Мултипликаторите в икономическата теория
са много. Като понятие са въведени от Джон Мейнард Кейнс през 1937 г.
Неправилно впрочем се употребява
терминът “мултипликатор на държавните разходи”. Оригиналният термин на Кейнс е
акселератор на държавните разходи.
Чух да се говори как мултипликаторът на
държавните разходи бил отрицателен. А този показател може да заема стойности
над единица.
Акселераторът всъщност показва колко
доходи се създават в обществото през 1 лев държавни разходи. Когато примерно държавата плати 100 лв.
на един полицай, той си купува за тези пари примерно храна, от това печелят
пекарят, млекарят и т.н.
Като вземат тези пари, с една част си
възстановяват разходи за производство, а другата част е доход. Тази част добавяме
към 100-те лева доход на полицая. Какво става с този доход нататък? Пекарят
примерно ще плати на мелничаря, при когото също има част доход и част разход.
И така, като съберем всички доходи,
които единица държавен разход е произвел, това е акселерацията. Идеята, е че
държавата, като харчи, създава търсене на пазара и то естествено води до
производство; производителите създават добавена стойност, печелят и също
потребяват.
Така че няма как стойността на
акселератора да е под единица. Единица означава, че полицаят автоматично пъха
100-те лева под дюшека и не ги харчи. Ако ги похарчи, вече създава доходи и на
други.
Върху тази идея се базираше дълго време
антикризисната политика на държавите - повишаване на държавните разходи дори за
сметка на дълг и така се генерират разходи, съответно доходи за първичните
получатели и се акселерират търсене, производство, доходи - така икономиката ще
започне да излиза от кризата.
В кризисния цикъл, който наблюдаваме от
2006 г., обаче се оказа, че тази теория и практика вече не могат да работят. И
то е по една проста причина - че няма откъде да се захранва акселерация. Горивото (през
държавните заеми и дефицита в бюджета) вече не може да бъде ползвано. Държавите
са достигнали такива нива на задлъжнялост, че са на брега на дълговото
блато, не са в състояние да обслужват
дълга. Не могат да генерират толкова държавни приходи в бъдеще, че да обслужват
лихвите и да правят погашения. И трябва всяка година да увеличават дълга, за да
си платят лихвите, а това води до задлъжняване, от което няма излизане.
Така се оказва, че излизането е само с
така нареченото подстригване, изписване на загуби, какъвто бе случаят с Гърция
и Кипър. Затова в този период не можа да сработи класическата кейнсианска идея
за акселерация на доходите през държавните разходи.
И се наложи вместо това да се прибегне
към политиката на “остеритет” -
финансово дисциплиниране на икономиките. Резултата го знаем всички -
продължителна депресия. С други думи, този път, за пръв път от 50-те години,
откакто се прилага теорията на Кейнс, се наложи да отгладуваме кризата.
Българският
случай
Трябва да имаме предвид, че теорията на
Кейнс е формулирана за силно идеализирана икономика, за която идеята е, че е
една-единствена. В България, ако бяхме тръгнали по пътя на увеличаване на
разходите, щяхме да акселерираме доход, трупайки държавен дълг, но доходът
нямаше да остава в България. Щяхме да храним чужди държави. Защото нашите
държавни разходи в голяма част са просто експорт на национален доход и на
капитал, доколкото чуждестранни компании са тези, които печелят поръчки.
Правилата на Кейнсовата икономика важат
за страни като Русия, САЩ, Китай, където пренебрегваш чуждите канали, защото
това, което се печели, го печелят основно участници в тази икономика. При нас
не е така - ние сме силно открита икономика, в която 70-80% от БВП се създават
през каналите на международния обмен. Така е в отворените икономики.
При нас има и друго обстоятелство -
валутния борд, т.е. невъзможността да монетизираме дълга, да натоварим обратно данъкоплатеца с
издръжката на дълга чрез инфлационния данък. Увеличените държавни разходи
напоследък са в рамките на нормалното и идват след период на дълго потискане.
Но добре, че у нас не се забелязва феноменът, типичен за южноевропейските
държави, да се правят разходи заради самите разходи.
Въвеждането на необлагаемия минимум на
доходите ще доведе до ефект, но само част от него ще видим в България. Така
може да се окаже, че повишаваме макроикономическите показатели, но не на
българската икономика, а на някоя друга.
Държавата много по-лесно ще допринесе за
икономиката не през акселератора на Кейнс, а ако максимално свие претенциите си
към бизнеса. Това много по-бързо ще доведе до оживление. Струва ми се, че сега
натискът върху бизнеса е сериозно намалял.
2 МЛРД. ЕВРО НА ГОДИНА ВЛИЗАТ ИЗВЪН
КАНАЛИТЕ НА ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА
Какво се случва с паричната маса и до
какво води това?
Увеличението на парите в обращение у нас
се дължи на увеличение на депозитите, на спестяванията, а не на харчене. Затова
не генерира инфлация.
Както е известно, сме в дефлация. Цяла
година наблюдаваме дефлационен процес, който е неприятен. Причинате е, че
свитото търсене дърпа цените надолу.
При един растеж на икономиката обаче ще
расте и търсенето и ще се върнем към инфлационните нива, които минават за
здравословни - 2-4% годишно, която помага за нормалното разпределение на
капитала между отраслите.
Инфлацията ще расте заедно с растежа на
икономиката. И това е здравословен процес. Нормално е, в България да
прогнозираме една дългосрочна инфлация, защото имаме ценово равнище, по-ниско
от средното за общността, в която се интегрираме. Нормално е в една
икономическа общност пазарът да изравни цените навсякъде. Затова трябва да очакваме
в дългосрочен план едно средно увеличение от 30-40% на цените. Ако се върнем на
паричната маса, тя се увеличава, но спестяванията се увеличават още по-бързо.
Което означава, че има спестявания, които влизат у нас, без да преминават по
каналите на финансовата система. Няма ги и в платежния баланс - става дума за
едни около 9 милиарда лева (не че нетните постъпления са толкова, не че толкова
нелегално са влезли в България, защото увеличението на спестяванията има и
други компоненти).
Аз изчислявам на 3 млрд. евро средно
годишно постъпленията от директен трансфер на доходи от чужбина. От тях са
отчетени около 1 млрд. в платежния баланс. Останалите, грубо казано, хората си
ги носят в джобовете. Ходил в чужбина човекът да бере портокали, връща се, носи
в джоба пачка, купува си къща. Тези, които по този начин трансферират доход,
който не е продукт на нашата икономика, са много. Той е продукт на испанската,
английската, германската икономика (на онези, които пищят от българските
емигранти). А иначе увеличаването на депозитите трябва да даде ефект на
макроикономическо ниво, но за да стане, трябва да се мине през процеса на
вътрешна капитализация, т.е. превръщане на парите в капитал. Трябват нови
проекти, кредитиране и инвестиции. А през последните години наблюдаваме свити
инвестиции - и вътрешни, и външни. Затова тези спестявания в момента не се
трансформират в капитал в онази степен, в която бяхме свикнали до 2008 г. Това
е типична картина на депресия - няма приложение на парите, защото няма търсене.
Произвеждаш, когато знаеш, че има кой да купува. Когато не инвестираш нови пари
в разширение на производството, в нови мощности и проекти, това означава, че
старите се амортизират и капиталът намалява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар