АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ФИРМАТА

В съвременните условия нараства значението на финансовия анализ, който се превърна в един от най-важните елементи на управленския процес във фирмата, фактор за вземане на реални и ефективни финансови решения. В тази тема ще се разгледат въпросите за същността, значението и ролята на финансовия анализ, видовете финансов анализ и основните финансови съотношения.

1. Същност, обхват и задачи на финансовия анализ

Финансовият анализ е процес за изследване на финансовото състояние и основните резултати от финансовата дейност на фирмата с цел осигуряването на перспективното й развитие и разкриване на резерви за повишаване на пазарната й стойност.

С помощта на финансовия анализ може:

1. Да се направи оценка на обосноваността на включените в бизнес програмата задачи

2. Да се установят причините за евентуални затруднения и да се предвидят последващи такива

3. Да се оценят общите и специфичните тенденции на развитието на предприятието като цяло, а също и на основните му финансово-икономически дейности и резултати.

4. Да се разкрие влиянието на различни фактори върху крайните финансови резултати.

5. Да се усъвършенства финансовото управление на фирмата

От анализа на финансовото състояние трябва да се получи не само обективна оценка за постигнатите резултати, но и да се очертаят целесъобразните тенденции и насоки за развитие на фирмата.

Задача на анализа на финансовото състояние на фирмата е да даде отговор на следните по-важни въпроси:

1. Да предостави информация за сравнение между планираното и достигнатото през периода и има ли неизползвани резерви за подобряване на финансово-икономическия резултат

2. Да разкрие каква е степента на обезпеченост с парични средства и какви са реалните възможности да се изплащат задълженията към контрагентите.

3. Да установи зависимостта на фирмата от кредитори, клиенти, доставчици

4. Да предостави информация за позициите на фирмата в отрасъла и мястото и спрямо основните конкуренти.

5. Да определи тенденциите в развитието на фирмата, когато се формулират нейната стратегия и тактика в областта на финансовата й дейност

Анализът на финансовото състояние на фирмата включва съвкупност от процедури: изготвяне на план за подготовка и провеждане на анализа, набиране на необходимата информация и привеждането й във вид, удобен за анализиране, обработка на информацията – изчисляване на показатели, сравняване с тенденциите в отрасъла и конкурентите, изготвяне на оценка и формулиране на изводи за бъдещето развитие на предприятието.

Изводите и тенденциите, разкрити чрез финансовия анализ, са обект на особен интерес не само от мениджърите на компанията, но и от нейните собственици и персонал. Много често от резултатите на анализа се интересуват и външни лица, фирми, организации, т.нар. външни потребители: потенциални акционери или съдружници, банки, доставчици и клиенти на фирмата, държавни и специализирани органи. На практика външните потребители обикновено се интересуват от различни аспекти на финансовото състояние на фирмата, защото те установяват с нея различни делови, включително финансови отношения.

2. Информационни източници на анализа

Подборът на информацията от фирмения информационен поток и оценката на нейната пълнота, надеждност и обективност е важна предпоставка за извършването на подходящ анализ. Основни информационни източници на анализа са:

1. Годишен счетоводен отчет – включва: баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричните потоци и приложения

2. Други счетоводни документи: отчет за себестойността, счетоводни сметки, счетоводни регистри, първични и вторични счетоводни документи, счетоводни справки

3. Статистическа информация да развитието на отрасъла и стопанството като цяло

4. Прогнозни разработки за развитието на икономиката и отрасъла

Анализаторът на финансовото състояние трябва да знае каква информация не може да намери в счетоводните и статистическите отчети, както и по какъв начин тя може да се осигури, ако му е необходима. В зависимост от целите на анализа, тази информация може да бъде за основните собственици (които владеят повече от 10% от капитала на компанията), за мениджърите и техния опит и квалификация, потенциал за развитие на фирмата, за риска, свързан с дейността, за имиджа на фирмата на финансовия пазар и способността й да си осигурява необходимите капитали.

3. Видове финансов анализ

За решаването на конкретните задачи на финансовото управление се прилагат специални системи и методи за анализ, позволяващи да се получи количествена оценка на резултатите от финансовата дейност на фирмата в статика и динамика. В зависимост от прилаганите методи, финансовият анализ на предприятието бива: хоризонтален, вертикален, сравнителен, анализ на съотношенията (коефициентите) и интегрален.

1. Хоризонталният (трендовият) финансов анализ – има за цел изучаването на динамиката на отделните финансови показатели във времето. Определят се темповете на нарастване на различните показатели, включени във финансовите отчети и се определя общата тенденция на изменение (трендът).

Най-широко разпространени са сравненията на:

- финансовите показатели за отчетния период с показателите за предходния период (например, показателите за предшестващото тримесечие, година)

- показателите от отчетния период с показателите от аналогичния период на предходната година (например, съпоставят се данните на показателите от второто тримесечие за текущата година с тези за предходната година) – прилага се в предприятия със сезонен характер на дейността.

- данните на определени показатели за няколко предшестващи периода, за да се определи линията на тренда

Този анализ обикновено се допълва с изследване на влиянието на отделните фактори върху резултативните показатели. В резултат на прилагането му се разработват динамични факторни модели, които се вземат предвид при планиране на финансовата дейност.

2. Вертикален (структурен) финансов анализ – основава се на структурно разлагане на отделни показатели от финансовите отчети на предприятието. Свежда се до определянето на това, какъв дял (относително тегло) представлява конкретен финансов показател от по-голяма група или позиция (агрегирани финансови показатели) и каква е структурата на тези обобщени показатели и параметри. Сравнението на различните структури и дялове на финансовите показатели на фирмата за различни години показва важни тенденции в изменението на ролята на отделните компоненти.

Във финансовото управление се прилагат следните видове вертикален анализ:

- Анализ на имуществената структура (структурата на активите) – в процеса на анализа се установява относителното тегло на дълготрайните и краткотрайните активи, както и тяхната вътрешна структура: на КА – запаси, вземания, краткосрочни инвестиции, парични средства, на ДА – материални, нематериални, финансови. Резултатите от анализа са изходна база за мениджмънта на активите, целящ тяхната оптимизация.

- Анализ на капиталовата структура – анализира се относителното тегло на собствения и на заемния капитал, структурата на заемния капитал по срок на предоставяне (краткосрочен, дългосрочен) и по състав (банков, облигационен, търговски кредити, текуща задлъжнялост към бюджета, към работници). Резултатите от анализа се използват при оценка на равнището на финансовия лост, при определяне на среднопретеглената цена на капитала и при оптимизирането на капиталовата структура.

- Анализ на структурата на паричните потоци – в състава на общия паричен поток се определя относителният дял на потоците от операционна, инвестиционна и финансова дейност. По-детайлно се анализира структурата на постъпленията и плащанията и състава на остатъка от парични средства на всеки от тези потоци.

3. Сравнителен финансов анализ – той се основава на тълкуването, че при финансовия анализ една стойност има значение само при сравняването й с друга стойност или показател. Съпоставя се значението на аналогични финансови показатели. Определя се размерът на абсолютните и относителните отклонения на сравняваните показатели. Във финансовото управление широко се използват следните видове сравнителен анализ:

- Сравнителен анализ на финансовите показатели на предприятието със средните за отрасъла – показва отклоненията на основните финансови резултати от средните за отрасъла. Разкрива резерви за повишаване ефективността от финансовата дейност

- Сравнителен анализ на финансовите показатели с тези на предприятия –конкуренти – разкрива слабите страни на финансовата дейност, в сравнение с тази на конкурентите, с цел разработване на мероприятия за повишаване на конкурентоспособността на предприятието на стоковия и на финансовия пазар.

- Сравнителен анализ на финансовите показатели на отделни поделения на фирмата – целта е да се разкрият резерви за подобряване ефективността на финансовата дейност на отделните подразделения

- Сравнителен анализ на отчетните и плановите (нормативни) финансови показатели. Той е в основата на мониторинга (контрола) на текущата финансова дейност. Разкрива отклонението на отчетните показатели от плановите и причините за това. На базата на анализа се разработват препоръки към финансовата работа във фирмата.

4. Интегрален финансов анализ – разкрива комплексното влияние на различни фактори върху агрегираните финансови показатели, например, показателите за Рентабилност. За пръв път е приложен в САЩ в концерна Дюпон. В Англия, франция и Германия също е разработена система (пирамида) от показатели, която дава възможност най-добре да се симулира влиянието на бъдещи изменения върху финансовото състояние.

4. Анализ на съотношенията

Анализът на съотношенията (финансовите коефициенти) включва измерването на взаимодействието между две стойности, извлечени от финансово-счетоводния отчет, отчета за приходите и разходите, салдата на две сметки и други. Измерва се в проценти или като коефициенти (пъти). Изискването е съотношението да изразява значима връзка. Системата от коефициенти е аналитично средство, което дава възможност на управлението да получи необходимите сигнали и симптоми за състоянието, проблемите и политиката на фирмата.

Анализът на съотношенията решава следните основни задачи:

- контролна – дали решенията на мениджърския екип са правилни

- аналитична – разкрива взаимните връзки в дейността на предприятието

- управляваща – изходна база за подобряване насоките на развитие на фирмата

- планираща – залага целите на бъдещото развитие

Към най-важните съотношения се отнасят коефициентите за ликвидност, за обръщаемост на активите и капитала, за капиталова структура, за финансова автономност и за рентабилност.

4.1. Анализ на ликвидността

Показателите за ликвидност са количествени характеристики за способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните КА.

Текущите задължения се определят от сумата на краткосрочните задължения (раздел „В“ на баланса) и предстоящата за плащане през годината сума за погасяване на дългосрочните заеми. Изчисляват се няколко показателя за ликвидност, като във всички знаменателят е един и същ – текущи задължения, а в числителя, се включват различни по обхват и степен на ликвидност пера от КА на баланса.

- Коефициент на обща ликвидност - К_ол

К_ол = КА / Текущи задължения (ТЗ)

Този коефициент разкрива възможността на предприятието да погаси най-изискуемите си задължения (текущите задължения) с активите, които имат сравнително висока ликвидност. Нарича се още коефициент на покритие. Тъй като материалните запаси (МЗ) заемат голям дял в краткотрайните активи (КА), анализът изисква да се направи преглед на състоянието на запасите и тяхната ликвидност. Стойността на коефициента се влияе от вида на отрасъла. Приемливи стойности на показателя са 1,3 – 2. По-високите стойности са признак за нерационално управление на Активите и пропускане на възможност да се реализират по-високи доходи от инвестиране на средствата в ДА.

- Коефициент на бърза ликвидност - К_бл

К_бл = (Краткосрочни вземания + Краткосрочни инвестиции + Парични средства) / ТЗ

Анализът изисква да се направи подробен преглед на вземанията и вероятността да бъдат инкасирани, ликвидността и доходността на ценните книжа в оборотния портфейл на фирмата. Стойността на показателя се влияе от вида на отрасъла. За приемливи стойности се приемат тези между 1,2 и 1,8

- Коефициент за незабавна ликвидност - К_нл

К_нл = (Краткосрочни вземания +Парични средства) / ТЗ

Показателят характеризира способността на фирмата да покрие задълженията със сравнително най-лесно ликвидните си активи. Добрият анализ изисква да се направи преглед на вземанията и да се прогнозира тяхната събираемост. Вземанията, в т.ч. дивиденти от свързани предприятия, зависят от финансовото положение на компаниите, които ги дължат. Просрочените вземания по продажби на фирми, които са изпаднали в неплатежоспособност, не би следвало да се вземат предвид. Предоставените аванси на подотчетните лица обикновено са сигурни вземания, както съдебните и присъдените вземания и данъците за възстановяване. Особено прецизен трябва да бъде анализът на мземанията по предоставени търговски заеми. Ако фирмата продава на кредит на няколко голими кредитополучатели, кредитният риск се увеличава. Стойността на коефициента се влияе от отрасъла. За приемливи стойности се приемат параметрите между 0,7-0,9

- Коефициент на абсолютна ликвидност К_ал

К_ал = Парични средства / Текущи задължения (ТЗ)

Коефициентът показва каква част от задълженията може да се изплати незабавно с паричните наличности (касовите наличности и банковите депозити по разлащателни, депозитни и други сметки в национална и чуждестранна валута) и паричните еквиваленти (чекове, срочни депозити, полици и други, които имат краткосрочен падеж до 3 м. от придобиването и съдържат незначителен риск от промяна в стойността).

Показателите за ликвидност се анализират в динамика, за да се очертае тенденцията на фирмата, сравняват се с приемливите параметри и със средните за съответния отрасъл. Особено ценни за анализа са стойностите, получени въз основа на прогнозния баланс. Високите стойности на показателите за ликвидност показват предпазлива тенденция на финансово управление, което е за сметка на желаната по-висока рентабилност

4.2. Анализ на обръщаемостта на активите

Тези показатели характеризират ефективността на използването на активите и времето за превръщането на последните в парични средства.

Могат да се изчисляват за активите като цяло и отделно за ДА, КА, МЗ и Вземанията. Показателите се изследват в динамика и се сравняват със средните в отрасъла.

- Времетраене на един оборот в дни (ДОб)

ДОб = средна наличност на КМА . 360 / нетен размер на приходите от продажби

Съотношението показва времето (в дни), за което КМА се превръщат в парична наличност. При изследването му в динамика, ако стойностите намаляват, тенденцията е положителна. Благоприятно е, ако стойностите му са по-ниски от средните в отрасъла.

- Брой на оборотите Боб

Боб = нетен размер на приходите от продажби / средна наличност на КМА

Показателят дава информация за броя на оборотите, които извършват КМА за една година, а също и за обема продажби, който се реализира с единица КМА. Положителна е тенденцията, ако показателят е по-висок, в сравнение с данните за отрасъла, а в динамика се увеличава.

- Заетост на краткотрайните материални активи Зкма

Зкма = средна наличност на КМА / нетен размер на приходи от продажби

Съотношението характеризира дела на КМА в реализацията на един лев продукция. Положителна е тенденцията на намаляването ме в динамика и по-ниските стойности от средните за отрасъла

-Период на събиране на вземанията от клиенти (Пств)

Показателят за вземанията е количествена характеристика за продължителността на уреждане разчетите на предприятието по предоставени търговски заеми. Нарича се още среден срок на събиране на вземанията. Съпоставя се обемът на вземанията, възникнали в резултат на продажби на кредит, със среднодневните продажби на кредит.

Пств = (средна наличност вземания.360) / нетен размер на приходите от продажби на кредит

Размерът на продажбите на кредит и на възникналите в резултат на това вземания се влияе от конкуренцията в отрасъла. Елемент на финансовата политика на фирмата е определянето на приемлив период за събиране на вземанията. Анализът изисква съпоставяне на срока с плановия и с този на други фирми от отрасъла. Ако периодът на събиране на вземанията е по-голям, това показва, че политиката на фирмата по отпускането на кредити, наблюдаването им и инкасирането е много либерална

- Период на погасяване на задълженията към доставчици (Ппзд)

Този показател е количествена характеристика за продължителността на разчетите на предприятието по получени търговски кредити.

Ппзд = (средна наличност по търг.заеми х 360) / сума на доставките на кредит

Съпоставят се задълженията по търговски кредити със среднодневните доставки на кредит. Не е благоприятно, ако средният срок за уреждане на задълженията към доставчиците се отклонява значително и е по-голям от средния за отрасъла.

4.3. Показатели за финансова автономност

С помощта на тези показатели се анализира финансовата структура на фирмата и нейното влияние върху финансовия резултат и финансовото равновесие. Анализът на финансовата автономност установява независимостта на фирмата от кредитори и способността да посреща дългосрочните си задължения. Доброто равнище на финансова автономност означава, че фирмата е в състояние да покрие плащанията си за дълъг период от време, което е гаранция за интересите на собствениците и на кредиторите на фирмата.

- Коефициент на финансова автономност Кфа

Кфа = Собствен капитал / Пасиви

Съотношението е основен индикатор за качеството на финансиране на предприятието. Показва с колко единици собствен капитал е покрита единица привлечен капитал. Счита се, че при висок дял на собствения капитал компаниите са финансово устойчиви. Размерът на собствения капитал се влияе от отрасъла, а така също и от икономическата конюнктура. По-висока стойност на коефициента означава трайно стабилизиране на финансовата независимост. Препоръчителна стойност е 2.

- Коефициент на задлъжнялост Кз

Кз = Пасиви / Собствен капитал

Показателят е реципрочен на коефициента за финансова автономност. Дава представа за участието на дълга при финансиране на фирмата. Препоръчителни са стойности, по-малки от единица.

4.4. Показатели за рентабилност

Показателите за рентабилност изразяват възможността на предприятието да възстанови направените разходи и да реализира печалба. Коефициентите на рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и показват темпове на възвръщаемост на капитала. Коефициентите за рентабилност са отрицателни величини, когато финансовият резултат е загуба и показват темповете на декапитализация на предприятието. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби, на собствения капитал, на пасивите и на реалните активи на предприятието. 

- Коефициент на рентабилност на приходите от продажби – Рт _прод

Рт_прод = Финансов резултат / нетен размер на приходи от продажби

Коефициентът показва дела на печалбата в единица реализирана продукция. Показателят се сравнява със средните стойности за отрасъла. Положително явление е, ако той е по-висок и ако динамичният анализ показва нарастване на стойността му. Ако показателят е по-нисък от средния за отрасъла, причините могат да бъдат високата себестойност на продукцията или по-високите цени, което затруднява реализацията, а също и влошаването на икономическата конюнктура и спад на потреблението. 

- Коефициент на рентабилност на собствения капитал - Рт_ск

Рт_ск = Финансов капитал / собствен капитал

Съотношението показва доколко ефективно се използва собствения капитал на фирмата. Ако при изследването му в динамика показателят намалява, това е индикатор, че предприятието не използва рационално собствените си ресурси. По мнение на експерти, показателят е в пределните норми, ако покрива лихвения процент по най-безрисковите вложения в икономиката, увеличен с темпа с темпа на инфлация

- Рентабилност на пасивите – Рпас

Рпас = Финансов резултат / Пасиви

Съотношението дава информация за рационалното използване на привлечения капитал. Желанието е да е по-висок от средните за отрасъла, а в динамика да се увеличава. Ако тенденцията е неблагоприятна, трябва да се потърсят причините.

- Коефициент на капитализация на активите Рт_акт

Рт_акт = Финансов резултат / сума на реалните активи

Реалните активи са разликата между общата сума на активите и невнесения капитал. Съотношението дава представа за ефективното използване на активите, способността на предприятието при експлоатацията им да генерира печалба. Положително е, ако в динамиката тенденцията е към повишаване и показателят е с по-високи стойности от средните в отрасъла. В противен случай се търсят причините за влошаването, включително и чрез декомпозирането на показателя (интегрален анализ) и отчитане на влиянието на продажбите и обръщаемостта на активите:

Рт_акт = финансов резултат / реални активи = ФР/нетни продажби х нетни прод. / реални активи

При анализа се установява към кой от тези показатели е най-чувствителна рентабилността и управлението би следвало да се насочи към нейното подобряване.