ПЛАТЕЖНА СИСТЕМА

1. ОБЩА ХАРАКТТЕРИСТИКА

Платежната система  обхваща реда и организацията  на всички плащания в държавата. Тя непрекъснато се развива и усъвършенства, особено понастоящем. . Внедряват се най-модерни техники  и технологии, в резултат на което плащанията от сметка по сметка  доминират.

Развитието и електронизацията  на платежната система в съвременните  условия съдържа редица противоречия и затруднения. Тези модерни техники и технологии са скъпи и пораждат проблеми по внедряването им,  особено в малките банки. Те  намаляват в известна степен сигурността и пораждат рискове от кражби от банковите сметки. Независимо от това,  този процес е необратим и в него активно участва и България.

2. СЪЩНОСТ НА ПЛАЩАНЕТО

Плащането представлява предаване на пари от едно на друго лице с определена цел. То може да бъде породено както от предварително създадени дългови отношения между дебитори и кредитори, така и от авансиране от страна на купувача на част от стойността на доставката или услугата на кредитна основа. Независимо по какъв повод се извършва плащането, то като паричната операция съдържа в себе си следните два елемента: 1) предаване на пари, при което се извършва отчуждаване на парите, т.е. смяна на собственика им и  2) наличие на определена цел за осъществяване на операцията на плащане, в резултат на която се извършва пренасяне на ценности от едни в други субекти.

Плащанията се обуславят от различни цели, които най-общо могат да бъдат систематизирани в следните шест групи:

1) Плащания за доставка на стоки и извършване на услуги;

2) Плащания на заплати, наеми, надници, хонорари и др. подобни;

3) Плащания с нестоков характер и по-специално заплащане на данъци, такси, мита;

4) Плащания, свързани с кредитните взаимоотношения между отделните стопански субеки;

5) Плащания, произтичащи от кредитни и парични отношения между банките, от една страна, и стопанскитеb субекти и гражданите, от друга;

6) Плащания по повод международните икономически отношения на страната с други държави.

Съвкупността от всички плащания в една страна образува съдържанието на понятието платежен оборот. Платежният оборот може да се разграничи главно на стоков и нестоков, както и на вътрешен и международен.

Плащанията между отделните субекти в разплащателните отношения могат да се извършват с или без посредничеството на банките. Когато се извършват без участието на банките, те се наричат налични или касови операции. При тяхното осъществяване парите пряко преминават от ръцете на платеца в ръцете на продавача, при което плащането приема видим веществен израз. При този начин на плащане са необходими пари под формата на банкноти и монети. Тези плащания са сравнително ограничени, поради което предмет на анализ ще бъдат главно плащанията чрез посредничеството на банките, наричани безналични или безкасови плащания. При тях плащането се извършва чрез прехвърляне на средства от сметка по сметка в банката или чрез взаимно прихващане на насрещните вземания между кредиторите и длъжниците по сделките. Тези плащания не приемат видим (веществен) израз – не се вижда движението на парите.  При тях се изполват пари по сметки, наричани още депозитни пари, и   се извършват чрез прехвъляне на  парични средства от сметка по сметка чрез дебитиране на сметката на платеца и кредитиране сметката на доставчика в банките.

3. РОЛЯ НА БЕЗНАЛИЧНИТЕ РАЗПЛАЩАНИЯ

Платежното посредничество включва безналичните разплащания и изразява посредничество на банките при извършване на разплащанията между клиентите им, т.е. обслужвани от тях Платежното посрередничество изпълнява изключително голяма роля в обществото, в това число в банковата дейност и за това по относителният дял на безналичните разплащания в общия платежен оборот на страната, по организацията на тези разплащания, както и  по дела на използваните от банките модерни техники и технологии за плащан, се съди  за степента на развитие на икономиката и за степента на развитие на банково дело.

Възникването и развитието му е резултат на развитието на стоковата размяна, на паричното и банковото дело. Безкасовите плащания, осъществявани от банките, съдействат за постигане на следните цели:

1) Намалява се наличнопаричната маса в обръщение и съответно разходи по паричното обръщение, т.е. на разходите, свързани с печатането, съхранениетои предвижването на парите по предназначение. Макар че тези разходи са по-малко в сравнение с периода на златно-монетното обръщение, тяхното съкращаване има изключително значение за банковата система и за икономиката като цяло;

2) Чрез безкасовите плащания се ускорява движението на паричния еквивалент на изпратените стоки и извършените услуги от купувачите към доставчиците, в резултат на което се ускорява оборота на инвестирания   паричен капитал и съответно се повишава рентабилността на производството.

3) На основата на безналичните разплащания  се проявяват “чудесата”  на кредита, намиращи израз в депозитната емисия, изразяваща правенето на пари по сметки от търговските банки при кредитирането на основата на безкасовите плащания.  Само посредством безналичните разплащания  може да  се прави депозитната емисия, т.е. търговските банки да правят пари по сметки - предпоставка за  разширяване на активните им  операции.

4) Безналичните разплащания  опосредстват движението на стоките и услугите между производителите и потребителите на стоковия пазар, като  създават по този начин  необходимите предпоставки   за осигуряване на равновесие на стоковия  пазар между Y и . Yad и на тази основа на паричния пазар.между Мs и  Md. 

5) При безналичните разплащания банките осъществяват контрол (наблюдение) върху дейността  на своите клиенти на основата на паричното състояние и паричните обороти по текущите им сметки с цел осигуряване на експедитивност при създаване на кредитните операции.

4.  ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЕЗНАЛИЧНИТЕ РАЗПЛАЩАИЯ

За да могат банките да изпълняват своята роля в обществото е необходимо организацията на безналичните разплащания да бъде добра, включваща използването на съвременните техники и технологии за превод на пари от сметка по сметка. По-бързото, по-сигурно и безрисково осъществяване на това ускорява не само оборота на капитала на икономическите агенти, но формирането и на банковите резерви  и   тяхното използване по предназначение. 

Съществено място в процеса на усъвършенстване на организацията на безналичните разплащания изисква  и:

1) създаване на по-широка гама от различни сметки за отразяване на  извършваните  банкови услуги в зависимост от конкретния  им характер и цел, за която се използват съхраняваните по тях ресурси на банковите клиенти;

2) цялостна компютъризация на банковото дело;

3) усъвършенстване на формите на  плащане с ускоряване на паричните трансфери, както и осигуряване на сигурност и коректност и точност  при плащанията.

4.1. Банковата сметката като основа на безкасовите плащания

Предпоставка за възникване на търговски отношения на фирмите с банките и за участие в безкасовите плащания е откриване на банкова сметка. Разплащателните  процеси между стопанските агенти и между гражданите се отразяват по сметките им в банката ежедневно на основата на депозирани платежни документи и на съответни  електронни инструменти. Плащанията в полза на клиента се отразяват по кредита на сметката в банката като приходи, а плащанията, свързани с извършване на разходи се осчетоводяват чрез задължаване на сметката на клиента, т.е. чрез дебитирането й. Разликата между дебитния и кредитния оборот изразява салдото по сметката. Ако кредитния оборот е по-голям от дебитния, салдото е кредитно и изразява наличие на авоар от средства на клиента в банката. При превишаване на дебитния оборот над кредитния и съответно дебитно салдо банката се проявява като кредитор на своя клиент, т.е. клиентът е извършил плащания над собствените си средства и е ползвал следователно за тази цел банков кредит.

4.2. Видове банкови сметки

Банките удовлетворяват разнообразни потребности на своите клиенти – граждани, стопански фирми, публични институции и учреждения, институции с нестопански цели и др.  Затова се предлагат широка гама от различни сметки за отразяване на извършваните банкови услуги в зависимост от конкретния характер на  паричните  ресурси, които им се предоставят временно, както и според целите, за които ще се използвят.

В банките, както у нас, така и в развитите страни клиентите  могат да  откриват следните видове сметки:

1) Разплащателни (текущи) сметки – за съхранение на пари, платими на виждане, без срок за предизвестиe от клиентите на банките;

2) Депозитни (влогови) сметки - за съхранение на пари, платими със срок за предизвестие от клиентите до банката или при други предварително договорени условия за плащане;

3) Спестовни сметки  - за съхранение на пари на граждани срещу издаване на лична спестовна  книжка или документ, съдържащ идентични данни;

4) Сметки на разпоредители с бюджетни средства - за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица;

5) Набирателни сметки - за съхранение на пари, предоставени за разпореждане от клиента на неговото поделение, необособено като самостоятелно лице или за учредяване на юридическо лице;

6) Акредитивни сметки- за откриване на акредитив за превод на пари на клиента с трето лице, което има право да ги получи при изпълнение на условията на акредитива;

7) Ликвидационни сметки -  за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидания;

8) Особени сметки - за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност;

Банките предоставят разнообразни и много на брой услуги на своите клиенти. Те са готови, с цел да улесняват работата на фирмите и гражданите, да им откриват и други сметки при определени в договора условия. За откриване на банковите сметки се сключва договор между банката и лицето, искащо да му се открие сметка, в който се описват условията за водене на сметката и плащане от нея .  Титуляр на сметката могат да бъдат повече от едно лице.

4.3. Международен номер на банкова сметка (INTERNATIONAL  BANK ACCOUNT NUMBER)

Международният номер на банковите сметки (IBAN) е стандарт, разработен от Европейския комитет за банкови стандарти (EBS 204/VІІІ.2003 г.), съвместно с Международната организация по стандартизация и представлява международно признат стандарт ISO 123616: 2003. В България е приет от Българския комитет по стандаратизация, като стандарт БДС  ISO 13616: 2004 - международен номер на банкова сметка (IBAN) на Българския институт по стандартизация.

IBAN представлява последователност от буквени и цифрени знаци за еднозначно международно идентифициране на банкова сметка на клиент. Всяка страна, въвела стандарта, сама си определя специфична форма и дължина в съответствие с условията и изискванията, но в рамките до 34 знака. Първите два знака винаги са код на държавата, в която е сметката, следващите два са контролни числа за валидиране на точността на въвеждане на IBAN. Последната част съдържа местна инфоормация, различна за отделните държави, която служи за идентифициране на сметката на клиента (примерно банков ивестификационен код или идентификационен клиринг номер на финанасовата институция, вид и номер на клиентската сметка.

До 31.12.2018 г. IBAN е въведен в 155 страни, членките на ЕС, за които той е задължителен, съгласно Регламент 2560/2005 г. на Европейския съюз за трасграничните преводи в евро с оглед автоматизираната им обработка.

Въвеждането на международен номер на банковите сметки както при вътрешните, така и при международните преводи е обословено от необходимостта за модернизиране и подобряване на паричната система. Той създава  предпоставки за улесняване обработката на плащанията, намаляване на неточно извършваните преводи, както и подобряване на ефективността, бързината и качеството им.

IBAN  увеличава точността на предоставяната  информация, унифицира  обработката на бюджетните и търговските плащания и  улеснява потребителите при извършване и получаване им. Той намалява риска от забавяне или отхвърляне на плащания, поради неточности. Сметките на получателите на средствата в банките  могат да се заверяват, т.е. да се кредитират  само чрез използване на  IBAN.

5. ОСНОВИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА БЕЗНАЛИЧНИТЕ РАЗПЛАЩАНИЯ

Платежно посредничество, изразяващо опосредстването от страна на банките на платежните отношения между юридически и физически лица - техни клиенти, се осъществява и съобразява с регламентираните с Наредбата  № 3 на БНБ от 2005 г. за плащанията общи условия, които дават представа за основните начала, върху които е изработено това посредничество. Платежното посредничество на банките е подчинено на следните основни принципи:

1. Плащанията се извършват от банките, което изисква предварително откриване на посочените вече сметки, чрез заверо-задължението на които се осъществяват самите платежни операции;

2. С Наредба  № 3 от 2005 г. се определят формите, редът и сроковете, в които се извършват плащанията вътре в страната;

3.Плащанията извън страната между български и чуждестранни лица се осъществяват в съответствие с изискванията на Еднообразните правила на Международната търговска камара в Париж, на посочената Наредба за плащанията и на обичайните правила на банковата практика;

4. Безналичните разплащания се извършват в страната в български лева. Плащания във валута могат да се правят, ако е предвидено от законите на страната и от други нормативни актове, регулиращи валутния режим

5. Безналичните разплащания се извършват само по нареждане или с предварително съгласие на платеца - титуляр на сметката. Изключение се прави при принудително служебно събиране на средства по установения от закона ред;

6. Плащанията се извършват при спазване на условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката на трето лице - титуляр на сметката;

7. Безналичните разплащания се извършват посредством изградената от Българска народна банка интегрирана система за електронни разплащания (БИСЕРА) и др. Участието в тази система е задължително за всички банки. Само Управителният съвет на БНБ може да освобождава банките от това задължение и да определя специфичен режим за участие на отделни банки;

8. Разплащанията се извършват с платежни документи, регламентирани с Наредбата  № 3 от 2005 г. Платежните документи, за които не е установен стандарт, се оформят по начин, избран от лицето, издаващо документа;

9. Ограничение за внасяне и теглене на пари по банковите сметки от клиентите няма;

10. Плащанията могат да се извършват  от всяка разплащателна сметка в банката и от други видове сметки, ако в договора, сключен между банката и клиента, е предвидено това;

11. Платежните документи се депозират от платеца в банката в деня, следващ деня, на възникване на основанието за плащане. Банките не упражняват контрол за срочното представяне на документите и не налагаг санкции за закъснение;

12. Банките не контролират предмета на сделката - основание за възникване на безналично плащане. Такъв контрол се прави само в случаите, когато плащането се извършва с предоставен банков кредит и произтича от сключения договор за кредит. При извършване на плащанията банките не следят и за законосъобразността на сделките, с изключение на предвидените с нормативни актове случаи;

13. Плащането се извършва в деня на постъпването на платежните документи в банките, но не по-късно от часа на приключване на операциите на БИСЕРА. То се прави в размер на авоара по сметката и на допустимото превишение на плащанията над остатъка по сметката, т.е. в рамките на договорения кредит "Овърдрафт". Частични плащания на платежни документи не се извършват;

6. ФОРМИ НА БЕЗНАЛИЧНИ ПРЕВОДИ В СТРАНАТА

На основата на Закона за паричните преводи, електронните платежни документи и платежните системи и с Наредба № 3 на БНБ  за паричните преводи и платежните системи от 29 септември 2005 г. са предвидени следните форми за безналични  преводи  на територията на страната:

- кредитен превод;

- директен дебит;

- превод с електронни платежни инструменти;

Банките могат да прилагат и комбинирани от посочените  преводни форми, както и други форми на плащане със съгласието на Българска народна банка. Икономическите агенти  могат да уреждат платежните си отношения и извън банките и БИСЕРА. Те са свободни да договарят и следните форми и начини за уреждане на задълженията помежду си:

- Акредитивната форма на плащана;

- Плащания с чекове.

- Търговски полици - запис на заповеди и менителници;

- Взаимни прихващания на насрещни вземания (бартер);

- Заплащане с дъвржавни ценни книжа и др.

Формите на плащане се договарят между контрагентите в разплащателните операции. Банките прилагат тази форма на превод, която е наредена  от титуляра на сметката или се иска от получателя на превода  на основата на постигнато споразумение между него и платеца. Тя може да откаже да прилага някоя от формите, но затова е необходимо предварително да уведоми страните в разплащанията в писмена форма.. Ако банката отказва използването на една или друга форма на плащане като изхожда от договора за откриване и водене на сметка, този срок не се прилага.

6.1. Кредитен превод

Кредитният превод изразява извършване на плащане за сметка на собствени средства, т.е. авоар от средства по разплащателната сметка на платеца. Той се извършва по инициатива  на платеца с платежен документ, наричан преводно нареждане или нареждане за превод. Кредитният превод изразява задължаване (дебитиране)  на сметката на платеца и заверяване (кредитиране) на сметката на получателя.

Преводното нареждане се съставя от наредителя за плащане, т.е. от платеца по платежната операцзия,  който поема отговорността за последиците при неправилното му съставяне. Плащането може да бъде спряно от наредителя само в следните случаи:

1. преди задължаване на сметката на наредителя;

2. при неизпълнение на превода от банката в нормативно регламентираните срокове;

3. по искане на получателя на средства с цел проверка за негова сметка на състоянието на платежния процес.

При тази форма на плащане платецът нарежда с преводно  нареждане на обслужващата го банка да прехвърли парични средства от неговата сметка по сметката на получателя. На основание на това нареждане банката задължава сметката на платеца и прехвърля сумата, посочена в нареждането, по сметката на получателя. Кредитният превод  се използва както при местните, така и при междуградски плащания. Тази форма  на плащане се прилага както при стокови (за доставки, работи и услуги), така и при нестокови плащания (плащания към бюджета, прехвърляне на средства от сметка по сметка и др.).

Използването на тази форма на плащане се разширява, поради предимствата, които тя притежава. Плащанията при кредитния превод   става след получаване на стоките и услугите от купувачите. Затова тя се предпочита от тях. При тази форма на плащане технически се опростява и облекчава работата както на доставчиците, така и на купувачите по осъществяване на плащанията. Тази форма на плащане почти изключва отказите от плащане след депозиране на платежните документи в банката и намалява до минимум съдебните процеси, свързани с неизпълнение на договорните задължения от доставчиците, тъй като те не изготвят платежни документи.

Основният недостатък на кредитния превод  е, че той  не гарантира плащането на доставчика. Възможно е доставчикът да получи договорената с купувача стока и да забави или въобще да не извърши плащането.  Такава форма на плащане е изгодна за доставчиците в случаите, когато платежното нареждане се представя своевременно от платеца в банката. В противен случай тя не е за предпочитане от доставчиците. Когато преводните нареждания не се представят в срок в банката, се отклоняват средства на продавачите от целевото им предназначение, влошава се финансовото и платежното им състояние, възниква просрочена задлъжнялост и се забавя оборота на инвестирания капитал.

           

6.2. Директен дебит

За  разлика от кредитния превод,  директният дебит  изразява плащане по инициатива на получателя на превода, т. е. продавача на стоки и услуги,  и с негово съгласие. За неговото извършване предварително се сключва договор между двете страни в разплащателните отношения. Платецът дава предварително  съгласие за незабавно задължаване на неговата сметка по искане на получателя на средствата, което се прави в два екземпляра и се предоставя на обслужващата банка и на получателя. Банката изпълнява нареждането за директен дебит,  само ако са спазени поставените условия за превода от платеца.

Директен дебит може да се използва, т.е. сметката на платеца може да се дебитира незабавно и да се превеждат средствата по сметката на получателя, като се кредитира, при положение, че  предварително се договори между двете страни в разплащателните операции, както и между платеца и обслужващата го банка.  Банката може да осигури дебитирането на сметката на платеца след получаването на съгласие за незабавното й задължаване. Платецът представя своето съгласиет пред банката, където се води сметката му, а копие от съгласието изпраща на получателя на превода.

Директният дебит се нарича още “Искане за дебитиране. Като форма на плащане  притежава  следните  предимства и недостатъци. Основният й недостатък е в това, че тя не гарантира плащането на доставчика. Затова неговото използване е сравнително ограничено, поне за сега, тъй като отделните контрагенти в разплащателните операции не се познават достатъчно добре и  главно по отношение на  платежоспособността им.

При тази форма плащането се извършва по инициатива на доставчика (бенефициента п  о плащането), който изготвя и депозира платежния документ обикновено в обслужващата го банка или направо в банката на платеца.. В това е и предимството й, защото продавачът е най-заинтересованата страна от своевременното извършване на плащането. Чрез  директния кредит  се ускоряват плащанията и се създават предпоставки за ускоряване оборота на капитала на икономическите агенти.           

6.3. Акредитив

За разлика от първите две форми на плащане, при акредитивната форма се гарантираплащането на доставчика и в това е нейното предимство. В практиката у нас, както и в световната практика,  се използат едни и същи видове акредитиви: покрити и непокрити, отменяеми и неотменяеми, прехвърляем и непрехвърляеми, делими неделими, еднократни и възобновяеми  (револвиращи), потвърдении непотвърдени, бек-то-бек акредитив,  вторични, компенсацоинни,  акредитиви на виждане и срочни акредитиви и др.

От вида на акредитива зависи степента на гарантиране интересите на износителите и вносителите. Страните на акредитива сами избират неговата форма, като се ръководят при избора си: първо, от характера на възникващите между тях стопански връзки (еднократни или систематични), второ, от доверието, което се е формирало помежду им при изпълнение на договорните задължения.

При документарните акредитиви плащането е гарантирано с ангажимента на една от банките. Като правило ангажиментът на банката за плащане е неотменяем. Възможни са и отменяеми акредитиви, но в практиката те почти  не се прилагат.

Отменяемият акредитив може да се изменя или отменя по всяко време, без да се уведомява предварително бенефициента. По тази причина той не представлява достатъчна гаранция за получаване на вземането от бенефициента при изпълнение на акредитивните условия. Неотменяемият акредитив не може да бъде изменен или анулиран преди да изтече срока му от наредителя на банката без съгласието на бенефициента. Този акредитив представлява твърда гаранция на бенефициента, че при изпълнение на условията на акредитива банката ще осъществи поетия от нея ангажимент. Условията на неотменяемия акредитив могат да се изменят на основата на предварителни споразумения между бенефициента и наредителя. За всяко получено нареждане за промени в акредитивните условия банката уведомява бенефициента. Ако бенефициента не възрази, се счита, че той приема мълчаливо измененията и по-нататък плащанията се извършват по новите условия. Ако бенефициентът не възрази своевременно, той не може вече да не спазва тези нови условия.

В акредитивното нареждане е много важно да се посочи точно видът на акредитива. Ако не е посочено изрично, че се иска неотменяем акредитив се открива отменяем, който е сравнително по-благоприятен за платеца.

Акредитивите биват потвърдени и непотвърдени в зависимост от ангажимента, който поема банката в страната на бенефициента. При непотвърденият акредитив авизиращата банка се задължава единствено да уведомява точно бенефициента за открития в негова полза акредитив. Тя не поема ангажимента за изплащане на сумата по акредитива при предоставяне на редовни документи. Непотвърденият акредитив поражда риск за бенефициента. По тази причина износителят следва внимателно да проверява за надеждността на акредитивната банка, както и за рисковете, свързани със страната на вносителя. В случаите, когато акредитивът е открит в една банка, а е платим в друга, рискът се повишава. Втората банка плаща само, ако сумата й бъде преведена от първата банка. Нейната роля е единствено да съобщи на износителя, че има открит акредитив в негова полза. При потвърдения акредитив откриващата банка упълномощава или нарежда на друга банка (обикновено банката на износителя) да потвърди пред бенефициента, че плащането на сумата по акредитива ще се осъществи в случаите, когато откриващата банка не го извърши. Потвърждаващата банка поема следователно допълнителна гаранция към задължението на откриващата банка да заплати сумата по акредитива. Допълнителната гаранция прави потвърдения неотменяем акредитив най-предпочитаната форма на плащане за износителя.

Делението на акредитивите на покрити и непокрити се извършва в зависимост от това дали се блокират предварително средства на платците за откриване на акредитив на доставчиците. Акредитивът е покрит, когато в банката предварително се превежда сумата на акредитива, т.е. превежда се самото покритие на акредитива. Покритието е гаранция за плащане в полза на бенефициента. То осигурява нормално осъществяване на плащането по тази форма, основното предимство на която е гарантиране на плащането. При непокрития акредитив откриващата банка не се превежда предварително покритието, т.е. сумата, в рамките на която се открива акредитивът. За бенефициентът покритието няма особено значение, тъй като плащането е гарантирано от банката. За наредителя обаче покритието има голямо значение, тъй като предварителното превеждане на сумата на акредитива блокира средства на вносителя за дълъг период от време (до получаване на стоката), забавя по тази причина оборота на неговия капитал и влошава финансовото му състояние. Затова обикновено се договаря частично или по-късно превеждане на покритието.

При непокрит акредитив и особено при отменяем и непотвърден банката-платец поема значителен риск. Ако наредителят не преведе навреме акредитиваната сума или изпадне в неплатежоспособност, банката е задължена да извърши плащането. След това тя има правото да търси породеното й вземане от вносителя. По тази причина платците не съвсем лесно могат да ползват непокрит акредитив като форма на плащане. Банките разрешават тази форма само на кредитоспособни предприятия, т.е. на предприятия, ползващи се с добро име и авторитет на паричния пазар.

В зависимост от начина на експедиране на стоката и за ползване на акредитива, той се подразделя на делим и неделим. Делими са тези акредитиви, при които бенефициентът има право да изпраща договорираната стока на части и на части да оформя плащането чрез депозиране в банката на стоково-разпоредителните документи според степента на изпълнение на договорите. За да се ползва такъв акредитив не е необходимо в акредитивното нареждане да бъде изрично отбелязано това. Изрично указание се изисква за използване на неделимия акредитив. Ако такова указание няма, приема се, че акредитивът е неделим. При неделимия акредитив продавачът следва да експедира стоката на купувача изцяло, т.е. наведнъж. Той не може да представя в банката документите за плащане на части и да получава еквивалента на изпратените стоки частично. Частично плащане не се допуска. Плащането се извършва  еднократно в размер на цялата сума на акредитива, което понякога затруднява платеца и забавя оборота на капитала му.

Акредитивът бива прехвърляем и непрехвърляем в зависимост от това дали може бенефициентът да прехвърля своите права на други лица. При прехвъляемия акредитив той може да прави това. За целта е необходимо бенефициентът да даде изрично указание на банката, при която е открит акредитивът, че той е прехвърляем и да се посочи името на втория бенефициент. При непрехвъляемия акредитив нито вносителят, нито износителят могат да прехвълят правата и задълженията си по акредитива върху друг бенефициент или друга банка.

Акредитивът може да бъде, освен това, еднократен и възобновяем. Еднократният акредитив се характеризира с това, че се открива за една определена доставка, след извършването на която се закрива. Възобновяемият (револвиращ) акредитив се прилага при систематични, продължителни, редовни търговски връзки и при взаимно познаване и наличие на доверие между вносителите и износителите. Този акредитив се открива обикновено за по-дълъг срок. Сметката на акредитива текущо се подсилва със средства от платеца след тяхното изчерпване.

Използва се в практиката и т.нар. вторичен (бек-ту-бек) акредитив. В международната търговия купувачът може да купува стоки не само направо от производителите, но и от посредници. За уреждането на плащането във втория случай се откриват два различни акредитива: първият по нареждане на купувача в полза на посредника, а вторият в полза на действителния производител на стоката. Първият акредитив се нарича основен (базисен) или акредитив на продажбата, а вторият - помощен, вторичен или акредитив на покупката, който е известен в практиката под наименованието бек-ту-бек акредитив. Сумата на основния акредитив представлява обезпечение на вторичния.

Съществуват в международната търговия и компенсационни акредитиви, с които се уреждат разплащанията по компенсационните сделки, представляващи взаимни сделки, при които се извършва взаимно прихващане на насрещни вземания, т.е. вносът се заплаща с валутата от насрещен износ от същото предприятие. При тези взаимни, насрещни сделки всяка страна е едновременно и купувач, и доставчик. При тях не се извършва ефективно плащане в пари. За покритие на акредитива служи стоката, която се изнася. При наличие на разлика между сумата на вноса и износа салдото се урежда обикновено с банков превод.

Плащане по акредитивната форма се извършва обикновено незабавно след депозиране от износителя на необходимите стоково-разпоредителни документи в акцептиращата банка. Затова акредитивите в повечето случаи са акредитиви на виждане. Възможно обаче е обаче плащането по тази форма да се извърши след определен период от време. В този случай износителят или акредитивната банка  кредитират вносителя, т.е. предоставят му фирмен кредит. Кредитирането на вносителя се оформя с трата, която се трасира от износителя срещу платеца или срещу някоя от банките (акредитивна авизираща или др.) за срок от 30, 60 или 90 дни. След акцептирането износителят може да я сконтира и да получи паричния еквивалент на изпратената.

6.4. Плащания с чек

Както физическите, така и юридическите лица могат да се разплащат помежду си за доставки, работи и услуги чрез чекове. Чекът представлява писмено нареждане на платеца до банката за плащане от авоара по сметката му или от предоставен кредит на определено лице или на приносителя за посочената в него сума. Той може да се издаде само, ако издателят (платецът) разполага със средства в банката или има предоставен кредит.

В световната практика и у нас са известни следните видове чекове: обикновени, лимитирани,  акцептирани, поименни, на приносител, само за клиринг, барирани, пресечени, открит чек, ордерен чек,  пресечни чекове (общи и специални), джиросвани, непрехвърляемии др.

Обикновените разплащателни чекове се изплащат от авоара по сметката на платеца или от договорения кредит "Овърдрафт". Доколкото при тяхното използване не се блокират предварително средства на издателя, тези чекове се дават на клиенти, имащи безупречно финансово и платежно състояние или които ползват кредит по текуща сметка, т.е. кредит "Овърдрафт", който обикновено се лимитира еластично и следователно плащането се гарантира. Банките ограничават ползването на обикновени разплащателни чекове в случаите, когато платците допускат издаването на чекове без покритие.

Лимитираните чекове за разлика от обикновените се изплащат за сметка на предварително блокирани средства на платеца. Тези средства  се блокират за цялата чекова книжка по специална сметка. Върху корицата на лимитираната чекова книжка се посочва сумата на лимита, в границите на който могат да се извършват плащания. Следователно плащанията за  доставки, работи и услуги  с чекове е гарантирано

Лимитираните чекове са лични и не могат да се ползват от други лица. Те са валидни само в срока на валидност на контролната чекова карта и в рамките на лимита, посочен в лимитираната чекова книжка. Издадените чекове след този срок и над лимита са невалидни.

Акцептираните чекове се ползват по реда, установен за лимитираните. Разликата между тях е в това, че докато при лимитираните чекове платецът предварително блокира сума за цялата чекова книжка, от която могат да се извършват повече от едно плащане, при акцептираните чекове за всеки чек предварително се блокират средства в размер на сумата по чека по специална сметка в банката.

Чековете биват още поименни и на приносител. Поименните чекове включват в реквизитите си името на бенефициента или съдържат клаузата "или на неговата заповед". Чековете на приносител са платими на лицето, което ги депозира в банката. При тях не се изисква лимитиране. Посочената сума се предава в брой или се прехвърля по сметка без формалности.

Чековете могат да се изплащат в брой или да служат за безкасово плащания.

Чек без напречни черти се нарича открит чек (open chegue) и банката изплаща посочената в него сума на всеки, който твърди, че е бенефициент.  Използването на такива чекове естествено крие риск и затова най-често се използват барирани чекове (обикновено с две успоредни напречни линии върху лицевата страна).

Пресечените чекове биват два вида: общи или обикновени (generally crossed) и специални (specialyyy crossed). Ако между успоредните линии няма никакво друго обозначение или е поставен знака: &С- или &С-ue, чековата сума се изплаща само чрез банката. Този чек се нарича общ и е платим лично, т.е. не може да се преотстъпва.

В чековете може да се съдържа реквизит: "да не превишава сумата….” с който се ограничава размерът на чековата сума.

Чекът е специално пресечен, когато върху него е указана банката, а може и банковия клон, по която ще се превежда сумата. По този начин са намаляват грешките при инкасирането на чековете.

Ако платецът няма средства или не му се предоставя кредит и плащането на чека не може да се осъществи, бенефициентът, за да не изгуби своето право не регрес, удостоверява този факт по два начина: първо, чрез протест пред съда и, второ, чрез писмена декларация от платеца върху чека. За да се получи правото на регрес, чекът трябва да бъде представен в определения срок. След срока се губи това прави.

Протестът и регресът се правят по процедурата, характерна за търговските полици.

6. РАЗВИТИЕ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ПЛАТЕЖНАТА СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКРОННО БАНКИРАНЕ

6.1. Превод с електронни платежни документи

Платежните документи, обслужващи безналичните преводи  могат да се представят в банките на  хартиен носител или по електронен път. Електронните платежни документи са платежни инструменти, позволяващи достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и даващи възможност не само да се създават депозити, теглене на пари в брой, но и извършване на безналични преводи.

Електронните платежни инструменти, наричани “ЕПИ” представляват:

1. платежни документи за  отдалечен достъп;

2.  дебитна банкова карта;

3. кредитна банкова карта;

4. електронна форма на пари, представляваща вземане към издателя към самия него или към лица, различни от издателя;

Издатели на електронните платежни документи могат да бъдат само.

1) Българска народна банка;

2) търговските банки и клоновете на чуждестранни банки;

3) други лица, които могат да издават само електронни пари.

6.2. Същност на електронното банкиране и електронните пари

Една от последните тенденции в развитието на банковото дело е преходът от традиционното към електронното банкиране. Развитието на електронното банкиране променя  взаимоотношенията между банките и безнеса и поражда съществени изменения в банковата система и главно във връзка с възникването на електронни пари и мрежи в реално време.

С електронизацията  и внедряването на интернет в банковото дело възникнаха  т.нар.  “виртуални” или “е-банки”, които предлагат много нови банкови услуги,  в това число  виртуална банкова сметка,  електронни банкови депозити, електронни брокерски услуги.

Електронното банкиране ( е-banking)  и електронните пари (e-money) възникват на основата на следните три механизма: 1) механизъм  за установяване на електронна връзка между банките и банковите клиенти; 2) дебитни/кредитни карти и специфични чекове за осъществяване на плащанията, съхраняващи стойността и 3) пари в електронната мрежа. Електронното банкиране и електронните пари не са функции или процеси, а механизми и средства, обслужващи кредитно-паричните отношения. Те, според редица автори,  представляват електронни методи  за предоставяне на традиционни банкови услуги чрез използването на разнообразни форми на пари за плащане.

Eлектронното банкиране улеснява и подобрява банковите и в това число платежните механизми, правейки транзакциите по-евтини, по-бързи и по-удобни, което е съпроводено с усъвършстване на управлението на банките и платежните отношения.

Електронните пари представляват форма на парите, посредством  които се извършват плащания чрез трансфер на електронно-магнитно съхранявана информация. Те са пари, тъй като се намират  реално в  съществуващо “портмоне”, като например смарт картата, но те се съхраняват обикновено  като  електронни записи. Банките създават електронните пари, както и всичките останали форми на пари по сметки, при кредитирането на основата на безналичните разплащания, т.е. чрез прехвърляне на предоставените кредити на кредитополучателите по сметките на техните контрагенти за получени стоки и услуги.

6.3. Роля на електронното банкиране и на електронните пари

Електронното банкиране поражда следните резултати:

1. Ускорява движението на парите и на тази основа оборота на капитала и възвръщаемостта на активите на икономическите агенти;

2. Намалява разходите по осъществяване на разплащанията;

3. Създава удобство при плащанията и възможност за мониторинг на активите при  транзакциите с тях;

4. Електронните пари и електронното портмоне предлагат нов начин за временно съхранение и транспортиране на еквивалента на продаваните стоки и услуги на стоковия пазар и следователно на покупателната му способност;

5. В условията на цялостната компютъризация на банковото дело и интернет възникват и частни електронни пари, емитирани от небанкови институции,  извън    правителството  и банковата    система,  които  не могат да бъдат регулирани от централната банка;

6. Електронните пари ще влияят върху паричното предлагане и търсенето на пари и  следователно трябва да се търсят методи и средства за регулирането им с цел да не се отразяват негативно върху покупателната сила на паричната  единица.

7. Макроикономическите резултати намират израз в следните резултати:

- Намаляването на разходите на банките и на банковите клиенти, свързани с паричните транзакциите  при електронното банкиране, стимулира икономическите агенти да съхраняват по-малко пари по сметки за безналични разплащания и да извършват по-чести транзакции с цел да намаляват пропуснатите ползи от доходи от алтернативни активи;

- Повишаване на ефективността на националното производство в резултат на ускоряване оборота на капитала и повишаване на възвръщаемостта на активите   на икономическите агенти;

- Увеличаване на брутния вътрешен продукт в резултат на намаляване на парите по сметки за парични транзакции и  пренасочването им в спестявания - допълнителен ресурс за финанасиране създаването на  инвестиции в страната на кредитна основа;

- Намаляване на търсенето на пари,  увеличаване на лихвената еластичност на търсенето на пари и съответно спадане на равнището на лихвените проценти.