ВАЛУТНИ ОПЕРАЦИИ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

1. ВАЛУТА И ВАЛУТНИ ОТНОШЕНИЯ 

Понятието валута” има италиански произход  /valuta/  и означава цена  (стойност).

То се използва за обозначаване, първо, на и,второ, на чуждестранни парични средства, т.е. на паричните единици  на други държави. В практиката понятието “валута” се обозначават главно чуждестранните парични единици / долари, евро, лири и т.н./, използвани при  разплащанията.

Глобализацията на световното стопанство поражда многобройни и  различни по вид, направление и обем  икономически  връзки  както между икономически субекти от целия свят, така и между опосредстващите тези връзки банкови, застрахователни, транспортни, съобщителни и други институции. Това са сложни взаимоотношения, които завършват с осъществяването на платежни или кредитни операции, поражда възникването  на валутни сделки - международни банкови транзакции, които са свързани с използването на чуждестранни платежни средства – пари, ценни книжа, платежни и кредитни документи, деноминирани в чуждестранни парични единици.

Валутните отношения изразяват взаимоотношенията между контрагентите в стокови и финансови сделки и техните посредници, осъществявани в чуждестранна валута.

В зависимост от възможностите за използване на валутите при осъществяването на международни сделки –  разплащателни, кредитни и др. те биват три вида:

- конвертируеми (свободно обратими);

-  частично конвертируеми  (частично обратими);

- неконвертируеми  (необратими).

Свободно конвертируема валута е тази, която може свободно да се разменя за  всяка друга валута без специално разрешение на правителствени, банкови или валутни органи. За нея няма регламентирани  законодателни валутни ограничения.  Това обуславя широкото й използване  в международните разплащания, както и при  формирането на валутните резерви на отделните държави и банки. За частично конвертируемата валута обикновено съществуват ограничения за някои валутни операции и главно за местни лица /резиденти/. Неконвертируемата валута е валутата на държави, в които  действат различни  валутни ограничения както за местни лица /резиденти/, така и за чуждестранни лица /нерезиденти/. Тези ограничения обикновено се отнасят  за покупко-продажбата на чуждестранна валута, за вноса и износа на национална и на чуждестранна валута и др.

Степента на конвертируемост на дадена валута се регулира с валутната политика на държавата, представляваща система от мерки за защита на общонационалните интереси в областта на валутните отношения. Валутната политика преследва  по

1/  Либерализиране на платежните отношения с чужбина и вътре в страната с чуждестранна валута с цел стимулиране на търговските и финансовите отношения;

2/  Регламентиране  на  известни ограничения на плащанията с чуждестранна валута с цел   осигуряване на  необходимите валутни резерви на държавата, както и тяхното рационално и ефективно използване. Тези валутни ограничения могат да бъдат преки и косвени. Преките изразяват  обикновено забрана  за  обмяна на национална валута за други валути за резиденти или нерезиденти, за някои видове плащания, за регулиране на кредитните отношения и др. Косвените ограничения са свързани с прилагането на митнически и немитнически мерки за регулиране на външната търговия, с  ограничения на вноса и износа и др.

3/ Защита на интересите на централната банка при покупко-продажбата на национална и чуждестранна валута на валутния пазар с цел регулиране на валутните курсове, паричното предлагане, както и поддържане на покупателната способност  на националната валута.

2. ВАЛУТЕН КУРС 

Валутният курс е важен елемент на валутните отношения.  Външно той представлява цена на дадена национална парична единица, изразена в паричната единица на друга страна, т.е.  изразява съотношението между валутите на отделните държави.

Валутният курс се изразява по два начина: 

1/  пряко - в национална валута за единица чуждестранна валута. Например, ако приемем лева за местна валута на 18 май  2006 г. са нужни  1,45 лева  за покупката на 1 щатски долар.

2/ косвено - в чуждестранна валута за единица национална валута. На 18 май  2006 г. са необходими  0,75  долара за покупката на 1 лев.

Валутният курс опосредства размяната на стоките и разнообразните услуги в конкретни стоково-парични отношения на различните етапи от развитието на световното стопанство.

3. ВИДОВЕ ВАЛУТНИ КУРСОВЕ 

Валутните курсове могат да се класифицират по следния начин:

1. Валутен курс “Спот”

2. Срочен курс

3. Номинален валутен курс

4. Реален валутен курс

5. Ефективен валутен курс

Спот курсът изразява текущия  валутен курс между две валути при сделки с незабавна доставка. При него между спот покупко-продажбата и действителната размяна на валутите съществува разлика от два дни. В рамките на този срок се извършва удостоверяване на наличието на валута, оформяне на документацията и самото плащане.

Срочният курс представлява договаряне в даден момент на валутна размяна на определена дата -  обикновено след един месец /30 дни/, три месеца /90 дни/ , 9 месеца /270 дни/ и 1 година /360 дни/. Използването на този курс при осъществяване на стокови и финансови сделки има съществено  значение за намаляване на валутния риск. Той представлява косвен инструмент за регулиране на този риск.

За установяване на резултатите от промените на валутните курсове върху платежния баланс и икономиката като цяло е необходимо да се изчисляват индекси на номиналните, реалните и ефективните валутни курсове. Като се има пред вид, че в повечето страни  тези валутни курсове се публикуват в чуждестранна валута за единица местни пари, т.е. в косвено изражение, повишаването на номиналните, реалните и ефективните валутни курсове означава поскъпване на местната парична единица на валутния пазар.

Номиналният валутен курс - изразява цената на местната парична единица в друга чуждестранна валута на определена дата.  Той се представя обикновено в индексна форма. Така представен  номиналният валутен курс не изразява  абсолютно никаква връзка с неговото значение като покупателната възможност на стоки и услуги. Ако например в даден базисен период курсът е 0,70 долара/лев, а в следващия период става  0,84 долара/лев, номиналният индекс на лева се е повишил от 100 на 120, което изразява, че на валутния пазар лева е поскъпнал спрямо долара  с 20%. Това обаче не означава, че дадената страна  е станала по-конкурентноспособна на международния пазар. За обвързване  поскъпването или обезценката на номиналния валутен курс с повишаването или намаляването на конкурентноспособността  на националното производство на международния пазар е необходимо да се установи реалния валутен курс.

Реалният валутен курс - представлява коригирания номинален валутен курс  с промените в относителните цени на отделните страни

4. ВАЛУТЕН ПАЗАР И УЧАСТНИЦИ НА ВАЛУТНИЯ ПАЗАР 

Валутният пазар изразява  най-общо казано организацията на валутната търговия. Той е механизъм, а не конкретно място.  По-скоро  валутният пазар представлява  пазар, на който се купуват и продават различните национални валути.

Най-важните центрове на валутния пазар са Лондон, Ню Йорк, Токио, Франкфурт, Цюрих и др.

Главните участници на валутния пазар могат да бъдат групирани по следния начин:

1. Киенти на дребно - това са фирми, международни инвеститори, многонационални корпорации, физически лица  и др., които се нуждаят от чужда валута за осъществяване на своята стопанска дейност. Обикновено те не купуват и продават чуждестранна валута, а поръчват това на търговските банки;

2. Търговски банки - които изпълняват главно поръчки на своите клиенти на дребно за покупка или продажба на валута. Те купуват и продават валута и за своя сметка с цел  оптимизиране на структурата на активите и пасивите си в различни валути. Банките осъществяват валутната си търговия или пряко с други банки, или по-често  последством валутни брокери. Търговските банки представляват ядрото на валутния пазар. Тяхната търговия, която в съвременните условия съставлява преобладаващата част от валутните сделки, формира междубанковия валутен пазар.

3. Валутни брокери - на развитите валутни пазари в междубанковата търговия  се включва и специализирани валутни брокери. Банките обикновено не търгуват пряко помежду си, а купуват и продават валута с посредничеството на валутните брокери. Операциите с тяхното посредничество са изгодни, тъй като те събират котировките “продава-купува”  за повечето валути от много банки при най-изгодни  котировки, за сравнително кратък срок и   минимални разходи.

4. Централни банки - тяхното участие на валутния пазар се различава от останалите участници по това, че мотивът им не е пазарен, т.е. реализиране на печалба, а е продиктувано от целите на икономическата политика на държавата. Централните банки често се намесват на валутния пазар, купувайки и продавайки международни валути, с цел да повлияят на курса на местната валута, а на тази основа на търговския и  платежния баланс на страната.  Затова техните покупки и продажби на валута се определят като интервенция /намеса/ на пазара. 

Последиците от интервенциите на централните банки се проявяват в четири направления:

- Първо, променя се съотношението между търсенето и предлагането на чуждестранна валута, което съдейства за изменение на равнището на валутния курс или  за промяна на тенденциите на неговата динамика. Като продава валута, централната банка увеличава нейното предлагане, което предизвиква  ограничаване на повишаването на курса й и съответно стимулира растежа на курса на местната валута.

- Второ, съдейства се за промяна на количеството  пари в обръщение. Покупката на чужда валута изразява продажба  на местна валута и води до увеличаване на количеството пари в обръщение. Обратно, продажбата на чужда валута, водеща до покупка на местна валута, намалява  местните пари в обръщение.

- Трето, покупко-продажбата на чужда валута от централната банка води до увеличаване или намаляване на валутните резерви  на държавата.

- Четвърто, действията на централните банки  могат да имат за цел не само промяна на съотношението между търсенето и предлагането на чужда валута,  но и едновременно с това да съдейства и за промяна в икономическата политика на държавата, както  и на действията на икономическите агенти. Например, валутната интервенция, свързана с продажба на чужда валута, води до понижаване на валутния й курс, но, от друга страна, се засилва инфлационният натиск  върху икономическите агенти. Обратно, при антиинфлационна насоченост на интервенцията познатите антиинфлационни мерки – ограничаване на кредитирането, повишаване на лихвения процент и др.,  ще се отразят съществено  върху икономиката.

5. БАНКИТЕ НА ВАЛУТНИЯ ПАЗАР

На валутния пазар доминиращо място заемат банките. Банките са естествен посредник между търсенето и предлагането на чуждестранна валута. Основната им задача е да улесняват клиентите  при обмяната на една валута за друга, както и да извършват плащания по търговски и финансови операции. Банковите операции стимулират  предвижването на тенденциите в промените на съотношението между търсенето и предлагането на валута, в резултат на което се установява курсът на равновесието  и единни курсови интервали в световен мащаб. Доколкото сумата на банковия доход зависи от обема на посредническата им дейност  при валутните покупко-продажби,  банките извършват незабавно арбитражни операции, когато е налице значимо различие между  пазарния валутен курс в отделни центрове на света и в отделни моменти.

В резултат на растежа на международната търговия и либерализирането на капиталовите потоци обемът на валутните операции на банките нараства много бързо   в периода от 60-те до началото на 70-те години. След  въвеждането от 1973 г.  на плаващи валутни курсове това нарастване се увеличава главно по причина на извършваните от тях спекулативни операции  при резки колебания на цените и обемите на търгуващите се валутни инструменти.

Повечето междубанкови валутни операции се осъществяват на международния   валутен пазар на едро. На него основните банки–парични центрове търгуват помежду си.  Валутният пазар  може да се раздели на два сегмента: спот и срочен пазар.

Международните валутни операции се осчетоводяват  в банките балансово и задбалансово. В баланса се отразяват  реално осъществените сделки и по-специално:

1/ В пасива на баланса:  привлечените средства във валута, които се отразяват по следните сметки:

-  разплащателни, набирателни, особени сметки, ликвидационни сметки, сметки за открити акредитиви във валута, лимитирани чекови книжки, акцептирани чекове на местни,  чуждестранни банки, други финансови институции, икономически субекти /фирми и други институции/, републикански и местни бюджети;

- влогови сметки във валута – детски, безсрочни, срочни, семейни влогове, влогове на чуждестранни граждани, жилищно-спестовни влогове;

- текущи /извънбюджетни/ сметки на бюджетната система във валута, в това число на министерства, осигурителни организации, съдебната система, държавни висши училища и др.   

2/ В актива на баланса на банките се отразява съучастия, предоставени кредити, просрочени вземания от банки и други финансови институции във валута, както и приходи и разходи  от валутни операции /положителни курсови разлики от валутни операции и положителни курсови разлики от преоценка на парични средства, вземания и задължения във валута/;

3/  В задбалансовите позиции се регистрират условните вземания и задължения по валутни операции, свързани с емитиране на банкови гаранции, акцептиране, авалиранеи джиросване на търговски полици, както и със спот и срочни операции  за покупко-продажби във валута.

Балансът на банката включва в своя състав  валутния баланс – валутни активи и пасиви, както и валутни вземания и задължения – елемент на задбалансовите позиции. За    да бъдат банките рентабилни, ликвидни и капиталово адекватни във всеки даден момент,  валутният баланс трябва да се формира правилно, както и да се управляват  активите и пасивите му.  Банките извършват много на брой  валутни операции, което изисква използването на разнообразни инструменти /преки и косвени/  и техники  за тяхното управление с цел постигането на това. Операциите и технологията на тяхното осъществяване и регулиране с цел намаляване на валутния риск ще бъдат обект на разглеждане в глава “Банков риск”.

6. ВАЛУТНИ СДЕЛКИ

На междубанковия  валутен  пазар се извършват следните видове сделки: касови(/спот), срочни (форуърд)  и комбинирани (суап) сделки. На валутните борси се осъществяват и срочните контракти - фючърсни и  опционни

Най-популярните валутни сделки, несвързани с възникването на особени проблеми,  са касовите или спот операциите. При тях договорената валута се доставя незабавно в рамките до два дни  след сключването на сделката.

Осъществяването на спот сделката преминава през два етапа. На първия етап  се уреждат взаимоотношенията между клиенти и обслужващите ги местни банки, а на втория етап  - взаимоотношенията между местните и чуждестранните банки, които участват в операциите.

На първия етап клиентът трябва да даде нареждане до банката за извършване на валутната операция. Формата на нареждането зависи от вида на валутната сделка, а тя може да изразява: покупка на валута, продажба на валута, превръщане на една валута в друга, търговско или нетърговско плащане. При търговски плащания клиентът депозира в банката  платежни документи за превод в зависимост от използваната форма на плащане – акредитив, документарно инкасо, свободен превод и др. При нетърговските плащания се попълват специално регламентирани формуляри,  реквизитите на които зависят от вида на валутния разход. При покупка и продажба на валута клиентът получава от банката бордеро, необходимо за осчетоводяване на операцията или за митническа проверка при излизане извън страната. При получени преводи от чужбина бенефициентът получава авизо за това от банката.

На втория етап се уреждат международните междубанкови платежни отношения чрез дебитиране и кредитиране на сметки, които банките взаимно  си откриват. Тези плащания са елемент на кореспондентските отношения между банките, които се осъществяват на основата на сключени  междубанкови кореспондентски споразумения, в които се договарят  вида и сумите на валутните средства, съхранявани по кореспондентските сметки, размера на лихвата, възможности и условия за овърдрафт,  кодове за ползване и др.1/  Използваните банкови сметки за тази цел са два вида: “ностро” /”наши”/ и “лоро” /”техни”/. Титуляр на сметките “ностро” е местна  банка. Тези сметки  се  откриват  и водят при чуждестранна банка. Сметките “лоро” са сметки на чуждестранни банки, открити в местни, примерно български банки. Титуляр на тези сметки е чуждестранната банка.

По-сложни за осъществяване са срочните валутни сделки , при  които условията на сделката и главно курсът се договаря в един момент, а  доставката и самата размяна на валутата се прави в договорен бъдещ момент.  При международната търговия и при международните финансово-кредитни отношения често възникват вземания и задължения, които трябва да се уреждат след определен срок. Те са резултат на отсрочени стокови плащания и на разнообразни форми и методи на кредитни отношения. В тези случаи и платците, и бенефициентите искат да знаят при какъв валутен курс ще получат и платят  валутата с цел да установят финансовите резултати от сделките си.  За тази цел партньорите предварително договарят валутния курс, по който ще се разплатят при настъпване на момента на плащането. На тази основа възникват срочните валутни курсове, които се отличават от курса на деня, в който се сключва договорът. Основният мотив за извършването на такива операции е осигуряването на бъдеща продажба или покупка на валута по предварително договорен курс. С това се цели да се избегне или  намали рискът от неблагоприятно развитие на текущия валутен курс към момента на самата размяна на валутата.

Банките предлагат на своите клиенти и сключват помежду си на междубанковия пазар и трети вид  срочни сделки, наричани  “суап”. Те изразява комбиниране на касова с обратна форуърдна операция.   Тези сделки  представляват покупка спот на валута и едновременната й продажба форуърд или, обратно, продажба спот  с едновременна покупка форуърд. И в този случай мотивът за осъществяването на суап сделките  е предпазването от риска да се реализират загуби  от промяна на валутния курс във времето.  Разликата между форуърд сделките  и тези срочни  сделки е в това, че първите  се използват за предпазване от валутен риск главно от  вносителите и износителите на стоки и услуги, а вторите – за  покриване на валутен риск при международното движение на капитали и главно кроткосрочни.

На валутните борси могат да се се извършват  още два вида срочни валутни сделки: едната се нарича “фючърс”, вторатата – “опцион”.

Фючърсът е подобна на форуърд операцията, но за разлика от последната се сключва при стандартни условия. Двете страни във валутните операции купуват и продават  стандартни суми от определени валути на предварително договорени бъдещи дати.

Опционната сделка, за разлика от форуърда и фючърса, е срочна сделка, която дава на една от страни във валутната сделка правото да избере дали да изпълни сделката или да се откаже от изпълнението й. Опционните контракти могат да бъдат “купува” /”кол”/ и “продава” /”пут”/. При първите купувачът получава правото да купи определено количество валута на определения срок, а при вторите -  продавачът правото да продаде. Купувачът,  за да купи правото на опция,  заплаща  на продавала определена премия  при сключването на опционния договор. В случай,че  откаже да изпълни сключената сделка, купувачът губи премията. В този случай право на избор /опцията/ е само на купувача. Продавачът е длъжен да изпълни контракта при положени, че купувачът иска това. Следователно рискът от промяната на валутния курс се поема от продавача и именно за това той получава премия при сключването на договора. При опционен контракт  “продава” /“пут”/ продавачът  купува правото на опция,  заплаща  опционната премия, която губи при  отказ да   изпълни контракта  при намаляване на валутния курс. В този случай рискът от промята на валутния курс се поема от купувача, който получава премията при сключването на договора