическо и институционално единство.

В основата на глобализацията са либералните ценности за свобода, равенство и собственост. Чрез образователната система, чрез средствата за масова информация и глобалната информационна система тази идеология успешно се разпространява и се формира общественото съзнание. В света постепенно се налагат правила за пазарно и обществено поведение.

В юридическата област този процес се проявява в признаването на водещата роля на международните правни норми над националните, в уеднаквяване на законодателните  норми и принципи, в сближаването на националните законодателства с правните уредби на англоезичните страни или страните от континентална Западна Европа /у нас законодателствата със страните, членки на Европейския съюз/.

Съществена роля за глобализацията на институциите играе ООН с нейните дъщерни организации, а също и икономическите и финансово-кредитните организации, Международния валутен фонд /МВФ/, Международната банка за възстановяване и развитие, известна повече като Световната банка и др. Под силното въздействие на световните информационни средства за масова информация повсеместно /особено в големите световни градове/ се формират еднакви стандарти за делово и житейско поведение. Хората от много страни, гледайки едни или други телевизионни предавания или ползвайки информацията в Инернет, все повече се идентифицират с представителите на единната глобална цивилизация, все повече се чувстват като граждани на света.

Осмо – Световната икономика все повече се екологизира. Относителният дял на разходите, които правят държавите или отделните компании за екологични проекти, все повече се увеличават. Все повече се разширява и усъвършенства екологичното законодателство в страните по света. Стандартизират се екологичните правила и норми. Все повече нараства значението на глобалните екологични проблеми, свързани със затоплянето на климата на планетата,   замърсяване на околната среда, унищожаването на горите и др., които изискват обединените усилия на хората от различните страни, за да бъдат решени.

Тези и други тенденции и процеси, протичащи в световната икономика, оказват съществено влияние на международните финанси и предявяват към тях нови изисквания, продиктувани от реалния съвременен живот.