На сайта на Организацията за
икономическо сътрудничество и развитие (ОССЕ) има графики, които са особено
показателни. Че хората с течение на времето са се прехвърлили масово от
земеделието и индустрията към услугите. Пред очите ни е развитието на света за
последните 60 г. в картинки.
Ако прилагате логика и правилни
разсъждения тези две картинки показват накъде отива светът.
Виждате каква част от населението в
какъв сектор е работила, съответно през 1956 г. и 2009 г. Защо според вас има
такъв огромен отлив от земеделието и индустрията в ползва на услугите? Отлив,
който е безспорен факт.
Защо хората са започнали масово да
предлагат труд (под формата на услуги), вместо да произвеждат? Пазарите ли са
виновни? Може би цените? Сложни финансови лостове, банките или правителствата?
Или има елементартно обяснение, толкова логично и просто, че човек просто не си
дава сметка. А като осъзнае, мисля, го обзема малко страх.
В опит да си отговоря на въпроса,
попаднах на един "работен документ" на Европейската централна банка
(EЦБ) от май, 2006 г. В него се изтъкват няколко основни причини -
"Изместване на приходи от еластичността на търсенето, в процес по-късно
известен като "йерархия на нуждите" (Appelbaum и Schettkat
2001)", промяна във вкусовете, както и ниската производителност на сектора
(услуги).
Ако ви се трува сложно за разбиране - не
се притеснявайте. Това не се реалните причини. Икономиката е "наука, коята
изучава последствията на взетите решения". Как промяната в едно малко нещо
носи след себе си големи, понякога катастрофални, проблеми или съответно -
облаги. И кое е това малко нещо, което е накарало хората така драстично да се
прехвърлят от Земеделие и Индустрия към Услугите?
Ако мислите в правилна насока, би
трябвало да си зададете и въпроса - как така през 1956 г. 28% от населението са
изхранвали останалата част (включително и себе си, разбира се), а сега едва 4-5
процента изхранват света? Освен това, за този период населението на земята е
скочило 2 пъти! И излиза, че ако преди 50-60 г. трима души са изхранвали себе си
плюс още 7 човека, то през 2009 излиза, че 3 човека изхранват...60. Включително
и себе си. Как успяват?
Отговорът е един - технологиите!
Ако приемем, че за обработката на
единица площ са се изисквали 30 човека, благодарение на технологиитe сега 1-2
могат да го правят. И очевидно го правят доста по-успешно, що се касае до
количеството.
Логично би било да се запитаме тогава
какво да правят хората в селата, докато машините обработват земята? В селата,
историческите центрове на земеделието, се оказва, че няма повече работа за тях.
Затова хората правят най-логичното и просто нещо - местят се там, където могат
да изхранват себе си и децата си - големите градове. По това време, всъщност,
не са били големи, но сега са. Ситуация, много красноречиво описана от Стайнбек
в романа "Гроздовете на гнева".
Не е ли любопитно да се запитаме тогава
какво става, когато хората от село отидат в големите градове?
Или когато работниците от фабриките,
независимо какви, трябва да отстъпят пред конвейерите и роботите?
И както става ясно от графиките на ОССЕ,
хората се заселват по градовете. С какво се занимават и с какво се прехранват?
Гледайки тази графика и графиката на
заетостта, става пределно ясно, че всики тези хора работят в сферата на
услугите. Близо 80% от хората работят там. И няма как да е различно -
технологиите вече са окупирали другите два сектора. Нямаме избор! Истината е,
че земеделието и индустрията вече се нуждаят от много по-малко хора, за да
произвеждат много повече от когато и да е било преди. Логичната мисъл би
заключила, че с развитието на технологиите това съотношение би спаднало още за
сметка на хората.
А какво включва сферата услуги - да видим
с какво се занимават толкова много хора. Според проучването на ЕЦБ:
- около 30% работят в търговия на едро и
в търговията на дребно, ресторанти и хотели;
- около 10% - транспорт, складиране и
съобщения;
- 20% - финанси, застраховане, недвижими
имоти и бизнес услуги
- останалите 40% са на работа за
Общността, социални и персонални услуги.
Това са хубави професии, които в
повечето случаи изискват някаква форма на образование от работещите. И те го
правят - учат. Развиват се. Ставаме все по-умни.
А какво ще правим, когато технологиите
превземат услугите, със силата с която навлязоха в земеделието и индустрията?
Когато вместо 10 служители на гишетата, ще имаме двама и 8 машини.
Когато вместо сервитьорката да ви
сервира и да ви взема сметката, ще избирате храната си от компютъра и пак там
ще поставяте дебитната си карта, за да платите. Бакшишът, естествено, ще е
включен в цената. Когато умни компютърни програми изместят труда на безбройните
чиновници? И това вече става, защото е по-икономически изгодно, рентабилно... А
и защо хората да работят като има развити технологии.
Не вярвате? Или не искате да се
замисляте? По-добре недейте.
До, грубо казано, XX век, технологиите в
земеделието и индустрията са били по-скоро в помощ на човека. Те не са
замествали труда му. Но когато хората напредват достатъчно, виждат
възможностите на технологиите и успяват да ги развият и внедрят, става
най-логично - те окупират секторите земеделие и индустрия. И така там вече не
са необходими тези човешки усилия и труд. И хората отиват да работят в
единствения сектор, все още незает от технологиите.
Поради спецификата на работата в този
сектор, не тежките машини и конвейери ще ни заменят, а софтуерът. Умният
софтуер. Ако технологиите променили земеделието и индустрията са най-вече машини,
чиято цел е да произвеждат много, като изискват малко, то в услугите това ще е
умният софтуерен продукт/разработка.
Софтуерът и сега ни помага безкрайно
много да работим, както навремето технологиите са помагали на земеделците( но
не са ги отменяли), така и е въпрос на технологично време когато тези софтуери
ще бъдат разработени до степен, която няма да изисква хора. Или поне не много
хора.
Та, какво ще правим всички образовани
хора когато "машините" почнат да работят вместо нас? Този въпрос,
разбира се, не се отнася, към онези, чиито труд изисква въображение и
специфични умения и познания. Бройката на които е незначителна в сравнение с
базата.
Задава се огромна безработица. Хората
просто няма да има къде да работят повече. Не може да се върнат на село да
обработват земя, най-малкото за себе си, защото тази земя в повече случай е
собственост на големи фирми или корпорации. А те използват машини. Представете
си половината, а даже и повече, население без работа.
Недейте да изпадате в паника или
депресия. Защото технологиите, сами по себе си, са прекрасно нещо. Трябва да ги
обичате.
За малкото оставащи услуги, извършвани от
хора, ще има невероятен наплив от желащи да ги работят. Цената на една услуга е
една, когато желаещите да я работят са 5-10-50-100 души, и свъвсем друга когато
желащите са 1000-5000-10 000. Сами разбирате какво ще стане с
"цените" на тези услуги. Това се нарича икономика и нейният основен
принцип на търсене и предлагане.
Икономиката обаче е безсилна срещу
технологиите. Политиците също. Няма да чуете да се говори за това от хората,
които управляват днешния свят.
Те не могат да дадат отговор какво ще
правят всички тези хора. Най-малкото - ако 10% произвеждат всичко, и 90% нямат
работа - как икономиката, в състоянието което е, ще издържи? Как 90% от хората
няма да работят, но ще трябва да плащат на останалите 10%. Кои ще бъдат тези
10%? Или да кажем - 20% ще работят, 80% не. Или 30% ще работят, 70% не. Точни
цифри са трудни за предвиждане. И няма смисъл.
Как ще разпределяме благата
"честно" по-между си?
Такъв избор няма как да се направи
изкуствено, няма човек, който да взема тези решения. Историята познава такива
опити, но също ни показва какво се случва в едно общество, където
разпределението на благата е наложено от някого, а не естествено разпределено
според нуждите и възможностите на хората.
Сега е моментът да се опитате да си
представите света на бъдещето. Вие имате ли място в него? Имате ли място в
свят, в който съвсем малък процент от хората ще произвеждат всичко, от храната
и дрехите до всякакви удобства и услуги, благодарение на технологиите?
Логиката на нещата, мисля, води до
очевидното - промяна. Трансформация. Наречете го както искате. И не промяна в
тъмните, безкрайни и недоразбрани правила на икономиката, вида на водената
политика или каквото и да било друго. Те не могат да дадат решение. Идва
промяна в баланса.
Промяна на световно ниво. Ако първо не
се случи финансов колапс, нова световна война, предсказанието на маите или
който е да било, то ще е заради технологиите. Абсолютно сигурно.
А хубавото е, че няма защо да умуваме
какво точно ще е. Важното е, че резултатът ще е намаляване на населението и
усвояване на технологиите още повече.
И не се заблуждавайте - за да продължим
да съществуваме като вид трябва рязко редуциране на популацията на света. Оттам
ще започне промяната. Това е и отговорът на въпроса, който си зададох по-рано -
как да разпределим относително малкото блага измежду много хора? Не може!
Винаги ще е за сметка на едните. Някои винаги ще плащат за просперитета на
другите. Но ако е нормално в днешната икономика, мислите ли, че тези правила ще
се запазят, когато 2-ма работят, а 18 почиват?
Много хора ще изчезнат. Смъртта поставя
началото на нещо ново. Старото учи новото, старото умира, за да продължи
новото. Природата не търпи дисбаланс.
Истинският въпрос, който трябва да си
задаваме, е: когато това стане, какво ще правят тези, които са на върха на
естествения подбор и се приспособят към новото?
Няма коментари:
Публикуване на коментар