ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

1. ВЪЗНИКВАНЕ НА  ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ 
Банките, представляващи най-изящното и съвършено творение на пазарното стопанство, възникват в древността. Най-примитивните форми на банки се появяват около 3000 г. пр.н.е. Първите банкови къщи са създадени във Вавилон през VIIвек пр.н.е. През същия период възникват и първите банки в Гърция.

Характерно за този период от историческото развитие на човечеството е обстоятелството, че банкова дейност извършват и храмовете. За да бъдат предпазени банковите клиенти от своеволията на банкерите, през IV век пр.н.е. в гръцката държава се основават и публични банки. Банковото дело заема значително място и в древния Рим, но поради икономически трудности Римската империя в края на своето съществуване се връща към сарафството. През Средновековието (до Х в.) банките и банковото дело се развиват сравнително бавно. Феодалното стопанство, както и липсата на комуникации пречат на нормалното функциониране на капитала и съответно на развитието на банките. Освен това църквата (ислямската и католическата) забраняват събирането на лихви, като реакция на високите лихви, използвани от лихварите и банкерите през този период от време. Еврейската религия позволява получаване на лихви само от чужденци, което предизвиква широко развитие при евреите на лихварството и натрупване на огромни капитали.

Силният разцвет на италианските градове Флоренция, Генуа, Рим, Венеция и др. през XI в. предизвиква и бързо развитие на банките през Средновековието. Тези градове се прочути на първо време със своите банкови къщи. През този период от време активно с банкерство се занимават ломбардите и евреите. Те разпространяват банковото дело и в други държави, като Франция, Великобритания и др.

Банковото дело през Средновековието прави първите си по-съществени стъпки, поради което притежава и множество недостатъци. Лихвените проценти са много високи, кредитните операции примитивни, но най-важното е, че липсва разнообразие от банкови операции.

През Средновековието банковото дело се намира в упадък. Бързо развитие бележи от началото на XVII в., когато възникват Амстердамската (1609 г.) и Английската банка (1694 г.)

На по-късен етап от развитието на банковото дело възникват и централните банки, като банки на банките и банки на държавата, които монополизират емисионната дейност и осъществяват контрол върху всички останали банки. Първите централни банки се появяват във Венеция през 1587 г., Амстердам - 1609 г., Хамбург - 1619 г., Лондон - 1694 г.

Сравнително късно (в началото на ХХ в) възниква Федералният резерв в САЩ като централна банка. БНБ е основана на 23.05.1879 г.

В България до освобождението от османско робство преобладава лихварството. По-бързо развитие на банковото дело у нас започва след създаването  на Българската народна банка и други банки,  в това число и с чужд капитал. През 1947 г. с национализацията на банките се извършва централизация на банковото дело. Създава се еднозвенна банкова система. От 1987 г. започва процес на децентрализация на банковото дело, свързана със създаването на търговски банки, специализирани банкови и други финансови (небанкови) институции. Изграждането у нас на двузвенна банкова система преминава през различни етапи.

Историческото развитие показва, че предшественици на банките са лихварите и главно сарафите. Докато лихварите работят само със собствен капитал, сарафите набират и чужд. Сарафите приемат и депозити. На основата на депозитните операции сарафите развиват преводните и кредитните операции. По този начин сарафите се превръщат постепенно в банкери.

Възникването на банките е обусловено, както се разбира, от възникването и достигането на една по-висока степен в развитието на  стоково-паричните отношения. Те се появяват в периода на прехода от затворено натурално стопанство към капиталистическото стоково производство. Усъвършенстването на стоковото произвоство поражда и бързо развитие на банките и банковото дело.

2. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА  ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ 
Банките (извън централната банка), представляват финансови предприятия, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти. Те акумулират и разпределят паричния капитал от  обществото в различни форми, създават пари и регулират  със своите банкови инструменти дейността на икономически субекти  и физическите лица с цел осигуряване изпълнението на социално-икономическата политика на държавата.

Понятието “банка (banka) има италиански произход и означава “маса”. Това наименование банките носят, поради обстоятелството че първите, най-примитивни форми на банки са функционирали под открито небе върху огромни кръгли маси по улиците, кръстовищата,  пазарите, на които банковите клиенти са си разменяли ценности. Размяната на ценности е първата функция на банките.

Банките представляват предприятия, които в своята дейност се ръководят единствено и само от интересите си. При осъществяване на своите операции те изхождат главно от стоящите пред тях две основни цели:

1/ повишаване на нормата на печалбата  и

2/ осигуряване на ликвидността  си. Дори когато поемат по-голям риск, банките пак изхождат от интересите си. В случая техният интерес е да се наложат на паричния пазар, т.е. да спечелят престиж на паричния пазар. Ако дадена банка се страхува прекалено много от риска и отказва предоставянето на едни или други услуги, в това число на кредити, за да не фалира, клиентите ще преустановят да я търсят. На нейното място или до нея естествено ще се появи друга банка. Затова всяка банка е принудена да обслужва и по-рискови дейности.

През VII в. пр.н.е. възниква сеченето на монети и банките от този период  започват да осъществяват размяна и на пари под формата на монети.

Втората функция на банките е  съхранение на ценности и пари, на основата на която на един по-късен етап от развитието на банковото дело възниква и третата функция: платежно посредничество. При платежното посредничество банките участват активно в платежните отношения между клиентите си, т.е. в разплащанията помежду им.

Четвъртата, най-съществената функция на банките е кредитното посредничество, която изразява, от една страна, мобилизиране от банките на свободен паричен капитал в обществото и, от друга страна, преразпределение на мобилизирания паричен капитал на възвращаема основа и срещу заплащане на лихва. И мобилизирането, и преразпределението на мобилизирания капитал изразяват кредитни отношения, в които като посредник участват банките. С други думи, банките опосредстват кредитните отношения между кредиторите и дебиторите в обществото, т.е. между тези, които имат свободен паричен капитал, и тези, които имат нужда от допълнителен паричен капитал.

До средните векове банковото дело се развива сравнително бавно. През средните векове се намира в упадък и много бързо се развива след създаването на Английската банка през 1694 г. След този период възникват много нови функции и операции, които и досега заемат преобладаващо място в банковата практика. Появяват се контокорентните отношения, чекът, клирингът, фондово-емисионните и доверителните операции и др.

В края на XVII и началото на XVIII в. възниква фондово-емисионната функция на банките, изразяваща, първо, участие на банките в емитиране на ценни книжа на клиентите им и, второ, покупко-продажба на ценни книжа. Покупко-продажбата на ценни книжа банките правят по два начина:1) на комисионни начала и 2) за собствена сметка. При първия начин банките само опосредстват тази покупко-продажба, докато при втория те първо закупуват всичките или определен договорен лимит от емитираните ценни книжа обикновено по твърд емисионен курс с цел последващата им продажба по пазарен курс. В първия случай банките реализират доход под формата на  комисионни, а при втория - печалба от разликата между покупната и продажната цена на ценните книжа.

Фондово-емисионните операции възникват в края на XVII и началото на XVIII в., когато в Европа и главно в Англия започва промишлената революция, свързана с процеса на първоначалното натрупване на капитала, бързото развитие на  науката и техниката, както и внедряването на техните постижения в практиката. Правят се през този период от време огромни и по обем, и по стойност дълготрайни инвестиции , като: ж.п.линии, фабрични сгради и др. Започва осъществяването на манифактурното и фабричното производство. Създаването на посочените дълготрайни материални активи изисква използването на дългосрочни източници за тяхното финансиране. През този период от време обаче в английската банкова практика битува принципът за управление на банковата ликвидност, според който банките могат да бъдат ликвидни, ако предоставят само краткосрочни кредити. По тази причина английските банкови институции не са предоставяли  краткосрочни кредити. Тогава възникват акциите и акционерния капитал като алтернативна форма на кредита, т.е. като алтернативна форма на превръщането на дребните парични капитали в едри. Това поражда и фондово-емисионната функция на банките.

Доверителната функция изразява участие на банките в управлението на активи на предприятия и граждани. Тази функция възниква в началото на ХХв. и особено широко приложение в банковата практика намира от средата на века. Банките вече не само съхраняват активи на клиентите си: парични средства, ценни книжа, вземания (дебиторска задлъжнялост), но и започват да ги управляват. Към доверителната функция на банките могат да се отнесат и други услуги и главно услуги, свързани с предоставяне на разнообразна информация на банковите клиенти относно: 1/състоянието и тенденциите на развитие на стопанската конюнктура; 2/състоянието и развитието на външния и вътрешния пазар и 3/динамиката на развитие на научно-техническия прогрес. Тази информация е необходима на всеки производител и търговец- и голям, и среден, и малък. Без нея предприятията не могат да участват успешно в конкуренцията както на стоковия, така и на паричния пазар. И тази информация те получават и от банките, които обикновено си формират специализирани звена за набирането й.

От казаното дотук за функциите става ясно, че банките представляват предприятия, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти. Те са търговски предприятия, които търгуват с паричен капитал, т.е. купуват и продават паричен капитал под различни форми.

За разлика обаче от обикновените търговски предприятия търговията, която  банките  осъществяват,  се  различава  главно  по  следното:

1/По формата на стоката, с която търгуват. Докато при обикновените търговски предприятия тя е в конкретна натурално-веществена форма, банките търгуват със стоки в парична форма или под формата на вземания и задължения;

2/стоката, която банките продават и купуват не се отчуждава, т.е. не си сменя собственика. Банките мобилизират паричен капитал, но вносителите на този капитал си остават собственици. Депозантите могат да го изтеглят заедно с лихвата по всяко време. Преразпределението от банките на мобилизирания от тях паричен капитал не променя също собствеността му. Получателите на този паричен капитал се задължават да го върнат в предварително договорения срок заедно с полагащата се лихва. Докато обаче депозантите не могат да се намесват в работата на банките и да се разпореждат с начините на използване на внесените от тях средства, банките се намесват. Те се интересуват от целевия характер на кредита, като го предоставят само за цели, носещи достатъчно доход за погасяването му.

Следователно банките купуват и продават правото за ползване на чужд капитал и лихвеният процент представлява и цена на това право.

Като предприятия банките осъществяват движението преди всичко на заемния капитал. Тази е и основната им функция. Те предават заемния капитал от едни лица на други. Но тази посредническа роля не изчерпва дейността на банките, защото те не са само посредници между отделните техни клиенти, между кредиторите и длъжниците. Банките посредством своята организационна функция организират изобщо заемния капитал, както и неговото движение, в това число и “създаването” му. Те предоставят кредити и извършват и други активни операции не само за сметка на получени от клиентите им пари, но и за сметка на парите, които те самите създават.

3. БАНКОВИ ОПЕРАЦИИ

3.1. Същност и видове операции на банките - като предприятия, осъществяващи парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти, банките извършват многообразни операции и следователно предлагат многообразни услуги на обществото.

Операциите, които банките осъществяват, могат да бъдат класифицирани по различни признаци. От гледна точка на задачите на настоящата разработка в тази глава ще бъде направен кратък анализ на операциите, класифицирани според баланса на банките.

На тази основа банковите операции могат да се разграничат на три  вида: 1) Пасивните операции изразяват формирането на собствения и мобилизирането на чуждия капитал от банките. За разлика от тях 2) Активните операции показват направлението на пасивите т.е. начините и формите на използване на банковия капитал с цел формиране на доходи. Най-прегледно активните и пасивните банкови операции могат да се видят в баланса на търговските банки, чийто обобщен вид е даден в табл.2.  

Таблица 2.   СБОРЕН БАЛАНС НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

АКТИВИ	ПАСИВИ
А. Финансови активи  1. Парични средства 2. Държавни ценни книжа 3.Вземания от банки и други финансови институции 4.Вземания от нефинасови институции и други клиенти 5.Облигации и други ценни книжа с фиксиран доход в оборотен порт-фейл 6.Акции и други ценни книжа с променлив доход в оборотен портфейл 7.Финансови дълготрайни активи Б. Нефинансови активи В. Разходи за бъдещи Периоди  Г. Вземания по записани Дялови вноски Д. Други активи Е. Загуба от отчетния Период	А. Привлечени средства 1.Привлечени средства от банки и други финансови институции 2.Привлечени средства от нефинансови институции и други клиенти Б. Приходи за бъдещи Периоди В. Други пасиви Г. Собствен капитал 1. Печалба 2. Капитал 3. Резерви
Сума на актива	Сума на пасива

По-подробно банковите операции са описани в баланса в таб 3: Таблица 3.

БАЛАНС НА БАНКА

АКТИВ	ПАСИВ
1. Касова наличност и приравнени към нея средства : - касова наличност  - депозити по сметки в  други банки и в Централната  банка - минимални задължителни  резерви в Централната банка - платежни документи на  инкасо 2. Ценни книжа : - на Централната банка  - на правителството  - на нефинансови институции  - други  3. Покупка на ценни книжа с цел последваща продажба 4. Заеми: - краткосрочни  - средносрочни  - дългосрочни  5. Финансиране на лизингови операции 6. Вземания по акцепт 7. Дълготрайни материални активи- сгради, оборудване и други 8. Разходи за бъдещи периоди 9. Загуба от отчетния период	1. Собствен капитал : а) Първичен (основен) капитал: - акционерен капитал - фонд “Резервен” - резерви с общо предназначение б) Допълнителни капиталови резерви: - неразпределена печалба - резерви от преоценка на активите - капиталово-дългов (хибридни) инструменти - подчинен срочен дълг; - резерви със специално предназначение. 2. Задължителни специални резерви (законови провизии) 3. Привлечени средства : - депозити на нефинансови предприятия  - депозити на граждани  - депозити на банки и други финансово кредитни институции  - депозити на бюджета  - продажба на ценни книжа с ангажимент за обратна покупка  - задължения по акцент  - кредити и други адължения.  4. Приходи за бъдещи периоди 5. Други пасиви
Сума на актива	Сума на пасива

Значителен е и броят на банковите операции, които се отчитат задбалансово. Към тях се отнасят главно безусловните, неотменяеми, потвърдени плащания и вземания на банките, оформени посредством разнообразни инструменти: класически банкови гаранции, акцепти, авали, непокрити акредитиви, дериватани лихвени и валутни инструменти: фючърси, опции, суапи

Главен инструмент за изучаване дейността на банките е балансът. Както се вижда, в него са включени всички банкови активи и пасиви към даден момент. Той дава представа за състоянието на банките към определена дата- края на годината (31.ХII), тримесечието или месеца. В него се отчитат като активи всички обекти на собствеността както реални, така и финансови, които притежава банката, в това число касовата наличност, ценните книжа, оборудване, сгради и т. н. Предоставените от банките заеми са също елемент на активите им, защото те представляват задължения на кредитополучателите за получени средства от тях, т. е. вземания на банките, изразяващи бъдещи плащания към тях от клиентите им в съответствие с договорен график(падежи).

Пасивите изразяват цялата парична задлъжнялост на банките, в това число към техните собственици. Те дават представа за източниците за формиране на капитала им, т. е. за това, откъде банките са набрали капитала, с който осъществяват своята дейност.

Балансът на банките изразява не само обема, състава и структурата на техните активи и пасиви, но и платежоспособността им. Под платежоспособност на банките се разбира възможността им да погасяват всички свои задължения, вписани в пасивите по балансовата стойност, т.е. по стойността, по която са осчетоводени. С други думи, банките са платежоспособни, когато балансовата стойност на активите превишава стойността на пасивите. В този случай разликата между банковите активи и пасиви изразява реалната величина на капитала на банката, представен под формата на акции - обикновени и привилегировани. Този остатък представлява собствения капитал на банката. Следователно банките са платежоспособни в случаите, когато размерът на акционерния им капитал е по-голям от нула. Когато пасивите превишават активите, банките не са в състояние да погасят задълженията си към депозантите, кредиторите и другите свои контрагенти.

ПАСИВНИ ОПЕРАЦИИ НА БАНКИТЕ - от баланса се вижда, че в пасивните банкови операции се включват следните две групи операции: първо, операции, свързани с формирането на собствения капитал и, второ, операции, изразяващи мобилизирането на чужд капитал от банките.

Първата и основна операция на всяка банка е формирането на собствения капитал. Без осъществяването на тази операция не е възможно да се открие банка. Централната банка дава лиценз за създаване на търговска банка, при положение че е образуван минимално регламентираният размер на собствения капитал. В съда тя не може да бъде регистрирана, без да е формиран собственият й капитал. Защо това е така и в какви размери и съотношения към активите и пасивите трябва да бъде този капитал на банките ще бъде подробно разгледано в следващите две глави. Тук само ще бъде отбелязано, че централната банка като банка на държавата регулира размера на собствения капитал и съотношението му с активите и пасивите на банките с цел да въздейства по този начин върху рентабилността и ликвидността им. Колкото е по-голям размерът на собствения капитал, толкова е по-ликвидна банката. Регламентирането на изисквания за величината му се налага, поради обстоятелството че невинаги банките се стремят към неговото увеличаване, тъй като собственият капитал има по-висока цена от привлечения (чуждия) капитал.

В позиция ”Собствен капитал” се включват три подгрупи: капитал, печалба и резерви. Печалбата е временна позиция, отразяваща печалбите за даден отчетен период. В края на периода разликата между печалбата и загубата се използва за коригиране равнището на капитала. Резервите представляват провизии, заделени за покриване на бъдещи загуби от текущата дейност. Операциите, свързани с мобилизирането на привлечени средства, включват в своя състав привлечени средства от банки, от други банкови, финансови и нефинансови институции и от други клиенти. В тази категория пасивни операции се обобщават, от една страна, междубанковите кредити между български банки, от друга страна, външният дълг на страната и, от трета, всички безсрочни, спестовни и срочни депозити на гражданите, както и средствата по разплащателните (текущите) и нетекущите сметки на фирми и организации.

ДЕПОЗИТНИ ОПЕРАЦИИ - Второ по значение място в пасивните операции заемат депозитите, изразяващи мобилизиране от банките на чужд капитал. Депозитите представляват 70-90% от банковите пасиви. Те по своята същност са временно свободни парични капитали на финансови и нефинансови институции, както и спестявания на физически лица. Депозитите се задържат за различен период от време в банките, поради което влиянието им върху ликвидността е различно. Депозитите на виждане, изразяващи съхраняваните средства по разплащателните (текущите) сметки на предприятията и по чековите сметки на гражданите, т.е. средствата, обслужващи безкасовите разплащания, могат да се изтеглят от банките без предупреждение по всяко време. Затова те трябва да се използуват по-внимателно при разпределението им по видове активи. Срочните депозити не само се задържат по-дълго по сметки в банките, но и срокът на съхранението им е предварително известен. От гледна точка на ликвидността на банките те изпълняват по-съществена роля в сравнение с депозитите на виждане. Банките невинаги обаче се стремят да увеличават дела им, защото тяхната цена е по-висока и следователно повишават по този начин среднопретеглената цена на активите и пасивите си. Затова Централните банки в някои страни посредством диференцирането на минималните задължителни резерви според вида на депозитите въздействат върху търговските банки да увеличават дела на срочните депозити. Чрез установяването на по-висока резервна норма за депозитите на виждане и по-ниска за срочните депозити се намалява цената на срочните депозити и се създава стремеж у банките да повишават дела им в общия размер на пасивите.

В банките се съхраняват свободните парични средства не само на предприятията и гражданите, но и на бюджета(републиканския и местните) и на бюджетните учреждения. Тези институции държат по сметките си в банките превишението на приходите над разходите си от минали години и от текущата година. Републиканският бюджет съхранява депозитите си в Централната банка, а местните бюджети- в търговските банки. При бюджетен дефицит (в натрупване и текущ) бюджетът се кредитира от банките (Централната и търговските) и това се отразява в актива на баланса им.

РЕФИНАНСИРАНЕ ОТ ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА - В пасивните операции съществено място сред привлечените средства заемат кредитити. Става въпрос за кредити, които банките получават на паричния пазар при нужда от ликвидни средства. Тази пасивна балансова позиция изразява дълга на банките към кредиторите им - Централната банка, други банки, специализирани банкови и небанкови финансови институции, предприятия и граждани.

ПОКУПКА НА РЕСУРСИ НА ПАРИЧНИЯ ПАЗАР - Нефинансовите предприятия и гражданите кредитират банките, когато закупуват емитирани от тях собствени облигации, в това число и депозитни сертификати. В баланса трябва да се отразяват както директно получените, така и индиректните кредити на банките, изразяващи дадени гаранции на клиенти. На основата на тези гаранции кредитите се предоставят пряко на клиентите, но кредитиращата банка индиректно кредитира гарантиращата банка, която поема гаранцията да погаси кредита, ако клиентът не направи това. Поетият ангажимент от гарантиращата банка е безусловен, неотменяем и трябва да се осчетоводи. В повечето страни тази операция се отразява в пасива на баланса в позицията "Задължения по акцепт", изразяваща акцептирането от гарантиращата банка на трасирана срещу нея менителница от клиента и следователно поетия ангажимент за плащане. В някои страни, в това число и в нашата, това се оформя задбалансово.

В балансовата позиция "Кредити" се отразяват всички кредити, в това число и получените от Централната банка на междубанковия пазар. В нея не се отчитат ресконтовите операции, защото те по своята същност не са кредитни операции. Когато банките получават кредити на паричния пазар, посочената позиция "Кредити" в баланса се увеличава, което предизвиква увеличаване общо и на пасивите, и на активите им. Чрез тези операции се отразява счетоводно формирането на дълг на банката към кредиторите й, което  изисква договаряне и на падеж за погасяването му. С увеличаването на получените кредити нараства делът на привлечения капитал на банките, което предизвиква намаляване в бъдеще на тяхната ликвидност. При ресконтовите операции търговските банки получават, както и при кредитирането, паричен капитал, необходим за осигуряване на ликвидността им. Тези операции обаче не водят до посочените по-горе промени в баланса на банките. Ресконтовите операции не увеличават балансовата позиция "Кредити", което значи, че не увеличават нито пасива, нито актива на банката. Предоставените средства на банките при ресконтирането не се възстановяват на Централната банка от търговските банки, поради което не се договаря и падеж за погасяването им. При настъпване на падежа на полицата Централната банка като последен кредитор събира вземането си от първия длъжник - трасата. Ресконтовите операции само променят структурата на актива - увеличават паричните средства и намаляват вземанията на банките, оформени с менителници. Това за разлика от кредитирането, подобрява ликвидността на банките. Падеж за погасяване на получения от търговските банки паричен капитал при ресконтирането не се договаря, но това не значи, че те не отговарят за възстановяването му на Централната банка. Търговските банки, заедно с другите длъжници по полицата, отговарят солидарно за погасяване на дълга. При регрес паричният дълг се погасява и от нея. По тази причина банките лесно не сконтират полици. Сконтираните полици трябва да отговарят на регламентираните от Централната банка изисквания.

При нужда от ликвидни средства банките продават на паричния пазар ценни книжа, т.е. най-ликвидния си актив след касовата наличност и приравнените към нея средства. Продажбата на ценни книжа, в които банките са авансирали капитал, е нормална банкова операция. Банките могат да направят това и при едно условие: ангажимент за обратна покупка при предварително договорен падеж и срещу заплащане на лихва. Тези операции изразяват, от една страна, продажба на ценни книжа, а от друга, представляват форма на получен кредит от банката. Те са източник за набавяне на ликвидни средства до договорения срок за обратна покупка. От друга страна, чрез тази операция банките участват в спекулативните операции на фондовата борса, резултатът от които се отразява върху доходността им.

В пасивните операции се включват и други операции, извън посочените, посредством които банките формират различни видове задължения към клиенти, държавата и местните органи на управление - обезпечени и необезпечени.

АКТИВНИ ОПЕРАЦИИ НА БАНКИТЕ - направлението на пасивите към едни или други активи е много отговорна задача. При осъществяване на всяка активна операция банките решават стоящата пред тях дилема "Рентабилност - ликвидност", изискваща, от една страна, повишение на рентабилността, а от друга, осигуряване на ликвидността им. Първата и най-съществената операция, която трябва да направи всяка банка, е да създаде предпоставки за посрещане ежедневно на задълженията си към клиентите и всички кредитори, т.е. да осигури текущата си ликвидност. Тя изразява формирането на касовата наличност и на приравнените към нея средства: минималните задължителни резерви на търговските банки в Централната банка, депозити в други банки и в Централната банка, чекове и други платежни документи на инкасо.

ФОРМИРАНЕ НА ПЪРВИЧНИТЕ РЕЗЕРВИ НА БАНКАТА - Касовата наличност е най-ликвидният актив на банките, който приема формата на налични пари -  банкноти и монети, намиращи се в банковите каси и трезори. С нея банките посрещат текущо задълженията си към клиентите. Тъй като парите в касите на банките не носят доход, увеличаването на касовата наличност води до намаляване на доходността им. Затова всяка банка трябва да се стреми да минимизира касовата си наличност като оптимзира относителния й размер така, че, от една страна, да осигурява ликвидността на банките, а от друга страна, да не намалява доходността им.

Образуването на минимални задължителни резерви в централната банка е съществен фактор за осигуряване на ликвидността на банките. Тези резерви са задължителни. Със Закона за банките  не е дадена възможност  на банките сами да преценяват дали да формират такива резерви и в какви размери да направят това. Те не само са задължителни, но централната банка регламентира и минимално необходимия им размер. Минималните задължителни резерви образуват ресурс на централната банка за рефинансиране на търговските банки при нужда от ликвидни средства, в това число и при финансови затруднения. Те се съхраняват в повечето страни по безлихвена разплащателна сметка, т.е. за тях централната банка не плаща лихва. И в теорията, и в практиката се дискутира много по този въпрос. Централните банки във всички страни предоставят на търговските банки само лихвени кредити, в това число и за 24 часа, а за минималните задължителни резерви не плащат лихва. Причината за това се крие в ролята на минималните задължителни резерви. Чрез тях централната банка регулира, от една страна, ликвидността на търговските банки, а, от друга страна, заемните им операции и следователно икономическата активност на икономическите агенти. Чрез минималните задължителни резерви търговските банки образуват в централната банка ресурс за рефинансирането им при нужда от ликвидни средства. Централната банка като банка на държавата регулира заемните операции на банките и оттам и икономическата активност в страната: косвено посредством лихвените проценти и пряко чрез установяване на кредити тавани, минимални задължителни резерви и други инструменти за регулиране. Размерът на минималните задължителни резерви се определя от централната банка, изхождайки главно от икономическата политика на държавата и от насоките на развитие на заемните операции на банките. При необходимост от разширяване на икономическата активност в страната централните банки намаляват размера на минималните задължителни резерви и увеличават по този начин заемните операции на банките. Обратно, при ограничаване на икономическата активност тези резерви се увеличават. По този начин посредством задължителните резерви централната банка регулира заемните операции на търговските банки.

КРЕДИТНИ ОПЕРАЦИИ - Кредитните операции са най-съществените активни операции на банките. Те заемат и най-голям дял в активите им. Кредитите се движат в рамките от  40 до 60% от активите на банките в развитите страни. В нашата страна делът им  беше до 1996 г.  много  висок- достигаще до 75-80%. От  1998 г.  кредитният портфейл на банките спадна  в сравнение с  1997 г.  от 42% - 43% до 27,0% в общия размер на финансовите активи. От 2001 година нашите банки значително увеличиха дела на банковите кредити в активите си, което създаваше проблеми на централната банка по регулирането на паричната маса, поради което предприе мерки за санкциониране превишението на предоставяните кредити в размери над регламентираниот нея. Кредитите са най-малко ликвидният, най-рисковият актив на банките, защото не могат да се превръщат в пари преди настъпване на падежа им. В рамките на предоставените кредити краткосрочните са по-ликвидни, а дългосрочните- по-рискови. Всяка банка се стреми да диверсифицира кредитния си портфейл, като предоставя разнообразни (краткосрочни, дългосрочни и средносрочни) кредити с различна степен на риск. По този начин си подобрява ликвидността и създава предпоставки за повишаване на рентабилността. Чрез диверсификацията на кредитния портфейл не само трябва да се намалява рискът, но и да се осигурява ритмично формиране на доходите на банките.

ПОКУПКА НА ЦЕННИ КНИЖА (ИНВЕСТИЦИОННИ ОПЕРАЦИИ)

Ценните книжа - акции, облигации и дялови участия, са съществен актив на банките и по значение, и по относителен дял в общия размер на активите. В този актив се включват както краткосрочните ценни книжа с фиксиран и променлив доход - елемент на оборотния портфейл на банките, така и дългосрочните - с падеж над една година, формиращи позицията “Дълготрайни финансови активи”. Около 20-25-30% от активите на банките в развитите страни представляват ценни книжа. У нас този актив започна да се формира в банките  със създаването на двузвенна банкова система  , отначаво неговият относителен  дял в общия размер на активите  беше незначителен, но сега се добрижва до този в развитите страни. Ценните книжа са най-ликвидният след касовата наличност актив при наличие на следните две предпоставки: първо, вторичен паричен пазар и, второ, качествени ценни книжа. В тях банките инвестират  капитал, нормата на възвръщаемост на който е обикновено висока. Наред с това,  чрез тях и главно чрез ценните книжа, включени във вторичния резерв на банките, се подобрява ликвидността им. Те, за разлика от другите активи, могат по всяко време да се продават на паричния пазар и по този начин да се осигуряват необходимите ликвидни средства. Това се извършва, без да се увеличават пасивите и активите на банката, а само чрез промяна в структурата на активите им. Нарастват  по този начин паричните средства и се намаляват ценните книжа.

ПОКУПКА НА ВЗЕМАНИЯ  (СКОНТОВИ, ФАКТОРИНГОВИ,  ФОРФЕТНИ ОПЕРАЦИИ) - Същият резултат се получава и при сконтовите, факторинговите операции, както и при форфетирането. При тези три вида операции банките купуват вземания на клиентите си. При сконтовите операции и при форфетирането се купуват вземания, оформени с търговски полици, а при операциите "Факторинг"- и дългове, оформени с други платежни документи - чекове, платежни нареждания и др.

Сконтовите операции изразяват сконтиране от фирмите  в банките  на търговски полици, т. е. покупка от банките на дългови документи - полици, удостоверяващи дълг на едно лице към друго лице. Сконтовите операции са ликвидни операции, ако полиците са качествени (стокови, финансови или кредитни). Тези полици не само са ликвидни, но осигуряват и нормален доход на банките. При нужда от ликвидни средства банките могат да ги ресконтират в централната банка, т. е. да ги продадат (осребрят), преди настъпването на падежа на менителницата по цена, равна на поличната сума, намалена с дисконта (лихвата за времето от ресконтирането до падежа и разноските по ресконтирането). Към сконтиране на полици последните кредитори по полиците (сконтантите) пристъпват в случаите, когато не могат да чакат падежа за погасяване на дълга, за да си получат вземането и не са в състояние да ги превърнат в парични сурогати чрез джиросването им, т. е. не могат да ги превърнат в заместители на налични пари, в оръдие на обръщението (плащането).

Операциите "Факторинг" приличат на сконтовите операции, но са по-рискови. Чрез тях, както и чрез сконтовите операции, банките купуват вземания, оформени с чекове, платежни нареждания и други платежни документи. Когато при тези операции не може да се прави регрес, рискът от  несъбиране на вземанията се поема от банките.

При форфетирането се закупуват по-големи по размер и за по-дълъг срок вземания. При тези операции регрес въобще не може да се прави, което ги прави силно рискови. По-големият риск при факторинга и форфетирането естествено се отчита в цената на тази услуга.

ЛИЗИНГОВИ ОПЕРАЦИИ - Банките участват  и в лизингови операции както косвено, така и пряко. Косвеното участие, намиращо израз в кредитирането на отделните участници в тези операции- лизинговите организации (наемодателите), наемателите, брокерите за лизинг, представлява кредитна операция, която е елемент на актива "Кредити". При прякото участие в лизинговите операции банките закупуват дълготрайни материални активи -  машини, съоръжения, оборудване и ги предоставят под наем. В този случай банките изпълняват функции на лизингови организации. Тъй като лизингът е, от една страна, форма на инвестиция, а, от друга страна, форма на кредит - кредит, предоставен в стокова форма, т. е. под формата на производителен, функциониращ капитал, банките  всъщност предоставят кредити на своите клиенти,  само че не в парична форма. По този начин банките участват в образуването на един от източниците за финансиране на дълготрайните инвестиции на икономическите субекти. По своята ликвидност тези операции са близки, дори по-рискови, от кредитните. Затова  централните банки регламентират ограничения за инвестиране на капитал от банките в лизингови операции.

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ - Банките инвестират капитал и в дълготрайни материални активи- сгради, оборудване и др. Дълготрайните материални активи заемат сравнително неголям дял в активите им. Те са недостатъчно  ликвидният актив, защото са в натурално-веществена форма. Превръщането им в пари съдържа значителен  риск, продиктуван от несигурността при продажбата. Дали ще се продадат, кога ще стане това и по какви цени са проблемите, които формират риска и намаляват ликвидността им. Затова се регламентират ограничения за създаването им обикновено в процент към собствения капитал. У нас то е в рамките на 50 %.

Предплатените на банките услуги се осчетоводяват в позиция  “Разходи за бъдещи периоди”. С извършването на услугите тези средства попадат по сметките за осчетоводяване на паричните средства.

Позиция  “Загуби за отчетния период”, която  има временен характер. Тя изразява непокритата с резервите на банките загуба от текущата дейност. В края на периода тази позиция се заличава, след като загубите се извадят от позиция  “Основен капитал и фондове на банките” в пасива, т.е. след като се покрият със средства на основния капитал.

Позицията “Други активи” заема значителен дял особено в сборния баланс на търговските банки. В тях се отразяват всички други вземания на банките, неосчетоводени в предшестващите позиции.