МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ

Същност и Определение за международна търговия - международната търговия е съвкупност от търговки, платежни, транспортни и други икономически отношения между отделните държави, насочени към обмяна на стоки, услуги, материални и нематериални блага.

Международната търговия може да бъде световна - когато обхваща всички държави на планетата и международна - когато обхваща определен кръг от държави, обединени от политически, икономически, търговски или други договорености.

Една от главните предпоставки за възникването на международна търговия е разделението на труда. Защо? Защото разделението на труда предизвиква излишъци в производството на стоки в опредлени държави, от които стоки се нуждаят народите на други държави, където се наблюдава техният дефицит. Така с времето се създава търговия между двата субекта. Това е основната причина за възникване на международна търговия, но съществуват и други, най-важните от които са:

1. Oскъдността и различието на ресурсите - всяка държава разполага със специфични за нея ресурси - материални, природни, трудови и други. На тази база се извършва специализацията на националното производство. Обаче, в един момент се появява еднородност на предлаганите на пазара продукти и за да се избегне това се стартира обмен на стоки между държавите с различни ресурси, което води до разнообразие на предлаганите стоки.

2. Вкусовете и предпочитанията на потребителите - и тъй като потребителят е БОГ, важно е да се знае какво точно иска той. Тоест прибягва се до анализиране на потребителското търсене и ако този анализ е направен добре движението на стоки и услуги от една държава в друга дава положителен резултат.

ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ - Докато се стигне до съвременната теория за международна търговия трябва да се мине през различните разбирания за нея през вековете.

1. В началото са били меркантилистите- Тяхното разбиране за международна търговия е било свързано само и единствено с външнотърговската експанзия и естествено златото. Според тях производството не е носител на богатство, а единствено обмяната и вноса на благородни метали и злато, което е и предпоставка за обществено богатство. Меркантилистите са смятали, че в никоя страна не може да се купи по-евтино и да се продаде по-скъпо в друга, ако страните са на еднакво икономическо развитие.

2. Меркантилистите се изместват от класиците и техния най-виден представител А. Смит - според който външнотърговският обмен е единствената предпоставка, с която държавата може да спечели. Неговият модел на международна търговия е доста опростен. Търговският обмен се основава на натуралната размяна, парите не са посредник в обръщението и цената на стоките се изра Този модел се основава на следните предпоставки: 1. Търговския обмен се характеризира като натурална размяна; 2. Парите не са посредник в обръщението; 3. Цената на стоките се изразява в определено количество други стоки, с които се разменят.

Допуска се че има две страни, които произвеждат две стоки с един производствен фактор – труда. Цената на производството се изразява с единица труд, необходим за производството на всяка единица от стоката – брой часове необходими за производството. 

                  АБСОЛЮТНИ ПРЕДИМСТВА ПРИ АДАМ СМИТ

	СЕВЕР	ЮГ
МАШИНИ	3	12
ТЕКСТИЛ	6	4

Тези данни изразяват коефициента input–output. Input включва разходите, output – крайния резултат. Този коефициент е равен на времето в часове труд, необходими за производството на единица стока. Този коефициент е обратен на производителността на труда – количеството продукция, произведено за определен период от време в часове труд. Тези данни показват, че работниците от Севера произвеждат машини за по – малко време отколкото Юга. Обратното е вярно за текстила. Така всяка от страните има абсолютните предимства в производството на една от стоките. Абсолютно предимство е налице, когато една страна, с единица ресурси може да произведе по – голямо количество стока отколкото друга страна. А. Смит прилага разделението на труда в международен аспект. Всяка страна ще се специализира в производството на стоката, за която има абсолютно предимство и ще я изнася, а ще внася стоки, за които условията за производство са по – лоши в сравнение с другите страни. Крайният резултат е развитието на търговията, увеличава се световното производство. За да участва в международната размяна, съответната страна задължително трябва да има абсолютно предимство в производството на дадена стока. Ако страната не притежава абсолютно предимство, означава ли това че тя няма да търгува? Отговор на този въпрос дава Д. Рикардо.

Недостатъкът в теорията на Смит е това, че той не отчита факта, че съществуват държави, които не притежават абсолютни прдимства в производството на каквито и да било стоки. Така тези страни остават изолирани от международната търговия и вероятно тънат в "нищета". Дейвид Рикардо вижда този недостатък на Смит и създава теорията за сравнителните предимства на държавите, която гласи, че дадена държва, не притежаваща абсолютни предимства в производстото на определени стоки, трябва да започне да произвежда стоки, за които изразходва значително по-малко количество труд и разходи, отколкото други, за които са необходими повече. По този начин тези държави могат да се включат в международната търговия и чре внос да си осигуряват блага, които да имат високи алтернативни разходи.

3. Теория за сравнителните предимства на Рикардо – правилото за специализация, основана на абсолютните предимства изключва страните, които нямат такива. Така допускаме, че Севера притежава абсолютни предимства едновременно в производството на машини и текстил. Юга се изключва от размяната. Рикардо прекрачва тази граница и резутатът е Закона за Сравнителните Предимства, според който две страни винаги ще извличат ползи от търговията по между си при условие, че се специализират в производство, при което постигат по- голяма ефективност или по – малка неефективност. Дори ако страните имат абсолютни загуби в производството на всички стоки, в интерес на всяка страна е да се специализира в онези производства, в които постига по – малка неефективност. Съществуват няколко хипотези, които позволяват по - добре да се разберат факторите за специализация.

3.1. Хипотези в модела на Рикардо.

2.1.1. Хипотези отнасящи се до условията на всяка страна.

- моделът съгласно трудовата теория за заетостта допуска само един производствен фактор – труда.

- страните използват само един начин на производство, изразен от коефициента input – output. Този начин на производство е даден и моделът не обяснява защо той е по – ефективен в една страна отколкото в друга.

- пазарът на стоки и пазарът на производствени фактори са съвършено конкурентни.

- коефициентът input – output е фиксиран. Следователно при условия на афтаргия нивото на цените зависи от условията на предлагане.

3.1.2. Хипотези отнасящи се до международната размяна.

- международната търговия се осъществява без пречки.

- свободната търговия засяга само продукцията и производствените фактори.

- всяка страна във всяка дейност използва един начин на производство, различен от този на партньорите и.

3.2. Модел на сравнителните предимства – отправната точка в теорията на Рикардо се съдържа в 7 гл. от неговото произведение – “Принципи на политическата икономия и данъчното облагане“: сравняване на две икономики в афтаргия – тази на Португалия  и тази на Англия. Произвеждат се две стоки – вино и плат, като се използва един производствен фактор – труда.

КОЛИЧЕСТВО ТРУД ИЗПОЛЗВАН ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕДИНИЦА СТОКА

СТРАНА	АНГЛИЯ	ПОРТУГАЛИЯ	СРАВНИТЕЛНА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА АНГЛИЯ
ПЛАТ	100	90	90%
ВИНО	120	80	66.6%
ОТНС. ЦЕНА НА ПЛАТА	0.83	1.125

За производството на единица от плата и виното, респективно са необходими в Португалия – 80 и 90 човекодни, а в Англия – 100 и 120. Ако се основаваме на принципа на абсолютните предимства не би трябвало да има международна търговия, защото Англия губи при производството. Рикардо установява, че при производството на плат, производството на Англия е 90% от това на Португалия, а при производството но вино то е 2/3 от това на Португалия. Следователно при Англия имаме по- малка ефективност както при производството на плат така и при производството на вино. Принципа за сравнителните предимства изразява факта, че всяка страна трябва да се специализира в производството на стока, за чието производство има по – голяма ефективност или по – малка неефективност в сравнение с другите страни. Следователно теорията за сравнителните предимства позволява да се извлече печалба.

3.3. Сравнителните предимства и печалбата от размяната – двете страни (Англия и Португалия)  имат интерес да се специализират и да обменят своята продукция. Отношението на производството на плат спрямо производството на вино не е едно и също в Англия и Португалия. В Англия отношението е 100/120 (плат–вино), а в Португалия е 90/80. Ако допуснем, че Англия увеличава производството на вино с единица, то задължително трябва да се отделят 120 човекодни от производството на плат. Следователно Англия трябва да се откаже от производството на плат с 1,2 единици. За да увеличи производството на плат с единица ще е достатъчно Англия да се откаже от производството на вино с около 0,83 единици.

Следователно Англия има сравнително предимство в производството на плат, а Португалия в производството на вино. Като се специализират в тяхното производство те могат да осъществят размяна и от това да спечелят. Когато алтернативните разходи в двете страни са еднакви, нито една от тях няма сравнителни предимства и търговията по между им няма изгода. Когато алтернативните разходи за производството на дадена стока, в които и две страни, са различни винаги може чрез прехвърляне на ресурси и специализация в даден продукт с по–ниски алтернативни разходи да се увеличи общото производство, да се повиши общото потребление, а следователно и жизнения стандарт. Закона за Сравнителните Предимства понякога се разглежда като един от трудните в икономическата наука. Недостатъчно доброто разбиране на Закона е довело до различни интерпретации.

Закона за Сравнителните Предимства оправдава либералната доктрина – “laissez–faire – laissez–passer “– абсолютна свобода. Закона за Сравнителните Предимства не е апология на нито една икономическа система. Независимо от икономиката – планова или пазарна, винаги е за предпочитане да се осъществява размяна по силата на сравнителните зява в количестовто стоки, с които могат да бъдат раменени.

ВЪНШНОТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА, МИТА И КВОТИ - ВТ политика – пресечена област на икономическата и външната политика.

Външнотърговската политика може да бъде Свободна и протекционистична.

Свободна търговия

- Статични ефекти: по-високо равнище на потребление и по-ефективно използване на ресурсите

- Динамични ефекти: стимулира икономическият растеж и повишава благосъстоянието

Протекционизъм – защита на групови интереси. Инструментите й са:

Мито – косвен данък, надбавка над цената на вносните стоки. Елемент на протекционалистична политика. Прилага се, за да се ограничи вноса и да се защитят местните производители от външна конкуренция. Източник на приход за държавния бюджет, инструмент за защита на националното производство от чуждестранна конкуренция. Има два вида – адвалорни и специфични. Адвалорните са данък, определян в процентно отношение спрямо стойността на внасяните стоки. Специфичното мито е мито, чийто размер се определя като абсолютна сума за единица, независимо от качествените параметри на внасяните стоки.

Дъмпинг - продажбата на стоки от фирмите износителки на пазара в страната вносител на по-ниски цени отколкото са те на продаваните местни продукти от същия вид и качество с цел да максимизират печалбите и да завоюват пазарна ниша. Неговата предпоставка е високата еластичност на вътрешното търсене.

Антидъмпингово мито – мито за противодействие от страната вносител на дънпинговата политика на страната износител. Наказателен инструмент срещу нечеста търговска политика. Използването на антидъмпинговите мита за противодействие на дъмпинговите цени прави и търговската политика антидъмпингова.

Двустепенно мито – комбинация между елементите на тарифните и нетарифните ограничения. Статичните ефекти на митата са:

-Те са Пх за държавния бюджет

- Те са инструмент за защита на националното производство спрямо чуждестранната конкуренция

- Митата трансферират икономическо благосъстояние от потребителите към производителите и правителството.

- Потребителите губят, защото потребяват по-малко, а купуват по-скъпо

Извънмитнически ограничения - Извънмитническите ограничения са едностранните действия на правителството с цел ограничаване на вноса, като се използват импортни квоти. Квотите са количествени ограничения на вноса. Ефектът им е почти идентичен с този на митата, с тази разлика, че квотата има по-силно ограничаващо влияние върху вноса, отколкото митото. Има и друга разлика - при митата прихода постъпва директно в бюджета, докато от импортните квоти се преобразува в квота-печалба. Изземва се благосъстояние от потрбителите и се преразпределя между вносителите и местните производители.

ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС - Платежният баланс ни дава представа за сделките на страната с останалия свят. Обичайно той използва системата на двойното счетоводно записване, при която всяка трансакция се записва два пъти: веднъж да покаже откъде идват парите и втория път да покаже къде отиват. Като цяло платежния баланс трябва да е „балансиран”.  Излишъкът или дефицитът по текуща сметка показва степента, в която държавата е нетен заемодател или нетен заемател спрямо останалия свят.  Излишъкът в текущата сметка /което показва, че държавата е натрупала нетни чуждестранни активи/ е равен на дефицита в капиталовата сметка и обратното.

Сделките по капиталовата сметка може да се сключват както от частния сектор, така и от правителството. Частния сектор заема от чужбина, а правителството, обикновенно, заема за дългосрочни инвестиционни проекти от агенции като Международната банка за реконструкция и развитие или Европейската банка за реконструкция и развитие, като те отпускат/заемат по капиталова сметка, за да осигурат баланса на платежния баланс при определен валутен курс.

1. Характеристика (определения) – платежният баланс е документ, който позволява да се оценят икономическите отношения м/у различните нации. Този термин се използва за отразяване на общия оборот на услуги, финансови транзакции и др. м/у една страна и останалия свят. Той е равносметка за всички плащания от и към чужбина. Той е счетоводен документ, който регистрира транзакциите със стоки, услуги, валута и др., които страна прави с останалия свят за определен период от време.

Дефиниция според МВФ – статистическо състояние, при което за даден период от време се регистрират:

- Транзакции със стоки, услуги и доходи на една икономика с останалия свят.

- Трансфери в/у собственост - кредити, които взема или предоставя страната.

- Записване на средства без да има насрещно задължение или вземане – с цел уравновесяване от счетоводна гледна точка.

При този баланс става дума за анализ на потоци. Балансът разглежда различните движения м/у една икономика и другите страни за един определен период от време. Този баланс се основава на транзакциите, т. е. на икономически сделки, които представляват акт, чрез който се предава право на собственост в/у стока или се прави икономическа услуга, или право на собственост в/у един актив преминава от резидента на една страна към резидента на друга.

2. Изработване на платежния баланс– основава се в/у анализа на системата за регистриране и в/у идентифицирането на икономическите субекти и операциите включени в платежния баланс.

2.1. Базови принципи за регистриране.

2.1.1. Принцип на двойното записване – всяка транзакция, която се регистрира трябва  да бъде представена с две вписвания на сумите в обратен смисъл.

- Автономна операция – регистриране на транзакцията.

- Резултатна операция – финансово регистриране на операцията.

Пример: експорт на стоки е автономна операция, а регламентирането му в пари - резултатна

2.1.2. Записване кредит – дебит – платежния баланс се състои от две основни колони: кредит и дебит. Кредитът се определя от (+), а дебитът от (-). Съществува трета колона – салдо (S do) – остатъка от предишните две колони.

2.2. Икономически субекти – резиденти и нерезиденти.

2.3. Операции в платежния баланс - Платежният баланс се състои от три раздела:

І. Текущ баланс (баланс на плащанията по текущи операции).

А. Търговски баланс (стоков) – износ, внос на всички стоки. Валутната сума на всички износни стоки се отразява в актива на баланса, т. е. това е кредитна операция, защото поражда постъпления. Валутната сума на всички вносни стоки се включва в пасива на баланса, т. е. това са дебитна операция, защото поражда плащане.

Б. Невидим баланс – отразява:

- Услугите – банкови, застрахователни, информационни, посреднически, консултантски и др.

- Доходите от внос и износ на капитал – лихвите подадени или получени от други страни; кредита и дивидентите от вложени в чужбина капитали.

- Едностранните преводи – частни (дарения, издръжки) и държавни (различни плащания).

ІІ. Капиталови операции– всички сделки, при които се променя собствеността в/у чуждестранни финансови активи

А. Дългосрочни операции– операции със срок повече от 1 г.

- Портфейлен инвестиционен капитал – с него се придобиват ценни книжа.

- Пряк инвестиционен капитал-  капитал вложен в недвижима собственост за търговски цели или индустриални предприятия.

Б. Краткосрочни операции – включват сделки, при които се променя собствеността в/у финансови активи, чиито срок е до 1

г. Към  тези операции се отнасят:

- Краткосрочни капитали на частния сектор, чиито обект е финансирането на международната търговия.

- Краткосрочни капитали на банковия сектор, свързани с международните парични и финансови операции, имащи за посредници банкова институция.

- Краткосрочни капитали на публичния сектор, които подържат резервите за обмяна.

ІІІ. Грешки и пропуски - служи за уравновесяване на баланса, държейки сметка на непреброените или лошо преброените или недекларираните операции.

3. Платежният баланс– инструмент за икономически анализ. Платежния баланс позволява да се проследи еволюцията на икономическите отношения на една страна. Следователно е един фундаментален документ, характеризиращ икономическата политика на държавата. Идентифицирането на излишъци и дефицити позволява да се направи оценка на ползите на страната. Различните пунктове от баланса са индикатори, които служат за ориентиране на икономическата политика.

- Износа и вноса в търговския баланс позволяват да се оцени конкурентноспособността и интензивността на натиска на вътрешното търсене в/у възможността за развитие на местното производство.

- Дългосрочните капиталови операции показват степента на проникване на чужди капитали, както и степента на проникване на български капитали в чужбина.

- Наблюдението в/у краткосрочните операции може да покаже появяването на спекулативни атаки с/у националната парична единица, които централната банка е длъжна да овладее.

3.1.Салдо.

Търговско салдо – отразява разликата м/у износа и вноса. Може да бъде активно или пасивно.

Салдо на стоките и услугите = търговското салдо + операциите с услуги.

Салдо по текущите операции= разликата м/у кредита от текущите операции и дебита по текущите операции.

Базово салдо = салдото по текущи операции увеличено с дългосрочните капиталови операции.

Резултативно салдо = салдото по текущи операции + базовото салдо.

3.2. Неравновесие на платежния баланс при съвременните условия – съществуват съвременни данни, които свидетелстват за изменение на структурата на световните икономически отношения:

1. Нараства ролята на международните сделки с финансови активи, които се обособяват в самостоятелна група.

2. Във все по–голяма степен международното движение на капитали става водещо, докато търговията със стоки и услуги отива на втори план. Движението на капитали се извършва под влияние на фактори несвързани с международната търговия.

3. В движението на дългосрочни капитали от 50–те години насам се наблюдава относителна самостоятелност– тя се свързва с нарастващото значение на многонационалните корпорации, като това движение се извършва в рамките на корпорациите. В резултат на тези промени, както и поради провеждането на валутна и външнотърговска политика, все повече се наблюдава липса на равновесие в платежния баланс.