ИКОНОМИКАТА В РЕАЛНИЯ СВЯТ

Проблемите на икономиката не са само принципни или теоретични. Практиката е не по-малко проблематична. Конфликтът на интереси в икономиката е вероятно най-бруталния сред науките (надминава дори медицината, където поне се признава, че съществува такъв проблем!). Едни и същи хора, които работят за финансовите институции, на следващия ден стават политици и решават държавната политика спрямо бившите си работодатели, а на третия ден се прераждат като професори, преподавайки на новата реколта икономисти.

Преувеличавам, казвате вие? Веднага на помощ ни идва Лари Самърс. Същият от Световната Банка и държавния апарат на САЩ. Преди да поеме единия от висшите държавни постове на САЩ, Лари Самърс е получил милиони долари, "работейки" като шеф на спекулантски хедж фонд на Уол Стрийт, и още няколко милиона долара от други финансови институции за "изнасяне на лекции" пред тях. Помежду другото е професор в Харвардския университет и дълги години е бил президент на същия този университет. На какво мислите, че е учил студентите си? На етично поведение? А за домашно ви препоръчвам да прочетете каква политика е водил в университета и защо е бил де факто изгонен от шефското място.

Ако физиците се бяха отказали от квантовата механика, защото е прекалено шантава, то сега нито щяхме да имаме луминесцентни лампи, нито компютри, нито щяхме да знаем как свети слънцето. В истинските науки, да се занимаваш с повърхностно базикане на вече известни теории се счита ако не за тотално губене на време, то поне за досадно, непродуктивно човъркане, и сочи към безидейност. Ако изследовател в икономиката (било то студент или професор) реши да се занимава с новаторски хипотези, той се счита за радикал, хипар, луд, бунтар, и т.н. А ако се занимава с такива хипотези и вземе та се оплете и "сбърка" ("сбърка" спрямо аршина на общоприетата икономика) - нещо естествено в истинските науки - тогава краят на кариерата му и осмиването му са му гарантирани ... Пробвали ли сте да попитате някой икономист как си представя света без експлоатация (което включва без "експлоатационна частна собственост")? Аз съм пробвал. Обикновено подбелват поглед и внимателно ми казват, че съм луд за връзване. Та не очаквайте грандиозни новаторски разработки от икономистите, които да решат проблемите на човечеството.

Но в това няма нищо чудно. Повечето проекти, по които работят икономистите, са проектно финансирани или от непрозрачни недемократични институции (като Световната Банка), или от не по-малко непрозрачни мозъчни тръстове и институти. Нищо чудно тогава, че продуктът на икономистите е основно конформизъм и бездарност. Само индоктриниран икономист може да застане зад безумното твърдение, че капитализмът бележи края на човешката история; и че друга алтернатива за човечеството няма. Нима такива твърдения не показват елементарна липса на вяра в човешкото въображение? Сериозно ли след толкова милиарди години еволюция капитализмът е най-доброто, което можахме да измислим?

Няма ли човечни форми на капитализма?

Някои ще кажат, че повечето ми аргументи дотук се отнасят за точно определен нюанс на политическата икономика, който се е наложил последните десетилетия по света -- неолиберализма. Но не важат за някои по-"човечни" форми на икономиката като Кейнсианска икономика, която толерира съществуването на социалната държава. Тези, които мислят така, нека се върнат и препрочетат написаното дотук и отделят няколко дни да помислят внимателно. Набързо само ще кажа, че Кейнсианството е поредния отчаян опит да се облече капитализмът в човечни дрехи. То твърди, че капитализмът ще стане по-хуманен ако всеки човек притежава част от своята експлоатация. Давам бърз пример за илюстрация. Сигурен съм, че можете да се справите по-добре от мен: Пенсионните фондове могат да инвестират в облигации от финансови институции, които експлоатират пенсионерите или техните деца или внуци (заеми, такси, ипотеки, ...). Ако финансовите институции затънат, пенсионерът губи. Следователно пенсионерът има интерес да бъде експлоатиран. Образно казано банката държи пистолет до главата на пенсионера и му казва "Парите или живота!"

Дори и социалното подпомагане да бъде гарантирано, то историята показва, че в капитализма това е възможно само докато хората, които са подпомагани, не са прекалено много, или не искат истинско равноправие. В момента, в който станат по-смели, или повече хора решат, че и те заслужават парче от тортата, се стига до "криза на включването" -- капиталистическата машина започва да буксува (или изкуствено, дирижирано отгоре, или естествено поради намаляване на капиталовите инвестиции).

Кейнсианството пропуска политическите измерения на това, което предлага. Пропуска факта, че власт-имащите капиталисти винаги ще се борят срещу това работниците им да притежават част от властта. Именно затова, в историята виждаме как винаги, когато се появи социалната държава, капиталистическата класа се обединява, за да разбие колективните трудови договори и разплете социалната мрежа. Не случайно Кейнсианството и социалната държава малко или много са вече само в историята.

И нека не забравяме, че Кейнсианството не решава проблемите с експоненциалния растеж и товарът му върху екологичното равновесие и ресурсите.

Експоненциалният растеж и парите

Тук ще си поговорим набързо за това как работи банковата система. Като въобще дори няма да докосваме спекулативните аспекти на съвременните финансови пазари (за тях говорихме накратко преди).

Нека се върнем на въпроса за експоненциалния растеж, който източва ресурсите на Земята и превръща планетата в бунище. Икономистите ни казват, че без този растеж цивилизацията ще се срине. Но нима няма да се срине ако продължим да тровим Земята? Защо не поспрем с растежа, или поне защо не го позабавим? Все пак въпросният растеж не е закон на физиката, нали? Значи би трябвало да няма нищо фундаментално в него. А ако няма, то тогава е поредното нещо, в което сме накарани да вярваме, че ни е нужно. Но как се е стигнало до тук? Това е пак част от историята на парите. За съжаление обаче няма да имаме време да минем през нея в тези страници. Само грубо ще скицираме фактите към днешния момент. Основният факт е, че финансовите правила, записани в законите на почти всички държави, диктуват, че ако икономиката не расте, то тя трябва да се срине. Ето как става това.

Когато вземете заем от някоя банка, тя не ви дава тези пари, изваждайки ги от депозираните пари в нея. Това което става е, че банкерът си наплюнчва пръста и написва няколко цифри на компютъра си, добавяйки пари в сметката ви, които не идват от никоя друга сметка. Те са взети от нищото. (Да, има правила, които казват колко максимум може банкерът да преведе в сметката ви, но правилата в последните десетилетия стават все по-вяли по цял свят ...). Почти всички пари в обръщение (било на хартия или електронни) са всъщност пари, създадени по този начин -- напечатани са от нищото от една или друга банка под формата на заеми. При това банкерите печатат пари само за главницата на заемите, но не и за лихвата по тях (т.е. банката печата само тези пари, които сте взели от нея). Когато тръгнете да връщате парите на банката, вие си изплащате главницата, която тя ви е дала, но трябва да си изплатите и лихвата. Парите за лихвата трябва да дойдат отнякъде. Ако проследите първоначалния им източник, ще видите, че парите, с които си плащате и главницата, и лихвата, идват от парите, които някой друг е взел на заем: от главницата на техния заем, която е била напечатана от някоя банка. Примерно: банката е дала заем на Гошо да си купи кола; той дава парите на шефа ви, който продава коли; а шефът ви ви плаща заплата, с която вие си плащате заема за апартамента. Същото важи и за начина, по който парите, които сте депозирали в банката (ако имате такива), са се появили на бял свят. Тези пари по същата схема почти със сигурност са се появили като заем от банка.

Парите в системата са почти изцяло главници по заеми. Като си изплащате лихвата на банката, все някой ще остане без пари за изплащането на главницата по своя си заем. Обаче, казвате вие, ако средната лихва, която човек изплаща за заем, е да речем 10% (за целия живот на заема), то много грубо 10% от хората (и фирмите) тогава трябва да обявят банкрут (и да им се вземат апартамента, колата, ...). Нали? Очевидно не става така (или поне не чак в такива мащаби при "здрава" икономика). Причината това да не се случи е, че между момента на взимане на заема и изплащането на лихвите по този заем има пауза (все пак минават месец, два, година, десетилетие, докато си изплатите заема). Ако през тази пауза банките напечатат повече пари с по-голяма скорост (чрез раздаване на още повече заеми), то тогава в момента, в който си изплащате лихвата, парите в системата ще са повече от достатъчно (а дано!) за изплащане на главниците и лихвите по заемите взети по времето, когато вие сте си взели заема. И всички ще са щастливи. Нали?

Ако внимателно вникнете в написаното до тук, ще осъзнаете, че парите в системата (т.е. взетите заеми от банките) трябва да нарастват поне със скорост, достатъчна, за да покрие лихвите (по старите заеми). Тъй като лихвите са сложни, то растежът на парите в системата *трябва* да бъде експоненциален. В противен случай, няма да има достатъчно пари за лихви, и хора ще започнат да остават на улицата. Аха! Ето защо тогава, БВП-то и икономиката като цяло трябва да растат експоненциално! Ако не растат, имаме криза, защото парите за лихвите не се създават достатъчно бързо -- все повече хора остават на улицата и все повече бизнеси започват да фалират. Ако си мислите, че цялата финансова система тогава е Понзи схема, то няма да ви виня.

Има няколко важни щрихи, които си струва да отбележим, преди да продължим нататък. Банките не обират само лихви по заеми, те също така изплащат лихви по депозитите, които имат. Очевидно обаче, за да печелят от цялата работа, парите, които банките изплащат по лихви по депозити, трябва да са по-малко, отколкото парите, които получават от лихвите по заемите. Разликата си я прибират в джоба. Но защо въобще се занимават с депозити тогава? Не могат ли да дават само заеми и да печелят още повече? Причината е, че правилата са такива, че таванът на заемите, които една банка може да отпусне, се определя от депозитите, които има (по закон банките могат да напечатат средно няколко десетки пъти повече заеми, отколкото са парите им на депозит). Именно затова банките дават мило и драго да си вкарате парите при тях, защото по този начин могат да напечатат все повече пари по заеми и да си пълнят гушите от лихварство.

Друго важно нещо, което трябва да отбележим, е, че банките работят като финансова помпа, като взимат пари (по лихви) от бедните и средната класа (които най-вероятно имат повече заеми отколкото депозити), и ги дават на богатите, които е много по-вероятно да имат повече депозити, отколкото заеми. Така банките само изострят социалното неравенство в обществото.

Защо се хващаме на хорото на експоненциалния растеж?

Вероятно бихте се зачудили как така харчим толкова много -- експоненциално повече с всеки изминал ден, за да захранваме икономиката? Причини много. Тук ще изброя някои по-основни.

Помислете си за лимон. Мислете си за него внимателно. Напълни ли ви се устата със слюнка? Сигурно разбирате вече накъде бия: виждате храна на телевизора -- огладнявате. Виждате каубой да пуши или пие уиски -- пушите и пиете и вие (нали именно така ще станете "истински мъж"?!). Виждате жена с "перфектно" тяло, облечена еди-как-си. Искате и вие нейните дрехи, защото тялото й и самоувереността й ще дойдат с дрехите, ... нали? Маркетинг, маркетинг, маркетинг. Не случайно в света има (като порядък) около десет пъти повече маркетингови и ПР специалисти отколкото журналисти. Не случайно къщите в САЩ се увеличават по обем с всяко изминало десетилетие - за да поберат боклуците, които се купуват.

И хората наистина си купуват боклуци. Не говоря само за безсмислиците, които човек си купува, които просто стоят и трупат прах. Колко време издържаха хладилника ви или гащите ви от соц. време? А новият ви хладилник, а новите ви гащи? "Произвеждай за бунището!" Това е мотото на съвременната индустрия. Ако трябва да си купувате нови маратонки на всяка половин година, толкова по-добре за производителя! Има дори специална част в икономическата литература, отделена специално за това колко време е оптимално да трае даден продукт, така че хем да се разпадне и да го хвърлите бързо, хем това да не стане прекалено бързо, че да не искате да си купите от същия боклук пак. Ако ли пък много държите да си поправяте боклуците, на помощ идва модата. Днес са на мода обувките с токчета, утре - без. Днес на мода е телефонът с капаче, утре - без.

Ако и така не успеят да ви убедят да си купите боклука "хикс", то ще набележат детето ви - и ще му промият мозъка, за да ви изврънка да си купите нещо. Като не говорим само за бонбонки. При по-заможните, врънкането на децата може да определя дори каква кола си купуват възрастните. Не случайно рекламите са пълни със сладурести дечица, кученца, анимационни герои.

Как се определят цените?

Питайте този въпрос някой "добър" икономист. Веднага ще ви издекламира, че цените се определят от пресечната точка на две криви: кривата на търсенето и кривата на предлагането. Попитайте го тогава защо са толкова изкуствено високи цените на яйцата, цените на бензина, цените на лекарствата в България. Той ще ви каже, че това се дължи на несъвършеностите на пазара. Защото пазарът не е достатъчно свободен или достатъчно регулиран (отговорът ще зависи на икономист от каква деноминация сте попаднали).

Това че цените се определят от търсенето и предлагането е вярно, но само в идеалния фантасмагоричен свят на икономиката. Какво става в действителност? Според въпросния икономически модел, всички които търсят дадена стока (примерно чушки) се състезават на пазара помежду си, както и всички, които продават тази стока. След много пазарлъци между всеки един купувач и всеки един продавач, на пазара настава идилия, където всички купуват и продават на "оптимална" цена. Звучи логично (помните ли как ви предупреждавах срещу самоцелната логика на икономистите?), нали? Но има проблем. Представете си, че аз и брат'чеда отидем на пазара и сме единствените продавачи на чушки. Има два варианта: да продаваме поотделно, или да се обединим и да продаваме заедно. Ако продаваме поотделно, ще си подливаме вода един на друг, защото ще се състезаваме помежду си кой по-евтино да продава чушките си. Ако сме заедно, то ставаме монополисти и можем да обявим цена по наше усмотрение. Какво мислите, че ще направим? Според икономистите, това което е "редно" да направим, е да отидем на пазара поотделно и да се състезаваме един с друг, нанасяйки загуби един на друг. После, икономистите ни казват, че трябва да отидем в кръчмата и там да полеем "правилния" си избор.

Надявам се ви е станало ясно, колко ненормално поведение ни предписват икономистите. Човешки по-нормално би било брат'чеда и аз да продаваме заедно, а съседът с баджанака му да купуват заедно (Като според мен има и много по-нормални форми на поведение от това, но нека оставим това за друг път). Противоречието между това кое е по-нормално според хората, и това кое е нормално според икономистите, води до нестабилност на пазара. И до появата на монополисти и картелни споразумения между производители. Цените на бензина, яйцата, олиото, лекарствата, не се определят по законите на свободния пазар. В действителност много малко цени се определят така в реалния свят. Мечтата на всеки продавач на чушки е да влезе в картелно споразумение с другите продавачи на чушки. И силно се надява купувачите на чушки да не се обединят в "синдикат на чушкокупувачите". Истинският бизнесмен се бори именно за това: Държавата да не му налага правила и да не го регулира, за да може спокойно да се разбере с брат'чеда за цената; и мрази профсъюзи, комисии за защита на купувачите и тям подобни, които само дават власт на хората, която по божествено право принадлежи само на него.

Не случайно цените на лекарствата в България са надути до небесата - имаме де факто монополен производител, дистрибутор и търговец на едро и дребно (Софарма). И не случайно бащицата на нацията (Б. Борисов, ако случайно има питане) постави за зам. министър на здравеопазването бивша служителка на същия този монополист, която под предлог, че "либерализира пазара" (т.е. че го прави по-свободен), нареди на болниците да се състезават помежду си при закупуването на лекарства, вместо купувачът да е един, както беше преди (държавата). Тази схема е оптималния вариант, при който цените могат да бъдат надути максимално (да не говорим за схемите за изнудване, описани в цитираната статия). Не случайно здравната каса затъва с прекрасни темпове напоследък. Но не ме разбирайте погрешно. Икономистите не са невежи - те са много добре наясно с този вариант на ценообразуване. Те с радост връчват това знание на мафията (или каквато дума предпочитате: "капиталиста"? "бизнеса"?), а на нас ни пробутват идеала за свободния пазар, пригласяйки на политиците.

Но нека предположим, че се натъкнем на "свестен" икономист, който в сметките си взима предвид монополите и картелните споразумения, които господстват на пазара, и открито говори за тях. Няма ли въпреки това, той все пак да попропусне някои "дребни" детайли? Нека проверим. Питайте го: Включват ли цените на продуктите на пазара "цената" на замърсяването, което производството и изхвърлянето им нанася (сещате ли се за златодобива в България? А "цената" на детския труд вложен в много от евтините продукти, които купуваме? А "цената" на здравето на работниците, които не са здравно осигурени от работодателите си? Очевидно не. Това са "екстерналии", които не влизат в икономическите сметки, и действат като поредната скрита субсидия от страна на обществото към бизнеса. И няма как да бъде по друг начин, при условие че решенията в производствения и дистрибуторския цикъл не се взимат от потърпевшите (било то хората, на които им е изтровена водата; било то децата и техните родители; било то работниците в по-горните примери). Хората са просто безплатен "мат'рял", който може да бъде експлоатиран и захвърлен, когато стане ненужен.

Тези примери илюстрират добре, че в ценообразуването играе роля не само търсенето и предлагането, но и класовата сила на дадената категория хора, участващи на пазара. Това да наречем Софарма монополист не е достатъчно. Защото твърдението е деполитизирано. В икономическата теория то не носи нито етична оценка, нито се съпътства с така нужния структурен анализ, а се третира просто като факт. Монополът и картелните споразумения в реалния свят не могат да се елиминират на пазарен принцип, защото това дали те съществуват или не, не се определя от пазара, а от политическата власт, която тази класа хора притежава. Нали някой трябва да определи кое да броим за екстерналия и кое -- не. Представете си свят, където продукцията, произведена от деца, или от нископлатени или неосигурени работници, струваше безкрайно много; и където всички лекарства бяха безплатни. Според икономическата теория, свят като този е не по-малко неестествен, отколкото светът, в който живеем, пропит с експлоатация (и двата свята са крайни отклонения от "идеала" за свободните пазари). Защо тогава не живеем в този утопичен свят, а вместо това живеем в света на корпорациите и мутрите? Това става именно заради неравномерното разпределение на властта -- момент, който икономистите упорито игнорират.

Същото можем да видим и в съотношението на цените на стоките, произвеждани от глобалния север и глобалния юг. Ако търговията между тях е грубо казано технологии срещу банани, то кой определя съотношението на цените между бананите и технологиите? Естествено този, който има повече власт в отношенията, който контролира веригата, обръщаща ресурсите в стоки на пазара (международната търговия с банани се контролира от шепа западни корпорации). И затова относителните цени на бананите спрямо технологиите непрекъснато падат и една бананова република трябва да продава все повече и повече банани, за да купи една и съща единица технологии.

И последен пример: Защо един финансов спекулант или една мутра получава заплата от стотици хиляди долара на година (а в някои случаи милиарди на година), докато един чистач получава минимална заплата? Кой казва, че трудът на мошеника трябва да е десетки, стотици, и дори хиляди пъти по-добре платен от честния труд? (Няма да се учудя ако трудът на чистачите има по-голям принос за здравето ни, отколкото здравната система. Замисляли ли сте се над това?) Нима в ценообразуването на труда не играе роля класовата сила? Накарайте някой икономист да ви покаже членът на класовата сила в уравненията си!

Свободните пазари, бизнесът и държавата

Икономистите и политиците ни казват, че не могат да нарушат обещанията си към банкерите (вижте какво става в Европа). Но без да им мигне окото могат да нарушат обещанията си към обществото (да откажат да предоставят качествено здравеопазване или достойни старини). Защо обещанията към банките и другите корпорации винаги са свещени, но към хората винаги могат да бъдат предоговорени? Не би ли трябвало да е точно обратното? Нека задълбаем и да видим защо се получава така.

Четейки предната дискусия, не можем да не осъзнаем, че мантрата на бизнеса е: "Свободните пазари са за вас, но не и за мен." Залагат се хиляди спънки на работниците да не се събират в профсъюзи и да не подписват изгодни за тях трудови договори. В същото време на висшите ешелони е позволено да са монополисти (т.е. да се държат противно на идилията на свободните пазари): Лукойл Нефтохим за една година има приходи от милиарди лева, като за "две години компанията 'не е внесла в бюджета нито един български лев'. Даваме субсидии на бизнеса, когато заврънка за пари. А ако тези субсидии не са директни, то им ги даваме преоблечени под една или друга форма. Припомнете си за екстерналиите, за които говорихме малко по-рано. Ами данъчните облекчения като тези на Лукойл? Или приватизацията: Какво по-хубаво от това да ти подарят земя, която е на всички (планински склон ли чувам? или плаж?); или фабрика, построена с чужди пари (парите на данъкоплатците)? Политикът затова е политик, защото с много красиви и логични приказки може да ви убеди, че този вид изземване на общите блага и подаряването им на мафиотите е най-хубавото, което може да ви се случи. Нека тук наречем този процес с истинското му име: това е социална помощ за богатите. Същото става и когато някоя по-голяма банка закъса за пари. Загубите се покриват от държавата (чрез подаръци към банките), като сметката се връчва на народа.

Имайки предвид по-горните примери, като чуете някой да ви говори за реформа, винаги имайте едно на ум. Реформата се предполага да е нещо хубаво за нас или поне в това ни карат да вярваме политиците. Почти задължително обаче реформа се прави, за да се подпомогнат богатите в богатството им, и много рядко да се помогне на бедните в бедността им, като ако последното все пак се случи, то почти винаги е като страничен продукт от забогатяването на богатите. БДЖ е добър пример: Какво по-хубаво от това да унищожим сравнително евтин, "народен", екологичен транспорт; и да го заместим със скъп мръсен автобусен транспорт, който се обслужва от мафиотски структури, и харчи петрол на надути цени!?

Където и да копнете в предлаганите реформи от политиците ще видите скрити социални помощи за богатите и скрити данъци за бедните. Образование? Какво по-хубаво от това да се сложи висока такса в университетите? Тази такса е фиксирана и не е пропорционална на приходите на семейството. Следователно като процент университетските такси действат като страшно регресивен данък: За богатите таксата е смешна, за бедните - цяло състояние. Същото се отнася и за поскъпването на градския транспорт, здравеопазването, и т.н. А замразяване на заплатите в държавния сектор? Трябва да се замислим точно 3 секунди, за да осъзнаем, че това е еквивалентно на вдигане на данъците на тези хора (същото щеше да се постигне ако не бяха замразили заплатите, а бяха вдигнали данъците им). Пише се закон за лобизма? А какво е това, ако не просто узаконяване на подкупите към политиците? И така до безкрай ...

И бързо да споменем осигуровките. Знаете ли, че най-богатите 1% от българите печелят около 15-20% от доходите в държавата, приблизително колкото най-бедните 40-50% от българите  Да, 70 хиляди българи на върха печелят грубо колкото най-бедните 3 милиона! Имайки предвид, че има таван на осигурителния доход, веднага можем да сметнем, че въпросните топ 1% богаташи са платили около 1% от "заплатите" си за осигуровки. Колко е вашият осигурителен процент? 20%? А спомняте ли си колко е богатството на същите тези най-богати 1% от българите? Веднага ви припомням -- около половината от богатството в страната. Явно според финансистите, богаташите ни не са се нагушили достатъчно ...

Виждаме, че държавата е изключително нужна на мафията. И не вярвайте нито дума на повечето икономисти (Институтът за Пазарна Икономика, мненията на който редовно се публикуват в Дневник и Капитал, е чудесен пример), които претендират, че искат държавата да спре да се меси в икономиката. Това, което тези пионки на властта се мъчат да направят, е не да разкарат държавата от пазарите, а да я преструктурират, за да помага повече на богаташите и да спре да подпомага по-бедните. Дотам се стига чрез масовата приватизация и заличаване на социалните структури, за които въпросните икономисти лобират.

А какво става, ако бедните поискат обратно част от откраднатото от мафията? Държавата веднага се намесва със сила, за да предпази експлоатационната собственост на богатите. За целта има специално изградени структури -- съдилища и полиция. Сериозно ли някой си мисли, че тяхната цел е да решават проблемите с престъпността?! Колко са истински осъдените мутри в България (не говоря за тези със смешни присъди от по няколко месеца)? Сравнете тази бройка с пуснатите на свобода след поредната популистка "акция". А сравнете сега тази бройка с общата бройка мутри в България (най-вероятно става въпрос за десетки хиляди). Сериозно ли дребните кражби са най-големия проблем в България, че полицаите и съдиите нямат време да обърнат внимание на клетите мутри, които зъзнат от нетърпение някой да ги прибере на топло?

Но много икономисти ще кажат, че богаташите заслужават богатствата си. Всъщност вече говорехме за въпросните предприемачи и преди. Но нека затвърдим с пример. Има различни оценки, но средната е, че разработването на Интернета е струвало общо (като порядък) около стотина милиарда долара на американския данъкоплатец (чрез държавни пари минали през военни, университети и т.н., чрез директни и индиректни субсидии). След това продуктът е бил подарен на частните корпорации (пример - телекомуникационни компании), които няма нужда дори да плащат "наем" на обществото за използването му (Колко милиарда са изплатени от Гугъл и Фейсбук на държавата според вас за покриването на разходите по разработването на тази система?). Ако се разровите (приканвам ви да го направите!), ще видите, че тази схема се повтаря отново и отново при почти всяко технологично (и не само) нововъведение. Повечето от рисковите разработки се правят с държавни пари (независимо дали в частна компания или не), като след като технологията се докаже, че работи, тя мигновено преминава в частни ръце безплатно. Накратко: Рискът от начинанието се социализира, а печалбите се приватизират.

Не казвам, че държавата е чудесна институция. Дори напротив (говорихме вече надълго и нашироко как предпазва богатствата на мутрите)! Според мен има много малко доводи (да не кажа - почти нула) за нейното съществуване. Но сред морето от безотговорни, недемократични и непрозрачни институции на бизнеса, държавата е едно място, което *поне по принцип* може да бъде по-отговорно, по-демократично и по-прозрачно. Но въпросните принципни положения няма как да се реализират, ако просто чакаме на политиците. Те могат да се реализират само с протести и стачки. Но за това по-късно. Преди това нека се върнем към един аспект на държавата, който е до болка познат. Бюрокрацията.

Икономистите твърдят по медиите, че държавната бюрокрация е нещо ужасяващо. Напълно съм съгласен с това. Но сигурни ли сме, че бизнесът ни предлага нещо по-добро? Нека поговорим за бюрокрацията в корпорациите -- нещо, което медии и икономисти винаги премълчават. Нека вземем типичен пример в тази категория: здравното осигуряване в САЩ, което е почти изцяло в ръцете на частни застрахователни компании. Знаете ли, че в САЩ здравното осигуряване/застраховане струва около два пъти по-скъпо на глава от населението, отколкото това, в която и да е друга западна държава (това е по абсолютна стойност. А като процент, здравното застраховане в САЩ струва средно около 20% от заплатата на средния американец, като процентът е много по-висок за по-бедните, тъй като цената за застраховане е фиксирана, а не е пропорционална на дохода.)? Мислите си, че тази скъпотия се дължи на качество? Ако е така, защо продължителността на живота в САЩ е най-ниска сред западните държави? Знаете ли, че САЩ по продължителност на живота са на 36-то място в света, наравно с Куба (която вече е 50 години икономически изолирана от САЩ), и почти наравно със Словения! А знаете ли, че Гърция (с нейната прословута неефективна държавна администрация) е на 18-то място? По-напред от Германия и Англия. Не значи ли това, че парите, които се пръскат за здравеопазване в САЩ отиват за поддържане на неефективна частна бюрократична машина и хранене на шепа капиталисти, а не за истинско здравеопазване? Това ли е примерът, който трябва да копираме в България?

Друго редовно обвинение, отправяно към държавата, е корупцията. Да, държавната корупция е потресаваща, и трябва да се борим с нея! Но защо винаги, когато се напада корупцията, се напада единствено държавната корупция, и никога не се говори за корупцията в частната сфера? Защо основните медии не разискват до какво води пълното сливане на капиталистическия елит с държавния апарат: Като пример, ще дам узаконяването преди няколко десетилетия на подкупите от страна на бизнеса към държавни служители на САЩ (нарича се лобизъм), и скорошното премахване на тавана за харчене по избирателни кампании от страна на бизнеса (оттам и единият милиард долара, които ще бъдат "подарени" на Обама, за да може да плати за преизбирането си). Няма да се учудите, ако ви кажа, че подобно сливане между политиците и капиталистическата мафия става и в България. Та затова, когато се гледа коя държава като цяло е по-корумпирана, не би ли трябвало да броим и легализираната корупция, и корупцията в частния сектор? И не би ли трябвало да преценим коя корупция е по-голямо зло, едва след като претеглим всички аспекти на корупцията (държавна, частна, потоци на пари от един сектор към друг)? Не очаквайте обаче такава информация да дойде от устите на икономистите. Последното, което можете да очаквате от тях, е безпристрастност.

Икономистите ни убеждават, че свободните пазари са панацея. Казват ни, че трябва да се откажем от синдикатите си (колкото и жалки да са те), от колективните трудови договори, от социалните помощи. Това в името на една доказано нестабилна утопия, в която и те самите не вярват (имайки предвид, че препоръчват точно обратното на бизнеса, на когото служат). Прилагайки принципите на свободните пазари, те ни препоръчват пазарът на труда да стане по-раздвижен, по-ефективен и конкурентоспособен. Какво имат предвид те, ако не това, че заплатите ни ще паднат, и че по-лесно ще можем да бъдем уволнени при най-малкия каприз на шефа? Но не си мислете, че синдикатите в България ще опазят правата ви. Нима не бяха именно те тези, които казаха, че се *отказват* от националната стачка против вдигането на пенсиите

Икономистите ни казват, че нямаме нужда от социална държава, която да ни помага, когато бъдем "оптимизирани" от работа. Можем да разчитаме на дарения от филантрописти - богаташи с големи сърца и дълбоки джобове. Но така ли е всъщност? Нека вземем един от най-големите филантрописти на света - Бил Гейтс, който подава ръка на онеправданите чрез неговата Гейтс Фондация (където слага пари, за да получи данъчни облекчения). Оказва се, че почти половината от парите, които въпросната Фондация разпраща по света, се даряват на западни корпорации за добив на нефт (който добив води до замърсяване на въздух и вода, до болести, ...), на фармацефтични компании (които вдигат цените на лекарствата си отвъд достъпното за бедните), на други индустриални замърсители (като Дао Кемикал, КонокоФилипс, ..., които тровят родителите на същите деца, които Фондацията уж се мъчи да спаси). Останалата половина от парите си Фондацията дарява на жертвите на тези корпорации. Така че следващия път, когато някой богаташ ви предложи да ви помогне с лявата си ръка, погледнете първо колко е голяма тоягата в дясната му ръка, преди да приемете помощта ...

Свободни пазари? Ха! Знаете ли, че над 30% от световната търговия всъщност се извършват вътрешно-корпоративно (т.е. вътрешно във фашистките структури наричани корпорации), а не чрез помощта на "свободните пазари"? Да речем Форд иска да прехвърли част от капиталите си от държавата А в държавата Б. Това прехвърляне не става на пазарни принципи. Става като по команда -- шефът казва, и хоп! И въпреки това, икономистите наричат това търговия. А това ако не е точно дефиниция за икономика от планов тип! Не случайно според социалните науки режимите в бившия соц. блок (България, СССР, ...) често се класифицират като държавен капитализъм, а не като "комунизъм" (поредната двуговорна дума). Помислете по въпроса

Оттук накъде?

Навсякъде по света отчаянието много често се "лекува" или с грозна апатия, или с разрушително поведение (било към себе си, било към ближните), или с безмозъчни забавления. Като хората чакат ли чакат смелият принц да дойде и да ги спаси от тегобите.

Истината е, че системата е изключително добре смазана и допуска в редиците си само корумпирани политици. Но нека бъдем наивни за момент. Нека приемем, че ще се появи милионер с чисто сърце и безкористни мисли, който ние ще изберем на следващите избори. Какво може да постигне той, след като половината държава се притежава от 1% от хората в нея? Структурните бариери могат само да никнат като гъби: неефективна бюрокрация ли чувам? Или фалшиво следствие? А може би платено убийство? Нека се обзаложим: колко време според вас ще трябва на машината да превърне добрия диктатор в следващия Борисов или Станишев, или ако не успее - да го изплюе и да постави на негово място "свой човек"?

Но нима в западния свят хубавите работи не са донесени от политици, питате вие. Не се учудвам, че питате. Историята в училище ни е представяна винаги като история на славни крале, или смели министри. Народът някак си винаги е сбутан някъде настрана. Това че по време на Римската империя около 40% от населението са били роби, докато след разпадът й робството де факто е било елиминирано на територията й, някак си дискретно се подминава.

Ако отворим историята, ще видим, че в западните държави хората са *извоювали* правото си да живеят по-добре - то не им е било подарено отгоре. САЩ през първата половина на миналия век е добър пример: Движения за граждански права, движения за права на малцинствата, на жените, на работниците. Стачки, протести ... Разочарования, погрешни завои... След десетилетия борба хората там са успели да извоюват привилегии за себе си. Оставяйки обаче системата непокътната, машината постепенно им отнема тези така трудно извоювани права