КРАЯ НА ДОЛАРА И НЕОЛИБЕРАЛНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ

Каквото и развитие да получи международната ситуация в близко и далечно бъдеще едно нещо е сигурно - това е краят на долара, на неолибералния капитализъм и на международната структура, изграждана след 1970 г., базираща се на долара и неговото глобализиране.

На дневен ред е следващият въпрос - какво ще замени долара като международен еквивалент. Дали това ще бъде друга национална валута например юанът, или ще има връщане към златния, или въвеждане на временен сребърен стандарт.

В момента Азия е относително благополучна зона начело с Китай. Според някои анализи, един от основните субекти на финансовия капитал - кланът Ротшилд, от няколко години пренася своята дейност към Китай и се ориентира към държавен банкрут на САЩ във връзка с обезценяването на долара, нулиране на отчетните записи на виртуалното богатство и на дълговете, и преоценка на стойностите в злато.

Още през 2008 г. в Китай беше създадена специална експертна група, която препоръча да бъде увеличен китайският златен запас до 6000 тона - през близките 3-5 години и до 10 000 тона - до 8-10 години. Освен това Китай старателно укрива своите златни запаси, но вероятно те растат с темп от около 1500 тона годишно, тоест може да се предполага, че вече са надминали 10 000 тона.

Заради това е необходимо да се върнем към близкото минало и към демонетизирането на златото, когато златото беше "разжалвано" до обикновена борсова стока.

Това стана в началото на 70-те години, когато беше демонтирана така наречената Бретънуудска валутна система. Ядрото на тази система бяха златото и доларът. Така да се каже, наравно. След това остана само доларът, тоест златото беше демонетизирано. Но то не изчезна от паричния свят. Централните банки продължаваха да го държат в своите международни резерви и то продължаваше да се нарича монетарно злато. Този процес се свързваше с името на един банкер, който заяви, че златото ще поевтинее и че въобще това е един безполезен метал. Това беше Пол Уолкър, който изкарваше последните си години като председател на Федералната резервна система на САЩ, тоест онази частна структура, която притежава вече всичко в САЩ. Той изпълняваше задачата, която му беше поставена. Този човек беше изразител на онези акционери на частния Федерален резерв, които вече не искаха да живеят в клещите на златните ограничения и им беше необходимо да пуснат на пълна скорост доларовата печатница без ограничения, тоест да заменят златото с долара.

По онова време златният резерв на САЩ намаляваше и те вече не бяха в състояние да изпълняват задължението да обменят долара на злато по фиксирания курс от 35 долара за една унция.

Но златото, след войната във Виетнам, беше на привършване, а нуждите за обслужване на международната търговия и на финансовата експанзия на САЩ растяха. Парадоксът по онова време беше, че основен противник на разжалването на златото от САЩ беше Франция и лично де Гол. В Москва или не разбираха какво става, или си мислеха, че това не ги засяга. Засегна ги много бързо. Защото именно от онзи момент започнаха така наречените процеси на монетаризма, либерализма и глобализма. Това беше израстването на САЩ като световна мощ върху фалшивата сила на долара.

Тогава хиляди професори на Запад започнаха да повтарят, че либерализмът е спасението на човечеството. Но беше точно обратното - първата проява на либерализма беше демонтажът на контрола над цените. През 1973 г. светът беше ударен от първата нефтена криза. Дотогава цените на нефта се държаха около 100 години. Но се появи арабският ОПЕК и западните "седем сестри", англосаксонските нефтени концерни въобще изчезнаха от кадъра. Значи, трябваше да се върнат и да завладеят чуждия нефт и върху този трон да се постави доларът, наричан вече петродолар.

И до ден днешен това е основната причина за всички войни, които САЩ водят по света, особено в Близкия Изток - за нефт и газ, на които се държи техният долар. Но през последните години Китай отпадна от доларовия енергиен пазар, Иран - също. Кадафи се опита, но го убиха. Сега Асад се опитва и виждаме какво става.

През всички тези години САЩ и Англия използваха Израел като средство за налагане или спасение на своите интереси в Близкия Изток.

Бягството на САЩ от златото беше фатално за останалия свят. Защото нито един икономист-финансист или политик не си беше направил труда да прочете документите на споменатата Бретънуудска конференция от 1944 г. и да види, че в нито един от тях САЩ не бяха поели задължение да обменят злато срещу долари. Никога не е имало такъв документ. Американците бяха постъпили както обикновено - с огромна измама бяха обещали нещо, а останалите им бяха повярвали. И когато Никсън "избяга" от златото в началото на 70-те години, другите нямаше какво да правят и започнаха да строят нова световна финансова система на основата на фалиралия долар на фалиралите САЩ. Това беше през 70-те години на ХХ век.

След нефтената и доларовата лъжа дойде ред на балоните на имотите и най-вече на дериватите, където балонът беше надут до 1 квадралион долара, тоест космически по своята величина инструмент за спекулации и измами.

В този процес основна роля играеха някои банки. При тях положението е много заплетено, защото не играят не само на американския, но и на европейския и азиатския пазар. По принцип може да се каже, че Goldmаn е банката на Ротшилд, Bank of America е типична банка на Рокфелер, HSBC е на Ротшилд и на азиатската наркомафия и така нататък.

Но и за двата клана важи цитатът, приписван на основателя на тази финансова клептокрация Мейер Ротшилд: "Дайте ни да печатаме парите на държавите и не ме интересува кой им пише законите".

Това беше и причината за убийството на Джон Кенеди, който имаше намерение да печата долари с държавна печатница, водейки се от въпроса защо ако на правителството на САЩ са нужни пари, трябва да ги взима на заем от частната Федерална резервна система, а не да си ги печати само, без лихви. Защото ФРС получава лихви срещу отпусканите на правителството на САЩ долари. За да не задава повече въпроси Кенеди е убит в Далас.

Но, така или иначе, въпросът за частния Федерален резерв остана. Защото даже в конституцията на САЩ е написано какво може да бъде пари в САЩ - злато и сребро. И няма нито една дума за печатницата на частната Федерална резервна система (измамата се крие още в самото й наименование).

Но проблемът остана, за да се стигне до сегашната безпрецедентна криза, която практически няма решение. Може да се правят някакви опити в няколко насоки. Първата е банкрут на САЩ, втората е обезценяване на долара и на дълговете, третата е пускане на пари, които не носят лихви, четвъртата е появата на нов еквивалент, например юанът, петата е връщане към златния или смесен златно-сребърен стандарт.

Всъщност ако се погледне историята на САЩ през последните 100 години, тя е история на Федералния резерв. Ако се абстрахираме от тази частна банка, историята на САЩ става напълно безинтересна и скучна.

За съвременната реална икономика не е важна зелената хартийка на печатницата на Федералния резерв, а други две неща - това е кривата на търсенето и кривата на предлагането, тоест потреблението и производството. Където се пресичат, там е цената. Но съвременните западни икономисти са така зомбирани от долара и еврото, че не могат въобще да мислят, те не са били учени да мислят.

И какво става - банкерите няколко столетия са се трудили и потили да изградят такава огромна измама с нейна банкова система, а сега сме свидетели на нейния демонтаж.

Това не са подробности, а много важни неща, от които първото е в какъв свят ще живеем в много близко бъдеще. Ако така продължават нещата, този свят ще се гради на откровения финансов фашизъм тоест съчетание на измамата с долара със силата на САЩ и нов робовладелчески строй.

Сега Ротшилд тласка Китай към златен юан, но китайците са по-хитри. На тях златен юан не им е нужен. Те също искат да печатат пари. Никакви валутни бордове. Тези бордове не стимулират и никога няма да стимулират. Валутният борд няма функции за стимулиране на икономиката. Обратното, той е нейният окончателен убиец.

Но и златото не е решение. Защо? Тук нещата са много прости. Цялата икономика се състои от две части - пари и стоки. Ако имате пари-злато, тогава стоковата маса безусловно расте много по-бързо от златото. Защото количеството злато в света е ограничено, златните запаси растат много бавно. Да предположим, че златните запаси растат с 1 процент годишно, а икономиката с 5 процента. Значи, всяка унция злато ще получава все по-голяма покупателна сила и онзи, който се е съсредоточил в злато, ще става още по-богат. Ако предположим, че всички държави въведат златен стандарт, няма да им достига злато за бързото развитие на техните икономики и ще трябва да търсят златни кредити, които постоянно ще поскъпват и някой, който притежава злато - в случая Ротшилд - ще получава златни лихви. Тогава златният стандарт се превръща в златно въже, което ще задуши всяка икономика.