БЕНДЖАМИН ГРЕЪМ

Бенджамин Греъм днес е известен, като един от най – успешните професионални инвеститори, изследовател на финансовите пазари и преподавател в Колумбийският университет.
Систематизирайки своя опит, той разработва и въвежда в практиката, концепцията за фундаменталния анализ, стойностния подход при оценката на акции и анализът на финансовите отчети. Сред неговите ученици и последователи са имена като Уорън Бъфет, Джон Богъл, Марио Габели, Джон Неф и много други, все преуспели инвеститори.

Живота на Бенджамин Греъм

На 8 май 1894 г., в домът на семейство Гросбаум, евреи живеещи в Лондон, се ражда момче. Наричат го Бенджамин. Неговата фамилия, първоначално също е била Гросбаум, но години по – късно, по време на Първата световна война, той ще я промени на Греъм. Едва навършил година, малкият Бен, заедно с родителите си, емигрира в Ню Йорк, Съединените щати. Там баща му започва бизнес с порцелан и керамика, внасяни от Австрия и Германия. Компанията е печеливша и семейство Гросбаум се замогва. Те купуват и се устройват в голяма къща на Пето авеню, в която имат собствен готвач, прислужница и френска гувернантка.

През 1903 г., когато Бенджамин е на 9 години, неговият баща умира. Търговията с порцелан запада и семейството започва да изпитва финансови трудности. Неговата майка превръща домът им в пансион, но парите отново недостигат. Поради тази причина, тя се захваща с маржинална търговия с акции. Това продължава до борсовия крах през 1907 г., когато семейство Гросбаум окончателно се разорява. Настъпват тежки времена за Бен, оставили дълбок отпечатък в умът му. Той започва да работи, навсякъде където го наемат, дори за мизерно заплащане. Много по – късно, за този период от живота си, Греъм казва: „Годините на бедност, развиха в моя характер сериозно отношение към парите, готовност упорито да се трудя за неголеми суми и изключителна умереност във всички разходи”.

През юношеските си години, благодарение на своя интелект, Бенджамин спечелва стипендия в Колумбийският университет. Там той се изявява, като отличен студент, упорит, със силен ум и оригинално мислене. През 1914 г., двадесет годишният Бенджамин Греъм, завършва втори във випуска и получава степен бакалавър. Още преди да се е дипломирал, през последният му семестър, цели три катедри на Колумбийският университет, по математика, по философия и по английски филология, му предлагат преподавателска работа. Той им отказва и се отправя към Wall Street.

През същата 1914 г., Греъм е нает в брокерската компания Newburger, Henderson & Loeb, като момче за всичко. Една от задачите му е била, да отбелязва курсовете на акциите и облигациите на дъската с котировките. Много бързо обаче, мениджърите забелязват неговите способности в областта на финансите и той заема длъжността финансов аналитик. През 1920 г., само шест години след неговото наемане, Греъм израства до съдружник в компанията.

През 1923 г., Бенджамин Греъм основава независимо дружество, което представлява инвестиционен фонд. То започва да функционира активно от 1 юни същата година, като самият Греъм управлява инвестиционната дейност на компанията. По онова време, той вече е опитен инвеститор и способен аналитик, със собствени методи на работа, които прилага в новата компания.

През 1925 г., дружеството прекратява работа и Греъм основава нов инвестиционен фонд от открит тип. През 1926 г., той привлича много опитен съдружник и фонда прераства в компанията Graham - Newman. В периода 1925 г. до 1928 г., новото дружество постига средна възвръщаемост на капитала от 25,7%. Греъм инвестира в текущо подценени акции, на големи корпорации, с устойчив ръст на доходите, висока ликвидност и изплащащи дивиденти. Така например, през 1925 г. той изкупува акциите на Northern Pipe Line, за 65$ на дял, а през 1928 г. ги продава по 110$ на дял.

От 1928 г. Бенджамин Греъм започва да преподава в Колумбийския университет. Там той изнася курс от лекции по финанси.

През октомври 1929 г., в така нареченият „черен петък”, цените на акциите търгувани на Нюйоркската фондова борса се сриват. Това е началото на една от най – тежките икономически кризи, която продължава до 1933 г. Годините на Великата депресия, са много тежък период за бизнесът на Греъм. Той претърпява големи загуби, но преструктурира инвестиционната си политика, отказвайки се от агресивни и високорискови сделки и успява да оцелее.

След депресията, Греъм продължава да управлява компанията Graham – Newman до 1956 г., когато се оттегля. Тя е една от най – доходните корпорации на Wall Street, като за периода 1936 г. до 1956 г. постига средногодишна възвръщаемост от 14.7%, за сравнение тази на фондовия пазар като цяло е 12.2%.

На 21 септември 1976 г., Бенджамин Греъм напуска този свят, но и до ден днешен, той остава един от най – популярните „инвестиционни философи”, продължаващ да има множество последователи, сред професионалните инвеститори.

Публикациите на Бенджамин Греъм

През 1934 г. излиза от печат книгата „Анализ на ценните книжа”, написана от Бенджамин Греъм в съавторство с Дейвид Дод. В нея те представят фундаменталният анализ и стойностния подход при оценката на акции. Също така, в нея за първи път, са дефинирани и въведени понятия, които днес се считат за основополагащи в областта на финансите. Книгата „Анализ на ценните книжа”, радикално променя инвестиционната практика и дори в днешно време, продължава да бъде наричана „Библия на инвеститора”.

През 1937 г. е публикувана книгата „Интерпретацията на финансовите отчети”. Написана от Греъм в съавторство със Спенсър Мередит. Тя е базово произведение в областта на финансовият анализ.

Последната творба на Бенджамин Греъм, се появява през 1949 г. и носи названието „Интелигентният инвеститор”. В нея автора представя ефективен подход за инвестиране, основаващ се върху идеята за съпоставяне между пазарната цена и реалната стойност на акциите. Описва различните типове инвеститори и подходящите за всеки от тях инвестиционни стратегии, които могат да им донесат положителен финансов резултат.

Инвестиционни концепции и подходи разработени от Бенджамин Греъм

Бенджамин Греъм разработва своя система от правила за инвестиране, благодарение на която постига невероятен успех. По долу съм представил, някои от ключовите идеи в неговия инвестиционен метод.

Една от базовите концепция в стойностно ориентиран подход, е тази за „Търсене на Марж на надеждност”. Нейният смисъл се състои в това, че за да спечелиш от борсовата търговия, трябва да откриеш подценена акция, т.е. такава, чиято пазарна цена е по – ниска, от стойността на нетните активи на компанията, падащи се на една акция. Разликата между тези две числа образува Маржът на надеждност. Неговото наличие прави фирмата атрактивна за инвеститорите, защото е предпоставка за висока доходност, постигната при по – нисък риск.

Според Греъм пазарните колебания са естествен процес, от който разумният инвеститор може да се възползва. В някои случаи, търгуващите на борсата, действат водени от прекомерен оптимизъм. Тогава цените се повишават. В други случаи, пазарните участници са завладени от песимизъм и акциите се котират под тяхната реална стойност. Успешните инвеститори, оценяват ценните книжа, на базата на извършените от тях самите икономически анализи и в решенията си не се водят от емоции. Те са реалисти, които купуват от „песимистите” и продават на „оптимистите”, като по този начин печелят от колебанията.

Греъм е първият, който ясно разграничава инвестирането от спекулирането. Той определя инвестициите, като борсови операции извършени въз основа на детайлен анализ, от които може да се очаква удовлетворително висока възвръщаемост при ниско ниво на риск. Всеки друг начин на търговия, според него е спекулативен. Той също така разделя инвеститорите на активни и пасивни.

При инвестиционният анализ Греъм акцентира върху фундаменталните фактори и перспективите пред проучваните компании. Той счита, че най – надеждният способ за увеличаване на личното състояние, е дългосрочното придобиване на високо ликвидни акции.

Днес пазарите са много по спекулативни, а търговията много по – динамична, в сравнение с времето на Бенджамин Греъм. Въпреки това неговите инвестиционни принципи, концепции и стратегии остават напълно актуални и приложими в практиката. Те са фундаментът, върху който е изграден съвременният инвестиционен процес.

Уорън Бъфет е считан за един от най-великите инвеститори на всички времена, но ако го попитате той кого счита за номер едно, вероятно би отговорил: "своя учител Бенджамин Греъм".

Греъм е бил инвеститор и учител, който се счита за бащата на анализа на ценни книжа и инвестирането в стойност. Неговите идеи и методи са документирани в "Security Analysis" (1934) и "The Intelligent Investor" (1949), които са две от най-известните му книги.

Тези текстове не са лесни за четене, така че тук ще концентрираме основните инвеститорски принципи на Греъм.

Принцип № 1 Винаги инвестирай в сигурни граници

Това е принцип за купуване на акция със значителен отбив от вътрешната й стойност, която предполага освен да донесе висока възвращаемост, но също да минимизира риска. С прости думи, целта на Греъм е била да купи активи на стойност от 1 долар за цена от 0.50 долара. И го е правил доста успешно.

Случвало се е Греъм да инвестира в акции, чиито ликвидни активи в баланса (нетни), са били на по-висока стойност от общата пазарна капитализация на компанията (също познати като "net nets" от последователите на Греъм).

Тази концепция е много важна за инвеститорите да отбележат, че купуването на стойност може да осигури значителни печалби, след като пазарът неизбежно преоцени акциите и ги повиши до справедливата им стойност. Също така осигурява защита срещу спад, ако нещата не се развият според планираното и бизнесът западне.

Предпазната мрежа при купуването на бизнеси на цена по-ниска от стойността им е основната причина за успеха на Греъм. Когато са избрани внимателно, Греъм открива че по-нататъшни понижения в цената на тези подценени акции рядко се случват.

Принцип №2 Очаквай волатилност и спечели от нея

Инвестирането в акции означава да си имате работа с волатилност. Вместо бягането от пазара по време на сътресения, умният инвеститор приветства корекциите като шанс да намери отлични възможности за покупка.

Греъм илюстрира това с аналогия на Г-н Пазар ( Mr. Market ), въображаем бизнес партньор на всеки един инвеститор. Mr. Market предлага на инвеститора дневна котировка, на която би купил или продал своя дял от бизнеса. Понякога той ще е развълнуван от перспективите за бизнеса и ще котира по-висока цена. В други случаи, той е подтиснат за бъдещето и ще даде ниска такава.

Поради факта че фондовият пазар има същите тези емоции, урокът е, че не трябва да се допуска възгледите на Mr. Market да диктуват собствените емоции, или по-лошо, да водят до инвестиционни решения.

Напротив, трябва да формираме собствени оценки за стойността на бизнеса, базирани на смислена оценка на фактите. И нещо повече, трябва да купуваме само когато цената, предложена от пазара, е разумна и да продадете когато цената стане твърде висока.

С други думи, пазарът ще се движи, понякога бясно, но вместо да се плашите от волатилност, използвайте я да намерите добри сделки или да приберете печалби, когато инвестициите станат твърде надценени.

Ето две стратегии, които Греъм предлага, за да се смекчат негативните ефекти от пазарната волатилност.

Осредняване на цената

Това се постига чрез купуването на еднакви по сума инвестиции на известен интервал от време. Това дава предимство при спадове в цената и означава, че инвеститорът не трябва да се притеснява, че купува цялата си позиция на върха на пазара. Усредяването е идеално за пасивните инвеститори и облекчава избора кога и на каква цена да се купува.

Инвестиране в акции и облигации

Греъм препоръчва разпределянето на портфейла между акции и облигации като начин да се предпази капитала от пазарни спадове и постигане на ръст от доход от облигациите.

И помнете, философията на Греъм е била, първо и най-вече, да предпази капитала и тогава да се опитва да го увеличи. Тази стратегия дава предимство за предпазването на инвеститорите от скука, която води до изкушението за участието в непечелившо търгуване.

Принцип № 3 Знай какъв вид инвеститор си

Греъм съветва всеки инвеститор да познава себе си. За да илюстрира това, той прави ясно разграничение сред различните групи опериращи на фондовия пазар:

- Активен срещу Пасивен

Греъм описва активните и пасивните инвеститори като "предприемчиви инвеститори" и "отбранителни инвеститори".

На практика имате два истински избора. Първото е да отделите много време и енергия, за да станете добър инвеститор, който изравнява сумата на вложеното проучване с очаквания доход.

Ако това не е идеята ви, подгответе се да бъдете пасивен, и вероятно с по-нисък доход, но за сметка на по-малко време и работа. Греъм обръща глава от академичната мисъл "риск=възвращаемост" и определя "работа=възвращаемост". Колкото повече работа вложиш в инвестициите си, по-висока възвращаемост трябва да постигнеш.

Ако нямате нито времето, нито склонността да направите качествено проучване на инвестициите си, тогава вложението в индекс е добра алтернатива. Греъм казва, че отбранителният инвеститор може да получи среден доход, просто купувайки 30-те акции на Dow Jones Industrial Average с равни суми.

И двамата, Греъм и Бъфет, казват, че дори получаването на средна възвращаемост, примерно равна на основен индекс, е по-голямо постижение, отколкото изглежда.

Масовата заблуда, според Греъм, е, че е лесно да се постигне средна възвращаемост с малко или без работа, след което с малко повече усилия може да се бие. Реалността е, че повечето хора, които се опитват да направят това, постигат по-лоши резултати.

В днешни разбирания, отбранителен инвеститор би вложил парите си в индексен фонд, едновременно на акции и облигации. В същността си това значи държането на цял пазар, печелейки от секторите, които се представят добре, без да се налага де се предскажат.

- Спекуланти срещу Инвеститори

Не всички хора на пазара са инвеститори. Греъм е вярвал, че е много важно всеки един да определи себе си дали е инвеститор или спекулант. Разликата е проста: инвеститорът гледа на акцията като част от бизнес и акционер, собственик на този бизнес, докато спекуланта гледа на себе си като играч на скъпи хартийки, без вътрешна стойност.

За спекуланта стойността е единствено определена от това какво някой би платил за актива. Според Греъм има интелигентно спекулиране и инвестиране - само трябва да бъдеш сигурен, че разбираш в кое си добър.

Основните идеи на Греъм са вечни и съществени за дългосрочния успех. Той довежда разбирането за покупка на акции, базирано на стойността на бизнеса, който стои за тях и го превръща в наука във време, когато повечето инвеститори са приемали акциите като спекулативни.